Забравените български земи

[kanalcek]

Тодор Балкански в-к “ Българска нация” ноември 1995г. Бр. Отвъддунавските българи днес.

Безпорно най-старата част на българското население са милионите т.нар. тукани, които румънци и унгарци заварват в тази земя.Името тукани сред местните българи, потомци староседелското българско население на истори-

ческа Отвъддунавска България , се тълкува единствено като "българи от тука".

Тези българи тукани в румънската земя са в последен стадий на порумънчване в езиково отношение, но техните съседи, които сав по-голяма или по-малка степен са истински румънци, ги наричат на своя език:"Bulgarii cu capul mare!"

(българите с големите глави),характероним, който точно представя българския антропологически тип в сравнение с румънския.Най-гъсто туканска

та част на българският народ е представена в окръзите Горж и Долж, за които в румънската историография и ономастика нерядко се говори, че са румънски деформати на имената Горен и Долен Жиу като окръзи от държава-

та на Йоница т.е. Иваница Калоян,цар на българите.Туканите,местните бълга-

ри в Закарпатието са запазили своя старинен български език, който в последс-

твие е попаднал под силното влияние на словашкия глотонимия украински език

.Днес тези някогашни българи се самонаричат русини(от тях е откривателят на българите Юрий Венелин);те се смятат за отделен славянски народ, който по език е най-близо до българите, словаците обаче ги смятат за свои сънарод-

ници,същото правят и украинците и великорусите.Днес в Мукачевски и Ужго-

родски район на Закарпатието живеят българи, които имат и своя част в Русфи

гово(сега квартал на Мукачево), които местните хора наричат Болхарские хати ( Българските къщи), а ние росфиговски българи.Колонията на росфигов-

ските българи е значителна, пази езика си и българското си самосъзнание.Дъл-

гогодишен кмет на града беше българинаът Николай Роглев.Закарпатските българи притежават днес местен език (диалект),създаден от градинарската реч на техните бащи и деди,които по произход са от Търновско,Търговищко,

Севлиевско,Русенско.

В днешна румънска Трансилвания живеят т.нар. шкеи,т. тази част от българи

те,която е запазила българското си самосъзнание група на българския народ.

Друга огромна част от нашия народ с пряк произход от първобългарите есегел

днес е унгаризирана( около 2 000 000) и се представя с името секуи,секели, което е същият унгарски деформатив на името есегел( есегел,барзсил и бул-

гар са трите големи големи колена на българския или булгарския народ до па-

дането на Волжка България).Шкеите днес живеят в селищата: Голям и Малък Чергед(Cergi Mic,Mare), Алвинц(Vintul de Jos), в окръг Алба Юлия, Русчьор и Бун-

гард в окръг Сибиу, Ръшнов и Шкеи в окръг Брашов.Секуите, които сега правят опит да възвърнат първобългарското си генетическо самосъзнание, живеят в областта Ла Секуи( окръзи Харгита и Ковасна). В Чергед живеят днес т.нар. чергедски българи.Те днес говорят само румънски език, предста-

вят се обаче за българи, и то българи богомили, но пазят старобългарските си молитви, които рецитират при тържествени случаи, без да ги разбират. Бълга-

рите в Алвинц, т.нар. алвинцки българи , са от две групи: 1) първата е от по-

томци на чипровчани, дошли в ттази земя през 1700г; днес са езиково унгари-

зирани, вече губят българското си самосъзнание (запазено е само във фамилиите Дерводелин и Бордицою); втората група е градинарска с произход от Лясковско, съставена от фамилията с много разклонения Иванов; говорят румънски, немски и унгарск, но пеят българските си песни, които не разбират.

Русчорските българи днес са германизирани в езиково отношение, но пазят българското си самосъзнание на българи богомили. При тях единствено е запа-

зена може би стара българска черта да говорят в тържествени случаи с корем-

но предихание. Бунгардските българи езиково са руманизирани, но пазят бъл-

гарското си самосъзнание на богомили; пазят и стари колинди на български език, които рецитират, без да ги разбират. Шкеите в Брашовския Шкеи са жи-

ви, богати, силн; езиково са румънизирани и се представят като румънци от български произход. Дошли са тази земя през 1392г. вероятно като наемна конна войска от България, създали са голяма култура и първото светско учили-

ще на българския народ, което после прераства в първото светско училище на

румънците.

На запад в Банат живеят няколко групи българи, които тук ще представя в няколко реда: групата на северобанатските българи, наричани бешеновци и винганци, е повече от позната на читателите и не се нуждае от специално представяне .

В Северния Банат има още една група на българите, така наречените рекаше-

нски българи, които днес се представят за хървати шокаци, но носят българс-

ки етноразличителни имена, тип: Гьока Станков( не Станкович).

В Средния Банат или областта Караш Северин живеят т.наречените българи карашовени ( в 7 села по реката Караш: Водник, Каращова, Нермед, Ябълча, Рафник и др.). Говорят старинен български език, консервиран като български у-диалект от 1365 г., когато напускат Виденска България. Днес нямат българс-

ко самосъзнание, представят се за карашевци, а от няколко години и за " хър-

вати" или " сърби". На изток от тях е запазена карашевската колония Слатина

Тимиш, в която живеят румънизати с румънски език и българско самосъзнание.

Наричат се и слатинци.

В Южния Банат живеят т.нар. свиничански българи, ортодоксални хриситияни със старинен български език у-диалект от 1444г. , когато напускат своята бъл-

гарска родина в днешното Неготинско, района на манастира Вратна. От 1920 г. в селото обаче има сръбска църква и сръбско училище, които усилено рабо-

тят за сърбизацията на местните българи, наричани заедно с карашевците от унгарските изследователи на района, когато е бил в Унгарската държава feke-

te bolgar " черни българи", като черен означава посока на света " източен" за

разлика от белите българи " западни българи".

В Украинския Буджак и Молдова живеят българите гагаузи, лингвогрупа на бъ-

лгарския народ, която говори турски език и български. От 30-те години на 20-

ти век съветският антибългаризъм насаждаше в тези наши сънародници собст-

вено гагаузко самосъзнание. Тази етнонимна политика създаде вече гагаузко самосъзнание, което обаче не е прието от българите гагаузи в Кавказ, Семи-

пилатинския район на казахстан и др.

Тази статия не се препоръчва да се чете от антибългари, хора смятащи, че българите са мижав народ, както и от такива, които поставят интересите на областта, от която произхождат( Македония) над общобългарските.

Торлашки диалект е общо наименование, използвано от някои автори за обозначаване на славянските диалекти в Южна и Източна Сърбия (включително в някои части на Косово), северозападната част на Република Македония (Кратово-Куманово), Западна и Северозападна България (Трън, Брезник, Белоградчик), както и на говора на малката общност на карашовените в Румъния.

Съдържание

[скриване]

• 1 Класификация

• 2 Особености

o 2.1 Отпадане на падежните окончания

o 2.2 Отсъствие на фонемата /х/

o 2.3 Сричкотворно /л/ и /р/

• 3 Книжовни извори

• 4 Литература

• 5 Бележки

• 6 Външни препратки

[редактиране] Класификация

Още кодификаторът на модерния сръбски език Вук Караджич в началото на 19 век обръща внимание на торлашкия и пише в своя „Сръбски речник“: „Торлак - човјек који нити говори чисто Српски ни Бугарски“.[1]

Българските лингвисти, фокусирайки се върху разпространението на диалекта на територията на България и Западните покрайнини го класифицират като западно-български говор под името Белоградчишко-трънски (Стойко Стойков, Рангел Божков и др.). На територията на България са обособени Белоградчишки, Годечки, Трънски и други подговори. Като наименование, обхващащо територията на Сърбия и Косово, се използва терминът Призренско-тимошки диалект.

Стефан Младенов определя тези говори като преходни у-говори, които представляват преход от български към сръбски език, но все пак български по отношение на по-голяма част от своите характеристики.

По-рано някои лингвисти в Сърбия класифицираха торлашкия диалект като четвъртия диалект на сърбохърватския език (заедно със щокавския, чакавския и кайкавския), а сега - като вторият (заедно със щокавския) диалект на сръбския език. Други лингвисти (като Милан Решетар, Павле Ивич и Далибор Брозович) класифицират Торлашкия като стар щокавски диалект, под името Призренско-Тимошки диалект, защото някои поддиалекти използвали думата що за какво (но това е характерно също и за диалекти в днешна България и Република Македония). От друга страна други торлашки поддиалекти използват думата кво, кикво или ко (също като книжовно българското какво).

Според професор Беню Цонев и Гавраил Занетов, които изследват тези говори по време на Първата световна война, когато цялото Поморавие е окупирано от България, в границите на Тимошко-Призринския диалект влизат още и районът на Пожаревац (Пожаревъц) и цялото поречие на река Велика Морава (Обща Морава), включително Крушевац (Крушевъц), Смедерево и поречието на река Левоч, приток на Велика Морава. Поради това по-старите сръбски автори наричат Тимошко-Призренското наречие Левачки говор.

Старото население на Моравската долина е мигрирало в Австрийската империя още в 17-18 век. Районът е бил много рядко населен. В северните части, по поречията на Млава и Пек, както и в Кладово се заселват румънци (власи). Руският лингвист Афанасий Селишчев забелязва, че тимошките власи запазват старата топонимия на района, която е от български, а не от сръбски произход. През 19 век особено след освобождаването на Сърбия, компактни маси от българско население, предимно от Тетевенско, Видинско, Нишко, Македония и Призренско, се заселват в Моравската долина. Споменът за българския произход битува в населението до Първата световна война.

Торлашкият говор не е стандартизиран и някои от поддиалектите му значително се различават един от друг по определени черти.

[редактиране] Особености

Основните характеристики на торлашкия диалект ясно показват по какъв начин македонският език се свързва с българския, и как те двата на свой ред преминават в сръбски през торлашки като преходен говор.

[редактиране] Отпадане на падежните окончания

Българският и македонският са едиствените два съвременни славянски езика, при които изцяло е отпаднала падежната система и почти всички съществителни се употребяват в един падеж. Така стоят нещата и с торлашкия диалект - в северо-западните райони творителният падеж преминава в родителен, местният падеж и родителният на свой ред преминават в именителен. Още по на юг всички падежни окончания изчезват и значението се определя едиствено от предлози.

[редактиране] Отсъствие на фонемата /х/

Уникална черта на македонския книжовен език, на торлашкия и на част от сръбските диалекти в сравнение с другите славянски езици е, че в тях практически липсва /х/. Присъствието на буквата х в македонската азбука е се дължи единствено на употребата и в заемки, а също и в топоними в Македония, разположени на териорията на диалекти, в които /х/ е запазена. Такъв е случаят с източните диалекти (пример, Пехчево). Македоният книжовен език е базиран на диалекти от Прилепския край и думи като хиляда и спешно звучат като иляда и итно на македонски, но в сръбски те са хиляда и хитно. Това всъщност е част от изоглосата, разделяща в най-южния си край Прилеп от Пехчево в Република Македония и достигаща Централна Сърбия (Шумадия) в най-северната си точка. В Шумадия местните хора все още използват традиционната форма на искам - очу за разлика от хочу във Войводина.

[редактиране] Сричкотворно /л/ и /р/

Торлашкият диалект е запазил до голяма степен старото сонорно /л/, което както и /р/ може да служи като сричково ядро. Това е все още характерно и за чешкия и словашкия език. В официалните форми на сръбски, хърватски и босненски език сричкотворното /л/ е преобразувано в /у/ или /о/, докато в българския език се предхожда от гласната /ъ/, която служи като сепаратор между съгласните. Не всички торлашки поддиалекти са съхранили напълно сричкотворното /л/, но то е отразено или като пълна сричка или в различни комбинации с /ъ/, /у/, /о/ или /а/.

Торлашки

Карашовенски (Карашова) влк пекъл сълза жлт

Северен (Свърлиг) вук пекал суза жлът

Централен (Лужница) вук пекъл слъза жлът

Централен (Враня) вълк пекал солза жълт

Западен (Призрен) вук пекл слуза жлт

Източен (Трън, Брезник) вук пекл слза жлт

Североизточен (Белоградчик) влк пекл слза жлт

Югоизточен (Куманово) вук пекъл слъза жут

Книжовен сръбски вук пекао суза жут

Книжовен български вълк пекъл сълза жълт

Книжовен македонски волк пекол солза жолт

[редактиране] Книжовни извори

Един от най-ранните извори написани на торлашки диалект е Темският ръкопис от 1764, в който авторът Кирил Живкович от Пирот определя езика си като "прост български".

Сръбският писател Бора Станкович изполвал често торлашкия диалект в новелите си, които описват живота на хората в Южна Сърбия в началото на 20 век. Писателят-хуморист Стефан Сремац, въпреки че бил роден във Войводина, прекарал част от живота си в Южна Сърбия и неговите новели "Зона Замфирова" и "Ивкова Слава" отразяват манталитета и езика на хората в този регион. Филмовата версия на "Зона Замфирова", създадена неотдавна от режисьора Здравко Шотра придоби голяма популярност в Сърбия и Черна гора. Любопитно, много от зрителите и по-специално тези от Северна Сърбия коментират, че "филмът е добър, но наистина има нужда от субтитри".

Един от съвременните автори с най-обилна книжовна продукция на торлашки диалект (лужнишки вариант) е Драгослав Манич-Форски от с. Радошевац (Радошевъц), Бабушничка община, член на Съюза на писателите на Сърбия. На варианти на торлашките диалекти се списват рубрики в някои местни вестници в Сърбия - в Ниш (в. "Братство", рубриката "Манчин рабуш"), Пирот (в. "Свобода" рубриката Миялко Раснички) и други.

Български възрожденски учители от Пирот, 1875 г.

http://www.bulgariamakedonia.com/3_2005/KORENI.htm

КОРЕНИ

Емил СПАНЧЕВ

До истината може да стигнеш по много пътища, с лъжата – до никъде.

Ели Юрукова, съобщи, по радио “Нова Европа”, че много хора от Ниш, Пирот, Крагуевац заявяват, че са българи, че имената на техните деди са завършвали на ОВ. И затова искат паспорти за български граждани.

Че Ниш, Пирот и Крагуевац са български градове, преломени от сърбите, в това няма никакво съмнение, за всеки, който познава действителността. Всички чужди пътешественици определят Ниш като български град. /вж. “Немски и австрийски пътеписи за Балканите”, “Наука и изкуство”, 1979 г./.

Пирот е на пътя София-Ниш. За неговата защита българите построили “Пирг” – укрепление, което съществува и досега. Край укреплението се ражда градът Пирот.

Сръбските шовинисти наричат Крагуевац “сърцето на Шумадия”, а името му идва от Крагуй – ловен сокол на прабългарски език. Соколарите, които са обучавали соколите се казвали крагуяри. Затова Крагуевец не може да се свърже с никакъв друг народ, освен с българския.

Не трябва да ни учудват сръбските извращения. Това е тяхна традиция и политика. Балканската им родина е вътрешната страна на Динарските планини, където са се заселили със свиневъдство и грабеж, но подпомогнати от триединния враг, днеска са почти до София.

Ето прабългарски селища край посечените градове.

1. Крагуевец. Край него са: Драча, Мечковец, Церовец, Шарани, Майдан, Джури, Кутло, Котража – братът на Аспарух, Бояр, Шевърлюге, Пепела – пеперуда, Моравци, Срем, Шабац – място, където българите са водили саблен бой с римляните през ІІІ век. Сабята – шаб, българите изковали за конницата си. В 15 похода за два века българите завзели Западните Балкани и като по-културен народ покрили земята с български имена на селища, планини, реки и низини. Шабац е като Шабла на Черно море... До Шабац, южно от р. Сава, която носи също българско име, са Добрич, Охрид и Варна. Градът Варна от прародината българите пренесли до р. Сава, южно от Белград и на Черно море – на три места.

2. Ниш от старата Ниса край българската Прародина. До него са Шуман и Шумане – от Шумен, град в Прародината. Могат да се видят на картата “Българите – Атлас”, - “Тангра”. Като Шуман е Шумен до Варна на Черно море, гр. Свърлиг, Свърлишка планина, Свърлишки Тимок и с. Свърлиг са от прабългарското “врабче”. До тях е Ласовичката планина на 1160 м в селището Ласово. Шестнадесет века преди американците по тези места българите са ловяли бойните си коне, отглеждани на свободна паша, с ласо. Бойните коне яздели само по време на война. Конете били средно тежка порода, като коня на Мадарския конник. Днес тази порода в Западна Европа се нарича Першеброн – рицарски кон, от името на коня на прабългарски – перш.

Тук са Сурдула и Сурдулица, което означава – светлия, великия български царски род Дуло. Наблизо е Морава, това име означава тиха, спокойна река. Връх Мусинец 1725 м, съименик на връх Мусала в Рила – 2925 м; Бан Дули – БАН – ръководител на област от рода Дуло /царският род/, Баря – крепост, връх Мечит 1756 м, като в. Мечит в Рила. И двата са от “мечка”, а тя е прабългарска дума. Шишман, Спанци – Спанчев, Шипаш – Щип, Кушар – Кушка от прародината, Тръмчари – музикалния инструмент български – Тръмбой, Опариче като Опара до Томор в Албания – място на българско победоносно сражение, Витошевец – като планината Витоша до София; Ботуня като Ботуня до Кутловица – Монтана.

3. Край Пирот са: Гилян – най-старите българи; Нишор - река Нишава; Въртоп – революцонна организация “Въртоп” срещу сръбския окупатор. Балта – мина, Раснаца – синът на княз Борис І – Раста; Пресият – канът, Басара; Деян, Ибровица като р. Ибър в Босна и в. Ибър /2666 м/ в Рила. И трите са прабългарски, Боляра, Рупеле – Рупите край Петрич, Кутлеш – водно колело със сандъчета – кутли – като Кутловица, Шармица, сходнто със Шар, Гаре – журналистът Гарелов, Бохова – градина, няколко тумби, за да покажат, че земята е българска.

На запад е Сребреница. Тя ни напомня за геноцида, извършен от сръбските фанатици. До нея е Шилкович. Макар да му е лепнато сръбско окончание, Шилко е прабългарско име. Балк – това е столицата на прабългарската родина. Има го на 24 места в днешните Румъния, Босна, Хърватия, Черна Гора, Албания, Македония, България и Гърция, юичи – означава IYI /иуи/ - “той” бог Тангра, понеже има каноническа забрана за произнасяне на името му. Зидоне – крепост с големи зидове, Авитохол – праотецът на българите, означава “син на сърна” на три места в Босна, едно в Албания, пет в Егейска Македония , две в България, Хумар на север от Сараево, като Хумар в Старата Велика България при Кавказ и Химара в Албания. Всичките идват от хумари в Прародината, Бехчи, Циготе, Диздаруша Яня – Гиздарушата Яна и хиляди, думи, които говорят за безсмъртието на българите.

/За справка: “Езикът на Аспаруховите и Куберови българи” и “Светът на прабългарите” от ст.н.с. Петър Добрев/

Взето от форума на dir.bg. Клуб Македония.

Ще ви спестя подробностите, но от години живея извън България и стана така, че ме записаха нещатен преводач към британската полиция. Стане ли нещо с българи, викат ме да превеждам. След време споменах, че македонският е български под друго име, че и руски говоря. Зарадваха се, защото имало много работа с тези два езика. Въпреки, че по право трябваше първо да се явя на изпити, по два-три пъти превеждах на руснаци и македонци.

Един ден ми звъннаха да питат говоря ли "гОран"? Питах къде е тоя "гОран" и ми казаха, че бил един от езиците в Косово. Съгласих се без да давам гаранция, че ще съм от полза. Самият човек като разбра, че съм преводач с български веднага каза, че горанският бил много близък до българския и веднага с това се самоопредели като "турлашко-говорещ" албанец. На вид си беше 100% албанец, рижав, висок, жилав, ведър и весел. Тъй като разпитите продължиха много дълго време, имах от време на време възможност да изпуша по една цигара с него и да питам за горанците. Той ми каза, че Фердинанд едно време ги бил искал да стават българи, ама това никога нямало да се получи. Много мразеше сърбите, имаше пренебрежително отношение към македонците, но много положително такова за българите, евентуално за показ пред мен. За него всички македонци бяха сърби и българи (обаче в тоя ред!). Самият той и рода му били мюсюлмани от векове, искали да са си в Албания. Беше от Призрен. Езикът, който говореше за мен си беше "чист" македонски, май с доста повече турцизми, отколкото официалния македонски, и с куп албанизми, които той се сещаше да ми допревежда. Завалян беше по сръбски. Каза, че с български лесно ще се оправя из северна Албания и навсякъде из Косово. Точно тогава наскоро беше убит един българин към ООН в Косово и се предполагаше, защото бил говорил на български. Като го питах, моят човек направо каза, че това било просто невъзможно, просто защото толкова много местни хора из Косово си шпрехали по горански, който си е турлашко-български.

Интересното е, че скоро след това ме повикаха на изпити по руски и македонски. С руския никога не съм бил добре, а в деня на изпита бих се описал като печално зле. Обаче двете много симпатични дами взеха, че ми го дадоха! Двете пак много симпатични маке-дами като разбраха, че съм българин първо питаха дали съм от Пиринско и като разбраха, че съм от София, записаха нещо в бележките си и скоро след това ме скъсаха на бърза ръка....

Бългaрски езикови и исторически плaстове в Косово

Емил Спaнчев

в-к "Мaкедония", брой 17, 28 aприл 1999 г.

Цяла днешна Сърбия лежи върху българска земя, по-точно върху прабългарска от V век насам. До днес там са оцелели много прабългарски памирски имена. Ето някои за пример: Срем, р. Колубара, Крагуевац (в сърцето на Шумадия - от древнобългарското "крагуй" - сокол), свърлиг - врабче, бурел - шуплив варовик, чигота, жупана, Пирот (по ст.н.с. Петър Добрев).

Тук са и шестте български нахии, борили се с оръжие при създаването на сръбското княжество заради обещаната им автономия и измамени от сърбите, както и заграбената земя около Българска Морава. Нахиите са: Княжевец, Алексенец, Парачин, Неготин и Зайчар и по-късно Западните покрайнини. Това не се знае поради славянския нихилизъм, насаждан от чуждите централи у нас.

Точно във връзкa с безкритичното слaвянофилство бяхa и тревожните съобщения зa товa, колко опaсни сa остaтъците от рaкетa, пaднaлa около Трън, и пaнически известия от Вaрнa зa неподготвени скривaлищa. Това бяха жълтите медии на централите, всяващи умишлено суматоха.

А ето фактите за Косово главно по "Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916 г.":

"Там има старобългарска основa" - проф. Михаил Арнаудов;

"Българите от Призрен вдигат въстание срещу Византия през 1073 г." - проф. Йордан Иванов.

Добросъвестният сръбски разузнавач Стефан Веркович пише: "Населението на Призрен не е от сръбско, а е от българско и куцовлашко произхождение" ("Топографическо-етнографический очерк Македонии - С.Петербур, 1889 г.). Веркович изобщо не споменава за сърби и албанци.

Българските професори - историци и филолози - Селищев, Златарски, Ст. Младенов, Йордан Иванов, Михаил Арнаудов са писали за българските села в Призренска Гора между Коритник и Рудока, на запад от Шар, в басейна нa Люма, а сега останали по течението нa Мликa и Плава. В миналото те са били осемдесет селa, a днескa исзледовaтелят им Ем. Милaнов посочва около четиридесет.

Български са и селата от Средеската и Сириничката жупа, на север от Шар, по течението на Призренска Бистрица и Лепенец (В.Кънчов, Арнаудов, Селищев). Професор М. Арнаудов твърди, че в Цълигражда, Тополяне, Дворане, Йоловце, Мущише, Новане, Лютогла, Кориша, на север от Призрен и Коджа Балкан към Църнолева планина в самия Призрен говорят така: "съге" вместо сръбското "сад", "съз ножче" вм. "са ножем", "пояс" вм. "пас"". В Цълигражда на три часа североизточно от Призрен говорят: "Ке идем у град" (без сръбските падежи), "работам", "дзвезда", дзвоню", вм. сръбските "звезда", "звон". Съгласната "дз" е прабългарска и е имала самостоятелен знак "с" в прабългарската азбука, от пет хиляди години - "севгар" - чифт волове, написана с по-новата кириллица (ст.н.с. П. Добрев).

Българите от Призренска Гора - гораните, казват: "Кучево е млого злово, да не укaса детево"; "Кобилите млого хубaви се"; "децaтa", "кобилавa", "годинaвa", "вечерявa", "пушкеве", "кундрите" и т.н. Яневските кaтолици говорят чисто бългaрско нaречие (Иширков, Златарски).

За с. Грачаница, на 15 км от Прищина - знаменитата зaдужбина на сръбския крал СтеФан Милутин, - проф. Злaтарски пише: "Аз се съмнявам, че това население има твърдо сръбско национaлно съзнание, още повече, че езикът му не е чисто сръбски."

За косовските сърби, писано в сръбските статистики, Ст. Димитров пише: "Те говорят един език, по-близък и по-понятен нам... те по-скоро се приближават до македонските българи."

А гилянските "сърби", които са почти половината от населението на Прищински окръг, казват за себе си: "Ние не сме сърби. Сърбите от Стара Сърбия дойдоха тука 1912 г. и ни казаха, че сме сърби,... ние искаме да бъдем българи, каквито сме били от старо време" (Ст. Димитров).

Тези дни при Блаце на македоно-косовската граница екип на "Нова Телевизия" - репортер Вaня Манолова и оператор Радослaв Гиновски разговяря с албанец, който говори на хубaво мaкедонско нaречие, без сърбизми. В тaкивa ребуси хорaтa със сетивa и с усет към процесите нa aлбaнизaция могaт дa открият бългaрите от Косово, за които говорим

TO: Mr. George Koroloff, Vice President, CC of the Macedonian Patriotic Organization (MPO)

A friend of mine, Mladen Ivanov brought me the Macedonian Tribune from Feb 1, 2007. Your article on Aegean Macedonia was highlighted.

In January 1948 I was released from the concentration camp Bogdanov Dol near Sofia, Bulgaria. With me was also released Ianaky Korolov from the town of Burgas. Before he was released Ianaky Korolov was cruelly beaten by the camp guards, for being closely associated with Ivan Mihailov. Soon afterwards he died. Ianaky Korolov is from the village of Drenoveny, Kostursko and is from your family. From your family is also Lazar Korolov from Toronto, another good Bulgarian from Macedonia. I also remember your father well.

Your article in the Tribune could be an exact replica of one, written by a Serbocommunist from Skopje and you are swimming in Serbocommunist waters.

AEGEAN MACEDONIA. The Turkish minority in Western Thrace about which the foreign minister of Greece Dora Bakoiani and you are talking, the Muslims in that part of Thrace, are Bulgarian Pomaks. Turkicised Bulgarians. Until 1945 they did not know a word of Greek or Turkish. When Turkey joined NATO Greece was forced to recognize them as a Turkish minority. And since Turkey has been supplying them with Muslim literature and teaching them Turkish. Now they have 2 MP’s representing them in the parliament in Athens.

TRUE STORIES. 1949. After the guns in Aegean Macedonia were silenced by the USA buying off Tito with $2 billion, the King of Greece went on a tour to see the damage from the Civil War. He went to the village of Rakovo Lerinsko. The most Grecomanised village in Aegean Macedonia. A delegation of women met the king and said “Vasilevs, dobre doide. Ka e Vasilevsata?” The King got confused and asked his assistant, “What language are they speaking?” “The embarrassed assistant said, “They speak the old Greek language.” The lady that was the head of the delegation said, “No, no, we speak the language that we spoke before the Greeks came here. We speak Bulgarian.”

THE GREEK ARMY started guttering the villagers in the village squares and was making them give oaths that they are not going to speak the hated Bulgarian language any more. This was published in many Greek newspapers with pictures of the villagers taking the oath.

LUBEN DIMITROFF, the secretary of the CC of MPO and editor of the Macedonian Tribune in 1959 summarized all this information and prepared the best documented MEMORANDUM to the United Nations. The memorandum was signed by all Macedono-Bulgarian churches and village organizations. A delegation consisting of Luben Dimitroff, Bishop Kiril, Rev. Mihailoff and Rev. George Nikoloff from Detroit visited the United Nations.

The Canadian ambassador to the U.N. Michael Pearson who as British soldier in the First World War ended up on the Salonica front, knew the tragedy of the Bulgarians in Macedonia because they saved his life once, when he got lost on the front and ended on the Bulgarian side . He expected to be cut to pieces, instead the villagers hid him for a few days and at night send him back to the British side. Michael Pearson told us once, “I am indebted to the Macedonian Bulgarians for life.”

Ambassador Michael Pearson introduced the delegation to the members of the Security Council of the UN, Bulgaria, Greece Yugoslavia and many other European countries, and gave them the memorandum prepared by Luben Dimitroff. Michael Pearson afterwards became the Prime Minister of Canada.

In 1985 the Greek government hired the Greek professor Kofos (a Vlah from Magarevo, Bitolsko) to study the Bulgarian problem in Aegean Macedonia. The professor found out that in Aegean Macedonia there are 750,000 Bulgarians. This report was to be presented to the Slavic symposium in Bucharest, 1986. After Belgrade found about that, the Serbs sent a protest note to the Greek government. Professor Kofos was stopped but the Bulgarian delegation managed to smuggle a copy of the report.

In 1993 The Chancellor of Germany Kohl visited Greece for the last time. In Solun in a press conference before taking off for Germany a Greek reporter asked him what his impressions of Greece were. He answered with one sentence: “The rights of the Bulgarians and Karakachans.”

The foreign minister of Greece Pangalos went ballistic and called the chancellor a “big German empty head.” An international scandal was created and the Greek government had to apologize to the German government and Chancellor Kohl. This was aired by radio and TV Deutsche Welle from Berlin.

In the year 1998 the Greek government again hired two professors from the University of Cambridge to study the Bulgarian question in Aegean Macedonia. They came with the report that, in Aegean Macedonia there are 673,000 Bulgarians. The Cambridge University press in Athens refused to publish it. The two professors most demonstratively left the university. Greece grudgingly tolerates the Macedonian nationality because if it opens the BULGARIAN CAN OF WORMS, THINGS WILL GET VERY MESSY.

HENRY KISSINGER, the most informed person on the Balkans said: “After Kosovo’s independence the problem will move to Macedonia where two thirds are Bulgarians and one third Albanians who are going to ask for AUTHONOMY.” Then the problem will move to Greece, where there are one million Bulgarians, one and half million Karakachans and one and a half million Albanians.

VARDAR MACEDONIA. In 1944 the Serbs again occupied Vardar Macedonia. Tito’s cutthroats killed more than 30,000 Bulgarians. More than 200,000 passed through jails and concentration camps in Goli Otok and Idrizovo including the first prime minister of Macedonia Metodi Chento. More than 700 conspiracies were uncovered by the police. Tito and Rankovich did not leave one person in Macedonia with University education alive. They killed them all. Vardar Macedonia became the bigest concentration camp in Europe.

Lambro Sotiroff from MPO Pravda Toronto, from the church St Cyril and Methodius, went to Bulgaria and Macedonia to view the situation. In Sofia he met Kostadin Stanishev, the president of the Macedonian Brotherhoods, in his hide-out, who told him, “Where are you going, can’t you see that we are being killed like dogs, and you want to make frends with the communists?” He also saw Yordan Tchkatroff, the first editor of Macedonian Tribune, in the jail in Skopie. He told him the same thing. Lambro Sotiroff, stunned and shaked by what he saw in Macedonia, not long afterwards died of heart attack.

September 1991 the people in Macedonia voted for independence. The buses that brought the people in Skopje and the champagne with which they toasted one another with INDEPENDENT MACEDONIA was paid by my brother Gosho Mladenoff from Toronto. The Yugoslav army left Macedonia taking even the light bulbs from the military barracks.

Soon the re-Bulgarization of Macedonia started. More than 200,000 people have applied and many have got Bulgarian citizenship. From the ex-Premier Lubcho Georgievski to Dosta Dimovska, many parliamentarians have bicome Bulgarian citizens. Even the monks and nuns are asking to be accepted as Bulgarians. Now 4,600 Macedonian students attend Bulgarian universities. THE SERBIAN SECRET OFFICERS’ CLUB TSARNA RUKA IS STILL IN CONTROL OF VARDAR MACEDONIA. But they know that the Serbs have lost Macedonia for ever. And it is a matter of time before they are kicked out.

After 1945 in Bulgaria the Macedonian activists, and sympathizers were killed in the most brutal and inhuman way. Many were beaten to death, poured with gasoline and burned alive. Others were thrown alive in the Communist secret service ovens.

June 1946 Stalin ordered George Dimitrov to speed up the Macedonization of Pirin Macedonia. On 8 June mass arrests were carried through the whole of Bulgaria. The jails and concetration camps were overcrowded with Macedonian activists.

In October 1946 the people of Pirin Macedonia were ordered to declare themselves as Macedonians in the Bulgarian census. Through Communist terror and oppression 260,000 signed as Macedonians. And now the Serbocomusts from Skopie are rubbing shit on the mouths of the Bulgarian Communists.

After the Second World War to have called yourself Bulgarian in the three parts of Macedonia meant death, prison or concetration camp.

After December 1989, the Bulgarian communists created the IMRO, an organization in which families of those that were burned alive were not allowed to be members. The properties of the Macedonian Brotherhoods, more than 20 in Sofia and elsewhere, the Macedonian House on Pirotska 5 in Sofia alone is over 1, 300,000 square feet. This gang has nothing to do with Macedonia. Krassimir Karakachanov basically has raped every girl from the Gotse Delchev ensemble. How was this most moraly degraded person given this position? His father has served the Communist party for 50 years.

MACEDONIA gave to Bulgaria and the Bulgarian people the brothers of Solun, St. Cyril and Methodius. Bulgaria was the first Slavic contry that accepted Christianity and spread it among all the Slavs and gave them books to read. Bulgaria is the oldest contry in Europe, Bulgarian is the third language after Greek and Latin in Europe. Macedonia gave the Bulgarian people Father Paissius, the father of the Bulgarian Revival. The Ilinden insurection was the biggest revolution until that time. All literature and corespondence is in Bulgarian from the time.

George, the truth is a sword with a very sharp edge and you as a lawyer should be careful how you use it.

Every cat, dog and skunk born in Macedonia is Macedonian. But the whole world knows that the Slavs in Macedonia are Bulgarians. People that don’t know or do not want to know who they are will perish.

MPO was pushed on the road to nowhere by two morally bankrupt women, Virginia Surso and the political Serbian prostitute Lubitsa Atsevska.

George Koroloff discover your roots and come home to your family.

Pando Mladenoff.

Toronto, 30 March 2007

[Доктора]

Каналчек, поздрави! Много ценен и информативен материал. Бе ще излезе то накрая, че сме заобиколени само от българи! По груби сметки в държавите около нас живеят не по-малко от 5 милиона етнически българи! Най-много са в Македония, Румъния и Гърция!

[RIZAR]

Докторе ,няма нищо радостно .Навън може и да са не 5 ,а 55 ,но това нищо не ни топли ,става страшно,вече в България сме 5 млн. българи,останалите 2 са турци,цигани,арменци и др.Има много турчеещи се българи в Родопите,турчеещи се цигани ,македонеещи се българи.

Към 2050 по негласни данни ще бъдем 2,5млн. българи към 2,5 други -АБСОЛЮТНА КОСОВИЗАЦИЯ ни се готви,с тези демографски проблеми , бесовските аборти и смачкващата бедност .Никой българин и никоя българка не ще да ражда трето дете,наскоро бях на кръщенка на една позната която има четвърто дете!!!Да но когато една баба пожела на една друга българка още едно дете/тя има в момента2/,тази българка отвърна,че "нещяла цял живот да ражда деца" .Колко са българките от първия , и колко от втория ????

[Андрей Куртенков]

По груби сметки в държавите около нас живеят не по-малко от 5 милиона етнически българи!

А те знаят ли го? ... това че са българи?

Само питам...

[Доктора]

А те знаят ли го? ... това че са българи?

Само питам...

Естествено, че го знаят, а въпросът повдигнат то Рицар може да се реши много лестно - внос на българи откъдето трябва! Работим по въпроса!

[Ishamael]

Аз пък не съм толкова сигурен че го знаят, особено тези в Македония и Гърция.... Мисля че крайните националисти у нас доста се заблуждават относно реалността. В Македония, най-мразения народ са не албанците а българите.....В Гърция има много българи но те не искат да се върнат тук....Само в Бесарабия и Западните покрайнини, където хората са по-бедни и от нас, искат да са част от България.

[kanalcek]

Докторе, ще предтсавите ли във форума броя на българите по страни? Ще ни бъде интересно да видим информацията, с

която разполагате. Прав сте, че най-много са в Македония, Румъния и Гърция. Но в Сърбия от български произход не са само хората на Зденка Тодорова, които не дават да се чуе и дума за другите българи в Сърбия, а също торлаците и шопите населяващи Тимошко-реченската област, областите около Българска Морава и от двете страни на Велика Морава

до Белград, част от войводинските сърби( около Вършац, които говорят на косово-ресавски диалект, който е всъщност

част от моравското наречие), гораните,жупците,сирничите и гораните в Косово. Отделно в във Войводина има 40 000 македонски българи и 20 000 българи католици.

[протобългарин]

Българите от долината на р.В.Морава и р.Българска Морава са посърбени още в 19-началота на 20 в. Не се заблуждавайте че се чувстват българи! Те не могат да се чувстват българи, защото поколения наред са обработвани здраво от сръбската национална държава и нейните инструманти. по-добре мислете разумно, а не като заслепени патриотари!

[Иванко Тертер]

Българите от долината на р.В.Морава и р.Българска Морава са посърбени още в 19-началота на 20 в. Не се заблуждавайте че се чувстват българи! Те не могат да се чувстват българи, защото поколения наред са обработвани здраво от сръбската национална държава и нейните инструманти. по-добре мислете разумно, а не като заслепени патриотари!

Ако един моравец дойде в агенцията за българите в чужбина и каже: "Чувствам се българин, такива са били и дядовците ми. Приемете ме като такъв.". Ние какво да кажем?

"Ела, заповядай брате!" или "Махай се оттука, ти си сърбин!"

Какво да кажем?

[Стоедин]

Ако един моравец дойде в агенцията за българите в чужбина и каже: "Чувствам се българин, такива са били и дядовците ми. Приемете ме като такъв.". Ние какво да кажем?

"Ела, заповядай брате!" или "Махай се оттука, ти си сърбин!"

Какво да кажем?

Има ли такива моравци желаещи да получат паспорт? Аз не съм чувал, лесно може да се провери, предполагам. До тогава са си сърби. Утре може някой швед да поиска паспорт и да твърди, че е от български произход. Лошо няма, но да наричаме милиони хора по света българи без те да подозират благородния си произход е леко пресилено. По тази логика много българи не са текива, защото дедите им са от друг етнос. Днес, обаче те с гордост се наричат българи, а не гагауза, албанци или власи. Смеем се на македонците, че пренебрегват истината за бащите и дедите си, но ние сме същите. Щом аз се чуствам българи, то и дядо ми е българин. Нещата са по сложни.

[tanariil]

Аз пък не съм толкова сигурен че го знаят, особено тези в Македония и Гърция.... Мисля че крайните националисти у нас доста се заблуждават относно реалността. В Македония, най-мразения народ са не албанците а българите.....В Гърция има много българи но те не искат да се върнат тук....Само в Бесарабия и Западните покрайнини, където хората са по-бедни и от нас, искат да са част от България.

И аз мисля като теб. Още повече, че ей сега прочетох ТОВА за турлаците.

[Иванко Тертер]

Има ли такива моравци желаещи да получат паспорт?

Стоедин, нека направим един експеримент, за да мога да схвана мисълта ти. Как възприемаш, дали тези фрази са едно и също нещо?:

- Ако един моравец дойде в агенцията за българите в чужбина и каже: "Чувствам се българин, такива са били и дядовците ми. Приемете ме като такъв.". Ние какво да кажем? /Иванко/

и

- Българите от долината на р.В.Морава и р.Българска Морава са посърбени още в 19-началота на 20 в. Не се заблуждавайте че се чувстват българи! /Протобългарин/

и

- Лошо няма, но да наричаме милиони хора по света българи без те да подозират благородния си произход е леко пресилено /Стоедин/

Иванко наричал ли е моравците българи? Протобългарин дава ли шанс на някой моравец да се чувства другояче, а не сърбин? Стоедин, откъде си вади извода, че някой нарича българи хора, които даже и не подозират това?

Много ясно, че етнически групи са асимилирани в българския народ, както са асимилирани и в други народи - сръбски, гръцки, турски, да не говоря за румънски и без изключение по света. Обаче, разликата е в това:

"Когато аз съм сърбин, не означава, че дедите ми не са били българи и със съответния шанс да направя регрес на българското в съзнанието ми."

"Когато аз съм македонец, не означава, че дедите ми не са били българи и със съответния шанс да направя регрес на българското в съзнанието ми".

И друго - "ако дядо ми е бил австриец, внука му е българин - това не означава че дядо ми е бил българин!" /това е слабото място на македонците. Когато дедите им са били българи към 1938 г., внуците им са македонци към 2008 г. - това не означава че дедите им са били македонци, нали?/

А е повече от ясно, че шанс да извършат такъв регрес на българското в съзнанието си имат хора, които живеят или имат род от места били под юрисдикцията и териториалния обхват на Българската Екзархия /1872г./, както и от световно известни и общодостъпни етнически изследвания и карти след този период. В този смисъл няма никакъв проблем, ако е от такъв род, някой 70-80 г. или по-млад "швед" да се заинтересува от тази част на рода си и да открие нещо ново българско в своето съзнание. От организирана в САЩ българска стара емиграция се вижда, че десетки и стотици хиляди "американци" се чувстват българи и то при все, че живеяж половин и повече век зад океана.

Тъпо е да се наричат "българи" хора, които даже не подозират това, но ще е още по-тъпо да им се забранява да се наричат "българи", ако те самите са го заподозряли това нещо от родословието, историята и духовността си.

[Frujin Assen]

Тоя пич сега остана да нахака в това съчинение елфи, орки и малко енти и ето ти "Властелинът на пръстените". Пожелавам му успех, момчето има фантазия, нека продължи да пише фентази с елементи на реализъм.

[tanariil]

Познавам го човека и то отдавна. Няма навика да фантазира. Освен това те е нарендил, че се отнасяш в небесата.

И е прав- какви отцепвации и какви сръбски тайни агенти ти се привидяха, какви елфи, какви орки и какъв Толкин, направо нямам думи! Земи се стегни и не отговаряй наизуст.

[Стоедин]

Стоедин, нека направим един експеримент, за да мога да схвана мисълта ти. Как възприемаш, дали тези фрази са едно и също нещо?:

- Ако един моравец дойде в агенцията за българите в чужбина и каже: "Чувствам се българин, такива са били и дядовците ми. Приемете ме като такъв.". Ние какво да кажем? /Иванко/

и

- Българите от долината на р.В.Морава и р.Българска Морава са посърбени още в 19-началота на 20 в. Не се заблуждавайте че се чувстват българи! /Протобългарин/

и

- Лошо няма, но да наричаме милиони хора по света българи без те да подозират благородния си произход е леко пресилено /Стоедин/

Иванко наричал ли е моравците българи? Протобългарин дава ли шанс на някой моравец да се чувства другояче, а не сърбин? Стоедин, откъде си вади извода, че някой нарича българи хора, които даже и не подозират това?

Много ясно, че етнически групи са асимилирани в българския народ, както са асимилирани и в други народи - сръбски, гръцки, турски, да не говоря за румънски и без изключение по света. Обаче, разликата е в това:

"Когато аз съм сърбин, не означава, че дедите ми не са били българи и със съответния шанс да направя регрес на българското в съзнанието ми."

"Когато аз съм македонец, не означава, че дедите ми не са били българи и със съответния шанс да направя регрес на българското в съзнанието ми".

И друго - "ако дядо ми е бил австриец, внука му е българин - това не означава че дядо ми е бил българин!" /това е слабото място на македонците. Когато дедите им са били българи към 1938 г., внуците им са македонци към 2008 г. - това не означава че дедите им са били македонци, нали?/

А е повече от ясно, че шанс да извършат такъв регрес на българското в съзнанието си имат хора, които живеят или имат род от места били под юрисдикцията и териториалния обхват на Българската Екзархия /1872г./, както и от световно известни и общодостъпни етнически изследвания и карти след този период. В този смисъл няма никакъв проблем, ако е от такъв род, някой 70-80 г. или по-млад "швед" да се заинтересува от тази част на рода си и да открие нещо ново българско в своето съзнание. От организирана в САЩ българска стара емиграция се вижда, че десетки и стотици хиляди "американци" се чувстват българи и то при все, че живеяж половин и повече век зад океана.

Тъпо е да се наричат "българи" хора, които даже не подозират това, но ще е още по-тъпо да им се забранява да се наричат "българи", ако те самите са го заподозряли това нещо от родословието, историята и духовността си.

говорим за едно и също нещо, просто налягаме на различни неща. Ако има поморавец, който желае да получи паспорт, естествено няма да откажем.Въпроса е, колко от тези хора припознават български корен. Аз съм от поморавието по бащина линия и вероятно имам доста рода там, но те едва ли се чустват българи, а аз не съм сърбин. Интерисувам се доста от тази област, но не съм чувал за хора от там да

[Стоедин]

говорим за едно и също нещо, просто налягаме на различни неща. Ако има поморавец, който желае да получи паспорт, естествено няма да откажем.Въпроса е, колко от тези хора припознават български корен. Аз съм от поморавието по бащина линия и вероятно имам доста рода там, но те едва ли се чустват българи, а аз не съм сърбин. Интерисувам се доста от тази област, но не съм чувал за хора от там да искат гражданство.

[протобългарин]

Едно е народностен произход, друго е национално съзнание. Националността е рожба на държавността. Българите от долината на В.Морава, са включени в Сърбия, още със създаването и като държава. Да ви е известно че Никола Пашич е българин по произход, родом от с.Велики Извор до Зайчар. Това не му попречи да се чувства ката сръбски архишовинист. Панта Сречкович, еди от бащите на сръбския шовинизъм също е родом от българско поморавско село, но какво от това. Същият е Никола Станкович от Ниш, насъдил сърбизма в Призрен, малко преди Освобождението.

Ако има еденици от Изт.Сърбия, хора по-интелигентни, проучили миналото си (доколкото е възможно в бивша Сърбославия и сегашна Сърбия) и разбрали че са българи по произход е похвално, но това което исках да кажа е да не се заблуждаваме че българското съзнание там, едва ли не е запазено до ден днешен и само малко му трябва да избухне. За разлика от "глупаво-толерантните" българи, в Сръбската д-ва, няма по-голямо престъпление, от това да си българин по произход и да показваш се чустваш такъв, нещо което винаги се наказва със смърт!

[Атила Дуло]

Аз пък не съм толкова сигурен че го знаят, особено тези в Македония и Гърция.... Мисля че крайните националисти у нас доста се заблуждават относно реалността. В Македония, най-мразения народ са не албанците а българите.....В Гърция има много българи но те не искат да се върнат тук....Само в Бесарабия и Западните покрайнини, където хората са по-бедни и от нас, искат да са част от България.

Но България дали ги "иска"?