Ресурсите на планетата застрашително намаляват.

[ISTORIK]

Човечеството разполага само с една планета. Единствено на нея разчитаме за храна, вода, енергия, подслон... За да са щастливи, на милиарди хора по света им трябват само малко растителна храна, вода и дрехи, точно колкото да не умрат от студ, глад и жажда. Така е например в Северна Корея. За приличен живот на други са им необходими френско сирене, минерална вода Perrier, поне един автомобил, iPhone и Sony PlayStation, дрехи от Versace и истинско месо за домашните им любимци... Така е в Южна Корея. Какво ли ще стане, ако утре севернокорейците поискат да живеят като братята си съседи? А ако китайците пожелаят да имат стандарта на датчаните и индийците поискат да се хранят като французите? Всъщност няма никакво "ако" - те вече го искат...

Много сме, богати сме!

В момента човечеството наброява почти 7 милиарда и продължава да се увеличава с бързи темпове. Сега сме два пъти и половина повече, отколкото в средата на миналия век (виж графиката). За този период китайците например са нараснали със 770 милиона, а индийците със 790 милиона по данни на CIA World FactBook. Това донякъде се дължи на увеличената средна продължителност на живота в западния свят. С навлизането на съвременната медицина в по-малко развитите страни обаче хората там също ще започнат масово да достигат до третата възраст, както това вече стана в Китай и Индия - там средната продължителност на живота през 2007 г. е над 70 години (пак според CIA World FactBook). Данните на Световната банка сочат, че от 1990 досега хората в тези две държави са започнали да живеят с около 10 години повече. За сравнение населението в Нигерия (около 138 милиона) живее средно едва по 47 години. Нарастващото световно население пък ни гарантира непрекъснато увеличаващо се търсене на природни ресурси.

През последните 100 години също така сме свидетели на бурен световен икономически растеж, който осигурява все по-висока покупателна способност на стотици милиони хора. Страни с огромно население като Китай и Индия се приближават към стандарта на живот на западния свят. В резултат търсенето на суровини като дърво, метал, горива и т.н. се увеличава с главоломни темпове. Така например по данни на ООН в началото на века китайците консумират 1.36 трилиона kWh електрическа енергия годишно, а през 2007 - 2.859 трилиона. Индийците пък вече са осми в света по консумация на течни горива, като са изпреварили Канада, Франция и Италия.

Ресурсите

на планетата обаче не са неограничени и напълно възобновяеми. Човечеството бавно, но сигурно, осъзнава този факт. И все пак има ли изход от задаващата се неприятна ситуация или бъдещето ще ни донесе глад и войни за блага като въглищата или водата?

Условно можем да разделим ресурсите на невъзбновяеми и възобновяеми. В групата на първите попада петролът (без който между другото производството на пластмаси ще стане изключително труден и скъп процес), въглищата, природният газ, металите, радиоактивната руда и диамантите. Запасите на част от тези суровини вече са относително намалели и цената им непрестанно се покачва. Други са толкова скъпи за получаване и опасни, че никой и не помисля за тяхната масова употреба. Такъв е случаят с радиоактивните изотопи на елементи като уран и плутоний, които използваме в ядрените си електроцентрали (и бомби). Според Световната ядрена асоциация, въпреки че на земята има суровина за много години, засега едва 16% от електричеството на Земята е получено от екологичното (или поне непроизвеждащо CO2 емисии) ядрено гориво.

Възобновяеми ресурси са водата, дървото, земеделските култури и питомните животни, тоест храната. Както показва и името им, ако тези ресурси се стопанисват разумно, не би трябвало да се изчерпят. Но това, уви, съвсем не означава, че ще има по много за всички. Просто няма къде и как да отглеждаме толкова гори и толкова растения, или пък да изхранваме достатъчно животни, които да ни дават мляко и месо. Причината е най-вече, че няма да ни стигне водата за напояване (виж карето за водата), нито сме способни да продължим да развиваме земеделските добиви с досегашните темпове. По данни на World Resources Institute земеделската продукция на земята е нараснала с невъобразимите 72% между 1961 г. и 2005 г. Или както казва Daniel Basse, консултант в AgResource Company, в цитат на деня на New York Times: "Всеки на тази планета иска да яде като американец. Но за да стане това, ще ни трябват още две или три планети."

Добрата новина е, че все пак има ресурси, които подлежат на рециклиране. Само въпрос на време е човечеството да започне да рови из боклука си, събиран през последните 50-ина години. Дотогава вероятно рециклируемите ресурси като някои пластмаси и металите ще са добили статут на възобновяеми, разделното събиране и компостирането на боклука ще е гарантирано със закони, а изгарянето на дърво ще е абсолютно забранено.

Още по-хубава вест е, че стига да знаем как да ги използваме, на наше разположение са вечни и безплатни източници на енергия като слънцето, вятъра или температурата на земните недра, с които можем да заместим петрола, въглищата и т.н. Въпросът е кога това ще стане възможно и дали вече няма да е късно. Засега в целия свят може би само една страна - Дания, е истински напреднала по този път. Тя получава 20% от електрическата си енергия от вятърни генератори.

Големият враг

на човечеството е... самото човечество. На пръв поглед изглежда, че ако ограничим населението на Земята, ще решим проблема си. Това е вярно, но само докато едни нации живеят много по-добре от други. И само ако живеещите по-добре систематично не унищожаваха климата на планетата и не замърсяваха основните си източници на ресурси.

Промяната в климата и замърсяването на околната среда сериозно повлияват качеството и количеството на наличните природни ресурси. Така например според данните на ООН пиенето на замърсена вода в Африка причинява около 5000 стомашно-чревни разстройства всеки ден, които застрашават живота на доста деца (виж карето). Друг много добре познат по света и у нас пример е изсичането на горите, които по данни на ООН намаляват с няколко милиона хектара годишно. Според World Resources Institute през 1980 г. дърводобивът в света е бил почти 3 милиона кубични метра, а през 2005 г. - 3.5 милиона. През миналата седмица пък бе оповестено, че пшеницата в САЩ е заплашена от зараза, която може да добие епидемични размери. Виновникът е глобалното затопляне, а една епидемия в страната, която произвежда най-много пшеница в света, гарантира повишаване на цените, тоест глад в третия свят.

Технологиите няма да ни спасят

Справедливото разпределяне на благата, разумното експлоатиране на природните суровини всъщност не са технологичен проблем и затова няма начин да бъдат решени от учените. Управлението на света и устойчивото му развитие, както и борбата с екологичните проблеми, са проблем на човешкия дух и интелект, проблем на осъзнаването. Наистина технологиите за рециклиране на пластмаса или метали ще помогнат, но ние просто не можем да рециклираме до безкрай водата, почвата и дори металите.

Човечеството е доказало, че е способно да се справя с проблемите, които среща по пътя си. Еволюцията обаче винаги изисква промяна. Точно както хората са изоставили част от своите навици и инстинкти, за да живеят заедно в градовете, така и сега те трябва да заменят част от остарелите си разбирания с нови, за да живеят заедно на все по-отесняващата ни и бедна откъм природни ресурси планетата. Съвсем вероятно изглежда бъдещето да изисква човека да мисли първо за благото на обществото и чак после за своето лично осигуряване.

Подобни разрушителни последствия може да има и нагласата на всеки народ, който иска да живее така, сякаш заслужава повече от друг. И ако днес богатите могат да отстояват с успех апетитите си за ресурси, то след време прекомерните желания за контрол над стратегически суровини ще доведат до сериозни конфликти или дори до ресурсни войни. Нахлуването на Ирак в Кувейт и сблъсъците между Израел и бедната на вода Палестина, подсказват, че наличието или липсата на ключови суровини могат да подклаждат въоръжени конфликти. Любопитно е например, че от 2004 г. Израел плаща на Турция за вода с... оръжия.

Механизмите на пазарната икономика, разбира се, ще регулират процеса. И все пак това ще е до време. В настоящия момент сякаш сме изправени пред поредното предизвикателство в историята на човечеството. Проблем, който ще засегне всеки отделен човек, начина му на живот и начина му на мислене. Колко вода да ползвам? Мога ли да намаля консумацията си на храна? Събирам ли разделно боклука? Разумно ли е потреблението ми на дрехи, електроника и прочие? Мисля ли изобщо по тези въпроси?

Поскъпването на храните е само първо действие. Следващото ще е тяхната липса.

Преди може би излизаше по-евтино да отидете с колата до близкия хипермаркет, да напазарувате за цялата седмица и да се нахраните вкъщи, но кварталната кръчма започва да се превръща във все по-рационален избор. Не само защото основните хранителни продукти поскъпнаха значително, но и защото самото отиване с кола също струва повече отпреди. И ще струва все повече, ако колите продължават да се движат само с петрол.

Вече не е изненадващо, когато цените на селскостопанските стоки се движат рязко в посока нагоре или надолу. Причината е, че производството в аграрния сектор силно се влияе от климатичните фактори. През последните две години светът стана свидетел на рязко поскъпване на храните, което отчасти бе предизвикано от слаба реколта. Индексът на цените на храните, изготвян от Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FAO), се е повишил с 23.6% на годишна база през 2007 и с 9% през 2006 г. (виж графиката). В резултат на това и на поскъпването на горивата през 2007 г. нивата на инфлация бяха много високи практически навсякъде по света: в САЩ 4.1%; в еврозоната 3.1%; в Русия 11.9% ; в Китай 4.8%; за региона на Близкия изток 8.9%.

Но растящите цени на храните не са просто временно явление, а вероятно тенденция, която ще продължи през следващите години, твърди президентът на Световната банка Робърт Зелик, цитиран от АП. Поскъпването даде повод на някои правителства (в Русия, Китай, Тайланд, Малайзия и още 17 държави в целия свят по данни на Световната банка) да наложат контрол върху цените на някои основни продукти - мярка, която по-скоро ще задълбочи проблема, вместо да го реши.

Анализаторите са единодушни, че на пазара на селскостопанска продукция вече действат нови фактори. Ръстът на доходите, климатичните промени, високите цени на енергоносителите, глобализацията и урбанизацията променят структурата на търсенето и предлагането на храни в глобален план, отбелязват анализаторите от International Food Policy Research Institute (IFPRI) в своя доклад The World Food Situation: New Driving Forces and Required Actions. Очакванията на експертите от Economist Intelligence Unit, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и други са основните продукти от този тип да поскъпнат с между 11% и 34% през следващите няколко години и да се задържат високи в средносрочен план.

Търсенето

Общите глобални разходи за храна са нараснали с 16.4% за периода 2004 - 2006 г., от 5.5 на 6.4 трилиона долара (Planet Retail 2007). Това се дължи в голяма степен на повишеното благосъстояние на населението в световен мащаб. Много от развиващите се държави имат висок икономически растеж през последните няколко години. Страните от Източна Азия (особено Китай и Индия) отбелязват стабилен ръст на брутния вътрешен продукт (БВП), който достига средно 9% за региона в периода 2004 - 2006 г. Държавите от Екваториална Африка също се радват на висок растеж от средно 6% за същия период. Прогнозата за нарастването на икономиката на азиатско-тихоокеанския регион (без Япония) е за 7.6% през 2008 г., сочат данните на Международния валутен фонд, а за целия развиващ се свят - около 6% (Mussa, 2007).

Повишената покупателна способност на най-бедната част от населението на Земята води до нарастване потреблението на хранителни продукти, отбелязват от IFPRI. Както и в промяна на структурата на храненето - от предимно зърнени храни към плодове, зеленчуци, месо, мляко и риба. Потреблението на основни хранителни продукти в огромните по население Китай и Индия се е изменило драстично през последните 15 години (виж таблицата). А когато една трета от населението на Земята започне да променя хранителните си навици, това няма как да не се отрази в промяна в структурата на търсенето в световен мащаб.

Потреблението на зърнени храни изпреварва значително производството през последните няколко години, отбелязват изследователите от IFPRI. Докато консумацията на зърно за хранителни нужди е нараснала с между 4% и 7% от 2000 г., потреблението за производство на биогорива е нараснало с 25%. Данните на редица изследователски организации, занимаващи се с прехраната (IFPRI, FAO и др.), отбелязват засилващата се връзка между стойността на енергийните носители и цените на земеделската продукция, която се използва за биогорива (захар, рапица, царевица, слънчоглед, соя). А те са в посока нагоре.

Предлагането

Както повечето природни ресурси, земеделската земя също е ограничена. В редица държави (САЩ, ЕС и др.) енергийните култури започват да изместват традиционните зърнени култури, използвани за храна и фуражи. Това от своя влияе негативно на цените на месото, млякото и млечните произведения, за производството на които е нужно зърно. Само в САЩ производството на царевица за етанол се е увеличило два пъти и половина за периода 2000 - 2006 (Earth Policy Institute 2007). Проблемът е, че всеки декар царевица, отглеждана за гориво, означава декар по-малко зърно за хранителни нужди.

Същевременно, ако общото предлагане на земеделска продукция е нараснало с 1-2% за периода 2000 - 2006 г., общото търсене е нараснало с 8%, а цената на зърното се е удвоила за същия период. Оказва се, че предлагането е много нееластично и не реагира бързо на ценовите промени. Изпреварващото търсене на зърнени храни от своя страна е довело до свиване на глобалните зърнени запаси, които са на най-ниското си равнище от 25 години, показват данните на Световния икономически форум и IFPRI. А промените в климата допълнително ще влошат положението. Заради глобалното затопляне производството на земеделска продукция ще се свие с 20% в развиващите се страни и с 6% в развитите до 2020 г. (Cline, 2007).

В допълнение по-високите цени на горивата също оскъпяват земеделската продукция, тъй като повишават производствените и транспортните разходи.

Кой печели и кой губи?

Поскъпването на храните ще доведе до увеличаване на глобалната инфлация. От това печелят фермерите, те инвестират обратно в селското стопанство, оптимизират производството си и печелят още повече.

Високите цени на храните логично ще се отразят благоприятно на страните - износителки на тези стоки (предимно от богатия свят - САЩ, Австралия, Европейски съюз, също Русия и Украйна), и съответно ще влошат търговския баланс на държавите вносителки. Губещите ще са бедните страни, защото почти всички африкански правителства са нетни вносители на зърнени храни. Според изчисления на всеки процент поскъпване на храните потреблението в развиващия се свят намалява с 0.75% (Regmi et al. 2001). Това автоматично предизвиква намаляване в покупателната способност на най-бедната част от населението и изправя част от света пред заплаха от гладни бунтове като тези в Хаити в началото на април.

Така че усмиряването на инфлацията при хранителните стоки и стабилизирането на пазарите изглежда абсолютно наложително.

Какво правим? Засега - нищо!

Повечето икономисти са на мнение, че либерализацията на пазарите на земеделска продукция ще има положителен ефект върху цените на храните. "Отворена глобална система за търговия със земеделски култури ще насърчи фермерите от развиващите се пазари да произвеждат повече", коментира и Робърт Зелик, цитиран от агенция Ройтерс. Това означава премахване на земеделските субсидии, на квотите за производство, на протекционистките вносни мита - механизми, които се практикуват къде повече, къде по-малко в развитите държави, износителки на селскостопанска продукция (САЩ, ЕС и т.н.).

Много по-големи ще бъдат икономическите ползи, ако се отворят напълно пазарите между държавите от ОИСР и развиващите се страни, показва изследване на IFPRI. Със 120 млрд. долара годишно ще се облагодетелства световната икономика, ако пазарът се либерализира, сочи друго проучване - на британеца Алън Уинтърс от университета в Съсекс и австралиеца Ким Андерсън от университета в Аделаида.

Проблемът обаче е в богатите държави, които засега не желаят да премахнат протекциите, защото от това ще загубят техните фермерски съсловия. Именно поради тези причини се наложи решението за по-голяма либерализация на пазарите да бъде отложено от Световната търговска организация на кръга в Доха. ЕС се колебае в решението си да отнеме субсидиите на своите земеделски стопани. Същото важи за САЩ.

Друг сериозен проблем - субсидираното производство на биогорива, което допълнително изкривява пазара, също остава далеч от своето решение. Европейската комисия не смята да преразглежда целта да достигне 10 на сто биогорива от всички използвани горива до 2020 г., заяви Барбара Хелферих, говорителка на комисаря по околната среда Ставрос Димас, цитирана от БТА. А доколко производството и употребата на биогорива е по-екологично от употребата на минерални такива е доста спорен въпрос.

http://capital.bg/show.php?storyid=487072

http://capital.bg/show.php?storyid=487073

Редактирано Април 24, 2008 от ISTORIK