Грешките на историка Ганчо Ценов

[sirius]

Позволих си да погледна тази тема. Викам си, да видя някой и друг факт как пуска искри. Мнеее. Тук се коментира колко миришат на Ганчо чорапите.

Може би по-назад има, ама ...

[Black Wolf]

Това с Ценов е очевидно характерна черта на т. нар. фолк-историци. Те използват титулатурата си в някаква област на науката, за да пробутват фентъзитата си в областта на историята. И хората си казват "Абе този е професор или доктор и пр., значи учен човек", като малцина се замислят, че всяка област на науката е твърде специфично нещо. Титлата създава авторитет.

Очевидно нещата започват много преди Фоменко.

В случая с Ценов любопитното е, че той е доктор по история, а не по математика или ветеринарна медицина, както в други случаи на фолк-историци.

[Last roman]

правдиво и задължително четиво:

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4509730

[БатеВаньо]

Mисля, че един комикс би свършил по-полезна работа. Казвам го съвсем сериозно, с оглед потребителския таргет.

И ората си казват "Аве тоз е професор или дофтор и пр., знач учйен чвяк",

Само забрави да добавиш, че докато го казват, се почесват по главите и бръчат чела.

Редактирано Декември 30, 2014 от БатеВаньо

[Й. Табов]

Господине, погледнахте ли въобще предговора на "Старославянский словарь", който ползвате? Прочетохте ли например, че в този речник е събран речниковият състав само от няколко ръкописа, които отгоре на всичко са изброени?

Погледнахте ли други старобългарски речници? Погледнахте ли сръбски и румънски речници, където слово/slоvă означава littera, т.е. "буква"?

Останалите ваши теории по-добре ги представете на някой конкурс за научна фантастика. Там може да им обърнат заслуженото внимание.

Да, добре, че обръщате внимание на значението на "слова" в сръбски, румънски ... В статията съм го написал изрично, но предпочитате да обобщавате, без да сте прочели текста.

Впрочем, за вашите авторитети, чието мнение поддържате, авторът на СЛ е полуграмотен "български патриот", който е направил една нескопосана компилация, само и само да изкара българите "избран народ", и което е най-важно, че те са живели около Солун, Брегалница и т.н. - места, където според Ягич и сие по онова време не е имало българи. Та излиза според вас, че този полуграмотен българин е писал "по сръбската" традиция, където "слова" е букви, а не по българската, както се полага на един "български патриот" ...

А ето и една по-обширна извадка от статията - дано сега да прочетете това, което трябваше да проверите преди да пишете обобщения ...

"За да се опитаме да разберем генезиса на утвърдилото се убеждение, че под “32 слова” се разбира азбука, трябва да имаме предвид, че на сърбо-хърватски език “слово” означава “буква”. Затова у изследователите сърби и хървати при четене спонтанно възниква представата, че според автора на текста Кирил е “написал” – интерпретира се като “създал”, “измислил”, “изобретил” – 32 букви. И тъй като СЛ е била публикувана за първи път именно в сръбско списание, то естествено първите изследователи, които са й обърнали внимание, са възприели “слова” като “букви”.

……….

Понеже в рамките на приетата обща историческа картина славянската азбука е сътворена от родения в Солун св. Константин Философ, чийто живот е протекъл съвсем различно от “историята” на проповедника Кирил от СЛ, то логично е да се тръгне към извода, че СЛ е една измислица, представяща в невярна, изопачена светлина създателя на славянската азбука и делото му – или че са измислени поне най-важните детайли на СЛ.

…………

Сравнявайки сюжета на СЛ с “истинската” биография на св. Константин – “истинския откривател” на славянската азбука, на изследователите прави впечатление една особеност: че стремежът на Кирил от СЛ е насочен към българите, сред които протича мисията му и за които са написаните от него “32 слова”, т.е. азбуката. Тя е в ярък контраст с общото схващане в науката, че азбуката на българите всъщност е общославянска азбука, която св. Константин Философ най-напред е въвел в употреба в Моравия – далеч от България. Този контраст поражда мисълта, че СЛ е написана от българин, който е вплел в нея родолюбиви (или “патриотични”) чувства, проявени особено ярко в заключителната част на СЛ: че Кирил е написал 32-те слова (азбуката) за българите, че те са възприели вярата главно благодарение на собствените си усилия, а не на неговите проповеди, че тяхната вяра е “православна”, и че не някой друг, а именно те ще предадат тази вяра на Бога, т.е. че тя ще пребъде.

Именно този контраст е в основата на недоверието на изследователите от небългарски произход към СЛ; понякога то преминава даже в зле прикрито раздразнение към опитите на отделни учени да видят в СЛ един общо взето почиващ на достоверни събития разказ. Затова тезите на Й. Иванов, Ст. Гечев и Е. Георгиев за реално съществувал проповедник зад образа на Кирил от СЛ са посрещани с подчертано отрицателни реакции.

Вече отбелязахме, че горната конструкция има своята логика.

В същото време обаче е лесно да се забележат вътрешни противоречия в нея.

Такова е например отбелязваното в почти всички публикации за СЛ разминаване на броя на написаните от Кирил “32 слова” с броя на буквите в славянската азбука. Освен него заслужават внимание поне още няколко:

- Какъв български патриотизъм има в твърдението на СЛ (според интерпретацията на господстващото мнение), че създателят на българската азбука не е българин (да не забравяме, че в същото време някои извори приписват на св. Константин Философ български произход), а никому неизвестен чужденец, дошъл чак от Кападокия, който не само не е знаел български, но първоначално изобщо не е знаел къде живеят българите?

- С какво неизвестният по произход кападокиец е по-добър за автора на СЛ от произхождащия от благороден солунски род Константин Философ, който, както отбелязахме, в някои жития е представен за българин?

- Как опитите на много изследователи да видят анти-гръцка насоченост на СЛ се съчетават с факта, че първоначалната топлина, с която Кирил е посрещнат в Солун от гръцкия митрополит и гръцката общност (с която общува на гръцки), рисува Кирил като грък?"

И накрая да повторя още веднъж въпроса: защо 32 ? Откъде се е взело това число?

У някои шарлатани се наблюдава здрав разум извън "работната" им среда. Тоест не изключвам Цанов да е държал съвсем нормални лекции по антична история в Германия, а само тук да си е позволявал щуротии по патриотично-ексцентрична линия

Знаете ли кои са и на каква тема са двете монографии, издадени от "Валтер де Груйтер", които бележат върховите постижения на ГЦ ?

Колко и кои български историци може да се похвалят с две монографии в издателство от ранга на Валтер де Груйтер, със студия в "Хисторише Щудиен" и с брошура, преиздадена след 65 години в "Краус репринтс"?

От материала на г-н Йончев излиза, че той не знае, че рецензията на ВЗ за ГЦ е публикувана. В нея има доста обидно отношение към ГЦ ... Да не говорим, че тя защитава несъстоятелна визия за покръстването ...

[boilad]

Знаете ли кои са и на каква тема са двете монографии, издадени от "Валтер де Груйтер", които бележат върховите постижения на ГЦ ?

Колко и кои български историци може да се похвалят с две монографии в издателство от ранга на Валтер де Груйтер, със студия в "Хисторише Щудиен" и с брошура, преиздадена след 65 години в "Краус репринтс"?

Май пак избягахме от отговора на няколко простички въпроса: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3993&p=327165

[T.Jonchev]

И на още няколко:

Но щом вие смятате, че тези противоречия не са на ГЦ, а се съдържат в изворите, то моля да ни убедите с примери - в кои извори се казва, че:

1.Константин-Кирил Философ е живял в четвърти век.

2.Константин-Кирил Философ е син на Лъв Гомост

3.Константин-Кирил Философ е умрял в днешна Македония.

От материала на г-н Йончев излиза, че той не знае, че рецензията на ВЗ за ГЦ е публикувана.

Знам, че е публикувана, дори в нета има препратки.

В нея има доста обидно отношение към ГЦ ...

Много добре. Цитирайте обидните за ГЦ текстове от рецензията - нека ги видим. Аз пък ще цитирам обидните за ВЗ текстове на ГЦ. Така ще можем да сравняваме нещата по същество и всеки, който прочете, ще може да направи собствени заключения, вместо да получава внушения.

Да не говорим, че тя защитава несъстоятелна визия за покръстването ...

Несъстоятелна според кого?

[Й. Табов]

Май пак избягахме от отговора на няколко простички въпроса: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3993&p=327165

Отговорът на

I.2. и I.3. Придържа ли се Ценов към елементарни научни изисквания?

е даден от от В.де Г и Краус: 5 г. след първата монография В.де Г. издава втора, а Краус преиздава труд на Ц. 65 г. след публикуването му.

На въпроса:

1. защо и на базата на какви критерии пренебрегват всички, сирийски, арменски, хазарски, унгарски, латински, гръцки и, не на последно място, домашни, извори в които се казва, че българите са "късни пришълци";

отговарям: на базата на други извори, от които излиза, че българите са автохтонно население. А споменатите от вас подлежат на проверка и критична преоценка.

Много добре. Цитирайте обидните за ГЦ текстове от рецензията - нека ги видим. Аз пък ще цитирам обидните за ВЗ текстове на ГЦ. Така ще можем да сравняваме нещата по същество и всеки, който прочете, ще може да направи собствени заключения, вместо да получава внушения.

С караницата на ВЗ и ГЦ няма да се занимавам - ако на вас ви е интересно и намирате смисъл, ровете ...

[boilad]

Отговорът на

I.2. и I.3. Придържа ли се Ценов към елементарни научни изисквания?

е даден от от В.де Г и Краус: 5 г. след първата монография В.де Г. издава втора, а Краус преиздава труд на Ц. 65 г. след публикуването му.

На въпроса:

1. защо и на базата на какви критерии пренебрегват всички, сирийски, арменски, хазарски, унгарски, латински, гръцки и, не на последно място, домашни, извори в които се казва, че българите са "късни пришълци";

отговарям: на базата на други извори, от които излиза, че българите са автохтонно население. А споменатите от вас подлежат на проверка и критична преоценка.

С караницата на ВЗ и ГЦ няма да се занимавам - ако на вас ви е интересно и намирате смисъл, ровете ...

Именно във връзка с обвинението на Ценов, че Златарски е плагиатствал, беше и първия ми въпрос. Разбира се удобно пропуснат, тъй като гуруто е уличено в същата аморална дейност благодарение на собствените му писания. Но да речем, това уж няма отношение към "научната" му дейност, а доколко морално непочтен човек е почтен и добросъвестен като учен?

Кой какво е издавал не отговаря на въпроса придържа ли се Ценов към елементарни научни изисквания - безпристрастност и проверяемост - след като: 1. Ценов е политически пристрастен и сам признавате емоционален човек, а по-лошото е, че на базата на тези пристрастия се градят уж научни трудове, т. е. .критерия за научната им достоверност е субективното мнение на автора им; 2. проверката на редица твърдения на Ценов показва: (пак съм принуден да изброявам, тъй че този път с букви) а) Ценов интерпретира свободно изворите, т. е. използва собственото си субективно мнение като най-достоверния критерий; б) освен волната интерпретационна програма Ценов ползва и свободни цитати (пак онзи прословут случай с обеците и пръстените) и в) отново изхождайки от собствената си субективна оценка, а не от "критична преоценка" Ценов натаманява изворите така, че да се вписват в предпоставената му теза (това включва както прословутия случай с обеците и пръстените, така и произволните отъждествявания и твърдения/мнения, които уж били в изворите), или съвсем безкритично, а не "критично преоценени", безапелационно приема онези извори, които се вписват в нея. Именно проверката и критичната преоценка отдавна е показала склонноста на някои автори към архаизация, а помощните дисциплини нагледно показват правилността на тази проверка и критична преоценка (все забравям, че за някои хора Рашо Рашев е най-големия фантаст).

Весело посрещане на новата година и нека за всички ни да бъде по-успешна и плодотворна!

Редактирано Декември 31, 2014 от boilad

[T.Jonchev]

Отговорът на

I.2. и I.3. Придържа ли се Ценов към елементарни научни изисквания?

е даден от от В.де Г и Краус: 5 г. след първата монография В.де Г. издава втора, а Краус преиздава труд на Ц. 65 г. след публикуването му.

Ето че издателствата влизат в ролята на специалисти по всичко - защото освен история, те са издавали публикации по всевъзможни дисциплини, художествена литература, вкл. и т.нар. булевардни романи. Направих си труда да прегледам изданията на De Gruyter от 30-те години - там могат да се видят и забележителни бисери, макар че някои неособено препоръчителни днес издания са свенливо пропуснати в каталога. Прочее пропусната е и едната публикация на Ценов, която са издали през 1935г. - за историята на българите и другите южни славяни.

А ако погледнем статистически нещата, излиза, че Ганчо Ценов всъщност е бил много по-издаван в България, отколкото в Германия - въпреки всичките фенски заклинания колко много му е пречено в отечеството и колко прочут, оценен и предпочитан бил в чужбина. В статията за него в Уикипедия, която е подчертано позитивна, има рубрика "основни трудове", в която са посочени 24 заглавия. От тях само 6 са издадени в Германия, а останалите 18 - у нас. Така че моля да бъдат спрени вече спекулациите относно проблема "пречки на родна почва / адмирации зад граница". Особено щом пък издателствата ще са критерий за стойността на изданията и величието на автора.

С караницата на ВЗ и ГЦ няма да се занимавам - ако на вас ви е интересно и намирате смисъл, ровете ...

Чудесно. Аз също не намирам смисъл, защото зная, че "караницата" или по-точно обидите са съвсем еднопосочни. В такъв случай обаче недейте да подхвърляте недоказуеми твърдения, след като нямате намерение да отстоявате думите си.

На зададените и повторени от мен три въпроса е ясно, че няма да отговорите. То няма и как да се отговори, без да лъсне несъстоятелността в съответните становища на Ценов и голословието във вашите - че Ценов пишел така, защото такива данни имало в изворите.

Честита Нова година на всички във форума!

[boilad]

Ето че издателствата влизат в ролята на специалисти по всичко - защото освен история, те са издавали публикации по всевъзможни дисциплини, художествена литература, вкл. и т.нар. булевардни романи. Направих си труда да прегледам изданията на De Gruyter от 30-те години - там могат да се видят и забележителни бисери, макар че някои неособено препоръчителни днес издания са свенливо пропуснати в каталога. Прочее пропусната е и едната публикация на Ценов, която са издали през 1935г. - за историята на българите и другите южни славяни.

Толкова по въпроса за едно от големите издателства "специализирани" в публикуването на "научни" трудове.

[boilad]

Ситуацията ми прилича на "смешен плач". Как пък на някои хора не им увряха главите и съвсем безкритично приемат и повтарят твърденията на Ценов, едно си баба знае едно си бае, но има светлина в тунела много от коментарите са съвсем смислени и обосновани. Надявам се повече хора да се събудят и да осъзнаят вредата от ценовизма за историята.

http://sparotok.blogspot.com/2013/05/blog-post_26.html

http://bls.blog.bg/politika/2012/03/30/negramotniiat-istorik-gancho-cenov-ne-e-pyrvoaprilska-shega.931314

[Perkūnas]

Да, добре, че обръщате внимание на значението на "слова" в сръбски, румънски ... В статията съм го написал изрично, но предпочитате да обобщавате, без да сте прочели текста.

Впрочем, за вашите авторитети, чието мнение поддържате, авторът на СЛ е полуграмотен "български патриот", който е направил една нескопосана компилация, само и само да изкара българите "избран народ", и което е най-важно, че те са живели около Солун, Брегалница и т.н. - места, където според Ягич и сие по онова време не е имало българи. Та излиза според вас, че този полуграмотен българин е писал "по сръбската" традиция, където "слова" е букви, а не по българската, както се полага на един "български патриот" ...

А ето и една по-обширна извадка от статията - дано сега да прочетете това, което трябваше да проверите преди да пишете обобщения ...

"За да се опитаме да разберем генезиса на утвърдилото се убеждение, че под “32 слова” се разбира азбука, трябва да имаме предвид, че на сърбо-хърватски език “слово” означава “буква”. Затова у изследователите сърби и хървати при четене спонтанно възниква представата, че според автора на текста Кирил е “написал” – интерпретира се като “създал”, “измислил”, “изобретил” – 32 букви. И тъй като СЛ е била публикувана за първи път именно в сръбско списание, то естествено първите изследователи, които са й обърнали внимание, са възприели “слова” като “букви”.

При никой сериозен изследовател при четене не възникват спонтанно някакви си представи.

Напротив, спонтанно фантазиране е характерно за Вас и Вашия кумир Г.Ц., както се вижда и от обърканите и лутащи се Ваши разсъждения.

[Й. Табов]

Ето че издателствата влизат в ролята на специалисти по всичко - защото освен история, те са издавали публикации по всевъзможни дисциплини, художествена литература, вкл. и т.нар. булевардни романи. Направих си труда да прегледам изданията на De Gruyter от 30-те години - там могат да се видят и забележителни бисери, макар че някои неособено препоръчителни днес издания са свенливо пропуснати в каталога. Прочее пропусната е и едната публикация на Ценов, която са издали през 1935г. - за историята на българите и другите южни славяни.

.........

От тях само 6 са издадени в Германия, а останалите 18 - у нас. Така че моля да бъдат спрени вече спекулациите относно проблема "пречки на родна почва / адмирации зад граница". Особено щом пък издателствата ще са критерий за стойността на изданията и величието на автора.

Честита Нова година на всички и пожелания за здраве и късмет!

В статията в Уикипедия е дадена неясно извадената от всички библиотеки в Б-я публикация в отделна книжка на поредицата Хисторише Щудиен (вижте картинката):

Tzenoff, G. Wer hat Moskau im Jahre 1812 in Brand gesteckt? Historische Studien No. 17. E. Ebering, Berlin, 1900.

В Краус е преиздадена друга публикация - нещо като кратък реферат на основната. За нея - тя е 30 страници - се твърди, че това била дисертацията на ГЦ.

Преди години, когато излезе критичната за ГЦ статия в Ист. преглед, специално отидохме с директора на нашия И-тут при Г. Марков, който беше тогава и директор на ИИИ, и гл. редактор на Ист. преглед, за да му подарим за б-ката на ИИИ ксерокопие на тази книжка (ок. 120 стр.); в нея е 1/3 от дисертацията на ГЦ. Г.М. обеща да публикува отговор в ИПр., и изпълни коректно обещанието си. Има ли копие на подарената публикация в б-ката на ИИИ - не знам. Може би вече не.

От Хисторише Щудиен няма и следа в Уикипедия; подобни неща се трият безмилостно. След като излезе нашата с К.Василев брошура за ГЦ, се случи нещо, което в наши дни изглежда невероятно: "от едно високо място" са се обаждали на директора на нашия и-т с натиск да ни се потърси сметка.

За кои още публикации на ГЦ нямаме информация - можем само да се чудим. Апропо, според каталозите на основните руски б-ки - според проверката на колеги - няма нито една книга на ГЦ, въпреси че дисертацията му е за парлив проблем в руската история.

Нито Краус, нито Хисторише Щудиен са публикували "художествена литература, вкл. и т.нар. булевардни романи".

Големите издателства са публикували съчинения от различни жанрове, но реномираните издателства затова са реномирани, защото се стараят да издават само качествени произведения от всеки жанр. Ползвали са рецензии, препоръки и др. Ако първата книга във В. де Г. беше с лоши качества, едва ли биха издали втора след 5 години.

Всички тези наивни опити да се хвърли кал върху квалификацията на ГЦ и съчиненията му според мен са плод на предразсъдъци, непознаване на противоречията в "дошляшките" теории и непознаване на автохтонните теории. Примесени са с лични чувства на засегнати български фамилии на историци и са удобни за политически мотивираното изопачаване на българската история от кръгове в чужбина.

Вече набира сила дебатът за автохтонния произход на българите. Ще имате ли сили да участвате - на добро ниво, по правилата на науката?

Редактирано Януари 3, 2015 от Й. Табов

[T.Jonchev]

Преди години, когато излезе критичната за ГЦ статия в Ист. преглед, специално отидохме с директора на нашия И-тут при Г. Марков, който беше тогава и директор на ИИИ, и гл. редактор на Ист. преглед, за да му подарим за б-ката на ИИИ ксерокопие на тази книжка (ок. 120 стр.); в нея е 1/3 от дисертацията на ГЦ. Г.М. обеща да публикува отговор в ИПр., и изпълни коректно обещанието си. Има ли копие на подарената публикация в б-ката на ИИИ - не знам. Може би вече не.

От Хисторише Щудиен няма и следа в Уикипедия; подобни неща се трият безмилостно. След като излезе нашата с К.Василев брошура за ГЦ, се случи нещо, което в наши дни изглежда невероятно: "от едно високо място" са се обаждали на директора на нашия и-т с натиск да ни се потърси сметка.

Искате да кажете, че историческата наука се страхува от Ценов, преследва го и унищожава трудовете му като в роман на Дан Браун? Уверявам ви, че грешите. Ако това беше вярно, как са издадени онези 18 заглавия още приживе на Ценов? А как са направени преизданията след 1990г.? За периода 1944 - 90 смятам, че се разбрахме - той е бил обявен за фашист и трудовете му (даже не всичките, както се видя) са се оказали забранени именно по тази причина, а не заради съдържанието им. Също като публикациите на Александър Станишев например, срещу чието съдържание никой не е имал претенции - нито преди 1944г., нито след нея.

Всички тези наивни опити да се хвърли кал върху квалификацията на ГЦ и съчиненията му според мен са плод на предразсъдъци, непознаване на противоречията в "дошляшките" теории и непознаване на автохтонните теории. Примесени са с лични чувства на засегнати български фамилии на историци и са удобни за политически мотивираното изопачаване на българската история от кръгове в чужбина.

Вече набира сила дебатът за автохтонния произход на българите. Ще имате ли сили да участвате - на добро ниво, по правилата на науката?

Проф. Табов, вие ме разсмивате.

Ако действително мислите това, което сте написали, защо тогава не отговорихте на трите съвсем прости и ясни въпроси, които зададох? Ако бяхте посочили извори, в които присъстват такива факти, каквито Ценов твърди, че присъстват, щяхте много убедително да докажете колко е неправилна критиката ми и аз, разбира се, щях да се съглася, че е неправилна. Ако ли пък такива извори няма, ако такава е истината, ами признайте го и покажете по този начин позитивизъм и добронамереност в спора. В науката се прави така - нали пледирате за участие "по правилата на науката"?

[boilad]

Ако Ганчо Ценов е ценен с нещо, то е с това, че ни показва как не бива да се прави история, същото важи и за следовниците му. Политически манджи гарнирани с националистически уклон и щипка конспирация, какво повече му трябва на човек?

Съвсем резонно е от най-високо място да се иска сметка за псевдонаучни публикации в издание като "Исторически преглед", това да не е " Уикенд" или "Жълт труд". Такива публикации могат само да сринат кое да е престижно издание. Аз например отдавна не чета вестници, защото едно, че са жълти, второ, че са неграмотно списвани без грам логическа мисъл и бъкащи с неологизми на които би завидял и Оруел с неговия "новговор" - такива като "ваканцуване", "входиране", "взломили".

[Black Wolf]

Всъщност г-н Табов по какво е професор?

[T.Jonchev]

Математика

[Last roman]

демек своеобразен български вариант на Фоменко))

[miroki]

Е Ценов, като е по история?

Не виждам, кой знае колко позитивни коментари, относно неговата работа, въпреки, че има и такива

Тук вече минаваме в коментари относно личносттите на потребилтелите, които все пак са си анонимни.

Или има желание да направим каталог на професорите участващи в нашия форум?

[glishev]

Да, наистина, Ценов като е бил по история - какво? Със същия успех щеше да е "добър" историк и ако беше от Спортната академия

Ако утре проф. Каприев (по философия) започне да пише в раздела за химия и обяви, че е превърнал оловото в злато, ще си спомним къде е проблемът с математиците, пишещи за история

[makebulgar]

Съществуват обаче и изключения. Някои любители често стават по-добри и от професионалистите. Ако отделят достатъчно от свободното си време за да изучат науката на хобито си, то могат и да задминат професионалистите. И могат да направят някои открития. Историята е пълна с такива примери. А аз говоря от личен опит.

Както математиците могат да бъдат историци така и историците ако не ги мързи могат да се научат да смятат диференциални уравнения и интеграли.

Фоменко, Ценов и други обаче са идеолози и градят всичко на база идеи, а не на база логика и факти.

Редактирано Януари 7, 2015 от makebulgar

[T.Jonchev]

Съществуват обаче и изключения. Някои любители често стават по-добри и от професионалистите. Ако отделят достатъчно от свободното си време за да изучат науката на хобито си, то могат и да задминат професионалистите.

Разбира се - защото наука се прави не с диплома, а с глава. Но и задълбочените познания върху материята са задължителни във всички случаи.

[Й. Табов]

Искате да кажете, че историческата наука се страхува от Ценов, преследва го и унищожава трудовете му като в роман на Дан Браун? Уверявам ви, че грешите. Ако това беше вярно, как са издадени онези 18 заглавия още приживе на Ценов? А как са направени преизданията след 1990г.? За периода 1944 - 90 смятам, че се разбрахме - той е бил обявен за фашист и трудовете му (даже не всичките, както се видя) са се оказали забранени именно по тази причина, а не заради съдържанието им. Също като публикациите на Александър Станишев например, срещу чието съдържание никой не е имал претенции - нито преди 1944г., нито след нея.

Проф. Табов, вие ме разсмивате.

Ако действително мислите това, което сте написали, защо тогава не отговорихте на трите съвсем прости и ясни въпроси, които зададох? Ако бяхте посочили извори, в които присъстват такива факти, каквито Ценов твърди, че присъстват, щяхте много убедително да докажете колко е неправилна критиката ми и аз, разбира се, щях да се съглася, че е неправилна. Ако ли пък такива извори няма, ако такава е истината, ами признайте го и покажете по този начин позитивизъм и добронамереност в спора. В науката се прави така - нали пледирате за участие "по правилата на науката"?

Вие добре знаете, че в трудовете на ГЦ няма фашизъм: това е само претекст, за да бъде забраната по-категорична, а нарушаването й да води до по-тежки наказания.

След 1990 г. обстановката е променена, текат процеси на преосмисляне ... впрочем това тук всички го знаят.

За "грешните цитати". Срещал съм случай, когато Момзен е променил важна дума в издание на ръкописен текст в МГХ. Въпреки това Момзен е на висота ... Шишич например е нанесъл поправка в ръкописа на Дуклянския летопис ... а какво да кажем за хората, които превеждат "32 слова" в СЛ като "32 букви", въпреки че значението на "слова" е друго (с изключение на локални писмени традиции, далече от Б-я)?

"Сбърканите" според вас цитати на ГЦ не са от такава важност, че да се предприема търсене по ръкописите и да се проверява как е там.

[T.Jonchev]

Вие добре знаете, че в трудовете на ГЦ няма фашизъм: това е само претекст, за да бъде забраната по-категорична, а нарушаването й да води до по-тежки наказания.

Знам. Тези, които са ги забранили, изобщо не са ги чели, за да преценяват има или няма фашизъм там. Така се е постъпвало по принцип в тия години. Забраняват всъщност човека, залепват му етикет, а забраната на трудовете му е просто последица заради етикета. Така са постъпили и с Филов, и с Мутафчиев, и със Станишев и с още много хора.