Бомбардировките над София

[Perkūnas]

Разликата между София и немските градове е огромна. На практика гъсто застроен е бил само центърът (грубо казано в пръстена Сливница-В.Левски - Орлов мост - районът около НДК - П.Евтимий - Руски паметник - Хр.Ботев ), в повечето квартали извън него е имало къщи с дворове (Лозенец, Слатина, Подуене, Надежда и.т.н.). Немските градове са значително по-големи и по-гъсто застроени (в смисъл къщите са паянтови и залепени една за друга както са новите кооперации в София...).

[КГ125]

Така е, София е разпръсната, това й помага. Най-вече и помагат българските военни пилоти, за които каквото и да се каже или направи, ще е малко....

[КГ125]

Още снимки:

Редактирано Април 19, 2013 от КГ125

[alvassareiro]

Питам къде е паметникът на немските летци от Луфтвафе, бранили София?

[Антон Батбаянов]

Май ви убягва най-важния фактор - тонажа изсипан над София и тонажа изсипан над германските градове...

[КГ125]

E, та да благодарим за това?

Питам къде е паметникът на немските летци от Луфтвафе, бранили София?

Ми повече място има от другия в София...

Най-важното е, къде е паметникът на българските воини? Пред НДК...

[Eньо]

Питам къде е паметникът на немските летци от Луфтвафе, бранили София?

Ударите срещу София - дневните и нощните на 10 януари, дневнните на 30 януари и заключителните удари на 30 март бяха рутинни операции срещу държава, присъединила се към остта и обявила война по всички закони нa междуародното право.

Нека си припомним, как на 13 декември цар Борис III и министър-председателят Богдан Филов подпрени и от мощно "Ура" на мнозинството на 25-ото народно събрание, обявиха война - петата след 1878 г. - този път на Англия и на Америка.

Те изрекоха следните закани:

Ще им натрием носа!

Ще им дадем да помнят на подлите англичани и на мръсните американци!

Долу Америка!

Долу Англия ...

http://www.youtube.com/watch?v=BDFN_qR3Rkg

[КГ125]

Кой, кога и къде е изрекъл това, което пишеш?

[Eньо]

Кой, кога и къде е изрекъл това, което пишеш?

В архивите уважаеми КГ. В архивите ....

По-точно в стенограмата на въпросната сесия на съдбоносният ден 13 декември 1941 г. в 18.30ч.

Ето и тук също, но е предствена със малки съкращения, разбираемо защо :

"Дипломатически документи по участието на България

във Втората световна война"

автор: Цочо Билярски

издателство:Синева

година наиздаване: 2005

Редактирано Април 20, 2013 от Eньо

[К.ГЕРБОВ]

Ударите срещу София - дневните и нощните на 10 януари, дневнните на 30 януари и заключителните удари на 30 март бяха рутинни операции срещу държава, присъединила се към остта и обявила война по всички закони нa междуародното право.

Първите точки от наредбата-закон за Народният съд се отнасят конкретно за бомбардировките.

НАРЕДБА-ЗАКОН

ЗА СЪДЕНЕ ОТ НАРОДЕН СЪД ВИНОВНИЦИТЕ ЗА ВЪВЛИЧАНЕ БЪЛГАРИЯ В СВЕТОВНАТА ВОЙНА СРЕЩУ СЪЮЗЕНИТЕ НАРОДИ И ЗА ЗЛОДЕЯНИЯТА, СВЪРЗАНИ С НЕЯ

Обн., ДВ, бр. 219 от 6.10.1944 г., изм., бр. 261 от 1944 г., бр. 9 от 12.01.1945 г.)

Чл. 1. Учредява се Народен съд за съдене извършилите престъпни деяния, предвидени в този закон:

а) министри от правителствата през времето от 1 януари 1941 година до 9 септември 1944 година;

б) народни представители от ХХV Обикновено народно събрание и

в) други граждански или военни лица.

Чл. 2. Наказват се с временен или доживотен строг тъмничен затвор или със смърт и глоба до пет милиона лева:

1. лицата, които след 1 януари 1941 година, са изложили сигурността на държавата или са поставили народните интереси в опасност, било като са сключили международни договори с воюващи държави, било като са взели решение да обявят война и да водят война;

…………..

3. ръководните лица, които, във връзка с обявяването и воденето на войната с Англия и Североамериканските съединени щати, не са изпълнили своето служебно задължение, като не са взели надлежни и своевременни мерки за предпазване на народа и държавата от морално и материално увреждане;

[КГ125]

Тая наредба по-добре да не се цитира - тя е позор за всяко право.

Интересно, как да не са взети мерки, като са взети; За това, че американците са ни бомбардирали биват избивани българи....

Но да не отклоняваме темата натам, тази тема не е за народния съд,

[В.Павлов]

Някой чувал ли е версията, че тези нападения са отмъщение за свалените самолети, които се връщали от бомбардировки над Плоещ?

[КГ125]

Има таква атака, но не е това причината. Това си е терор. Излишен при това, защото желанието за излизане на България от войната, в мига в който си взима Македония, е повече от ясно за всеки.

[Eньо]

Някой чувал ли е версията, че тези нападения са отмъщение за свалените самолети, които се връщали от бомбардировки над Плоещ?

Става въпрос за стратегически, предварително замислени и планирани дневно-нощни удари на англо-американската авиация от базите в Южна Италия срещу германските съюзници, сред които е и Царство България.

На 6.4. 1941 г. частите на Вермахта започват изпълнението на операция „Марита" срещу Гърция и на директива № 25 срещу Югославия и през същия ден около 15,30 ч. един югославски самолет бомбардира западната част на София.

Същата вечер срещу българската столица е нанесен въздушен удар от 37-а английска бомбардировъчна ескадрила с 6 самолета „Уелингтън".

Ударите срещу София се повтарят и на 15 април 1941 г. в 1,15 ч. и в 3,20 ч. през нощта английски самолети бомбардират София, летище Враждебна и двете противовъздушни батареи във Военното училище и тази на летище Божурище.

През февруари 1943 г. от Германия са доставени първите 16 броя изтребители „Месершмит" Бф 109 Г-2, след които до началото на 1944 г. пристигат още от типа Г-2 и Г-6, Като общият им брой достига 145.

С първите Ме-109 Г-2 се въоръжава 3/6 орляк, който заминава на 10 август 1943 г. за летище Божурище, където остава до края на войната. Командир на орляка е капитан Чудомир Топлодолски.

Сформираните през 1941 г. 1/6 и 2/6 изтребителни орляци с командири съответно Капитан Руси Русев и капитан Николай Бошнаков преминават от чехословашките изтребители „Авиа" Б-534 „Доган" на френските изтребители „Дебоатин 520", което става през есента на 1943 г. 1/6 орляк остава на летище Марно поле, Карловско, а 2/6 орляк заминава за летище Враждебна, където постепенно преминава на Ме-109.

Така директно за отбраната на София отговарят 2/6 и 3/6 изтребителни орляци, които поради близостта на столицата могат бързо да се включат в нейната защита.

На 1 август 1943 г. съюзническото командване започва изпълнението на операция „Приливна Вълна" - бомбардиране на плоещките нефтени рафинерии.

На този ден е и първият бой между български изтребители и американски бомбардировачи, но той не е във връзка с отбраната на София.

Тогава нашите летци изтребители посрещат завръщащите се от Плоещ бомбардировъчни формации.

Поручик Стоян Стоянов сваля един Б-24 „Либърейтър" и поврежда друг. По един Б-24 свалят и подпоручиците Петър Бочев, Иван Бонев и Христо Кръстев.

Първият масиран въздушен удар срещу българската столица е нанесен на 14.11.1943 г. от 91 бомбардировача Б-25 „Мичъл" охранявани от 49 изтребителя Локхийд П-38 „Лайтнинг".

Въздушнопредупредителната служба подава късно тревога за 3/6 орляк и той излита, когато противникът е вече над София.

Във въздуха са 13 Ме-109 Г-2, които нямат време да заемат бойна позиция на необходимата височина.

Загива фелдфебел Йордан Славов Тодоров, а фелдфебел Никола Краличев и офицерският кандидат Павел Павлов кацат принудително.

Вторият удар по София е нанесен на 24.11.1943 г. и в него участват 60 бомбардировача Б-24 „Либърейтър" и 40 изтребителя П-38 „Лайтнинг".

Тревогата е дадена навреме и 3/6 орляк излита начело с Капитан Топлодолски, вземайки своевременно необходимата височина от 7000-8000 метра.

Капитан Топлодолски и фелдфебел Христо Цанков свалят по 1 Б-24 „Либърейтър".

Повредени са 3 бомбардировача - от капитан Топлодолски, поручик Стоян Стоянов и подпоручик Михаил Григоров.

Във въздушния бой на този ден загива подпоручик Митю Дисов.

Радио Лондон съобщава за 10 незавърнали се самолета, тежко засегнати и са паднали извън територията

на България.

Третият удар по София е проведен на 10.12.1943 г. и него вземат участие 60 бомбардировача Б-24 „Либърейтър", които са охранявани от 60 изтребителя П-38 „Лайтнинг".

Срещу тях излитат 24 „Девоатин" от 2/6 орляк и 17 Ме-109 Г-2 от 3/6 орляК.

Атаките на българските изтребители разстройват бойния строй на бомбардировачите, които пускат бомбите си напосоки.

Повредени са три противникови бомбардировача (от поручик Асен Ковачев, поручик Любен Кондаков и фелдфебел Александър Петковски) и четири изтребителя П-38 “Лайтнинг".

Във въздушен бой с противникови бомбардировачи загива командирът на 652-ро ято от 2/6 орляк капитан Павел Лазаров Павлов.

Четвъртият Въздушен удар по София е нанесен на 20.12. 1943 г. и него вземат участие около 60 бомбардировача

Б-24 „Либърейтър" под прикритието на около 50 изтребителя П-38 „Лаитнинг".

От българска страна във въздушния бой вземат участие 2/6 орляк - с 24 Девоатин и 3/6 орляк - с 16 Ме 109 Г-2.

Свалени са три бомбардировача Б-24 „Либърейтър" (от поручик Димитър Списаревски и подпоручиците Стефан Маринополски и Генчо Димитров) и 6 изтребителя П-38 „Лайтнинг". Повредени са 5 Б-24 и 1 “Лайтинг”

На този ден поручик Димитър Светозаров Списаревски извършва първия в българската авиационна история таран на противников самолет, жертвайки своя живот за родината.

Във въздушният бой загива и подпоручик Георги Кюмюрджиев.

Новата 1944 г. започва за софиянци с тревога за ново въздушно нападение и само падналата гъста мъгла спасява София от планираната бомбардировка на 4 януари.

Долетелите противникови бомбардировачи не успяват да открият целите.

На този ден българските изтребители не излитат.

Само след няколко дни - на 10 януари, София е подложена на първия от замислените комбинирани дневно-нощни удари на англоамериканската авиация, който поставя началото на най-тежките изпитания за гражданите и средствата за противовъздушна отбрана.

За първи път над София се появяват четиримоторните бомбардировачи „Боинг" Б-17 „Флайинг Фортрес" („Летяща Крепост"), като техният брой е 143, а на „Либърейтърите" - 37.

Те се охраняват от 100 „Лайтнинг"-а. Срещу тях излитат 23 ,Девоатин"-а от 2/6 изтребителен орляк и 16 Ме-109Г от 3/6 изтребителен орляк.

На този ден при отбраната на София участва и германската Първа група от 5-а изтребителна ескадра „Айсмеер", която е дислоцирана на летище Враждебна.

Българските и германските летци свалят 8 бомбардировача и повреждат 3. Свалени са и 3 изтребителя, а 8 са повредени.

Във въздушните боеве загива фелдфебел Симеон Михайлов, а германската група загубва своя командир капитан Герхард Венгел.

Въпреки героизма на българските и германските летци и огънят на на артилерия амгло-американския противник прелита на 5 вълни над София и успява да нанесе значителни щети.

През нощта на същия ден около 80 английски самолета „Уелингтън" бомбардират отново столицата.

Това причинява още по-големи разрушения и пожари, поради което започва евакуация на държавните учреждения и населението.

След тази бомбардировка англичаните извършват нови 4 нощни удара по София: на 16 март с 50 самолета, на 17 март с 25 самолета, на 24 март с 40 самолета и на 29 март с около 40 Де Хавиланд „Москито".

На 30.3.1944 г, е извършено най-тежкото въздушно нападение над София.

То е осъществено от 450 бомбардировача Б-24, Б-17, Б-25 "Митчел" и Хендли Пейдж „Халифакс", които се охраняват от около 150 изтребителя П-38 „Лайтнинг".

В отбранителните боеве вземат участие 1/6, 2/6 и 3/6 орляци, водени от своите командири -Капитаните Русев, Боишаков и Топлодолски.

1/6 орляк излита от летище Марно поле, Карловско, с 28 „Девоатин"-а, а 2/6 орляк (базиран на летище Враждебна) излита с 25 самолета - 19 Ме-109 Г-2 и 6 „Девоатeн"-а. Дислоцираният на летище Божурище 3/6 орляк излита с 20 Ме 109Г-6.

От Изтребителната школа в Долна Митрополия излита една четворка от учебно-бойни изтребители „Авиа" Б-135 начело с капитан Кръстю Атанасов (началник на школата), в която влизат още пилотите инструктори: поручик Петър Манолов и фелдфебелите Йордан Фердинандов и Недю Колев.

На този ден българските летци изтребители свалят 4 бомбардировача, като във въздушните боеве се отличава подпоручик Христо Костакев, който улучва една крепост, която експлодира във въздуха, и разрушава още една, летяща до нея.

Другите два бомбардировача са свалени от поручик Неделчо Бончев и подпоручик Виктор Атанасов.

Повредени са 9 бомбардировача и са свалени 3 изтребителя П-38 „Лайтнинг" - от поручиците Богдан Илиев и Васил Шишков и от подпоручик Генчо Димитров.

Повредени са 3 противникови изтребителя.

Загиват поручик Иван Бояджиев и фелдфебелите Йордан Кубадинов и Христо Цанков. С парашут скачат подпоручиците Божидар Кузмов и Иван Касиянов.

Последната бомбардировка над София се извършва на 17.4.1944 г. като в нея вземат участие 350 бомбардировача Б-24, Б-17 и „Стърлинг" охранявано от 100 изтребителя П-47 „Тъндърболт" и П-51 „Мустанг".

Ударът срещу София нанесен в 12,20 ч. последователно на 8 вълни с излизане на групите от запад, северозапад, север и североизток.

Българската ротивовъздушната артилерия участва в отразяването на ударите на англо-американската авиация с всичките си 12 тежки батареи.

От 2/6 орляк излитат 16 Ме-109 Г-6 и 2 „Девоатин"-а, които провеждат първата си атака понятно над София, но изненадан от силното изтребително прикритие на противника, орлякът се разделя на две групи, които продължават атаките си при отлитането му над района на Кюстендил.

От 3/6 орляк излитат 14 Ме-109 Г-6. Орлякът успява да проведе една атака по противника преди излизането му над София, след което го преследва до жп линията Кюстендил-Горна Джумая.

От 1/6 орляк излитат само 5 ,Девоатeн"-а и се явяват над София след оттеглянето на противника.

При неравния въздушен бой е свален един Б-24 с таран, извършен от поручик Неделчо Бончев от 2/6 орляк.

Това е вторият таран в българската авиационна история след този на капитан Димитър Списаревски.

Поручик Бончев успява да се спаси, скачайки с парашут. Повредени са 5 противникови бомбардировача и 1 изтребител.

В този въздушен бой българските изтребители понасят най-големите загуби за цялата война.

Това се дължи на обстоятелството, че те за първи път участват във въздушна битка с едномоторните изтребители П-51 „Мустанг". По силует последните много приличат на месершмитите и нашите летци в началото на боя ги смятат за свои. Някои от тях даже ги приканват с разклащане на крилете да се приближат, но когато се открива грешката, е твърде късно.

Загиват 4-ма пилоти от 2/6 орляк (подпоручик Веселин Рачев, поручик Христо Арнаудов, поручик Димитър Попов и подофицер Атанас Кръстев) и 2-ма пилоти от 3/6 орляк (поручик Любен Кондаков и подпоручик Иван Стефанов).

Поради повреди в самолетите и ранявания във въздушните боеве принудителни кацания извършват 3-ма летци, и други 3-ма се спасяват с парашут (между тях и командирът на 2/6 орляк капитан Николай Бошнаков).

Датата 17.4.1944 г. в историята на българската изтребителна авиация остава като „черния" Великден.

След тази дата усилията на съюзническата англо-американска авиация се насочват срещу румънския петролен център при Плоещ.

При това положение новата задача на нашите изтребители е да пресрещат американските бомбардировъчни формации, завръщащи се от Румъния.

До 26.8.1944 г., когато е последното въздушно противоборство над България, нашите изтребители свалят 37 бомбардировача и 16 изтребителя.

Повредени са 48 бомбардировача и 22 изтребителя.

На територията на България падат 120 противникови самолета,

в които загиват 256 души.

Пленени са 329 съюзнически летци.

От българска страна във въздушните боеве загиват 16 летци изтребители, а други 6 при изпълнение на служебните си задължения.

Това статистиката, но зад нея се крият огромната смелост и воля на българските и германските летци при борбата им с англо-американската противникова авиация.

Презирайки смъртта, всеки път те излитат за защита на своето отечество с ясното съзнание,че вероятността да загинат е многократно по-голяма от тази да оцелеят!

И днес, повече от 60 години след последните въздушни боеве над България, ние продължаваме да черпим вдъхновение от подвига на онези достойни българи и германци, бранили небето на родината ни от набезите на англо-американските бомбардировачи през 1943-1944 г.

Български пилоти пред страховития Messerschmitt Bf-109.

Бомбардировачи В-24 "Летяща крепост" поразени от кап. Списаревски.

Редактирано Април 20, 2013 от Eньо

[Eньо]

Българските въздушни асове: Петър Бочев, Чудомир Топлодолски, Стоян Стоянов и Христо Кръстев пред хангар на летище Божурище



Подпоручик Христо Костакев -
роден на 9 април 1919 г. в Стара Загора.
Неговият първи самостоятелен полет става на 4 септември 1940 г.
През лятото на 1941 г. заедно с други юнкери-летци е на тримесечна специализация в Кралската въздухоплава­телна академия в гр. Казерта - Италия. Тук той лети на самолети „Бреда-25" и „Ро-41" (учебен изтребителен самолет).

На 30 януари 1942 г. Цар Борис III произвежда випуска в първо офицерско звание и подпоручик Костакев става адютант на Първи разузнавателен орляк в летище Божурище, където лети на самолети „Чучулига", „Врана" и „Гарван".

През октомври 1943 г. по собствено желание постъпва в изтребителната школа на летище Долна Митрополия и я завършва в края на годината.
В начало­то на 1944 г. в 6-ти въздушен полк - летище Карлово, Костакев преминава на френския изтребител „Девоатин-520", а след това е преведен на служба в 3/6 орляК в летище Карлово, Където преминава на самолет „Месершмит 109".
От началото на февруари е включен в състава на бойния разчет в орляка за борба с влитащите над тери­торията англо-американски самолети.
Нощната бомбардировка над София на 29 срещу 30 март 1944 г. изигра ролята на доразузнаване на целите, за да влетят на 30 март около 600 бомбардировача „Б-24 с изтребителна охрана от 300 самолета „Москито и „Тъндърболт" на Височина 8000 м.
На 30 март Костакев е единственият летец в летището. Болен на легло, с гнойна ангина, към 10 часа сутринта е събуден от тревожния вой на сирените. Тичешком излиза на плаца, дооблича се там. Тук единствен е самолетът на Командира на орляка.
Без да се колебае, Костакев бързо взема най-чудатото решение в живота си, да полети в бой, макар и болен, без собствена охрана и при това на незачислен нему самолет.
Всеки здравомислещ пилот при наличието на тези три фактора би се заслонил като зад законен параван и не би излетял в това напрегнато българско небе!

Достигнал 8000 м. височина Костакев открива мно­гобройна въздушна армада към подстъпите за София.
Веднага се насочва към челната, най-лявата „Крепост" от колоната, състояща се от 60 самолета в сгъстен клинов строй.
Необезпокояван от изтребители, Костакев атакува отдолу с огън избраната цел и още с първата атака
прострелва „Крепостта", която експлоадира. От нейна­та експлозия е засегната и летящата в съседство с нея машина, която също експлоадира.
В турболентната въз­душна зона на верижните експлозии попада и самолетът на Костакев, върху който се стоварват парчета от разрушените „Крепости".
Самолетът му става неуправ­ляем. Време за радост и възторг от пълната победа няма. Светкавично менящата се обстановка кара пило­та да вземе бързо решение.
Когато самолетът му се стабилизира в положение на летене, Костакев вижда, че зад него се отделя
бяла диря. Разбира, че е повреден радиаторът и за да не се запали, трябва да се изгаси двигателя.

От този момент тритонният самолет продължава да лети само благодарение на пилотското майс­торство на Костакев, пред когото сега се изправя наново въпросът: да скочи ли с парашут, или да кацне принуди­телно, като спаси машината.
Височината бързо се стопява и пилотът решава да кацне в една „равна" нива, която в последния момент се оказва терасовидно лозе с телефонен стълб в полосата накацане. На 2-3 метра над терена пилотът прави лека маневра, за да избегне стълба, но не успява. Самолетът се удря в него, при което лявото крило се откъсва и машината забива нос в земята. Плувнал в пот, Костакев увисва, забързан на седалката. Нервно напрегнат, той не може да прецени колко време е висял така. Но ето че самолетът под тежестта на опашката се връща в нормално
положение, заставайки на „три точки".
Тогава Костакев отваря кабината и като по чудо, без ни една драскотина, излиза от нея.
А наоколо полетое почерняло от народ. Мъжете тичат, за да окажат помощ, жените да дадат водица,а децата да го хвалят и да викат: „Ура, герой!"
Чак сега разбира, че стеклите се хора го смятат за герой.

Наред с двете „Крепости" в околностите на Кошарево, Брезнишко, по волята на съдбатанамират гроба си и 18-те летци от двадесетчленния екипаж на свалените от него бомбардировачи.
Във Втората световна война записаха имената си много въздушни асове, ала с една-единствена атака да се унищожат два бомбардировача от типа „Б-24" е не само отлично изпълнен служебен дълг, но и горещ израз на безграничното родолюбие, напластявано в душата на летеца още от най-ранната му възраст.

Заради това и заради летателния му професионали­зъм на Костакев са присъдени 6 въздушни победи.

Награден е и с орден “За храброст” IV степен. Въпреки това дошли­те след деветосепемврийскияпреврат от СССР ръководители на Българското въздухоплаване счетоха Костакев за неподходящ да остане в редовете на нашите военновъздушни сили. През 1946 г. той е уволнен от авиацията по разпореждане, вместо силите и опитът му да бъдат използувани при обучението на новите авиаторски кадри.

Почти забравен от обществеността, от години бо­лен в родния си град, Костакев умира на 19.6.1994 г., без да узнае, че на 6 май с.г. заради бойните му заслуги е повишен в звание „полковник" от запаса.



Капитан Димитър Светозаров Списаревски - Спаич е български летец-изтребител. Той загива при първия си боен полет, след като сваля тежък американски бомбардировач Б-24 чрез въздушен таран, по време на бомбардировките на София през Втората световна война.





Подпоручик Стефан Маринополски

Участва в първият въздушен бой между българските изтребители и американските бомбардировачи на 01.08.1943 г.
През ноември е в ход операция “Приливна вълна” на съюзническата авиация срещу България. Орлякът изпълнява бойни мисии на 14.11.1943, 24.11.1943 и 10.12.1943 г. за прехват на бомбардировъчни формации.

Трета бойна задача на 2/6 орляк е на 10.12.1943 г. На тази дата за нанасяне на въздушен удар към София се насочват 50 американски тежки бомбардировача Consolidated В–24 Liberator под прикритието на 50 изтребителя Lockheed P–38 Lightning. От Враждебна излитат изтребителите от 662 ято с две крила по от по 4 самолета Dewoitine D.520. Двете четворки атакуват челно една противникова бомбардировъчна група. В завързалия се въздушен бой групата е отклонена към Стара планина.

В този ден получава своето първо бойно “кръщение” подпоручик Стефан Маринополски. На летище Карлово 642 ято и 652 ято провеждат учебни стрелби. След като към 11:30 ч. получават заповед, самолетите кацат за презареждане с гориво и бойни муниции. Веднага след това излитат всичките боеготови 16 самолета, както и три крила от 642 ято и 652 ято, догонват оттеглящия се противник и влизат в бой по крилно и по двойки.

Капитан Павел Павлов запалва един противников бомбардировач, но при атаката загива и самият той пред безпомощните погледи на водените от него летци Симеон Пенчев, Крум Атанасов и Стефан Маринополски.

На 20.12.1943г. следва поредната – четвърта – бомбардировка на София. В небето на столицата Маринополски атакува бомбардировач B–24 от 98 BS на 376 BG на 15 Air Forсe, за която той си спомня петдесет и пет години по-късно пред журналиста Любен Овчаров:

“…На 20 декември 1943г. нашият 2/6 орляк излетя с “Девоатен”-ите , воден от капитан Бошнаков. Беше около
обяд. Първата противникова вълна, изсипала бомбения си товар над кв. “Хаджи Димитър”, отлиташе към Княжево, когато откъм Сливница се появиха “летящи крепости” В-24.
С десен завой откъм Самоков се насочихме да ги посрещнем. Бях заместник–командир на 652 ято и водех “крило” от четири самолета… Прицелих се в крайния бомбардировач, натискам спусъка, стрелям и минах по целия фронт на крепостите от 500 – 600 м. Не видях да ги охраняват изтребители.
Забелязах пламък – дали от противовъздушната артилерия, дали от някой бомбардировч или светкавица от
облак? После разбрах, че точно в тоя момент Списаревски се удря в една от американските крепости над Пасарел.

Аз продължих атаката и стана каквото исках -- от крилото на един “Либърейтър” избухна огън, машината запуши, взе да пропада. Следях я известно време, докато изчезна от погледа ми сред възвишенията западно от Босилеград. Дотам прогонихмевтората противникова група и се завърнахме на летище Враждебна….”

Ето как е отразен въздушният бой в “Доклад за бойните действия на 2/6 орляк при нападението на София на 20.12.1943г.:

“Самолетите от 652 ято, с водач поручик Неделчо Бончев, взима височина и преследва противниковите бомбардировачи с 3 самолета, тъй като четвъртият каца принудително поради загряване на водата и маслото в двигателя.

Някъде към Босилеград те застигат и от височина 7600м. атакуват отпред и отгоре задната от двете противникови групи бомбардировачи.
Поручик Бончев забелязва, че при стрелбата по “Либърейтъра” в един от десните мотори избухва пламък.

Поручик Маринополски пък докладва, че е запалил левия краен мотор на друг бомбардировач.

След атаката самолетите се насочват към летището, тъй като са достигнали предела на своето действие и кацат в 14.20 ч.

Загуби на противника - Подпоручик Стефан Маринополски сваля бомбардировач. ”

На 10.01.1944г. подпоручик Стефан Маринополски излита начело на 652 ято за прехват на американските бомбардировачи, атакуващи София. На 1500 м. височина се поврежда стъпката на витлото на машината му и той е принуден да се върне на летището.
През януари 1944г., 652 ято е превъоръжено с Bf 109G – 2/G–6.

Подпоручик Маринополски участва във въздушния бой над София на 17.04.1944 г. – “Черния Великден”. Досега българските летци са се изправяли пред бомбардировачите В-24 и техния обичаен ескорт от изтребители Р–38. На 17.04.1944 г. те откриват един нов противник – Р-51, “мустангите” от 31 FG за първи път се появяват в небето над
София. При тази първа среща, българските летци объркват силуета на “Мустанг” - а с този на “Месер” - а. Грешката се оказва фатална.

За няколко минути 9 “Месер”-а избухват в пламъци. Загиват 4 пилоти. 9 летци са ранени.

Едно събитие от 23.06.1944 г. ще окаже влияние върху съдбата на Маринополски. На тази дата формация от В–24 и В–17 от 15 Air Forсe атакуват петролните рафинерии в Плоещ.
Сред тях е и В–17 № 42–5951 “Описоня” от състава на 341 BS от 92 BG с екипаж в състав:

командир – лейтенант Едуин Андерсън, втори пилот - лейтенант Уилям Саймънс, бомбардир – лейтенант
Дейвид Кингсли; бордови механик – сержант Джон Майер; стрелец – радист сержант Лойд Кейн; опашен стрелец – сержант Майкъл Съливан; стрелец – сержант Стенли Кмиеч; стрелци - сержант Мартин Хетинг и сержант Харолд Джеймс.

При приближаването към целта, бойната формация е атакувана от немски изтребители Bf 109 и Fw 190.
Изтребителите свалят два В–17 докато американските бомбардировачи навлизат в зоната на ПВО.

В момента, в който се приготвя да хвърли бомбите си, “Описоня” е поразена в лявото крило от артилерийски снаряд точно зад двигател № 1. Втори снаряд поврежда витлото и разрушава системата за кислород. Андерсън успява да овладее управлението на машината и да поддържа курса.

В-17 привлича вниманието на няколко Bf–109. Изтребителите изваждат от строя двигател № 2 и от
лявото крило излиза облак бял дим.

Един 20–мм снаряд сериозна ранява сержант Съливан в ръката и дясното рамо, разкъсва и парашута му.
Въпреки раните Съливан се довлича до страничните отсеци, където Хетинг и Джеймс се опитват да му окажат първа помощ. Тъй като не успяват, те викат на помощ лейтенант Кингсли. Той поставя превръзка, стегната с турникет, която спира връвоизлива. Но Съливан не е единствения ранен, сержант Кмиеч, също е засегнат.

Тежко повреден, с ранените членове на екипажа, “Описоня” напуска въздушното пространство на Румъния и навлиза над България. Самолетът трудно поддържа височина и командирът лейт. Андерсън издава заповед да се изхвърли зад борда всичко, което би облекчило апарата.

“Описоня” следва своя
път, който я извежда към Карлово. Узнали за приближаването на американски
бомбардировач, командирът на немската мисия при 2/6 орляк майор Кюле дава
заповед на подчинените си за излитане. След няколко минути “Описоня” е
прехваната от четири български (Асен Ковачев; Антон Барев, Христо Петров и Петър
Петров) и четири немски изтребителя.

В–17 е поразен и тежко се устремява към земята. Лейт. Андерсън издава заповед екипажа да напусне самолета. Докато здравите членове на екипажа скачат от смъртно ранената машина, лейт. Кингсли помага на ранения серж. Съливан да изпълзи по купчината гилзи, за да скочи от машината. Без да се замисля, Кингсли разкопчава парашута си и го поставя на Съливан и му помага да скочи през отворения люк.

Няколко секунди по–късно “Описоня” заедно с лейт. Кингсли се разбива в землището на карловското село Сърнигор.

Жестът на лейт. Кингсли е оценен с най–високото отличие – Ордена на Конгреса му е присъден посмъртно и днес една въздушна база в Орегон носи неговото
име.

Стефан Маринополски пристига с автомобил на мястото на катастрофата. Научава, че трима американци са
арестувани и отведени в кметската управа. Там намира Хетинг, Майер и Съливан.

Като вижда, че Съливан има нужда от медицинска помощ, качва американците в колата и ги откарва в офицерския стол в Карлово, където на Съливан е оказана медицинска помощ. Скоро към тях се присъединяват Андерсън и Кмиеч.

Българските пилоти приемат пленниците като гости.
На следващия ден американските летци са отведени в София, а по–късно изпратени във военнопленническия лагер в Шумен.

На сбогуване един от тях подава на Маринополски кутия “Лъки страйк” с изписан адрес: “Мартин Хетинг, Виксбург, Мичиган” и му казва: “Посетете ме след войната!”.

39 години след това, през октомври 1983 г. Маринополски пътува до Анкоридж, Аляска, където се среща с Хетинг.
Не след дълго той открива и останалите ветерани от екипажа на “Описоня”. На 23.04.1984 г. всички се събират в Арлингтън пред гроба на лейтенант Дейвид Кингсли.
За кавалерско отношение към пленниците Маринополски е награден с Медала на Конгреса на САЩ.




Поручик Любен Кондаков е роден в Сливен на 14 април 1915 г., а загива на 17 април 1943г. на 29 години.



Генерал-майор Стоян Илиев Стоянов - участва в 35 бойни полета срещу англо-американските самолети при бомбардировките на София и страната. Признати са му 15 въздушни победи за четири свалени английски и американски самолети, за участието му в свалянето на още два и за нанасяне на сериозни повреди на други четири самолета.

През 1939 г. завършва в Германия школата за изтребители във Вернойхен и курс за инструктори-изтребители.

Става инструктор в Изтребителната школа - Карлово и от 1942 г. е поручик - командир на ято изтребители Месершмит 109 от 6-и изтребителен полк.

На 1 август 1943 г., огромна армада от над 170 американски 4-моторни бомбардировачи Б-24 "Либърейтър" и Б-17 "Флаинг Фортрис" преминават над България - летят към базата си в Северна Африка, след като са нанесли удар по петролните рафинерии в Плоещ, Румъния. Те изпълняват операция "Приливна вълна" чиято цел е нарушаване снабдяването на германската армия с гориво от Румъния.

В битката срещу група съюзнически бомбардировачи българските изтребители постигат първите победи за българската военна авиация: 4 свалени бомбардировача - два от поручик Стоян Стоянов и по един от подпоручиците Петър Бочев и Кръстев.

Стоянов участва в 35 бойни полета срещу англо-американските самолети при бомбардировките на София и страната. Признати са му 15 въздушни победи за четири свалени противникови самолета, за участието му в свалянето на още два и за нанасяне на сериозни повреди на четири самолета.

[Eньо]

Питам къде е паметникът на немските летци от Луфтвафе, бранили София?

В градинката “Мадара” на бул. Прага върху къс от витошка морена е поставена скромна паметна плоча в памет на кап. Герхард Венгел – германски летец, командир на I група от 5-та изтребителна ескадрила на Luftwaffe “Eismeer” (I./JG5), загинал при защитата на София по време на голямата въздушна бомбардировка на 10.01.1944г.

5-та изтребителна ескадра - Jagdgeschwader 5 (JG 5) Eismeer е сформирана през 1942г. от бойни части, базирани в Норвегия.

Eismeer означава Ледено море.

Ескадрата е предназначена да оперира в далечния север на Европа – Норвегия, Скандинавия и Северна Финландия.

Първа група от ескадрилата, I./JG5 e формирана през януари от бившата I./JG77.

емблемата на JG5

емблемата на I./JG5

В това подразделение е служил дотогава и летецът Герхард Венгел.

На 14.09.1941г. неговия самолет N6308 от I./JG77 e повреден от вражески огън над базата си в Petsamo и лейт. Венгел е ранен.

Задачата на ескадрата е да покриваокупираните територии под командването на Luftflotte 5, както и да оказва изтребителна поддръжка на частите, сражаващи се на арктическия фронт в района на Мурманск, както и да разстройва снабдяването по ж.п. линията за Мурманск –основен логистичен коридор за Карелския фронт.

Група I е базирана на западния Норвежки бряг в гр. Stavanger с цел въздушна защита на немските бойни кораби в Сверно море.

На 09. януари Група I e предислоцирана от Румъния в София – на летище Враждебна.

Още на следващия ден съюзниците организират невиждана дотогава въздушна атака на София.

Немските пилоти излитат от Враждебна и влизат в бой над непознатата българска територия.

В тежката въздушна битка групата на кап. Венгел сваля 3 тежки бомбардировача B-24 Liberator.

В боя в близост до Радомир загива командирът на крилото кап. Венгел.

Друг изстребител е свален, но пилотът успява да скочи с парашут. Още 11 немски самолета са повредени а 3-ма пилоти – ранени.

През февруари групата е причислена към III./JG6 и е дислоцирана във Франция, където води тежки въздушни боеве над Нормандия.

Капитан Венгел е роден на 14 януари 1915 в Кьонигсберг, Източна Прусия (днешен Калининград) и загива само 4 дни преди 29-тият си рожден ден.

Редактирано Април 21, 2013 от Eньо

[kramer]

Между другото са свалили доста повече самолети от признатите. Просто признати са им само падналите над царството, и от тях по-скоро тия за които има директни свидетели.

Редактирано Април 21, 2013 от kramer

[КГ125]

http://www.bulgarianhistory.org/мито-дисов-забравеният-летец-от-царст/

[Drake]

Преди доста години в програмата на БНР имаше едно предаване, наречено "Дела и документи". Не знам дали още съществува и дали някога в тази емисия се е споменавала датата 20 декември 1943 г. Навярно не, но нека си припомним, за този ден преди 70 години, когато българските летци от 2/6 орляк се сражават над София и двама млади мъже - поручик Георги Кюмюрджиев и поручик Димитър Списаревски, загиват в този въздушен бой

Останки от свален американски четиримоторен бомбардировач край София, зимата на 1943-44 г.

Български летци с изтребител Месершмит-109Г, летище Враждебна, зимата на 1943-44 г.

Снимка, от американски бомбардировач, заснета по време на бомбардировките на София на 30 март 1944г.

[КГ125]

Наистина! България е образец за подражание в тези въздушни битки, като изключим голямата грешка, когато новите английски изтребители са объркани с наши поради близката прилика.

[StefanSur]

Аз бех на 8 години когато НАТО бомбардираха Сурдулица, ние тъпи деца се играхме в градината, а бомба падна 100м от нас и 6 или 7 човека загинаха .

Слава на всички загинали в София, и на вашите летци който тогава загинаха, те са герой.

[КГ125]

Така е - всеки, който защитава страната си заслужава адмирация! За съжаление и Сърбия не я подмина тая горчива чаша.

Добре, че поне бомбардировките бяха или се опитваха да бъдат сравнително прецизни.

През Втората световна война градовете се сриват със земята. В София разрушенията са само 1/3 от сградите, заради няколко фактора, единият от който - невероятната висота и героизъм на българските летци!

[kramer]

Някъде около София. Свален четиримоторник. Недалеч паднала нашата "Стрела". Мисля Бончев. Селяните наоколо се дивят и чудят, нашият самолет като врабче, а противникът голем като орел в сравнение с него. Поклон!

Редактирано Декември 21, 2013 от kramer

[КГ125]

Бългрите трябва да знаят, че дядовците им са можели това!

[Warlord]

Добре, че поне бомбардировките бяха или се опитваха да бъдат сравнително прецизни.

През Втората световна война градовете се сриват със земята. В София разрушенията са само 1/3 от сградите, заради няколко фактора, единият от който - невероятната висота и героизъм на българските летци!

Че кое им е прецизното?! 99% от поразените цели са цивилни сгради и жертви, ударените военни, инфраструктурни и стратегически обекти са по-скоро случайно улучени докато е прилагана типичната американска тактика с бомбардировачите - "килим от бомби".

Най-основния фактор, че не са сринали целия град е, че базата им е била далече - чак в Италия, и че основната цел са нефтените полета в Плоещ, т.е. тука са изхвърлили на връщане това което им е останало от там.