IN MEMORIAM

[КГ125]

На 22.02. е починал един от големите съвременни български историци, проф.Йордан Андреев. ...

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=227223

[Иванко Тертер]

Лека му пръст.

Един отличен учен и човек оставил след себе си богато наследство.

За такива хора важат думите, които са написани на гроба на Албрехт Дюрер по негова молба измислени от самия него приживе: "Тук почива всичко смъртно от Албрехт Дюрер". Смъртното от проф. Андреев ни напусна, остана другото с нас!

[ISTORIK]

Неговите книги са едни от най-интересните четива, писани за средновековната история. Лека му пръст!

[T.Jonchev]

Винаги беше нестандартен - и в науката, и на маса, и в личния си живот. Не са много като него. Навремето има дързостта да спори с Петър Петров, който в ония години "колеше и бесеше" в медиевистиката. Доста смелост и научна подплата се искаше за такова нещо.

Бог да го прости!

[emilia_n]

Аз също мисля, че науката загуби един не само нестандартен, но и много достоен учен. Аз като негова студентка имах честа да слушам негови лекции. Вечна му памет!

[emilia_n]

In memoriam

Професор Йордан Киров Андреев

12. ІV. 1939г– 22. ІІ. 2008г.

На 22. ІІ. тази година в старата столица Велико Търново внезапно почина проф.Йордан Андреев. Той е един от най-изтъкнатите български медиависти. Неговото име се нарежда до имената на другите учени историци основали „ историческата школа “ в новосвормирания - Висш педагагогически институт ” Братя Кирил и Методий “, а по-късно ВТУ ” Св. Св. Кирил и Методий “ във Велико Търново.

Професор Йордан Андреев завършва история в СУ „ Климент Охридски “ през 1964г. Две години след своето дипломиране, той постъпва като редовен асистент по средновековна българска история в тогавашния Висш педагогически институт ” Братя Кирил и Методий “. Няколко години по-късно той придобива званието к. и. н. ( 1973г. ) .

Но неговия научен и творчески път не спира дотук. През 1987г. историкът Йордан Андреев – бъдещия професор по средновековна българска история защитава докторска дисертация.

Темата на докторския му труд ” България през втората четвърт на 13 век “ е посветена на историческите събития свързани с управлението на цар Иван Асен ІІ. Управлението на този велик средновековен български владетел си остана една от основните теми на неговите изследвания.

През преломната за българската история 1989г. той става доцент, а през следващата 1990г. на него му е присъдена и проферска титла.

Освен достоен учен проф. Андреев беше и много добър педагог и с добро чуство за хумор, поради това неговите лекции не бяха скучни. Няма да забравя как на една от лекциите си той огледа курса ни и каза „ Като ви гледам по-голямата част от вас сте слезли от коня “. Друг път разказваше случки от своите научни експедиции. Така времето на лекциите минаваше твърде бързо и докато се усетим, те свършили.

Той беше много взискателен към своите студенти и това беше напълно естествено, тъй като преподаваше средновековна българска история. Държеше ние бъдещите историци да я знаем. Но в същото време господин професора ценеше и нашата смелост.

Вечна ти памет професоре!

СЪЧ.:1. „ Няколко въпроса около θρξπτός άνθρωηος в Първата българска държава ″ − ВПИ „ Братя Кирил и Методий ”, т. ІV, кн. 2, 1968/1969г. 2. Идеята за обществено примирение в средновековна България .— ТрВТУКМ, 8, 2,1971,19—62;

3. „ Народните събори в политическия живот на Първата българска държава ”, Сп. ИПр. 27, 1971г., кн.4

4. Държава и църква в средновековна България. -ТрВТУКМ, 1973,2,371—395;

5. Титулът „багрянородни“ на българските престолонаследници през Втората българска

Държава. — В: Славистични проучвания. 1974, 305—340; 6. Идеята за приемствеността на

българската държава през средновековието (XI—XIV в.)- — ТрВТУКМ, 12,1976, № 3,17—37; 220.

Отношенията между България и Неаполитанското кралство през втората половина на XIV в. —

ИЛ, 1978, № 4, 59—74; 221. Някои хронологически бележки за даруването на Иван Асен II. —

ТрВТУ, 15, 1979, 7—67; 7 . Селската война в България начело с Ивайло — изследване и проблеми. –В: 1300 години България. 1980, 88—115;

8 .„ Още веднъш за надписа на Турдачис ”, Сб. „ Плиска-Преслав ”, т.2, С, 1981г.

9 . Изследвания по българска история

(съавт.). 1982, 283 с; 224. Цар Иван Асен IV (преди 1331-1350 г.). - ТрВТУ, 21,1984, № 3,41-90;

10 . Семинариум по средновековна България. 2 изд. 1985, 173 с; 226. Царствуващият град

Търнов. (съавт.). 1985, 255 с; 227. Търново—държавен и църковен център на България през XII— XIV векове.

— В: История на В. Търново. Т. 1. 1986, 59—87;

11. “ България през втората четвърт на 14 век ( Цар Иван Асен ІV, син на цар Иван Александър ). Автореферат на дисертация за пръсъждане на н.ст. д-р на и. н. Велико Търново, 1987г. 12. Българските ханове и царе

VII—XIV в. Истор. хронолог, справочник. 1988, 216 с; 13. Всекидневието на българите през

XII—XIV в. 1992, 226 с; 14. Асимилаторската политика на османските завоеватели във В.

[КГ125]

Много жалко, но това, от което всички се бояха се оказа истина. Сред жертвите във влака е и директорът на Археологическия музей проф.Рашо Рашев, още един от изтъкнатите български историци. Много лoши новини за българската история през 2008 г. ......

[КГ125]

http://forum.boinaslava.net/showthread.php...9978#post209978

Загубата за историята на България е твърде голяма, наистина.

[КГ125]

http://www.duma.bg/2007/0707/140707/obshtestvo/ob-4.html

[КГ125]

Дано младите се научат да са такива професионалисти...

[RIZAR]

Бог да ги прости и упокои душите им във вечен покой!!!

КГ: Последният пасаж все едно не е бил тук. Не е нито време, нито място за спорове и то от такъв характер.

Редактирано Март 3, 2008 от КГ125

[emilia_n]

Аз мисля, че всеки има право на мнение. Щом не си съгласен с тезите на проф. Андреев направи така, че да ги опровергаеш. Това, че той е починал не означава, че няма съмишленици. Опитай се и тях да опровергаеш.

Успех!

Аз също чух за проф. Рашо Рашев, но до последно не вярвах. Ако това е истина, тогава много се насъбира на историческата наука в България. За една седмица си отиват двама изстъкнати историци. Дано няма повече!

Значи няма и седмица, а само няколко часа. Това наистина е трагично.

[Иванко Тертер]

Да почива в мир проф. Рашо Рашев. Наистина голям удар срещу историческата наука!

[Sham]

Почина археологът Георги Китов

14.09.2008

Внезапно почина археологът Георги Китов . Нещастието се случи в Старосел преди час, предаде кореспондентът на БГНЕС в Пловдив.

Почувствал е болка в сърцето и му е станало лошо. По първоначални данни сърцето му е излязло от ритъм. Хората около него са му направили около 15 минути изкуствено дишане и сърдечен масаж. Линейката е била извикана веднага, но лекарят само е констатирал смъртта на видния археолог. Георги Китов се намираше от една седмица в Старосел, където извършваше археологически разкопки. Вчера и днес са били намерени нови тракийски находки от 4-5 век преди Христа. БГНЕС припомня, че той заедно с експедицията си ТЕМП откри през 2000 г. в Старосел Тракийския култов храм на Читньова могила. Разкопките бяха спрени заради липса на пари. Многократно той изразяваше желание да продължи.

Георги Павлов Китов е един от наи-известните археолози и траколози у нас. Роден е на 1 март 1943 в Дупница. Основно се занимава с откриването и проучване на археологически обекти от времето на Античността и Древна Тракия. След като завършва история в Софийския университет „Климент Охридски” (1966), специализира история на изкуството в Ленинград (1974-1975). Oт 1971 г. работи като уредник в Археологическия музей и институт към БАН. През последната четвърт на 20 век е направил множество значителни открития, свързани с културата на траките. Сред тях са гробниците в (Жаба могила) при Стрелча, религиозният комплекс - хероон край с. Старосел, откриването на 673-грамовата златна маска на тракийски владетел, гробницата на цар Севт ІІІ в могилата Голямата Косматка близо до Шипка, както и Александровската гробница до Хасково, украсена с уникални стенописи от средата на ІV век пр. Хр., и много други. Доктор на историческите науки от 1977 г., старши научен сътрудник 1990. Председател на Общото Събрание на Археологическия институт с музей при БАН от (1992). От 1995 г. преподава като хоноруван доцент в Нов български университет. Основател и ръководител от (1972) на археологическата експедиция ТЕМП (преди ЕПОС и ЕТАП). Автор на над 200 статии и десетина студии върху историята, археологията и религията на траките. /БГНЕС

http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1233176

[resavsky]

Бог да го прости Китов.

[RIZAR]

Днес почина и професор Тодор Събев !

http://www.dveri.bg/content/view/7268/29/

[emilia_n]

Наистина голяма загуба за българската археология и за българското богословие. Надявам се обаче делото и на Китов, и на Събев да бъде продължено.

Бог да прости доц. Георги Китов и проф. Събев.

[Sham]

Лека им пръст....

Според мен ще се появят митове за смъртта на Китов.

[emilia_n]

Няма да се учудя. Нали и той преживе работи с митове.