Партии за рециклиране

[ISTORIK]

172 партии-фантоми скоро ще бъдат заличени, имената им може да се ползват от нови политически формации.

България е вероятно страната с най-много политически партии на глава от населението. По официални данни, в момента съществуват цели 376 партии. Това е ужасно много. За сравнение - във Франция действащите са 244, в Англия - 174, а в Германия - 110.

Ако не е запознат с особеностите на местния политически живот, човек може да реши, че в България плурализмът на мнения и свободата на политическа изява са по-големи, отколкото в страни с утвърдена демокрация.

Истината е, че огромната част от тези формирования са фантоми, които продължават да съществуват в правния мир, без да извършват никаква дейност. Макар това да е известно, никой не обръщаше внимание на проблема с имитирането на политическа дейност. Едва сега държавните институции решиха да разчистят политическия ландшафт от паразити и кухи структури.

Първата стъпка направи Сметната палата, която изпрати преди месец и половина на главния прокурор списък на партии, за които има законово основание да се иска заличаване от съда. Основанието за това е в новия Закон за политическите партии, който беше приет през 2005 г. В него пише, че партия, която след последната си регистрация не се е явявала повече от пет години на избори, подлежи на прекратяване. На това условие отговарят цели 172 партии, които са попаднали в списъка на Сметната палата.

Политическият терен може да бъде поразчистен

от измислени играчи и псевдолидери. Проверка на "Капитал" установи, че процесът вече е започнал. От началото на годината в Софийския градски съд са постъпили около 20 иска от прокуратурата за заличаване на партии от регистъра, заяви пресаташето му Елена Трифонова.

Предстои скоро Сметната палата да изпрати втори списък до главния прокурор с партиите, които редовно не подават финансови отчети. Това е другото условие по закон, при което може да се иска закриване на партия. Преди две седмици от палатата съобщиха, че 211 партии не са изпълнили законовите изисквания в срок. Миналата година броят им беше още по-голям - 253.

От Сметната палата заявиха, че голяма част от "нередовните" партии се повтарят. За да е налице "системно нарушение" на закона, трябва една партия да не е подала финансов отчет в срок повече от три поредни години. Затова данните за тях ще бъдат обобщени и изпратени на прокуратурата.

Повечето нарочени за закриване формации отдавна не съществуват в политическия живот. Голяма част от тях вероятно щяха отдавна да са заличени от лидерите им, ако законът позволяваше това. "Проблемът е, че българският закон не дава право партиите да се заличават от ръководствата им, а изисква решение на висшия форум, взето с 2/3 мнозинство. Сами си представете как се събират 500 човека на едно място - на практика е невъзможно", коментира Яне Янев, лидер на партия "Ред, законност, справедливост". Другата причина според него е, че лидерите на повечето партии фантоми са покойници.

Ако изобщо има някаква интрига, тя е в oчакваната битка за имената на заличените

Сегашният закон за политическите партии не позволява регистрация на партии с едни и същи имена или абревиатури. От СГС заявиха пред "Капитал", че специален софтуер следи да няма съвпадения на имената и абревиатурите на партиите. Нито една нова формация не може да бъде регистрирана без удостоверение за уникалност на името. Това е един от задължителните документи при учредяване или преименуване на партия. От съда заявиха, че след закриването на нередовните от списъка на Сметаната палата няма да има пречка имената им да бъдат ползвани от новосъздадени формации.

"Това може да стане, тъй като партиите, които бъдат заличени от съда, изчезват от правния мир", коментира председателят на Сметната палата Валери Димитров.

Депутатът Елеонора Николова също смята, че имената на закритите партии ще могат да се ползват от нови формации. "Заличаването означава, че такъв субект не съществува. В Закона за политическите партии няма изричен текст, който да урежда правата върху имената на закритите партии. Затова правя аналогия с търговското право, което урежда въпроса за имената на фирмите", заяви тя. Самата Елеонора Николова беше депутат от СДС, но заедно с колежката й Мария Капон и още няколко сини депутати решиха да напуснат групата на партията в парламента и да основат нова формация - Единна народна партия, чиято абревиатура ЕНП повтаря абревиатурата на Европейската народна партия. Това обаче е разрешено от българския закон, който забранява само дублирането на имена на български структури.

Според Елеонора Николова освобождаването на имена може да предизвика интереса на сегашните играчи в българската политика. "Има партии, които отдавна са изпразнени от съдържание, но си заслужава да се воюва за имената им", коментира тя.

Един от примерите е "Консервативна партия". Нейният лидер Иван Йорданов е успял да си заплюе името още в началото на прехода - партията е регистрирана през април 1990 г. Тя е кръстена на съществувалата в края на ХІХ век партия със същото име, сформирала първите две правителства след Освобождението. Нейни дейци са били първият български министър-председател Тодор Бурмов, Георги Вълкович, Димитър Греков, Тодор Икономов и др.

Въпреки че думата консерватор много не се котираше в първите години на прехода, не е изключено сега някой да прояви интерес към името на партията. Още повече че след учредяването й се появиха и други формации, които наричаха себе си консерватори като "Нова консервативна партия" и "Консервативна и екологична партия".

Подобен пример е "Народна партия", регистрирана в Плевен през 1994 г. Тя също носи името на съществувала в годините след Освобождението едноименна партия. Сформирана е след падането на Стамболовото правителство от представители на старата Консервативна партия и от Народната партия от Източна Румелия, а нейни лидери са били Константин Стоилов, Атанас Буров, Иван Вазов, Константин Величков, Иван Евстатиев Гешов и др.

Друг въпрос е дали името е определящо за популярността на партиите. "Имената вече не носят електорални дивиденти, защото хората се умориха от политика. В първите години на прехода имаше голямо значение как ще се казва партията ти, но вече не е така. Разбира се, все още има носталгици, които продължават да се борят за званието "земеделци", "социалдемократи" и "зелени", коментира Яне Янев.

По-голямата част от нарочените за закриване партии в списъка на Сметната палата са фантоми. Сред тях има няколко БЗНС-та и БКП-та, както и голям брой националистически формации. В списъка обаче са и няколко, които са играли по-ключова роля в годините на прехода, а лидерите им бяха част от политическия елит на страната. Някои от тях дори ще останат завинаги в политическия фолклор.

Една от тях е "Българска демократическа партия" на Йоло Денев, единственият неуспял кандидат президент, лежал в затвора за невърнати кредити. Този факт му придава ореол на мъченик на прехода. В последните години дори той се поумори от политиката и се посвети изцяло на бог Тангра, чийто пратеник смята, че е. След като издаде нова Библия (История на българите от 35 000 г. до днес), сега се е нагърбил и с писането на пиеса за Левски.

Скоро от правния мир ще изчезне и "Българска християндемократическа партия" (център) на фамозния отец Георги Гелеменов. Свещеникът, който обичаше да ходи с камуфлажни дрехи и кубинки, беше един от първите яростни националисти в българската политика. Неговата партия дори е член на Европейския националистически интернационал. В последните години за него се чу, че е издирван от полиция и данъчни по подозрения в източване на ДДС. Справка в интернет показва, че той продължава да се занимава с ясновидство и лечителство. Твърди за себе си, че е специализирал екзорцизъм (гонене на демони) в Рощок, Германия. Автор е на специален троен молебен против уроки, диабет, затлъстяване, тютюнопушене, алкохолизъм, наркомания и забавяне на стареенето.

Със заличаване е заплашена и световно неизвестната Свободна народна партия, чийто лидер е отец Христофор Събев, известен повече с прякора си Фори Светулката. Той ще бъде запомнен с многолюдните нощни бдения по площадите, гоненето на зли духове от тоталитарните сгради и щурма на Синодалната палата в зората на демокрацията. След романтичния период на прехода, Фори "избра свободата" и се засели в американския щат Юта. По неговите думи там той преподавал православната вяра, а според публикации в пресата по онова време отец Събев си изкарвал хляба на бензиностанция и пеел цигански романси на развален руски в някакъв локал.

Подобна съдба очаква и Партията на труда, чийто лидер е Нейчо Неев, вицепремиер и министър на транспорта в кабинета "Беров". След напускането на изпълнителната власт той беше подсъдим дълги години по дело за нарушаване на югоембаргото, но вината му не беше доказана. Той ще остане завинаги в златния фонд на българската политика с откровението си "Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер".

Същата участ очаква и "Нова социалдемократическа партия" на Васил Михайлов, известен с прякора Нубиеца. Той беше наречен така, след като в предаването "Ку-ку" заяви, че отношенията между българския и нубийския парламент "трябва да се подобрят".

Предстои да бъде заличена и партията "Движение за истински реформи" на Ренета Инджова, която беше назначена за служебен премиер през 1994 г. след падането на кабинета "Беров". В ръководството на партията според нейната регистрация влизат хора като актьора Павел Поппандов, художниците Светлин Русев и Борис Димовски и др.

В черния списък е и "Движение Екогласност" на Едвин Сугарев. Формацията се смята за наследник на Комитета за екологична защита на град Русе. Това е една от многото структури, участвали в учредяването на СДС и впоследствие станали жертви на разцепления и роене. След като по времето на кабинета "Костов" лидерът й Едвин Сугарев стана посланик в Индия, партията беше оглавена от Иван Сунгарски, но от дълги години не се явява на избори и предстои да бъде заличена.

Безславен ще е краят и на Обединения християндемократически център (ОХДЦ), от който са се пръкнали не един и двама десни политици, сред които бившият столичен кмет Стефан Софиянски, Илко Ескенази, Стоян Ганев, Венцеслав Димитров, Александър Божков, Екатерина Михайлова и др.

Сред подлежащите на закриване партии е Движение "Гражданска инициатива", чийто лидер Любомир Собаджиев почина след дълго боледуване през 2002 г. Той беше един от първите лидери на опозицията и участник в кръглата маса. От регистрите ще бъде изтрита и "Партия либерали" на Петко Симеонов - бивш заместник-председател на СДС, управител на вестник "Демокрация" и участник в кръглата маса. Същото очаква и формацията на друг син лидер от началото на 90-те - "Център нова политика" на Димитър Луджев.

---

Имена, които скоро ще бъдат свободни:

"Консервативна партия"

"Народна партия"

"Нова демокрация"

"Българска демократическа партия"

"Българска либерална партия"

"Българска народна партия"

"Българска работническа партия"

"Движение Екогласност"

"Партия на труда"

"Обединен земеделски съюз"

---

Иван Михалев

в-к "Капитал"

Редактирано Април 29, 2008 от ISTORIK

[ISTORIK]

Ето списък с имената на 172 политически организации (партии), които не са участвали на изборите през последните 5 години (2003-2007):

o_491132.pdf

[ISTORIK]

Възможно ли е най-накрая да се разчисти партийният пейзаж в страната ни и някои политически субекти да отидат за вторични суровини? Оказа се, че само за две години по искане на прокуратурата Софийският градски съд е заличил общо 206 партии фантоми. В момента има висящи производства за разпускането на още 13, които не отговарят на изискванията. Причината за решението на съда е, че подобни формации от години нямат реален политически живот. Според българското законодателство всяка политическа партия, която в продължение на пет години не е участвала в нито един избор, трябва да бъде закрита. Същото важи и за формациите, които не са свиквали конгреси или повече от две години не са се отчитали пред Сметната палата. Текстът беше приет от депутатите още през 2008 г. - като мярка срещу фантомите на политическата сцена. Темата периодично се поставя в публичното пространство, а народни представители от различни парламенти непрекъснато повдигат въпроса и предлагат спасителни варианти за решението на проблема. Всеизвестен факт е, че страната ни е сигурно с най-много политически формации на човек от населението. По данни на Сметната палата регистрираните партии у нас са 219. За сравнение, в Англия действащите са 174, а в Германия - малко над 100. Истината е, че голяма част от тези формации у нас са фантоми, които съществуват в мир и спокойствие, без обаче да извършват никаква дейност. Появяват се непосредствено преди изборите, просто защото уж са решили да вършат някаква политическа дейност, събират членска маса колкото пръстите на двете ни ръце и след това спокойно решават да пропуснат следващия вот. Познатата картина се разиграва най-вече преди местните избори. Какво му пречи на даден ентусиаст, който не разбира нищо от политика (въпреки че българинът винаги смята, че отбира от политика и футбол), да се кандидатира за кмет или общински съветник? Това е и една от възможностите по легален начин да се съберат дарения от спонсори, които след това се отчитат като разходи за предизборната кампания. Другата причина са отпуските, разбира се. Защото, според закона всеки кандидат за кмет или съветник, който заема държавна или общинска служба с ръководни функции или са пряко служебно ангажирани в произвеждането на изборите, прекъсват изпълнението й след регистрирането им и излизат в платен служебен отпуск. След като се впуснат безславно в предизборната борба, подобни формации остават в забвение. И не блясват пред обществото с нищо друго, освен с екзотичните си имена. Едва ли някой днес си спомня за "Дружество български орел" на Маргарита Кавлакова или за партия "Осми април", или пък - за "Ясно", "Научен парламент", "Единение", както и голям брой политически партии, създадени от граждани, които иначе твърдят, че са безпартийни. По решение на Софийския градски съд вече са заличени формации като "Съюз на безпартийните", "Съюз на безпартийните гаранти" и "Независима съсловна конфедерация на безпартийните български граждани". Българската мобилна партия също никога не се е отчитала пред Сметната палата. В историята останаха и над 10 земеделски отрочета, четири християндемократически, както и три комунистически - БКП (марксисти), БКП (болшевики) и БКП (единни). Спомняте ли си и ГОР? Една от бившите партии на Александър Томов. Тя също е сред списъка със заличените. Томов създаде Гражданското обединение за републиката на основата на кръга "Демос", в който се бяха обединили реформаторите в БСП. Това стана през пролетта на 1993 г. Сред приоритетите си формацията изтъкваше стимулиране на чуждите инвестиции, повишаване на сигурността на гражданите, връщането на земята на нейните собственици, разбира се, финансова стабилизация и др. Вече го няма и един от основните играчи на прехода - Движение "Екогласност", създадено от Едвин Сугарев. Смята се, че формацията е наследник на Комитета за екологична защита на гр. Русе. Това е една от структурите, участвали в учредяването на СДС през 1989 година. След като Едвин Сугарев стана посланик в Индия, формацията бе оглавена от Иван Сунгарски. Партията обаче от години не се явяваше на избори и затова е в списъка със заличените. Заради липсата на избиратели в архивите остава и "Съюзът на репресираните комунисти и съмишленици до 10.11.1989 г.". Има и един друг въпрос, свързан с имената на тези формации. От Софийския градски съд заявиха, че след закриването на подобни партии фантоми няма да има пречка имената им да бъдат ползвани от новосъздадени формации. В момента законът за политическите партии не позволява регистрации на формации с едни и същи имена или абревиатури. От СГС заявиха, че заради това специална система следи дали няма съвпадение на имената. Предстои да видим дали непосредствено преди следващия вот на политическата сцена у нас няма да се появят нови ентусиасти, които след години също ще останат в забвение. Затова трябва добре да помислим, когато се запътим към урните.