Грешките на историка Ганчо Ценов

[Й.Табов]

Крайно деликатно казано: в тази брошура Ценов лансира смехотворни хронологични твърдения от сорта:

1.Св.Константин-Кирил е живял през IV век.

2.Аспарух е живял през IV век в дн.Македония.

3.Кубер, който е Кубрат, е живял през IV век.

4.През IX век нямало патриарх с име Йоан.

5.и т.н., и т.н.

Разбира се, от всичко това той също се отказва впоследствие и отново без да признае, че е грешал.

Ще обясня виждането си малко по-подробно.

Въпросната брошура не е учебник, монография или статия, или друга „тежка” публикация, а нещо като днешните препринти; в нея са описани важни и интересни (според ГЦ) наблюдения и мисли по темата. ГЦ е видял в някои извори противоречиви сведения, различни от господстващите по онова време схващания, и предлага някакви интерпретации – да кажем, работни хипотези; от някои от тях по-късно се отказва. (Отварям скоба за забележката, че и Златарски без много шум поправя стари свои визии).

Осъзнаването на факта за наличието на съществени противоречия в изворите е принципно важно. По начало във всеки стар документ би могло да има верни и неверни неща – даже в оригинален стар текст може да се случи авторът да вкара невярна информация просто защото са му казали нещо грешно, или защото е забравил важни детайли, а във фалшификат може да има много верни неща, защото авторът се е стремил този фалшификат да изглежда като оригинал.

Изследването на такива противоречия понякога е много трудно; но при новите технологии за обработка на информация (вкл. историческа) се появяват но нови възможности за крачки напред към изясняването им.

От горния списък със „смехотворни твърдения” (всъщност хипотези за изследване) ще се спра на

2. Аспарух е живял през IV век в дн.Македония.

Ще очертая някои някои проблеми около „Аспарух”.

В историята на Византия се споменава една авторитетна личност, наречена Флавий Ардабурий Аспар; той е бил командир на готи и вероятно за тях – „рих”, по-точно Аспарих. Но и името Ардабурий е интересно, защото е доста вероятно да идва от „ард Бурджан”.

И така, Аспарих; дали е Бурджански или не – не е важно. Долу слагам скан с кратък текст с повече подробности.

Когато в арменски или друг извор се срещне писано за Аспар-хрук, или Аспарух, за кого се отнася то: за Аспар рих Ардабурий или за Исперих/Аспарух ?

Има ли връзка Аспарух с Македония? Слагам фрагмент от карта с град Аспарагиум. Имало ли е жител на този град с прозвище „Аспараг”, „Аспар(аг)ух” или нещо подобно?

И накрая, в Испания има област Еспериго – име, свързано с готите, защото –риго е испанската форма на готското „рих”.

И така, когато в някой извор се срещне писано за Аспар-хрук, или Аспарух, или Есперих (като в Именника), или Исперих, за кого се отнася то?

Според мен добре е да се замисляме над писаното от ГЦ без предразсъдъци – те пречат да схванем правилно и да използваме наблюденията му.

Ще добавя още нещо любопитно, забелязано от ГЦ: „проблемът за античния Кавказ”. Помислете, а аз ще сложа фрагмент от стара Птолемеева карта с Кавказ някъде около Памир.

[T.Jonchev]

2. Аспарух е живял през IV век в дн.Македония.

Ще очертая някои някои проблеми около „Аспарух”.

В историята на Византия се споменава една авторитетна личност, наречена Флавий Ардабурий Аспар; той е бил командир на готи и вероятно за тях – „рих”, по-точно Аспарих. Но и името Ардабурий е интересно, защото е доста вероятно да идва от „ард Бурджан”.

И така, Аспарих; дали е Бурджански или не – не е важно. Долу слагам скан с кратък текст с повече подробности.

Когато в арменски или друг извор се срещне писано за Аспар-хрук, или Аспарух, за кого се отнася то: за Аспар рих Ардабурий или за Исперих/Аспарух ?

Има ли връзка Аспарух с Македония? Слагам фрагмент от карта с град Аспарагиум. Имало ли е жител на този град с прозвище „Аспараг”, „Аспар(аг)ух” или нещо подобно?

И накрая, в Испания има област Еспериго – име, свързано с готите, защото –риго е испанската форма на готското „рих”.

И така, когато в някой извор се срещне писано за Аспар-хрук, или Аспарух, или Есперих (като в Именника), или Исперих, за кого се отнася то?

Според мен добре е да се замисляме над писаното от ГЦ без предразсъдъци – те пречат да схванем правилно и да използваме наблюденията му.

Г-н Табов,

отговарям на поста ви, без да пропускам това, че темата е за Ценов и неговите грешки, а не за нови хрумвания относно едно или друго.

Пишейки собствените си размисли за Аспарух / Аспар, вие изобщо не държите сметка, че д-р Ценов изобщо не ги споделя и е писал в брошурата съвършено различни неща. Ето какво пише той („Хиляда години ли от смъртта на Св.Климента”, Сф 1915, с. 9):

„В Тракии две горы и реки, из которых одна, Дануб, делясь на шест рукавов. Образуют (горите) озеро и остров, называемый Пюки (Peuce, Пехчево). На этом острове живет Аспар-хрук, сын Хубрата, бежавший от Хазар из гор Булгарских и прогнавший Авар на запад. Он поселился на этом месте.¹)”

А в бележката под линия четем: „¹) Златарски, за да представи, че Аспарух е дошъл от изток, излезе да твърди, че Аспарух се е бил поселил в устието на Дунава, когато е очевидно, че това е било в Македония, защото там има езера. Езера в вода не се образуват, а в планини. Певки (Пехчево) се намира в Македония, а не в устието на Дунава, където и сега няма селища.”

И на с.11: „Най-важен е в случая църковния историк Сократ (Vв.), който пише, че манихейството се е появило малко нещо преди времето на Константина (....). Тогава според патриарха Никифора бил умрел Кубрат и било станало разиждането на синовете му или бегането на Аспаруха към Пехчово. От самия факт, че горните събития са станали в IV в., се разбира ...”

Както виждате, Г.Ценов нито свързва Аспарух с Аспар, нито търси някаква корелация с Аспарагум. Предполагам, си давате сметка за разстоянието между Аспарагум и Пехчево.

А ако името на Аспарух навежда вас или някой друг към идеята да го свързвате и отъждествявате с Ардабур Аспар - това е съвършено различен въпрос, към който Ганчо Ценов и писаното от него в брошурата нямат отношение.

Между другото сам д-р Ценов, макар че в тази брошура е много сигурен, че Аспарух не е дошъл от изток и че е живял през IV век, през 1937г. вече е на противоположното мнение. Но, както и през 1915г., той безапелационно твърди, че е прав и безпогрешен.

Бихте ли ми казали според вас кога всъщност е бил прав - през 1915 или през 1937г.?

[makebulgar]

Това с "Аспар рих Ард-Бурджан" звучи доста нелепо. Аспар и баща му Ардабур са алани и съответно е логично да имат характерните ирански имена Аспар и Арда.... Знаем за Аспаруховци както в Северното Черноморие, така и в Грузия и Персия, а за Ардашир, Артавазд и други подобни всички знаят.

Много са имената, но Ценов е търсил и показвал преднамерено само връзка със аланът Аспар, защото идеята подхожда на хипотезите му.

Редактирано Май 27, 2014 от makebulgar

[Black Wolf]

Важен е, защото ако не се дава сериозен научно аргументиран отпор на подобни дивотии се създава чувство у масовия читател, че са съвсем адекватни и затова никой не може да им възрази, и оттам вече заразата плъзва.

За почитателите на фолк-хисторито аргументите и доказателствата са без значение. Те нито могат да ги оценят, нито са способни да приемат друго мнение.

[Й.Табов]

Г-н Табов,

отговарям на поста ви, без да пропускам това, че темата е за Ценов и неговите грешки, а не за нови хрумвания относно едно или друго.

Пишейки собствените си размисли за Аспарух / Аспар, вие изобщо не държите сметка, че д-р Ценов изобщо не ги споделя и е писал в брошурата съвършено различни неща. Ето какво пише той („Хиляда години ли от смъртта на Св.Климента”, Сф 1915, с. 9):

„В Тракии две горы и реки, из которых одна, Дануб, делясь на шест рукавов. Образуют (горите) озеро и остров, называемый Пюки (Peuce, Пехчево). На этом острове живет Аспар-хрук, сын Хубрата, бежавший от Хазар из гор Булгарских и прогнавший Авар на запад. Он поселился на этом месте.¹)”

А в бележката под линия четем: „¹) Златарски, за да представи, че Аспарух е дошъл от изток, излезе да твърди, че Аспарух се е бил поселил в устието на Дунава, когато е очевидно, че това е било в Македония, защото там има езера. Езера в вода не се образуват, а в планини. Певки (Пехчево) се намира в Македония, а не в устието на Дунава, където и сега няма селища.”

..........................

Бихте ли ми казали според вас кога всъщност е бил прав - през 1915 или през 1937г.?

Поставям фрагмент от стара историческа карта (автор - Ортелиус), на коята е означен хълмът (планината) Певке до езеро, от което според старите (класически) представи извира реката Буг. Това е упътване към отговора на последния въпрос. Нещо повече по тази тема има в моята статия "Вулгари от Волга или гото-славяни "бугари" ..." - има я в мрежата.

Освен това слагам три фрагмента от "Хиляда години ..." със стари сведения, които имат важно отношение към българската история. Единият от тях е свързан със заблудата, че Кирил от Солунската легенда е св. Кирил, брата на св. Методий - тя и до днес господства в науката. Този Кирил е проповядвал в Солунско, разбира се, че не ходил в Рим и чешка Морава (ето откъде е грешката на ГЦ), а и не е изобретявал азбука - чисто и просто е написал 32 слова (проповеди). По-късно ГЦ поправя възгледа си за св. К+М, за разлика от много други, които са останали при възгледите от преди 150 г.

[T.Jonchev]

Проф. Табов, може ли да не прескачаме веднага на друг въпрос? Разбирам, че след като не желаете да признаете грешките на Ценов, сте принуден да ползвате такава тактика, но аз нямам намерение да търча напред назад из цялата българска история, докато евентуално се намери някой въпрос, по който Ценов да е прав.

По въпроса за Певки изобщо не е необходимо да ползваме Ортелиус, след като на разположение са ни данните на много по-ранните Аполоний и Клавдий Птоломей. Но дори според картата на Ортелиус Певки няма нищо общо с Ганчо Ценовото Пехчево в Македония - иначе казано, твърдението на д-р Ценов за Певки в споменатата брошура е не само абсолютно несъстоятелно, а смешно и не почива нито върху извори, нито върху аргументи.

Още по-абсурдно е твърдението за Аспарух през IV век. То, разбира се, няма нищо общо с Аспар, а е изведено от погрешната хронологизация на Кубрат в IV в., което пък се дължи на факта, че Ценов пригажда източниците, вместо да ги анализира и не познава в достатъчна степен историята на Източната империя.

[makebulgar]

Основен аргумент на Ценов за местното съществуване на българите преди 680 година е картата на Йероним, на която пише "Мизия, тоест България". За него картата е нарисувана от Йероним през 4 век, но напрактика картата е в книга от 12 век, и всеки един преписвач в периода 7-12 век може да е допълнил това "тоест България".

[T.Jonchev]

Не просто в книга от XII век. Самата карта заедно с целия околен текст е препис, правен през XII век.

[Aspandiat]

Основен аргумент на Ценов за местното съществуване на българите преди 680 година е картата на Йероним, на която пише "Мизия, тоест България". За него картата е нарисувана от Йероним през 4 век, но напрактика картата е в книга от 12 век, и всеки един преписвач в периода 7-12 век може да е допълнил това "тоест България".

Не просто в книга от XII век. Самата карта заедно с целия околен текст е препис, правен през XII век.

А какво е обяснението, че ЦЯЛАТА топонимия в картата е антична, само "България" не е? И я откриваме тази добавка точно през ХІІ век, когато България я няма като самостоятелна политическа единици. А съседната набираща мощ Унгария липсва. Няма Германия, няма Франция и т.н. Преписвачът изведнъж решава, че точно България трябва да бъде добавена.

[T.Jonchev]

Ако разполагах с цялата карта в достатъчно голям вариант, за да се четат добре надписите, би могло да се установи дали само "България" е неантично понятие там. Засега не мога да съм сигурен. Ако съдим обаче по известния отрязък, на мен ми прави впечатление, че уточнението "hec et" към Мизия е напълно изолирано, а подобни уточнения биха могли да се направят към почти всички изписани в този отрязък области - тъй като (ако приемем, че картата е нарисувана точно по този начин от Св.Йероним) по това време административната структура на империята е доста по-различна.

[Aspandiat]

Ако разполагах с цялата карта в достатъчно голям вариант, за да се четат добре надписите, би могло да се установи дали само "България" е неантично понятие там. Засега не мога да съм сигурен. Ако съдим обаче по известния отрязък, на мен ми прави впечатление, че уточнението "hec et" към Мизия е напълно изолирано, а подобни уточнения биха могли да се направят към почти всички изписани в този отрязък области - тъй като (ако приемем, че картата е нарисувана точно по този начин от Св.Йероним) по това време административната структура на империята е доста по-различна.

Някои от тези изображения вършат ли ти работа?

Аз, дето бъкел не знам латински и гръцки, успявам да разчета без особени трудности около Mesia hec & Vulgaria следните топоними:

Sirmium

Pannonia

Dardania

Illiricus

Paflagonia

Между другото единственият сериозен аргумент, който съм срещал, че България е късна добавка, е употребата на формата Mesia, а нена правилната (книжовната) Moesia.

[Й.Табов]

Не просто в книга от XII век. Самата карта заедно с целия околен текст е препис, правен през XII век.

Това е много важен въпрос. Той трябва да се разглежда в контекста на датировките на останалите сведения (вкл. карти), върху които е изградена съвременната историческа география.

Да вземем например "Географията" на Птолемей - безспорен авторитет в тази научна област.

Ще цитирам текстове от излезлия преди 10-тина години руски превод на монографията на Лео Багров, един от корифеите:

С. 27

Есть довольно много манускриптов, известных как “География” Птолемея и датированных более поздним периодом, годами заката Византийской империи. В некоторых из этих манускриптов имеются карты, в других – нет. Даже рукописи с картами различаются между собой.

....

Ученые давно спорят о том, были ли оригиналы, копиями которых являются эти карты, изготовлены Птолемеем.

С. 28

“География” византийских манускриптов – а более ранних у нас нет – состоит из восьми книг. Книга 1 содержит критику Марина из Тира, инструкции по изготовлению карт и предложение двух проекций – простой и сложной. Координаты измеряются в градусах от первичного меридиана (0^o), проходящего через Фортунатовы острова. ...

...

Книга 8 содержит ... 26 карт, ... и несет на обратной стороне поясняющую надпись о том, какой на данной карте изображен регион, каковы его границы и основные города. Географические координаты этих городов даются не в градусах, а в единицах времени: долгота выражается в часах и минутах в соответствии с расстоянием от меридиана Александрии (1 час равен 15 градусам, одна минута времени – 15 угловым минутам), а широта измеряется продолжительностью самого длинного дня в году в часах и минутах.

С. 29

Сомнения в том, что текст византийских манускриптов принадлежит перу Птолемея, подсказаны несогласованностью и частыми противоречиями, содержащимися в этих книгах, присутствием информации, которая не могла быть известна во времена Птолемея, а также разногласиями между текстом и картами. Птолемею принадлежит (по мнению автора этой книги), вероятно, лишь часть ее.

Можно с уверенностью предположить, что все восемь книг “Географии” в том виде, в каком она дошла до нас, свел воедино какой-то более поздний автор. Он нарисовал карты, руководствуясь инструкциями Птолемея, данными в его “Географии”, добавил список опорных пунктов для карт, основанный на хорошо известном в то время списке городов, и, наконец, приписал работу в целом Птолемею, дав ей название одной из его работ...

Примечательно, что ни один из современников Птолемея и ни один из авторов следующих нескольких столетий нигде не упоминает никакой “Географии” в восьми книгах. “География” не упоминается ни в одном из списков книг Птолемея. Ее не называет даже Суидас, составивший в Х в. список древних авторов.

С. 31

Таким образом, “География” – это огромная компилятивная работа, содержащая карты трех или четырех различных авторов. В течение двенадцати столетий тексты “Географии” постепенно собирались воедино, хотя долгое время считалось, что эта работа была написана целиком во ІІ веке знаменитым александрийским астрономом Птолемеем.

Курсивът е от мен.

Подобна е ситуацията и с другите стари автори. Тук някъде на този форум съм цитирал Хунгер, че повечето "антични съчинения" на гръцки са в преписи от 15-17 век.

Може ли с ръкописи от 15 в. да се оспорват ръкописи от 12 век ...?

Апропо, как ви се струва наличието на два "нулеви" меридиана?

[T.Jonchev]

Някои от тези изображения вършат ли ти работа?

Не, това е популярният фрагмент. Аз имах предвид цялата карта.

[makebulgar]

А какво е обяснението, че ЦЯЛАТА топонимия в картата е антична, само "България" не е? И я откриваме тази добавка точно през ХІІ век, когато България я няма като самостоятелна политическа единици. А съседната набираща мощ Унгария липсва. Няма Германия, няма Франция и т.н. Преписвачът изведнъж решава, че точно България трябва да бъде добавена.

Обяснението е в това че картата може да е направена не в 12 век, а примерно в 7 или 8 век. От 7 век насетне провинция Мизия си е България. Загубена е от Империята, българите освен българи от ромеите започват да бъдат наричани и мизи. Заселили са се в старата провинция Мизия.

Картата може и да е от малко по-рано, когато българи се заселват в ромейска Мизия, но и в тоя случай картата не доказва, че българите са местни в тия земи.

Редактирано Май 29, 2014 от makebulgar

[БатеВаньо]

[T.Jonchev]

Картата - добре, но при този размер кой, освен Линкей, би могъл да разчете нещо на нея?

[Й.Табов]

Картата - добре, но при този размер кой, освен Линкей, би могъл да разчете нещо на нея?

вижте тук:

http://digital.ub.uni-duesseldorf.de/ihd/content/zoom/2549724?zoom=5&lat=907.79796&lon=1219.816&layers=B

на сайта на У-тета на Дюселдорф.

[T.Jonchev]

Е, това е съвсем друга работа. Много благодаря, проф. Табов!

[T.Jonchev]

Без да съм проучил подробно картата, веднага впечатление прави особения латинския правопис, който не е характерен за Античността, а за Средните векове - напр.:

1.На три места името Хераклея е изписано като eraclia, вм. Heracleia, т.е. без типичното антично гръцко придихание, което изчезва в средногръцкия (византийския)

2.На две места името Цезарея е изписано като cesarea, вм. caesarea. Това е една от най-типичните грешки на т.нар. варваризиран латински от Средновековието - опростяването на дифтонгите.

Същата грешка стои и в името на Мизия - Аспандиат я посочи по-горе.

3.Името Апамея е изписано apamias, вм. apamea. Формата е повлияна от гръцки и се употребява повече през Средните векове.

4.Името Тиатира е изписано tiatira, вм. thyatira. Също типична грешка на варваризирания средновековен латински.

5.Името Хермон е изписано ermon, вм. hermonus - с отпаднало придихание и окончание.

За мен тези наблюдения говорят за късно съставяне на картата - във всеки случай не преди VII - VIII век. Имам известни съмнения и за времевъзникването на някои от топонимите, но трябва да ги проверя, за да съм сигурен.

P.S. Пропуснах да отбележа правописа на Ариматея: на картата името е изписано arimathia, в което th-то издава пряка заемка от гръцки. На гръцки обаче това име се пише arimatheia и се чете "ариматейя" на старогръцки, но "ариматия" на средногръцки. Преминаването му от гръцки в латински във формата arimathia показва, че заемката е късна - от средногръцкия, т.е. средновековния период.

Редактирано Май 30, 2014 от T.Jonchev

[БатеВаньо]

Има и още въпроси, като: какъв е бил мотивът на автора да изпише пояснението за Мизия, като постоянно има поява на нови играчи на политическата карта. Бил ли е по някакъв начин пристрАстен?

[makebulgar]

А какво значи записаното под картата в книгата на Милер - Illustration Mappamundi ex libro ms. S. Hieronymi de quaest. Hebr. Londinensi. (Saec.XII.)

[decapitator]

Като стана думи за карти, как пък не се намери един късноантичен (ранносредновековен) картограф, които да отбележи славянския океан залял Балканите...

[T.Jonchev]

А какво значи записаното под картата в книгата на Милер - Illustration Mappamundi ex libro ms. S. Hieronymi de quaest. Hebr. Londinensi. (Saec.XII.)

Значи, че е илюстрирана карта на света от книга на Св.Йероним (препис от XII век) - намира се в Лондон, в Британския музей. Буквален превод не мога да направя.

[Й.Табов]

Без да съм проучил подробно картата, веднага впечатление прави особения латинския правопис, който не е характерен за Античността, а за Средните векове - напр.:

1.На три места името Хераклея е изписано като eraclia, вм. Heracleia, т.е. без типичното антично гръцко придихание, което изчезва в средногръцкия (византийския)

2.На две места името Цезарея е изписано като cesarea, вм. caesarea. Това е една от най-типичните грешки на т.нар. варваризиран латински от Средновековието - опростяването на дифтонгите.

Същата грешка стои и в името на Мизия - Аспандиат я посочи по-горе.

3.Името Апамея е изписано apamias, вм. apamea. Формата е повлияна от гръцки и се употребява повече през Средните векове.

4.Името Тиатира е изписано tiatira, вм. thyatira. Също типична грешка на варваризирания средновековен латински.

5.Името Хермон е изписано ermon, вм. hermonus - с отпаднало придихание и окончание.

За мен тези наблюдения говорят за късно съставяне на картата - във всеки случай не преди VII - VIII век. Имам известни съмнения и за времевъзникването на някои от топонимите, но трябва да ги проверя, за да съм сигурен.

P.S. Пропуснах да отбележа правописа на Ариматея: на картата името е изписано arimathia, в което th-то издава пряка заемка от гръцки. На гръцки обаче това име се пише arimatheia и се чете "ариматейя" на старогръцки, но "ариматия" на средногръцки. Преминаването му от гръцки в латински във формата arimathia показва, че заемката е късна - от средногръцкия, т.е. средновековния период.

Добре е, че сте критичен към ортографията. Но едва ли може да се говори за единен "класически латински", както и за "класически гръцки". Всъщност никога преди хартията, книгопечатането и по-лесните комуникации (това започва някъде около средата на 15 век) не е имало стандартни класич. лат. и гръцки. Те се оформят през 15-17 в. (от Лоренцо Вала нататък). И по-специално критиката на Вала за Дара на Константин е несъстоятелна. "Варварски правопис" е имало винаги, и той е бил преобладаващ. Както и множество разнообразни грешки.

В друга тема обсъждахме Величката епископия и там беше засегнат проблемът за топонимите в Южен Епир. Ще ви напомня за "варварската ортография" и произношения през античността; специалисти твърдят, че такива неща е имало и сред гърците ... (обърнете внимание на последната бележка под черта):

"На какъв език са говорили античните македонци? По този въпрос отдавна се водят спорове; те не стихват и до днес. Гръцкият лингвист М. Хадзопулос пише:

“Modern discussion of the speech of the ancient Macedonians began in 1808, when F. G. Sturz published a small book entitled De dialecto macedonica liber (Leipzig 1808), intended to be a scientific enquiry into the position of Macedonian within Greek. However, after the publication of O. Müller’s work Über die Wohnsitz, die Abstammung und die ältere Geschichte des makedonischen Volks (Berlin 1825), the discussion evolved into an acrimonious controversy -- initially scientific but soon political – about the Greek or non-Greek nature of this tongue.”

и предлага класификация на различните съвременни възгледи в четири групи, които варират от визията за „древния македонски” като гръцки диалект до авторитетното мнение на В. Писани, че това е бил отделен индоевропейски език.[1]

Оставяйки политическите аспекти и лингвистичните обяснения настрана от нашето изследване, ще се насочим към един важен за нас детайл – първият от двата проблема, които според М. Хадзопулос изискват сериозна дискусия:

“Two questions still raise serious contention:

a) How should be explained this sporadic presence in Macedonian glosses and proper names of the signs of voiced stops (β, δ, γ) instead of the corresponding originally “aspirate” unvoiced ones (φ, θ, χ) of the other Greek dialects?

b) What is … “[2]

С други думи, казано малко по-грубо, как да се обясни фактът, че в античните „македонски” писмени паметници вместо буквите (φ, θ, χ) са били писани съответно буквите (β, δ, γ) ?

Коренът на този проблем е в добре известни сведения в изворите.

Например Стефан Византийски обяснява, че древните македонци са произнасяли по-особено имената ФЕ’РОІА и Φάλακρος, като са заменяли звука „Ф” с „В”: ΒЕ’РОІА и Βάλακρος[3]. Подобни примери са приведени и у Плутарх[4]. И. Калерис дава още следните примери: че те са казвали Δαρρω вместо θαρρων, δραμισ вместо θραμισ и Δυστροσ вместо θυστροσ[5].

За Βάλακρος С. Касон пише, че Βάλαγρος или вероятно е съставил „Македонска история” или „Македоника”.”[6]

М. Хадзопулос[7] привежда примери на ортографични и/или фонетични „трансформации” на буквите (φ, θ, χ) съответно буквите в (β, δ, γ) (и обратно), на τ в δ (и обратно), на „П” във „В” и др. в стари и нови гръцки текстове и диалекти, например:

1) Φερενίκα, Φάλακρος, Φίλα, Φιλίστα, Φιλιστίχη съответно във Βερενίκα, Βάλακρος, Βίλα, Βιλίστα, Βιλιστίχη;

2) ξανθός, σταθμός съответно в xandos, stadmos;

3) Κερτίμμας, Γορτυνία съответно в Κερδίμμας, Γορδυνία.

4) ὑπρισθῆναι в ὑβρισθῆναι.

Според него обяснението на този феномен трябва да се търси изцяло в рамките на гръцкия език[8].

Но независимо дали последното е вярно, Photica – Фотица вероятно би се произнасяла от старото население на Македония „Водица”[9]; това впрочем се потвърждава и от латинския вариант на името Photica – Bonditium, т.е. Бондициум, както е изписано на фрагмента от картата „Епир, сега простонародно Албания” на Лоренберг."

[1] Hatzopoulos, M. Le macédonien: nouvelles données et théories nouvelles. Ἀρχαία Μακεδονία VI (Thessalonique 1999) 225-39; The speech of the ancient Macedonians, in the light of recent epigraphic discoveries. VI International Symposion on Ancient Macedonia, 1999. http://macedonia-evidence.org/macedonian-tongue.html

[2] Пак там.

[3] Stephanus. De Urbibus. Amstelodami 1678, p. 162.

[4] Kalleris, J. Les anciens Macedoniens. Athenes, 1988, p. 422.

[5] „Δαρρω pour θαρρων”, „δραμισ pour θραμισ” и „Δυστροσ pour θυστροσ”. Ibid., p. 431.

[6] Casson, S. Macedonia, Thace and Illyria. Their relations to Greece from the earliest times down to times down to time of Philip son of Amyntas. Oxford, 1926, p. 275.

[7] Hatzopoulos, M. Op. cit. Вж. и Woodard, R. The Ancient Languages of Europe. Cambridge University Press , 2008.

[8] “These names presenting a voiced consonant, rendered by a beta, formed according to the rules of Greek, and the Greek etymology of which was beyond doubt, convinced me that the explanation of the phenomenon should be sought within that language.” – цитат от Hatzopoulos, M. Op. cit.

[9] Според обясненията на Хадзопулос това старо население би могло да произнася етнонима „пеларги” като „беларги”, т.е. съвсем близо до споменатото по-горе „Балагрос”, а и до днешното „българи”; на тази идея няма да отделяме внимание тук.

Впечатляващо е, че този спор има и политическа окраска.

[T.Jonchev]

Регионални специфики е имало и има. Но тук става дума за развитие на езика и ортографията в различни исторически периоди. Това е резултат от огромна маса емпиричен материал и не може да се сбърка.

Всъщност Ренесансът конституира като стандарт точно класическия латински - занемарен, изкривен и "обезобразен" след варварската инвазия в запада и превърнат за цели 11 века в т.нар. linqua franca.

Разбирам, че за вас при презумпцията за новата хронология класическият латински не е реанимиран и стандартизиран, а е създаден през времето на Ренесанса, но аз не мога да споделя подобно виждане.

Редактирано Май 31, 2014 от T.Jonchev