Луиджи Бокерин

[emilia_n]

Луиджи Родолфо Бокерин

19. ІІ. 1743г. – 5. XІІ. 1805г.

Луиджи Бокерин ( Бочерини ) е един от по-малкото известните италиански композитори. Той е един от талантливите композитори на италианския барок.

Бочерини е роден на 19. ІІ. 1743г. в гр. Лука –област Тоскана в семейството на местни музиканти. Неговия баща бил професионален контрабасист.

Още от най-ранна детска възраст малкия Луиджи проявил интерес към музиката. Той започнал да свири на виолончело и естествено на контрабас още докато е бил малък. Негов пръв учител е собствения му баща. Бочерини старши изоставя своята кариера на професионален музикат за да обучи своя син.

След първоначалното си музикално образование в родния си град младия Луиджи Бочерини постъпва в професионалния оркестър на друг известен за времето си италиански бароков композитор – Джовани Батиста Самартини , където свири няколко години.

На четиринадесет годишна възраст юношата Бочерини заминава заедно с оркестъра на Самартини за Виена, където за пръв път се запознава с музикалното творчество на Франц Йозеф Хайдн. Там той става един от най-ревностните почитатели и последователи на великия Хайдн.

След предстоя си в австрийската столица Луиджи Бочерини се отправя през 1747г. към „ вечния град " – Рим, където осъвършества своята техника на виолончелист.

Пребиваването му в Рим е свързано с първите му композиции. Там той написва няколко концерта, които изпълнява заедно с цигуларя Филипо Манфреди.

С приключването на обучението му в Рим се слага край и на неговото пребиваване там. Той отново се завръща в родния си град Лука, но не се задържа дълго.

Утвардил се вече като музикант Бочерини заминава през 1786г за Франция заедно с Филипо Манфреди.

Парижкия период от живота на композитора е един от най-плодотворните. Там той създава 91 струнни квартета, 30 симфонии, 137 квинтета за струнни състави. Освен това той пише и множество произведения за трио, секстети, две опери, една меса, няколко квинтета за фортепиано и няколко сонати. Самия Бочерини е сред композиторите, които развиват сонатата като форма на музикално произведение.

През 1769 г. той заминава за Испания, където е поканен лично от инфанта Дон Луи. Там маестрото пребивава до смърта на своя височайши покровител през 1789 г. Бочерини посвещава на Дон Луи няколко произведения. Първия испански период от живота на Бочерини е от 1769 до 1789 г.

След смърта на испанския принц Бочерини е принуден да напусне Мадрид. Остановява се в Прусия, тогава пруския крал Фидрих Вилхем ІІ Пруски го назначава за свой придворен композитор.

Въпреки своя висок пост в пруския кралски двор композитора решава отново да се върне в Испания. Това става през 1797 г.

Испанския период от неговото творчество е свързан с написването на едни от първите произведения за класическа китара. Повлиян от испанската музика, той написва няколко струнни квинтета за китара.

В последните години от живота си поради множество здравословни проблеми, той представа да свири. Но това не е единствената причина. Смърта на двама от синовете му го докарва до депресия, от която излиза едва в началото на XІX век .

В края на своя живот маестрото се отдава на дипломатическа кариера. Той е посланник на Люсиен Бонапарт – брат на Наполеон Бонапарт в испанската столица.

Бочерини умира на 28. V. 1805г. в Мадрид.

Част от произведенията на Бочерини:

Quintetto I in E minor-major G.407

1. Allegro comodo 10:10

2. Adagio 5:43

3. Minuetto. Con moto 3:45

4. Allegretto 8:06

Quintetto II in F major G.408

5. Allegretto 5:51

6. Minuetto. Amoroso 3:39

7. Poco Adagio 4:16

8. Allegretto 3:35

Quintetto III in C major G.409

9. Maestoso assai 12:25

10. Andantino 3:26

11. Allegretto 7:50

Quintetto IV in E Flat major G.410

1. Lento 5:26

2. Allegretto 4:49

3. Allegro assai 5:50

Quintetto V in D Major G.411

4. Andante sostenuto 4:57

5. Minuetto. Allegro 3:15

6. Andante, come prima 1:50

7. Allegro, a modo di Marcia vivace 3:56

8. Variazioni. Andante, piuttosto lento 6:37

Quintetto VI in A Minor-Major G.412

9. Allegretto 6:42

10. Andantino 3:11

11. Minuetto con moto 3:19

12. Andantino come prima 1:32

13. Allegro ma non presto 4:55

Quintetto I in A Major G.413

1. Allegro moderato 7:39

2. Minuetto - Tempo giusto, Trio 3:28

3. Andantino, con un poco di moto 2:48

4. Allegro giusto 6:01

Quintetto II in B Flat major G.414

5. Allegretto moderato 8:37

6. Minuetto - Tempo giusto, Trio 4:06

7. Adagio 5:14

8. Finale - Allegro un poco vivace 6:35

Quintetto III in E Flat major G.415

9. Andante lento assai 6:09

10. Minuetto non presto, con grazia 2:19

11. Provensal - Allegro vivo 4:09

12. Andante lento 2:38

13. Provensal - Allegro vivo e pp come prima 3:14

Quintetto IV in D Minor G.416

Concerto For Violoncello And Strings No. 2 In D Major: Allegro

Редактирано Май 15, 2009 от Р. Теодосиев

[emilia_n]

Едно допълнение от мен.

Животът и творчеството на Бочерини се разделят на няколко етапа. Първия е свързан с родния му град Лука. Втория е свързан с пребиваването му в Рим.

Всъшност испанския период от живота и творчеството на композитора се разделя на два подпериода. Първия испански подпериод обхваща времето от 1769 до 1789г. През това време, той пребива за кратко и в Париж. Това става само три години преди избухването на френската революция.

След смърта на своя покровител испанския инфант ( принц ) Бочерини заминава за Прусия. Въпреки високия пост, който заема в пруския кралски двор Луиджи Бочерини се завръща в Испания, където и умира.

След това уточнение надявам се да съм разбрана.

[Алогоботур]

В италианския език "сс" се чете "к", за разлика от "с", което се чете "ч". Ето защо композиторът е известен като Бокерини. И не съм съгласен, че е един от по-малко известните. Все пак кой не е чувал за "менуета на Бокерини". Онова известно парче, което всички меломани и немеломани обичат. Разбира се Бокерини не може да се хвали със славата, която притежават Моцарт, Хендел, Бетовен и т.н. Но все пак не е чак толкова неизвестен - според мен Дитерсдорф е много по-неизвестен.

[emilia_n]

Доколкото си спомням употребих и двете форми на произношение на името, защото и двете се използват. Вярно е, че менуета е много известен. Но порови се в интернет и ще видиш, че биографичните данни за композитора са оскъдни.

[Алогоботур]

Доколкото си спомням употребих и двете форми на произношение на името, защото и двете се използват.

Не оспорвам този факт - че си споменала двете форми. Аз просто исках да наблегна на правилния изговор. Защото това, че се използва и Бочерини, не означава, че е вярно. Ето един пример в подкрепа на това - William Shakespear четем Уилям Шекспир. Нима е така?

Но порови се в интернет и ще видиш, че биографичните данни за композитора са оскъдни.

По този повод казах, че Бокерини все пак не е Хайдн, Моцарт или Бетовен. :!!!:

[gutzko]

Отде доди туй Бочерини, чи не разбрах?!

[emilia_n]

Кое не ти е ясно? Транскрипцията на името или самата личност на композитора?