Гръцки коринтски шлем в НВИМ

[Nike]

Гръцки коринтски шлем

от VII–VI в. пр.н.е.

В Националния военноисторически музей се съхранява уникален коринтски шлем от VII–VI в. пр.н.е.1. Открит е при изкопни работи в старото корито на р. Искър при с. Челопечане на 10 м дълбочина без друг материал наоколо. Произведен е в гр. Коринт, Гърция, известен с бронзовите изделия от VII в. пр.н.е. чак до римската епоха. Шлемът е част от снаряжение на гръцкия хоплит – тежковъоръжен войник. Достигнал е до нашите земи по търговски път или като трофей от военен конфликт.

Шлемът е в отлично състояние. Изкован е много прецизно от тънка бронзова пластина чрез изтегляне и изчукване. Има заоблена теменна част, подчертана с ръб с надносник, набузници, неподвижни бузни предпазители и S-овиден профил на тилната част, която е без подвижни части.

Офицерските шлемове се отличават с големи и богати украси от пера, на които гръцкият писател Аристофан се подиграва в комедиите си. Такава украса липсва при нашия шлем. Няма остатъци от прикачване и тилната част е гладка. В древността той е бил подплатен с кожа или плъст, която е изгнила. Шлемът е произведение на античната металопластика, с класическата си форма и съвършената линия на изреза за очите. Долните краища завършват с много фин профил, такъв има и върху наносника. Ако се абстрахираме, че това е предпазно военно съоръжение, шлемът е произведение на античното изкуство.

Шлемовете от този тип са много редки в колекциите на музеите. Паралели на нашия шлем има в Британския музей, музеите в Олимпия, Коринт, Лайпциг (шлема от Тарент). За разлика от тях нашият е по-добре запазен2.

Коринтските шлемове са широкоразпространена част от въоръжението на гръцките хоплити в един широк диапазон от време. Предавали са се от поколение на поколение, защото металът е бил скъп и производството трудно.

Този тип коринтски шлем може да се види в гръцкото изкуство в рисуваната с черно и червено фигурна керамика3 . В северния фриз на съкровищницата в Сифнос в Делфи, 530 г. пр.н.е., е показано как по време на бой са носени коринтските шлемове – изцяло спуснати пред лицето, за да го закриват. Когато воинът не е в бой, шлемът се вдига високо над лицето. Така е в релефа „Меланхоличната Атина“ от музея на Акропола в Атина, в портрета на Перикъл от скулптора Крезилас, познат ни от римски реплики, в бронзовата статуйка на хоплит от Додона4 . С такъв шлем е изобразена и богинята Атина в скулптурната фигура Атина и Марсиас на Мирон5 , скулптурата на умиращия воин на Крезилас6 . На сечените в гр. Месембрия оболи от VI в. пр.н.е.7 , на аверса богинята Атина е изобразена с коринтски лем. В монетите от гр. Коринт от IV в. пр.н.е. главата на богинята Атина е увенчана отново с такъв шлем (Кабинет за медали, Париж).

Даниела Цанкова-Ганчева