Гергьовден (6 май)

[ISTORIK]

Гергьовден в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6 май.

Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като главен празник на ромското малцинство в България и като ден на овчаря. С което се превръща в уникален троен празник в църковно-народния ни календар.

Свети Георги Победоносец (275-281 - 23 април 303) е един от най-почитаните светци от Източноправославната църква. Обезсмъртен с мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на Канада, Каталония, Англия, Етиопия, Грузия, Гърция, Черна гора, Португалия, Сърбия, както и на градовете Истанбул, Любляна и Москва.

Макар Георги да е едно от най-разпространените имена, за живота на светеца се знае твърде малко. Роден е в Кападокия (днешна Турция) в християнско семейство. Баща му е служил като офицер в римската армия, майка му е от Лида, Палестина. Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия. По това време е разпределен в Никомедия и служи в личната гвардия на император Диоклециан. Според житиеописанието му през 303 г. император Диоклециан издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя. Счита се, че неговият съимператор Галерий е главният отговорен за това решение. На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се открито се изявява като християнин и критикува решението на императора. Разяреният Диоклециан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател. Последвали различни мъчения, на които подложили младия воин, завързали го на дървено колело и стъргали тялото му с железни остриета. След като императорът го помислил за мъртъв отишъл да принесе жертва в храма на Аполон, но тогава станало чудо: появил се ангел, който изцерил и освободил мъченика. Това чудо накарало двама от съдиите, Анатолий и Проталеон да се обявят публично за християни, за което били обезглавени. Последвала заповед да хвърлят светеца в яма с негасена вар за три дни. Св. Георги сам влязъл в ямата с молитва на уста и излязъл невредим. След това чудо много хора повярвали в Господа, който вършел такива чудеса.

Светецът чудотворец бил хвърлен отново в тъмницата, но там той не преставал да върши чудеса и да осветява с вярата си всички край него. Много хора подкупвали стражите за да ги пуснат при Божия човек, от който черпели благодат и изцеление. След дните в тъмницата през последната нощ самият Христос се явил в светлина на мъченика и утешавайки и подкрепяйки го поставил венец на главата му, с обещание да царува заедно с него в Небесното царство. Св. Георги бил посечен пред стените на Никомидия, а тялото му е погребано в Лида. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик заради многото чудеса, които е извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.

Денят на храбростта, 6 май, започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от първи януари 1880 г. княз Александър Батемберг учредява военния орден "За храброст" - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от девети януари същата година се постановява честването на празника. В началото отбелязването на празника е подчертано скромно. Церемонията включва панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена "За храброст", ограничени военни паради, главно в София. По-късно цар Фердинанд придава по-голямо значение и пищност на честването.

През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия празникът се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена "За храброст". Тържеството завършва с военен парад.

До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година). През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление.

След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. - 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 г.

Най-известното чудо на Божия човек е след смъртта му.

Едно от най-известните чудеса извършено от Св. Георги, заради което често е изобразяван на иконите, убиващ змей, е чудото, станало близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца.

Близо до града имало голямо езеро, в което живеел страшен змей, чиято жертва ставали много хора. Гражданите се опитвали да се преборят със звяра неведнъж, но нямали успех. Затова един ден решили да помолят техния владетел за помощ. Той, от своя страна, издал заповед, с която разпоредил жителите на града всеки ден да предават на змея по едно от децата си, за да се спасят останалите. Издавайки тази заповед управителят уверил хората, че когато дойде неговия ред и той ще предаде дъщеря си на чудовището. И когато това станало той наистина заповядал на детето си да отиде на брега на езерото.

След като змеят излязъл от водите на езерото внезапно се появил Св. Георги, който яхнал бял кон препуснал към него и го пробол с копието си. Хората, като видяли това се разбягали от страх, но Св. Георги им заговорил, да не се страхуват, защото Господ Иисус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, за да повярват в Него. След тези негови думи хората повярвали в Бога и всичките 25 000 граждани до един се покръстили.

На мястото на чудото по-късно била съградена голяма църква на името на Божията Майка и друга една на името на Св. Георги Победоносец. Тук именно станало и друго чудо, при освещаването на този храм избликнал извор с жива вода, която лекувала много душевно и телесно болни.

вестник "Политика"

[Spirit]

Св. Георги не е ли прекопиран от Херос (тракийския конник). Лично на мен иконата на Св. Георги удивително много ми прилича на оцветена оброчна плочка на Херос:

Херос

Св. Георги

На много изображения на Херос се виждат детайли като на изображението на Св.Георги, като например слугата зад или на коня. Освен това Херос -> Херой -> Герой -> Георги. И още повече, че Георги е герой.

[horos]

Св. Георги не е ли прекопиран от Херос (тракийския конник). Лично на мен иконата на Св. Георги удивително много ми прилича на оцветена оброчна плочка на Херос:

Херос

Св. Георги

На много изображения на Херос се виждат детайли като на изображението на Св.Георги, като например слугата зад или на коня. Освен това Херос -> Херой -> Герой -> Георги. И още повече, че Георги е герой.

Браво! В този форум има и мислещи хора. Ако аз го бях писал това, някой веднага щеше да ме запрати в "сектата" на братята Гайдарови.

Хор, Хорус, Херос, Герой, Георги - това са все синоними на Христос. На едно разпятие, което се приема от християните за най-старото в катедралата на град Кьолн пише HERO. На кръста не е Христос, а ХЕРО.

За родителите на този Херо(с) можете да прочетете в "Житието на Мария Нова".

И за брат му, който е близнак - Тома, Таома, близнак.

http://www.biblical-art.com/biblicalsubjec...3&pagenum=1

С Уважение Хорос.

[Spirit]

Само дето култа към Херос, както и към египетския Хор, е по-стар от Исус, така че няма как. Sorry.

[horos]

Само дето култа към Херос, както и към египетския Хор, е по-стар от Исус, така че няма как. Sorry.

http://chronologia.org/egypt_book/index.html

За тези които могат да четат руски и обичат да четат.