Походът на Александър Велики срещу дунавския остров Певки.

[Galahad]

По логично е да ги евакуират на остров в тяхната територия.

Стига тази територия вече да не е окупирана от македонците. Севт ІІІ също започва съпротивата срещу Лизимах с помощтаа на гетите и дори понякога е наричан просто военачалник на гетския цар. Но на по-късен етап го сочат като цар на одрисите. разстоянията наистина са големи, но са нищо в сравние с територията покорена от Александър - ог Дунава до Египет и Индия.

[T.Jonchev]

Във връзка с локализацията на острова се сещам две неща, но не мога в момента да ги проверя:

1.Някъде в изворите беше отбелязано, че островът по размери е сходен с Родос;

2.Мисля, че данни за този остров имаше и у Аполоний.

[VladPomak]

Остров Певки, който се намирал в Дунавската делта е основния претендент за мястото където са се развили военните действия между хан Аспарух и император Константин ІV Погонат. Този неуспех на иначе способния византийски император е станал причина днес да се подценяват качествата му на военачалник. Но 9 века по-рано там се е провалил не кой да е, а самият Александър Велики.

В средата на ІVв. пр.н.е. могъщото царство на одрисите се намирало в упадък и тракийските племена отново се разпокъсали. Част от племето на траките-едини обаче щяло още веднъж да обедини тракийските земи - както тази на Балканите, тъй и в Мала Азия, а освен това да подчини и други народи. Една поредица от способни владетели на македоните като Пердика, Аминта и Филип ІІ успели да превърнат държавицата на едно от подразделенията на траките-едони в могъща империя.

След смъртта на цар Филип ІІ Македонски, синът му Александър замислил голям поход срещу могъщото персийско царство. Но покорените от баща му тракийски племена отново проявили сепаратизъм, което наложило Александър да предприеме поход за подчиняването им.

НАЧАЛО НА ПОХОДА.

През пролетта на 335г. пр.н.е. войската на Александър Велики потеглила от Амфиполис, преминала покрай Филипи и Беласица и прекосявайки Места достигнали до Балкана.

БИТКАТА В СТАРОПЛАНИНСКИТЕ ПРОХОДИ

Старопланинския поход през който трябвало до премине войската на Александър бил преграден от мастното население, което получило подкрепа и от други тракийски племена. Възползнайки се от планинската верига, техните войски заели позиции на височините, като поставили като стена дървени коли (нещо подобно на вагенбург). Забелязвайки колите, Александър наредил в слечай, че те бъдат спуснати надолу хоплитите от фалангата да им проправят път чрез сгъстяване, а там където не можело, да приклекнат или да легнат, прикривайки се с щитовете, та колите да минат над тях. След това фалангата настопила към височините. Защитниците на прохода спуснали колите срещу македонският строй, но планът на Александър проработил успешно и колите преминали през строя без да причинят големи загуби и без да предизвикат безпорядък. Александър наредил на стрелците да започнат да обстрелват позиициите на защитниците, за да не им позволят да атакуват фалантага. След това Александър подсилил лявото крило и атакувал с него. Защитниците побягнали, като на бойното поле оставили около 1 500 убити. Тъй като проходът бил защитаван от прочутите тракийски пелтасти (леко въоражена тракийски пехотинци), то в плен попаднали съвсем мако от защитниците поради изключителната маневреност и подвижност на този тип бойци. Били пленени обаче жени и деца от местното население, като от тамошните селища била събрана и плячка.

БИТКАТА ПРИ РЕКА РОСИЦА

Армията успешно преминала Балкана, но на север от него се готвели съюзните войски на тамошните тракийски племена, заедно с илири и трибали. Общото командване на съюзните войски било поето от царя на Трибалите Сирм. Виждайки пленяването на местното население след битката при старопланинския проход и плячкосването, Сирм евакуирал жените и децата към Дунавската делта и на север от Дунава.

Съюзната трако-трибало-илирийска армия се разположила на стан при река Росица, когато били изненадани от приближаването на войските на Александър. Съюзната армия се построила край намиращия се близо до реката горист овраг. Александър изкарал напред стрелците и им наредил да започнат да обстрелват противника за да го принудят да излезе от гористия овраг. Планът му отново успял и съюзните войски атакували прашкарите. Тогава по нареждане на Александър Филота начело на конницата от Горна Македония атакувал дясното крило на трибалите, а Хераклид и Сополид заедно с конниците от Беотия и Амфиполис ударили по лявото крило. Александър построил фалангата в дълбочина и я поставил в центъра. Когато крилата били отакувани, Александър начело на фалангата и на останалато конница настъпил срещу центъра на противника. Съюзната армия удържала удара върху крилата, но когато настъпила и фалангата ударили на бягство. В битаката паднали 3000 от съюзниците, а от македонците само 11 конници и 40 пехотинци. Въпреки това благодарение на гората край реката и падналата нощ останалите от съюзната войска успели да избягат, като отново съвсем малко попаднали в плен.

ОБСАДАТА НА ОСТРОВ ПЕВКА

На третият ден след тази битка войската на Александър достигнала до остров Певка, чиято отбрана се ръководела лично от царя на трибалите Сирм. При устието на Дунава пристигнал от Византион флот, с чиято помощ Александър се надявал да дебаркира на острова. Той натоварил на корабите стрелци и тежко въоръжени пехотивци и те се отправили към острова за да извършат десант. Стръмните брегове на Певка и бързото течение на реката затруднявало доближаването на острова и позволило на защитниците да отблъснат нападанието. Александър бил принуден да изтегли корабите.

След този неуспех, Александър с лодки-еднодръвки прехвърлил северно от Дунава около 1 500 конници и около 4 000 пехотинци, с които нападнал отбраняващото крайбрежието на река гетска войска от 4 000 конници и 10 000 пехотинци. Военната кампания на север от Дунава също нямала голям успех.

През 330г. последвало въстание на траките срещу македонската власт. Когато Александър умрял и държавата му се разпаднала и Македоия отново стала едно от многото тракийски царства. Управлението на Тракия (изт. част на Балк. полуостров) била дадена на Лизимах, но разцеплението продължило. Главната роля на юг от Балкана играел Севт (наричан днес понякога и Севт ІІІ) и на север от Балкана царя на гетите Дромихет, който първо пленил сина на Лизимах, а после и самият Лизимах.

Не след дълго се появил нов могъщ завоевател - Рим. Разпокъсаните тракийски държавици били безсилни да се стравят с могъщия противник и станали лесна плячка. Три века след този поход на Александър Балканите били превърнати в провинции на Римската империя.

Здравей Галахад,

Имам само някои технически забележки и един-два въпроса:

1. Река Дунав няма устие, а има делта. Сигурно е имала устие по време на последния ледников период когато е църцорела като селска бара. Но това е било преди около 11-12 хиляди години.

2. Трите ръкава на делтата са - северен или Килийски, среден или Сулински и южен или СветиГеоргиевски. Общата площ на цялата делта е около 5000 кв. км. Не мога да ти кажа дали сушата между отделните ръкави се нарича "острови"; технически е такава, защото е оградена по най-голямата дължина на страните й (грубо триъгълна форма) от вода. Суша е доста условно казано - цялата тази територия е прорязана от канали, изпъстрена с езера с плаващи тръстикови острови, блата и мочури и дори и днес ако човек влезе там без водач със сигурност ще се загуби и ще си умре от глад.

3. Къде точно е този остров Певки или Певка в Делтата и как точно е бил охраняван?

4. Каква точно е била ценността на този "остров" за тракийската държава на гетите - военна, стопанска, религиозна, културна?

Правя тоя коментар и задавам тия въпроси, защото лично на мен ми се вижда безкрайно невероятно някакъв съвсем условен остров в огромната делта да е бил от такова сюблимно значение за Източната Римска империя (па и за македонеца Александър), та да рискуват главите си там за него! Във всеки случай - имайки предвид че и днес Делтата е рядко населена: няколко градчета и то на ключови места по ръкавите (Кришан, Сулина, Вълково напр.), 10-20 села на липованци (староверци) и украинци,у които са се заселили там преди няколкостотин години (гоненията на староверците или изконните християни на Русия и въвеждане на крепостничеството за свободните казаци на Украина) - тя едва ли е била от някакво икономическо значение за древните държави?! Просто няма логика във тия истории са Аспарух, Онгъли и прочие... Особена пък като имаш предвид, че същите легенди ги има и за саксите, които горе-долу по същото време (6-7 век сл. Хр.) се настаняват на Британските острови...

ВладПомак

[Galahad]

Река Дунав няма устие, а има делта. Сигурно е имала устие по време на последния ледников период когато е църцорела като селска бара. Но това е било преди около 11-12 хиляди години.

Ами аз говоря за делта. Ако някъде из текста е употребено устие, е грешка. Тъй че ако посочиш пасажа, в който е ще заменя устието с делта. Но поне в по-голямата част от текста си е делта.

Трите ръкава на делтата са

В миналото са били 5:

35 (24 H). От така нареченото Тясно устие на Истър са шестдесет стадия до второто устия, а от там до така нареченото Прекрасно устие четирийсет стадия; от Прекрасното до четвъртото устие на Истър, така нареченото Нарак, шестдесет стадия; от там до петото устие102 – сто и двайсет, а от там до града Истрия103 – петстотин стадия.

Ариан, Обиколка на Черно море

Предполагам, че около тази цитат ще намериш отговор и на някои други въпроси, които задаваш. Разбира се доколкото е възможно. Защото как точно е бил укрепен острова не е описано подробно, а и островите по делтата не са разкопани основно, та да може да се правят някакви по-обосновани догадки.

Правя тоя коментар и задавам тия въпроси, защото лично на мен ми се вижда безкрайно невероятно някакъв съвсем условен остров в огромната делта да е бил от такова сюблимно значение за Източната Римска империя (па и за македонеца Александър), та да рискуват главите си там за него!

Значи по въпроса за сраженията изследванията показват, че има места, където са станали много повече сражения отколкото на други - Косово поле, Поатие, Цариград .... Причини - пътища, столица, възможност за снабдяване с припаси, удобно за отбрана място и т.н. И нито едно известно сражение на връх Мусала. Така естествено стигаме до въпроса защо точно на този остров. И в двата случая съюзните войски е трябвало да укрият на труднодостъпно място едно значително население и именно този остров се оказал подходящ. За Александър и Константин пък имало армия укрепила се на един остров, с която за честта и сигурнастта на империята си те е трябвало да се справят.

Просто сходните събития са довели до едно и също място. Както да речем по предание Шишман спира турците и сключва с тах мирен договор именно при Шипка - не заради някаква провиденциалност, а просто и в двата случая е имало две армии движещи се от Търново към Стара Загора и от Стара Загора към Търново.

[Геннадий Воля]

Веселовский А.Н. Новые данные для истории романа об Александре. 1892.

http://rapidshare.com/files/170755620/Vese...ob_Aleksandre_1

очень интересно, что это литературное творчество попало и в Талмуд!

[VladPomak]

Веселовский А.Н. Новые данные для истории романа об Александре. 1892.

http://rapidshare.com/files/170755620/Vese...ob_Aleksandre_1

очень интересно, что это литературное творчество попало и в Талмуд!

Здрявей Генадий,

От "рапидшеър" ми казва, че няма такава статия. Виж моля ти се какво е сбъркано в линка.(

ВладПомак

[Геннадий Воля]

Общая ссылка

http://www.archeologia.ru/modules/forum/viewtopic.php?t=2142

далее по алфавиту автора или издания

Веселовский А.Н. Новые данные для истории романа об Александре. 1892.

http://rapidshare.com/files/170755620/Vese...sandre_1892.pdf

не до конца название загрузил

[resavsky]

Дълги години смятах че Онгъла е тъждесствен с лагера при Никулецул.Но като чета описанието за тази война май се разколебавам.

[resavsky]

Значи абсолютно невъзможно е за три дни да се стигне от река Росица до делтата на Дунав.Това са повече от 300 километра.Не знам защо си мисля че по скоро става въпрос за остров Пъкуюл луй Соаре /в средновековието може би е носил името Пюки/.

Редактирано Септември 2, 2010 от resavsky

[Galahad]

Значи абсолютно невъзможно е за три дни да се стигне от река Росица до делтата на Дунав.Това са повече от 300 километра.Не знам защо си мисля че по скоро става въпрос за остров Пъкуюл луй Соаре /в средновековието може би е носил името Пюки/.

Ами доколко е възможно зависи от много фактори - дали е пристигнала цялата войска или само конницата, дали е броен и деня ня битката (ако е от следващия стават 4 дни), дали са стигнали до самия остров или са дошли до място откъдето има визуален контакт (от някои наши върхове при ясно време се вижда Бяло море, ама то пак си е далече и до друга държава), или пък става дума за място, което контролира подстъпите към острова ... Александър е обичал да прави разни хитрини.

[Warlord]

Добре, а как си представяш евакуацията на жените и децата от земите на Трибалите и илирите до делтата на Дунав за 3-4 дена в протежение на 500-600 км и то докато македонската армия ги преследва с форсиран марш?

[Galahad]

Добре, а как си представяш евакуацията на жените и децата от земите на Трибалите и илирите до делтата на Дунав за 3-4 дена в протежение на 500-600 км и то докато македонската армия ги преследва с форсиран марш?

Поне така както е описано евакуацията на жените и децата е станала по-рано. Както и съюза на царете. Естествено не се е евакуирало цялото население, а близките на елита. Островът е бил предварително подбран и вероятно е бил подходящо укрепен. При всички случаи е бил добре снабден с храна, защото иначе Александър е щял да успее да ги принуди да капитулират с обсада. По принцип той няма много такива неуспешни операции.

Редактирано Септември 3, 2010 от Galahad