Споровете около авторството на "За знаменитите чуждоземни военачалници"

[Galahad]

Захванах се с превода на съчинението „За знаменитите хора” (лат. De Viris Illustribus).

Като негов автор обикновено се сочи римския писател и историк Коррнелий Непот. Цялото съчинение не е достигнало до нас, а само части от два или три негови раздела - "За знаменитите чуждоземни полководци", "За римските историци" и навярно е имало раздел "За царете". Автор на античната творба разбира се е Корнелий Непот. Въпросът обаче е, кой е авторът на това, което е достигнало до нас. Не е ясно дали тези биографии са дошли до нас така, както са били написани от Непот или са редактирани и съкратени от Емилий Проб (автор от ІVвек от н.е.). В 45 от ръкописите като автор на биографиите на пълководците се сочи Емилий Проб и само под биографиите на Катон и Атик като автор е посочен Непот. под голяма част от от ръкописите има написан в стихове следния пасаж:

Ако за автора попита, открий тихичко на владетеля

Моето име тогава: нека знае той, че аз съм Проб.

Заради това до края на 16 век биографиите се издавали, като за автор се сочел Проб. След това започнали да се издават, като за автор се сочел Непот. Но дори и през 19в. немския изследовател Ранк отстоявал авторството на Проб.

Проблемът е, че по през хилядолетията, когато не е съществувало авторското право всеки преписвач е можел както да постави своето име под една творба, така и свободно да я редактира. В случая обаче възниква проблема дали това, което е стигнало до нас е античната творба или една по-късна и съкратена редакция. А от това зависи пък как точно да озаглавя това, дето го пускам в интернет - дали като произведение на Непот или като извлечение (епитома) на Проб от произведението на Непот.

Спрях се на първото. Навярно е имало значителна редакторска намеса на Проб на места - изследователите се съмняван, че "За царете" е съкратена компилация от цял раздел. Но пък съдържанието на останалите показва по-скоро стилът на класическата римска епоха. Идейното оформление на някои биографии отговаря на духа на времето, в което живее Непот - възвеличаване на миналото и жертването на една дори и изключително заслужила личност за да се запази демократичното управление. Приятеля на Непот - Цицерон също идейно оформя своите творби като възхвалява добродетелите на хората от миналото (по-скоро пропагандно, отколкото ист. обосновано) и упорито отстоява традициите на залязващата република. През ІV век обаче империята била вече нещо утвърдено и ако Проб е радактирал основно текста не би запазил републиканския идеен облик на текста.

Допълнителни аргументи в полза на схващането, че повечето биографии са се запазили в по-голямата си част в оригиналния си вариант са изящния стил, срещащите се препратки към ист. събития от епохата на залеза на Римската република и доброто познаване на автора на класическата литература.

[КГ125]

Ми трябва да се направи графологическа експертиза на най-ранния текст и на стиховете за Проб; както и стилов анализ ако може на други текстове на Непот, ако има. Отговора е извън историята, може би.

А за превода -

[Galahad]

Опасявам се, че графологията няма да помогне. Но тъй или иначе е добре, че са се запазили толкова биографии, дори да е в съкратен вид.

[КГ125]

Какво стана с превода?

[Galahad]

Върви полека. До Темистокъл. Вече са Милтиад, Аристид, Атик и Темистокъл.

[КГ125]

Супер!!!

[Galahad]

Ето и превода на биографията на Павзаний.

Става дума не за писателя, а за военачалника, който командвал гръцките войски в битката при Платея (479г.пр.н.е.), където били разбити персите командвани от Мардоний.

[КГ125]

[Galahad]

Биографията на атинския военачалник Кимон.

[AnnieM]

Гарахад, защо не се свържеш с този екип, за да може превода ти да стане достъпен за повече хора? Ако пък вече си част от него, ще се радвам да видя превода публикуван

Линкът е този: http://antichniavtori.wordpress.com/

П.П. Посоченият сайт твой ли е? Искам да добавя връзка към него в блога си.

[Galahad]

Ами подобни проекти има много. Ромулус-БГ, Сигила и др. Вече как е протекла реализацията на всеки един от проектите е отделен въпрос.

Иначе не виждам как посоченият сайт ще направи преводът ми по-достъпен, при полежение, че тем поне аз не видях раздел за връзки. Чрез този раздел един сайт дава информация за сродни. На практика у нас повечето проекти не съдържат подобен раздел, което пък навярно е причина и посетителите да не го търсят много. Но чуждоезични сайтове подобни раздели обикновено са доста големи. Съчиненията ги добавих в раздела ми с връзки по автори.

Връзките си се добавят свободно, но това си е просто цитат и всичко зависи от държателя на сайта - ако реши, може да снеме дадено съчинение и тогава и линка става неработещ. Това, което е качено на сайта ми в Библиотека вече си зависи от мен неговото слагане, редактиране, махане или преместване. Тъй че няма проблем да добавяш връзка към който и да е сайт, но до кога сложеното на него ще е активно зависи от този, чийто е сайта. Разрешение ти трябва ако качиш информацията на твоя.

[Galahad]

Биографията на Марк Порций Катон.

Известният историограф се оказал в лично неразбирателство с великия военачалник на своето време Сципион Африкански. Резултата - Пиническите войни, на които бил не само съвременник, но диро участвал в събитията били описани съвсем бегло. Макар историята да съществува обективно, то описването й винаги се прави съвсем субективно.

[Galahad]

Публикувана е биографията на атинския военачалник Ификрат.

Ификрат е зет на тракийския цар Котис. Макар атинянин, той помогнал на своя тъст във войната срещу гърците. Сътрудничеството му с тракийските царе станало причина да взаимства леката тракийска пехота - пелтастите. Гръцките хоплити били тежко въоръжени пехотинци и екипировката им ги защитавала отлично в открит бой. Но на война правила няма. Ако тракийски пелтасти нападнели хоплитите, то тежкото им въоръжение пречело да ги преследват, тъй че оставал варианта да снемат екипировката и тогава пък се оказвали по-зле въоръжени от пелтастите. Проблемът е, че пелтастите нападали, обсипвали с копия и стрели, но не влизали в пряк сблъсък, а бягали. Тъй че вариантите се свеждали или до рисковано преследване при достатъчно числено преимущество или да се търпят нападенията им. Възполдвайки се от нововъведението, Ификрат разбил един спартански отряд, като 1/3 от състава му била унищожена. При сравнително малките армии на античните полиси, поражението било тежък удар за Спарта.

[КГ125]

Пореден поздрав!!!

[glishev]

Поздравления, наистина.

[Galahad]

Биографията на Дион от Корнелий Непот.

Тази биография е и някак актуална. Показва каква е съдбата на тираните, които се надяват, че армията им ще ги спаси. Самият Дион, въпреки че е представен като борец срещу тиранията е държал властта не печелейки демократично избори, а обирайки първо политическите си противници, а после и привържениците си, за да може да издържа войската, на която се опирал. Така погледнато в по-предната част събитията напомнят ситуацията в България, а като се чете по-натам съчинението, започват да напомнят и за случващото се в една до скоро братска джамахирия. Или както се казва, като се повторят предпоставките се повтарят и последиците. Та и в тази история е така - Дион прогонил тиранина Дионисий Млади, но няма и 5г. по-късно самия доста дотегнал на сънародниците си.

Редактирано Март 20, 2011 от Galahad

[Galahad]

След известно прекъсване попълването на Непотовите биографии на знаменитите военачалници продължава с тази на Хамилкар - бащата на Ханибал.

[Galahad]

Биографията на атинския военачалник Хабрий

След зетя на цар Котис - Ификрат, поне от гледна точка на миналото на българските земи не е толкова атрактивен. Разбира се за античната история на Елада си е интересна личност.

[Galahad]

Коринтянинът Тимолеонт - брат ни тиранин и борец срещу тираните.