Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребители
Публикува

Пред нас е великият празник Благовещение. Благата вест за раждането на Спасителят на човечеството. Благовещение е празник, честван у нас преди десетилетията на атеизъм като Ден на майката.

И още един много ценен документ от 1943 година. В съобщение до Радио София се казва: “На Благовещение, 7 т. м., Негово Високопреосвещенство митрополит Стефан ще отслужи в столичния храм “Света София”, храмов празник на същата, архиерейска света Литургия, а предния ден - велика архиерейска вечерня с петохлебие на 18 ч. На 7 т. м. 16.30 след пладне по случая и по случай деня на майката, от името на църквата и на дамския комитет от братството, ще говори в църквата “Света София” известния наш писател и общественик Константин Петканов, на тема: Християнското сърце на българската жена”. Преди и след сказката църковният хор ще изпълни подходящи песнопения.”

Така е било в онези години. А ние, които имаме спомени от тогава сме длъжни да правим връзка между поколенията. Затова се осмелявам да кажа, че денят на майката се честваше и в нашето семейство като духовен семеен празник. Винаги беше свързан с църковната служба, с празника на света Богородица и се пренасяше сякаш частица от светлината, от радостта на Майката Божия и към нашите майки.

После, когато остарелите ни родители дойдоха в София, празникът се възстанови и лумнаха старите огньове с нова сила. Събирахме се около майка си и тя разказваше спомени за преживени духовни радости, спомени за учениците си от село Беброво, Еленско, за конференции на християнските братства. Сестра ми идваше у дома винаги с ароматни зюмбюли. И този аромат остана завинаги свързан с Деня на майката. Сега любимите зюмбили занасяме на Благовещение на гроба на нашата майка. Всяка година. Неизменно.

За съжаление и след демократичните промени този празник се празнува някак камерно и то само в стари християнски семейства, в които е съхранена традицията. Слава Богу, в последно време се заговори за възстановяване на забравения с десетилетия Ден на майката.

Искам да вярвам, че както в миналото, така и днес с преклонението пред най-великата от всички майки, Майката на Спасителя на човечеството, ще преклоним глави мислено и пред нашите майки. Ще отидем при тях, ще ги прегърнем с обич, с блага дума. Ще отидем с едно пролетно цвете

Както повествува св. евангелист Лука, на този ден ангел Гавриил се явил на пречистата девица Мария в галилейския град Назарет и й съобщил Божията воля, че тя ще бъде осенена от Св. Дух, ще зачене и ще роди многоочаквания Месия - Избавителя на целия човешки род от робството на греха и порока, от смъртта и тлението. Изпълнена с недоумение, поради свръхразумната тайна, явена й от Божия служител, тя със смирение и послушание отвърнала с думите: "Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думите ти" (Лука 1:38).

От този миг насетне неизказана радост изпълвала чистото сърце на назаретската девица. А когато нейният Син Богочовекът Иисус Христос страдал и умрял на Голготския кръст, тя, както никой друг на тая земя, изживяла ужаса на човешката неправда, за да стане оттогава и завинаги най-усърдната наша застъпница пред престола на Всевишния - на Бога.

Но да се върнем към празника Благовещение, да вникнем в неговия смисъл и съдържание. Този празник е колкото личен - за светата Дева, толкова и общочовешки. Изпълнението на ангелските слова наистина донесло велика радост на св. Богородица. Тази радост не останала само за нея - чрез нея тя преминава у всички искрено вярващи членове на Църквата - християните. Това е дълбокият смисъл на празника. Християните приемат със сърцата си събитието от Назарет и осмислят неговото съдържание.

Но не са малцина ония, които искат да вместят в малкия си съд на студения си разум невместимия Бог; да анализират ангелските слова и по чисто умозрителен път да ги отрекат и отхвърлят, защото не се вграждат в рамките на логическото мислене. Не бива да забравяме, че Божият вестител изрекъл радостните думи за свръхестественото, но не противоразумно зачатие и раждане на Сина Божи. Изрекъл тези думи за всички, които с вяра приемат непостижимата Божия тайна, и като я приемат, искат да вселят в сърцата си невместимия всеобемащ Бог.

Радостна е вестта от Назарет. Тя е извор и на други неизчерпаеми радости. Радостна е всяка вест, дошла от небето, съобщена от ангели и разгласена от човеци. Така в нощта на раждането на Богочовека от пречистата Дева Мария, която е изпълнение на ангелската вест от Назарет, ангел Господен съобщил на пастирите: "Ето, благовестя ви голяма радост.... днес ви се роди в града Давидов Спасител, който е Христос Господ" (Лука 2:10-11).

На земята се бе родил най-великият Благовестник и Изпълнител на изкуплението, който чрез слово и дело извърши обещаното изкупление Той всякога вестеше словото на истината - благовестието на нашето спасение, защото чрез Неговото себежертвено служение на Бога и на човеците Той донесе радост на земята. Тази радост се утвърди чрез възкресението Му. И тогава ангел Божи каза на първите свидетели на възкресението: "Радвайте се!" (Мат 28:9).

Тези ангелски думи станаха заветни в Църквата Христова Поради това и нейните членове пребъдваха в радост и вестяха словото на спасението като радост за всички. "Винаги се радвайте!", съветва св. апостол Павел (1 Сол. 5:16), защото християнството е религия на духовната радост, на хармоничните човешки взаимоотношения.

Първопричината за тази общ християнска радост е Благовещението в Назарет. Поради това Православната църква всякога величае преснетата Дева Мария с молитви, със славословни песнопения, а вярващите християни през всички векове молитвено са изливали пред нея своето сърце, принасяли са й своите величавия и на нея са възлагали своите надежди.

Като майка на родения от нея по плът Син Божи тя е майка на цялото изкупено човечество. Тя е не секващ извор на обич и живот, творческо вдъхновение и възвишен преживявания.

Нейната духовна чистота, нейното съучастие в делото на изкуплението, нейното ходатайство пред Бога, нейната най-чиста свята майчинска любов са отразени в редица църковни песнопения. Православната църква я нарича Богородица, нарича я храм на Бога, небесна царица, врата небесна, упование на страдащите, радост за всички скърбящи, усърдна молителка и застъпница пред нейния Син и наш Бог.

При тази изключителна възхвала и почит естествено е иконите с нейния пречист образ да имат такова широк разпространение и да се ползват такова благоговение от страна н православните християни.

Празникът Благовещение е за цялата Църква, за всички, които духовно живеят в нея, чиито сърца са живи чрез Христа, които откликват на благата ангелска вест и посвещават себе си в сдружение на доброто, на чистото и възвишеното.

Честит празник на всички жени!Бъдете винаги обичани и на почит във вашите семейства! Нека Бог да ни дава твърдост,постоянство и търпение в грижите, с които обграждаме близките си, защото в живота ни има изпитания, но по Божията милост и помощ нека срещаме взаимност на любовта, доверие и признателност от съпрузи и деца!

  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

Днес е Благовещение. Един от празниците на жената-християнка. Благовещение e празник за всички християни независимо от традицията и църквата, към която принадлежат (православие, католицизъм, протестантство) и едно от най-големите тайнства в християнството. Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий Исус Христос. За него разказва Евангелието от Лука, глава 1, ст. 26-38. Празникът е утвърден от Православната църква през VII век.

В България празникът се свързва по-често с идването на пролетта и затова на този ден задължително трябва да се яде „нещо зелено" (коприва, спанак, лапад и др.) Според народните вярвания на този „благ ден" по-леко и бързо зарастват всички рани, затова най-често тогава се дупчат ушите на малките момиченца. През деня всяка отрова губи силата си. Стопаните премитат къщите и дворовете си и палят огньове, които прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина жените не докосват игли, куки или конци. По Григорианския календар Благовещение се празнува на 25 март. Празникът се пада винаги през Великия пост и на него се разрешава риба. На празника празнуват всички с името Благовест, Благовеста, Благой, Благойна, Богдана, Богдан и други.

Заедно с християнския празник Благовещение, българите честват и фолклорния празник Благовец - на 25 март.

На празника Благовец, според поверието, кукувицата се обажда за първи път след зимата. Щом се чуе нейният глас, вече е сигурно, че пролетта е настъпила. Затова и по-старинното название на празника в някои райони е "Кукувден". Повечето обредни песни, изпълнявани на този празник, започват с вестта, че малката пролетна птица се е появила. В Благовешките песни кукувицата е кацнала ту насред село, ту в нечий двор, ту накрай селото или на брега на езеро. Иначе казано, отвсякъде се обажда пролетната птичка. Според дълголетния народен опит, кукувицата се чува само до Еньовден или Петровден - в началото на лятото. А после замлъква. Ето защо всеки се ослушва да чуе първите обаждания на кукувицата. Вярва се, че нейното кукане предсказва колко години ще живее човекът, който се вслушва в гласа й в този момент. А друго старо народно поверие заръчва щом човек чуе за първи път кукувицата, да пипне парче хляб и пара. Така ще е сит и богат през годината, а новата реколта ще е добра. Момите пък се стараят да откъснат клонката, на която е кацнала кукувицата и я носят в пазвата. Защото се вярва, че това ще им донесе скорошна женитба.

В навечерието на Благовец хората по селата правят пролетно почистване на дворовете си. От събраните отпадъци после запалват обредни пролетни огньове. Покрай пламтящите клади звънват и гласовете на момите. Те тръгват на групички да обходят къщите с обредни песни, които се изпълняват единствено на Благовец. В песните си момите известяват за пристигането на кукувиците, а с тях - и на пролетта. Това пък събужда и пролетните копнежи на младите. "Кой си има сладко либе, нека либи да се налиби" - съвсем директно призовава една Благовешка песен. А друга разказва как млад овчар извежда стадото си по ливадите, но жали, че се отдалечава от момите и няма да получава китки и венци - любовен знак. В своите песни момите дяволито се присмиват на ергените - обещават им гощавка с недопечена конска глава и с черен ръжен хляб. Докато за себе си момите искат печена кокошка, дваж пресята бяла погача и ново шиниче с прясно грозде. Така в любовните задявки се вплита и надежда за плодородие през новия земеделски сезон.

Празникът Благовец има и друг, още по-тайнствен и магически смисъл. Старо народно поверие твърди, че на този ден в изворите, реките и скришните горски поляни се завръщат митичните девойки-самодиви. Те са презимували някъде далеч накрай света. Но щом се запролети, се връщат. Невидими за хората, те ревниво пазят от тях своите тайни самодивски кътчета. Ако човек навлезе в тяхна "територия" и ги разсърди, митичните девойки го отвличат в своя отвъден свят и не го пускат да се върне към земния си живот. Затова Благовешките песни много често предупреждават хората да се пазят от самодивите. Най-опасно е за девойките, защото те ходят на изворите и кладенците за вода в ранни зори. Песни разказват приказно-поетични случки с моми, които били погубени от самодивите, защото не са послушали предупреждението. В обредните песенни текстове откриваме и ритуални забрани на този ден момите да не тъкат и предат, а момците рало да не ловят, защото това ще им донесе болести. Както обичайно, при смяната на сезоните, народните вярвания изразяват скрити страхове на хората от природните сили.

По-достоверно е вярването, че на Благовец се събуждат от зимния си сън змиите и гущерите и изпълзяват навън. Традиционно българинът почита змията като свещено животно, в което се въплъщава духът на предците. Смята се за грях да се убие змия, но може поне да се прогони по-далеч от къщата и хората. Затова на Благовец се извършва обредно гонене на змиите. С много дрънчене на метални предмети и със запалени факли жените някога обикаляли около къщите си и изричали заклинания: "Бягайте змии и гущери, че иде Благовец". Другаде пък им се заканват, че пристигат щъркелите. А има и заклинания, които гонят змиите, за да се роди "благо жито". Народното поверие препоръчва също на Благовец да се садят цветя, защото ще порастат особено ароматни и красиви.

Редактирано от ISTORIK

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!