Къде е северната граница на България при цар Иван Шишман?

[Иванко Тертер]

Къде е северната граница на България при цар Иван Шишман?

/и в по-разширен контекст – северната граница на ІІ-то българско царство/

Източник – грамота на влашкия воевода Раду ІІ в периода 1377-1383:

Умѣстно е да обърнемъ тукъ внимание и върху едно мѣсто въ казаната грамота № 2 отъ Радула II (1375—1380), гдѣто подирниятъ се обръща къмъ „царя Александра" съ молба, да заповѣда на своя митничаръ въ Рукеръ, да не взема мито противъ закона: „Того радї, ц а р ю А л е ѯ а н д р е, варе ктȍ ти вамеш въ Рукеръ, да мѹ запрѣтиш, да ѹзимат вамѫ що закон." Азъ не могѫ да се досетѭ, къмъ кой другъ „царь" може да се отнася това обръщанье, освѣнъ къмъ българския царь Шишманъ Търновски. Не ясно е само, защо го нарича Александъръ, тъй като това име не може да се отнася къмъ баща му, който се е билъ вече поминѫлъ тогава. Интересно е това мѣсто и заради споменѫтото тукъ вземанье мито отъ чиновникъ на „царя Алаксандра" въ влашкия Рукеръ!

/Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II, Л. Милетичъ/

В този исторически източник – грамота на воеводата Радул /Раду/ ІІ / Radu I c. 1377-1383 Basarab son of Nicolae Alexandru/, в която същия се обръща към цар Александър с молба да заповяда на своя митничар в Рукер да не взема мито против закона. Тук са интересни две неща. На първо място смятам, че в грамотата Раду се обръща към цар Иван Шишман негов близък съюзник да не кажа сюзерен. Близката им връзка се вижда и от факта, че Иван Шишман детронира приемника на Раду на влашкия престол Йоан Дан І /Dan I c. 1383-1386 Dăneşti son of Radu I/ и поставя друг свой приближен Мирчо Стари. На второ място смятам, че Раду ІІ съзнателно използва обръщението към Иван Шишман "Александре", може би да покаже кой е всъщност истинския наследник на стария "цар Иван Александър" и законен владетел на Българското царство.

В самия текст е забелязана и от Любомир Милетич следната особеност – "взимане на мито от чиновник на "царя Александра" /Иван Шишман/ във влашкия Рукер!" Самият град Рукерт се намира в южното било на Карпатите и лежи срещу търговския център Брашов, който е от северната страна на Карпатите.

http://ro.wikipedia.org/wiki/Comuna...r%2C_Arge%C5%9F – гр. Рукар, днес.

Друга важна особеност по тази тема , названието за Българското царство още и като "Загора"

/ноторно известен факт на използване на това име в много документи на епохата/

В статията си "Древнобългарска етимология на Будапеща-названието на унгарската столица", Иван Иванов, www.protobulgarians.com – авторът макар и несъзнателно дава нов коз в поддържаната лично от мен теза, че границата на ІІ Българско царство включително към момента на падането под османско владичество, е до Карпатите – дали под форма на васалитет на Влашко /най-вероятно/, дали реално властнически.

Цитат от статията:

"На границата между Румъния и Унгария се намира географска област, наречена с древното название Бихор на румънски и Бихар на унгарски. Това е най-предната част от историческата област Трансилвания. В късното средновековие славяните /бел. от мен - разбирай българите/ са я наричали ЗАГОРА /планината/ или Седмоградско /седем града/… В центъра на Бихор се намира град Дюла, който по българско време се е наричал Бялград /Български град/, а под унгарско владение – Дюла фехервар /Белия град на династията Дуло/".

Възможно ли е в множеството документи сочещи цар Иван Александър за цар на "Загора", да се има предвид владеенето на тази област. Като се има предвид, че термина "Загора" е масово използван в документи на царя с Дубровник, Унгария и др. "западни страни", според мен не е лишено от логика използване на този термин за външнополитическа употреба. Докато сам цар Иван Александър ясно е разграничавал термините за вътрешна употреба и за външно-политическа употбера. Това ясно личи от използването на титлата си "по божия милост цар на България или на Загора" /Царска грамота предназначена за венецианския дожд Андреа Дандало, Никопол, на 4 октомври 1352 год./. Тук той използва самоназванието и по вътрешно право на държавата /България/ и известното задграница /предимно в "западните страни" име Загора.

Последно на което бих се спрял до момента:

Извор на използвани източници е книгата на Стоян Маслев "Търговията между българските земи и Трансилвания през ХVІ-ХVІІ век", 1991 г., Институт по балканистика/.

Същата е основана строго на документи – митнически книги, търговски тефтери и грамоти.

Цитат:

"Всъщност въпросите свързани с произхода на името на предградието на Брашов, наричано от саксонците Bulgaria /!!/, от унгарците Bolgarszeg /български ъгъл в книгата, от мен – или българи шкеи, есегели – маджаризирани оногури, т.е вътрешни българи??/…"

"Любомир Милетич приема 1392 г. за идване и заселване на българи в Брашов съгласно известията на старите румънски, и немски хронисти и заключава, че "Брашов вече в края на 14 век е бил чист български град"".

В грамота от 1399 г. на папа Бонифаций ІІ, наред с гърците и румънците /така е в книгата/ в Брашов се сочат и българите. Повторно също са споменати българите в Брашов в грамота на папа Мартин V дадена на 22 декември 1422 г. Н.Йорга смята, че не е имало защо българите през 1392 г. да бягат до Брашов, като са могли да намерят убежище във Влашко. Това от моя страна логично показва, че се касае за уседналост на населението по билото на Карпатите около Брашов и Рукерт специално.

Имаме три момента накратко:

1. Раду ІІ е недоволен от чиновника – митничар на Иван Шишман и се жалва пряко до царя да усмири митничаря си в Рукер. Да не забравяме, че пътя от Търново-Никопол към Брашов, преминава освен през Рукер, но и през столицата на влашките воеводи с гръмкото българско име Търговище.

2. "Загора" в титулатурата на царете ни, не означа ли че владеят и територията заключена около Карпатите – т.е. За гора /зад планината/.

3. Българи в Брашов, цял квартал, заможни хора с търговия и занаяти, факт говорещ за отседналост, а не за емигрантски вълни.

Според мен, е неиздържана хипотезата, че наличието на български митничар в Рукер е заради изплащането на някакъв дълг на Раду ІІ към Иван Шишман. Това е така, защото митническата институция е разположена винаги по външната граница /!/ на съответната държава. Не знам в световната средновековна практика /а и сега/ съществуването на такъв вид изплащане на дълг. Включително Влашко е изплащала ежегоден данък на Османската империя, но е ставало с ежегодни вноски /както е случая с Черна гора и др. васали на султана/, но не съм уверен да е имало митничари на султана по границите на Влашко.

Също така, България е изплащала обещана награда /да приемем дълг/ към влашкия воевода през 1369 г. от 180 000 пари, заради участието му в отблъскването на унгарците от Видин. Дългът /наградата/ е изплатена в брой, без да се е налагало поставянето на влашки митничари в нашите гранични пунктове.

Има и друго, вземането на митнически сборове е една неизвестна величина – зависи от човеко и товаропотока през пунктовете. Затова по никакъв начин не могат да се правят сметки относно събираемостта и времето на изплащане на някакъв дълг.

По съм склонен да вярвам, че имало някакъв договор относно това, че България като сюзерен и Влашко си делят 50/50 /примерно/ митническите сборове по пунктовете на територията на воеводството. Именно, че българския митничар взема повече "от което закона казва"/ "грамотата на царя"/ ядосва Раду ІІ и той праща една жалба срещу царския представител в Рукер направо до царя. Другия вариант е при статут на Влашко подобен на този какъвто е имало при султана. Вътрешна автономия и самоуправление, но султански контрол с войска вътре в княжеството – в частност по външните граници. Шишмановия митничар в Рукар "взема повече от което е по закон" – търговците се оплакват на Раду ІІ или товаропотокът намалява и Раду ІІ губи от данъци и поминък на хората си – тогава той се застъпва за търговците и пряко до сюзерена си пише жалба, която изхождайки от него вече е по-престижна и заслужаваща вниманието на царя.

Нека не забравяме, че няма данни Влашко да е воювало срещу Българското царство до падането под османско. Напротив във всички или в повечето военни действия на българска страна участват влашките воеводи. Може би един от тях се е възпротивил на това статукво и имаме наказателен поход на цар Иван Шишман през 1386 г. След този поход на Шишман поставя нов воевода своя приятел и съратник Мирча Стари, на мястото на Йоан Дан І. /Dan I was a voivode (nobleman) of the principality of Wallachia (reigned c. 1383 - 1386). During the war with Bulgaria (1384 - 1386) he perished in battle against the troops of Emperor Ivan Shishman./

По въпроса за Загора е ясно, че и областта на юг от Стара Планина е известна с това име. Показах източник от който е видно, че и областта на юг от Карпатите /Седмиградско/ е била известна със същото име. Въпросът е във връзка с останалите данни, които наслагваме – дали "западните страни" преки съседи /Унгария, Дубровник, Венеция/ не са именували символично държавата "Загора", тъй като за тях именно от тази българска област на тататък започва царството на българите. Нека не забравяме, че тогава царете /императорите/ не са носили титли по име на държава /с изключения/, а са носили титли с именуване на народите, които управляват или им се подчиняват. В този смисъл като цар /император/ титлата на българския управник е дълга за споменаване в договори и грамоти на "западните държави". А и за един договор търговски да речем, е изключително важно да се дават не само параметри за царя и народите, но и за географските граници където да действа договора. В този смисъл името "Загора" е могло да обвързва земите на българския цар от "Загора" – първата гранична със "запада /унгария" област и от там нататък без да се изброява, та до Византия – която няма как да е неизвестна за всеки европейски властник държава. Това е нахвърлена хипотеза, която искам да включа като обсъждане наред с другите косвени доказателства за наличието на български институции на север от Дунав.

Пак не се сещам къде съм чел следното. Българските царе са държали входа и изхода на плавателния Дунав. Всяка българска дунавска крепост-град е имала на отстрещния бряг малък кастел притежание на българския цар. Така са държели и двата бряга на реката. Такива кастели има срещу Видин, Оряхово, Никопол, Тутракан, Силистра. Наличието на такава гранична и митническа мрежа от двете страни на брега, е давала несъмнено добри постъпления в царската хазна от речното корабоплаване.

Като се търси отговора на въпроса за северната граница, не бива да забравяме, че старобългарския език е бил официален по това време във Влашко, както и влиянието линия на православието. Напомням тука за ролята на Никодим Тисмански и влиянието му над Мирча Стари. Манастира Тисмана апропо е на територията на Олтения, която почти не се оспорва че била най-малкото зависима от Видинското царство /ако не и част от него/ и е била предмет на много спорове между Унгария и Видинското царство.

Този въпрос може да се разглежда успоредно и във връзка с друга тема в този форум, а именно:

Кой е владял Добруджа в кр. на ХІV-нач. на ХVв.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...%D1%F2%E0%F0%E8 – смятам, че темите се преплитат причинно-следствено и може да разкрие основанието на владението.

/темата образувах на друго място в нета, но искам да я продължа само тук и с "БГ наука" - обществото/

Редактирано Юли 25, 2008 от ISTORIK

[КГ125]

Свръхинтересен въпрос!

Наистина би било чудесно всеки, който може да сподели мнение да го направи

Българите във Влашко не са само цял квартал в този или онзи град. Факт е, че до 19 век средата във Влашко и Молдова, не знам за Седмоградско и за други части от Карпатите се пише, говори и служи на български. Въобще, сега вече след ЕС може би би могло без притеснение да се търси точно място, прояви и движение на българския елемент в днешна Румъния.

Ето http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...20&start=20 едно преинтересно писмо от 16 в. написано на полувлашки-полубългарски. Авторът се казва Нешо от Дългопол. (Румънците го наричат "Кампулунг", но то е след превода, тъй както и на Радул наричат Раду - то не че ние си нямаме РадО, де, ама те го изкарват румънци).

Смята се за първия писмен документ на влашки, защото дотогавашните са на чист български.

За имената да не говорим - Иванко, Мирчо, Радул, Нешо...

Или, очеваден е българският елемент там. Заедно с власите, разбира се, но те и в България живеят, т.е. на юг от Дунава, но по-малко, на север просто са повече.

Какво ще кажете за една такава хипотеза - предвид непривлекателността на Севера, "насочеността" на българската политика на юг, маджарските нашествия през ПБЦ, от друга страна близостта до католическа Унгария (т.е. да западния тип феодализъм), територията от Дунава до Карпатите е била част от българската държава, управлявана от феодали с повишена независимост.

Редактирано 28, 2008 от КГ125

[Galahad]

Мирчо е титулуван като самодържавен, т.е. макар и с титла воевода, той е бил независим владетел. Освен това се титулува като владелец на Дръстър (Силистра) и на земята на деспот Добротица.

При управлението на цар Иват Шишман цяла Европа е в състояние на феодален разпад. Бълг. владетел, както и августейшите му колеги-императори далеч не са обсолютните монарси оттипа на Луи ХІV и Хенри VІІІ Тюдор. Бургуднския дук (чийто син се бие редом с Мирчо в битката при Никопол) по онова време също е бил изключително могъщ и хпактически независим владетел (само формално е бил васал).

Иначе офицялния език на Влашко е бил българския, а като алтернативен е ползван румънския. Затова днес е по-лесно да се четат оригиналите на тогавашния влашки, който не сме учили, отколкото поясненията на руския, дето сме го учили. В църковно отношение Влашко е било подчинено на Охридската архиепископия - това става при Мирчо.

[RIZAR]

Професор Тъпкова-Заимова е намерила един итинерарий от гр.Брюж достигнал до нас в ръкопис от 1500г.Tой е съставен ,обаче през 1380г.Ето как е изглеждала частта на Долни Дунав според описанието на ръкописа-

Bulgaria-

Helmstat

Birbom

Merp

Nieuwemerc

Suppa

Vela\

Rossy vel Jorgo

Castrum de cassano

Tirno

TURCHIA

Werdise

Grenboel

Jschrtier

GRECIA

sierlier

Sorley

Tiro

Constantinoble

Eто разчитанията ,които е дала проф.Тъпкова:

Хелмщадт е дн.Сибиу

Бирбом-някъде във Влашко-може би Рудбом или някъде от южната страна на южните Карпати.

Мерп???

Ниевермерк-Търговище

супа-супонещи в във Влашко

Вела-е Бяла,на \г от Дунава

русе-интересна е появата на Русе

Каструм де касано-евентуално разград/абритум/хисар/

Търново

Кой е българския Вердюн-Твърдица,май това е единствения възможен вариант

гренбоил-предп.Ямбол

иширтиер-Одрин???

Сирлир-бабаески вече в Гърция

Тиро-деркон на Черно море.накрая завършва с това,че не бива да ни озадачава изопаченото Константинобол-още през 13-ти век.Вилардуен преосмисля полис със прилагателното нобиле -благороден.

Ето тук може да се поразсъждава защо България ,започва от Карпатите???

[RIZAR]

Галахад-каза:При управлението на цар Иват Шишман цяла Европа е в състояние на феодален разпад. Бълг. владетел, както и августейшите му колеги-императори далеч не са обсолютните монарси оттипа на Луи ХІV и Хенри VІІІ Тюдор. Бургуднския дук (чийто син се бие редом с Мирчо в битката при Никопол) по онова време също е бил изключително могъщ и хпактически независим владетел (само формално е бил васал).

Прав си ,ако България не беше паднала под турско робство,днес щяхме да сме колкото Полша или Франция например.

[Иванко Тертер]

http://www.promacedonia.org/lm/index.html - това са българо-влашките грамоти от Л.Милетич

Имена: /тук напомням за шантавата теза Балх-Валх, отдалечено от корена самосъзнание на Валахите, но не чак дотам.../

Разыскания в области болгарской исторической диалектологии.

Т I. Язык валашских грамот XIV—XV веков С. Бернштейн

Приложение

Хронологическая таблица

Воеводы Годы правления

1. Мирча I Старый (Мігсeа I cel Bătrân) 1386—31 января 1418

2. Михаил I (Mihail I, coregent al lui Mircea) 1415—31 января 1418

3. Раду II (Radu II Praznaglava) 1421; 1424—1427

4. Дан II (Dan II) 1420—1424; 1427—1431

5. Александр (Alexandru-Aldea) 1431—1433

6. Влад I Дракул (Vlad I Dracul) 1431—1433 (в борьбе с Александром); 1433—1446 (единолично)

7. Владислав II или Владислав Дая (Vladislav II sau Vladislav Dan) Январь 1446 — май, июнь 1456

8. Влад II Цепеш (Vlad II Ţepeş) Май, июнь 1456—август 1462; октябрь 1476 — январь 1477

9. Дан Претендент (Dan Pretendentul) 1459—1460

10. Раду III Красивый (Radu III Frumos) Август 1462 — начало 1474

11. Басараба II Старый или Лайота (Basaraba II cel Bătrân sau Laiotă) Начало 1474 — октябрь 1476; январь—ноябрь 1477 (или начало 1478)

12. Басараба III Молодой или Цепелюш (Basaraba III cel Tânâr sau Ţepeluş) Ноябрь 1477 (или начало 1478) — апрель, июнь 1482

13. Мирча Претендент — незаконный сын Влада Дракула (Mircea Pretendentul, fiul natural al lui Vlad Dracul) 1481

14. Влад III Монах (Vlad III Călug ărul) 1482—1496

15. Раду IV Великий (Radu IV cel Mare) 1496—1508

Бояре и частные лица

1. Койко, логофет Дана II (Соісо, logofătul lui Dan II) 1431

2. Войко, ворник Влада I (Ѵоісо, vornicul lui Vlad I) 1431

3. Албул, ворник Александра (Albul, vornicul lui Alexandru) 1431—1433

4. Станчул и Костантин, бояре Влада I (Stanciul şi Costantin, boerii lui Vlad I) 1433—1437

5. Г. Ласкар, камараш Влада I (G. Lascar, cămăraşul lui Vlad I) 1437

6. Антоний, камараш Влада I (Antonie, cămăraşul lui Vlad I Dracul) 1433—1443

7. Нанул и Стефан, бояре Влада I (Nanul şi Ştefan, boerii lui Vlad I) 1442

8. Драгомир Манев, ворник Раду III, Басараба II, Басараба III и Влада III (Dragomir al lui Manea, vornic sub Radu cel Frumos, Basaraba Bătrânul, Băsarâba Tânărul şi Vlad Călugărul) 1474—1482

9. Стан Кортофлешт, посланник Цепелюша к Стефану Баторию (Stan Cortofleşt, trimesul lui Ţepeluş la Ştefan Bâthory) 1478

10. Няг, Влад и Kasan — бояре Басараба III (Neagu, Vladul şi Cazan — boerii lui Basa raba III) 1479—1480

11. Винтила, логофет Басараба III (Vintilâ, logofătul lui Basaraba III cel Tânăr) 1480

12. Письмо турка 1481

13. Казан, великий ворник Басараба III (Cazan, marele vornic al lui Basaraba III cel Tânăr) 1480—1482

14. Синадин, боярин Влада III (Sinadin, boer al lui Vlad III) 1482—1483

15. Коя (Coie) 1484—1485

16. Драгомир Удриште, вориик Влада III (Dragomir Udrişte, vornicul lui Vlad III) 1482—1492

17. Стайко, логофет Влада III и Раду IV (Staico, logofătul lui Vlad III şi al lui Radu IV) 1482—1507

18. Крстиан, ворник Раду IV (Cârstian, vornicui lui Radu IV) 1496—1507

19. Гергина, паркалаб Раду IV (Gherghina, pârcălabul lui Radu IV) 1495—1507

това есамо малка част - списъка на воеводите от Тихомир до Мирчо Стари всеки ги знае /или може да провери/ и е наясно с българския им корен.

засега завършвам с мои любими редове от статия Влахо-български връзки от Иля Талев (16.06.2006)

"Дали румънските учени заблуждават народа си, подобно на македонистите в една друга съседна страна, или тяхната теза е плод на невежество? Аз съм по-склонен да приема второто. Но ако а вярно първото, ще им приведа едно заклинание срещу лъжците, написано на новобългарски диалект във Влашко от XV век в едно от посланията на воеводата Александру Алдеа (1431-1433): “... а кто ще слъгати да му ебе пес женъ и матере му.”

Илия Талев, Вашингтон

------------------------------

за Добруджанското деспотство - смятам, че до отстраняването на Иван Шишман от престола Мирчо си е бил "владелец", т.е. отстъпено му за позване от сюзерена българския цар /хипотеза/. След убиването на сюзерена му Мирчо на законно основание става "самодържец" - не му дава никой, а държи сам за себе си. Отделно не се знае какви права са си предавали в месеците на 1395 г., може и самият Иван Шишман да му отстъпвал някакви права. Например се смята, че под натиск или лично е предал царското достойнство на брат си Иван Срацимир. Не е ясно дали е станало преди 1393 или след това, но преди смърта си Иван Шишман е господин Търновски /дук, херцог, удж бей в различните чужди летописи/. Може в този период като отстъпва царския символ на Видин, да отдава на Мирчо самодържество, т.е. да го освобождава от васалитета.

[Galahad]

Имена: /тук напомням за шантавата теза Балх-Валх, отдалечено от корена самосъзнание на Валахите, но не чак дотам.../

Ами и аз да напомня, че тази теза отива направо във Валхала.

Имена: /тук напомням за шантавата теза Балх-Валх, отдалечено от корена самосъзнание на Валахите, но не чак дотам.../

Технически погледнато грамотите са писани на 2 езика или български или латински. Има унгарски сведения за римско-говорящи във Влашко в унг. извори, но източниците са от 15в. насетне - т.е. когато Българие е под тур. власт и културното и влияние отслабва.

След убиването на сюзерена му Мирчо на законно основание става "самодържец" - не му дава никой, а държи сам за себе си.

Самодържец е и приживе на Шишман. Но Дръстър най вероятно му е отстъпен като владение от Шишман - западния император Сигизмунд също отстъпил на Мирчо владения в Унгария.

[Warlord]

3. Раду II (Radu II Praznaglava) 1421; 1424—1427

Тоя го бях споменавал вече по някакъв повод. В една история на Румъния на английски, в скоби имаше пояснение към името му: "it means empty headed" с което отпадат всякакви подозреня относно българския език във Влахия.

[Иванко Тертер]

Тоя го бях споменавал вече по някакъв повод. В една история на Румъния на английски, в скоби имаше пояснение към името му: "it means empty headed" с което отпадат всякакви подозреня относно българския език във Влахия.

Същото е и с "Цепеш", "Тепеш" - цепя, тепам някого. Това освен, че е стара уникално българска дума, но може би и показва че на север от Дунав е имало от старите българи които използват старата българска лексика, а не "славянизирана" такава.

В "т.нар. славянските езици" е колоть, заколвам

За Мирчо и титлата му:

След слизането на Иванко Тертер от полическата сцена /1388-1390/, българския апанаж Добруджанско деспотство е полуразпаднат и мястото на владетел е свободно. Тъй като Иван Шишман няма свободен ресурс /войска, чиновници например/, а се занимава главно с организирането на борбата с османците, възможно е да дава апанажа на Мирчо - негов верен васал доказан във времето, притежаващ свободен войскови ресурс, тъй като на този етап е сравнително далеч и незасегнат от битки с османците. А пък и по този начин Мирчо ще има задължения да му доставя войска при необходимост, освен че ще му заплаща съответните "мито що е по закон". Смятам, че времето по което Мирчо е станал "самодържец" би следвало да съвпада с времето когато Иван Срацимир е приел еднолично царските символи във Видин - и тези две събития от друга страна ще дадат отговор на въпроса кога Иван Шишман е станал от цар Търновски на "господин Търновски".

Грубо приемам нещата по следния начин:

В края на ХІV век са налице 4 големи държавни формирования български по своя характер /оставам на страна малките държавици в югозападните български земи/ - Търново към което гравитират Валахско воеводство и Карвунското деспотство и Видин от друга страна.

Търново и Видин на даден етап са в конкуренция за прапоприемството на царския титул, като всеки е имал за това правата си. В края на краищата пред османската опастност противоречията са изгладени в полза на Видин, след отстъпка на Иван Шишман в началото на 90-те г. на века. Достоен символ на това разбирателство е близката връзка на политическите съюзници цар Константин ІІ Асен Срацимир и господин Фружин Шишман, продължавали заедно и поотделно борбата до средата на ХV век.

Валахско воеводство е военно териториално образувание зависимо от българските царе, имащо за задача опазването на севера на царството от нашествия - в доказателство на което е и титлата "воевода", "воеводство" - т.е. да воюва, военоначалник. Налице е строго военно-административен статут на управителя на Валахия, докато е имал не малки ограничения във вътрешно-административния живот на областта. Тук вметвам, че по прицип Олтения е била част от Видин, а Валахия е била т.нар. Голяма Валахия /Мунтения/. С времето естествено валашките воеводи са издействали за себе си все по-големи права и достигат до полуавтономия или масалитет. Това по никакъв начин не засягало устоите на българския характер на държавицата. По техните стъпки успоредно върви и Карвуна.

Карвунско деспотство е било апанаж - символ на влиянието на куманския род "Тертероба" по Черноморието. Същите на моменти са били много по-самостоятелни от валашските воеводи, поради това че са имали голямо родово влияние в северното Черноморие, даже и във Византия след династични бракове.

Самият термин деспот означава, че са си извоювали титлата и статута със сила, това показва собствен силен ресурс изхождащо от това че са Тертеровци - кумански влиятелен род. Кучаните са с голям военен и демографски ресурс по това време. Българския характер на това държавно образувание също е известен и неоспорим факт. Валашските воеводи и Карвунските деспоти участват на страната на българските царе във всички военни походи и кампании. Демографския и административно-чиновнически елемент е българския. Също преобладаващо църковния и езиковия, както и писмеността.

Видин е със ресурса и силата на Търново, по съществото си и с не - малки заковони основания за носене на царския титул.

И въобще цар Константин ІІ Асен е "прославеният император на България", така че под скиптъра на тази империя са били поне още три български васални зависими държавици.

Търновската империя - Видин, Валахия и Карвуна.

Видинската империя - Търново, Валахия и Карвуна /чрез Мирчо/.

[Иванко Тертер]

По повод горното се сещам и за Ханс Шилтбергер и неговия пътепис:

[24] Из Пътеписа на Ханс Шилтбергер (6):

“Аз бях в три области, които и трите се наричат България. Първата България се простира там, където се преминава от Унгария през Железните врата. Столицата й се нарича Видин. Другата България лежи срещу Влахия, а столицата й се нарича Търново. Третата България се намира там, където Дунав се влива в морето. Столицата и се нарича Калиакра.”

Първата България - Видин - Иван Срацимир

Втората България - Търново - Иван Шишман /към 1396 г. или приемник Александър??/

Трета България - Калиакра - Мирчо Стари

В пътеписа Шилтбергер дава географски понятия /"три области"/, не изброява имена на държави. В този смисъл като област е назована и Влахия. От титулатурата на Мирчо стават ясни юридическите основания за "владеене", "самодържавие". Такива права могат да се предоставят и приемат само от страна на българския цар като институция. Ясни са връзките на Мирчо с един Иван Шишман например, за това не е учудващо че получава апанажа на Иванко Тертер. А след смъртта на Иван Шишман има основания, като виден аристократ и владетел от кръга на българската държавност, да претендира и да се бори за земи на юг от Дунав /Силистра в пример,1406/

[Galahad]

Ами както се вижда на фреските от Козяк (2) и Куртя де Арджеш (1) името на Мирчо си е на български.

А в тази надпис Мирчо се нарича владетел на Дръстър:

Туй е грамота на Мирчо дадена на брашовяни:

Иначе в списъка на влашките ръководители има слав. имена и от по-рано.

Perioadă Nume Genealogie

12??-1241 Bezerenbam voievod al Ţării Ilaut (Oltenia?)

12??-1241 Mişelav voievod al formaţiuni statale de pe râul Argeş

1247-1277/9 Litovoi (Mihail) voievod al unei formaţiuni statale din Oltenia (Ţara Litua); urmaşul lui Bezerenbam ?

1247-1272/5 Seneslav voievod al unei formaţiuni statale de pe râul Argeş; urmaşul lui Mişelav ?

1247-1272/5 Ioan cneaz (voievod?) al unei formaţiuni dintre Jiu şi Olt

1247-1272/5 Farcaş (Fărcaş) cneaz (voievod?) al unei formaţiuni din Vâlcea, probabil pe Lotru

1277/9-c.1290 Bărbat voievod al unei formaţiuni statale din Oltenia; fratele lui Litovoi

c.1290 - c.1300 Negru Vodă - nesigur voievod al unei formaţiuni statale de pe râul Argeş

c.1290 sau 1300 - c.1310 Thocomerius (Tocomer/Tihomir/Tugomir) tatăl lui Basarab I

c.1310 - 1352 Basarab I fiul lui Thocomerius; prima menţiune sigură: 1319, domn al Ţării Româneşti; stăpânea şi Basarabia veche (Bugeac)

1352 - 16 nov. 1364 Nicolae Alexandru fiul lui Basarab I

16 nov. 1364 - c.1377 Vladislav I (Vlaicu) fiul lui Nicolae Alexandru

c.1377 - 1383 Radu I fiul lui Nicolae Alexandru

c.1383 - sep. 1386 Dan I Fiul lui Radu I

sep. 1386 - nov. 1394 Mircea cel Bătrân

nov. 1394 - ian. 1397 Vlad I Fiul lui Dan I

ian. 1397 - ian. 1418 Mircea cel Bătrân Fiul lui Radu I

ian. 1418 - aug. 1420 Mihail I Fiul lui Mircea cel Bătrân

aug. 1420 - 1422 Radu al II-lea Prasnaglava (Chelul) Fiul lui Mircea cel Bătrân

1422 Dan al II-lea Fiul lui Dan I

1423 Radu al II-lea Prasnaglava (Chelul) Fiul lui Mircea cel Bătrân

1423 - 1424 Dan al II-lea Fiul lui Dan I

1424 - 1426 Radu al II-lea Prasnaglava (Chelul) Fiul lui Mircea cel Bătrân

1426 - 1427 Dan al II-lea Fiul lui Dan I

1427 Radu al II-lea Prasnaglava (Chelul) Fiul lui Mircea cel Bătrân

1427 - 1431 Dan al II-lea Fiul lui Dan I

1431 - dec. 1436 Alexandru I (Aldea) Fiul lui Mircea cel Bătrân

dec. 1436 - 1442 Vlad al II-lea Dracul Fiul lui Mircea cel Bătrân

1442 Mircea al II-lea Fiul lui Vlad al II-lea Dracul

august 1442 - 1443 Basarab al II-lea Fiul lui Dan al II-lea

1443 - dec. 1446 Vlad al II-lea Dracul Fiul lui Mircea cel Bătrân

dec. 1446 - 1448 Vladislav al II-lea Fiul lui Dan al II-lea

1448 Vlad al III-lea Ţepeş Fiul lui Vlad al II-lea Dracul

1448 - 1456 Vladislav al II-lea Fiul lui Dan al II-lea

1456 - nov. 1462 Vlad al III-lea Ţepeş

Mircea cel Bătrân се появява разбира се по-късно, означава Мирчо Стари и е да се отличава от следващия Мирчо.

Същото е и с "Цепеш", "Тепеш" - цепя, тепам някого. Това освен, че е стара уникално българска дума, но може би и показва че на север от Дунав е имало от старите българи които използват старата българска лексика, а не "славянизирана" такава.

В "т.нар. славянските езици" е колоть, заколвам

Това си е точно бълг. дума "цепя". Но "преводите" които и се правят са доста забавни - напр. като набивач на колове или пък от американските филми думичката я дават като граф Сефелеш. За първото явно са позвали пояснение на руски и не си дават сметката че превеждат бълг. дума на български. Иде от това, че при набиванетона кол тялото се "нацепва" с кола (то и сега се ползва понякога с цинично-еротичен заряд, макар и да не става дума точно за такъв кол, какъвто е ползвал Дракула).

В края на ХІV век са налице 4 големи държавни формирования български по своя характер /оставам на страна малките държавици в югозападните български земи/ - Търново към което гравитират Валахско воеводство и Карвунското деспотство и Видин от друга страна.

Ами за в югозападните в нар. песни се пее за 7 крале - споменаваните са били по различно време, но и иначе не са били по-малко, макар и не всички да са имали кралска титла.

Достоен символ на това разбирателство е близката връзка на политическите съюзници цар Константин ІІ Асен Срацимир и господин Фружин Шишман

Това е по-скоро предположение. иначе според мен е по-вероятно споменатия господин Търновски да е Шишмановия син Александър и да е събирал войски да окаже васална помощ на турците - т.е. след 1395г.

След слизането на Иванко Тертер от полическата сцена /1388-1390/, българския апанаж Добруджанско деспотство е полуразпаднат и мястото на владетел е свободно.

Иванко Тертер престава да се споменава от времето на похода на великия везир Али паша срещу североизточна България. Тогава именно Шишман и Али доста спорят за Силистра. След косовската битка обаче Мирчо минава в настъпление и достига дори до Карнобат. Ответната мярка е била с плачевни последици - Търново е било превзето, Баязид преминава във Влашко и Мирчо бяга в Унгария. Сраженията на север от Дунава се водели с променлив успех. Това принудило Сигизмунд да свика кръстоносен поход, който също завършил печално с битката при Никопол.

Самният Фружин по една пояснителна бележка е починал в Брашов, но тай като не е посочен източника, на достоверността на това сведение се гледа с огромно съмнение.

[RIZAR]

Пе----- Иван Шишман с никой не е спорил за нищо ,дори мнимото убиване на Дан ,май е по турска поръчка.

Така,че нека погледнем на инфантилната и предателска му личност с по -голяма яснота.

[Galahad]

На форума има отделна статия за това http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=2501

Пе----- Иван Шишман с никой не е спорил за нищо ,дори мнимото убиване на Дан ,май е по турска поръчка.

Така,че нека погледнем на инфантилната и предателска му личност с по -голяма яснота.

Това пък откъде накъде ти дойде на ум. За похода на Али и за това, че е искал Силистра пише Нешри. Шишман я обешал, но не я предал и последвал втори удар.

Що се отнася до Дан І... Ами няма никаква логика. Защо турците ще искат да бъде сменен Дан, който с нищо не им е навредил с Мирчо, който е един от най-ревностите, опасни и усърдни душмани на султана?

[RIZAR]

Галахад стига с тези приказки за малки деца "ОБЕЩАЛ"????Ти ако не си п---л ще обещаеш ли собствения си з....???

Няма ли да строиш цялото земно ,пък ако трябва и небесно войнство и да излезеш стрещу врага????

Да е излязъл някой освен няколко сръбски кончета ,които като планински са нямали никакъв шанс срещу големите арабски жребци на османлиите и техните скапани "християнски" васалчета???

Хайде, стига моля първосигналност.

[RIZAR]

Желязната логика говори ,че Шишман е бил един нещастен предател ,който е скочил на бой ,срещу своя сюзерен Дан ,влашкия воевода сигурно не е давал някоя крепост на ТУРЦИТЕ!!!

Няма да се очудя ,ако Дан не е бил повикан от някои патриотични български феодали и патриарх Евтимий да дойде и заеме престола,все пак Дан и Шишман са братовчеди.Пък дори и ако не не са били.

Ако, аз бях боляр и Лазар бих повикал, само този еврейски ментиливец да се разкара от Българския престол!!

[КГ125]

Търновската империя - Видин, Валахия и Карвуна.

Видинската империя - Търново, Валахия и Карвуна /чрез Мирчо/.

Е, само квалификацията "империя" по повод последните български царства не важи..

[КГ125]

Галахад стига с тези приказки за малки деца "ОБЕЩАЛ"????Ти ако не си п---л ще обещаеш ли собствения си з....???

Няма ли да строиш цялото земно ,пък ако трябва и небесно войнство и да излезеш стрещу врага????

Да е излязъл някой освен няколко сръбски кончета ,които като планински са нямали никакъв шанс срещу големите арабски жребци на османлиите и техните скапани "християнски" васалчета???

Хайде, стига моля първосигналност.

Хм, де да беше в конете работата...

[Иванко Тертер]

Е, само квалификацията "империя" по повод последните български царства не важи..

Титулатурата си и статута са важна и не така лесно променяема величина.

Доказателство за това е Константинополската империя - до 1453 г. титулатурата си важи и още как. Така и за българската империя си важи до последния владетел.

Сигизмунд е неслучаен източник и той много добре прави разлика между "знатни мъже", "деспотът на Рашка", "влашкия воевода" и "прославения император на България".

Тези неща са част от йерархията на аристократичната и политическа структура на средновековието, консервативни са и подлежат на промяна само при инцидентни случаи.

[Иванко Тертер]

Нека погледнем и от страна на влашките воеводи. Те как са приемали произхода на своята власт и връзката им с българската държавностна традиция.

По този въпрос е показателна една интересна информация оттук - http://oikumen.blogspot.com/2007/02/blog-post_25.html

"Под църквата „Света Тройца” /на 6 кв от Търново, под Арбанашката планина/ се намира малка църквичка, където през коледните празници се извършва богуслужението. Тя се нарича „Рождество Христово” и вероятно е съществувала от по-рано.

При строителсвото на храма монасите намерили в един от зидовете тенекиена кутия с четири хрисувули (грамоти) от влашките войводи Иван Стефан Кантакузин (1715 г. от арбанашките Кантакузиновци), Иван Александър Гика войвода (1748 г.), Иван Ипсиланти войвода (1776 г.) и Иван Константин войвода (1803 г.). В хрисувула на Кантакузин се споменава за грамоти дадени в по-ранно време от Ширбей войвода, Радул войвода, Матей Бесараб и Константин Бранкович от Арбанаси. В тая грамота се съобщава и, че манастира бил основан от цар Иван Шишман. От това участие на влашките войводи във възстановяването и даряването на църкви и манастири отсам Дунава ни навежда на мисълта, че те продължават да се считат за приемници на българските войводи оттатък Дунава."

подчертавам: ТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СЕ СЧИТАТ ЗА ПРИЕМНИЦИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕВОДИ ОТТАТЪК ДУНАВА.

И това е в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век. А за българските воеводи оттатък Дунава - можем да говорим за такива поне до ХVІІ век, ако не и до Кантемира /както споменава Раковски/

[RIZAR]

Значи, КГ125.изследвай и виж ,кога турците владетели от бегове стават султани.

До падането на Търново ,още никой не ги брои,след това обаче стават "шахиншахи" или турското название на империя.Виж Шилтебергер и други.

Ако можеш пусни обяснения за разликите в турските титулатури,че аз нещо съм ги позабравил , а не ми се търси.

Междувпрочем какво стана Рашо Рашев жив ли е ???или е във влака??

[Иванко Тертер]

Значи, КГ125.изследвай и виж ,кога турците владетели от бегове стават султани.

До падането на Търново ,още никой не ги брои,след това обаче стават "шахиншахи" или турското название на империя.Виж Шилтебергер и други.

Ако можеш пусни обяснения за разликите в турските титулатури,че аз нещо съм ги позабравил , а не ми се търси.

Междувпрочем какво стана Рашо Рашев жив ли е ???или е във влака??

Да, това е много важно уточнение и е във връзка с разглеждания въпрос. По титулатурата и хронологията й може да се изведат интересни изводи.

За Рашо Рашев от вчера следя и поне по моя информация двата му телефона били изключени. Бил е във влака, но това е всичко до момента.

Дано не е сред жертвите. Надяваме се. След Й.Андреев ще бъде пореден удар срещу историческите научни кадри за броени дни...

КГ125, ако има инфо за титулатурата можем да изчакаме да я сподели с нас.

[Galahad]

Желязната логика говори ,че Шишман е бил един нещастен предател ,който е скочил на бой ,срещу своя сюзерен Дан ,влашкия воевода сигурно не е давал някоя крепост на ТУРЦИТЕ!!!

Няма да се очудя ,ако Дан не е бил повикан от някои патриотични български феодали и патриарх Евтимий да дойде и заеме престола,все пак Дан и Шишман са братовчеди.Пък дори и ако не не са били.

Ако, аз бях боляр и Лазар бих повикал, само този еврейски ментиливец да се разкара от Българския престол!!

Леле, какви фантазии! Откъде го измисли, че Дан и Шишман са рода, че бил викан да се бие с турците и че въобще им е бил враг. Точно след като той е убит и на мястото му идва Мирчо Влашко започва активни действия срещу турците - и това трае през цялото управление на Мирчо. По предание Дан е бил кръсник на детето на Шишман, но ти навярно ще кажеш откъде-накъде ги мислиш за роднини? Иначе Лазар е бил тъст на Шишман. Споменатия поход на валикия везир Али паша е част от по-голяма военна кампания срещу двамата, завършила с битката при Косово, където тур. войски били водени от самия султан (тогава Али паша само чел корана преди битката, докато Мурад се молел да загине в газавата).

"Под църквата „Света Тройца” /на 6 кв от Търново, под Арбанашката планина/ се намира малка църквичка, където през коледните празници се извършва богуслужението.

Предполагам, че става дума за манастира "Света Троица" - за него си се знае, че е съществувал по времето на цар Иван Шишман - първоначално като скален. Вече по предание се твърди, че там се е съхранявал последния държавен печат на ІІ царство, печата на на Шишман ІІ.

[plamen_starbov]

Може би не съм съвсем точен, но искам да изкажа едно мнение. Знаем, че унгарците воюват срещу Видинското царство през 1365 година. Възможно ли е те да са открили военни действия и срещу отвъддунавските владения на България и по този начин да завладели някои тамошни територии.

[RIZAR]

Галахад ,цяла нощ си търсех житието на Св.Никодим и не можах да го открия .

Просто този път родословните ти дървета "оплетоха клоните си".

Иван Александър е бил женен за дъщерята на Бесараба,факт!Басарабовата династия и Шишмановци са били роднини ,какви са децата им ,ако не БРАТОВЧЕДИ.

Владислав воевода е бил шурей на Срацимир.

Може би Марсианци???

Това ,че Дан е бил кръстник на Константин или на Александър/Искандър бег/,не означава,че не е бил и негов братовчед,междувпрочем братовчед може да бъде кръстник на детето на своя братовчед.

Кръстници не могат да са само майката ,бащата и на детето или съпругът/гата/.Някои са ги женели още в количките,хеххее.

Така,че не ми излизай с някакви предания.

Влашко е било зависимо от Търново до 1391-1393.

[Иванко Тертер]

Може би не съм съвсем точен, но искам да изкажа едно мнение. Знаем, че унгарците воюват срещу Видинското царство през 1365 година. Възможно ли е те да са открили военни действия и срещу отвъддунавските владения на България и по този начин да завладели някои тамошни територии.

Да, става въпрос за Олтения /Северински Банат/. А след това и за угро-влахия /същинската/ имат претенции.

В Северински Банат действа кондотиера унгарски наемник и аристократ Федерико деи Сколари /Пипо Спано, Филип маджарин в народния фолклор/. През ХV век вече Константин и особено Фружин тясно взаимодействат с него и влашките воеводи, като се организират съвместни походи. Особено активен в това е Фружин.

Титулатурата крал на Българите при унгарците може да се търси още от ХІІІ век, когато завладяват Белградска и Браничевска области - две силни български гранични провинции със съответното българско население там.

Тук и ролята на бан Ростислав Михайлович /княз от руските княжества избягал в Унгария, унгарски васал/ - управител на горепосочения дял от царство България в средата на ХІІІ век.. Той даже предявява и претенции за трона в Търново и има неблаговидна роля за българското царство в този период.