Въпроси и "новини"

[scaner]

Преди 8 минути, Шпага said:

Да, но нали Вселената постепенно се охлажда. Което пък означава, че възпиращият синхронизацията "топлинен шум" намалява... и съответно възможностите за синхронизация нарастват.

Охлаждането означава, че и полезната енергия, която има основният принос към топлината в резултат на ентропията, отслабва. А това са връзките между обектите, на които може да се разчита за синхронизация. Просто охлаждането е по причина, че веществото се размива в по-голям обем, което води от отслабване на връзките.

[kipen]

Преди 17 часа, Шпага said:

Може би -- въпреки топлинния шум -- между абсолютно всички обекти във Вселената непрестанно протича някакъв всеобхватен процес на синхронизиране, който обаче е толкова бавен, че не е възможно да бъде установен от нас по никакъв начин.

Това, което можем да наблюдаваме във 3-мерния физическия свят е точно резултатът от "всеобхватен процес на синхронизиране". Защото наблюдаемостта на всички обекти е производна на "с", а баш скоростта като тази на светлина във вакуум е лимитът, който определя причинно-следствените връзки, каузалността.

Т.е. това, което наблюдаваме, го наблюдаваме, защото е вече синхронизирано, има обща точка-събитие в миналото. 

А пък интересен факт е, че "възрастта на Вселената" е установена да е около 14 млрд. години, но размерът на наблюдаемата Вселена е доста по-голям ...(май беше около 63 млрд. спрямо технологичните възможности на Хъбъл, а сега - на Джеймс Уеб, не знам колко се е вдигнал "наблюдаемия размер" на Вселената")

А по отношение на

Преди 16 часа, Шпага said:

Да, но нали Вселената постепенно се охлажда. Което пък означава, че възпиращият синхронизацията "топлинен шум" намалява... и съответно възможностите за синхронизация нарастват.

Охлаждането е средно претеглено. Има места, в които се охлажда (върви към синхронизация спрямо приетите ни определения за ентропия), има места където "кипи"(върви към хаос, отново спрямо приетите ни определения).

Съответно има места, в които клони към униформни показатели(абсолютна 0, -273С) има и места, в които ентропията се увеличава (галактиките), а има и места дето не се знае какво има отвъд "хоризонта на събитията". Пример за макрокосмическо разпределение на подобни места:

The cosmic microwave temperature fluctuations from the 7-year WMAP data seen over the full sky, along with galactic foreground emission (red). The map is at 41GHz. The average temperature is 2.725 Kelvin. Red regions are warmer and blue regions are colder by 200 microkelvin; the colour scheme is linear. от тук 

Редактирано Октомври 14, 2022 от kipen

[Шпага]

Защо кратерите на луната са с толкова правилна кръгла форма, след като са причинени от обекти - комети, астероиди и т.н. - с различни неправилни форми

[makebulgar]

Преди 41 минути, Шпага said:

Защо кратерите на луната са с толкова правилна кръгла форма, след като са причинени от обекти - комети, астероиди и т.н. - с различни неправилни форми

Обектите са различни по форма само до момента на контакта. После се раздробяват и изпаряват и резултатите са едни и същи според масата и скоростта им. Нещо подобно е като при пресите за коли. Вкарваш в тях коли, мотори или пък хладилници, а резултатът е един и същ - куп сплескан метал с кубична форма. При кратерите пресата са почвата, гравитацията, атмосферното налягане...

 

Редактирано Ноември 19, 2022 от makebulgar

[kipen]

 

[Gravity]

Преди 1 минута, kipen said:

https://www.math.columbia.edu/~woit/wordpress/?p=13209

https://www.math.columbia.edu/~woit/wordpress/?p=13229

https://www.math.columbia.edu/~woit/wordpress/?p=13251

https://www.math.columbia.edu/~woit/wordpress/?p=13256

[kipen]

Все пак е неква новина, де....  и са полезни критичните статии, дето линкна.

Надявам се Ваня Милева да "щракне" скоро една по-обширна статия по въпроса с "червеевата дупка в лаборатория". Че нещо не разбрах как на база пика в измерения трансфер на инфо, решиха, че са отворили и поддържали с негативна енергия "моста".

Редактирано Декември 13, 2022 от kipen

[Шпага]

Има ли правила/формули/, по които да бъде изчислено на каква дълбочина в океана би била възможна само имплозия, но не и експлозия? Например такава дълбочина, на която да стане невъзможна експлозията на свръх мощна ядрена бомба?

[kipen]

В задачката ти зависи на колко килотона ще съответства ядрената експлозия.

Иначе съм чел, че при определен заряд на ядрения взрив (не помня колко мегатона), ако експлозията е на 1 км дълбочина, то може да се подлъже изследовател, че е имало земетресение с определен магнитут (и цунами като при Фукушима, та и като при индонезиийското, което удари и ядрената централа в Индия, близо до Ганг).

[scaner]

Преди 4 часа, Шпага said:

Има ли правила/формули/, по които да бъде изчислено на каква дълбочина в океана би била възможна само имплозия, но не и експлозия? Например такава дълбочина, на която да стане невъзможна експлозията на свръх мощна ядрена бомба?

Има си формули за всичко

Експлозията и имплозията се различават по наляганията, които са вътре или вън от някакъв съд. Ако вътрешното налягане е по-голямо от външното, имаме предпоставка за експлозия, ако външното е по-голямо - имаме предпоставка за имплозия. Доколко ще се достигне съответното състояние, зависи от здравината на стените на съда.

При потапяне в океана външното налягане е хидростатично. Определя се от дебелината на водният стълб върху дадена площ, и е приблизително 1 кг на всеки квадратен сантиметър за всеки 10 метра дълбочина. Например, ако се потопиш на 1 км, водното налягане ще бъде 1000/10 = 100 кг на квадратен сантиетър. Човек издържа на външно налягане максимум 3 кг на квадратен сантиметър, така че безопасно може да се потопява до към 30 метра. Над това налягане започва ускорен процес на разтваряне на газове в кръвта му.

По това съотношение може да определиш какво ще бъде налягането на дълбочина 12 км, най-дълбокото място в океана. Това ще бъде 12 *100 = 1200 кг = 1.2 тона на квадратен сантиметър. Това е външното налягане.

Ако използваш ядрен взрив за генератор на вътрешно противоналягане, то ситуацията е следната. При ядрен взрив в центъра на атомната бомба се вдига температура от порядъка на 100 милиона градуса, което води до налягане на плазмата от порядъка на 1 милиард атмосфери, или в по-понятни числа - 1 милион тона на квадратен сантиметър.  Това е несравнимо повече от мизерните 1.2 тона, които му противодействат (според оценките по-горе). Сметките са от справочника за 1 килотон ядрен заряд.

Тоест в земни условия няма как да получиш имплозия. Трябва ти много по-голяма планета с много по-дълбок океан Много грубо оценено, на дълбочина 10 милиона километра ще имаш равновесие на външното и вътрешното налягане. Опасявам се, никакъв съд няма да издържи да стигне такава дълбочина...

[Exhemus]

Водородната бомба функционира на база имплозия. Чалъмите за постигане на свръх-имплозия трябва да обезпечат супер равномерно външно налягане на база на обикновен ядрен заряд, а пък той, на база обикновен взрив.  Руснаците са използвали навремето т.н. слойка - слоеве взрив се редуват с алуминиеви черупки като баница (сферична). 

   Първо американците са се сетили, че за налягане може да се използват гама лъчите от обикновен ядрен взрив - като се използва елипсоидна черупка и в единият фокус се взривява атомната бомба, а в другия се намира термоядреното гориво.

Така гама лъчите обгръщат равномерно горивото, а за атомната бомба няма по-специални изисквания за конструкцията.

ПС  

За сравнение:  за да възникне термоядрена реакция на слънцето,  водородът е компресиран до 200 грама на куб. сантиметър /при 1 атм., 20 град С -> 90 микрограма/ - т.е. 10 пъти най-тежкия елемент на земята. 

При това не си мислете, че реакцията е нещо буйно, атомно - само 250 вата на куб. метър. За сравнение 1 куб. метър кравешка тор дава 350 вата.  Така е добре, ще ни стигне за още няколко милиарда години  

Външната 1/3 от радиуса на слънцето няма никаква термоядрена реакция.

 

Редактирано Юли 1, 2023 от Exhemus

[Шпага]

На какво се дължи червеният цвят, който имаше сиянието вчера? Как го е "сътворила" споменаваната в медиите силна магнитна буря?

 

 

 

 

[К.ГЕРБОВ]

Небето над България бе озарено от полярно сияние в неделя. Необичайната гледка на оцветения в червено небосклон предизвика интереса и множество въпроси, както и множество публикации в социалните мрежи.

„От България такова явление може да се види само в редки случаи, след мощно изхвърляне на коронарна маса от Слънцето и то ако изригването е било в посоката, в която се намира Земята в момента“, каза пред БТА физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при Българската академия на науките и от катедра „Астрономия“ във Физическия факултет на Софийски университет „Св.  Климент Охридски“.

След като потокът от заредени частици пропътува разстоянието между Слънцето и Земята, той бомбардира земната магнитосфера и дори я огъва откъм нейната дневна страна. Поражда се геомагнитна буря, която може да доведе до смущения в радиовръзките, добави Маркишки. Частиците слънчева плазма, които навлизат във високите слоеве на земната атмосфера, пораждат полярните сияния. В редки случаи, когато процесът е много интензивен, полярните сияния могат да се наблюдават и от по-ниски географски ширини, каза физикът. 

Той обясни, че интензивността на потока от заредени частици, т.е. на корпускулярната радиация от Слънцето, се оценява по геомагнитния ефект, който тя предизвиква, чрез т.нар планетарен Kp индекс. Това е балометрична (логаритмична) величина, която може да има стойности от 0 до 9 и се определя от множество наземни геомагнитни станции, намиращи се в северното и в южното полукълбо на Земята. https://mirogled.com/news-view/silna-geomagnitna-buria-ozarila-nebeto-v-cerveno-atakuva-zemiata-dnes

Още https://www.google.com/search?q=червеният+цвят++на+небето+при+силна+магнитна+буря%3F&client=opera&hs=z7K&sca_esv=580054589&sxsrf=AM9HkKngecxJ7EDMBF21z7OZALuQLANyWQ%3A1699343188338&ei=VOtJZazUE_6Nxc8P9cu8oA0&ved=0ahUKEwiszt3YsrGCAxX-RvEDHfUlD9QQ4dUDCA8&oq=червеният+цвят++на+небето+при+силна+магнитна+буря%3F&gs_lp=Egxnd3Mtd2l6LXNlcnAiW9GH0LXRgNCy0LXQvdC40Y_RgiDRhtCy0Y_RgiAg0L3QsCDQvdC10LHQtdGC0L4g0L_RgNC4INGB0LjQu9C90LAg0LzQsNCz0L3QuNGC0L3QsCDQsdGD0YDRjz8yBRAAGKIESPOAAVAAWNdpcAB4AJABAJgBogegAc0dqgEMMi4xMi40LTEuMC4yuAEMyAEA-AEBwgIEECEYCuIDBBgAIEGIBgE&sclient=gws-wiz-serp#ip=1

[Шпага]

Ако летим със самолет над някакъв дебел слой облаци и скочим оттам с парашут какви ще са ефектите?

- Ще се задушим ли, докато минаваме през облаците?

- Парашутът ще забави ли още повече падането? Възможно ли е даже да спре, да замръзне там?

- Ако облаците са градоносни, възможно ли е, минавайки през тях да предизвикаме валеж...

- и т. н.