Палеологовият Ренесанс

[plamen_starbov]

През XV век Византия изпада в много голяма криза и в крайна сметка запада. Но въпреки това в културата и се наблюдава подем, Палеологов Ренесанс, както е наречен. В България също се появява Втори Златен век. Доколкото съм чел Палеологовият Ренесанс оказва влияние, не само в България, но и в Италия, Сърбия, Русия. Това контрастира на политическата обстановка - държавите на Балканите са в криза, а културата им е в подем. Като център на този Палеологов Ренесанс се сочи Мистра в Пелопонеското деспотство. Бих искал да попитам - според вас на какво се дължи този подем? На достигането на връх в културата на Византия или пък на естественото продължение на традицията от гръцката култура?

[RIZAR]

Дължи се на отстъпление на вярата и продаването на Православието за паница леща,оттам идва и приказката " По добре турски тюрбан,отколкото папска тиара."

Това е времето когато императорите се навеждат на папата,а философите тръгват да възраждат елинската философия и да приемат западната схоластика.

В противовес на това излизат Св.Григорий Палама,Св.Григорий Синаит и Св. Евтимий Търновски.

Повече можеш да прочетеш от пр.Георги Флорофски и о.Йоан Майендорф,а също пр.Александър /Шмеман/.

[Galahad]

Ами то е силно да се каже, че културата е в голям подем. Времето е по-ново и повече неща са запазени. Иначе и Балканите приличат на Италия - полуостров пълен с малки държавици. Покрай униите има сближение със запада. Централната светска и църковна власт отслабва, тъй че строгия надзор за каноните не е така голям. Много са причините. Пелопонес - там след ІV кр. поход се появяват кръстоносни държавици, тъй че отново има по-силна връзка със запада. За мен лично е доста интересно изобразяването на антични склуптори на фреските в ивановския манастир. Като скален манастир предполага доста голям аскетизъм, но има изобразяване на антични склуптури, при това голички.

[plamen_starbov]

Галахад, ти спомена последиците от Четвъртия кръстоносен поход за това Възраждане. Но можем ли да кажем, че има и друга причина - самата близост до Италия. Там започва този процес, като например самите идеите на италианските писатели.

Днес потърсих информация за Ивановските скални манастири. Наистина красиви манастири.

[Galahad]

Намерих картинки - става дума за склуптурите, които се виждат по стенописа. Особено на едната определено са поклон към античността.

Ето тази е с Атлас, който крепи небето на плещите си:

[КГ125]

Хм, тези стенописи наистина са удивителни. Къде ги е видял автора?!

[Galahad]

Ами възможно е в Никополис ад Иструм - от там е било смъкнат доста материал за градежите в Търново.

По-интересното е, че тези склуптури са употребени в библейски сцени. И ако животинските фигури във фреската "Тайната вечеря" са все пак нещо срещано в църк. архитектура и украса, то "Атлас" във фреската с първосвещениците Ана и Каяфа и другата фигура във фреската с умиването на нозете определено не са типични при изобразяването на тези библейски събития.

А Ренесанса, Възраждането това по същество е поглед назад, към античното минало. А ето, че дори в издържания аскетизъм на един скален манастир проблясва реалистично изобразяване на антични статуи. Често като се говори за Ренесанса се набляга на руменината по бузките на севастократорката Десислава и реалистичното изображение. Но при Ренесанса е поглед към античността и като вторично е възраждането на някои техники на изобразяване - перспективата, румените пухкави личица, реалистичността... В тези фрески се вижда, че зографа е проявил особен интерес към склупторите и формите на тялото са доста детайлно изработени. Получава се интересна композиция - на земното, в лицето на склуптурите и духовното, чиито представители са изобразените в духа на строгия канон библейски личности. Интересен начин да се отграничи земното от небесното.