Eтническа Америка

[Frujin Assen]

Ето откъс от тая книга която чета в момента.

През 1825 в САЩ броят на робите е по голям от този в която и да било друга страна в западното полукалбо-повече от една трета от всички роби в тази част на света. И все пак други страни са внасяли повече роби, Бразилия например 6 пъти по толкова. Разликата е тази че САЩ са единствената страна в която робското население се възпроизвежда и нараства по естествен път. В останалите страни от този регион смътността е толкова голяма, а раждаемосдтта толкова малка че се налага непрекъснат внос на нови роби. Условията в които те живеят също са общо взето доста по сурови от тези в САЩ. В тясно материалистичен аспект робите в САЩ са хранени с изобилие от долнокачествена храна, а домовете им, макар и примитивни от днешна гледна точка издържат сравнение с тези на бедняците в европа. Средната продължителност на живота на робите е малко по ниска от тази на белите в САЩ но сравнима с тази в Франция и Холандия, и по голяма от тази в Австрия и Италия. Робите са инвестиция която робовладелеца трябва да пази. Например обикновенно се наемат бели работници -в типичния случай ирландски емигранти- да свършат работа която се счита за опасна за робите.

Робите са пазени не с огради и стражи, а като са държани в невежество, зависимост и страх. Преобладаващото число роби не могат нито да четат нито да пишат, а в повечето щати да се учат на четмо и писмо е престъпление. Тъй като робите са държани в плен повече чрез невежество отколкото физически, е много лесно да се осъществи временно бяство от плантациите, но постоянното бягство е изключително трудно.

Робите зависят от господарите си които им дават храна и облекло и чрез организацията на ежедневието им.Един от водещите робовладелци съветва "Създай в тях навика за абсолютна зависимост от теб". Олмстед заключава че стратегията на юга е да научи роба да работии същевременно "да предотврати това да се научи сам да се грижи за себе си".

След като векове наред са обезсърчаванида поемат инициативата и да нямат други стимули да работят повече от необходимото за да избегнат наказанието робите се научават да мързелуват и да бягат от работа, което и си остава тяхно културно наследство. Двуличието и кражбата също са широко разпространени модели за тях преди войната, а и много след нея.

В своята общност робите е трябвало да развият някакъв модел на живот. Расовата солидарност е основната ценнос, а предателството в полза на белите-непростимо. Дори надзирателите на роби-също роби които имат право да налагат наказания трябва да се съобразявати да правят компромиси в полза на този модел. В големите плантации някой роби развиват лична привързаност към отделни членове на бялото домакинство, но дори и те трябва да уважават разделителната линия между принадлежността към чернокожите и откровенното предателство в полза на белите.

[КГ125]

Ха, виж ти! Ето защо източници като "Чичо Томовата колиба" не са най-надеждните....

Как става тъй, че докато мине Океана, историята на Амерка става на клишета? Ето, че нещата не изглеждат така, както ги мислим ние тук. Продължавай да публикуваш!

Няма ли как тая книга да я сканираме??