Гренадири

[Nike]

ГРЕНАДИРИ

В продължение на три столетия съчетанието от висока маневреност и силна огнева мощ е поставяло гренадирите в острието на атаката. В множество сражения под различни знамена гренадирите доказват своята ефективност и заслужават ореола си на елитна пехота.

Австрийски гренадири (18-19 в.)

Думата гренадир (grenadier) произхожда от френски език и означава войник, въоръжен с ръчни гранати (grenade). Гренадирите са войници от пехотата със специално предназначение, обучени да хвърлят ръчни гранати. Появяват се първо във Франция по време на 30-годишната война (1618-1648 г.), а по-късно и в другите европейски държави. От 1667 г. започват да се обособяват като отделен род войска. И ако в гвардейския полк на крал Людовик XIV първоначално са зачислени само няколко души гренадири – по 4 човека на рота, три години по-късно те вече съставляват отделна рота, а след това отделни гренадирски роти се създават във всички френски пехотни полкове.

Примерът на френския крал е последван от останалите европейски държави и към края на XVII в. към пехотните полкове на всички армии са сформирани гренадирски роти. Съставени от най-смелите войници, те действат на най-отговорните места – начело на щурмовата колона, за усилване на фланговете и за действия срещу кавалерията.

Гренадири от различни европейски армии (18-19 в.)

Началото на XVIII в. е най-блестящата епоха в историята на гренадирите като пехота със специално предназначение. С течение на времето и вследствие на развитието на огнестрелните оръжия те постепенно се превръщат във войска, която само по състава си е елитна, а по въоръжение и начин на действие не се отличава от останалата пехота. През втората половина на XVIII в. гренадирите вече се използват като останалата пехота, но се назначават на места, където е необходима особена устойчивост. Аржентинските гренадири са основната бойна сила на въстаническата армия против испанското господство (1810–1816 г.).

Гренадири от времето на Наполеоновите войни (1804-1815)

В Прусия се появяват и конни гренадири. Те са част от лейбгвардията, снабдени са с шанцов инструмент и една от задачите им е да прокарват и поправят пътя за каляската на владетеля.

В Русия към края на XVII в. също има гренадири в отделни полкове. По-късно - през 1704 г., по заповед на руския император Петър I те са зачислени към всички пехотни и кавалерийски полкове, а от 1708 г. започва сформирането на гренадирски полкове.

В историята на България гренадирите се свързват с участието им в Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. Руският гренадирски корпус, командван от генерал-адютант Иван Ст. Ганецки, включва 2-ра и 3-та гренадирска дивизия, чийто състав към 26 ноември 1877 г. (стар стил) е от 476 щаб- и обер-офицери и 22 099 нисши строеви чинове. Двете дивизии вземат участие в боевете за Плевен на 28 ноември 1877 г. Във войната вземат участие и гренадирите от сформирания на 30 март 1756 г. Гренадирски лейбгвардейски полк. Полкът, командван от флигел-адютанта полковник Любовицки, се сражава на 12 октомври 1877 г. при Горни Дъбник, а по-късно и при превземането на Телиш, Етрополе, Златица и Пловдив. За боевете при Горни Дъбник полкът получава специално отличие с надпис „За Горни Дъбник 12 октомври 1877 г.“.

Руските гренадирски полкове изчезват след революцията с края на Бялата армия през 1918–1919 г.

В много други държави гренадирската традиция продължава да съществува. Във Франция гренадирите теоретично е трябвало да изчезнат към 1940 г., но до нахлуването на хитлеристките войски през същата година това не става. В Третия райх се сформират териториални гренадирски дивизии от „фолксщурма“, а към войските на СС (SS-Waffen) – и от чуждестранни доброволци (скандинавци, холандци, руснаци, италианци, албанци и др.). През 1943 г. по заповед на Гудериан моторизираните пехотни дивизии на Вермахта са преименувани в „панцер-гренадирски“.

И днес моторизираната пехота в Германия, Австрия и Швейцария носи названието „бронирани гренадири“. Известно е швейцарското гренадирско училище в Изон (Isone).

Британски гренадири и лека пехота (18 в.)

В цял свят е познат гренадирският гвардейски полк на Великобритания (The First or Grenadier Regiment of Foot Guards), получил своето име през 1815 г. след битката при Ватерло. Гренадирски гвардейски полк (създаден през 1764 г.) има в състава на Канадската армия. Белгийските гвардейци са „карабинери-гренадири“. Редом с представителните и церемониални функции това са великолепно обучени елитни армейски части.

Снежана Радоева

[Sham]

За английските гренадири ще се въздържа,според мен те не са добри ,като пехота(за англичаните) и това се отнася и за самите им гренадири.За мен най-развити са френските,австрийските мисля,че не отстъпват по нищо.Разбира се през Наполеоновите войни е техният разцвет....