Предимства на комадната икономика пред пазарната икономика

[profesora]

Чудно ми е какви са предимствата на централно управляваната командна икономика пред пазарната. Един такъв въпрос имам да работя по него.

Ако е възможно само да ми дадете по едно изречение за някое предимство.

Мерси предварително

Редактирано Март 15, 2008 от КГ125

[КГ125]

Почти никакви. Единственото предимство е бързата реализация на големи държавни проекти, като военно производство или космическа програма.

Само че това е илюзорно предимство. Едно сравнение на САЩ и СССР от ВСВ до 1985 г. показва, че горното може да се постигне и с развита пазарна икономика. И то, без народът да плаща тежката цена, която командната икономика му налага.

Командната икономика е крайно неефективна поради това, че тя се осъществява от командни, т.е. недемократични структури. А тогава, командите текат отгоре надолу и при първият проблем, който възникне, нещата се решават с диктат над хората и с налагането на ограничения или създаването на несвойствени задължения за тях. Пример - летните бригади през социализма. Всички училища от 9-ти клас до последния клас всяко лято трябваше да ходят да работят на полето или на други места. (Не, че не ставаше купон и там, но не беше по желание и се плащаше малко и рядко, с някои изключения).

Така че, предимства командата икононика няма. Тя е свързана с вечен дефицит и недостиг на тази или онази стока. Може би е годна само за водене на война, но дори и това е само на пръв поглед.

Редактирано Март 15, 2008 от КГ125

[byzantiner]

Моето предложение и изречение: според мен работи най-добре по време на война при необходима експедтивност и ефективност на прозводството - военно, както и производството на всякакъв вид провизии. С други думи, ако условията (война) поставят акцента върху количеството и налагат като необходимост производство на огрмоно количество от нещо (при война оръжие и провизии), без развитието и подобряването на качеството да е на преден план, то централно-плановата икономика/стопанство теоретически би могла да бъде ефективна.

[Galahad]

Ами плановата икономика също има някои предимства, но за съжаление в практиката повечето си останаха нереализирана теория.

При плановата икономика няма хиперинфлация. При нея също има повишаване на цените - напр. в първите години от приемането на Татовата конституцията градския телефонен разговор беше 2ст., а в края на управлението му стигна до 5ст. Но до хиперинфлация като това, дето стана при Виденов не се стига - тогава долърът скочи от 100лв на 2 600лв, а след това спадна на 1 400лв. това последното разбира се случи от смесването на пазарна икономика, планова икономика и 80% чиста далавера.

При плановата икономика няма икономически кризи резултат от свърхпроизводство. В замяна на това пък има чести кризи резултат от недопроизводството - опашките за червен пипер, банани и зр. под. са емблематични за нашия соц. период.

При плановата икономика се пестят прир. ресурси. В условията на пазар. икономика се търси стока, която да се продаде на пазара, независимо дали е необходима - напр. неотдавна преминалите тамагочита (електронен дом. любимец).

Когато е съчетана с държавен капитализъм (то и трудно може иначе, а използвам по точната думичка вместо популисткото социализъм) има възможност държавата да гарантира качеството на произвежданата стока. Вярно е, че продаваните бълг. стоки отстъпваха по качество на това, което се търгуваше в Зап. Европа, но пък ги нямаше също турските и кит. боклуци. Тогава шпековия салам беше дефицитен, но пък се правеше от месо, а не от оцветена соя. Корекомите внасяха реномирани марки, което създаде погрешния мит, че всичко в плановата икономика е с най-добро качество. Но днес се разбра, че наред с познаните реномирани марки има също ментета.

[КГ125]

Глахад, скромните ми наблюдения над икономиката показват, че при нея има нещо като закона за запазване на енергията във физиката. Няма инфлация, но има дефицити, често пъти много тежки. Няма сривове в пазара, но то и пазар няма, а полупазар. И в цялата мешавица от администриране и ограничения, естествената икономическа енергия протича през пролуките, които намира или се създава и се почват дефорамяции и куриози - връзките като икономически фактор за достъп до дефицитни стоки (иначе пари имаш, ама като я нема стоката....), липси, дефицитни кризи (жилищната например или електрическата от 80-тте, когато София заприлича на цветомузика, а провинцията угасна съвсем). ...

А "днес" - това е друг проблем, защото нашата икономика не е пазарна, а квазипазарна, натоварена с корупция, свръхрегулация от корупционен тип, липса на коструктивна регулация, допускаща ментаците, корупция, посегателство върху собствеността и пр.

Едно време държавата гарантираше криво/ляво качеството, но не заради командната икономика, а заради по-високото си КПД, степен на ефективност. Защо няма ментета в Япония, САЩ или Германия, които никога не са имали командна икономика?

Редактирано Юни 1, 2008 от КГ125

[КГ125]

Моето предложение и изречение: според мен работи най-добре по време на война при необходима експедтивност и ефективност на прозводството - военно, както и производството на всякакъв вид провизии. С други думи, ако условията (война) поставят акцента върху количеството и налагат като необходимост производство на огрмоно количество от нещо (при война оръжие и провизии), без развитието и подобряването на качеството да е на преден план, то централно-плановата икономика/стопанство теоретически би могла да бъде ефективна.

Качеството може да се повишава във военновременно производтсво (на техника и оръжие) тъй като и ако това е категоричен императив - иначе следва поражение. Но такава организация като военната не може да се приложи във мирно време, поради факта, че мирният живот е разнообразен и поради простичкия факт, че във военно време за некачествена продукция ще те гръмне или врага, или своите за накзание, но в мирно време на никой не му пука дали държавата е успяла или не да задоволи потребностите на народа си. Той така и така е под командна политическа система, ако много протестира ще ходи на лагер да видим там от какви дефицити ще се оплаква.

[Galahad]

При плановата икономика има и някакъв пазар, както и при пазарната има някакво планиране. При пазарната с това се заниават меркетингът, менижмънта... Пазара не е така хаотичен. Търсенето и предлагането са определящи, но те също подлежат на планиране. Напр. търсенето на дадена стока не винаги води до желание за безконтролно произвеждане когато се вижда, че пазара е пред насищане. При плановата икономика ако дадена стока се произвежда, но не се търси, тя пак може да се извади от производство. И обратното, ако някаква стока се търси много, може да почне да се произвежда или поне да се замести с някакъв местен сурогат - напр. кафе "Инка" (прави се от цикория, но е местен продукт).

Идеалистично погленати и двете са супер. При пазарната търсенето определя предлагането, което ще рече, че нуждите на потребителите се задоволяват своевременно. Но не се отчита инертността - въвеждането или извеждането на някакво производство изисква време. Така може да се стигне до свръхпроизводство или до временен недостиг. При пазарната икономика обаче временния недостиг се компенсира с ценови скок - инфлация - нещото го има, но цената му расте до тогава, докато количеството може да задоволява някаква група потребители.

Плановата икономика пък разпределя ресурсите така, че да се ползват най-ефективно. Но ... трудно може да се прецени днес на обяд дали някой ще изяде 2 или 3 филии. В соцлагера се залягаше на избягването на излишъци и брак - т.е. на недопроизводството, което водеше до недостиг на вътр. пазар. Освен това в световен мащаб плановите икономики съществуваха паралелно с пазарните - и ако от планова икономика се изнесе някаква стока към пазарна, то веднага зейва дупка. При слуха за износ на някаква стока пък се стига до запасяването, което мултиплицира ефекта и така недостига става още по-голям. Осн. проблем на плановата икономике е, че се опитва да планира точно неща, които не подлежат на планиране.

[xyz]

дефицитни кризи (жилищната например или електрическата от 80-тте, когато София заприлича на цветомузика, а провинцията угасна съвсем).

Точно тези забележки които даваш не са особено сполучливи. Сега няма жилещен дефицит, но точно поради него София ще се препълни в реалния смисъл. Това ще доведе до повече автомобили, задръствания и огромно количество вредни изгорели газове и множество прахоляк вдигнат от улиците. Естествено резултатът ще е повече болести. Така да се каже пазарната икономика е зловредна, а не полезна.

Относно токът - имаше дефицит да, но нали точно заради този дефиците се появиха 5 и 6 блокова на АЕЦ Козлодуй. Коя пазарна икономика ще инвестира такива мощности, които ще свалят цената на тока толкова, че произведената енергия няма да изплати вложенията в близките 10-15 години?

Накратко пазарната икономика е по-удачна за кратковременни инвестиции (видиш че нещо се търси и айде бързо бързо да го задоволиш), докато командната е за дългосрочни такива (ако не планираш, то тогава си си глупак). Това че няма чисто пранова и чисто пазарна икономика е и причината поради която почти навсякъде по света се правят и дългосрочни и краткосрочни инвестиции.

[КГ125]

Ами такива пари например ще инвестира японската, белгийската, норвежката, датската и всяка пазарна икономика. Никъде в индустриалния свят, освен в соцстраните не е имало ДЕФИЦИТИ на стоки в мирно време.

Не е вярно, че за да има АЕЦ трябва да няма ток - хората имат по 5 АЕЦа и никога не са имали дефицит на ток. А и когато у нас имаше режим, АЕЦ работеше с пълна сила. Но ИЗНАСЯХА тока.

Държавата, след като фалира, попълни бюджета си за сметка на лишенията на хората. Румъния беше одиозна в това отношение, там мизерията беше тотална. Питайте родители и дядовци.

Ако днес България се развива небалансирано и София се пълни, това не е проблем на пазарната иконимика, а на квазипазарната идиотщина, в която живеем.

Социализъмт изкустваено ограничаваше притокът на хора и сега сърбаме попарата. Вместо градът и другите градове да растяха нормално, имаме тези проблеми, задълбочавани и от днешното престъпно управление (1990-2008 имам предвид).

Пхенян е празен. Живее ли ви се там?

[Bridget]

Чудно ми е какви са предимствата на централно управляваната командна икономика пред пазарната. Един такъв въпрос имам да работя по него.

Ако е възможно само да ми дадете по едно изречение за някое предимство.

Мерси предварително

Мисля, че малко сте се отклонили от поставения въпрос от Професора.

А на теб, Професоре, мога да предложа като начало да дадеш определение за двата вида икономика, които споменаваш. След това можеш да поразсъждаваш над приликите и разликите между тях, а това ще ти даде отговор за предимствата и недостатъците им. Успех.

[КГ125]

Малко да

Миля, че няма голям избор в дефинирането на командна и .., хм, не-командна икономика, освен да се обърнем към историческата реалност на соцстраните.

[aprilz]

Чудно ми е какви са предимствата на централно управляваната командна икономика пред пазарната. Един такъв въпрос имам да работя по него.

Ако е възможно само да ми дадете по едно изречение за някое предимство.

Мерси предварително

при пазарната икономика има частна собственост. така може чрез банките да се тегли частен борч. при държавната икономика държавата неможе да тегли толкова борч от чужбина особенно. и това съкратява възможноста за обслужване на този борч. колкото повече възможен борч има толкова по дълго може да съществува дадена държава.

най добрата държава е тази която може да тегли дългосрочен борч. до като държавата фалира, което е закон при всяка държава, борча и става все по краткосрочен. за да фалира накраь когато всичките пари не и стигат да си погаси борча.

[Alexander_Nevski]

Има извършена много сериозна работа по въпроса.

Отогворът е прост - няма разлика.

Въпросът е какви решения се взимат от участниците.

[Стоедин]

при пазарната икономика има частна собственост. така може чрез банките да се тегли частен борч. при държавната икономика държавата неможе да тегли толкова борч от чужбина особенно. и това съкратява възможноста за обслужване на този борч. колкото повече възможен борч има толкова по дълго може да съществува дадена държава.

най добрата държава е тази която може да тегли дългосрочен борч. до като държавата фалира, което е закон при всяка държава, борча и става все по краткосрочен. за да фалира накраь когато всичките пари не и стигат да си погаси борча.

Я пак, но ако е възможно не толкова сложно. Твърде академично се изразяваш и ми е трудно да схвана. Благодаря предварително

[aprilz]

маркс е казал следното , предприемача вкарва 500 лева в производството на един продукт. тез 500лв отиват за материали и за заплатите. въпроса пред който маркс е неможал да отговори е следният, откъде взима предприемача 100лв печалба или как предприемача ще искара 600лв от своето производство като е вкарал в икономиката само 500лева? от къде идват 100лв печалба?

отговор: 100лева печалба идват ако работниците или други предприемачи теглят срещу залог в банката тези 100лв.

в капиталистическа икономика с частна собственност имаш какво да заложиш. и печалбата за предприемача е в рамките на възможното. в кумунистическа икономика без частна собственност няма какво да заложиш и тогава печалбата за предприемача е невъзможна. сиреч тази система ще фалира по рано. единственият които може да тегли заем или да напечата парите за да стане печалбата на предприемача е държавата. но тя разпределя печалбата по административен път, тоест неефективно. и заради това кумунизма фалирва преди да фалира капитализма. и двете системи фалирват. само дето едната по рано от другата. капитализма фалирва когата и частникът няма или не иска да купува тоест той невижда печалба ако вземе да заложи това което има и да тегли нов борч за да осъществи печалба на предприемача. от такава сделка накрая пред фалита на капитализма частника се отдръпва и спира да консумира. и капитализма фалирва и той.

ясно?

[КГ125]

То ясно, макар да не идват точно от кредитите останалите пари.... Но да помоля за някоя главна буква в началото на изреченията нескромно ли ще е?

:) Капитализмът няма как да фалира, защото той се състои от множество частни субекти, който трудно фалират заедно, дори по време на криза...

[Alexander_Nevski]

То ясно, макар да не идват точно от кредитите останалите пари.... Но да помоля за някоя главна буква в началото на изреченията нескромно ли ще е?

:) Капитализмът няма как да фалира, защото той се състои от множество частни субекти, който трудно фалират заедно, дори по време на криза...

Е с болднатото хич не си прав, защото капитализъм в истинския му вид в момента няма. Има "смесена" икономика разчитаща до голяма степен на кредити и държавата и общините.

Повечето изчисления показват, че при достигане на критично ниво от безработица гръбнакът на системата - банки, застраховтели, държавни и общински бюджети ще издишат, включва се механизъм на положителна обратна връзка и се влиза в разрушителна спирала.

Според различни автори критичното ниво е малко под 20% да кажем 17-20% безработица за САЩ - над това нивоозначава пълна разруха във финансовия сектор (прекалено много лоши кредити от безработните), пълна разруха за застрахователите (те са застраховали кредитите) и рухнали общински и дръжавни бюджети. Да не говорим, че и доларът ще спихне, което от една страна е мечта от друга петролът, който внасят ще им излиза през носа.

Да видим.

Между другото за това, за което писах, че няма разлика между "командна" и пазарна икономика, а са важни само решенията, има дадена Нобелова награда.

[КГ125]

Да видим.

А иначе доста дръзко е това - все едно да кажеш, че няма разлика между Вартбург и Опел. И двете коли, ама .......

Капитализъм в момента няма и там е бедата, я. В степента, в която "няма" - в същата степен закъсваме.

[Alexander_Nevski]

Да видим.

А иначе доста дръзко е това - все едно да кажеш, че няма разлика между Вартбург и Опел. И двете коли, ама .......

Капитализъм в момента няма и там е бедата, я. В степента, в която "няма" - в същата степен закъсваме.

Нещо за пореден път даваш грешен пример. Няма значение дали е Вартбург или Опел.

Да приемем че е Опел Вектра Комби 1999г. бензин 1,8.

В него се возят 5 души. Трябва да изминат разстоянието от София до Лондон примерно.

Няма значение кой кара, дали е един човек и как се взимат решенията, а въпросът е дали ще стигнат живи и здрави и навреме.

Аз познавам 2ма души взимали това разстояние сами за 24ч. без да спират. Други биха се въртяли, менкали докато стигнат.

Е същото е и с "командната" и "свободната" икономика. Важни са правилните решения, успешното им изпълнение и контрол, а не как са взети.

Затова има успешни икономики на тоталитарни държави и западащи икономики на демокрации, всички зависи от това дали решенията спрямо условията са правилни краткосрочно и дългосрочно, а не от начина по който са взети.

Вече от гледна точка на системния риск нещата са свъсем други. Но това е друга тема. По нея съм писал, че колкото по-комплексно и регулирано става едно общество, ужким за да се намалят рисковете пред населението и държавата, толкова по-висок става нейният системен риск. За адаптивността и механизмите на обратна връзка също мисля, че е ясно, къде са по-високи.

Изобщо хората имаме свойството да се самозагробваме.

[КГ125]

Това обаче е чиста проба подмяна на същността. Какво значи "правилно" решение?? Правилно с оглед на какво? Какви правилни решения даде командтата икономика?

Никакви - дефицит, дефицит, дефицит на стоки, мизерия и сивота. Никаква иновативност, потребителя да мре. Пишеш по-горе за "потребителското общество". Що за безсмислица е това?

Какво правим ние, ако не потребяваме - храна, вода, ракия, бира, коли, книги, филми, интернет сайтове? Кое от това да ограничим и кой ще решава кое ще се ограничи??

Нещата са много прости, емпирично доказани от историята на 20 век. Имаш командна икономика - имаш Хавана и Пхенян. (Нещо критиците на пазара кой знае защо не са се преселили там, ами живеят я в Ню Йорк, я другаде по-близо до някой пазар). Имаш свободна икономика - имаш Женева и Берлин. Които могат да си позволят лукса да влязат в някоя и друга криза, за да изпуснат парат. Кризите, френд, са като клапаните на компресорите - ако е свирнал, това далеч не значи, че е свършил въздуха.

[Alexander_Nevski]

Това обаче е чиста проба подмяна на същността. Какво значи "правилно" решение?? Правилно с оглед на какво? Какви правилни решения даде командтата икономика?

Никакви - дефицит, дефицит, дефицит на стоки, мизерия и сивота. Никаква иновативност, потребителя да мре. Пишеш по-горе за "потребителското общество". Що за безсмислица е това?

Какво правим ние, ако не потребяваме - храна, вода, ракия, бира, коли, книги, филми, интернет сайтове? Кое от това да ограничим и кой ще решава кое ще се ограничи??

Нещата са много прости, емпирично доказани от историята на 20 век. Имаш командна икономика - имаш Хавана и Пхенян. (Нещо критиците на пазара кой знае защо не са се преселили там, ами живеят я в Ню Йорк, я другаде по-близо до някой пазар). Имаш свободна икономика - имаш Женева и Берлин. Които могат да си позволят лукса да влязат в някоя и друга криза, за да изпуснат парат. Кризите, френд, са като клапаните на компресорите - ако е свирнал, това далеч не значи, че е свършил въздуха.

Недей да подлъгваш хората с поредната си пропаганда.

Означава, че Бахрейн може да е по-богат от Ливан, а дори и от БГ. Означава, че Бахрейн въпреки, че монархията и монархическото семейство контролират около 80-90% от политическата власт, е най-пазарната икономика в Близкия Изток. Означава, че този който определя рамката, може да взима добри решение дори и да не е избран демократично, а някои избран демократино да се провали.

И понеже знам, че сега ще се юрнеш да пишеш за петрола, да те предупредя, че няма смисъл. Нигерия и Иран също имат петрол пък са доста далеч от Бахрейн. От друга страна Венецуела върви по пътя на авторитаризма и е много далеч от ОАЕ или Бахрейн, а също има петрол. И много по-малко пазарна в момента.

Последният, който слушах да говори за клапани, много се беше объркал, дано ти не си се объркал толкова, въпреки че ме съмнява.

Историята ясно е доказала как демократична държава може да загуби и война от недемократична такава.

Така че всичко зависи от ситуацията и съответните решение, независимо дали са на демократична или недемократична върхушка.

Пак да повторя системният риск, адаптивността и механизмите за обратна връзка са друг въпрос. Изолирал съм се върху взимането на решения.

[Стоедин]

За мен отговора е гъвкавост. Системата трябва да реагира и да се адаптира към променящите се условия. Т. нар. командна икономика е много по тромава, но също може да се променя. Китай мисля е пример за това. Предпочитам пазарната все пак, докато не измислят нещо по практично. Относно кризата в икономиката мисля, че е начало, а не край. Един вид възможност за възраждане, но с цената на доста съсипани животи.

[КГ125]

Недей да подлъгваш хората с поредната си пропаганда.

Означава, че Бахрейн може да е по-богат от Ливан, а дори и от БГ. Означава, че Бахрейн въпреки, че монархията и монархическото семейство контролират около 80-90% от политическата власт, е най-пазарната икономика в Близкия Изток. Означава, че този който определя рамката, може да взима добри решение дори и да не е избран демократично, а някои избран демократино да се провали.

И понеже знам, че сега ще се юрнеш да пишеш за петрола, да те предупредя, че няма смисъл. Нигерия и Иран също имат петрол пък са доста далеч от Бахрейн. От друга страна Венецуела върви по пътя на авторитаризма и е много далеч от ОАЕ или Бахрейн, а също има петрол. И много по-малко пазарна в момента.

Последният, който слушах да говори за клапани, много се беше объркал, дано ти не си се объркал толкова, въпреки че ме съмнява.

Историята ясно е доказала как демократична държава може да загуби и война от недемократична такава.

Така че всичко зависи от ситуацията и съответните решение, независимо дали са на демократична или недемократична върхушка.

Пак да повторя системният риск, адаптивността и механизмите за обратна връзка са друг въпрос. Изолирал съм се върху взимането на решения.

Извинявам се, но защо да е пропаганда?!

Да, добре, адаптивността и механизмите за обратна връзка, ефективността на системата, адекватността на решеният, ОК, ОК, ОК. Така е. Само че ти смеси две неща - ако е за губене или печелене на войни, да, макар да сме свидетели как демократичните държави, бидейки богати и технологично развити, спечелиха кажи речи всички войни през 20 век. Загубиха във Виетнам, ОК, и какво? Днес Виетнам и той е капиталистически. Загубиха Северна Корея от Китай, макар, да спечелиха Южна и какво - пак Китай става капиталистически.

Но да не се отклонявам натам - въпросът е, че когато се търсят решения за забогатяване, най адекватни, адаптивни, ефективни и резултатни са решенията, основани на свобода, частна собственост и конкуренмция. Капиталистическите системи, демек. А пък, нали целта на всяко общество в крайна сметка е да повиши потенциала си, т.е. да забогатее. Както казва фон Мизес, "да натрупа повече капитал на глава от населението... "

Кака така няма да отбележа петрола, ще го отбележа - Бахрейн е богат само заради него и заради това, че феодалното му общество се командва от един феодал. Нигерия, която съществува само защото белите са отишли там, е родовообщинно общество, което не знае как да се справи със съвременните инстуции, които са му натресени, съответно и не богатее от петрола. По-скоро богатеят някои семейства само .. олигарсите, "вождовете".

И в двата случая обаче примерите са неадекватни, защото нито Бахрейн, нито Нигерия са изградили работеща икономика САМИ. Те просто само продават петрол и с парите си поръчват всичко, в бахрейнския случай, или просто ги крадат, в нигерийския.

А иначе кой оспорва, че на една система "решенията са решаващи". Само че има системи, които генерират стратегически правилни решения, и такива, които генерират провал. Между тях минаваш еЖелязната завеса. И тук конюнктурните затруднения са без значение, дори когато са големи. Кризи е имало, има и ще има, точно както пневнатичните системи имат клапани за да не гъмнат.

Можеш да си сигурен, че е 100 пъти по-добре Дженерал мотърс да фалира, отколкото хората да чакат по 15 години за един 20 годищен модел на "Фиат". Грешката е, че правят изкуствено дишане. Като е докаран до фалит, да фалира. Ще дойде Глобал мотърс и хората пак ще карат коли. Проблемите на съвременния капитализъм не са там, дето ги търсиш.

[КГ125]

За мен отговора е гъвкавост. Системата трябва да реагира и да се адаптира към променящите се условия. Т. нар. командна икономика е много по тромава, но също може да се променя. Китай мисля е пример за това. Предпочитам пазарната все пак, докато не измислят нещо по практично. Относно кризата в икономиката мисля, че е начало, а не край. Един вид възможност за възраждане, но с цената на доста съсипани животи.

Точно!!! С цената на изпитание на адаптивността. Добрият живот си има също цена, и тя се плаща в такива моменти... Казано е: "С пот на челото ще изкарваш хляба си". И ако в древността потта е идвала от усилието да се обработва земята, днес идва от стреса на съвременните изпитания, в т.ч. и от кризите като тази.

Наистина нищо по-добро не е измислено, и, както Айн Ранд, Адам Смит, Лудвиг фон Мизес, и , а, да, самият живот и той, :) установиха, май няма да може да се измисли.

Редактирано Юли 1, 2009 от КГ125

[Alexander_Nevski]

За мен отговора е гъвкавост. Системата трябва да реагира и да се адаптира към променящите се условия. Т. нар. командна икономика е много по тромава, но също може да се променя. Китай мисля е пример за това. Предпочитам пазарната все пак, докато не измислят нещо по практично. Относно кризата в икономиката мисля, че е начало, а не край. Един вид възможност за възраждане, но с цената на доста съсипани животи.

По принцип си прав, но в момента т.нар. "пазарни" икономики с всеки изминал ден губят от своята гъвкавост под натиска на избирателите.

Критиките върху демокрацията (точно тя изражда пазара в момента) датират още от Платон.

Ето малко от съвременните виждания по въпроса:

http://en.wikipedia.org/wiki/Public_choice_theory

http://en.wikipedia.org/wiki/Government_failure

http://en.wikipedia.org/wiki/The_Myth_of_the_Rational_Voter

According to Caplan, democracy effectively subsidizes irrational beliefs. Anyone who derives utility from potentially irrational policies (such as protectionism) can receive private benefits while imposing the costs of such beliefs on the general public. Were people to bear the full costs of their “irrational beliefs”, they would lobby for them optimally, taking into account both their instrumental consequences and their expressive appeal. Instead, democracy oversupplies policies based on irrational beliefs. Caplan defines rationality mainly in terms of mainstream price theory, pointing out that mainstream economists tend to oppose protectionism and government regulation more than the general population, and that more educated people are closer to economists on this score, even after controlling for confounding factors such as income, wealth or political affiliation. One criticism is that many economists do not share Caplan's views on the nature of public choice. However, Caplan does have some data to support his position. Economists have, in fact, often been frustrated by public opposition to economic reasoning. As Sam Peltzman puts it "Economists know what steps would improve the efficiency of HSE [health, safety, and environmental] regulation, and they have not been bashful advocates of them. These steps include substituting markets in property rights, such as emission rights, for command and control. . . . The real problem lies deeper than any lack of reform proposals or failure to press them. It is our inability to understand their lack of political appeal "George Stigler's Contribution to the Economic Analysis of Regulation" 101 J. Pol. Econ. 818, 830 (October 1993).

http://en.wikipedia.org/wiki/Rent_seeking

If "buying" a favorable regulatory environment is cheaper than building more efficient production, a firm will choose the former option, reaping incomes entirely unrelated to any contribution to total wealth or well-being. This results in a sub-optimal allocation of resources — money spent on lobbyists and counter-lobbyists rather than on research and development, improved business practices, employee training, or additional capital goods — which retards economic growth. Claims that a firm is rent-seeking therefore often accompany allegations of government corruption, or the undue influence of special interests.[7]

Rent seeking may be initiated by government agents, such agents soliciting bribes or other favors from the individuals or firms that stand to gain from having special economic privileges, which opens up the possibility of exploitation of the consumer.[8] It has been shown that rent-seeking by bureaucracy can push up the cost of production of public goods [9]. It has also been shown that rent-seeking by tax officials may cause loss in revenue to the public exchequer.[10]

Rent-seeking behavior, in terms of land rent, figures in Georgist economic theory, where the value of land is largely attributed to provision of government services and infrastructure (e.g., road building, provision of public schools, maintenance of peace and order, etc.) and the community in general, rather than resulting from any action or contribution by the landowner.

Въпреки, че съм съгласен с аргумента за адаптивността в дългосрочен план все пак нещата са относителни.

Ватиканската теокрация, която е типична централизирана командна икономика, показва изключителна стабилност и адаптивност с векове.

Гордостта на западната цивилизация - "демократична" Атина (сложих кавички защото тази "демокрация" е захранвана от роби и сребърни мини, в които да работят, изобщо не изглежда толкова горда, огромна, продължителна и могъща в сравнение например с "недемократичния" вариант в Китай, задържал се 8 века, изключително постижение за една неадаптивна командна икономика:

http://en.wikipedia.org/wiki/Zhou_Dynasty

Няма да обсъждам другите философски, материални или инфраструктурни успехи на династията, защото ще заприличам на КГ125 с неговите телевизори, компютри и опели.