Психология на атеизма -

[bravo]

Споделям последните поста на Ангел и Аби. Всичко в сферата на възможното/допустимото (и което не е противно на антонимите си) може да се защитава по някаква свойска логика. Все пак има (не)извстно разстояние между допусканото и вярата в нещо като сигурно, което прави разликата. Едното (вярата) дава повече упование, житейски мир и конфорт, другото повече свобода, но и отговорност, според мен.

И тук се присъединявам към Ангел, в смисъл, че именно науката и въобще освободенето от догми познания ще ни разкрие „божествеността“ на света и искрата, която го е породила, евентуално. Та мистерийте на природата са достатъчно безкрайни.

Редактирано Юни 16, 2013 от bravo

[DendroaspisP]

  On 16.06.2013 г. at 12:18, bravo said:

.... И тук се присъединявам към Ангел, в смисъл, че именно науката и въобще освободенето от догми познания ще ни разкрие „божествеността“ на света и искрата, която го е породила, евентуално. Та мистерийте на природата са достатъчно безкрайни.

За това ти слагам плюстче. Достатъчно "божествени" неща има в Природата, за да се занимаваме с човешката субективност за "Бог" и "божественото".

Редактирано Юни 16, 2013 от DendroaspisP

[*abi*]

  On 16.06.2013 г. at 12:30, DendroaspisP said:

За това си слагам плюстче. Достатъчно "божествени" неща има в Природата, за да се занимаваме с човешката субективност за "Бог" и "божественото".

До колкото тя е необходима (а тя продължава да е необходима) искаме или не ще се занимаваме и с нея. Все пак да не забравяме - основният двигател на научната мисъл е именно мистичната предпоставка при опознаването на света. Ако нямахме рел. мислене (желанието за познаването на Творението, моля, Творец и Творение съвсем до скоро са неделими, едва съвременната наука започва да отрича ИД) е напълно възможно да нямахме и научно такова.

Или още по-тривиалното - това е пътят на осъзнатият процес в човешката история (всъщност той тепърва ще ни даде куп отговори). Не сме минали по друг път, всяка друга теория е лирическо отклонение. Нека оставим поне малко уважение към рел.любопитство от миналото ни. В края на краищата е редно да ценим културата си.

[*abi*]

И още нещо относно човешката субективност за "Бог" и "божественото". По всяка вероятност това е естествен път на мисловния процес. Фройд и Юнг се досещат първи за него и забележете - Образът на Бога, за който говори Юнг функционира вътре в нас като психичен контейнер, рамка на отношенията, система от ценности и нравствен арбитър. Юнг приема като "образ на бога" всичко, което индивидът преживява като Бог, което представлява най-висшата ценност на човека, независимо дали е осъзнато или неосъзнато, както и типичните рел. мотиви, които се повтарят в историята на идеите, догмата, ритуала, мита и изкуството. Или: "като най-висша ценност и върховна доминанта в психичната енергия образът на бога е непосредствено свързан и индентичен с цялата личност". За това е и толкова субективен, неописуем, трансцедентален, от друга, вътрешна реалност на идеите. Да речем, че образът на Бога, отчужден или плод на вътрешна осъзнатост е метафората за Висшият Аз. Целият стремеж на човечеството, целият личен и колективен опит е в голяма степен плод на този архаичен идеал (въпросът е само какво го е породило)

(Можете спокойно да заместите "образ на Бога" с най-съкровените си лични ценности и въжделения без да вярвате в реален Бог - все тая, процесът на вътрешния стремеж и идеали е същият)

[bravo]

Тогава атеизмът би се явил като еволюционна крачка (скок). А премахването на нужда от посредник м/у аза и свръх аза - преход към по-независимо самосъзнание.

[Gravity]

  On 16.06.2013 г. at 7:02, angelmr said:

Аз лично например се смятам за агностик, като смятам, че някои от новите научни теории доста добре си пасват с идеята за свръхразум намиращ се на неразбираемо за нас ниво в мултивселената, който свръхразум дори може да е манипулирал условията на зараждане на нашата вселена, така че да е станал възможен разумен живот от нашия тип. Но категорично не вярвам в примитивния християнски "дядо боже", който слуша съветите на светците и праща неверниците в казана.

Аз пък съм на мнение, че никоя научна теория не е съвместима със свръхразм и т.н. Нещо повече никоя теория не е съвместима и с свободна воля.

  On 16.06.2013 г. at 12:51, *abi* said:

До колкото тя е необходима (а тя продължава да е необходима) искаме или не ще се занимаваме и с нея. Все пак да не забравяме - основният двигател на научната мисъл е именно мистичната предпоставка при опознаването на света. Ако нямахме рел. мислене (желанието за познаването на Творението, моля, Творец и Творение съвсем до скоро са неделими, едва съвременната наука започва да отрича ИД) е напълно възможно да нямахме и научно такова.

Или още по-тривиалното - това е пътят на осъзнатият процес в човешката история (всъщност той тепърва ще ни даде куп отговори). Не сме минали по друг път, всяка друга теория е лирическо отклонение. Нека оставим поне малко уважение към рел.любопитство от миналото ни. В края на краищата е редно да ценим културата си.

))))))) Това пък как ти хрумна.

[*abi*]

  On 16.06.2013 г. at 14:55, bravo said:

Тогава атеизмът би се явил като еволюционна крачка (скок). А премахването на нужда от посредник м/у аза и свръх аза - преход към по-независимо самосъзнание.

Последното се явява непостижим идеал за сега поне. Цялостна личност.

  On 16.06.2013 г. at 15:21, Gravity said:

))))))) Това пък как ти хрумна.

Само плагиатствам ( унисон) в случая.

Разбира се не си длъжен да споделяш това мнение.

Така или иначе изследванията в областта си се развиват и без твоето съгласие/несъгласие

ПС. Не че става ясно кое точно ми е "хрумнало", но като се има предвид, че "добавям" и разни мои си неща към цитатите, подминах и глобалното задълбочаване в отговора за имагинерното "хрумване" в посока по усмотрение.

  On 16.06.2013 г. at 15:21, Gravity said:

Аз пък съм на мнение, че никоя научна теория не е съвместима със свръхразм и т.н. Нещо повече никоя теория не е съвместима и с свободна воля.

Аха. Ясно.

Психологията не е наука.

Теориите за оста-Аз са ненаучни.

Теологията вече, се договорихме също не е.

Какво търсят тези двете в този форум?

Няма нужда от отговор, въпросът е риторичен.

  On 13.06.2013 г. at 21:00, Galahad said:

Разделът за Теология има нужда от едно много сериозно почистване, защото той си е посветен на определена наука. Опасявам се, че докато е пълен с толкова много глупости и простотия е малко вероятно да очакваме да почнат да се пишат свестни неща.

Проблемът е, че тук се изказват хора, които не разбират и бъкел от Теология.

Купон да става. И на мен ми се случва да вляза в погрешната стая.

Галахад )) опитът ми показва, че за да се развие един теологичен форум, трябва да се забрани за изказвания от ентусиасти-атеисти (от тези, с несъществените излияния по някоя тема, предимно субективно-идеологическите). До сега всеки опит за либералност в тази посока с малки изключения се е оказвал пълен провал.

Редактирано Юни 16, 2013 от *abi*

[bravo]

  On 16.06.2013 г. at 16:37, *abi* said:

Последното се явява непостижим идеал за сега поне. Цялостна личност.

...

Аха. Ясно.

Психологията не е наука.

Теориите за оста-Аз са ненаучни.

Теологията вече, се договорихме също не е.

Какво търсят тези двете в този форум?

Няма нужда от отговор, въпросът е риторичен.

...

Проблемът е, че тук се изказват хора, които не разбират и бъкел от Теология.

Купон да става. И на мен ми се случва да вляза в погрешната стая.

Галахад )) опитът ми показва, че за да се развие един теологичен форум, трябва да се забрани за изказвания от ентусиасти-атеисти (от тези, с несъществените излияния по някоя тема, предимно субективно-идеологическите). До сега всеки опит за либералност в тази посока с малки изключения се е оказвал пълен провал.

Не бъди толкова сигурна, Сидхартха сигурно го е постигнал, както някои йоги напримерно... Човек може да постигне страшно много, особено ако залага на собствените си сили и ресурси.

А иначе идеалът е хубаво нещо, но идеалистите са опасни за обществото по принцип.

Не (ти) е ясно. Всяко нещо или (про)явление може да бъде обект на дадена наука, независмо от научната си стойност или липсата на такава. Важното е подходът да е научен.

И какво станА сега? Тема за атеизма да се нищи само от религиозни люде искаш? Браво, браво.

М/у другото ентусиазмът не е толкова типичен за атеистите, колкото за теистите.

Редактирано Юни 16, 2013 от bravo

[*abi*]

по принцип тази тема не е за тук. трябваше да си е в раздел психология и да се обсъжда на съвсем различно ниво. няма нищо общо с раздел наречен рел. метафизика

"Не (ти) е ясно. Всяко нещо или (про)явление може да бъде обект на дадена
наука, независмо от научната си стойност или липсата на такава. Важното
е подходът да е научен."

Ти схвана ли на какво съм отговорила? Защото твоето е приблизителното на моето. Само дето аз иронизирах, пък ти го взе на сериозно

[*abi*]

  On 16.06.2013 г. at 16:50, bravo said:

Не бъди толкова сигурна, Сидхартха сигурно го е постигнал, както някои йоги напримерно... Човек може да постигне страшно много, особено ако залага на собствените си сили и ресурси.

И ти не си сигурен.

За какво изобщо спорим тогава?

ПС. Със сигурност йогите са схванали същността на задачата. Обаче и при тях се постига чрез духовни практики, което все още си е някъде в сферата на религията

С постигането чрез залог на собствени сили и ресурси съм на +100. С едно условие - човек да се е родил в подходящата за това среда и да е имал онова дето го наричаме шанс,късмет ...както ти харесва. Само не ме карай да обяснявам защо.

Редактирано Юни 16, 2013 от *abi*

[bravo]

  On 16.06.2013 г. at 19:52, *abi* said:

по принцип тази тема не е за тук. трябваше да си е в раздел психология и да се обсъжда на съвсем различно ниво. няма нищо общо с раздел наречен рел. метафизика

"Не (ти) е ясно. Всяко нещо или (про)явление може да бъде обект на дадена

наука, независмо от научната си стойност или липсата на такава. Важното

е подходът да е научен."

Ти схвана ли на какво съм отговорила? Защото твоето е приблизителното на моето. Само дето аз иронизирах, пък ти го взе на сериозно

Знам , от една страна се направих на ударен за да доуточня, от друга да наведа на въпроса дали в теологията има научен подход?

  On 16.06.2013 г. at 20:14, *abi* said:

И ти не си сигурен.

За какво изобщо спорим тогава?

ПС. Със сигурност йогите са схванали същността на задачата. Обаче и при тях се постига чрез духовни практики, което все още си е някъде в сферата на религията

С постигането чрез залог на собствени сили и ресурси съм на +100. С едно условие - човек да се е родил в подходящата за това среда и да е имал онова дето го наричаме шанс,късмет ...както ти харесва. Само не ме карай да обяснявам защо.

Не съм съгласен с подчертаното твърдение. По скоро става въпрос за философия, учение и техника.

Съгласен съм, че трябва да има предпоставки, но в днешно време е достатъчно да има начален тласък, насока, останалото е сравнително лесно достъпно. Но това е друга тема.

[*abi*]

това подчертаното може да го обсъдим някой път в нова тема

когато решиш - на линия съм (надявам се)

[sirius]

Bravo, дай си определение на "научен подход". Обект на науката без научна стойност някак губи смисъл. Може ли, с научни подходи да се постигнат ненаучни резултати - напр. ако известното на науката е грешно. В това отношение психологията е "странна" наука. Примера за Аза е много на място.

И друго, началния тласък съвсем не е достатъчен. Тръгни от това да си дадеш определение (да се изясни какъв смисъл влагаш ти) на това понятие. Защото има достатъчно примери с блестящ начален тласък и "неочаквани" последствия.

[sirius]

С аби не съм съгласен за йогите и религията. Моя признак за религия или учение/наука е следния. Ако има резултати значи има голяма вероятност да е учение. Това е знание>практики>постижения. Ако няма резултати е по-вероятно да е религия. Примерите. В университета се учи физика, правят се упражнения(опити), и накрая човек има не само някакви знания, но и може някои работи - познание, познава материята. При религията имаме едно вярване, може и практики, но резултатите са под голям въпрос. Общото между двете е вярата. Защото докато студента не направи опита, той само вярва, че нещата са така както ги учи. Но като опита показва, че наученото Е така, вече няма вяра, а знание (аз това го наричам познание). Дотук е общото с религията. Няма лошо във вярата. Както и в проверката. Направим ли проверката, лично, вярата губи смисъл. В това отношение научния подход е мн.добре развит и върши чудесна работа.

Едно чудесно взаимодействие между вяра и наука(тук имам предвид познанието - лично провереното знание; институционализирането на което, е познатата ни наука)

Така, ако йогите наистина имат постижения и то благодарение на знания и практики, значи не става дума за религия.

Редактирано Юни 17, 2013 от sirius

[bravo]

  On 16.06.2013 г. at 22:50, *abi* said:

това подчертаното може да го обсъдим някой път в нова тема

когато решиш - на линия съм (надявам се)

“... Системата йога се състои от 8 степени:

1. Яма - морални принципи

2. Нияма - дисциплина

3. Асана - телесна поза

4. Пранаяма - контрол над дишането

5. Пратяхара - контрол над сетивата

6. Дхарана - концентрация

7. Дхияна - медитация

8. Самадхи - свръхсъзнание.

Тази осемстепенна система се нарича Ащанга Йога (осемстепенна йога).

Първите четири степени съставят Хатха Йога (йога на усилието), занимаваща се с физическото тяло и имаща за цел поддържане на здравето и чистотата му, както и подготовка за следващите степени.

Останалите 5, 6, 7 и 8 степени образуват Раджа Йога (царска йога), занимаваща се с контрола над ума и използвайки медитацията, като основно средство за постигане на крайната цел в йога - свъхсъзнание..."

http://daoin.com/yoga.php

А това, че някои степени на йоги наблягат на духовоното, въобще не означава, че са религиозни.

  On 17.06.2013 г. at 2:51, sirius said:

Bravo, дай си определение на "научен подход". Обект на науката без научна стойност някак губи смисъл. Може ли, с научни подходи да се постигнат ненаучни резултати - напр. ако известното на науката е грешно. В това отношение психологията е "странна" наука. Примера за Аза е много на място.

И друго, началния тласък съвсем не е достатъчен. Тръгни от това да си дадеш определение (да се изясни какъв смисъл влагаш ти) на това понятие. Защото има достатъчно примери с блестящ начален тласък и "неочаквани" последствия.

“Научният метод (метод има гръцки произход и означава „изследване, учение, път на познание“) е система от принципи (които се развиват и променят), с помощта на които се достига до обективно познание на действителността. Всяка наука има специфични методи на изследване.

Включва наблюдения, измервания, предположения, експерименти и верификация - в този ред. Последователното прилагане на научния метод е това, което различава науката от лъженауката и други форми за придобиване на знания..."

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4

Смятам, че тази дефиниция покрива в общи линии въпроса. И в този смисъл психологията не е странна, защото този метод и е приложим. Разбира се, познанието въобще е по-обширно, но за да се разберем по принципни въпроси, трябва да спазваме някаква терминологична конвенция, подобаваща за научен форум.

Ако тласъкът е по нанадолнище, какъв е проблема ? Да го заместим с даване на насока и събуждане на интерес ако се чустваш некомфортно с тази дума. Да не забравяме и, че живеем в информационнен век все пак. А никой не застрахoваn по пътя си за съвършенство, инциденти всякакви, криввания също...

Редактирано Юни 17, 2013 от bravo

[*abi*]

Аз се опасявам, че говорим за различни неща или по-скоро от различна понятност. Вие говорите за религията в широко приетия аспект на разбирането, но от доста проучванията показват, че религиозната нагласа трябва да се разглежда по-обективно. Според мен вие имате предвид това:

"Религията (от лат. religio — свещено задължение, благоговение) е форма на обществено съзнание, съвкупност и система от възгледи, нагласи и обичаи, основани на вярата в свръхестествени сили, както и съвкупност от моралните норми, практики, ценности, институции и ритуали, съпровождащи тази система." (копи-пейст за най-удобно)

Но Религията има един по-дълбок, по-глобален смисъл и тук вече можем да разглеждаме нагласата за религиозност още по-задълбочено от антропологическа, социологическа, психологическа и т.н. позиция, а именно:

Определена нагласа на духа, внимателно вглеждане и наблюдение, отнасящо се до определени "сили" (не случайно е в кавички, защото подлежи на задълбочен коментар): духове, демони, богове, закони, идеали - или всъщност нагласа към всичко, което е впечатлило човека достатъчно, за да предизвика в него обожание, покорство, страхопочитание и любов. Много важно тук е да включим "номинозума" - преживяване на човека, независимо от неговата воля (качество, принадлежащо на осезаем обект или въздействие на някакво неосезаемо присъствие, което причинява особена промяна на съзнанието). Религиозното преживяване винаги е свързано с нуминозум. А нуминозумът не се поддава на рационално обяснение, но изглежда, като предаване на някакво индивидуално съобщение, което е мистериозно, загадъчно или дълбоко впечатляващо. Също така е вид мистично, необикновено, считано за непостижимо преживяване. Състоянието на номинозум е достатъчно ефектно и трудно може да бъде забравено, напротив, може да бъде съпреживявано или възпроизвеждано. При възпроизвеждането отново носи усещане за нуминозум (определено се свързва с желана химична реакция в организма).

Тук отново се появява Аз-ът, а той е длъжен да отговаря на изискванията на цялата личност. Това до което системата Йога най-много се доближава е индивидуацията или т.нар. процес на себеосъществяването. Което обаче е цел и на повечето рел.системи. Подобно осъществяване придобива рел. значимост, защото придава смисъл на индивидуалните усилия.

В този смисъл можем да разглеждаме Йога и като рел.система защото имаме номинозум, който за разлика от "обикновения", внезапен номинозум (рядъко за психически здравите индивиди и не непременно психопатологичено преживяване) е предизвикан такъв чрез техники за достигане на определено нагласа на духа. Впрочем ритуалността и практиките в чисто рел.системи имат за цел постигането на номинозум. Ето две такива пикови преживявания:

http://www.dar-center.com/article/?article=553

И Йога и да речем християнството (в цялост) имат за цел освобождаването на духовното от материалното. Но докато християнството ползва за идеал познанието за Бога, Йога идеализира освобождението на Аза и друга йерархична система за постигането на резултат.

Значи, да се разберем - рел.системи са и вид философски такива. Йога се класира като философска система, но трансцендентното, нуминозумът, благовението пред целта Свръхсъзнание все още е и в сферата на религията. Наличието на учители, духовни водачи и т.н. също не я отличава особено от светопоклонничеството. Разбира се Йога е една чудесна практика.

Южняк някъде имаше един много показателен постинг в тази тема за това как хората си мислят, че са "избягали" от религията, но поради естеството на психичната дейност все още по един или друг начин остават свързани с нея и си поставят религиозни цели под други имена.

  On 17.06.2013 г. at 5:19, bravo said:

Разбира се, познанието въобще е по-обширно, но за да се разберем по принципни въпроси, трябва да спазваме някаква терминологична конвенция, подобаваща за научен форум..

Що се касае да терминологичната конвенция ще имаме проблем. Особено в раздел Теология. (Не, че няма проблем и в други раздели и с представители на други раздели в Теология). Понятията са остарели, някои са осъвременени смислово, но ако човек не се занимава с предмета ще стават недоразумения, да не говорим, че в Теология едно понятие може да се разглежда от разбирането в му в поне още две науки...

Трудно е.

Редактирано Юни 17, 2013 от *abi*

[bravo]

(Готин пост).

Но ако се заиграем в термини и дефиниции, бихме могли да наречем религия (от lat. religare – свързвам) всичко, тъй като всичко е в някаква връзка едно с друго, като почнеш (отпреди?) бинг банга ако щеш (поразпиляхме се преди 13.7 мил. години, сега се събираме, та религията може и да толкоз стара и човек може да изпитва тръпки от едно трансцедентално преживяване. В нашия случай, става въпрос за връзката м/у хората и техния бог, както и м/у тях, под егидата на общата вяра. Затова аз бих се придържал към първото определение, което ти представи, иначе можем да се преместим в раздел философия.

Да не забравяме, че от миряните не се очаква да изпадат в транс, а да спазват 10-те божи заповеди и да са послушни раби. Докато м/у йогата и неговия път към трансцеденталното не стои институция като църква, конкретно божество и въобще една външността рамкираща система, каквото имаме в класическите религии.

В този смисъл, атеизмът представлява отхвърляне на такъв тип закрепостеняваща духа система, а не стремежа към възвишенето въобще, както някои се опитват да го изкарат. И могат да се използват различни методи за постигането на такива номинозонални и други преживявавания, вътрешни и външни.

П.П. И аз не си падам много по конвенциите, но темата е достатъчно обширна и абстрактна, че да се откажем от някои репери с риск да се загубим в дебрите на съзнанието, подсъзнанието и незнанието.

Редактирано Юни 17, 2013 от bravo

[*abi*]

аз също предпочитам първото определение, но има тематика за която то не съдържателно. Например ако се натикаме в дебрите на културната антропология, на пон. религия се налага да покрива обширни тези. Тук да ме поправят по-адекватните от мен.

спазването на десетте заповеди е само част от програмата. напротив, от миряните се очаква да изпадат в "транс" - това е редовното молене, постенето, взимането на причастие, ползването на тамян, хорове, а харизматиците направо проговарят на "чужди езици". много подценяваш рел.техники в нашите вилаети )) те докарват какви ли не нуминозуми, вкл. и видения.

и между тях стоят посредниците на бога, равини(рави-учител), свещеници, ходжи, тълкуватели, мъртви светци и т.н.

а при йогите -учители, гуру и т.н., за които често се твърди, че имали ефект дори от снимка. идеалният заместител на светеца. обект на обсебване. техниките целят същото. естествено са по-полезни ако не за друго, то поне за физическата ф-ма.

ако питаш мен - всяка, абсолютно всяка система закрепостява духа. важи и за йога (дано не те разочаровам). с каквото удоволствие се отдава рел.човек на рел.практики (в твоя смисъл на рел.) с такова се отдава и човека на йога. но духа си остава закрепостен именно поради отдадеността. при което стигаме до парадоксалния извод, че за да се освободи един дух, първо трябва да изпита - робство.

има една съществена разлика - при йога свободата се обещава в този живот, или поне частична свобода, докато при религията иска доживотна отдаденост. тоест, шансовете на йога са "по-добри" ако човек държи да стане свидетел или да ускори процеса във времето (не се сещам западен човек да е постигал тотален нуминозум чрез йога, поправи ме ако греша, но той странно защо си остава приоритет на изтока). но в един или друг смисъл трябва да се жертва.

И тук се питам инициацията до колко е присъща на системата йога? трябва да се поразровя по въпроса.

Искам само да се извиня правилното понятие е нУминозум. Сгрешила съм го неволно
на няколко пъти, а съм изгубила времето за редакция. От както се помня, ми се случва да запомням някои думи първо погрешно и после трудно се освобождавам от това. Вероятно е от леката ф-ма на дислексия, която имам. Моля, да ме извините принципно за такива грешки.

Редактирано Юни 17, 2013 от *abi*

[Gravity]

  On 16.06.2013 г. at 16:37, *abi* said:

Аха. Ясно.

Психологията не е наука.

Теориите за оста-Аз са ненаучни.

Да, психологията не е наука, и тези терии не са научни. Тук става дума за психологията в смисъла, който ти влагаш в думата. От друга страна дисциплината когнитивна психология е наука.

  On 16.06.2013 г. at 16:37, *abi* said:

Теологията вече, се договорихме също не е.

Какво търсят тези двете в този форум?

Няма нужда от отговор, въпросът е риторичен.

Ами критерият дали нещо е наука или не е друг, не е това дали има подраздел в тукашните форуми.

  On 16.06.2013 г. at 16:37, *abi* said:

Проблемът е, че тук се изказват хора, които не разбират и бъкел от Теология.

Купон да става. И на мен ми се случва да вляза в погрешната стая.

Това не е проблем, ако темата е за атеизма! Проблема е, че някои от вярващите са неспособни да разберат какво означават думите атеист и атеизъм.

[Doris]

Наука си е психологията, систематизирано знание, съвкупност от теории с обект чивешката психика и със специфична терминология, просто ние тука отдавна не сме виждали нещо написано от психолог.

[Black Wolf]

А какъв е резултата от йога? Познавам твърде много йоги от най различни школи и направления ("пътеки", както те им викат), но друг резултат освен фанатизъм, изкривени представи за света и - у мнозина - очевидни психически проблеми, друг резултат повтарям не съм видял.

[Gravity]

Аз съм съгласен, че психологията е наука, но не всичко което се нарича психология е наука. За това трябва да се използват пояснителни определения. Например клинична психология или физическа психология и т.н. Това което Аби има предвид под психология е по скоро философия.

[Doris]

Ами има като че ли смес с философия , защото въпросът за религията и респективно атеизма има и философска страна

Юнг е хем психолог, хем философ.

Но философията също е наука

[Gravity]

Въпрос на терминология е, но философията не е наука.

[Doris]

Не е точна, но е наука според общоприетите класификации. Все нещо трябва да ти е останало от училище.

Според мен философията с основното си разделяне на идеализъм и материализъм има голяма връзка с въпроса за същността на атеизма.

Хубавото на науката, пък била тя и философия е, че придържайки се към нея имаме по-голям шанс да бъдем обективни и да постигнем някакво полезно знание.

Редактирано Юни 17, 2013 от Doris