Грешките на историка Ганчо Ценов

[Й. Табов]

Учудвам се на подобни мнения и не мога да проумея защо един спор трябва да се води около това кой кого харесвал и кого не, кой къде бил влизал, кой и кога го издавал или забранявал и т.н. вместо около конкретиката на твърденията и стойността на аргументите.

Надявам се, че не очаквате спорът за произхода на българите да бъде решен тук или воден в детайли тук.

Това, което се опитвам да обясня, е, че честен спор по този проблем не е бил воден; че това, което имаме сега, е резултат не толкова на аргументите на Златарски и др., а на външен натиск.

Преди десетина години излезе една брошура за Г.Ц., която бяхме написали с Кл. Василев. Някое време след това в И.Преглед излезе рецензия горе-долу с твърденията, които сега четем в Уики, вкл. и с инсинуацията за плащането. Авторът на рецензията е много добър историк (специално се интересувах за него) и много почтен човек. Той добросъвестно и професионално е отразил достъпната му информация.

Критиката за ГЦ в рецензията започва с това, че докторската степен на ГЦ му била едва ли не "подарена" - така раздавали по онова време докторски степени на младежи от периферни страни. За това говорел фактът, че дисертацията му била на 30 страници.

По моя молба колега от Берлин ми изпрати ксерокопие на част от докторската дисертация на ГЦ, която е издадена на 112 (сто и дванадесет) страници в поредицата Хисторише Щудиен. С покойния директор на ИМИ отидохме при Г.М., тогава директор на ИИ, и му подарихме - за библиотеката на ИИ - копие от публикацията. Г.М. се съгласи И.Преглед да отпечата отговор - което и бе направено.

Както се вижда, колегите от Уики не са чели П.Преглед, не цитират статиите там.

Най-печално е обаче, че в списъка на публикациите на ГЦ там ОТНОВО ЛИПСВА изданието в Хисторише Щудиен.

Такива работи.

Вече отбелязах честния подход на автора на рецензията в И.Преглед. Той пише, че благоприятните за Г. Ценов отзиви от чужди учени са в “главно немски периодични издания от 30-те години, които липсват в България и е невъзможно сега да се направи справка.”

Каква мила родна картинка: “нашите” доводи са налице, а на “чуждите” липсват в библиотеките – изпарили са се! Това навява тъжни мисли за манипулациите в информационната база на съвременната българска историческа наука.

В подкрепа на мнението на Т. Йончев ще цитирам заключителни думи от моя отговор в ИПреглед:

Ще намерят ли сили “професионалните историци” ... да водят АКАДЕМИЧЕН научен спор с нужното уважение към опонентите си, без дискриминация по раса, пол, възраст, професия, без докачки за “честта на пагона”? Спор, в който важна е преди всичко научната истина?

[miroki]

Ако можеха отдавна да е проведен.

Обичайно се започва с колко сме велики и колко другите нищожни.

Това го виждаме постоянно, дори и в този научен форум.

Но "совите не са това, което са".

Някой ден ще прогледнем, надявам се скоро да ни паднат капаците пред очите.

Дано доживеем да видим истината каква е.

[Eньо]

В подкрепа на мнението на Т. Йончев ще цитирам заключителни думи от моя отговор в ИПреглед:

Ще намерят ли сили “професионалните историци” ... да водят АКАДЕМИЧЕН научен спор с нужното уважение към опонентите си, без дискриминация по раса, пол, възраст, професия, без докачки за “честта на пагона”? Спор, в който важна е преди всичко научната истина?

Събуденият дух

През последните няколко години забравеното име на българския учен от първата половина на ХХ век Ганчо Ценов все повече привлича вниманието на нашата интелигенция.

Преиздадени бяха негови книги, излезе и отделна брошура, посветена на научните му перипетии.

Кой е Ганчо Ценов? Без съмнение една оспорвана личност:

- за опонентите му – несъстоял се историк, чиито произведения са без научна стойност;

- за почитателите му – един от най-крупните български учени, с докторат от Берлинския университет, с пет книги, издадени в чужбина, от тях две монографии в едно от най-престижните европейски издателства “Walter de Gruyter”…

Каква е точно истината за творчеството и произведенията на Ганчо Ценов?

Отговор на този въпрос се е опитал да даде Николай Проданов в рецензията си – публикувана в бр. 5-6/2002 г. на сп. “Исторически преглед” – за брошурата “Възкръсващата история на д-р Ганчо Ценов” с автори Й. Табов и Кл. Василев.

Всъщност названието “рецензия” е подвеждащо. Още в самото начало Н. Проданов определя целите, които си поставя, по друг начин.

Според него групичка историци-дилетанти е започнала “кръстоносен поход” срещу “професионалната българска историческа наука”; идейна опора на тези аматьори е не друг, а починалият преди повече от 50 г. Ганчо Ценов! За да спаси науката от тази напаст, Н. Проданов заема позата на “рицар-защитник” на “професионалните историци”.

Може би не всички историци биха пожелали Н. Проданов да ги защитава. Но все пак трябва да се съобразим с факта, че, публикувайки статията му в свое издание, Институтът за история на БАН фактически го легитимира в поетата от него роля.

И така, за спасението на историческата наука, или поне на честта на пагона на “професионалните историци”, Н. Проданов се захваща с основния враг – Ганчо Ценов, а съвременните “историци-дилетанти” са нещо като фон за основната полемика.

Първият удар е срещу докторската дисертация на Ганчо Ценов. Както ще стане ясно, той не е избран случайно. Подготовката за него е била направена още отдавна, преди много години, от други хора.

Но Н. Проданов е подценил предупрежденията, отправени в рецензираната от него брошура, че сведенията за Ганчо Ценов в “българските му досиета” (включително и в устните спомени на личните му врагове) са манипулирани, и черпи с пълни шепи сведения от тях.

С категоричния начин, по който го прави, той поема върху себе си и част от вината за техните деформации и фалшификации.

И така, на почти цяла страница Н. Проданов се занимава с детайли около дисертацията на Г. Ценов, за да докаже, че това фактически е един мизерен труд без стойност, при това не по история.

По онова време, пише Н. Проданов, в Западна Европа много университети са раздавали докторати без покритие. Такъв бил и случаят с Г. Ценов.

Така фактически Берлинският университет, където Ценов е получил доктората си, е причислен към “лошите университети” – нещо, което буди учудване и на което очевидно няма кой да повярва, защото и тогава, както и сега, Берлинският университет е имал славата на едно от “най-строгите” и взискателни учебни заведения.

Затова Н. Проданов полага усилия да аргументира твърдението си.

Тук той вади един от основните си козове, за който даже използва препинателния знак (!): дисертацията на Ценов била само 35 страници.

Не е за вярване! Такова нещо е невъзможно! – ще си каже критичният читател на тези редове.

Но да се върнем към разсъжденията на Н. Проданов. Без да е не само чел, но дори според собствените му думи без даже да е виждал дисертацията, той твърди, че в нея няма съществен научен принос. Такъв не можело да има в един толкова кратък труд, а публикуването му в отделна брошура не означавало нищо, защото такава била обичайната практика.

Какви обаче са действителните факти?

Първата публикация на част от дисертацията на Ценов наистина е с обем около 35 страници и наистина подобни брошури не са били рядкост.

Тя обаче съдържа само ЧАСТ от дисертацията.

Този факт е отбелязан изрично от издателя на гърба на титулната страница на изданието.

Предлагаме на читателите факсимиле от текста, който разсейва всякакво съмнениеи категорично опровергава данните от рецензията в “Исторически преглед”, защото

първото изречение в него оповестява, че това е само част от целия представен труд.

Пълен текст на разработката на Ганчо Ценов за запалването на Москва през 1812 г. от дисертацията му е отпечатана през 1900 г. като № 17 от авторитетната серия “Historische Studien” и е с обем 112 страници.

Освен това въпросната публикация на Г. Ценов е ПРЕИЗДАДЕНА през 1965 г. доста след смъртта му, и това доказва не само научната й стойност, но и учудващата й актуалност цели 65 години след първата й поява. Макар че преиздаването е отбелязано в рецензираната от Н. Проданов брошура, той го е пропуснал и въпреки важността му то е останало скрито от редколегията и читателите на “Исторически преглед”.

И така, изясняването на горните подробности води до извода, че дисертацията на Г. Ценов заслужава висока оценка (всъщност колко от

дисертациите на българските историци са издадени повторно, и то в издателство от ранга на Краус?), а атаката срещу нея е необективна и построена върху неверни твърдения. Понеже техният генезис е възлов елемент в цялостната кампания срещу него и заслужава особено внимание, ще се върнем към този проблем

малко по-късно.

Тъй като се стреми да ни убеди, че Г. Ценов не е “истински” учен, Н. Проданов атакува и публикациите му. За тази цел той ни поднася общи разсъждения как всеки, който плати на някое издателство (включително и на най-престижните!), може да издаде “каквото си писание иска”.

Всъщност престижните издателства са престижни именно защото не издават каквото и да е; и ако се случи по погрешка да напечатат слабо произведение, те не биха издали втори път същия автор. В случая с Г. Ценов става дума за едно от най-реномираните европейски издателства по онова време - Walter De Gruyter & Co., затова Н. Проданов не случайно е “пропуснал” да спомене името му. С монография в него би се гордял всеки, затова двете издадени Ганчо-Ценови книги (в 1930 и 1935 г.) са наистина забележително постижение. Те са достоен финал на изследователската му дейност, плод на която са различни статии, брошури, книги и монографии, като общо 5 от студиите и монографиите му са издадени на запад.

Издаването на двете студии на Г. Ценов от Walter De Gruyter & Co. заслужава повече внимание. През 1924 г. това издателство пуска ново общонаучно списание “Minerva-Zeitschrift”.

Още в първия му брой има статия от Г. Ценов.

Това говори за неговия авторитет като учен, защото обикновено в пилотния брой

на започващо списание авторите са предварително поканени от редактора или редколегията учени с име, които да привлекат вниманието на читателите.

Очевидно статията на Г. Ценов е била добре посрещната, и сътрудничеството му с Walter De Gruyter & Co. е продължило, за да се увенчае с обсъжданите две книги.

И така, нападките на Н. Проданов към научните трудове на Г. Ценов са несъстоятелни. С осъзнаването на този факт цялата полемика около Г. Ценов достига своеобразен Рубикон. Ясно е, че трябва да се върнем малко назад и да се опитаме да осмислим отново предмета на спора.

Една от основните тези на Н. Проданов е, че Ганчо Ценов не е “истински” учен и историк.

Видяхме, че формално тя не издържа критика. Но може би в нея има рационално зърно? Може би Ценов е и учен, и историк, но сътвореното от него е незначително и той не може да се сравнява със съвременните му български историци – Златарски, Мутафчиев, Ников? Защо такава позиция не задоволява Н. Проданов и съмишлениците му?

Ако тезите на Ценов са слаби и “ненаучни”, не е ли достатъчно да ни посочат къде са слабостите им?

Показателно е, че доводите на Ценов за българския произход на свв. Кирил и Методий и Кл. Охридски са посрещнати “на нож” от школата около Иречек и Ягич като проява на шовинизъм – тъкмо от онази школа, която априори е отреждала на българите само второстепенни роли в създаването и усъвършенстването на славянската писменост, а за “люлка” на тази писменост е считала Велика Моравия и нейното население.

Защо днес българските историци приемат с такава лека ръка тенденциозните и политически мотивирани обвинения на кръга около Ягич към Ганчо Ценов?

Защо папагалски повтарят оценки за трудове, които не са виждали?

Защо подминават положителните отзиви?

Какво са изобщо опитите да се подмени научния спор с оценки като “шовинизъм”, “ненаучни” и други подобни?

И така, защо Н. Проданов (и други като него) не желаят да прочетем писаното от Ганчо Ценов и да разсъждаваме по всяка от тезите и по всеки от доводите му? Това е най-добрият начин да видим кои от тях са верни и кои не са, и да стигнем и до оценка на творчеството му, за да видим кое в него е ценно и кое не е.

След тези разсъждения е време да се върнем към рецензията на Н. Проданов и към изложените в нея виждания за личностния конфликт между Г. Ценов и други водещи български историци от първата половина на ХХ в. – Златарски, Мутафчиев, Ников. Вярно ли е представена картината на нападките, обидите, конкурсите? Няма смисъл тук да навлизаме в подробности. Те не могат да повлияят съществено на НАУЧНАТА оценка за творчеството на Ценов, Златарски, Мутафчиев и Ников. Отправяните помежду им публични оскърбления са нещо, което не може да бъде одобрено. Но накрая именно Г. Ценов пред съда изразява съжаление за думите си и оттегля съдебния си иск, когато опонентът му оттегля оскърблението си.

Подобни клюки не могат да имат стойност в спор за наука, защото едно твърдение е вярно или не независимо от характера на човека, който го е изказал. Те обаче показват атмосферата на неприязън и преследване, с която е бил посрещан и изпращан Ценов от колеги в България. Ярко свидетелство за нея е подигравателният прякор “studierten Querkopf” (т.е. “учен чукундур”), подхвърлен от чуждите слависти към Ганчо Ценов и използван като оръжие срещу него от някои български историци.

Н. Проданов използва горните клюкарски истории за други цели, които съвсем не са невинни. С тях той цели да обоснове изложения от него “психологически портрет” на Г. Ценов. Ето думите му:

“… постепенно Ценов формира в себе си комплекс за преследване. Той е неуравновесена и несигурна личност … Можем да определим Ценов като подчертано активно-враждебен индивид, чиято агресивност цели постигането на власт и контрол. Агресивността му се конкретизира в персонална озлобеност …”

Позната фразеология! Вече сме позабравили клишетата от вида на “Не съм чел книгите на другаря Солженицин … той клевети … неговото злобно отношение …”. Забравили сме и внушаваните ни от пропагандата психологически портрети, които рисуват “врага” с лабилна психика и произтичаща от нея агресивност. Понеже подобни портрети не се правят за кого да е, следва да заключим, че някой е работил върху дискредитирането на Г. Ценов сериозно и професионално.

Всъщност горният цитат за “психическите отклонения” на Г. Ценов е последното звено на атаката срещу него, а началното беше опитът за дискредитация на дисертацията му. Към тях се добавя и още едно звено – междинно: по някое време от българските библиотеки е изчезнала и брошурата, в която е отпечатана част от дисертацията, и броят от серията “Historische Studien”, в която е публикуван пълният й текст, въпреки че всички трудове на Г. Ценов в България са били под строг контрол в секретните фондове на няколко библиотеки.

Логиката води към съвсем определен отговор: някой е организирал “изчезването” (вероятно унищожаването) на брошурата и дисертацията на Ценов.

С това е изчезнала пречката в “досиетата” и справочниците дисертацията му да бъде пост фактум редуцирана до скромния обем от 35 страници и на тази база да бъде изградена убедителна легенда за “самозвания учен – историк” с лабилна психика и агресивен характер.

Вероятно тази легенда (независимо дали горната версия за създаването й е вярна или не) е “преоткрил” и представил в “Исторически преглед” Н. Проданов. Той простодушно пише, че благоприятните за Г. Ценов отзиви от чужди учени са в “главно немски периодични издания от 30-те години, които липсват в България и е невъзможно сега да се направи справка.

” Каква мила родна картинка: “нашите” доводи са налице, а на “чуждите” липсват в

библиотеките – изпарили са се!

Това навява тъжни мисли за манипулациите в информационната база на съвременната българска историческа наука.

Начинът, по който още от самото начало на ХХ век започва своеобразна кампания срещу Ганчо Ценов, размахът и характерът й (с апогей забрана на трудовете и името му) съвсем не са следствие от “трудния му характер”. Той е работил по две ключови теми от българската история: произходът на българите и покръстването им, които са обект на фалшификации от много отдавна.

През ХІХ и първата половина на ХХ век те са имали и особено политическо звучене и стойност. Затова възгледите му (а и изнесените от него “неудобни” данни) по тези теми са били дразнителят, който – образно казано – го е направил “studierten Querkopf”. Ако примерно Златарски или Младенов биха имали вместо него такива схващания, не той, а те щяха да бъдат представени като “studierten Querkopf”, независимо от характера си, и щяха да бъдат преследвани от водещата славистична школа с не по-малка ярост.

Извън споровете за Ганчо Ценов рецензията на Н. Проданов (постановка на проблемите, тон на дискусията) буди и други достатъчно сериозни мисли.

Трябва ли дебати като този за научното наследство на Ганчо Ценов да се схващат като “кръстоносен поход” срещу “професионалните историци”? Ще намерят ли сили “професионалните историци”, представяни от Н. Проданов, да свалят мнимия си ореол на “богоизбрани” и носители на абсолютната истина и да станат нормални учени, които за нормални научни проблеми могат да водят АКАДЕМИЧЕН научен спор с нужното уважение към опонентите си, без дискриминация по раса, пол, възраст, професия, без докачки за “честта на пагона”? Спор, в който важна е преди всичко научната истина?

Йордан Табов

Институт по математика и информатика – БАН

Ул. “Акад. Г. Бончев” бл. 8

1113 София

[T.Jonchev]

Надявам се, че не очаквате спорът за произхода на българите да бъде решен тук или воден в детайли тук.

..................................................................................................................................................................................................

В подкрепа на мнението на Т. Йончев ще цитирам заключителни думи от моя отговор в ИПреглед:

Ще намерят ли сили “професионалните историци” ... да водят АКАДЕМИЧЕН научен спор с нужното уважение към опонентите си, без дискриминация по раса, пол, възраст, професия, без докачки за “честта на пагона”? Спор, в който важна е преди всичко научната истина?

Г-н Табов,

щом като - макар че сте математик - се занимавате и с история, несъмнено знаете онзи гръцки анекдот, от който произлиза поговорката "тук е Родос".

Аз съм "професионален историк" (каквото и значение да придавате на кавичките в случая) и от момента, в който прочетох книга на д-р Г.Ценов, съм готов да водя спор по негови тези. Няма как да го водя в академичните среди, защото там - право или криво - има пълно съгласие относно тях. Ето защо опитах да повдигна редица въпроси, на които д-р Ценов дава свои отговори, в историческите форуми - всъщност именно там тезите на Ценов намират привърженици. Оказа се обаче, че онези, които смятат Ганчо Ценов за велик историк, никак не са склонни да обсъждат конкретиката около неговите твърдения. Преди години написах доста обстойна критика върху три публикации на Г.Ценов. Оттогава и до момента от страна на д-р Ценовите апологети не съм видял друго, освен това същото голословно отрицание и нападки, от които самият Г.Ценов много често се оплаква и за които разточително му съчувстват неговите фенове. И излиза, че Ценов е прав просто защото е прав. Няма доказателства, няма аргументи. За своите привърженици той се явява аксиома или пък лема - вие изберете професионално кой от двата термина е по-подходящият.

Няма как един професионален историк (с кавички или без) да се съгласи с изследвач, според който Аспарух живее ту в IV, ту в VII век и който с еднаква безапелационност налага тези две твърдения, без да признае, че е сбъркал поне в едното. Подобни противоречия изпълват всички книги на Ценов, които съм чел.

Не разбирам защо тези твърдения да не бъдат коментирани в исторически форум. Понеже не е академична среда? Никога не съм смятал средата за най-важното нещо - както впрочем и издателството. Интересуват ме същината и аргументите.

[miroki]

При положение, че липсват трудовете, а преди това са били под строг контрол, как да разберем, какво е пишело в тях и да отличим от преиздаванията?

[Last roman]

в доста източноевропейски страни от две десетилетия е популярна псевдоисторията /развивана от скучаещи инжинери, счетоводители и пр. неспециалисти/. Те и привържениците им отстояват твърдения на съмнителни историци или подобни на тях дилетанти с воистину религиозен плам. Ето защо лично аз характеризирам тези пренесли се от кръчмите в интернет течения като секти /с присъщите им гурувци, форумни проповедници и прозелити/.

'Ганчоценовизмът' в България не прави изключение от правилото. Имаме си гуру /съмнителният историк Ганчо Ценов/ имаме си и няколко форумни проповедника /напр. зиези и спараток/ и разбира се значителния брой добросъвестни /и недобросъвестни/ техни зарибени последователи, които като латерни твърдят едно и също /съсипвайки всякаква конструктивна дискусия/ - българите са готи, траки, пеласги, мирмидонци и т. н.

По какво се разпознава един привърженик на тази сектичка, който може дори в тема за готварство да започне пропаганда за това, че хлябът и виното са измислени от българи и съответно да приведе множество 'убедителни доказателства':

- набляга на евтината патриотарщина, развива идеи за световен заговор срещу българщината /целящ да отнеме славното ни минало/,

- винаги вади откъси от средновековни и антични източници /които обаче се тълкуват от него произволно и извън контекста/,

- може да развие цял 'анализ' от една диалектна дума /доказвайки, че тя е от пеласгийско-тракийски произход/, ето защо съчиненията на форумния гений са изпъстрени с псевдолингвистични напъни и всевъзможни игрословици,

- набеждава автоматично за българофоби и агенти на чужди тайни служби всички, несъгласни с неговата 'теория',

- всяко второ негово изречение е призив да си отвориш очите за "ИСТИНАТА".

Редактирано Май 16, 2013 от Last roman

[isav]

набляга на евтината патриотарщина, развива идеи за световен заговор срещу българщината /целящ да отнеме славното ни минало/

Не съм привърженик на ТК, но има немалко примери за укриване или дори фалшифициране на факти свързани с нашата история от държави като Гърция, Сърбия, Румъния и най-вече Русия! Имам предвид древната ни история, не съвременната...

Та - обобщенията не са добро нещо!

[Й. Табов]

Как така две от книгите на д-р Ценов били издадени от най-реномирани световни издателства? С пари, разбира се. Спомням си, че и "трудовете" на Тодор Живков навремето бяха издадени от реномирано издателство в Англия. Да не би това обстоятелство да ги е направило по-стойностни?

Намеквате, че 15 години след като е умрял Г.Ц. е платил на "Краус репринтс" да преиздаде (през 1965 г.) реферата на дисертацията му?

Компроматът за него е направен доста професионално, от хора, които знаят как се правят такива работи. Това е станало вероятно около 1950-1955 г. Те не са знаели, че рефератът ще бъде преиздаден през 1965 г., иначе щяха да измислят други неща.

В компромата вече се пропука още една слабост - опитът с реферата да се "замени" публикацията в "Хисторише Щудиен". И манипулацията с броя на страниците.

Издаването на трудовете на Т. Живков е "от друга опера". Той лично със сигурност нищо не е платил. Да не би да си представяте, че издателство в Европа или Америка би издало за пари кой да е ирански аятолах - и че това не е направено само защото някой шейх не е платил? Ако се издават книги на видни политици, това се прави по съвсем други причини.

[Last roman]

Да оставим настрана къде е издаван въпросният автор, а къде не. Това няма отношение към темата - демек не доказва че е прав в убежденията си относно панбългарския произход на всьо и вся.

[T.Jonchev]

Намеквате, че 15 години след като е умрял Г.Ц. е платил на "Краус репринтс" да преиздаде (през 1965 г.) реферата на дисертацията му?

Нищо не намеквам, г-н Табов, дадох само пример. И ясно казах, че една публикация е стойностна, ако е стойностна, не заради издателството, а заради съдържанието.

Не съм чел дисертацията на Г.Ценов, не мога да я преценявам и съответно - не я коментирам.

Но съм чел други негови публикации, имам мнение по тях, коментирал съм ги достатъчно аргументирано и факта на тяхното преиздаване в началото на настоящия век не е в състояние да ме убеди в стойността им.

Разбирам, че нямате намерение да обсъждате становищата на Г.Ценов, които съм оспорил в моята статия, а смятам, че разбирам и защо. Но вие трябва да разберете, че оценка за автор, направена по издателството и обложката, е и ще си остане твърде неубедителна.

[miroki]

Аз пък се интересувам, ако нямаме информация, какво е пишело в дадена книга, можем ли да сме убедени, че при нейно преиздаване пише точно същото, както в оригинала?

[T.Jonchev]

Логично е да пише едно и също, след като е преиздание.

Не съм склонен да изпадам в параноя по този въпрос. Едната публикация от тези, които съм чел, беше оригиналното издание от началото на миналия век и не намирам никаква разлика в подхода, метода и стила между нея и преизданията.

Ти какво имаш предвид? Че в преизданията научното величие на Ценов е нарочно превърнато в нелепост?

[miroki]

Ако е бил "обществен враг" е съвсем нормално да е точно така.

Скоро имахме тема за един цигулар забравен умишлено.

А ако изборите бяха на 30 години и сега слушахме само доскорошният министър за мнението му за предходното правителство вероятно щяхме да вярваме много повече. И да си мислим, че наистина е било така. За късмет са на 4 г. и все още помним, че не всичко от казаното е вярно, било то и слова от министерството.

Та по политически причини се цапа най-много. А мотив има.

[T.Jonchev]

Ако е бил "обществен враг" е съвсем нормално да е точно така.

Скоро имахме тема за един цигулар забравен умишлено.

...............................................................................

Та по политически причини се цапа най-много. А мотив има.

Не мисля, че е така. Ако някой в днешно време се опасяваше от този "обществен враг", както казваш, просто нищо не трябваше да прави. Ганчо Ценов наистина беше напълно забравен. Аз съм медиевист и буквално съм изчел "де що има" по Българско Средновековие от Раковски и Кръстевич през Иречек, Дринов и Златарски, та до Георги Николов и Петър Голийски, барабар с всевъзможни издания на източниците, но до 2006г. не бях чувал нито името му, нито заглавие на негово изследване.

Точно обратното: интересът към Ценов е провокиран от неколцина доста възрастни днес хора, единият от които - Здравко Даскалов - дори му се пада близък роднина (забравих какъв точно). Те именно стоят в основата и на преиздадените публикации и са автори на възторжените предговори. Освен това - поне някои от тези издания са фототипни (напр. "Произходът на българите и началото на българската държава и българската църква" - издание на Хелиопол от 2005г., с което разполагам).

Така че в преизданията д-р Ганчо Ценов не е очернен - такъв е, какъвто всъщност е бил.

Редактирано Май 17, 2013 от T.Jonchev

[Й. Табов]

Ганчо Ценов фактически е "проправял пъртина" на теорията за автохтоннния произход (Цани Гинчев, Раковски и др. може да разглеждаме като предтечи). Естествено той е бил в несравнено по-трудно положение от Зл. и др., които имат зад гърба си няколко века развиваните писания как българите "са тръгнали през 666 г. от Волга" (666 е "числото на Звяра", а Волга е мястото, където Ал. Велики е поставил известните "колони на Александър" с тръбачи на тях, за да тръбят, когато оттам непосредствено преди Страшния съд се зададат "мръсните народи"). Тези теории вече са малко поизчеткани от външното презрение, но си носят вътрешния негатив към "мръсните татари".

Според мен Г.Ц. доста интересно излага наблюденията си - има немалко грешки, неточни формулировки и изводи, но и доста прозорливи досещания.

Трябва да обърнем внимание на нещо важно: ако наистина ГЦ е прав в основната си теза - че българите са автохтони - то голяма част от днешния ни "учебник по история" в старата си част е ПОЧТИ НАПЪЛНО ПОГРЕШЕН. Например историята на българското християнство. И ще трябва да констатираме, че писаното от ГЦ с всичките си недостатъци е по-вярно от "учебника".

Предстои интересен спор - г-н Йончев е в него с крачка пред другите.

Нека да не повтаряме грешките на нашите историци от първата половина от ХХ в. и да не превръщаме спора в караница. И, разбира се, да не се пречи на мненията и публикациите на "идейния противник".

[scarecrow]

ако Ценов е прав..., а ако не е прав, тогава какво правим?

Спомням си разказа за Ръсел, който казал ако 2+2=5, тогава аз съм папата. И доказал твърдението си.

[Aspandiat]

Надявам се, че не очаквате спорът за произхода на българите да бъде решен тук или воден в детайли тук.

По моя молба колега от Берлин ми изпрати ксерокопие на част от докторската дисертация на ГЦ, която е издадена на 112 (сто и дванадесет) страници в поредицата Хисторише Щудиен. С покойния директор на ИМИ отидохме при Г.М., тогава директор на ИИ, и му подарихме - за библиотеката на ИИ - копие от публикацията. Г.М. се съгласи И.Преглед да отпечата отговор - което и бе направено.

Ще намерят ли сили “професионалните историци” ... да водят АКАДЕМИЧЕН научен спор с нужното уважение към опонентите си, без дискриминация по раса, пол, възраст, професия, без докачки за “честта на пагона”? Спор, в който важна е преди всичко научната истина?

Само за протокола. Докторат по хуманитарни науки от 112 стр. е по-скоро дипломна работа... Истински "малък докторат" е от 200 нагоре.

[T.Jonchev]

Така е, но мисля, че тази подробност може да се пренебрегне. Работата е в съдържанието, не в обема - той е само административно изискване (за протокола, както казваш), макар че сериозна и важна тема няма как да се разработи в няколко страници.

[Христо Тамарин]

Апология на българският и международният автохтонизъм

Грешката и на Ганчо Ценов, а донякъде и на официалната история, е че търсят определен произход на българите, и то без да дефинират какво значи това.

В реалността имаме население, което говори някакъв език и изповядва накаква религия. То е уседнало или номадско. То прилага определени традиции при сватовстването. То няма нужда от етнически прякори-етикети.

Етносите могат да се появяват и да изчезват. Ето, ачък пред очите ни през 20-ти век се появи македонският етнос. Защо мислите, че и появата на българският етнос не може надеждно да се датира? Официалната история отговаря така: Българският етнос се е появил през 10 век (около 10 века преди появата на македонският етнос) на основата на местното християнско население, за което гръцкият език не бил роден (или пък бил изоставен).

Ако искате да припишете по-стара дата на появата на българският етнос, започвате да приличате на македонските патриотари.

Произходът на българският етнос, произходът на българският език, произходът на думата българи - това са три много различни въпроса от различни научни области. Всеки от тези въпроси трябва да се разглежда с помощта на методите от съответната наука. "Интердисциплинарният подход" трябва да бъде подчинен на частно-научните методи - обратното доникъде не води и създава само бъркотия.

[Й. Табов]

Само за протокола. Докторат по хуманитарни науки от 112 стр. е по-скоро дипломна работа... Истински "малък докторат" е от 200 нагоре.

Дисертацията на ГЦ е била от три части.

Само първата част (или може би част от нея?) е публикувана като отделна книжка в Хисторише Щудиен. Там е 112 страници, това имам на ксерокопие.

Сега все още пишем "еди-колко-си стандартни машинописни страници", защото освен броя на страниците много неща зависят от големината на буквите, от междуредията ... Какво означава "от 200 нагоре"? Не че има значение - просто любопитство: на пишеща машина ли са били писани дисертациите през 1900 г. ?

[Atom]

Грешката и на Ганчо Ценов, а донякъде и на официалната история, е че търсят определен произход на българите, и то без да дефинират какво значи това.

+1, мисля, че с това темата е напълно изчерпана.

[T.Jonchev]

+1, мисля, че с това темата е напълно изчерпана.

Темата съвсем не е за българския произход, а за грешките на Г.Ценов, така че - боя се - дълго няма да може да се изчерпа.

[Aspandiat]

Дисертацията на ГЦ е била от три части.

Само първата част (или може би част от нея?) е публикувана като отделна книжка в Хисторише Щудиен. Там е 112 страници, това имам на ксерокопие.

Сега все още пишем "еди-колко-си стандартни машинописни страници", защото освен броя на страниците много неща зависят от големината на буквите, от междуредията ... Какво означава "от 200 нагоре"? Не че има значение - просто любопитство: на пишеща машина ли са били писани дисертациите през 1900 г. ?

Компютърния стандарт за набор на страници е основан на машинописния. Тоест междуредие 1 или 1,5, 30 реда по 60 (+- 3/4 знака) или 1800 знака на страница. 200 стр = 360 000 знака с интервалите. Размерът на буквите е без значение. Та пребройте на страница по колко реда и знака са, за да стане ясно колко ст.маш.стр. е текстът.

[DendroaspisP]

Само за протокола. Докторат по хуманитарни науки от 112 стр. е по-скоро дипломна работа... Истински "малък докторат" е от 200 нагоре.

Така е. 112 страници е по-скоро разширен конспект на това, което си се захванал да разработваш.

[Й. Табов]

Компютърния стандарт за набор на страници е основан на машинописния. Тоест междуредие 1 или 1,5, 30 реда по 60 (+- 3/4 знака) или 1800 знака на страница. 200 стр = 360 000 знака с интервалите. Размерът на буквите е без значение. Та пребройте на страница по колко реда и знака са, за да стане ясно колко ст.маш.стр. е текстът.

Ами да минем към съвременни термини.

Трета глава от дисертацията на д-р Ценов е издадена като монография в престижната серия "Хисторише Щудиен".

Така добре ли е?