Отиди на
Форум "Наука"

Въпроси и "новини"


Recommended Posts

  • Потребител

Често рекламират някакви ултразвукови уреди "против хлебарки, комари, мравки, мишки, плъхове и др.", за които производителите твърдят, че са напълно безвредни за кучета и котки.

Въпросът ми е дали е възможно нещо, което е вредно за мишките и плъховете, да е напълно безвредно за кучетата и котките. А също и за хората? Все пак нали и едните и другите са "бозайници"🤔

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Мнения 188
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Ако поставим за няколко минути в микровълнова фурна маските или някаква дреха, можем ли да считаме, че коронавирусите по тях са ликвидирани?🔥

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 26 минути, Шпага said:

Ако поставим за няколко минути в микровълнова фурна маските или някаква дреха, можем ли да считаме, че коронавирусите по тях са ликвидирани?🔥

Абе изпери ги със съпун 2-3х и толкоз..На слънце да изсъхнат и готово...Затова не повече, защото повече не издържат....прането. Не си хирург нали?😂🤣😂

Link to comment
Share on other sites

Преди 45 минути, Шпага said:

Ако поставим за няколко минути в микровълнова фурна маските или някаква дреха, можем ли да считаме, че коронавирусите по тях са ликвидирани?🔥

Трябва да са влажни, мокри, водата дазагрее до към 90 гр. за минутка, 2. .........още ли ползвате маски?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 1 час, Шпага said:

Ако поставим за няколко минути в микровълнова фурна маските или някаква дреха, можем ли да считаме, че коронавирусите по тях са ликвидирани?🔥

Както съветват разни пробвали хора, като в този клип, https://www.youtube.com/watch?v=XXYKzVbTf8o не е добре да се ползва микровълнова, а обикновена печка,

Един виетнамец обаче тук, https://www.youtube.com/watch?v=Mj6i3hJgghc съветва да се напръска с много разреден разтвор на сол (0.9%) и да се държи в микровълновата за минута. И да не се ползва микровълнова, в която ще готвиш нещо за ядене!

И внимавай, повечето маски имат метални лентички, трябва да се махне за да не стане късо съединение.

Link to comment
Share on other sites

Ако при вас не е задължително, най добре неползвай маска, няма смисъл. ( до сега освен на работа никога не съм ползвал маска, нито един мой познат , приятел тук не ползваше маска ) .

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Потребител

...

Тъмнината е за Изследовател. Липса на информация с фотони от някаква част от пространство

Космосът "свети" отвсякъде. (Гагарин - Космосът е лъскаво черен!.. Демек, не е тъмен.😎)

...

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Е-е! Най сетне се заеха да пресметнат "като как расте ябълката?" (защо расте - още не им е ясно😉)

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Fizitcite-izvedoha-formulata-za-formata-na-iabalkata-i-ia-potvardiha-e_175311.html

Физиците изведоха формулата за формата на ябълката и я потвърдиха експериментално

1633606689_4_559x*.jpg

Използвайки теория и експерименти, изследователи показват как ябълките придобиват своята отличителна форма. В това изследователите са подпомогнати от теорията за сингулярностите, както и експерименти с раздуващ се гел.

Формата на ябълката е една от най-разпознаваемите в света и в същото време е доста проста - тя е почти сферична, с изключение на характерната вдлъбнатина в горната част, където е прикрепена дръжкатат й.

Но как се оформя?

На този въпрос отговаря група физици и математици от Харвард с помощта на наблюдения, лабораторни експерименти, теория и изчисления, за да разберат растежа и формата на ябълката.

Резултатите са публикувани в списание Nature Physics.

„Биологичните форми често се организират от наличието на структури, които служат като фокусни точки“, обяснява Лакшминараянанан Махадеван (Lakshminarayanan Mahadevan), професор по приложна математика, по органична и еволюционна биология и по физика в Харвардското училище "Джон А. Полсън" за инженерни и приложни науки (SEAS) и водещ автор на изследването. „Тези фокусни точки понякога могат да приемат формата на сингулярности, където деформациите са локализирани. Обичаен пример се вижда в роговата точка на ябълка, трапчинката, където дръжката се среща с плода.

Simulation-of-Cusp-Formation.gifМахадеван вече е разработил проста теория за обяснение на формата и растежа на ябълките, но проектът започна да дава плодове, когато изследователите успяват да свържат наблюденията на реални ябълки на различни етапи на растеж и експерименти с гел, който да имитира растежа заедно с теорията и изчисленията.

1633627377_3_559x*.jpg

Изследователският екип започва със събиране на ябълки на различни етапи от растежа им от овощната градина в колежа Питърхаус в Университета на Кеймбридж във Великобритания ("Алма матер" на друг известен любител на ябълки, сър Исак Нютон). 

Всяка ябълка са срязвали по дължина, за да си проличи формата на кривината около дръжката. Оказа се, че вдлъбнатината се образува постепенно и е почти невидима при ябълки с диаметър по-малък от 1,5 сантиметра.

1633627595_8_559x*.jpg

Рогова точка или само рог в математиката е особена точка на крива, която в околността на точката се представя от две отделни гладки дъги (клонове), чиито допирателни в точката съвпадат. В роговата си точка кривата е недиференцируема.

С помощта на тези ябълки екипът проследвава нарастването с течение на времето на трапчинката или "роговата точка", както я наричат математиците.

За да разберат еволюцията на формата на ябълката и по-специално на роговата точка, изследователите се обръщат към отдавнашната математическа теория, известна като теория на сингулярността. Теорията на сингулярността се използва за описание на множество различни явления, от черни дупки до по-обикновени примери като светлинните модели на дъното на плувен басейн, разпадането на капчиците и разпространението на пукнатините.

„Това, което е вълнуващо, е, че те са универсални. Ябълковата рогова точка няма нищо общо със слънчевите шарки в плувен басейн или капка, откъснала се от гейзер, но тя създава формата си също като тях“, обяснява Томас Майкълс (Thomas Michaels), бивш докторант в SEAS и водещ автор на статията, сега в Университетския колеж в Лондон. "Концепцията за универсалност е много дълбока и може да бъде много полезна, защото свързва единични явления, наблюдавани в много различни физически системи."

Основавайки се на тази теоретична рамка, изследователите използват компютърна симулация, за да разберат как диференциалният растеж между кората на плодовете и сърцевината води до образуването на роговата точка.

След това те потвърждават симулациите с експерименти, които имитират растежа на ябълките с помощта на гел, който набъбна с течение на времето. Експериментите показват, че различните темпове на растеж между по-голямата част от ябълката и областта на дръжката довеждат до подобна форма на трапчинката на реалните ябълки.

„Възможността да се контролира и възпроизвежда морфогенезата на единични рогови точки в лабораторията с прости набори от инструменти за материали бе особено вълнуваща“, разказва Адити Чакрабарти (Aditi Chakrabarti), докторант в SEAS и съавтор на статията. „Различните геометрии и състав на геловите имитации показват как се образуват множество рогови точки, както се вижда в някои ябълки и други костилкови плодове като праскови, кайсии, череши и сливи“

Екипът установява, че основната анатомия на плодовете, заедно с механичната нестабилност, може да играе съвместна роля в създаването на множество различни рогови точки на плодовете.

„Морфогенезата, буквално произходът на формата, е един от големите въпроси в биологията“, коментира Махадеван. „Формата на обикновената ябълка ни позволи да изследваме някои физически аспекти на биологичната сингулярност. Разбира се, сега трябва да разберем молекулярните и клетъчните механизми зад образуването на роговата точка, докато бавно се придвижваме към по-широка теория за биологичната форма.

Справка:  “The cusp of an apple” by Aditi Chakrabarti, Thomas C. T. Michaels, Sifan Yin, Eric Sun and L. Mahadevan, 4 October 2021, Nature PhysicsDOI: 10.1038/s41567-021-01335-8

Източник: A Team of Mathematicians and Physicists Discover How Apples Get Their Shapes, Harvard University

...

...

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Скоро, в някоя от темите, говорихме за "откъде накъде тече тока по проводниците и скорост на електрони по него" (не помня къде го разисквахме😝) Има визуализация на това, че енергията "тече" отвън-навътре към проводника. (забравил е да спомене, че енергията на полето се се поглъща от електроните и се преизлъчва - затова се движат)

...

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Преди време попаднах на твърдението, че във вакуум размерът на телата - или разстоянието между тях - не може да бъде преценено "на око" или предположено... Не мога да си спомня точно какво се казваше.

Въпросът ми вероятно е свръхелементарен, но все пак ще го задам:

Как атмосферата оказва такова влияние, че да преценяваме приблизително точно размерите на обектите и разстоянието между тях? Защо във вакуум се губи тази наша способност?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 23 минути, Шпага said:

Преди време попаднах на твърдението, че във вакуум размерът на телата - или разстоянието между тях - не може да бъде преценено "на око" или предположено... Не мога да си спомня точно какво се казваше.

Въпросът ми вероятно е свръхелементарен, но все пак ще го задам:

Как атмосферата оказва такова влияние, че да преценяваме приблизително точно размерите на обектите и разстоянието между тях? Защо във вакуум се губи тази наша способност?

Според мен - във вакуум (Космоса) наблюдаваме Фотони от светещ обект - в окото следват единични "блясвания" и слято - виждаме обекта, но не и околността. Липсва излъчване на светлина от тях, щото ... ги няма. Така "окомерът" се колебае - звездите "блещукат"  докато напрегнато настройваме разстоянието, от време на време се губи виждането, точно заради липса на възможност едноактно да уцелим разстояние до обекта.

Така - разграничаваме окомерно звезди от планети. Планетите са наблизо в сравнение със звездите и успяваме да фокусираме "разстоянието" до тях.

В атмосфера (оптична среда) - освен фотони от източник, се вижда резултат и от вълновото разпространение на светлината - околни, странични обекти светят с отразена светлина и от опит - окомерно, сравнително добре се отчита разстояние.😎 (окомерът се тренира)😜

...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 1 час, Шпага said:

Преди време попаднах на твърдението, че във вакуум размерът на телата - или разстоянието между тях - не може да бъде преценено "на око" или предположено... Не мога да си спомня точно какво се казваше.

Въпросът ми вероятно е свръхелементарен, но все пак ще го задам:

Как атмосферата оказва такова влияние, че да преценяваме приблизително точно размерите на обектите и разстоянието между тях? Защо във вакуум се губи тази наша способност?

Не е много ясно за какво става дума...

Може би под "вакуум" се има пред вид в космоса. Тогава контрапункта няма да е атмосферата, а земната повърхност. Тогава има смисъл - по земната повърхност има много повече обекти и детайли, с които да правим сравнения и отношения, по които да се оценяват размерите и разстоянието, отколкото в космоса.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, scaner said:

Не е много ясно за какво става дума...

Може би под "вакуум" се има пред вид в космоса. Тогава контрапункта няма да е атмосферата, а земната повърхност. Тогава има смисъл - по земната повърхност има много повече обекти и детайли, с които да правим сравнения и отношения, по които да се оценяват размерите и разстоянието, отколкото в космоса.

Не, не ставаше дума за сравнения на размерите. Може би са имали предвид нещо от сорта на това, което е обяснил Малоум.

Съжалявам, че не мога да си спомня - имах съвсем друга работа и това, което съм чула, е минало само през ушите ми, но не и през мозъка:bk:

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребител

Показани са неразрешимите (непозволените въпроси) проблеми - невъзможни за правилно тълкуване от клас. гл. точка - съвсем набързо😎. В др. теми често се задават въпроси за наблюдател, траектория (напр., как се "избира" пътят без наличие на разум). Е то на какво се дължи ... да липсват отговори😑:

https://www.youtube.com/watch?v=3WTMe0R8bw0

...

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Много ми е интересно нещо което наблюдавам като цяло в българската наука но и особено се набива на очи тук в тази тема. 

Защо днес, 30 години след края на комунизма и отварянето на България към Европа и света българските учени продължават да предпочитат руски научни източници? Напук на факта че новите поколения руски говорим и разбираме точно толкова колкото английски и на фона на факта че 80% от стойностните научни разработки са на английски език? 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 34 минути, Information said:

Много ми е интересно нещо което наблюдавам като цяло в българската наука но и особено се набива на очи тук в тази тема. 

Защо днес, 30 години след края на комунизма и отварянето на България към Европа и света българските учени продължават да предпочитат руски научни източници? Напук на факта че новите поколения руски говорим и разбираме точно толкова колкото английски и на фона на факта че 80% от стойностните научни разработки са на английски език? 

Да, интересно е. Но бълг. учени не са се родили вчера, а в период (преди 30г), когато съветската наука беше повсеместна и лесно достъпна - сравнително евтина. (в училищата се допускаше само една паралелка, ограничен кръг ученици (познай "ограничението"! от три пъти😎), която да изучава "имперския английски език". На ... Останалите ни преподаваха немски и руски, тук-там френски). Така повечето хора поназнайваха руски.

По-важно е да не се вкарва политика в науката (да не е "класова"). Има вече техника - преводач от различни езици, но ако трябва да се "копи-пейства" от "филмче" - не става. Понякога ги има филмчетата и на английски и на др. езици. Тоест - има избор като как да се избира "стойностното" в науката.

(западната е много "божествено" наситена и ... няма как да повярвам, че е стойностна, ако става въпрос за наука ... въпреки старанията на холивуд:bw:)

...

Редактирано от Малоум 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 58 минути, Information said:

Много ми е интересно нещо което наблюдавам като цяло в българската наука но и особено се набива на очи тук в тази тема. 

Защо днес, 30 години след края на комунизма и отварянето на България към Европа и света българските учени продължават да предпочитат руски научни източници? Напук на факта че новите поколения руски говорим и разбираме точно толкова колкото английски и на фона на факта че 80% от стойностните научни разработки са на английски език? 

Кое те кара да мислиш така? Защо смяташ, че предпочитат руски източници?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 1 час, Information said:

Защо днес, 30 години след края на комунизма и отварянето на България към Европа и света българските учени продължават да предпочитат руски научни източници? Напук на факта че новите поколения руски говорим и разбираме точно толкова колкото английски и на фона на факта че 80% от стойностните научни разработки са на английски език? 

Не мисля, че нещата са сравними с преди 30 години. Тогава да, се цитираха разработките на руски научни колективи.

Но от тогава нещата силно се промениха. Сега специално тук, се дават информация на руски, свързана със сериозни (основно западни, естествено) разработки, по простата причина, че голяма част от интересуващите се (на по-популярно ниво) не разбират английски. Когато като аргументация въникне статия на английскки, дава се на английски, нема мърдане. Науката преди политиката е тук.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 3 часа, Information said:

Много ми е интересно нещо което наблюдавам като цяло в българската наука но и особено се набива на очи тук в тази тема.

Къде го наблюдаваш туй?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не намесвам политиката абстрахирам се от всичко което става в източна европа в момента. 

Просто забележката ми е затова, че всякаква наука, особено икономика, финанси, право и политология са далеч по-развити и експертни в Западна Европа и Северна Америка (предимно на английски) отколкото в Русия (предимно на руски). Научната работа и разработки са на по-високо ниво, по-всеобхватни и по-надеждни. И въпреки това българските учени продължават да са все така вкопчени в руските източници всякаш все още нямаме достъп до западните, все още сме в политическата орбита на Русия и все едно не зависи от нас. Бих го разбрах прекрасно ако бяхме рускоговорящи. Но не сме. И не си го обяснявам, защото всеки млад човек вече знае английски.

 

 

 

Редактирано от Information
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 21 часа, fantom4e said:

Къде го наблюдаваш туй?

Това бъзик ли е? Например пет мнения по-нагоре. Просто пример. Да не говорим че ако си учил в български универститет и наистина си бил съпричастен с научна работа в него не би задал такъв въпрос. 

Редактирано от Information
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Information said:

Не намесвам политиката абстрахирам се от всичко което става в източна европа в момента. 

Просто забележката ми е затова, че всякаква наука, особено икономика, финанси, право и политология са далеч по-развити и експертни в Западна Европа и Северна Америка (предимно на английски) отколкото в Русия (предимно на руски). Научната работа и разработки са на по-високо ниво, по-всеобхватни и по-надеждни. И въпреки това българските учени продължават да са все така вкопчени в руските източници всякаш все още нямаме достъп до западните, все още сме в политическата орбита на Русия и все едно не зависи от нас. Бих го разбрах прекрасно ако бяхме рускоговорящи. Но не сме. И не си го обяснявам, защото всеки млад човек вече знае английски.

Пак да питам, защо мислиш че е така?

Преди 2 часа, Information said:

Това бъзик ли е? Например пет мнения по-нагоре. Просто пример. Да не говорим че ако си учил в български универститет и наистина си бил съпричастен с научна работа в него не би задал такъв въпрос. 

Правиш ли разлика между учени/научната им работа/източниците им и форумници/мненията им из форумите/източниците им?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 2 часа, Information said:

Това бъзик ли е? Например пет мнения по-нагоре. Просто пример. Да не говорим че ако си учил в български универститет и наистина си бил съпричастен с научна работа в него не би задал такъв въпрос. 

съвсем сериозно питам, вярно не се изразих добре, ще перефразирам...

Къде са ти наблюденията за БГ наука, форума не може да е пример, защото тука сигурно и 1 % учени няма (сред редовно постващите).

Университетите в БГ също наука се прави под 10 % от състава им, то не им е това и работата де. В унито което учих, не съм виждал руска литература, въпреки че по това време с наука почти не съм се занимавал.

В цялата си почти 20г научна кариера, веднъж не съм ползвал руска литература, не че не мога, няма подходяща.

препратката ти за 5 мнения по-нагоре, не води до нищо разбираемо, цитирай, по-лесно е.

Та така....

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 2 часа, Information said:

Бих го разбрах прекрасно ако бяхме рускоговорящи. Но не сме. И не си го обяснявам, защото всеки млад човек вече знае английски.

Ами явно тук, по някакво стечение на обстоятелствата, повечето не сме вече толкова млади, и сме от времето когато руският се изучаваше масово (за разлика от английският). Затова и се рязменя информация в руско звучене. Където може, разбра се. Тук дискутираме основно фундаментални въпроси, така че ги има осветени и на руски. По-младите са лесни, с едно допълнително телодвижение може да намерите тази информация и на английски, ако руският е проблем.

Просто такъв негласен консенсус се е образувал, нищо лошо... Нали върши работ?

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!