Българското православие - нито право, нито славно, нежели - българско...

[ISTORIK]

Шестият църковно-народен събор щял да се проведе от 14 до 17 май в Рилския манастир. Това съобщение се появи само в православния сайт "Двери". Миналата седмица комисия от Светия синод е огледала сградния фонд и състоянието на манастира и е било намерено за подходящо съборът да се състои там. "Изборът на място за църковно-народен събор е труден, тъй като в него участват много делегати и гости (около 200 човека), обяснява сайтът. Настаняването, прехраната и заседанията на участниците изискват сериозна инфраструктура, с каквато манастирите у нас не разполагат." Благодарение на ремонтните дейности на игумена на Рилския манастир - Адрианополският епископ Евлогий, сега светата обител можела да приюти участниците в събора и да им предложи приемливи условия за работа. В дните на Страстната седмица изглежда единственото желание на Светия синод е съборът да мине напълно незабелязано, въпреки че за него се говори вече почти две десетилетия. Дневният ред на събора е засекретен по всички правила на конспирацията. След многобройни сбирки т. нар. малък синод решил той да се обсъди на самия събор. Дядо Йоаникий, председател по промяната на устава, подал оставка под предлог, че е много ангажиран. Оставката му не била приета, от което обаче нищо не следва.

Далече от очите, далече от устата

Това, че синодът не е стигнал до решение, не изненадва никого. По същия начин БПЦ преди години излезе от Световния съвет на църквите, без да даде обяснение за това. Впоследствие се разбра, че няма дори и протокол с такова решение и сега не е известно дали е член или - не.

След гротескното обявяване за архонт на небезизвестния Слави Бинев не последва никакво наказание за владиката Галактион (който впрочем освен подозренията в корупция се оказа и сътрудник на Държавна сигурност). Скандално прозвуча и изказването на владиката Игнатий, който се оказа заклет фен на Путин. В интервю на епископа отпреди 3 години в руския сайт voskres.ru Игнатий обявил НАТО за сатанинска армия. Духовникът, който от 4 години е представител на Българската православна църква към Московската патриаршия, бил фен на Путин и преди време посъветвал Русия да му даде пълноправна царска власт след президентството му.

Последния път, в който синодът излезе с решение, беше в навечерието на миналата Коледа. Тогава той поиска от държавата да въведе вероучение в светското училище и дори излезе с цяла концепция по въпроса. Това е всъщност единственият път, когато държавата е отказвала през последните години да изпълни искане на синода.

Самият сайт на синода е спрял в началото на хилядолетието - той не е обновяван от 2000 г. А и медиите загубиха интерес към това, което става в църквата, след като стихнаха битките около така наречения разкол.

Светият синод се върна към своето обичайно летаргично състояние на бездействие. Бездействие по отношение на политиката си, не и на имотите. Единствените съобщения от БПЦ се появяват по повод здравословното състояние на патриарх Максим и това дали ще бъде в състояние да участва в светото служение.

Монополът означава имоти

Българската православна църква е една от последните монополни институции у нас. При това монопол, установен със закон през 2002 г. В края на 2002 г. президентът Първанов въпреки протестите на 18 религиозни и неправителствени организации подписа приетия от Народното събрание Закон за вероизповеданията, предложен от Симеон Сакскобургготски. В закона Българската православна църква (БПЦ), преписвайки Конституцията на Република България, е определена като представител на традиционното вероизповедание в страната. Законът, който трябва да съдейства и за преодоляване на разкола, е в полза на БПЦ начело с патриарх Максим. Нещо повече, тогавашният печално известен главен прокурор Никола Филчев предприе нечувани репресии спрямо "разколниците".

Днес БПЦ е най-едрият земевладелец и едър собственик. Тя притежава множество сгради, от които получава наеми. Проблемът е, че те не се управляват прозрачно. Само тук-там се появяват съобщения за "нерегламентирани контакти" на синодалните старци със съмнителни бизнесмени.

Не са тайна за никого битките и за "бялото було" на патриарх Максим. Лобитата според осведомени имат относителен паритет. Половината са привърженици на вселенския патриарх Вартоломей, който е склонен да приеме екуменизма (обединението на християнските църкви) и който впрочем активно поддържа "клуба на архонтите". Другата половина от синодалните старци са верни на руския патриарх Алексий, който отказва каквито и да било отношения с неправославните църкви.

Минало свършено

В редките случаи, в които се изказват за ролята на църквата, синодалните старци се обръщат към славното й минало. Но не обясняват, че тя е съхранила българщината именно благодарение на енергични свещеници, които са работили в своята енория. Защото, ако чакаха държавата да им решава проблемите, днес нямаше да има не само България, но и българи. Въпреки че имат право от 1911 г. да водят църковните служби на съвременен български, малцина свещеници го правят просто защото така са ги учили. И затова сега почти никой не разбира какво се говори и пее в нея. Не просто архаичен, нейният устав е чисто тоталитарен, защото не е променян от 1946 г. насам - когато е бил писан под диктовката на Отечествения фронт.

Затова и сега запознатите не очакват да настъпят кой знае какви промени на предстоящия църковно-народен събор. Не е ясно кои са поканените на него, но се предполага, че ще присъстват политици, които да му придадат легитимност. Ако изобщо и този път се състои, както беше вече няколко пъти отлаган през годините заради здравословното състояние на патриарха.

И все пак църквата принадлежи на хората. По-точно казано, хората са църквата. Затова имат право не само да знаят как се управлява, но и сами да участват в управлението.

Светломира Димитрова

www.dnevnik.bg/

[Galahad]

Тази статийка от "Дневник" е типичен пример защо понятието журналист минава някак за мръсна дума. Ето, напр. Божо - достатъчно е за бъде наречен журналист и след това цялата му творба минава за фейлетон от хумористичен вестник. Та с какво всъщност ни занимава статийката - църковно-народния събор.

Журналистката се оплаква, че дневния ред бил таен и непрозрачен. Навярно техният вестник успя да направи прозрачен начина и критериите, при които бяха направени промените в кабинета. Ами не. Ама вестничето не се съдра да реве защо пък точно Миков ще смени Петков, камо ли за нещо по-сложно като напр. каква програма за развитие на министерството ще има новият министър. Навярно за да се конпенсира траенето по тъй важен въпрос, вестничето си е намерило накъде да излее мъката от тайнствената дейност на народните избранници - депутати. И жертвата се оказа църковно-народният събор. Всъщност задачата на този събор е да реши вътрешни въпроси за християнската църква, а не да ги тиражира, политизира и да докара нов разкол. А виждаме, че когато политиката се забърка в църковните дело никога не излиза нещо добро - така е стоял въпросът и с иконоборчеката криза, и покрай преговорите за уния, та до СДС-арския разкол.

Говори се, че управлението на църковните имоти било непрозрачно. А прозрачно ли е управлението на държавните и общински имоти. Явно е обаче, че срамното мълчание на "Дневник" и за това пак е избило върху църковните имоти. Основните църковни имоти са сградите на черквите и манастирите заедно с прилежащия им двор. И какво толкова непрозрачно има за тях, след като вярващите християни редовни ги посещават? Знае се чий са, как са изградени и за какво служат. А дали така стои въпросът с ЦУМ, софийските хали, рухналата сграда на "Алабин" и ред други имоти било с ясно предназначение и неясна собственост или с ясна собственост, но неясно предназначение (в последната категория може да сложим отстъпените общински имоти за партийни клубове, които обаче са кръчми, магазини и всичко друго, но не и партийни клубове).

Друг проблем бил, че уставът на БПЦ отдавна не бил променян. А как стои въпросът в държавата ни със законите? Ами то от често оправяне дори конституцията на България е заприличала на уличница ... при положение, че положението на държавата става все по-лошо.

Единственото по-свежо нещо е за това, как агент Мишо е хиротонисал съдържателя на бардаци Слави Бинев за архонт. Разбира се "Дневник" не навлиза в дълбоките води и да се порови за ролята на "бившата" Държавна сигурност в днешното общество, как кандидатурата на същия Слави Бинев бе издигната за евродепутат и с кой акъл се намериха такива, дето да гласуват за него. Но "Дневник" някак си стои нед сериозните проблеми в държавата.