Тайният Дневник на Архангел Михаил

[Вихронравъ]

Предупреждение!!!

Постингът е с хумористична насоченост!Авторът е неизвестен. Нека религиозно настроените хора приемат написаното в светлината на шегата,то не е с цел внасяне на смут и раздор във форума!

Тайният Дневник на Архангел Михаил

Ден 1

Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха!

Почвам от утре.

Ден 2

Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, какмубешеимето, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.

Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..

Ден 3

Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!

Ден 1460000

Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.

Ден 1460001

Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход ебаси. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.

Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.

Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двдто го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.

Ден 1460020.

Скука. Но пък вече съм доста добре с двдто. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.

Ден 1460021

Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.

Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.

Ден 1460036

Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.

Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двдто с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.

Ден 1460039

През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.

Ден 1460050

Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.

Ден 1460051

Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.

Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми ебаси, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните : Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.

Ден 1460058

Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.

Да бе да… Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.

Ден 146070

Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.

Обичам джакузита. Жалко за американците.

Ден 1460071

Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.

Ден 1460080

Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи пап се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двдто мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.

Вземам Ицо и отиваме на риба.

Ден 1460087

Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.

На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч”. Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско.

[Fogghy]

Това от къде е взето?Кой му е автора?

[Вихронравъ]

Ами,взех го от нета просто Един приятел (православен стриктен християнин) ми го беше пратил като линк веднъж,докато си говорихме по скайп и решихме,че ще е забавно и други да се посмеят.Нищо злобно и т.н,все пак той си е доста вярващ.Това е

Изрично съм предупредила,че е с хумористична цел.Повече обяснения биха се тълкували като оправдание,а не мисля че имам да се оправдавам за нещо

[Lion Queen]

АХАХХАХХХААХАХХА - много беше забавно, браво.. Сещам се за едно друго подобно, ма не съм убедена, че не съм го поствала тукачка някъде, ако се повторя моля да ме извините. Също подчертавам дебело, че става дума за хумористичност

СЪТВОРЕНИЕТО - КАКВО ТОЧНО СЕ СЛУЧИ

- Седнете, Михаела. - Бог се усмихна на своята белокрила асистентка.

- Михаела е Вашата асистентка по хуманитарни науки. Аз съм Габриела от природните науки.

- Хм, А, да. И какво Ви води при мен?

- Един нов проект. Създаването на света. Тук през прозореца можете да видите как моят помощник, демонът Лаплас1, превръща плановете ми в модел.

При тези думи в лабораторията се появи гротескно грозно същество със зъби на вампир и сълзящи очи.

- Аз мисля да започнем с небесните тела.

- Добра идея - кимна Бог и каза Нютоновия закон за гравитацията, закона за запазване на импулса и още някои други закони от механиката. Демонът правеше нещо в лабораторията, а спонтанно появилите се планети се въртяха по елипси около Слънцето.

- Не мислите ли, че е все още малко тъмно? - попита Бог, наблюдавайки демона.

- Точно така. Ето, че стигнахме до следваща точка. Необходима ни е светлина, няколко електрични и магнитни полета и тем подобни неща - каза Габриела.

Бог изговори уравненията на Максуел, след което демонът започна да клати Слънцето и го клати дотогава, докато то не започна да излъчва светлина.

Внезапно, размахвайки криле, в лабораторията се втурна Михаела и извика:

- Чакайте! Спрете! Така не става!

- Моля, какво не става, скъпа колежке? - Габриела подчертано наместваше очилата си при новата слънчева светлина.

- От уравненията на Максуел следва, че скоростта на светлината е константа, а от механиката следва, че скоростите са относителни спрямо движението на наблюдателя! Това ще предизвика големи затруднения!

- Тъй ли? - С високо вдигнати вежди Габриела гледаше изпитателно колежката си, надявайки се, че тя няма да забележи колко самата тя е пребледняла от уплаха.

На прозореца се появи сплесканият нос на демона:

- Какво трябва пък сега да направя? - приглушен от стъклото се чу гласът му.

Бог му махна приятелски и успокои разтревожените си асистентки:

- Няма проблем, драги мои. Чисто и просто ще направим така, че дължината на едно тяло да зависи от скоростта му. И кой всъщност твърди, че едновременност трябва да означава едно и също за всички?

- Това не е ли малко комплицирано? - измърмори възкисело Габриела.

Бог се позасмя:

- Но извънредно любопитно! Както в частност така и изобщо! Ние ще го наречем, да, ще го наречем теория на относителността!

Свивайки рамене, демонът се захвана с работа, докато Михаела напусна лабораторията, размахвайки криле и казвайки:

- Много интересно. Веднага ще обмисля философските следствия! Пътувания във времето! Парадокс на бабата! Дупки на червеи2! Изкривявания! Много интересно!

След малко демонът се появи отново. Той трябваше да направи още някои изкривявания на пространството и беше очевидно много доволен от работата си. Габриела също възвърна трезвата си деловитост:

- Какво ще кажете шефе? Аз мисля, че в регулярността на движенията има определена естетика.

- Естетика? - Демонът се запъваше от въодушевление. - Това е фантастично! От сегашното разположение на планетите аз мога да изчисля всяко положение за който и да е момент от време! Прекрасно!

Прехласнат, той обхвана с поглед своето дело.

Габриела слабо покашля:

- Ако мога да продължа ...

Бог кимна дружелюбно:

- Моля!

- Тъй като Вие желаете непременно създаването на живи същества, при което според личното ми мнение естетиката няма обезателно да се подобри, трябва първо да добавим малко химия както и термодинамика.

- Разбирам, - кимна Бог и изрече трите принципа на термодинамиката, уравнението на състоянието на идеалния газ и каквото още беше нужно към това.

Върху модела на Земята се появиха смешни едноклетъчни организми, които хаотично блуждаеха в морето.

- Какво е пък това? - Бог спря за малко въртенето на Земята, за да погледне интересното явление. - Тук - в долината на Неандер3!

- Проклятие! - Габриела нервно оправи несъществуващи къдрици по лицето си. - Аз наистина не разбирам, как може да се случи това? Отвратително, тези голи слузни торбички! Аз ще ги елиминирам!

- Почакайте. Това би могло да стане много интересно, но ... - Бог се замисли със сбърчено чело. - Ако ние създадем в този рационален свят хора, чието бъдеще е определено от природните закони ...

- О! - Михаела се намеси - Тогава не е възможна да се влияе върху поведението и действията им! Това ще доведе до лавина от оплаквания в деня на страшния съд! Би трябвало тогава да ги оправдаваме вкупом поради липса на вменяемост!

Бог замислено кимна:

- Опасявах се от това. Какво да направим?

- Да направим? - Демонът възмутено крещеше, когато разбра проблема. - Ние нищо няма да правим. Не може да развалим моята прекрасна регулярност! Що за хаос!

- Хаос. Ти ми даваш ключа, - продължи Габриела с едва прикривана надменност. - Разбира се, за това аз имам решение.

Тя взе мобифона си и повика някого. След малко едно дребно същество с пъстри крилца влетя в кабинета на Бог.

- Колко мило - зарадва се Бог. - Що за хубаво създание си ти?

- Това е ... - Габриела прелисти бележките си, - една пеперуда. Приготвила съм няколко нелинейни диференциални уравнения и тя ще ни покаже, как най-несъществени причини могат да доведат до непредвидими резултати. Моля, започни!

Пеперудата хвръкна към модела на Земята и с един замах на крилцата в Бразилия, причини вихрушка над Австралия4.

- Ах! - продължи Михаела с ръце на хълбоците. - Това не променя нищо! Наистина незначителни изменения в началните условия могат да предизвикат огромни изменения в резултатите, така че от две видимо еднакви начала не е задължително до се прави заключение за еднакъв резултат, но това е единствено поради факта, че именно началните условия изглеждат само привидно идентични. Ако началните условия са наистина еднакви, тогава ще се получи същото! Това не помага!

- Вярно, - удовлетворен каза Демонът. - Всичко остава добре предсказуемо!

- И така, скучно, - въздъхна Бог. - Ако още сега мога да изчисля всичко предварително, къде тогава остава напрежението?

Замислен, Бог се разхождаше напред-назад:

- Имаме нужда от малко статистика, неопределеност ... Да започнем с това.

Бог изрече релациите на неопределеност на Хайзенберг:

- Кой казва, че всяко тяло трябва да има определено място и определена скорост? Така е много по-вълнуващо.

Демонът позеленя, когато видя как неговите добре подредени планети се превърнаха в разпръснати вероятности за местоположение. В това време Габриела злобно промърмори:

- Кой ли пък Му разказа за квантовата механика?

- Трябва да се освободим от визуалната представа за едно тяло. Това, което е съществено, е състоянието му, а не множеството възможни състояния! - разсъждаваше на глас Бог. - Вече ще работим само с вълнови функции. Това ще бъде фантастично! Ти пък кой си?

- Аз съм котката на Шрьодингер5, каза укорително котката. (Във всеки случай живата част на нейната вълнова функция, мъртвата лежеше на земята.)

- Шрьодингер, - да знам. Нещо забравих.

Бог изрече уравнението на Шрьодингер и се обърна към котката:

- С какво мога да ти помогна?

- Като прекратиш това неоснователно състояние или по-точно тези състояния! Това не е никакво състояние с толкова много състояния едновременно. И всички с толкова малка вероятност! Аз бих искала веднага да стана реална.

- Да, но как ... - поглади Бог брадата си. - Навярно чрез наблюдаването на осъзнат интелект, който ще накара твоята вълнова функция да колабира в едно единствено състояние, което тогава ще си ти. Ти си. Или?

- А аз самата? Не е ли достатъчно, че се самонаблюдавам? - възмути се котката на Шрьодингер.

- Ха, фантастично! Най-фасциниращия философски проблем, който някога е стоял пред мене! Аз ще ... - останалата част от думите на Михаела не се чу, защото тя тичешком напусна бюрото.

- Хм. Може би ... - Бог гледаше замислено напред. Когато погледът му се спря на нещастния демон, той го съжали, пое си въздух и поясни:

- Ще направим компромис. Големите обекти ще разложим на множество малки елементи. Габриела, измислете някои! Тогава квантовата механика ще е в сила само за малките елементи, а големите обекти ще останат напълно класически. Стига да не се взираме съвсем точно.

При тези думи лицето на демона малко просветна. Той се успокои напълно, когато планетите му се понесоха отново като истински сфери във Вселената.

В това време Габриела усърдно чукаше по клавишите на компютъра си и бързо си вземаше бележки с молив.

- Сега, шефе, аз мисля, че бихме могли да караме с шест кварка и шест лептона. От тях можем да съставим различни мезони и бариони, което би довело до създаването на повече от сто атома. Колко практично, едва сега забелязвам, че така можем да обясним светенето на звездите и химичните съединения. Но това е покрай другото. Освен това имаме още четири основни вида сили, които посредством различни симетрични операции могат също да се сведат до една ... Хм, гравитацията не може да се вкара ... - Габриела гризеше края на молива. - Това ще направя обаче до понеделник. Тогава, в понеделник, можем ...

Вратата шумно се отвори.

- Тази квантовомеханична философия е абсолютна сензация - извика Михаела.

- … тогава в понеделник ще можем да започнем с изпълнение на проекта - завърши думите си Габриела.

Бог се засмя:

- Всичко е наред. В понеделник започваме. Шест дена би трябвало да стигнат, а в неделя можем да се наспим. Вие, Михаела, ме наведохте на чудесна идея. Ще започнем с взрив! С един абсолютен начален взрив на материята!6

Превод от немски: Р. Попиц; редактор: М. Бушев

(Physik in unserer Zeit, No. 4, (2001), p. 183

--------------------

* Вибке Залцман е родена през 1964 г. в Мьонхенгладбах, ФРГ. Следвала е физика и е защитила докторат в Брауншвайг.

1. Лапласов демон. Хипотетично същество, въведено от Пиер Симон де Лаплас (1749-1827) в неговия трактат по теория на вероятностите (1812 г.). Ако демонът знаеше местата и скоростите на всички частици в света в даден момент, той би могъл с помощта на Нютоновите уравнения на динамиката да определи точното поведение на всички тела за всяко минало и бъдеще време. Демонът е израз на вярата на Лаплас и неговите съвременници в механистичния детерминизъм на процесите и на убеждението, че случайностите и съответно вероятностното описание са само израз на нашето невежество. Развитието на квантовата теория и на теорията на детерминистичния хаос през 20-ти век показа, че случайностите са вътрешно присъщи на повечето процеси. Срв. също статията “Хаосът и Лапласовият демон” (СФ 16/93, № 3, с. 141 и № 4, с. 229). - Бел. ред.

2. Дупки на червеи (червоядини). Название (дадено както и много други от Джон Уилър) на възможни решения на Общата теория на относителността, описващи “тунели” в пространство-времето, които позволяват пътешествия във времето (Кип Торн и др. - 1988 г.), преминаване от черна в бяла дупка и други фантастики. Всичките тези решения обаче са толкова неустойчиви, че червоядината се разрушава от попадането на каквото и да е материално тяло в нея. - Бел. ред.

3. Долината на Неандер - долина между Дюселдорф и Елберсфелд, където са открити останки от череп на неандерталците. - Бел. прев.

4. Ефект на пеперудата. Явление на силна чувствителност на една динамична система спрямо най-незначителни промени в състоянието й. Служи като метафора за хаоса на динамичните системи. Асоциира се със странния атрактор на Е. Лоренц (1965 г.), който е математически образ на такъв хаос и в двумерна проекция прилича на пеперуда. Вж. също статията “Обузданият хаос” (СФ 19/96, № 3, с. 134). - Бел. ред.

5. Котката на Шрьодингер. Предложен от Шрьодингер (1935 г.) мислен експеримент, с който се иронизира вероятностното тълкуване на квантовата механика. В херметичен съд са затворени радиоактивен атом, ампула с отрова и жива котка. Разпадането (вероятностно!) на атома води до разбиването на ампулата и съответно до убиване на котката. Преди да бъде отворен съдът, състоянието на атома (по каноните на квантовата теория) е суперпозиция от неразпаднал се и разпаднал се атом. Но тогава и класическият обект - котката - трябва да пребивава в шизофреничното състояние на суперпозиция от жива и мъртва котка. - Бел. ред.

Забавното е, че през последните десетилетия варианти на този мислен експеримент като че ли доказват реалната възможност за макромащабна квантовомеханична неопределеност (вж. напр. A. Zeilinger, Rev. Mod. Phys., 71, No 2, 1999) и намират пряко продължение в идеите на квантовата криптография, квантовите компютри и други макроквантови ефекти.

6. Първичният (Големият) взрив - Big bang. Предполагаемото начало на Вселената, когато тя се взривява и започва да се разширява и охлажда от състояние с нулев размер и безкрайно висока температура. - Бел. ред.

автор - Вибке Залцман* из http://www.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop_4_2002/

[Вихронравъ]

Ихааа,страшен пост Може би трябваше да го публикуваш в "Проект Генезис",там повечко физика има,иначе е страшен!И да не излезе,че всичко е само физика и прочее Невъодушевеност,нека отбележим,че чувството за хумор ни е било дадено Отгоре,и да се забавляваме на този чудесен дар,който малко хора оценяват

Моя "Дневник" е превод от руски,има го в нета като напишеш името и излиза.Но не е посочен автор,мисля.

[Lion Queen]

какво е това "Проект Генезис"?

[Вихронравъ]

Срамота!Да не кажеш сега,че не си чела "Проект Генезис"?!?Влез в раздел религии,постингът е озаглавен така,има усмихнато човече пред името на темата,т.е-с хумористична цел е един вид

[Last roman]

Изцепки от сътворението

„В началото бе слово"

Беля си хванах с този експеримент. Харно си мислех отначало: правя звездите и планетите да има нещо шарено вечер, та като си легна да ми блещука по небето докато заспя, но кой ме дявол караше освен дребната фауна да заселя земята и с хора, нямам представа. Някаква реклама май беше или предаване от типа на Биг-Брадърс, дето онзи мушморок - нечестивия - все ги пуска по телевизията да дразни поповете и старите моми. Смрадливо мекере. Чакай - казвам си - да го изваям тоя Адам по свой образ и подобие и да му вдъхна душа, та да има с кого да си побъбря като седна на масата да пия една ракия. Ми то материалът ли беше кофти - уж качествена кал, внос от Китай, от която китайците правят грънци и бърдуци - духът ли беше нещо издухан от махмурлука след снощния запой, така и не разбрах, но тоя Адам се оказа калпаво копеле и за нула време ми скъса нервите с разни прищевки. Рече ми по едно време: „Искам пъп! Искам, та искам!" Видял по телевизията някакво рекламно шоу за бикини ли, за монокини ли, кой знае, харесали му голите пъпове и се затръшка.

- За какво ти е този пъп, бе пич; нали си първият човек и на дискусията на светите отци от Римокатолическата църква, някои доказваха, че нямаш? Сума време се караха за някакъв си пъп.

- Майната им на светите отци, искам пъп!

- Е добре де, те ти пъп щом искаш; мирясвай сега, че ми се отщя и компанията ти и ракията!

Да, ама не миряса.

- Искам Ева - казва - дай ми сега една Ева!

- Каква Ева искаш, бе момче! Ти луд ли си да си разваляш рахата?

- Искам я, та я искам! Дай ми я!

Скучно му било, тъжно му било, че няма кой да го ядосва. Сега и сватовник трябва да му стана. Ама аз знам кой му пусна тая муха в главата. Само онзи рогатият ги върши тия работи и някой ден, ако го мярна тъдява, ще му счупя рогата. Показва му разни картинки, разни порно сайтове с голи гаджета и това младото пощръкляло. Ами сега? Е няма как, докарах си белята и сега ще я сърбам тая попара. Гледам рекламата - те все едни засукани мацки; чак на мене ми потекоха лигите, харесах едно и си викам: „Е те това е".

И се захванах да я изкусурявам, ама се бях нацепил здравата предишната вечер с някакъв ментак - сатаната откраднал технологията от един български бизнесмен - цар Киро, та цял еон после оригвах на кърлънгъч и виждах двойни образи; нещо бях предозирал или забравил и тая Ева хептен ме побърка. То другото излезе дип добре; всичко си има момичето от горе до долу, като я погледнах, ми се врътнаха чивиите, ако че съм на стотина еона, също оня перко Пигмалион, дето изваял голи грациите на собствената си фантазия и взел че се влюбил в творението си. Много харна си е тази Ева, само дето поради махмурлука съм пропуснал да и налея нещо в главата и колчем мине покрай Адам, веднага почва да се разсъблича; хич не и пука дали е зима или лете, тя е все гола. „Чакай - викам и - ма щерко, къде си хукнала посред зима с гол кръст, ще ти настинат или бъбреците, или яйчниците; язък за хубавия ти задник!"

- Ами то - казва - сега така е модерно.

И запремята кълки към Адам; докато не му пробута оная червива ябълка, не миряса и туй - то. Какво да правя; тя стана ква стана, ами чакай поне да ги оженя, та да кандисат. Отделих ги в друга квартира спокойно да си създават потомство и да не ми се мотаят наоколо я пари да искат за джинси, я да им забавлявам хлапетата, докато скитат по дискотеките. А онези празноглавци - християните - веднага ревнаха, че съм ги бил прогонил от рая, щото съм бил много сърдит, дето се изчукали без мое разрешение и други такива глупости. Хем ме изкарват много благ и всеопрощаващ, хем някакъв изверг, който непрекъснато се чуди за какво да се заяде с хората. Рай, та рай! Вятър работа. Къде го виждат тоя рай хич нямам представа, ама попът лъже бабичките като дърт циганин. Приятно било, прохладно било, нямало сълзи и страдания; имало само цветни градини, плодни градини, танцуващи ангелчета и други подобни дивотии.

Има грънци. Това да не е като едно време, когато всички ме слушаха; хич даже вече не ми цепят басма. Гледам - свети Петър надзирателят - все пиян лежи на пейката пред райските двери, ключовете му захвърлени на една страна, ореолът му на друга, грешниците си влизат и излизат спокойно като в публичен дом; няма низвергнати, няма страшен съд; градините изсъхнали, плодовете изгнили, а ангелите пушат марихуана и праскат кючеци в бара. Домъкнаха се и едни политици - разни вождове и слуги на народа; преди развяваха червени знамена, после сини, а сега май пембени или шарени; кой ги знае какви са вече; станах далтонист от тези техните знамена.

- Свети Петре, вземи поне маркуча и полей градинките, бе човек!

- Виж сега - фъфли той и ме гледа с премрежен поглед - на мен не ми е това работата. Тук всичко е строго специализирано. Аз държа ключовете и късам билетите за рая, а градинките ги полива свети Илия. Ама и той напоследък повече в бара кисне и се сеща за градинките, когато му свършат парите.

Мисля, мисля - тя умряла работа е този рай. Разни хитреци се въртят наоколо, пишат се праведници и държат проповеди пред простолюдието, докато им оскубят парите, после - право в бара; пият на поразия и потупват ангелите по дупетата.

А свети Петър хърка пиян. Няма да я бъде тая работа.

Подарих им една хубава планета в съзвездието Кентавър - Гея се казва - заселих ги там и ги благослових: „Обичайте се, размножавайте се!"

Добре, ама те само се размножават без да се обичат и плъзнаха като хлебарки наоколо. За нула време осраха цялата планета - направиха ме за резил. Още в самото начало се народиха едни тъпанари и започнаха да се колят помежду си. Дори онзи дърт изкуфялник Аврам за една бройка щеше да заколи собствения си син, щото сънувал, че аз така съм поискал. Добре че минах тогава от там, та го мярнах и се развиках. Като нищо щеше да зяноса момчето тоя загубеняк. И не само той; на всички са им празни кратуните. Ами Кайн не закла ли брат си от завист? Ами оня лудият Исус Навин не изкла ли населението на цял град, щото хората се любели и веселили. Неморално било. Тъпо копеле! Ами Мойсей не съсипа ли сума градове в Ханаан? И на всичко отгоре оня пиянгурин свети Петър да вземе да ги пусне тия разбойници в рая.

- Що бе, човек, ти имаш ли акъл!

- Ами наши хора са - кай - Християните много ги тачат; застъпи се и самият римски Папа.

Пълен въздухар. Иди му обяснявай, че и Папата е същата китка мамина. Присвоил си е моите пълномощия и ме прави за смях пред целия свят. „Бог така нареди". И онези наивници мислят, че наистина това съм наредил. Все едно аз съм виновен да обвинят сума народ в ереси и да ги хвърлят на кладата. Все с Бог се оправдават за щуротиите и маскарлъците. Ама не е удобно да сляза там и да му хвърля пет - шест майни. Току виж ме заловили и ме повели и мен към кладата. Колко му е.

Та все ми се чини, че в този рай са се намърдали най-големите хайдуци.

Затова и предпочетох да им дам планетата Гея, та белким станат хора.

Е хора не можаха да станат, но се наплодиха милиарди и сега цялата планета е заприличала на бунище. Язък, язък!

Ама аз съм виновен. Нещо не ги изкусурих както трябва; акъл ли не им налях достатъчно, що ли - не знам, но май съм объркал пропорциите и експериментът се скапа. Любете се, множете се, ама се получи нещо, дето и аз не съм го очаквал. Сега хем се мразят, хем се размножават. Чукат се със злоба като някакви печенези и раждат злобарчета - алчни, нахални, егоисти, гадняри... „Ние - казва - сме хомо сапиенс и планетата е наша." Е ваша, ваша, ама не чак толкова ваша, че да я съсипете хептен. Напоследък са започнали дори да мутират; гледам все повече изроди се раждат и пълнят природата с извержения. Не само духовни изроди, каквито е имало винаги, но и физически. Едни съвсем сбъркани мутанти - къде от радиацията, къде от наркотиците. Хомо сапиенс били...

По-добре да бях пуснал неандерталците, поне нямаше толкова да опустошат планетата, но и аз съм си малко суетен. „Нека - казвам си - тези са мой образ и подобие." На ти сега един образ и подобие. Разказаха ми играта набързо. Някои дори се оляха. Почнаха да разправят наляво и надясно, че били божествени, айде холан. Не само Буда, Мохамед и Христос, но и такива откачалки като Нерон, Калигула, та дори и Джугашвили. И като си помисля, че на последните трима бях взел предварително акъла уж, за да не правят бели, оказа се, че тъкмо затова станаха „божествени". Щото нямат акъл. Явно или аз бъркам в прогнозите си, или сатаната ми погажда мръснишки номера, или хората - тези безценни хомо сапиенс - мой образ и подобие - имат някакво инфантилно предпочитание към щураците и игнорират всеки, който е запазил някакви наченки на разум в главата си, защото дори и на парламентарни, както и на местни избори издигат най-сбърканите индивиди, а после реват, че избраниците им не ги бръснели за слива, ограбвали ги и ги избивали. Ами така ще е като ви са празни кратуните.

- Вий кои сте бре?- викам на едни пишман богомолци, дето непрекъснато клечат тъдява и врънкат за разни услуги: на един парите му не стигали, на друг кравата му умряла, на трети жена му се разгонила, четвърти иска да става кмет и т.н.

- Ами ние сме българи.

- Българи ли? Хм.

Чеша се по врата и се напъвам да си припомня нещо. Кои бяха тези българи? Мисля, мисля... Аха сетих се.

- Вие да не сте ония от племето на Христо Стоичков и нане Вуте?

- Същите сме.

- И какво ви носи насам?

- Значи, дошли сме да те уведомим, че ще внесем корекция в библията - говори един от тях, явно шеф на групата с брадичка и бирено шкембенце.

Гледам ги и им се чудя на акъла. Да коригират библията?! Абсолютна щуротия.

- Вижте какво - говоря им бащински, дано им просветне нещо в кратуните - тя тази библия така са я объркали нейните създатели, че нито аз, нито сатаната може да я оправи, та вие ли.

- Става въпрос за друго - обясни онзи - значи, никак не е вярно това, че Адам и Ева са първите хора.

- А кое е вярно?- изумявам се аз.

- Доказано е от Владимир Ц., че първите хора на тая планета са били прабългарите.

- Чакай, чакай, чакай! - шашнах се аз - Какви ги разправяш. Та аз собственоръчно създадох Адам и Ева, а преди тях нямаше никой; турих им органи за размножаване и им вдъхнах душа.

- Ц. Явно имаш перде на очите, приятелю. Още преди Адам тъдява е имало прабългари и не си забелязал. Но авторът все едно е бил там.

- Ама тя тая работа трябва да се докаже научно. Не може току така да се пускат разни легенди и да се твърди, че са истини - реагирах остро аз - Вие на мен ли ще вярвате или на разни чукундури.

- Точно така - чукундури!- обади се един брадат индивид от групата с кръвясал поглед и оръфани дънки.- Писано е. Има един почти библейски текст от Свети Радой Ралин:

„Срещнали се на полянка

прабългарин и славянка.

Вади, тури, вади, тури -

народили чукундури."

- И какво от това ?- облещих се аз.

- Как какво. Значи става въпрос за очевидни неща. Те тези чукундури, както и ти потвърди, ги е имало още по-отдавна, а по Адамово време вече са били широко разпространени. И Адам, дето излапал онази червива киселица, и синът му Кайн, дето заклал брат си от завист, и още много. Наличието на чукундури се обяснява с наличието на прабългари. Като две и две.

Спомних си за онова тъпото селянче, дето наръга брат си от глупост и злоба, ама хич си нямах представа, че може да има нещо общо с прабългарите.

- Има логика - съгласих се аз - но все пак доказателствата са недостатъчни и няма да издържат на елементарна проверка. Не може от едни чукундури да се изведе строга научна теория. Разполагате ли с достатъчно артефакти?

- Разполагаме, разбира се - потвърди онзи - барем осем милиона артефакти.

- Чакай, чакай! Тук става въпрос за археология: скелети, инструменти, строежи, надписи, архитектура, културни слоеве...

- Но то не е нужно. Библията да не е писана на базата на научни доказателства. Всеки библейски хахо си е съчинявал легенди както си иска. В случая имаме поне един непоклатим аргумент: чукундури.

- Ама стига, моля ти се, с тези чукундури! - нервирах се аз - Този вашият светия Радой Ралин е поет и си е послужил със символика. Те поетите са все такива - малко изперкали.

- Откъде знаеш, че са изперкали?

- Ами нали досиетата им са при мен - цяла камара. Гледам, гледам - няма съмнение - или са луди, или пияни. Та Радой щеше ли да си подари автомобила на държавата, ако беше в ред?

- Не на държавата, а на пансион за сираци.

- И каква е разликата? Ти да не би да си въобразяваш, че този автомобил го ползват възпитаниците на пансиона? Ползват го разни чиновници и шефове от администрацията. Това е истината. Ама той искаше да му дадем ореол на светия и се изхвърли на високо. Е, добре - дадохме му ореола и сега е в рая. Само че вече му омръзна там под дебелите сенки и налита да върви в кръчмата при неговите хора - онези откачалки: Пеньо Пенев, Добромир Тонев, Чарлз Буковски, Висоцки и другите - няма да ги изброявам всички.

- Момент, момент - възрази онзи - нека се върнем към проблема с библията и прабългарите.

- Ама ти какво искаш, бре момче! Да не би сега да вземеш да твърдиш, че библията е написана от прабългари?

- Най-малкото е преписана от по-стари прабългарски текстове. По-късно еврейските свещеници са я преиначили, редактирали и нагласили в услуга на собствения им бог Йехова. Тя затова е и толкова объркана.

- Какво, какво!?

- То е очевидно. Дори да вземем тази забележителна фраза от стария завет, веднага ще се изясни, че има прабългарски произход: „В началото бе словото". И тогава, и сега това е типично най-вече и преди всичко за българите. Те са предимно хора на словото, а не на делото. Ако се наложи да свършат някоя работа, се събират и започват да умуват как да не я свършат. И обикновено успяват. Дори самият Вуте в своята знаменателна изповед доверява: „Ако е много спешна, друг ще я свърши. Ако не я свърши, значи не е толкова спешна".

- Безспорно забележителна логика. Значи в този ред на мислене излиза, че всичко онова, което не е свършено, е дело на българите.

- Именно. И това е едно от сигурните доказателства, че те са живели тук и там; липсата на документи, артифакти, културни слоеве и други означава, че именно прабългарите са осигурили тази липса.

- Наистина съкрушителни доказателства - съгласих се аз.

- Виж сега - продължи онзи - хайде да не усложняваме нещата. Аз ти цитирам самата библия. Ето словото божие: „Тръни и бодили да ражда земята ти, при все, че твоя храна са плодовете на тази земя!" Ако не вярваш иди сега в България и погледни нивите. Само тръни и само бодили. Ако и това не е доказателство, здраве му кажи.

- Доказателство за какво?

- Как за какво? Доказателство за това, че и преди, и сега тук живеят българи и още преди Адам са сеели и жънели тръни и бодили. Ти сам го каза.

- Чакай малко! Аз не помня да съм говорил такива шантави работи, колкото и да съм бил пиян. Те евреите си ги измислят. Но дори и да съм бил ядосан за нещо, съм имал предвид конкретно Адам, а не прабългарите.

- Фактът, че тези заклинания са се стоварили не само върху Адам, но и върху всички българи означава най-малко две неща: Първо, че Адам също е от прабългарски произход и второ, че Ева му е пробутвала червиви ябълки, защото хубавите ги е давала на някой друг. Познай на кого!

- На кого?

- Естествено, на Минчо. Има там един бележит български поет.

- А стига бе!- ревнах аз разярен в своя божи гняв, че се опитват да ме изпързалят и да ми отнемат авторското право - Сега вече ви разкатах мамата! Този Адам и тази Ева съм ги създал само аз и само с тези две ръце. Имам издадени патенти лично от Римския Папа, също и от Цариградския Патриарх; платил съм си данъците на държавата и никой не може да ме барне. Айде чупка!

- Не се гневи, бе дядка!- потупа ме окуражително онзи по рамото, все едно не съм Господ Бог, а някакво сенилно старче от пансиона Свети Василий - Ти нищо не губиш; напротив, този факт доказва валидността на една нова теория, създадена от българските учени. Тя отдавна има значителен брой привърженици в България .

- Що за глупост! Каква нова теория?!

- Тази, че ти също си от прабългарски произход. Излезе указ на президента, съгласно който ти се дава българско гражданство. Честито!

- !?.

(Ради Стефанов)

[Torin]

По-големи тъпни никога не съм чел. Така и не разбрах къде трябва да се смея. В друго време и на друго място щеше да ви поприпари под задниците и да замирише на пърлено. Ауто да фе дето се казва и с право.

[Last roman]

По-големи тъпни никога не съм чел. Така и не разбрах къде трябва да се смея. В друго време и на друго място щеше да ви поприпари под задниците и да замирише на пърлено. Ауто да фе дето се казва и с право.

Брей, много религиозни фанатици са се навъдили напоследък. Иначе моят гореизложени сюжет е тънък бъзик с разните му там автохтонни прабългарски теории, които ни изкарват едва ли не родоначалници на целият род човешки. Щом не ти е приятно - не го чети. И без това не е предназначено за теб.

А времената вече са други, ако искаш да се изживяваш като Торквемада - конструирай си машина на времето и обратно към Средновековна Европа - разцвета на мракобесието и религиозния произвол.

Никой не очаква да се смееш - истинският християнин не се смее, не танцува и изобщо не прави нищо светско.

[ISTORIK]

Никой не очаква да се смееш - истинският християнин не се смее, не танцува и изобщо не прави нищо светско.

А, ако Интернет е създаден от Дявола, не трябва ли истинският християнин да страни от него?

"Защото трябва да говорите само с "Да" и "Не", а всичкото останало слово е от Дявола!"

И още - "Разрушете делата на Дявола!"

[Стоедин]

Брей, много религиозни фанатици са се навъдили напоследък. Иначе моят гореизложени сюжет е тънък бъзик с разните му там автохтонни прабългарски теории, които ни изкарват едва ли не родоначалници на целият род човешки. Щом не ти е приятно - не го чети. И без това не е предназначено за теб.

А времената вече са други, ако искаш да се изживяваш като Торквемада - конструирай си машина на времето и обратно към Средновековна Европа - разцвета на мракобесието и религиозния произвол.

Никой не очаква да се смееш - истинският християнин не се смее, не танцува и изобщо не прави нищо светско.

Ти си специалиста, ти ще кажеш! Абе знаех си, че съм пишман христиенин щот все се хиля кат идиот ма нейсе. Ходенето на работа за нещо светско ли да го бройкам? Нещо не ми се оди на работа, сигурно е от религията. Подпис: Прост(о) ФАНАТИК

[Last roman]

Предупреждение!!!

Постингът е с хумористична насоченост!Авторът е неизвестен. Нека религиозно настроените хора приемат написаното в светлината на шегата,то не е с цел внасяне на смут и раздор във форума!

Но чукча не читатель, да?

[Стоедин]

"Брей, много религиозни фанатици са се навъдили напоследък. Иначе моят гореизложени сюжет е тънък бъзик с разните му там автохтонни прабългарски теории, които ни изкарват едва ли не родоначалници на целият род човешки. Щом не ти е приятно - не го чети. И без това не е предназначено за теб.

А времената вече са други, ако искаш да се изживяваш като Торквемада - конструирай си машина на времето и обратно към Средновековна Европа - разцвета на мракобесието и религиозния произвол.

Никой не очаква да се смееш - истинският християнин не се смее, не танцува и изобщо не прави нищо светско. "

Туй ли е анонимния постинк, който няма за цел да всява раздор?

[Стоедин]

И що се го опбръщаш на лични закачки? Сигур щот си пич,а?

[Стоедин]

А дневника на Архангела за някой може да не е смешен и без да е силно вярващ. Въпрос на вкус. Защо обаче толкова се палиш ако някой заяви, че е християнин? Веднага го обявяваш за фанатик или фундаменталист. Аз се бъзикам малко по често от колкото е необходимо, май?

[Last roman]

Нов прочит на събитията преди 2000 години:

[RIZAR]

Поредните порции бесовщини .

Даже на Ласт Роман новия прочит , не може да му се отвори прозореца .

[Last roman]

Поредните порции бесовщини .

Даже на Ласт Роман новия прочит , не може да му се отвори прозореца .

смени си браузъра.

[Last roman]

богове и герои в предизборна надпревара:

http://dozaliubov.dir.bg/_wm/library/item....176&dflid=3