Шахмат и история

[ISTORIK]

Съвременните изследователи отнасят възникването на шахматната игра към V век след Р. Хр., в тогавашна Индия, и определят играта като обикнато развлечение за хора, които векове наред могат да си го позволят, понеже разполагат с достатъчно свободно време, а и са изкушени в мисленето. 16 - 17 столетия шахматна игра разширяват ареала (пространството) на разпространението й и броя на хората във всяко едно време, проверяващи себе си чрез умението да се спечели битката в рамките на 64–те квадрата, включително и във варианта "блиц" (за най – кратко време).

Вглеждането в историята на шахмата, в правилата на играта, в действащите персонажи, поставя в позиция "шах" (по – скоро – в позиция "шех", защото историята е дама) историята въобще и най–вече – историята на човешката и на обществената мисъл.

Най – кратко изразен, въпросът изглежда така:

Какво може да ни разкаже шахматната игра, ако историкът я предразположи да сподели тя с нас съхранените в нея представи за развитието на човешкото общество?.

Едно от първите неща, които начинаещите шахматисти научават, е легендата за създаването на играта. Според нея, грабнати от новата игра, индийският шах и неговият двор пожелали да възнаградят пребогато нейния създател. Чудакът пожелал съвсем малко: върху първото квадратче да сложат едно зърно ориз, върху второто – 2 зърна, върху третото – 4, върху четвъртото – 8, върху петото – 16 и така нататък, без нито да намаляват, нито да прибавят.

В очакване на няколкото шепи зърна, които шахът си представял, че ще трябва да даде на гениалния си поданик – и така евтино да му излезе новата придобивка – поканил го на купичка чай, а на своите придворни математици възложил набързо да пресметнат каква е крайната бройка на оризовите зрънца. Нощта не стигнала, нито пък – следващият ден. Днес, ще се сетим, че гениалното откритие на шахматната игра е станало по време, когато геометричната прогресия не е била известна на математиците. А, когато сметката, най – сетне, била направена, оказало се, че шахът ще бъде напълно разорен, а поданиците му ще трябва да умрат от глад!

Хубава е тази легенда, сбрала в себе си играта на числата в 64–те квадрата, категорията "власт" – политическата - на шаха (на владетеля) и тази на знанието, известно на създателя на играта, но неизвестно на останалите, а още – и тази на храната. И трите категории са сред най – важните в традиционното общество – числата, които организират света и превръщат хаоса в Космос; властта, храната и нейните сакрални (свещени) функции…

По – сетнешната история на шахматната игра и на шахматната мисъл, с придвижването си от Изток на Запад, всъщност, разкрива движението на хора и на идеи по пътя на Слънцето. Големите реформи в правилата на играта, в названията на фигурите – особено на най – могъщата фигура – тази на царицата, а така също - и на топа – започват в 15 век, в Испания и Португалия; по – късно, Новото време (от 1492 г. нататък), заедно с нациите, оформя и националните школи; едва открито книгопечатането в Европа, появяват се първите печатни шахматни трудове; едва проходил европейският периодичен печат, раждат се първите периодични шахматни издания. (Още древните римляни са осъзнали истината, че "казаното отлита, а написаното остава и пребъдва във вековете".) А откриването на телеграфа (както и на Интернет – в днешно време) дава мощен тласък на кореспондентната шахматна игра (да си спомним играта на световния шампион Гари Каспаров срещу отбора на света!)…

Новооткритите форми на обществен живот не подминават и шахматната игра – раждат се шахматни сдружения в национален и в международен мащаб, както и турнири в национален, международен и световен мащаб.

Общохарактерното за идеала на Новото време – Човекът с неговите собствени заслуги – довежда дотам, че, без да знаем името на някогашния създател на шахмата игра и, като знаем само броени имена на майстори от Древността и от Средновековието, няколко стотици са известните нам имена от епохата на Новото време. И още един белег на Новото време: играта излиза от обичайния кръг на хората, богати на пари и на време, а също така – и от обичайната си характеристика на "игра". Шахматът се превръща в занаят, или - иначе казано – окончателно се професионализира, без това да го върне в първоначалното му състояние на игра, предназначена за определено съсловие, защото, дори професионализиран, той си остава любима игра за милиони хора.

Фактът, че историята на шахмата не се разминава с историята на човешкото общество през последните 16 столетия, поражда поставеният по – горе въпрос за т. н. "шах на историята", а именно: какво от представите за човека, природния и обществен свят е опазила шахматната игра в себе си?

Следващите редове са само един начален опит за отговор на този въпрос.

Първото нещо, заслужаващо внимание, е организацията на игровото пространство: един голям квадрат, разделен на 64 малки или общо – 65 квадрата. Изборът е повече от точен – заради сакралността на числата 5 и 13, които, като се умножат, дават 65, а така също, и заради самото число 64 и неговите свойства. Числото 2, умножено по 32 (колкото е броят на зъбите), и повдигнато на 6-та степен (също така – сакрално число, известно на много култури и изразявано с 5-те планети, познати в Древността, както и с 5-те пръста на едната ръка, към които се прибавя палецът на другата), умножено по 4 (2 x 2) а после - по 8 (2 x 2 x 2), така, че да се получи математическата редица 2, 4, 8 – от три числа, всяко следващо от които е два пъти по – голямо от предходното. В самото число 3 са вплетени толкова много природни дадености, че ще си позволя да напомня само някои от тях, довели до сакрализирането на числото в различни култури. Около 3 денонощия, Луната е невидима с невъоръжено око, по време на своята фаза "Пълнолуние". Три са най – ярките звезди от пояса на съзвездието Орион. Горните крайници и главата – събрани, оформят ТРИъгълник. Три са фалангите на всеки от пръстите на ръцете. В християнството, Бог – Отец, Бог – Син и Бог – Свети Дух оформят Светата Троица. Общият брой на фалангите на 4-те пръста е 12 – колкото са и съзвездията, през които преминава Слънцето през 12–те месеца на годината. Вглеждането в човешкото тяло, както и в небесните явления, е в състояние да обясни защо в отдалечени една от друга култури – във времето и в пространството – се сакрализират едни и същи числа. Към вече посочените, ще добавя 1, 7, 9, 10, 11, 13, 14, 15, 16… 30 – последното, мислено като царско число, заради лунарния месец и заради мисленето за Луната като за същество от мъжки пол (в женско същество Луната ще се превърне доста по - късно, едва когато Слънцето придобие мъжки пол, но символиката на 30, на 3 и на тяхното съчетаване ще се запази. Само да припомня… Според Евангелист Лука, Иисус Христос бил около 30 годишен, когато започнал да проповядва, проповядвал ок. 3 г., преди да бъде разпнат на кръста. Никак не е случаен изборът на деня на Възкресението му – трети след смъртта, но като се брои за първи денят на настъпване на смъртта).

С числото 64, в съчетание с квадрат, има още една "магия": разпределим ли дъската по вертикала и по хоризонтала, във всеки нов квадрат се получават по 16 квадратчета - толкова, колкото са и фигурите на всяка от двете армии. Идеалният център заема 4 полета, а разширеният – 16. Извън идеалния център, остават още 60 полета (квадратчета) – число, познато от множество древни календари, особено в Изтока, където се оформя цикълът от 60 години. Играта с числата може да продължи до безкрайност, но аз ще спра дотук.

Играта с числата може да бъде продължена по друг начин – като проследим правилата на шахматната игра. Количеството на полетата е минимално, в изходна позиция и максимално, при оптимална позиция, които всяка от фигурите владее. При тях, във всички случаи, личи формулировката x + 1, където 1 е полето, върху което, в конкретния момент, се намира фигурата, а x е броят на полетата, до които тя има достъп и – съответно – над които има власт. Така, в изходна позиция, но на празна дъска, царят разполага с 5 + 1 полета, а - в оптимална – с 8 + 1; топът – с 14 + 1, но само в 2 посоки и т. н.

Остана да напомня, че квадратът е от геометричните фигури, мислени като знаци на хармонията. Но той не изчерпва геометрията в играта. Всички фигури, с изключение на коня, се движат по права линия – хоризонтална, вертикална или диагонална, независимо, 4е темпът и възможните посоки са различни. Проследят ли се възможните придвижвания на коня в оптимална позиция, ще се забележи, че, макар и като квадрати, те отвеждат към формата на кръг (по – точно - на окръжност). В митологията, конят се свързва със Слънцето. От същата позиция, царят описва кръг, а царицата – три кръга. Като кръг могат да се мислят движенията и на останалите фигури, с изключение на пешката, но те не покриват толкова плътно пространството, както е в случая с коня, с царя и с царицата. С вглеждане във възможностите, се откриват равнобедрен трапец, нови квадрати и тъй нататък.

Сред най – интересните неща в шахмата е способността на фигурите за придвижване. Излизането от изходната позиция задължително е свързано с някаква придобивка; ако, за пешката, това е единствената възможност да прескочи едно поле, то, за останалите фигури, излизането означава разширяване на овладени територии, както и обогатяване на посоките за тяхното придвижване. Стегната в своите вечни 3 + 1 полета, пешката може да получи, като компенсация, най – голяма награда: бие ли се добре, движи ли се умело все напред – към позициите на вражеската армия, ако успее да пробие защитата на врага, ако достигне последната хоризонтална линия, тя има възможността да "доведе подкрепление", като се превърне в кон (да си спомним думите на английския крал Ричард Лъвското Сърце, изречени на бойното поле: "Давам царството си за един кон!"), или в офицер, или в топ, или - в най – добрия случай – в царица (вярно, не – в цар!) и, по този начин, увеличава възможностите за победа на "своите". Пешките могат да се придвижват напред заедно – в линия или в колона…

Идеята за селската война и за възкачването на трона на "добрия цар" е твърде добре позната, за да бъде специално изтъквана, макар да не е единствената, заложена в правилата за придвижване на пешката. Двете флангови пешки (от първия и от осмия вертицал) единствени имат възможността да увеличат "имота" си от 2 + 1 полета: ако "убият" противникова фигура, а това е възможно само в посока към центъра, ще се сдобият с 3 + 1 полета. Дъската категорично ограничава пространството, за разлика от възможностите в реалния живот, но, все пак, придобивката на двете пешки е с твърде големи натоварености: преселникът получава земя в покрайнините; покрайнините се стремят към центъра (т. н. "центроустремително движение"), който е по – добре защитен, както и по – престижен; тежко и горко на армия, със слаби флангове!

Впрочем, на дъската, са две армии. Което ще рече: войници, офицери, средства за придвижване, средства за защита, сражение, "трупове" и "пленници"… Но ще рече, също така, и държава – с цар, с царица, съветници… Дивно е разположението на двете армии! Толкова уважение една към друга, което, в живота, не се среща често – външно погледнато, равен брой сили, с равни рангове: по един цар и по една царица за всяка държава/армия, по два коня (или два конника; да не забравяме, че, в Западна Европа, рицар е равнозначно на конник!), по два офицера, по два топа (тежка артилерия), по 8 пехотинеца, абсолютно еднакви възможности за придвижване!

Но някой трябва да започне пръв – това са белите фигури. А дали, ако играта беше възникнала другаде, а не на Изток, щяха да започват черните фигури? Войната носи непременно гибелта на едната армия/държава – значението на името на играта, терминът "шахмат", означава именно това – "Шахът/Царят/Кралят/Владетелят е мъртъв".

А, без него, както и без столицата, няма държава.

Остава жребият да реши кой играч ще играе с белите фигури.Така, блясва още една "магия": всички фигури могат да се движат, но ги движи някой друг. Някой извън тяхното пространство. Някой непознат, може би, приличащ на тях, но Друг, многократно по – голям, по – могъщ… Друг, на когото Времето и Пространството са Други… Това – към въпроса кой, кога, къде, какво, защо и как именно прави, или по какви механизми се случва човешката история, кой си играе с нас, с нашите съдби – пък бил той Бог, Природа, Извънземен… Тези купища въпроси получават, в контекста на човешката история, още повече на брой отговори, но, твърде често - тогава, когато информация и знание не достигат. "Той" е някой отвън, което означава непознат, зрим или незрим – към въпроса за външния фактор в събитията.

Количеството на фигурите, тяхното разположение, техните възможности за придвижване издават разбирането за структурата на човешкото общество (т.н. "социум"), за човешките деяния, за пристрастията на човека към заобикалящия го природен свят. Един е царят, една е царицата, за да бъде единна и държавата. И всеки от тях разполага със свои офицер, кон, топ, с 4 пехотинеца – за защита. Симетрията е постигната, включително чрез общата защита, чрез двата варианта на Рокадата (смяната на местата на царя с единия от двата топа) – с малкия си скок, царят иска да избяга в собствената си кула, а с големия – в кулата на царицата си. По този начин, владетелят изпраща артилерията, със задачата да защитава двореца (или главната кула – т. н. "донжон"). Царицата може да опази своя цар – само не – и от смърт! Царят, от своя страна, може да опази царицата, включително – да отмъсти за смъртта й. Докато има цар, има и държава, има кой да организира обществото, дори - при наличие на убита царица или при царица, липсваща от двореца, понеже е на бойното поле, или пък – пленена от врага.

Прелюбопитен е фактът, че фигурата на царицата се появява не по – рано от 15 век, с реформите в играта, съчинени в Западна Европа. В руския език е оцелял ранният термин за тази фигура – "ферзь", който, в своя оригинален вариант, означава "съветник" и който, все – преди реформата, има други, но едва ли по – малки възможности за придвижване по театъра на бойните действия – тоест – по шахматната дъска. Дали реформаторите са превърнали царския "съветник" в "дама", в "царица", следвайки модела на европейското общество (следвайки, също така, решението на Католическата Църква, че жената също носи душа!), отчитайки реалната роля на царицата в това общество, поемайки древни и по – нови митове за жените – воини? Стана вече дума, че, в движенията на царя, на царицата и на коня, слънчевата символика е твърде категорично застъпена.

Пред осемте най – важни фигури стоят осем пешки. Най – вярната стража за всяка от тях.Те са призвани да атакуват, затова, нямат право на отстъпление, т.е. - на движение в обратна посока - назад. Могат да вървят само направо – докато достигнат последния хоризонтал (това е осмият – за белите пешки и първият – за черните пешки) или, докато бъдат блокирани от противникова фигура. За да тръгнат по диагонал, трябва да "убиват". Те могат така да отбиват атаките – чрез "убийства" (по диагонала) – или чрез опазване на живота на противника, защото, дори и противник, и той е Човек – в английския език, "фигурите", "пионките" са "хора", а не – "марионетки". Най – интересният начин, по който една пешка може да "убие" противникова такава, е правилото "ан пассан" (от френски – "преминавайки") – когато бяла пешка е достигнала петия хоризонтал, а черна – четвъртия такъв, противникова пешка, която, при първия си ход, преминава 2 полета, може да бъде "убита" "по пътя", от засада, защото минава през атакуваното/обстрелваното поле от пешката на врага, достигнала до необходимия за тази операция хоризонтал. Но, за да опази живота на другия, пешката може да "предпочете" да не "убива" ан пассан (en passant) засилилата се напред вражеска пешка (ако е достигнала позиция, при която това е възможно). Пешката може, също така, да опази "живота" на другия просто, като застане плътно срещу него, преграждайки пътя му. Така, за двете вражески една на друга пешки, битката помежду им завършва. Те ще се сражават, по – късно, с други – евентуално… Или – ще ги "убият", пак – евентуално и твърде вероятно. Пионките са пешаци, пехотинци, пехота – "пешки" (на български и на руски, например), "селяни" (на немски), та, като воюват помежду си селянин срещу селянин от две вражески армии, става ясно, защо те могат както да се избият един – друг, така и да опазят живота си един – другиму. Но всяка пешка, всеки пеши воин/селянин е "залог" (нешахматното значение на думата в английския език) – за отбрана, за атака, а защо, ако войната може да завърши с пленяването на някой и друг вражески пехотинец/селянин, в хода на сраженията, защо да се жертват "могъщите"?! Тази идея е застъпена в древни, в средновековни военни трактати за водене на война ("Изкуството на войната"), че и в по – късни. А, извън войната, по – точно – след нея, то се вижда кой е виновен и кои са изкупителните жертви.

Според правилата на играта, освен пешките, единствената фигура, която може да започне играта (прескачайки ги, в изходна позиция), да изиграе първия ход, да проведе първата атака, да поведе настъплението… е конят. Защото, след реформите в правилата на Играта, конят е единствената фигура, която може да "скача", тоест – да прескача останалите фигури – свои и чужди. Добре, но на каква цена? Заплащайки със сигурността си… Конят е единствената фигура, която няма власт над най – близкото си пространство – осемте полета, окръжаващи полето, на което той се намира. В природата, конят скача свободно, но, опитомен, той няма власт над себе си – в "собствения" му дом – конюшнята – е подвластен на човека. Кой е персонажът, който, в човешкото общество, е поставен в тази незавидна ситуация? Дали английският термин за коня в английския език – "кавалер" (тоест - рицар – а тази дума е от немски произход) – не дава отговор? Рицарят си има кон, но стотици хиляди са синовете, лишени от наследството на своите родители, защото то се завещавало на първородния син. Същото може да се каже за ронините – това са самураите, останали без господар. Всички тези хора, поели по пътя на рицарството, са оставени без перспектива у дома, в най – близкото си жизнено пространство. Конят има още една особеност… От една и съща оптимална позиция, всички останали шахматни фигури припокриват, взаимно, част от полетата си. От същата позиция, конят владее съвсем други, нови 8 полета, недостъпни за останалите фигури. Това е намек, че никой човек, както и ничие човешко дело (с изключение на пирамидите в Египет и в Южна Америка, и на Великата Китайска Стена) не са по – силни от Природата. Само в съюз с природата (символ на този съюз е опитоменият кон), е силен и човекът.

Кой ходи и броди по полетата на шахматната дъска – този микромодел на човешки общества от Древността, през Средновековието - до Новото време? Простосмъртни – селяни, спешени войници – залог/гаранция за наличието на човек, общество, обществени структури, в това число – държава, държавни традиции, за да продължи животът в този дивен свят; владетел (шах, цар, крал, император), негов съветник/царица, офицери/епископи/шутове, коне/рицари/конница/бойни колесници, някои човешки творения…

Тези – последните – заслужават най - специално внимание.

Човекът е измислил убийството на друг човек, но и опазването на човешкия живот, дори този на враговете, дори - по време на война. А и не всеки, който може да ти бъде враг/противник по една линия, ти е враг и по всички останали линии.

Човекът е измислил страшно оръжие за масови унищожения на други хора – топът/оръдието! Това е оръжие с различен калибър и с различни имена, то познава твърде любопитни модификации.

Само че, тази фигура има още едно наименование – този път е френско – тур, което, в превод, означава кула/камбанария. Кулите са човешко фортификационно съоръжение. В природата има планински върхове, но не и кули.

По форма, кулата може да бъде кръгла, квадратна, правоъгълна, петоъгълна, многоъгълнa и така нататък… За съжаление, в шахмата, не са предвидени други фортификационни съоръжения, разположени по шахматната дъска – валове, окопи, крепостни стени…

Така, съзидателната човешка дейност се е запечатала на шахматната дъска. "И нека родените по – късно, като гледат създаденото, да си спомнят за неговия създател!", гласи един надпис от времето на хан Омуртаг… Освен чрез кулата, още и чрез коня – единственото опитомено от човека животно, допуснато да му помага в тази игра.

Преди реформите в правилата на играта, е имало още едно животно, което не живее в пределите на Европа. Това е слонът, заместен, в европейския шахмат от офицера. Оригиналното име на фигурата ("слон") е оцеляло в руския език. Може би, в азиатския вариант на играта, слонът е носел на гърба си офицер или стрелци…

Но конят не е единствената природна даденост. За фигурата топ, освен кула, е запазено още едно название (пак в руския език); това е "ладья" – ладия, "лодка". Лодката е отново деяние човешко (ето още едно съзидание!), но кой строи лодки/военен флот, ако няма поне една своя държавна граница, опираща на плавателни водни пространства – река, езеро, море, океан? И – много важно! – ако не го влече великото любопитство да чуе, да види, да помирише, да докосне, да вкуси света на другия бряг на водата, за да превърне свой, усвоен, близък и познат и другия бряг? И, по този начин, да разшири пространството на земния си уют. Човешкото любопитство е сред най – сигурните стимули на познанието – заедно с човешката потребност да се направи уютно жизненото пространство.

Докато кулите се строят от камък, а оръдията се правят от железни сплави, лодки и кораби се произвеждат от дърво. Така, в играта навлизат различни растения, а, чрез посредничеството на митологията – и Световното дърво, както и Дървото на Познанието.

С мощен военен флот се славели китайците, финикийците, египтяните, гърците, римляните, византийците, жителите на италианските градове Венеция и Генуа, викингите, в по – ново време – англичаните, французите, испанците, португалците, холандците, руснаците, американците…

Вникването в значенията на шахматните термини, както и в техните нешахматни значения (конотацията – тоест – всички значения, всички смисли на дадена дума, словосъчетание, израз…) в различни езици, ще обогати "присъствията" върху дъската с берачи, скачачи, обущари, глупаци, шутове, ратаи, мошеници, замъци, затвори/тъмници, пречки, проверки, дребни поражения и прочие…

Помислим ли и за деянията на фигурите, представящи на дъската човешки същества, за коня, за легендата за създаването на шахматната игра, триадата Човек – Природа – Общество се сбира в рамките на 64 квадрата.

Шахматната игра поставя историята в положението на наука за отминалото настояще. Играта трябва да се разчете като кодиран извор за човешките представи в над 16 столетия, в огромното пространство на планетата Земя. За разлика от възможностите, налични в играта, за съжаление, няма я, в реалния живот, фигурата, която, с едно придвижване, да съумее да прикрие владетеля от зададения от противниците шах и "играта" на войниците, на политиците и на дипломатите да продължи. Човешката история е богата на примери, доказващи, че храненето на собствените поданици с лъжи, вместо с хляб, е твърде скъпо струващо удоволствие, а също толкова погрешно е и отлагането на ситуацията "движение на царя". Ситуацията "пат", в играта, води до опазване на човешки животи, но това е, също така, и загубено ценно време в празни, суетни и ненужни битки, взели многобройни и свидни жертви и от двете воюващи страин. Има го и варианта, когато, на дъската, остават само двамата царе – всички други са мъртви. Но какво е цар без народ, без столица, без държава, без свита, без кон? Остава му единствено възможността да викне: "Давам царството си само за един кон!"… Продавач има, но купувач, обикновено, не се намира. Не само, заради съсипаното царство и погубените поданици. Но, също така - заради липсата на възможност бързо, лесно, безболезнено, сигурно и надалеч да се придвижи – в един по – добър и по - справедлив свят. Свят, населен с красота, с хармония, свят без войни, свят, изпъстрен с човешки живот, с човешки преживявания.

Никой ИСТОРИК, разбира се, не би желал зададеният от историята, какъвто и да е, шах да го постави в мат – него и/или науката му.

Добре, че, като са на шахматното поле, фигурите умират само за малко, за времетраенето на една игра. А – после – възкръсват – за следващата. Това ни препраща към въпроса за живота, смъртта, възкръсването, прераждането, както и митовете, свързани с тях. Но следващите игри никога не протичат така, както е протекла предишната. А играчите все се надяват, че, в следващата, ще бъдат по – съвършени. Това – към въпроса за многото животи, които всеки притежава, но всеки път се завръща в друг вид, различен от предишния, тоест – преражданията в различни неща (хора – мъже и жени, животни, насекоми, растения), за да достигне до съвършенството. А, докато пътят към съвършенството е дълъг, то човешкият живот е кратък – нищожно време, от археологическа гледна точка.

доцент - доkтор Елка Дроснева

Оригиналният текст може да бъде прочетен в "Модерният историк" (1999) –

сборник, посветен на 60 – годишнината на проф. Андрей Пантев

Редактирано Март 24, 2011 от ISTORIK

[Flavius]

Здравейте на всички!

Има ли любители на шахматната игра в този форум?
Следите ли новините от играещия се в момента мач за световната титла по шахмат между шампиона Вишванатан Ананд и претендента Магнус Карлсен?
Аз лично съм запален шахматист-любител и обичам да губя време, играейки шах. Два пъти съм ставал шампион на общината и съм се доказал като шахматист от селски ранг.
Имате ли любими шахматисти?
Моите любимци са Хосе Раул Капабланка, Анатолий Карпов и Магнус Карлсен. Харесвам стила им на игра, при който на пръв поглед няма фойерверки, нито кой знае какви жертви на фигури или тактически удари, но успяват да създадат минимално преимущество в позицията, което реализират с чиста реализаторска техника.

[makebulgar]

 

[rohit789]

Chess was invented in India. Then it was known as chatrang. The chess game was played between 2 players.

[Кухулин]

Днес започва шампионският мач Карлсен - Непомнящий. Победителят ще е новия световен  шампион.

 

[makebulgar]

Най-дългата теоретично възможна шахматна игра е - 5949 хода.

Дамата първоначално е била слаба фигура - тя движела само на едно поле по диагонал. Правилата са променени, когато испанската кралица Изабела Кастилска (1451-1504) става един от главните владетели в Европа.

В началото партиите на шах се игрели без часовник. По този начин играчите можели да играят много часове или дори дни подред, довеждайки се един друг до изтощение. През 1851 г., по време на турнир по шах, помощник съдия отбелязва, че „играта не е завършена, защото играчите в крайна сметка заспаха“. След това, година по-късно, на международен турнир е въведен контролът на времето с помоща на пясъчен часовник, а през 1883 г. се появява първият механичен часовник за шах, създаден от британеца Томас Уилсън.

[resavsky]

Преди 7 минути, makebulgar said:

Най-дългата теоретично възможна шахматна игра е - 5949 хода.

 

Няма такова нещо.Може да продължи до безкрай.

Редактирано Ноември 26, 2021 от resavsky

[makebulgar]

Това го бил сметнал математикът Клод Шанън. Сметнал още, че всяка от страните можела да изеграе над 9 милиона възможни хода, а също така, че броят на уникалните шахматни партии, които могат да се изиграят е 10120. 

[resavsky]

Сметки без кръчмар. 

[Кухулин]

Преди 2 часа, resavsky said:

Няма такова нещо.Може да продължи до безкрай.

При 75 хода без вземане на фигура или ход с пешка партията завършва реми. 

[Кухулин]

Преди 2 часа, makebulgar said:

В началото партиите на шах се игрели без часовник. По този начин играчите можели да играят много часове или дори дни подред, довеждайки се един друг до изтощение. През 1851 г., по време на турнир по шах, помощник съдия отбелязва, че „играта не е завършена, защото играчите в крайна сметка заспаха“. След това, година по-късно, на международен турнир е въведен контролът на времето с помоща на пясъчен часовник, а през 1883 г. се появява първият механичен часовник за шах, създаден от британеца Томас Уилсън.

А днес се играе със специални часовници, които позволяват добавки по Фишер.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Часы_Фишера

[Кухулин]

След малко започва първата партия:

  

[Кухулин]

Протокиборги

[Кухулин]

Преди малко завърши петата партия - пето реми. Натиска Ян, натиска, но Магнус не се дава.

[Кухулин]

Днес ще се лее кръв. Сериозен екшън.

 

[Кухулин]

1  :  0 за Магнус. Машина.

 

[Кухулин]

[makebulgar]

Шахът е скучна игра... докато не пробваш блиц за 5 минути, а после за 3... 

И после разбираш, че има едни дето играят партии по 30 секунди!

[Кухулин]

On 4.12.2021 г. at 12:03, makebulgar said:

И после разбираш, че има едни дето играят партии по 30 секунди!

Жигалко стриймва в момента по 30 секунди. Дере ги яко

 

 

[Кухулин]

Първа партия от мача за световната титла:

 

Само за върли русофили  коментар от Шипов:

 

 

[Кухулин]

Първата партия приключи със скучновато реми, а след един час започва втората. Руската шахматна федерация също има добър стрийм - хем с жива картина, хем с разни интересни гости. И Алина Бивол за коментатор - голяма сладуранка  

 

 

[Кухулин]

След час и нещо почва третата партия. Дотук 1 : 0 за руснака. Китайчугата не е добре нещо, само се въргаля по дивана в стаята за отдих. Сигурно е пипнал някакъв вирус в Казахстан. Непомняшчий трябва да го довърши, докато е топъл, че после току-виж се оправил...

 

[kipen]

И Хикару, и Даниел Народитски ме кефят. Особено Даниел е машина - как успява в 30 сек-ните партии, направо не мога да проследя ходовете, камоли пък аз да ги измисля. Кефи ме и иранчето - Алиреза Фирузя, ама нещо пубертета не му се отразява добре, напоследък. То същото май е и с Нихалсарин.

Редактирано Април 12, 2023 от kipen

[Кухулин]

На Алиреза Фирузджа нещо му стана, като стъпи в Париж. Не му подейства добре френската атмосфера, особено в контраст с  иранската. Практически заряза шаха и се отдаде на моден дизайн. Повредиха го генийчето местните джендъри.

А Дин Лижен полека-лека възстановява, дава бой. Резултатът след 6 партии е  2 : 2. Утре се играе седмата.

 

[Кухулин]

След малко започва последната класическа партия от мача. Резултатът дотук е равен - по три победи всеки. Днес може и да видим нов шампион