Драгуни

[Nike]

ДРАГУНИ

За съдържанието на термина, с който се обозначава кавалерията, способна да действа в конен и пеши строй – драгуни, никога не е съществувал какъвто и да било спор, но за произхода на думата драгун и до днес съществуват две предположения. Първото от тях се свързва с френското и латинското значение на думата (съответно dragon и draco), което означава дракон – символ, изобразяван върху знамената на формированията от този вид. Второто произлиза от френската дума драгон (dragonne) и означава двоен ремък, завършващ с пискюл (темляк), прикрепен към дръжката на сабята – оръжието, с което са въоръжавани воините – драгуни. С названието драгун обаче първоначално се е отъждествявала пехотата на коне.

За родоначалник на драгуните се считат така наречените двойни бойци – димахос от армията на Александър Македонски (4 в. пр.н.е.), които били обучени да действат като конници и пехотинци.

В Европа наименованието драгуни се появява за първи път през XVI в. във Франция. Това става по време на окупацията на Пиемонт (1550–1560 г.), когато френският маршал де Брисак организира през 1554 г. един корпус от войници, въоръжени с пушки (аркебузи) способни да яздят коне. При среща с неприятеля те слизали от конете и действали изключително в пеши строй.

Появата на огнестрелните оръжия способства много за използването на драгуните, в резултат на което през XVI в. конницата вече навсякъде се състои от стрелци на коне.

Възгледите за действието на драгуните се променят от шведския крал Густав Адолф (1594–1632 г.), който осъществява реформа в бойния строй и в способите на действие на войската. Той причислява драгуните към кавалерията със задачата да действат преимуществено в конен и само в краен случай – в пеши строй.

Организирани драгунски полкове се появяват най-напред отново във Франция, но век по-късно, по времето на император Людвик XIV (1643–1715). Първият драгунски полк е сформиран на 28 януари/7 февруари 1668 г., а двадесет години по-късно, към 1688 г., във френската армия вече се числят 43 драгунски полка. Но по-късно, с въвеждането на леката кавалерия, числото на драгунските формирования постепенно намалява. През първата половина на XX в. във Франция продължават да действат 25 драгунски полка.

В Русия първи драгунски полк се сформира през 1631 г. при цар Михаил Феодорович (1613–1645 г.) основно от чужденци на служба в руската армия – шведи, холандци и англичани. С въвеждането на редовна армия от император Петър I (1672–1725 г.) кавалерията е предимно от драгунски тип. В продължение на девет години (от 1700 до 1708 г.), са сформирани 34 полка. По-късно, през средата на VIII век числото на драгунските полкове в руската армия намалява рязко, но в началото на XIX век отново нараства и през 1812 г. съществуват 36 драгунски и един лейбгвардейски драгунски полк. В края на века различията между отделните типове кавалерия се заличават, а през 1882 г. всички армейски кавалерийски полкове са преименувани в драгунски. През 1917 г. в руската армия остават общо 22 драгунски полка, в това число и един гвардейски, които през 1918 г. са окончателно закрити.

През периода XVIII–XX в. повечето от европейските армии - на Германия, Австрия, Франция, Испания, Англия и др. имат собствени драгунски полкове, които са причислени към тежката кавалерия и съставляват около 1/3 от цялата конница. Италия е сред малкото европейски държави, които нямат подобни формирования в своята армия. Драгунски полк е създаден в средата на XIX в. и в армията на САЩ.

Въоръжението на драгуните в различните периоди от съществуването им е доста разнообразно. Използват се, мускети, карабини, пушки, пистолети, шпаги, саби, къси пики, копия и др. Разнообразни са и униформите на драгунските полкове в отделните страни. Те са съобразени с причините за възникване и тенденциите за уеднаквяване на облеклото на военнослужещите в зависимост от традициите на отделната страна, адаптацията към климатичните условия, усъвършенстването на оръжието и други.

В Българската армия също се създават формирования, официално наричани драгунски. С Указ № 73 по военното ведомство от 3/12 юли 1882 г. съществуващият до този момент Жандармерийски корпус се трансформира в Драгунски. Командването на Драгунския корпус се състои от старши и младши офицери (началник, адютант и 9 окръжни драгунски началници), писар и стражар, а в състава на драгунските сотни се числят различен брой фелдфебели, старши и младши унтерофицери и драгуни.

Така например Османпазарската (Омуртагската) драгунска сотня се състои от един фелдфебел, 6 старши и 18 младши унтерофицери и 175 войници, или общо от 200 души. От своя страна Кюстендилската драгунска сотня включва в състава си един фелдфебел, 4-ма старши и 8 младши унтерофицери и 100 войници, т.е. общият й числен състав е 113 души. Драгунският корпус просъществувал по-малко от една година. Преди още да бъде завършено окончателното му организационно изграждане, той е разформирован с Указ № 756 от 17 септември 1883 г.

Появата, изграждането и съществуването на драгунските формирования в различните армии отразява степента на развитие на военното дело през XVII–XX век. Всичко това е и ярко свидетелство и илюстрация за тяхната значимост през разглеждания период.

Снежана Радоева

[Sham]

Това е според мен една от най-готините единици във войската.Силни,верни ,страшна сила,но пак зависи как се ползват и къде...

[emilia_n]

Преди време бях чела, а може би гледала един материал за Влад Цепеш-Дракула. Вече не помня кога беше, но знам, че бе отдавна. В него се говореше за произхода на псевдонима Дракула. Във въпросния материал го свързваха с френските драгуни или с някакъв френски орден наричащ себе си " ордена на дракона ". Извинявам се ако бъркам, но това беше много отдана. Нека тези, които знаят повече по въпроса да пишат.