Походът на Александър Велики срещу дунавския остров Певки.

[Galahad]

Остров Певки, който се намирал в Дунавската делта е основния претендент за мястото където са се развили военните действия между хан Аспарух и император Константин ІV Погонат. Този неуспех на иначе способния византийски император е станал причина днес да се подценяват качествата му на военачалник. Но 9 века по-рано там се е провалил не кой да е, а самият Александър Велики.

В средата на ІVв. пр.н.е. могъщото царство на одрисите се намирало в упадък и тракийските племена отново се разпокъсали. Част от племето на траките-едини обаче щяло още веднъж да обедини тракийските земи - както тази на Балканите, тъй и в Мала Азия, а освен това да подчини и други народи. Една поредица от способни владетели на македоните като Пердика, Аминта и Филип ІІ успели да превърнат държавицата на едно от подразделенията на траките-едони в могъща империя.

След смъртта на цар Филип ІІ Македонски, синът му Александър замислил голям поход срещу могъщото персийско царство. Но покорените от баща му тракийски племена отново проявили сепаратизъм, което наложило Александър да предприеме поход за подчиняването им.

НАЧАЛО НА ПОХОДА.

През пролетта на 335г. пр.н.е. войската на Александър Велики потеглила от Амфиполис, преминала покрай Филипи и Беласица и прекосявайки Места достигнали до Балкана.

БИТКАТА В СТАРОПЛАНИНСКИТЕ ПРОХОДИ

Старопланинския поход през който трябвало до премине войската на Александър бил преграден от мастното население, което получило подкрепа и от други тракийски племена. Възползнайки се от планинската верига, техните войски заели позиции на височините, като поставили като стена дървени коли (нещо подобно на вагенбург). Забелязвайки колите, Александър наредил в слечай, че те бъдат спуснати надолу хоплитите от фалангата да им проправят път чрез сгъстяване, а там където не можело, да приклекнат или да легнат, прикривайки се с щитовете, та колите да минат над тях. След това фалангата настопила към височините. Защитниците на прохода спуснали колите срещу македонският строй, но планът на Александър проработил успешно и колите преминали през строя без да причинят големи загуби и без да предизвикат безпорядък. Александър наредил на стрелците да започнат да обстрелват позиициите на защитниците, за да не им позволят да атакуват фалантага. След това Александър подсилил лявото крило и атакувал с него. Защитниците побягнали, като на бойното поле оставили около 1 500 убити. Тъй като проходът бил защитаван от прочутите тракийски пелтасти (леко въоражена тракийски пехотинци), то в плен попаднали съвсем мако от защитниците поради изключителната маневреност и подвижност на този тип бойци. Били пленени обаче жени и деца от местното население, като от тамошните селища била събрана и плячка.

БИТКАТА ПРИ РЕКА РОСИЦА

Армията успешно преминала Балкана, но на север от него се готвели съюзните войски на тамошните тракийски племена, заедно с илири и трибали. Общото командване на съюзните войски било поето от царя на Трибалите Сирм. Виждайки пленяването на местното население след битката при старопланинския проход и плячкосването, Сирм евакуирал жените и децата към Дунавската делта и на север от Дунава.

Съюзната трако-трибало-илирийска армия се разположила на стан при река Росица, когато били изненадани от приближаването на войските на Александър. Съюзната армия се построила край намиращия се близо до реката горист овраг. Александър изкарал напред стрелците и им наредил да започнат да обстрелват противника за да го принудят да излезе от гористия овраг. Планът му отново успял и съюзните войски атакували прашкарите. Тогава по нареждане на Александър Филота начело на конницата от Горна Македония атакувал дясното крило на трибалите, а Хераклид и Сополид заедно с конниците от Беотия и Амфиполис ударили по лявото крило. Александър построил фалангата в дълбочина и я поставил в центъра. Когато крилата били отакувани, Александър начело на фалангата и на останалато конница настъпил срещу центъра на противника. Съюзната армия удържала удара върху крилата, но когато настъпила и фалангата ударили на бягство. В битаката паднали 3000 от съюзниците, а от македонците само 11 конници и 40 пехотинци. Въпреки това благодарение на гората край реката и падналата нощ останалите от съюзната войска успели да избягат, като отново съвсем малко попаднали в плен.

ОБСАДАТА НА ОСТРОВ ПЕВКА

На третият ден след тази битка войската на Александър достигнала до остров Певка, чиято отбрана се ръководела лично от царя на трибалите Сирм. При устието на Дунава пристигнал от Византион флот, с чиято помощ Александър се надявал да дебаркира на острова. Той натоварил на корабите стрелци и тежко въоръжени пехотивци и те се отправили към острова за да извършат десант. Стръмните брегове на Певка и бързото течение на реката затруднявало доближаването на острова и позволило на защитниците да отблъснат нападанието. Александър бил принуден да изтегли корабите.

След този неуспех, Александър с лодки-еднодръвки прехвърлил северно от Дунава около 1 500 конници и около 4 000 пехотинци, с които нападнал отбраняващото крайбрежието на река гетска войска от 4 000 конници и 10 000 пехотинци. Военната кампания на север от Дунава също нямала голям успех.

През 330г. последвало въстание на траките срещу македонската власт. Когато Александър умрял и държавата му се разпаднала и Македоия отново стала едно от многото тракийски царства. Управлението на Тракия (изт. част на Балк. полуостров) била дадена на Лизимах, но разцеплението продължило. Главната роля на юг от Балкана играел Севт (наричан днес понякога и Севт ІІІ) и на север от Балкана царя на гетите Дромихет, който първо пленил сина на Лизимах, а после и самият Лизимах.

Не след дълго се появил нов могъщ завоевател - Рим. Разпокъсаните тракийски държавици били безсилни да се стравят с могъщия противник и станали лесна плячка. Три века след този поход на Александър Балканите били превърнати в провинции на Римската империя.

[plamen_starbov]

Галахад, браво за статията. Но Персия безучастно ли е гледала на тези събития? Според мен издигането на Македония през този период е било застрашително за интересите на персите на Балканите, защото не вярвам те да са се отказали от завоюването на Гърция. Може би е трябвало да потърсят съюз с траките и заедно да атакуват Алексадър Македонски.

[Доктора]

Галахад, браво за статията. Но Персия безучастно ли е гледала на тези събития? Според мен издигането на Македония през този период е било застрашително за интересите на персите на Балканите, защото не вярвам те да са се отказали от завоюването на Гърция. Може би е трябвало да потърсят съюз с траките и заедно да атакуват Алексадър Македонски.

Трябва да се отбележи, че само една част от траките са били срещу Александър Македонски, другите са били негови съюзници! Когато тръгва срещу Персия в армията му имало не по-малко от 80 000 траки! Изключително много се спекулира с гръцките наемници в тази армия - те цифром и словом били около 4000 души и се разбягали още при първото по-сериозно сражение в Мала Азия, а и Александър Македонски поначало не им се доверявал много-много!

[Galahad]

Трябва да се отбележи, че само една част от траките са били срещу Александър Македонски, другите са били негови съюзници!

Траките често се включвали във разни военни кампании. Обаче са обичали да го правят по своя воля, а не по царски набор. До превръщането на земите на траките в римски провинции тъй и царете им не могли да ги научат да се събират за война по царска кеф.

[T.Jonchev]

Според данните армията на Александър през 334 и следващите години не е надхвърляла 50 000 души. Болшинството автори сочат дори ок.40 000. Откъде се взеха тези 80 000 траки?

[Warlord]

Абсолютно! Дори и при Гавгамела цялата армия на Александър е едва 47 000 души. Но нали знаеш, че Доктора и Рицаря без проблеми ги вадят хилядите траки от ръкавите си като фокусници

[RIZAR]

В началото на 3-тата македонска война войската на Персей наброява 39 000 души/21 000 фалангити,4000мак.конници и 14 000траки/ + 2000елитни одриски командоси.Значи около 40 000д.

Римляните разполагат с 40 000 + 10 000 съюзни армии=50000д.

Предполагам,че за да започне една кампания Александър Македонски-би трябвало да има поне 70-хил.бойци.

Около 25- 30 000македонски фалангисти/тежки пехотинци/,5 хил.пелтасти елини/лека пехота/ и около 20 000тежки конни отреди предимно тракийци и малко македонци,освен това поне 10000траки пехотинци.

Например КирII e имал 100 000варварска армия.

Цезар и Вар са имали приблизително около 50 000 войни.

Така,че Александър македонски е разполагал с не по малко от 50 000 и не повече от 65-70 000армия.

Моля и Ласт Роман да помогне той е специалист.

[Warlord]

Леле майко - "елитни одриски командоси" , а гетските червени барети къде ги забрави?

Ти хубаво си предполагаш, ама дали това може да има нещо общо с тогавашната реалност май не те вълнува особено. Откъде ги изтипоса тия 20 000 тежки конници траки? Това е напълно немислимо за този период за която и да е държава, камо ли пък да бъде набрана от разни разединени тракийски племена! Въз основа на какво въобще приписваш наличието на конница и то тежка, като нещо характерно за траките?!

[RIZAR]

Ами Уор,погледни войската на Персей-виж колко е събрал,пресметни ,че това въобще е най-слабата армия в периода на съществуване на Македония!!!Да не говорим ,че римляните не са му позволили да има флот!

40 000!!!

Не е малко,а Александър да е тръгнал с по малко от 40 000-шегуваш ли се ???

Ами кого ще оставя за гарнизони в превзетите територии???

[Warlord]

Риц, просто хвани да прочетеш малко книги по въпроса (ама не от тия вашите, сещаш се ). Доста елементарен начин на разсъждение при това породен от бегло и не особено коректно сравнение между две произволни битки от периода.

Както казах вече в най-голямата битка срещу персите Александър е с всичко 47 000 войска.

[RIZAR]

Уор каза:,Риц, просто хвани да прочетеш малко книги по въпроса (ама не от тия вашите, сещаш се wink.gif )

Персей има -

-21 000 фалангисти /тежка пехота/

-4000 македонска и тракийска конница

-1000одриси тежка пехота

-1000одриси тежка конница

-14 000 наемници/ от тях поне 5000конница други траки,келти/скордиски/,скити и др./

[Warlord]

Добре това вече го каза, макар че като гледам набързо посмали броя на траките и на конниците но не ми отговори на горните въпроси!

[RIZAR]

Траките са си толкова14-15 000 ,но просто обърках конни с пехота.

Но затова пък ти ми кажи можеш ли да направиш разлика между най-слабата и най-силната маекдонска армия???

[T.Jonchev]

Тия аналогии са и нелепи, и излишни.

1.В изворите има информация за войските на Александър и не е необходимо да ги изчисляваме чрез аналогии

2.Ако подобна аналогия е надеждна, би трябвало да твърдим, че Ксеркс в 480г. е имал наистина поне двумилионна армия, след като за Дарий III при Иса се сочи близо 1 милион.

Доста формална логика е да се твърди, че една държава в период на упадък има малобройна, а в период на възход - задължително по-многобройна армия.

[Philip]

Според мен хипотезата, че остров Певки известен ни от Ариан(основен извор за походите на Александър срещу трибали и гети) е острова които Страбон нарича със съшото име и се намира на делтата на река Дунав не е логична. Първо защото Ариан ни съобщава, че Александър не е могъл да форсира острова, тъй като течението на реката е било много бързо, а при Делтата реката е спокоина. Второ защото Ариан съобщава че острова е владян от трибалите, а на изток от искър са земите на гетите и не е уместно толкова набътре в гетската земя да търсим трибали.

[Galahad]

Според мен хипотезата, че остров Певки известен ни от Ариан(основен извор за походите на Александър срещу трибали и гети) е острова които Страбон нарича със съшото име и се намира на делтата на река Дунав не е логична.

Ариан си го казва направо къде е: "... Александър стигнал до Истър .. където се влива в Евкс. понт посредством 5 устия. Гук Александър заварил бойните кораби, които му били пристигнали от Византион..." (І,3)

[Philip]

Не си го цитирал хубаво.

На третия ден след битката, Александър стига до река Истър, която е най-голямата от всички реки на Европа, преграда на много големи пространства от земи и разделя много войнствени народи.

Следва едно изброяване на народи които живеят около Дунав. И по надолу

...и накрая скитите (чийто земи се простират) до края на реката, където посредством пет устия се вливат в Евксинския понт. Тук Александър заварил бойните кораби, които му били пристигнали от Бизантион...

Ариан пише, че Александър е стигнал до Дунав, после изброява преметата и после се връща пак в началото на мисалта си. Александър е на Дунав, в земята на трибалите, а не в тази на гетите където е Делтата. Не може да води война срещу трибалите в гетска територия.

Най-големи привържаници на теорията за това, че остров Певки е на Делтата са руснаците. В българската историография до последно време беше приета локализацията на Певки с днешния о. Белене. Румънците са на мнение че остров Певки е при Железни врата.

Доц. дин. Диляна Ботева, от катедрата по стара, средновековна история и тракология в СУ, написа статия в която е определила много аргументирано маршрута на Александър в похода му срещу трибалите.

[Warlord]

Най вероятно е минал през Искърското дефиле за да прекоси Хемус към земите на Трибалите. И да наистина е много нелогично Певки да е в Делтата, трудно е да се локализира с точност, но е някъде в отсека между Никопол и Железни врата.

[Galahad]

Ариан пише, че Александър е стигнал до Дунав, после изброява преметата и после се връща пак в началото на мисалта си. Александър е на Дунав, в земята на трибалите, а не в тази на гетите където е Делтата. Не може да води война срещу трибалите в гетска територия.

Ами след неуспешните опити да дебаркира на острова Александър преминал Дунава и навлязал в земята на гетите - т.е., по разказа на Ариан излиза, че земите на гетите не са източно от мястото на бойните действия, а северно. Самият остров не е бил някаква столица на трибалите, а просто са се били укрепили там след неуспешните опити да отблъснат настъплението по суша. В случая става дума за съвместни опити на трибали, илири и гети да се защитят от Александър. Тъй че не виждам никакви сериозни аргументи острова да не си е в делтата.

[RIZAR]

На мен пък,лично трудно ми се вижда ,певките да прелетят цяла Мала Скития и Мизия и да се озоват в Македония и да мачкат и потрошат проконсула Марк Лиций Крас.

Въобще , трудностите около отделянето на траките от германците са си големи,едните им казват ,че са сармати,други автори настояват за германския им произход.Певките се споменават чак до средата на 3век.-"най-после различни сктиски народи,певки,греутунги,остогти,тервинги,визи,келти и херули от алчност за плячка нахлули в римската земя.

За местата за които иде реч са обитавани от скити,а именно Страбон казва ,че това са били "Местата над Калатис,Томи и Истрос се обитават от скитите,кробизите и т.нар. троглодити.." Плиний пък ,казва ,че това са скитите-аротерии.Понеже певките са били най-силните от бастарните/даките/ ,то съвсем естествено е те да бъдат в центъра на земите на даките ,като преден отряд е имало на някой остров находящ се примерно между днешните Лом и Свищов.Така,че аз се присъидинявам към мнението на Уорлорд.

[Warlord]

Проблема е, че размахът на бойните действия изглежда прекалено голям и то с участието на илири и трибали живеещи на стотици километри от делтата, а земите на Гетите са отвъд Истър, т.е. възможно е да е било където и да е във Влашката равнина. Говори се за две битки - едната в проходите на Хем, според мен най-вероятно при Лакатник някъде да се е завързала, другата при някаква рекичка и изведнъж Делтата. Корабите са влезли от там, но след това може да са плавали дълго до Певки.

[Galahad]

Проблема е, че размахът на бойните действия изглежда прекалено голям и то с участието на илири и трибали живеещи на стотици километри от делтата, а земите на Гетите са отвъд Истър, т.е. възможно е да е било където и да е във Влашката равнина.

Размахът не е чак толкова голям, ако го сравним с похода срещу Персия - тогава стига чак до Индия.

По Руф движението му е: тръгва от Амфипол, след 10 дни стига Балкана и там става първото сражение; след това се насочил към земите на трибалите; цар Сирм евакуирал мирното население на Певка, където освен трибали се оттеглили и траки; останалото население се оттеглило на друг остров, но Руф не го споменава по име, а само казва, че е бил там, откъдето Александър тръгнал 1 ден преди това; след това Александър предизвикал траките да слязат в равнината и там ги разбил; след това се насочил към острова където било мирното население, но не успял да дебаркира, след това преминал Дунава и нападнал земите на гетите; завзел традът на гетите и го опустошил, след това нападнал агрианите (племе в Сев. Югославия, негов контингенн се споменава за участва в бинката при Иса).

При всички случаи обаче Александър е бил покорил земите до Черно море, тъй че размахът си е на лице.

Тъй като темата явна е интересна, пък и този период от историята на нашите земи е твърде мъглив, ето още нещичко по въпроса.

Йорданес казва за Певка: "и певкийци от остров Певка, който лежи между вливащите се в Понта дун. реки"

За числеността на тр. армия Страбон казва: "цяла Тракия се състои от 22 племена. Може да се наберат, ако и да е твърде омаломощена, 15 000 конници и 200 000 пехота." Става дума от всички траки, което ще рече, че на практика това се е случвало между рядко и никога.

[Philip]

Ами след неуспешните опити да дебаркира на острова Александър преминал Дунава и навлязал в земята на гетите - т.е., по разказа на Ариан излиза, че земите на гетите не са източно от мястото на бойните действия, а северно.

Територията не гетите се локализира на изток от р. Оский ( Искър), на юг от река Истър ( Дунав). На Изток стига до р. Алутанус ( Олт) и заема част от Румънската дунавска равнина. Трябва да се отбележи, че етнонима даки по времето на Александър не е бил известен. Това се разбира от факта, че Ариан не ги споменава, а неговия Анабасис е написан по Дневниците на Александър и въз основа на текстове оставени от александровия генерал Птолемеи Лаг.

Самият остров не е бил някаква столица на трибалите, а просто са се били укрепили там след неуспешните опити да отблъснат настъплението по суша

Никога не съм твърдял, че острова ми е бил столица. Той им е просто скривалище.

В случая става дума за съвместни опити на трибали, илири и гети да се защитят от Александър. Тъй че не виждам никакви сериозни аргументи острова да не си е в делтата.

Никъде Ариан не споменава за съвместни действия на трибали и гети. Той споменава гетите едва когато Александър е преминал голямата река. Ако имаше такъв съюз изрично е щяла да каже. Прави впечатление, че когато побеждава гетите при него пристигат келтско посланничество. Тогава келтите още живеят при Адриетическо море, това значи че Александър е близко до територията им а не чак при делтата иначе няма да бият толкова път, а и тази земя им става позната чак през 3 век пр. Хр. Друг важен Аргумент е течението на реката. От Ариан научаваме, течението е било много силно и флота не е могъл да форсира острова, което при условията на белтата би било детска игра за него.

[Galahad]

Ами Руф казва първо (кн.2)

...Александър решил да мине през Тракия, през земите на пеоните, трибалите, илирите и др. гранични племена...

а после:

...на о-в Певка на р. Дунав, къето се били оттеглили и траките граничещи с трибалите. Не след дълго избягал там и Сирм...

Диодор пък казва (ХVІ,22,3):

"Трима царе се съюзили срещу Филип: царете на траките, пеоните и илирите."

Вярно, че пише за съюз срещу Филип, но все пак показва, че е имало съвместни действия. Тъй че като се свърже с данните на Руф и Ариан, може да се направи извод за наличие на съюз.

[Philip]

Да но тези траки споменати от Руф не са гетите. Етномима гети е известен от много отдавна на гръцките, и Курций Руф няма начин да не го е знаел. Друг извор за живота на Александър е Плутарх в своето произведение "Успоредни Животописи" в часта за Алексантър и по точно 11 глава казва само че е разбил в голямо сражение цяря на трибалите Сирм при Истър. Не говори за никакъв съюз на гети и трибали. Просто е лишено от всякаква логика трибалите, които живеят около река Морава, да евакуират жените и децата си на 450 км от родината си. По логично е да ги евакуират на остров в тяхната територия.