Непроучените гробове на крал Вълкашин и цар Иван Шишман

[Galahad]

Изцепките на Божо обикновено са си обект на всеобщ присмех. Неотдавна той стана обект на подигравки заради пренасянето на "тленните останки" на бълг. царе във Великата лавра в Търново. Всъщност се оказа, че това не са никакви тленни останки, а пръст, при това от място, което дори не е гроб, а още по-малки царски (да не говорим да е на упоменатия цар). Божо е мидиен клоун и това го знаят всички, но за съжаление на него е поверен НАМ. Ще рече, че се направи медийното шоу, но не се направи и грам проучване. А все пак има някакви данни, макар и легендарни.

За крал Вълкашин легендартите сведетия са записани още от първ. пол. на ХVІв. И до днес се пише за мястото на гроба му. Единствено не се правят проучвания - иначе казано да се разкопае гробът. По предание мястото на смъртта на крал Вълкашин се отнася към прочутия "Извор на белоногата". Според една версия, навярно съставена в епохата на Лазаревичите бягащия от битаката при Черномен Вълкашин се навел там да пие вода. При навеждането неговия придружител видял на врата на Вълкашин медалиона с императорския орел на Урош V и така разбрал, че кралят е убил сръбския цар. Тогава го удушил с веригата на медалиона (за сведение на евентуални иманяри, да не се мъчат да го търсят - по преданието медалиона после бил занесен на княз Лазар).

Цар Иван Шишман. Писмените сведения отнасят смъртта му край град Никопол. Легендите обаче, записани още от св. Паисий Хилендарски сочат друго място край Самоков. Това място са го проучили обаче само иманярите и то преди повече от век. По всичко личи, че нашите научни дейци нямат намерление да копаят гробове, от които може да се очаква да излязат само кости, но не и злато.

[Иванко Тертер]

Чудя се как наистина досега не са проучвани такива места, които по легенди или по писмени източници могат да се установят. Колко римски императори са убити на територията на съвременна България, колко наши царе са погребани тук, боляри и нищо. В Силистра скоро бе разкопано някаква гробница на Тертеровци, намерени бяха два женски гроба с надписи Тертер. Това от края на ХІV век.

Трябва да се концентрират проучванията и в тази насока, а не само на гривнички, коронки и други блестящи предмети.

Е, не е толкова атрактивно, но все пак има неоценима духовна стойност.

[Андрей Куртенков]

Според едно описание от живково време, гробът на Вълкашин се намирал зад една бензиностанция (тогава бензиностанциите бяха по две-три в малките градове, така че бяха отличен ориентир ) - помня че обикаляхме около нея, обикаляхме - ама не видяхме нищо дето да мяза на някаква забележителност. Питахме и в бензиностанцията - те естествено нищо не бяха чували.

До крепостта Урвич (която според легендата е последната опора на Иван Шишман) съм ходил доста по-скоро - мисля че беше през 1999-та - оказа се "Първа частна крепост") - някой си я бил купил (според един човек от автобуса - Владимир Живков - ама сигурно е слух) и стоеше голяма табела с текст - Частен имот и някаква заплаха, вече не помня точно каква , а през един процеп се виждаше сянката на куче с ръст, вероятно, колкото дребно магаре (във всеки случай, дишането му се чуваше още преди да можеш да прочетеш какво пише на табелата ). Е, разбира се, по-голямата част от някогашната крепост е свободно достъпна - това заграденото като площ очевидно е само малка част от нея.

А иначе страстта непременно да имаме гробове (ако ги няма - да си ги измислим) на велики предци, разбира се, е смешна. Пък и все се чудя - редно ли е да разрушаваме местата на вечен покой на предците? - знам че си струва в името на установяването на историческата истина - и все пак - нека да сме по-внимателни в отношението си към вечността.

ІІІІІІІІІІІІ

Добавям линк към една хубава статийка за Урвич, която сега намерих:

http://www.capital.bg/show.php?storyid=459459

Ще добавя две неща към нея:

1. мостчетата на Искър постоянно се подновяват - водата ги отнася и се правят нови - така че въпрос на късмет е ще има ли мостче или не, ако тръгнете за там;

2. от приблизително същото място, от което трябва да напуснете шосето и да тръгнете наляво за Урвич, е и пътеката за Кокалянския манастир - само че надясно - както пътеката, така и самият манастир, са изключително приятни места.

[Galahad]

А иначе страстта непременно да имаме гробове (ако ги няма - да си ги измислим) на велики предци, разбира се, е смешна.

Смешен е циркът, който направи Божо с погребването на "царски останки", които всъщност се оказаха пръст от нещо, което не е дори гроб. А опита му да изтъргува мощите на св. Дионисий за предполагаемите кости на цар Самуил е просто позорен - там беше се забъркал в някаква далавера с горците, ама работата му не стана.

И всичко това се случва, когато предполагаеми гробове има, но те не се проучват. Не се проучват от археолозите, защото иманярите отдавна са ги обработили. И тъй като се знае, че са "проучени" от иманярите и че от там максимум да излезе само един скелет без грам златце родните ни учени не проявяват никакъв интерес.

А не беше ли по-добре вместо Божовия цирк в "Св. 40мци" да се проучат тези гробове и според обстоятелствата или мястото да бъде приведено в подобаващ вид или тях да пренесат в черквата (разбира се ако там наистина има гроб)?

[К.ГЕРБОВ]

Искам да приведа цитат от едно интервю с проф. Николаос Мицопулос по повод издаването на български език на книгата му "Базиликата на остров Св. Ахил в Преспа", отпечатано във Вестник Новинар 14/2/2007.

- Книгата ви разглежда разкритията...

- Да, разкопките отпреди много години на остров Свети Ахил, като конкретният том се занимава основно с откриването на базиликата "Св. Ахил" плюс всички исторически документи, които потвърждават хипотезата ми. Понеже разкопките в действителност са пътуване в историята, следите от текстовете са от огромно значение, защото ни напътстват, но нямат тази автентичност на археологическите артефакти. А базиликата "Св. Ахил" беше истинска съкровищница на такива артефакти, датиращи от края на Х и началото на ХІ в., епоха - белязана от драматични събития за Византия и България.

- Искате да кажете, че освен археологическите артефакти сте открили и писмени документи, ръкописи?

- Не, открих доказателства, потвърждаващи изворите. Да вземем например известния византийски историограф Йоанис Скилица. Всичко, което е написал за дейността на цар Самуил, още като бунтовника Самуил Комитопул, заедно с братята му, преди да стане цар. От разкопките се виждат всички доказателства. На първо място, потвърждава се значението и автентичността на сведението, че базиликата "Св. Ахил" е построена от цар Самуил. За това говори намирането на саркофага в дяконика (или сакристия, от лявата страна на олтара - М.Г.) с мощите на светците, които цар Самуил е пренесъл след превземането на Лариса, както и на други епископи. Намирането след това на саркофазите в десния наос (кораб - М.Г.) на базиликата на цар Самуил и на всички, наистина всички членове на царското семейство, но в голяма степен разрушени. Мощехранителницата, изложена в музея (в Националния исторически музей - М.Г.), е възстановка, направена от нас въз основа на автентичната находка и е запазена, защото върху плочата, предпазваща гроба, е изградена малка стена, предпазваща гроба от осквернение. Когато го намерих, в последния ден от експедицията, беше неописуемо - отворих го - беше непокътнат.

- А как се доказва личността на погребаните? В по-късни епохи подобни погребения винаги са съпътствани от надписи.

- Нямаше никакви надписи. В базиликата също няма надпис, който да споменава цар Самуил или някакво историческо събитие, но от надписи сграфито (надраскани - М.Г.) по стените на височина 2,5-3 м на източната част има инвокации (надпис с молитва към Бог . б.а.), напр. "Боже, помилуй раба своего Йоан". Този факт, както и други подобни надписи върху колона до саркофага в дяконика, смятам, че са оставени от майсторите, за които Скилица казва, че Самуил е довел от Лариса. Този факт, както и надписите от този слой на стенописите в олтара, който е съвременен на погребението - също на гръцки език - доказват, че базиликата е дело на Самуил. Интересното е, че в десетките гробове, намерени предимно в притвора на храма и датиращи от края на Х до края на ХІІІ в., всички покойници имат Хароновия обол (монетата, с която според старогръцкия обичай трябвало да се заплати на лодкаря Харон, който прекарвал душите на умрелите през реката Стикс до царството на мъртвите - М.Г.). Оттам нататък съм абсолютно открит за диалог, не съм фанатичен привърженик на тезата или предубеден към нея. Трябва да проучим - имало ли е подобен обичай сред българите от онова време, или населението може да се свърже с наследниците на протогръцкото поселище, известно от строителен надпис като Лика, както и до днес се казва на албански остров Свети Ахил.

Първи мой въпрос: Действително ли българите по онова време са погребвани по гръцки обичай. Не са ли това гръцки погребения, което означава, че църквата дълго време е била гръцка. Затова едвам е намерен някакъв сграфито текст на български.

Втори мой въпрос: Ако църквата е била използвана от гърците, как така те са запазили гроба на един български цар. В Търново са изгорили запазените български ръкописи, а тук не са пипнали гроба. Какво тук значи „малка стена, предпазваща гроба от оскверняване”. Та от цял един каменен град като Търново нищо не е останало, а в гръцката след 1018 г. църква „Св. Ахил” стои непокътнат български гроб. Гърците ако са знаели, че вътре има погребан български цар, на парчета са щели да го направят.

Трети мой въпрос: Що за щуротия е това, „мощите на светците, които цар Самуил е пренесъл след превземането на Лариса, както и на други епископи” да бъдат събрани накуп и турени в един общ саркофаг. Не се ли е объркал гръцкият професор и не е ли бил най-луксозният и непипнат гроб в базиликата именно с мощите на св. Ахил, дето сега считат, че е на Самуил. И понеже е на светец, затова се е запазил в годините.

Колкото до въпроса, могат ли да се погребват в саркофази над земята току що починали хора, аз вече го коментирах. Има и куп други детайли, които насочват към неправилно тълкуване на артефактите (също като археолозите работили в „Св. 40 мъченици”).

На база на интервюто, възникват обаче и други въпроси: Не бие ли К. Мицопулос в интервюто отбой? И Бат Божу и колегата му от ПГУ Гоце още ли настояват за „костите на Самуил”?

Да не излезе на края, вярвайки на гръцкия професор, да погребем край „Св 40 мъченици” и кокалите на някой грък? Българските монаси от ХІІІ в. не са щели мощите на сръбски светец, ние ще препогребваме гърци, боядисани червено? (Според Мицопулос скелетът бил оцветен червено, защото погребаният носел червена дреха. Само че освен оловни плочи, за да не стареят костите навремето са ги мазали с подходящи разтвори – може от това да са червени).

[Galahad]

Първи мой въпрос: Действително ли българите по онова време са погребвани по гръцки обичай. Не са ли това гръцки погребения, което означава, че църквата дълго време е била гръцка. Затова едвам е намерен някакъв сграфито текст на български.

Дуклянеца описва убийството на св. Иван Владимир пред вратите на тази черква и погребването му в нея. После тялото е пренесено - с това се обяснява обстоятелството, че един от саркофазите е празен.

Втори мой въпрос: Ако църквата е била използвана от гърците, как така те са запазили гроба на един български цар. В Търново са изгорили запазените български ръкописи, а тук не са пипнали гроба. Какво тук значи „малка стена, предпазваща гроба от оскверняване”. Та от цял един каменен град като Търново нищо не е останало, а в гръцката след 1018 г. църква „Св. Ахил” стои непокътнат български гроб. Гърците ако са знаели, че вътре има погребан български цар, на парчета са щели да го направят.

Ами аз винаги казвам, че Комнинова Византия е едно Симеонова България реализирана с други средства. Династията на Комнините произхождат от династията на Комитопулите - те са рода с децата на цар Ивалн Владислав. Затова дори другият основен автор за събитията - Михаил Псел, който не жали възхвали за добродетелите на дъщерята на Иван Владислав (май си е падал по нея, ама завалията бил евнух) - императрица Екатерина тактично е пропуснал нацяло падането на България под виз. власт при Иван Владислав. За въстанието на Петър Делян пък е по-обстоен, но най-вече да обясни, че Алусиан бил истинския цар. син, а Делян бил измамник.

За Търново - гробовете са повредени, както и самите черкви. Но свети Апил е остров и полването на сградите за кариера е по-трудно. Докато Търново си е съществувало и от старите сгради са правели нови. Да не забравяме, че дори Колизеума в Рим е бил използван за каменна кариера. Добра съхранените градове са тези, дето са били погълнати от джунграта, засипани с пясъци, вулканична пепел или въобще са трудно достъпни.

Иначе от Търново са запазени фрагменти от капаците на 2 саркофага, ама не мога да намеря от кой да си изпрося снимка на втория. Говори се и за трети, добре запазев на царица Ана Мария, но има сериозни съмнения, че става дума за мистификация.