Въпрос за Владайското въстание

[plamen_starbov]

В Бойна слава публикувах една тема за Владайското въстание. Ето какво пише в уикипедия:

Владайското въстание е бунт на дезорганизирани и дезертирали части от българската армия, отстъпващи към София след поражението при Добро поле през септември 1918.

На 14 септември Антантата започва настъпление на Южния фронт. На 18 септември след кръвопролитни боеве фронтът е пробит и в българската отбрана зейва пролука от стотина километра. Претърпелите поражение войски при Добро поле отстъпват към старите предели на България. Недоволството на войниците е голямо. На 24-25 септември част от тях образуват първите бунтовнически отряди. Сред тях се заражда идеята за поход към София с цел да се свали правителството и да се накажат виновниците за войната. На 24 септември един въстанически отряд достига Кюстендил и арестува офицерите от установената в града главна квартира на Действащата армия. На път за Радомир се събират около 4000-5000 въстаници. В София цар Фердинанд и правителството търсят изход от създаденото положение.

На 25 септември водачите на Българския земеделски народен съюз Райко Даскалов и Александър Стамболийски са освободени от затвора. На следващия ден, заедно с военния министър генерал Сава Савов и социалиста Никола Сакаров, те заминават за Радомир, за да се опитат да разрешат конфликта с мирни средства. Идеята е да се използва тяхната популярност сред войниците, за да се спре отстъплението и да се стабилизира фронтът. Райко Даскалов обаче решава да оглави тяхното въстание. След известно колебания променя своята линия на поведение и Александър Стамболийски. На 27 септември пред ликуващите войници е обявено, че монархията е свалена и България става република (т.нар. Радомирска република). За неин председател въстаниците провъзгласяват Александър Стамболийски, а за главнокомандващ - Райко Даскалов. Въстаническото ръководство бързо и трескаво подготвя настъплението срещу София. Неговите основни сили се придвижват по шосето от Радомир през Перник за село Владая.

По същото време правителството организира своите сили за съпротива. Към 25 октомври то разполага в София с 11 пехотни роти с 12 картечници, 2 батареи с общо 6 оръдия и един и половина конни ескадрона, повечето от тях юнкери от Военното училище. През следващите дни пристигат подкрепления, сред които и една германска батарея и четири германски роти. Частите са разположени между склоновете на Витоша при Княжево и района на Захарна фабрика.

На 26 октомври генерал Савов обещава да предостави на отстъпващите части влакове, които да ги извозят до вътрешността на страната. На следващия ден няколко влака, както и отделни придвижващи се пеш групи са обезоръжени край София и освободени, но на 28 септември събитията придобиват драматичен характер. По железопътната линия при Захарна фабрика пристига влак с отстъпващи войници. Офицерите, командващи разположените там юнкери, правят опит да започнат преговори, но междувременно от влака откриват огън. Малко след началото на започналата престрелка влакът е подложен на обстрел и от разположените по склоновете на Витоша и в Лагера артилерийски батареи. Това довежда до голям брой убити и ранени, след което войниците от влака се предават. Следващите пристигнали влакове са обезоръжени без инциденти.

На следващия ден Райко Даскалов иска ултимативно до 6 часа да му бъде предадена властта. На 29 септември, след изтичане на дадения срок, около 4000-6000 въстаници в четири колони настъпват към столицата. С бой е превзето село Княжево. Други въстанически отряди достигат Горна баня и Бояна. Привечер настъплението е спряно. Райко Даскалов се опасява от безредици и изстъпления в града. Забавянето дава възможност на правителствените части да се организират и подготвят по-добре. Рано на 30 септември те преминават в контранастъпление. Тяхното превъзходство в артилерия и картечници се оказва решаващо. Въстаналите войници са разгромени. На 2 октомври е превзет Радомир, с което въстанието е окончателно потушено. Общият брой на жертвите сред бунтовниците е около 400 души, а от страна на правителствените части - 30 убити и 98 ранени.

За него са изписани много страници, но не искам да попитам за информация за въстанието. Моят въпрос е малко по-различен - според вас това метеж ли е, революция или просто хора, които са тръгнали да се бият срещу лошите политически условия в България (имам предвид кризата в края на Първата световна война). Ще ми бъде интересно да чуя вашите мнения.

[Galahad]

Опит за нашенска ВОСР, но неуспешен. Причините са комплексни:

1. Тежкото състояние на армията - по това време екипировката на армията е в трагично състояние. Войницитеса хора селяни, а и в тила положението е тежко.

2. Нехайството на съюзниците - макар да воюваме срещу Гърция и Сърбия, на практика срещу нашите войски се бият англичани и французи. А какво пранят нашите съюзници германци и австрийци - ами не дават подкрупления, тъй че е трябвало да се оправяме сами. Те помогнали само да се потуши въстанието, т.е. когато вече е трябвало да се биягт срещу бълг. войници. Тъй че при това положение пробивът при Добро поле е бил въпрос на време и на място, а не дали ще се случи.

3. Антивоенната пропаганда на бълг. социалисти, които мечтаели за нашенска мъничка ВОСР, която да ги докара до властта.

4. Пробива на Добро поле и загубата на войната.

[КГ125]

Това е военен метеж на малка част от българската армия, в резултат на посочените от Галахад причини. Води се от БЗНС, Стамболийски и Райко Даскалов. Посрещнати са и са унищожени от няколко роти момчета от военното училище, както и от рота немски картечари. Издигнат им е незаслужен паметник по пътя за Владая, покрай който минах днес, по случайност. Има много добра книга за въстанието, по-точно бунта, ще дам допълнително линк.

[plamen_starbov]

Винаги когато се избиват едни други хора от даден народ е много тъжно и прилича на нещо като гражданска война такъв бунт. Много пъти съм се питал защо войниците не са се били докрай на фронта, а са тръгнали към София. По този начин те оставят събратята си по оръжие сами да се бият срещу превъзхождащ ги противник. Изглежда, че и лошите условия на фронта изиграват голяма роля, но не трябва да забравяме и БРСДП (т.с.) и БЗНС. Чел съм даже в книгите от комунистическо време, че тези две партии са нещо като водачи на въстанието. Според мен ако не са били те, войниците биха спрели бунтовете и да останат на фронта още малко. Но тези агитации играят поощряваща дейност.

[КГ125]

БЗНС и БРСДП, главно първите, действат против участието на България във войната, поне не на тази страна, на която тя отива. Но веднъж влязла, те продължават с подривната си дейност и пропаганда. 1918 г. носи тежка криза, на фронта войниците се бият, но има тежка криза на доверието им в елитите, в резултат на което идва бунта.

В него участват малка група войници. Присъствието му в историческото съзнание на България се дължи на преувеличаването му от пропагандата пред 1989 г. Вижте паметника, какъе в огромен, а на загиналите в Дойран няма...

[plamen_starbov]

КГ, чел съм, че 5-6 000 войници участват в бунта. Не знам коя е правилната цифра, но искам да те попитам нещо. Ти казваш, че са участвали по-малко войници. Защо тогава срещу тях са хвърлени дори юнкерите и германци? Понеже всички са на фронта ли.

[plamen_starbov]

КГ, извинявай за глупавия въпрос. Трябваше сам да си отговоря. Просто избързах. Но пуснах темата, понеже слушам различни мнения - едни хора казват, че те са герои, били са се за свалянето на виновниците за Втората национална катастрофа. Затова ми е интересно да чуя вашите мнения.

[Galahad]

Но пуснах темата, понеже слушам различни мнения - едни хора казват, че те са герои, били са се за свалянето на виновниците за Втората национална катастрофа.

В подобен случай феята от езерото (филма "Мерлин) каза на Мерлин: "Добър крал, лош крал, съдиш прекалено лесно за хората"

[КГ125]

Пламене, не е глупав въпроса, глупав може да е само отговора ми :):)

Значи, около 6-7000 души, това е около 0.8% от всичките 800 000 български войници. Срещу тях са хвърлени наличните сили на столицата, защото през такива войни тя е празна. Те превземат Главната квартира на армията в Кюстендил, което си е абсолютно военно престъпление, защото са целяли да оставят българската армия без командване в критични за войната периоди. Не успяват, де.... Макар, че в днешните войни такива опити правят елитни диверсионни и десантни части.

Немците са една картечна рота, а момчетата от Военното училище са хлапета на по има-няма 20 години, които тепърва учат за офицери. Съответно тези "сили" разгромяват въстаниците. Само това показва нивото на военна организираност на бунтовниците.

Така е, те искат да търсят виновниците за катастрофата и да сменят властта - по-точно водачите им искат това, а много от войниците са движени от едното голо възмущение от кризата. Само че те просто я задълбочават...

Затова смятам, че 0.8% бунтовници не могат така да се величаят, както това се правеше, а по инереция и сега така се оценява. Огромен паметник на Владая до "Шел", а на тези от Дойран няма.... Това е позорно, да ти кажа.

Редактирано 19, 2008 от КГ125

[КГ125]

В подобен случай феята от езерото (филма "Мерлин) каза на Мерлин: "Добър крал, лош крал, съдиш прекалено лесно за хората"

Абе то общо взето си е ясно... Неяснотата идва от изкривените по инерцията от миналото мнения.

[Galahad]

Ами нещата не са чак толкова черно-бели.

От една страна бунтовниците са лошите: В труден момент за държавата вдигат въстание, оголват фронта, нападат главната квартира, а след това и столицата.

Но нещата имат и драга страна. Тези хора с години се бият по фронтовете, а семействата им и имуществото им са занемарени. Облеклото им е в окаяно състояние, храната е лоша и оскъдна. По това време други успешно препечелват от нещастието им. Германските ни съюзници гледат какво може да отмъкнат (благодарение на това 1-2 немски думички свързани със взимане са били станали много популярни у нас тогава), докато нашата армия се бие основно със съюзницете на Гърция и Сърбия. Пробивът на Добро поле е бил въпрос на време.

[КГ125]

Това са движещите бунтовниците мотиви. В известен смисъл са прави, но:

1/ тогава ли е момента, когато се решава съдбата на всяка педя българска земя;

2/ нима по този начин с нещо допринасят на България? Че те стават част от съглашенските войски - все едно сърбите да превземат главната квартира;

3/ Останалите 794 000 войници нима не са били боси, окъсани и гладни.

"Измокрен, гладен, уморен..." Откога тези изпитания спират българските войници?

Снабдяването на фронта и проблемите с него са въпрос, който историята ни не е изяснила. Всичко се хвълря на спекулантите, но мисля, че това е пресилено. Да, спекула е имало, но пак - защо накрая, а не в началото? Какво пречеше спекулантите да спрат стоките в началото..?

В едно предаване по ТВ проф.Г.Марков каза, че вещите са били налице, но по някаква причина не са стигали до войската и властта не е успяла да се организира и да се справи с това...

Източниците свидетелстват, че сред армията,която тогава е така да се каже най-представителната част от народа, цари разбиране на обстановката и на наближаващата безнадеждност на ситуацията. При това положение, огромната част от армията изпълнявата задълженията си със свити сържа. За разлика от Дойран, при Добро поле ген.Русев и командващите проспиват подготовката за отбраната и така идва пробива и поражението.

Може би, МОЖЕ БИ, ако Добро поле беше станало втори Дойран (а имало е възможност!), може би границата на България щеше да е по-на запад, така, както Кюстендил например остава в България защото небезивестният майор Луков спира с четири оръдия и няколко селянина сръбското настъпление. ..... Сам.

Това, заедно с несгодите, заедно с общото тежко положение на Германия, и едва тогава заедно с пропагандата на БЗНС и БРСДП води до разбунтуването на една НИЩОЖНА част от българската армия. Войниците - участници, макар да не заслужават този огромен монумент, са разбира се невинни жертви на тези процеси. Водачите са тези, които отговарят. Това е първата стъпка от зараждащата се продължителна гражданска война в България, или хайде, гражански конфликт, който свършва на 09.09.1944 г. Той се проявава в поредица от изблици и затишия, докато ходът на ВСВ решава нещата.

Редактирано 20, 2008 от КГ125

[plamen_starbov]

КГ, благодаря за отговора. Според мен е трябвало първо да стоят докрай на позициите си, пък после да се разправят с царя, защото така те се оказват сами - от една страна срещу тях са Антантата, а от друга - техните братя по оръжие. Така правят и в Германия, и в Русия. Но самият факт, че 6-7 000 човека успяват да стигнат до столицата според мен показва, че в България е царяла наистина голяма криза.

[КГ125]

Криза е имало, но този факт не е толкова показателен. Просто войската е била на фронта, това е сериозно национално усилие.

[plamen_starbov]

КГ, наистина, за България тези 800 000 души са много. Изглежда, че това са може би 70 % от цялото мъжко население. Стопанството изпада в криза. Но си личи, че въстаниците разчитат само на себе си. Обаче искам да попитам нещо. Мислиш ли, че евентуална атака няколко дни по-рано би донесла успех на въстаниците? Питам, защото от много хора слушам, че ако атаката е станала по-рано въстаниците е могло да превземат София. Възможно ли е това?

[КГ125]

Съотношението на численост на войската към общ борй на населението се казва "мобилизационно напрежение". Смята се, че нормално е то да е 10% иначе почват проблеми. В България тогава то е 20%. Това наистина е много голямо усилие и неслучайно става криза.

Този бунт няма как да успее, защото е твърде малък.

[plamen_starbov]

КГ, това "мобилизационно напрежение" май в цяла Европа е най-високо в България. Даже бях чел някъде, че германските части на Солунския фронт са попълвани с българи. Но ми се струва, че това въстание донякъде разделя обществото на противници и поддръжници на въстанието след спирането на влака с ранени войници и избиването им от юнкерите. Не знам дали е така, но искам да попитам нещо. Антантата поддържа ли пряко въстаниците, нещо като германците при помощта, която са оказали на Ленин за да се завърне при революцията в Русия, или това за нея е една неполезна стъпка. Смятам, че една поддръжка на въстаниците може да доведе до тотален срив и Антантата да влезе по-спокойно в България. Бъркам ли?

[КГ125]

Това с влака подлежи на проверка, кой кого е избил... Антантата има полза от въстанието, но за пряка подръжка няма данни. БЗНС така или инак е твърдо за позициите на Антантата. Не бъркаш. България е имала нужда тогава от един Ататюрк, да обърне колелото и да запази териториалната цялост. Но не би.

[Galahad]

1/ тогава ли е момента, когато се решава съдбата на всяка педя българска земя;

Ами то става при пробива -пробив, който е можело да бъде осуетен с помощта на нашите съюзници от Германия и Австрия. Така както пробива се дължи не на сърби и гърци, а на техните съюзници от Антатнтата. При пробива настъпва паника и не е ясно дали може да бъде спряно настъплението. И когато хората мислят, че всичко е загубено е логично да се насочат към разправа с виновниците за всичко това - толкова години мойна, толкова жертви , а е ето фронта е пробит и врагът настъпва. И немските ни съюзници се притичват на помощ едва когато трябва да стрелят по бълг. войници. Товай май отговаря и на другите 2 въпроса.

В едно предаване по ТВ проф.Г.Марков каза, че вещите са били налице, но по някаква причина не са стигали до войската и властта не е успяла да се организира и да се справи с това...

по същата причина, заради която и парите от еврофондовете не достигат до целта си - крадене.

За разлика от Дойран, при Добро поле ген.Русев и командващите проспиват подготовката за отбраната и така идва пробива и поражението.

Ами при Дойран войниците хич не били доволни като копали. Оценили съоръженията едва когато врагът ударил. Но има и ред други фактори - релеф, качества на командира ... Не може навсякъде да има гениални командири и труднодостъпни позиции.

Това с влака подлежи на проверка, кой кого е избил...

Ами отношението въобще към връщащите се от фронта войници е било доста лошо. Дори да оставим настрана ексцесиите, хората от окопите едва ли са заслужавали точно такова отношение.

[КГ125]

Е, имало е проблеми, но то в цялата страна настроението е било ужасно, дори повече от ужасно. Това точно е едно от измеренията на катастрофата, оставила траен психологически отпечатък у българина, който години няма да се изтри в т.ч. и от днес нататък... Не може да се каже, че държавата се е отнасяла зле с войниците. Всички са носили лишенията на войната.

Стамболийски, верен на популизма си, опитва да насъска селяни срещу градския елит и да стовари на последния имиджа на облагодетелстван от войната и виновен за катастрофата. Неточно, разбира се.

Недоволни са били като са копали, но после предполагам са били предовлни от мъдростта, предпазливостта и твърдостта на командира си, един от най-големите български военни според мен, не само в тази част от историята ни.

Атомосферата при Яребична и Добро поле е била различна - бездействие, неподчинение на офицерите. Войниците са водели войната сами, по инерция. Лошо командване, според мен. Друго можеше да е примирието, ако и там беше станал Дойран..... Но не би.

[Galahad]

Не може да се каже, че държавата се е отнасяла зле с войниците.

Става дума за след въстанието - всички са били третирани като потенциални бунтовници. Завръщащите от фронта са ги държали във вагоните докато ги разоръжат, про това обградени от кордони.

[КГ125]

Всички? Според мен това са инциденти. Откъде са ти данните за това?

[Galahad]

Е, не мога да кажа дали така са постъпили с абсолютно всички. Но е правено с войници, които не са участвали в бунта. нещо като стандартна процедура. Преди време ми попаднаха едни спомени.

[КГ125]

Това трябва да се провери добре. Чел съм доста спомени за ПСВ и никой никъде не се оплаква от такова нещо. Има грозни сцени, присъщи на разпада на сплотеността в обществото вследствие на кризата и катастрофата, но това държавата организирано да третира зле войниците - тц.

И наистина, голямата част от тях са се завърнали много след владайския бунт, за да ги третира някой като въстаници.

Чини ми се, пропагандни спомени си чел.

[plamen_starbov]

КГ, Галахад, мисля, че и правителството на Александър Малинов е направило грешка като е освободило Александър Стамоблийски и Райко Даскалов. Мисля така, защото още преди войната те са били против Централните сили. Освобождаването им е могло да доведе и до обратния ефект, както и става. Според мен ако те са останали в ареста, войниците е могло да бъдат по-лесно убедени да останат на фронта.