Психология на атеизма -

[tonkata3]

списание "Християнство и култура"

Смятам, че тази разработка ще бъде интересна - тя е една от малкото с тази насоченост - "психология на атеизма", докато религията много повече е била обект на изследване от страна на психолозите

Какво е вашето мнение за този научен труд?

[вики]

списание "Християнство и култура"

Смятам, че тази разработка ще бъде интересна - тя е една от малкото с тази насоченост - "психология на атеизма", докато религията много повече е била обект на изследване от страна на психолозите

Какво е вашето мнение за този научен труд?

Ами мисля, че мога да кажа нещо, защото дядо мми така и така си е атеист...

Религията е била обект на изследване от страна на психолозите, защото са свързани..., имам предвид псохологията и религията. В миналото свещеникът е играел ролята на психолог- когато на някой му тежи нещо, той отива и го казва (при католиците- изповядва се, при православните- иска опрощение) на отчето. Сега е същото, само че ние не отиваме при попа, а при психолога, защото вече броя на вярващите е за Червената книга. И като му кажем какво ни тежи, човекът ни говори, успокоява ни, дава ни съвети... И на нас ни олеква. Нали знаете приказката за царя с магарешките уши:

Цар Троян имал магарешки уши, но ги криел от народа. Всяка седмица идвал бръснар да бръсне царя, след което бил погубван, за да не се разкрие тайната. Но един път дошло малко бръснарче и след като обръснало царя, той решил да го пощади, защото е още младо и зелено..., но му поставил ултиматум: да не казва на никого, иначе и то, и целия му род ще загине. Бръснарчето се върнало вкъщи, но тайната му тежала като воденичарски камък. Загрижила се майка му и се опитала да го придума да й каже какво има. Но бръснарчето казало, че не бива и жената го научила да иде, да изкопае един трап, да каже три пъти в него какво му тежи и всичко ще му олекне. Момченцето изпълнило заръката на майка му. След време, над заринатия трап поникнало растение (май беше тръстика), от което едни овчари си направили свирки. Като тръгнали да свирят, свирките започнали да говорят с човешки гласове: "Цар Троян има магарешки уши!..." Така народа разбрал всичко и царят спрял да ги крие под короната си. [малко не се връзва към темата, но има нещо общо]

Та мнението ми беше, че религията (следователно и религиозните поклонници) и психологията имат тясна връзка. Ключовата дума е вяра. Когато отиваме при психолог относно някой проблем, след като свърши прегледа, ние вярваме, че човекът ни е помогнал и ни олеква. Когато отидем да искаме опрощение/да се изповядаме при свещеникът, какво ни казва той след изповедта ни? "Господ ще ти прости, чадо... Само вярвай в Него... Само Той може да ти прости...", такива неща. И ние вярваме, че Господ ни е чул, и че ще бъдем опростени. Подходът им е един и същ.

А има и още една ключова дума: внушение/самовнушение. Когато някой здрав си внушава, че е болен, той заболява. Когато някой болен иде при психолог/психоаналитик/психотерапевт и той му даде някакво безобидно лекарство, болният си мисли, че пие нещо "супер" и оздравява. Литературен пример е приказката на Дж. К. Роулинг "Фонтанът на късмета", от книгата "Приказките на Барда Бийдъл".

Надявам се да ме разберете, защото не обяснявам много добре.

Дано отговорът ми е бил изчерпателен.

[tonkata3]

списание "Християнство и култура"

Смятам, че тази разработка ще бъде интересна - тя е една от малкото с тази насоченост - "психология на атеизма", докато религията много повече е била обект на изследване от страна на психолозите

Какво е вашето мнение за този научен труд?

Ето нов адрес: тук, най-горе "Психология на атеизма"

[Panzergrenadier]

Щом хора като този – безбожници по партийна идеология, в близкото минало членове на атеистични кръжоци и клубове започнаха да се кръстят и влизат в храмовете, с атеизма е свършено! Тук няма психология, а идеология!

[Last roman]

Щом хора като този – безбожници по партийна идеология, в близкото минало членове на атеистични кръжоци и клубове започнаха да се кръстят и влизат в храмовете, с атеизма е свършено! Тук няма психология, а идеология!

Ха, ти май бъркаш лицемерието с идеология. Повечето 'християни' са точно такива като човекът на снимката.

Редактирано Септември 12, 2009 от Last roman

[Lion Queen]

не повечето, а повечето от онези, които демонстрират вярата си и я натрапват в очите на околните като единствения възможен морал и начин на живот. Има много християни по дух, които ъъ вероятно дори не се самоидентифицират като християни

[Panzergrenadier]

Не е съвсем така. Това ми напомня на следната история:

Отива една жена при свещеника и му казва:

„Отче, нямам вяра, но искам да бъда вярваща, какво да направя?”

Свещеникът й казва:

„Посещавай храма, черкувай се, взимай причастие, подражавай във всичко на християните, мисли за себе си като за християнка и в крайна сметка в един момент вече ще бъдеш такава.”

Ако искаш околните да те възприемат за християнин, прави се на такъв и в крайна сметка ще станеш.

[Last roman]

Ако искаш околните да те възприемат за християнин, прави се на такъв и в крайна сметка ще станеш.

Май не ти е ясно какво е да си вярващ. Щото да се прави на религиозен - всеки може.

[Incorrectus]

Какво е вашето мнение за този научен труд?

Че е труд, но ненаучен: авторът не схваща, че вяра и атеизъм са също и еднакво продукти на психиката, защото няма на какво друго да са, неразличими са от психиката; на вярата се противопоставя рационализмът, а не атеизмът; призовава абсурдно като аргументи в своя научен доклад Бог, Сатана...Евангелистки елементаризъм!

Намерете и дайте нещо, писано от православен, за да бъде по-интересно, умно и трудно за критика.

[Panzergrenadier]

.............

За да разсъждаваш така, вероятно не знаеш какво се разбира под вяра и какво е религия в християнския смисъл на тези понятия.

Определение за вяра ни дава ап. Павел:

"вяра е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат." Евреи 11:1-6

Религията, в класическата дефиниция на антрополога Клифърд Гирц в Religion as a Cultural System, 1973 е „форма на обществено съзнание, съвкупност и система от възгледи, нагласи и обичаи, основани на вярата в свръхестествени сили, както и съвкупност от моралните норми, практики, ценности, институции и ритуали, съпровождащи тази система.”

Така че няма религия без вяра - тя е неин фундамент, докато в обратния случай – възможна е вяра и без нейните обществени активности в лицето на религията.

А когато продължителен период от време се правиш на нещо което не си, в крайна сметка ставаш такъв на какъвто се правиш.

[Incorrectus]

А когато продължителен период от време се правиш на нещо което не си, в крайна сметка ставаш такъв на какъвто се правиш.

Човекът е много трудно способен на промени. Не ставаш, а си въобразяваш, че си станал. Така сме всички и това е полезно за личното и общественото здраве. В психологията това се нарича персона (маска), която всеки поддържа в отношенията с другите. Един вид съзнавано или несъзнавано лицемерие в отношенията, но забележете, форма на уважение към другите, с цената на потискане на част от собствената личност.

Познавам един човек, който няма персона: говори това, което мисли, разбира се това не означава, че винаги е прав, напротив; прави непрекъснати забележки на другите, забележки, каквито обикновено се премълчават…Така влиза в непрекъснати дребнави конфликти, защото това е поведението на нахалния егоист, който не уважава личността на другия.

[КГ125]

За да разсъждаваш така, вероятно не знаеш какво се разбира под вяра и какво е религия в християнския смисъл на тези понятия.

Определение за вяра ни дава ап. Павел:

"вяра е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат." Евреи 11:1-6

Религията, в класическата дефиниция на антрополога Клифърд Гирц в Religion as a Cultural System, 1973 е „форма на обществено съзнание, съвкупност и система от възгледи, нагласи и обичаи, основани на вярата в свръхестествени сили, както и съвкупност от моралните норми, практики, ценности, институции и ритуали, съпровождащи тази система.”

Така че няма религия без вяра - тя е неин фундамент, докато в обратния случай – възможна е вяра и без нейните обществени активности в лицето на религията.

А когато продължителен период от време се правиш на нещо което не си, в крайна сметка ставаш такъв на какъвто се правиш.

Аз бих поставил на преден план именно тази "съвкупност от моралните норми, практики, ценности, институции и ритуали, съпровождащи тази система.” С друго думи - ценностна традиция и символика с доста сериозно морално-етично съдържание, да не говорим за идеята за историческа традиция и социалната консолидация, която носят. Макар съвременността да е многообразна, а науката да опровергава религията (на пръв поглед ; религията също не опровергава науката, но това е много, много сложен въпрос), не забравяйте, че Хънтингтън неслучайно постави именно религиите в основата на цивилизационната обособеност на човешките общества ... .

Що се отнася до вярата - ако това е вяра в морала и хуманността, които религиозната символика обозначава - в това няма нищо опасно. Дори е полезно за адекватното функциониране на обществото."

[КГ125]

Ха, ти май бъркаш лицемерието с идеология. Повечето 'християни' са точно такива като човекът на снимката.

Не са. Тук има и политика. А и не знаем, може и да е от сърце. Не, че делата му го показват, но пък знае ли човек на кой какво му е в главата...

Повечето християни просто принадлежат към една цивилизационна общност, развила се в една богата историческа среда.

[mecho1]

"Какъвто аршин за вярващия, такъв и за невярващия."

Аз съм съгласен с автора. Вяра и неверие е едно и също.

[Galahad]

Статията е силно повлияна от Фройд с наблягане на автобиографични моменти. Тъй че в крайна сметка доста се е отклонила от заглавието.

Атеистите може да ги обособим на две групи - осъзнати и неосъзнати.

Неосъзнатите атеисти също може да ги разделим на две групи - следващи групата и опозиционери. Тези, които следват групата в семеен план са продължители на семейните традиции - те са атеисти, симпатизанти са на партията на по-старите в семейството, също на футболния отбор и въобще на всичко, което е традиция в семейството. Тези, които следват групата в по-широк план по-достъпно казано следват модните тенденции - ако другите пушат и те пушат, ако другите са въздържатели и те са въздържатели, ако другите са атеисти и те са такива, ако другите носят минижупи и те носят ... При опозиционерите всичко е с обратен знак - ако родителите са вярващи те са християни или обратното, ако масово се носят дънки, те ходят с костюми, ако всички са изрусени, те са брюнетки ... Общото за групата е, че те нямат определено отношение към самия атеизъм, както и към всичко останало, а просто следват или отказват да следват стадото. Като цяло избягват аргументиран дебат.

Осъзнатите атеисти са достигнали до някакво прозрение по въпроса. Те вече имат определено отношение към самия атеизъм и възприемат едни или други негови догмати. Те вече имат някакви възгледи на базата на които са готови да водят някакъв дебат.

Има и една междинна категория между вярващи и атеисти. Тези типове обикновено сутринта се сърдят на себе си, след обед на целия свят, а вечер на Бога. По същество са вярващи, които обаче твърдят, че са атеисти с идеята да накажат по този начин Бога, че не им е угодил с нещо. Ситуация сходна с Иван Костов след предишните избори, когато реши да не говори на електората, защото не е гласувал за него.

Доколкото само осъзнатите атеисти имат някакво осмислено отношение към вярванията си, то по-натам ще напиша няколко думи за тях.

Най-често те имат два основни напълно противоречащи си постулата:

1. Те считат, че тяхната вяра е базирана на науката;

2. Те считат, че не трябва нищо да доказват на база на науката, а на тях трябва опонентите им да доказват обосновавайки се с науката.

Казвам, че са еклектични, защото от една страна претендират догмите им да са научно обосновани, но от друга страна искат нещо, което го няма в никоя наука - да не доказват твърденията си.

Въпреки, че се мислят за своеобразни научни шамани атеистите често си нямат представа нито какво точно е Бог за дадена вяра, нито пък кои са неговите особености, които се срещат ако не във всички, то поне в масовите религии. Най-често Бог, чието съществуване оспорват е нещо, което съществува в собствените им представи и е нещо доста по-различно от това, в което опонентите им вярват. При това положение опонентите им започват да се мъчат да им обяснят какво точно е това, в което вярват. Ситуацията малко напомня на чукча, дето обяснявал с елена какво е било зебра (като елен, но без рога и на ивици), жираф (като елен, но без рога и с дълъг врат) и крокодила (е това изобщо не приличало на елен). Напр. на атеистите с ТСЗС-арска подготовка е доста трудно да им се обясни, че Бог не е идентичен с иконата или статуята, тъй че няма как да го видят от самолета да се излежава на някой облак.

Та всъщност темата, която е избрана за статията е интересна, но реализацията май не е много сполучлива - от залитането между битови случки и хард-фройдизъм се е получило не много разбираемо четиво.

[Gravity]

Galahad, едно нещо си забравил да уточниш, че това, което описваш, не са атеистите, а твоята представа за тях.

[Last roman]

абсолютно. Вярващите имат доста екстравагантна представа за атеизма, просто защото мирогледът им не позволява да погледнат нещата от нашия ъгъл.

[ДеДо Либен]

абсолютно. Вярващите имат доста екстравагантна представа за атеизма, просто защото мирогледът им не позволява да погледнат нещата от нашия ъгъл.

то същото важи и за обратната ситуация...

[DendroaspisP]

то същото важи и за обратната ситуация...

Не е баш така. Вярващият по необходимост е ограничен във възприятията си. Атеистът - не е. Това коренно променя... ситуацията.

[bravo]

Галахад би бил прав ако теологията е научна дисциплина. Но това въобще не е така и няма как да бъде. Или съм пропуснал нещо през последните няколко века?

Редактирано Май 14, 2013 от bravo

[Galahad]

Галахад би бил прав ако теологията е научна дисциплина. Но това въобще не е така и няма как да бъде. Или съм пропуснал нещо през последните няколко века?

Във всеки реномиран университет има теологичен факултет и така е от векове. Чарлз Дарвин например е завършил богословски факултет. Струва ми се, че се касае за доста по-сериозен пропуск отколкото предполагаш.

Посочих някои психологически характеристики на атеистите. Виждам, че някои не са съгласни. Тъй че ще дам няколко характеристики, които важат за всеки вярващ, независимо дали е атеист, монотеист или полетеист:

1. Неговата вяра е единствената истинска, права и чиста.

2. Неговата вяра е единствената убедително обоснована от нейните богослови.

3. Неговата вяра е единствената подкрепена от несъмнени, категорични и убедителни доказателства.

4. Представителите на другите вероизповедания са заблудени овце в резултат от тяхната неосведоменост и природна тъпота.

Ако искате пример, ето:

Вярващият по необходимост е ограничен във възприятията си. Атеистът - не е. Това коренно променя... ситуацията.

Ако в това изречение замените "вярващия" с "атеист" или "друговерец", а "атеист" с представител на което и да е вероизпевадиние, то съответния представител със сигурност ще се съгласи с една такава сентенция. Това е разликата между наука и вяра. Защото и за православния християнин атеиста по необходимост е ограничен във възприятията си, а той самия не.

[bravo]

Във всеки реномиран университет има теологичен факултет и така е от векове. Чарлз Дарвин например е завършил богословски факултет. Струва ми се, че се касае за доста по-сериозен пропуск отколкото предполагаш.

Посочих някои психологически характеристики на атеистите. Виждам, че някои не са съгласни. Тъй че ще дам няколко характеристики, които важат за всеки вярващ, независимо дали е атеист, монотеист или полетеист:

1. Неговата вяра е единствената истинска, права и чиста.

2. Неговата вяра е единствената убедително обоснована от нейните богослови.

3. Неговата вяра е единствената подкрепена от несъмнени, категорични и убедителни доказателства.

4. Представителите на другите вероизповедания са заблудени овце в резултат от тяхната неосведоменост и природна тъпота.

Ако искате пример, ето:

Ако в това изречение замените "вярващия" с "атеист" или "друговерец", а "атеист" с представител на което и да е вероизпевадиние, то съответния представител със сигурност ще се съгласи с една такава сентенция. Това е разликата между наука и вяра. Защото и за православния християнин атеиста по необходимост е ограничен във възприятията си, а той самия не.

Освен, че не съм бил в богословски факултет, друго не съм пропуснал дотук и не го смятам за сериозен пропуск. Останалото не е съвсем вярно а и не представлява никакъв аргумент. Това, че БС се учи в някои университети не го прави наука. Университети.

Ти можеш да си класифицираш и опростяваш за собствена ориентация в живота както си искаш но това не значи, че е така. Нещата са много по-пъстри и като се абсолютизират вече не са те. Що ли като се подкара в такава тематика, все се открива някаква схоластична канонада? На религията или вярата й е противопоказно да провежда научни дебати (а ла неокреационистите), особено днес. Напротив, точно от обратното може да спечели според мен.

Редактирано Май 14, 2013 от bravo

[Galahad]

Това, че БС се учи в някои университети не го прави наука. Университети.

По тази логика в Сорбоната, Оксфорд и Харвърд би трябвало да има факултети по атеизъм, българска автохонна история и катедри по хиромантия, гледане на кафе и за бабини цярове.

Имаме вяра и имаме наука богословие и за кой ли път обяснявам, че именно последното е предназначението на този раздел. Както имаме литературно произведение и критическо изследване на това произведение - в първото има разни белоноги Гергани и паши, а във второто метафори, епитети и т.н., т.е. едното е художествена творба, а другото е научно изследване на творбата и именно последното се прави в училище, а четенето само за удоволствие е нещо, дето се прави по желание у дома.

[bravo]

По тази логика в Сорбоната, Оксфорд и Харвърд би трябвало да има факултети по атеизъм, българска автохонна история и катедри по хиромантия, гледане на кафе и за бабини цярове.

Имаме вяра и имаме наука богословие и за кой ли път обяснявам, че именно последното е предназначението на този раздел. Както имаме литературно произведение и критическо изследване на това произведение - в първото има разни белоноги Гергани и паши, а във второто метафори, епитети и т.н., т.е. едното е художествена творба, а другото е научно изследване на творбата и именно последното се прави в училище, а четенето само за удоволствие е нещо, дето се прави по желание у дома.

Това си е твоя логика, оправяй си се с нея и не ме забърквай в твоите каши, моля.

Раздела да, но пишем по темата, не по раздела. А йерархично погледнато раздела е във форум Наука БГ. И какво сега, изчерпахме "научните аргументи" по въпроса и опряхме до реторичен фитнес и литературна диверсия

[ДеДо Либен]

Не е баш така. Вярващият по необходимост е ограничен във възприятията си. Атеистът - не е. Това коренно променя... ситуацията.

Абсолютно невярно.На прима виста се сещам за Жорж Льометр.

За разлика от горепосочения белгийския йезуит дали и най-начетеният , най-ерудиран и неограничен във възприятията си атеист би могъл да си представи какво е вярата за вярващия.