Местонахождението на кивота на завета

[Lion Queen]

ГЛАВА 7.

1. Но Господ рече на Моисея: виж, Аз те поставих за Бог фараону; а брат ти Аарон ще бъде твой пророк;

2. ти ще (му) говориш всичко, що ти заповядвам, а брат ти Аарон ще говори на фараона, да пусне синовете Израилеви от земята си.

3. Но Аз ще ожесточа фараоновото сърце и ще умножа Моите личби и Моите чудеса в Египетската земя.

4. Фараонът няма да ви послуша, и Аз ще наложа ръката Си върху Египет и ще изведа Моето воинство, Моя народ, синовете Израилеви, от Египетската земя - с велики съдби.

5. Тогава (всички) египтяни ще познаят, че Аз съм Господ, когато простра ръката Си върху Египет и изведа синовете Израилеви изсред тях.

6. Моисей и Аарон направиха: както им заповяда Господ, тъй направиха.

7. Моисей беше на осемдесет, а (брат му) Аарон на осемдесет и три години, когато почнаха да говорят на фараона.

8. И каза Господ на Моисея и Аарона, като рече:

9. ако фараонът ви каже: сторете (личба или) чудо, ти кажи на (брат си) Аарона: вземи тоягата си и я хвърли (на земята) пред фараона (и пред служителите му), - тя ще стане на змия.

10. Моисей и Аарон дойдоха при фараона (и при служителите му) и направиха така, както (им) заповяда Господ. И хвърли Аарон тоягата си пред фараона и пред служителите му, и тя стана на змия.

11. Тогава фараонът повика мъдреците (египетски) и магьосниците; и тия влъхви египетски направиха същото с магиите си:

12. всеки от тях хвърли тоягата си, и те станаха на змии; но Аароновата тояга погълна техните тояги.

13. Фараоновото сърце се ожесточи, и той ги не послуша, както и (им) бе говорил Господ.

14. И рече Господ на Моисея: кораво е сърцето на фараона: той не скланя да пусне народа.

15. Иди утре при фараона: ето, той ще излезе при водата, а ти застани на пътя му, при брега на реката, и тоягата, която се превръща в змия, вземи в ръката си,

16. и му речи: Господ, Бог на евреите, ме прати да ти кажа: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба в пустинята; но ето, ти и досега не послуша.

17. Тъй казва Господ: по това ще познаеш, че Аз съм Господ: ето, с тая тояга, що е в ръката ми, ще ударя по водата, която е в реката, и тя ще се превърне в кръв;

18. и рибата в реката ще измре, и реката ще се осмърди, и египтяни ще се гнусят да пият вода от реката.

19. И рече Господ на Моисея: кажи на (брата си) Аарона: вземи тоягата си (в ръка) и простри ръката си върху водите на египтяни: върху реките им, върху потоците им, върху езерата им и върху всяко тяхно водовместилище, и ще се превърнат в кръв, и ще бъде кръв по цялата Египетска земя, и в дървени и каменни съдове.

20. Тогава Моисей и Аарон направиха, както (им) заповяда Господ. И дигна (Аарон) тоягата (си) и удари по речната вода пред очите на фараона и пред очите на служителите му, и всичката вода в реката се превърна в кръв,

21. и рибата в реката измря, и реката се осмърди, и египтяни не можеха да пият вода от реката; и кръв беше по цялата Египетска земя.

22. Но и влъхвите египетски направиха същото със своите магии. Сърцето на фараона се ожесточи, и той ги не послуша, както и бе казал Господ.

23. Обърна се фараонът и отиде у дома си; сърцето му и от това не се трогна.

24. И всички египтяни взеха да копаят около реката, за да намерят вода за пиене, защото не можеха да пият вода от реката.

25. И се изминаха седем дена, откак Господ порази реката.

ГЛАВА 8.

1. И рече Господ на Моисея: иди при фараона и му кажи: тъй казва Господ: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба;

2. а ако се не съгласиш да го пуснеш, ето, Аз ще поразя цялата ти област с жаби:

3. и реката ще загъмжи от жаби, и те ще излязат и ще влязат в твоята къща, и в твоята спалня, и в леглото ти, и в къщите на твоите служители и на твоя народ, и в пещите ти, и в нощвите ти;

4. и върху тебе и върху твоя народ, и върху всичките ти служители ще полазят жаби.

5. И рече Господ на Моисея: кажи на (брата си) Аарона: простри си ръката с тоягата си върху реките, върху потоците и върху езерата, и изведи жаби по Египетската земя.

6. Аарон простря ръката си върху египетските води (и изведе жаби); и жабите излязоха, та покриха Египетската земя.

7. Но и влъхвите (египетски) сториха същото с магиите си: изведоха жаби по Египетската земя.

8. Тогава фараонът повика Моисея и Аарона и рече: помолете се (за мене) на Господа да премахне жабите от мене и от народа ми, и аз ще пусна израилския народ да принесе жертва Господу.

9. Моисей рече на фараона: определи ми сам, кога да се помоля за тебе, за твоите служители и за твоя народ, за да се махнат жабите от тебе, (от твоя народ,) от къщите ти, и да останат само в реката.

10. Той рече: утре, Моисей отговори: ще бъде според думата ти, та да познаеш, че няма друг като Господа, нашия Бог;

11. и ще се отдръпнат жабите от тебе, от къщите ти (и от нивите), и от служителите ти, и от народа ти; само в реката ще останат.

12. Моисей и Аарон излязоха от фараона, и Моисей се помоли на Господа за жабите, които Той бе напратил върху фараона.

13. И стори Господ според думите на Моисея: жабите измряха в къщите, по дворовете и по нивите (им);

14. и събраха ги на купища, и земята се осмърди.

15. Като видя фараонът, че настана облекчение, ожесточи сърцето си, и ги не послуша, както бе казал Господ.

16. Тогава Господ рече на Моисея: кажи на Аарона: простри (с ръка) тоягата си и удари земната пръст, и (мушици ще нападнат по човеци, по добитък и на фараона, и в къщата му и по служителите му, всичката земна пръст) ще стане на мушици по цялата Египетска земя.

17. Така те и сториха: Аарон си простря ръката с тоягата си, удари земната пръст, и се явиха мушици по човеци и по добитък. Всичката земна пръст стана на мушици по цялата Египетска земя.

18. Помъчиха се тъй също и влъхвите да произведат мушици с магиите си, ала не можаха. И мушиците бяха по човеци и по добитък.

19. Тогава влъхвите рекоха на фараона: това е пръст Божий. Но фараоновото сърце се ожесточи, и той ги не послуша, както и бе казал Господ.

20. И рече Господ на Моисея: стани утре рано и се яви пред лицето на фараона. Ето, той ще отиде при водата, и ти му кажи: тъй казва Господ: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба (в пустинята);

21. ако пък не пуснеш народа Ми, ето, Аз ще напратя върху тебе и върху твоите служители, и върху твоя народ и в твоите къщи песи мухи, и ще се напълнят къщите на египтяни и самата земя, на която живеят, с песи мухи;

22. и оня ден ще отделя земя Гесем, в която живее Моят народ, и там не ще има песи мухи, за да познаеш, че Аз съм Господ (Бог) на (цялата) земя;

23. Аз ще поставя различие между Моя народ и твоя народ. Тая личба утре ще стане (на земята).

24. Тъй и направи Господ: налетяха много песи мухи във фараоновата къща, и в къщите на служителите му, и по цялата Египетска земя: земята гинеше от песите мухи.

25. Тогава фараонът повика Моисея и Аарона и рече: идете, принесете в тая земя жертва на (Господа) вашия Бог.

26. Но Моисей рече: не можем стори това, защото жертвоприношението ни на Господа, нашия Бог, е гнусно за египтяни: ако вземем да принасяме гнусна за египтяни жертва пред очите им, не ще ли ни убият с камъни?

27. Ние ще отидем в пустинята, на три дни път, и ще принесем жертва на Господа, нашия Бог, както ни каже (Господ).

28. И отговори фараонът: ще ви пусна да принесете в пустинята жертва на Господа, вашия Бог, но само не отивайте далеч; помолете се за мене (на Господа).

29. Моисей рече: ето, аз си отивам от тебе и ще се помоля на Господа (Бога), и песите мухи ще се махнат утре от фараона, и от служителите му, и от народа му; стига само фараонът да престане да ни мами, като не пуска народа да принесе жертва Господу.

30. Отиде си Моисей от фараона и се помоли на Господа.

31. И Господ направи според думата на Моисея и премахна песите мухи от фараона, от служителите му и от народа му; не остана нито една.

32. Но и тоя път фараонът ожесточи сърцето си и не пусна народа.

ГЛАВА 9.

1. И рече Господ на Моисея: иди при фараона и му кажи: тъй говори Господ, Бог на евреите: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба;

2. защото, ако ти не поискаш да пуснеш (Моя народ) и още го задържаш,

3. ето, ръката Господня ще бъде върху твоя добитък, който е на полето: върху коне, върху осли, върху камили, върху волове и овци - страшен мор ще настане.

4. И (в онова време) Господ ще различи добитъка израилски от добитъка египетски, и от всичкия (добитък) на синовете Израилеви нищо няма да умре.

5. И определи Господ времето, като рече: утре ще стори това Господ в тая земя.

6. И на другия ден Господ направи това: измря всичкият египетски добитък; а от добитъка на синовете Израилеви нищо не умря.

7. Фараонът прати да узнаят, и ето, от (всичкия) добитък (на синовете) Израилеви не бе умряло нищо. Но фараоновото сърце се ожесточи, и той не пусна народа.

8. И рече Господ на Моисея и Аарона: вземете по една пълна шепа пепел от пещ, и нека я хвърли Моисей на възбог пред очите на фараона (и служителите му);

9. и ще се дигне прах по цяла Египетска земя, и циреи ще излязат по човеци и по добитък в цяла Египетска земя.

10. Те взеха пепел от пещ и застанаха пред фараона. Моисей я хвърли на възбог, и гнойни струпеи излязоха по човеци и по добитък.

11. И не можеха влъхвите да устоят пред Моисея поради струпеите, защото струпеи имаше по влъхвите и по всички египтяни.

12. Но Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не ги послуша, както и бе казал Господ на Моисея.

13. И рече Господ на Моисея: утре стани рано и се яви пред фараона и му кажи: тъй говори Господ, Бог на евреите: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба;

14. защото тоя път Аз ще напратя всички Мои порази в сърцето ти, и върху твоите служители, и върху твоя народ, за да познаеш, че няма подобен на Мене в цялата земя;

15. понеже, простра ли ръка, ще поразя тебе и твоя народ с мор, и ти ще бъдеш изтребен от земята:

16. но затова Аз те запазих, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде възвестено Моето име по цяла земя.

17. Ти още противостоиш на Моя народ и го не пускаш, -

18. но ето, Аз ще пратя утре, тъкмо по това време, твърде силен град, какъвто не е имало в Египет от деня на основанието му досега.

19. Прати прочее да приберат стадата ти и всичко, що имаш по полето: защото върху всички човеци и добитък, които останат по полето и не бъдат прибрани дома, ще падне град, и ще измрат.

20. Ония фараонови служители, които се уплашиха от думата Господня, прибраха бързо слугите си и стадата си в къщите;

21. а който не обърна внимание към думата Господня, той остави слугите си и стадата си на полето.

22. И рече Господ на Моисея: простри ръката си към небето, и ще падне град по цялата Египетска земя, върху човеци, върху добитък и върху всичката полска трева в Египетската земя.

23. И простря Моисей тоягата си към небето, и даде Господ гръм и град, и огън се сипеше по земята; и прати Господ град върху (цялата) Египетска земя;

24. беше град, и огън смесен с град, (град) много силен, какъвто не е имало по цялата Египетска земя, откак е заселена.

25. И градът порази по цялата Египетска земя всичко, що беше в полето, от човек до добитък; градът уби и всичката полска трева, и всички дървета в полето изпочупи (градът).

26. Само в земя Гесем, дето живееха синовете Израилеви, нямаше град.

27. И прати фараонът, та повика Моисея и Аарона и им рече: тоя път съгреших; Господ е праведен, а аз и моят народ сме виновни.

28. Помолете се (за мене) на Господа: нека престанат гръмовете Божии и градът (и огънят на земята), и ще ви пусна и няма вече да ви задържам.

29. Моисей му рече: щом изляза от града, ще простра ръцете си към Господа (на небето), и гръмовете ще престанат, и град (и дъжд) няма да има вече, за да познаеш, че земята е Господня;

30. но аз зная, че ти и твоите служители още няма да се побоите от Господа Бога.

31. Ленът и ечемикът бяха убити, защото ечемикът беше изкласил, а ленът беше завързал семе;

32. пшеницата пък и лимецът не бяха убити, защото бяха късни.

33. Излезе Моисей от фараона извън града и простря ръцете си към Господа: престана гръмът и градът, и дъжд се не изливаше вече на земята.

34. Като видя фараонът, че престана дъждът, градът и гръмът, продължаваше да греши, и закоравя сърцето негово и на служителите му.

35. Ожесточи се сърцето на фараона (и на служителите му), и той не пусна синовете Израилеви, както и бе казал Господ чрез Моисея.

ГЛАВА 10.

1. Тогава Господ каза на Моисея: влез при фараона, защото Аз ожесточих сърцето му и сърцето на служителите му, за да покажа между тях тия Мои личби

2. и да разказваш на сина си и на внука си онова, що сторих в Египет, и за Моите личби, които показах в него, и да знаете, че Аз съм Господ.

3. Моисей и Аарон дойдоха при фараона и му рекоха: тъй говори Господ, Бог на евреите: докога ще упорствуваш да се смириш пред Мене? Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба;

4. а ако не пуснеш народа Ми, ето, утре (по това време) Аз ще напратя скакалци в твоята (цяла) област.

5. Те ще покрият лицето на земята тъй, че не ще може да се види земята, и ще поядат у вас (всичко) останало (на земята), оцеляло от градушката; ще поядат също всички дървета, които растат у вас по полето,

6. и ще напълня твоите къщи, къщите на всичките ти служители и (всички) къщи на всички египтяни, каквото не са виждали твоите бащи, нито бащите на бащите ти, откак живеят на земята дори доднес. (Моисей) се обърна и си отиде от фараона.

7. Тогава служителите фараонови рекоха на фараона: докога ще ни мъчи тоя? Пусни тия люде; нека те извършат служба на Господа, своя Бог; още ли не виждаш, че Египет загива?

8. И върнаха Моисея и Аарона при фараона, и (фараонът) им рече: идете, извършете служба на Господа, вашия Бог; но кои и кои ще отидат?

9. Моисей отговори: ще отидем млади и стари, със синовете и дъщерите си, с овците и воловете си ще отидем, защото имаме празник на Господа (нашия Бог).

10. (Фараонът) им рече: нека бъде тъй; Господ да е с вас! Готов съм да ви пусна, но защо с децата? видите ли, лошо намерение имате!

11. Не, идете само мъжете и извършете служба на Господа, защото това вие искахте. И ги изпъдиха от фараона.

12. Тогава Господ рече на Моисея: простри ръката си над Египетската земя, и нека нападнат скакалци в Египетската земя и поядат всичката земна трева (и всичките дървесни плодове), всичко, що е оцеляло от градушката.

13. И простря Моисей тоягата си над Египетската земя, и Господ прати в тая земя източен вятър, който трая целия тоя ден и цялата нощ. На сутринта източният вятър довея скакалците.

14. Скакалците нахлуха в цялата Египетска земя и нападнаха цялата Египетска страна в голямо множество: такива скакалци по-преди не е имало, и подир тях не ще има.

15. Те покриха лицето на цялата земя, тъй че земята не се виждаше, и поядоха всичката земна трева и всички дървесни плодове, оцелели от градушката, и не остана никаква зеленина нито на дървета, нито на полска трева по цялата Египетска земя.

16. Фараонът бързо повика Моисея и Аарона и рече: съгреших пред Господа, вашия Бог, и пред вас;

17. сега простете греха ми още тоя път и се помолете на Господа, вашия Бог, само да дигне от мене тая смърт.

18. (Моисей) си излезе от фараона и се помоли на Господа.

19. И даде Господ от противната страна западен, твърде силен вятър, и той дигна скакалците, та ги нахвърли в Червено море: не остана нито един скакалец в цялата Египетска страна.

20. Но Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не пусна Израилевите синове.

21. И рече Господ на Моисея: простри ръката си към небето, и ще настане мрак по Египетската земя, такъв мрак, че дори да се пипа.

22. Моисей простря ръката си към небето, и настана гъст мрак по цялата Египетска земя три дни наред:

23. един другиго не виждаха, и никой не става от мястото си три дена; а в жилищата на всички Израилеви синове беше видело.

24. Фараонът повика Моисея (и Аарона) и рече: идете, извършете служба на Господа (вашия Бог); само дребният и едрият ви добитък да остане, а децата ви нека отидат с вас.

25. Но Моисей рече: (не,) дай ни в ръце също жертви и всесъжение, които да принесем на Господа, нашия Бог.

26. Нека дойдат с нас и стадата ни, не бива да остане ни копито; защото от тях ние ще вземем за жертва на Господа, нашия Бог; но, докле не пристигнем там, не знаем, какво ще принесем в жертва на Господа (нашия Бог).

27. И Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не иска да ги пусне.

28. И рече му фараонът: махни се от мене; пази се, не се явявай вече отпреде ми; в който ден видиш лицето ми, ще умреш.

29. Моисей отговори: както рече, тъй и ще бъде: няма вече да видя лицето ти.

[Lion Queen]

ГЛАВА 11.

1. И рече Господ на Моисея: още една пораза ще пратя на фараона и на египтяни; след това той ще ви пусне оттука; и когато да (ви) пуща, с бързина ще ви изпъди оттука.

2. Внуши на народа (тайно), да поиска всеки от ближния си и всяка жена от ближната си сребърни и златни вещи (и дрехи).

3. И даде Господ, че народът (Му) намери милост пред очите на египтяни, (и те му даваха па и Моисей беше велик в Египетската земя, пред очите на (фараона и) служителите фараонови и пред (целия) народ.

4. И рече Моисей: тъй говори Господ: около полунощ Аз ще мина посред Египет,

5. и ще умре всеки първороден син в Египетската земя от първородния син на фараона, който седи на престола си, до първородния син на робинята, която е на мелницата, и всичко първородно от добитъка;

6. и ще бъде голям писък по цялата Египетска земя, какъвто не е бивал и какъвто няма вече да бъде;

7. а у Израилевите синове нийде куче език няма да помръдне нито против човек, нито против добитък, за да познаете, каква разлика прави Господ между египтяни и между израилтяни.

8. Тогава ще дойдат всички тези твои служители при мене, ще ми се поклонят и ще рекат: излез ти и целият (ти) народ, който предвождаш. След това аз ще си изляза. И излезе (Моисей) от фараона с гняв.

9. И рече Господ на Моисея: фараонът ви не послуша, за да се умножат (Моите личби и) Моите чудеса в Египетската земя.

10. Моисей и Аарон направиха всички тия (личби и) чудеса пред фараона, но Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не пусна Израилевите синове от земята си.

ГЛАВА 12.

1. Господ каза на Моисея и Аарона в Египетската земя, думайки:

2. тоя месец да ви бъде начало на месеците, пръв да ви бъде между месеците на годината.

3. Кажете пред цялото общество (на синовете) на Израиля: в десетия ден на тоя месец нека всеки си вземе по едно агне според челядите, по агне на челяд;

4. ако пък челядта е толкоз малка, че не ще може да изяде агнето, нека той и най близкият на дома му съсед го вземат според колкото души са на брой, като се смята съразмерно с онова, колко всеки може да изяде от агнето.

5. Агнето ви трябва да бъде без недостатък, мъжко, едногодишно; вземете го от овците или от козите;

6. и да се пази то у вас до четиринайсетия ден на тоя месец; тогава да го заколи цялото събрание на израилското общество, привечер.

7. И да вземат от кръвта му, и помажат и двата спонеца на вратата и горния праг на вратата в къщите, дето ще го ядат.

8. И през тая същата нощ да изядат месото му, изпечено на огън; да го изядат с безквасен хляб и с горчиви треви.

9. Не яжте от него недопечено, или сварено във вода, но яжте го изпечено на огън, главата с нозете и дробинето.

10. Не оставяйте от него до сутринта (и кост негова не трошете); а останалото от него изгорете на огън до сутринта.

11. А яжте го тъй: препасани през кръста, с обуща на нозе и с тояга в ръка, яжте го набързо: това е Пасха Господня.

12. Аз пък същата тая нощ ще мина по Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, от човек до добитък, и ще произведа съд над всички египетски богове. Аз съм Господ.

13. А оная кръв ще ви бъде белег на къщите, дето се намирате, и, като видя кръвта, ще ви отмина, и между вас не ще има изтребителна пораза, когато поразявам Египетската земя.

14. И тоя ден да ви бъде за спомен, и празнувайте го като празник за Господа през (всички) ваши родове; празнувайте го като вечно узаконение.

15. Седем дни яжте безквасен хляб; още от първия ден махнете кваса от къщите си, защото, който яде квасно от първия до седмия ден, тая душа ще бъде изтребена изсред Израиля.

16. В първия ден да имате свещено събрание, и в седмия ден свещено събрание: никаква работа да се не върши в тия дни, освен онова, което трябва всекиму за ядене; само това можете да вършите.

17. Да тачите празник Безквасници, защото в тоя ден Аз изведох вашите опълчения от Египетската земя, и да тачите тоя ден в родовете си като вечно узаконение.

18. От четиринайсетия ден на първия месец вечерта яжте безквасен хляб до вечерта на двайсет и първия ден от същия месец.

19. Седем дни не бива да има квас в къщите ви, защото, който яде квасно, оная душа ще бъде изтребена из обществото (на синовете) на Израиля, бил той пришълец, или туземец.

20. Нищо квасно да не ядете: във всичките си живелища яжте безквасен хляб.

21. Тогава свика Моисей всички стареи (на синовете) Израилеви и им рече: изберете и си вземете агнета, според челядите си, и заколете пасхата.

22. И вземете китка от исоп, потопете я в кръвта, що е в съда, и помажете горния праг и двата спонеца на вратата с кръвта, що е в съда; и никой от вас да не излиза от къщните си врата до сутринта.

23. И ще мине Господ да поразява Египет, и, като види кръвта на горния праг и на двата спонеца, Господ ще отмине вратата, и не ще остави погубителя да влезе в къщите ви да поразява.

24. Пазете това като закон за себе си и за синовете си довеки.

25. Кога влезете в земята, която Господ ще ви даде, както бе казал, пазете тая служба.

26. И кога ви попитат децата ви: какво означава тая служба?

27. кажете (им): това е пасхална жертва Господу, Който отмина къщите на синовете Израилеви в Египет, когато поразяваше египтяни, а нашите къщи избави. - Тогава народът се наведе и се поклони.

28. И отидоха синовете Израилеви и сториха: както Господ заповяда на Моисея и Аарона, тъй и направиха.

29. Около среднощ Господ порази всички първородни в Египетската земя, от първородния син на фараона, който седеше на престола си, до първородния син на пленника, който беше в тъмница, и всичко първородно у добитъка.

30. И стана фараонът през нощта, той и всичките му служители и цял Египет; и дигна се голям писък по (цялата земя на) Египет, защото не остана къща, дето да нямаше мъртвец.

31. Тогава повика (фараонът) Моисея и Аарона през нощта и (им) каза: станете, излезте изсред народа ми, както вие, тъй и синовете Израилеви, и идете, та извършете служба на Господа (вашия Бог), както говорихте;

32. вземете и дребния и едрия си добитък, както говорихте; идете и ме благословете.

33. И египтяни нудеха народа, за да го изкарат по-скоро от земята си; защото казваха: всички ще измрем.

34. И народът задигна тестото си, преди да възиде; а като увиха нощвите в дрехите си, взеха ги на рамената си.

35. И синовете Израилеви сториха според Моисеевата дума и поискаха от египтяни сребърни и златни вещи и дрехи.

36. А Господ показа милост към народа (Си) пред очите на египтяни: и те му даваха, тъй че той оплени египтяни.

37. И потеглиха синовете Израилеви от Раамсес за Сокхот до шестстотин хиляди пешаци мъже, освен децата;

38. с тях излязоха и много разноплеменни люде, и дребен и едър добитък, твърде голямо стадо.

39. И от тестото, което изнесоха от Египет, изпекоха безквасни питки, защото то не бе още възишло, понеже бяха изпъдени от Египет и не можеха да се бавят и дори храна не си приготвиха за път.

40. А времето, през което синовете Израилеви (и бащите им) проживяха в Египет (и в Ханаанската земя), беше четиристотин и трийсет години.

41. След като се изминаха четиристотин и трийсетте години, в същия оня ден през нощта излезе цялото опълчение Господне от Египетската земя.

42. Това е нощ на бдение Господу за извеждането им от Египетската земя; тая същата нощ е бдение Господу за всички синове Израилеви в родовете им.

43. И рече Господ на Моисея и Аарона: ето наредбата за пасхата: никой чужденец не бива да яде от нея;

44. а всеки роб, купен със сребро, след като го обрежеш, може да яде от нея;

45. преселник и наемник не бива да яде от нея.

46. В една къща трябва да я ядете (не оставяйте от нея до сутринта), не изнасяйте месо вън от къщата и костите й не трошете.

47. Цялото общество (на синовете) на Израиля трябва да я извършва.

48. Ако пък се посели при тебе някой пришълец и поиска да извърши Пасха Господу, обрежи у него всичко, що е от мъжки пол, и тогава нека пристъпи да я извърши, и ще бъде като туземец; обаче никой необрязан не бива да я яде:

49. един закон да бъде и за туземеца и за пришълеца, който се е поселил между вас.

50. И сториха всички синове Израилеви: както заповяда Господ на Моисея и Аарона, тъй и направиха.

51. В същия оня ден Господ изведе синовете Израилеви от Египетската земя, според както бяха разделени на опълчения.

ГЛАВА 13.

1. И рече Господ на Моисея, като каза:

2. посвети Ми всяко първородно, което разтваря всяка утроба у синовете Израилеви, от човек до добитък, (защото) Мои са те.

3. И рече Моисей на народа: помнете тоя ден, в който излязохте от Египет, от дома на робството, защото със силна ръка ви изведе Господ оттам, и не яжте квасно:

4. днес излизате в месец авив. *

5. И когато те въведе Господ (Бог твой) в земята на хананейци и хетейци, аморейци, евейци и иевусейци, (гергесейци и ферезейци,) за която Той се кле на твоите отци, че ще ти я даде - земя, дето тече мед и мляко, - извършвай тая служба в тоя месец.

6. Седем дена яж безквасен хляб, и в седмия ден да бъде празник Господу.

7. Безквасен хляб да ядеш седем дена, и да се не намира у тебе квасен хляб, и ни в едно твое място да се не намира у тебе квасно.

8. В оня ден извести на сина си и кажи: туй е заради онова, което Господ (Бог) ми направи, когато излязох от Египет.

9. И това да ти бъде знак на ръката ти и спомен пред очите ти, та законът Господен да бъде в устата ти; защото със силна ръка те изведе Господ (Бог) от Египет.

10. Изпълнявай тая наредба в определеното време всяка година.

11. И кога те въведе Господ (Бог твой) в земята Ханаанска, както Той се кле на тебе и на отците ти, и ти я даде, -

12. отделяй Господу всяко (мъжко), което отваря утроба, и всяко първородно мъжко от добитъка, който имаш, (посвещавай) Господу.

13. А всяко от ослите, което отваря (утроба), заменяй с агне; ако пък не го замениш, откупи го; и всяко първородно човеческо от синовете ти откупувай.

14. И кога отпосле те попита син ти и рече: що е това? ти му кажи: със силна ръка ни изведе Господ от Египет, от дома на робството;

15. защото, когато фараонът се противеше да ни пусне, Господ умъртви всички първородни в Египетската земя, от първородно човеческо до първородно от добитъка, - затова аз принасям в жертва Господу всичко мъжко, отварящо утроба, а всеки първороден от моите синове откупувам;

16. и това да бъде като знак на ръката ти и вместо превръзка над очите ти; защото със силна ръка ни изведе Господ от Египет.

17. А когато фараонът пусна народа, Бог го не поведе по пътя на Филистимската земя, понеже е близък; защото Бог рече: да не би народът да се разкае, като види война, и да се върне в Египет.

18. И Бог поведе народа по околен път през пустинята към Червено море. И синовете Израилеви въоръжени излязоха от Египетската земя.

19. И взе Моисей със себе си костите на Иосифа, защото (Иосиф) с клетва бе заклел синовете Израилеви, казвайки: Бог ще ви споходи, и вие изнесете със себе си костите ми оттука.

20. И потеглиха (синовете Израилеви) от Сокхот и се разположиха на стан в Етам, в края на пустинята.

21. А Господ вървеше пред тях дене в облачен стълб, като им показваше пътя, а ноще в огнен стълб, като им светеше, та да вървят и дене и ноще.

22. И облачният стълб се не отлъчваше дене, нито огненият стълб ноще от лицето на (целия) народ.

* В месеца на класовете.

ГЛАВА 14.

1. И рече Господ на Моисея, думайки:

2. кажи на синовете Израилеви да свият и да се разположат на стан пред Пихахирот, между Мигдол и морето, пред Ваал-Цефон; срещу него се разположете на стан при морето.

3. И ще рече фараонът (на народа си) за синовете Израилеви: те са се заблудили в тая земя, пустинята ги е затворила.

4. Аз пък ще ожесточа сърцето на фараона, и той ще се спусне да ги гони, и ще покажа славата Си над фараона и над всичките му войски; и (всички) египтяни ще познаят, че Аз съм Господ. Тъй и направиха.

5. Като известиха на египетския цар, че народът избягал, обърна се сърцето на фараона и на служителите му против тоя народ, и те казаха: какво сторихме, та пуснахме израилтяните да не ни работят?

6. (Фараонът) впрегна колесницата си и взе със себе народа си;

7. и взе шестстотин отбор колесници и всички египетски колесници, и началниците над всички тях.

8. И Господ ожесточи сърцето на египетския цар фараона (и на служителите му), и той погна Израилевите синове; а Израилевите синове вървяха под висока ръка.

9. И впуснаха се след тях египтяни, и всички коне с колесниците на фараона, и конниците, и цялата му войска, и ги застигнаха, както бяха разположени край морето, при Пи-хахирот пред Ваал-Цефон.

10. И когато фараонът наближи, Израилевите синове се озърнаха, и ето - египтяни идат подире им: Израилевите синове се уплашиха твърде много и извикаха към Господа,

11. и казаха на Моисея: нима нямаше гробове в Египет, та ни доведе да умрем в пустинята? Какво стори с нас, като ни изведе от Египет?

12. Не говорихме ли ти това същото в Египет, като ти думахме: остави ни, нека работим на египтяни? Защото по-добре е да сме в робство у египтяни, отколкото да умрем в пустинята.

13. Но Моисей каза на народа: не бойте се, чакайте - и ще видите спасение от Господа, което Той ще извърши сега над вас; защото египтяните, които сега виждате, няма да ги видите вече довека;

14. Господ ще се бори за вас, а вие бъдете спокойни.

15. И рече Господ на Моисея: що викаш към Мене? Кажи на Израилевите синове да вървят;

16. а ти вдигни тоягата си, и простри ръката си над морето, и раздели го, и ще минат Израилевите синове презсред морето по сухо.

17. Аз пък ще ожесточа сърцето на (фараона и на всички) египтяни, и те ще тръгнат подире им; и ще покажа славата Си над фараона и над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му.

18. И ще познаят (всички) египтяни, че Аз съм Господ, когато покажа славата Си над фараона, над колесниците му и над конниците му.

19. И вдигна се Ангел Божий, който вървеше пред стана (на синовете) на Израиля, и тръгна отдире им; вдигна се и облачният стълб отпреде им и застана отзаде им;

20. и влезе по средата между египетския стан и между стана (на синовете) на Израиля: за едните беше облак и мрак, а на другите осветляваше нощта, и през цялата нощ не се доближиха едни с други.

21. Тогава Моисей простря ръката си над морето, и през цялата нощ Господ тласкаше морето със силен източен вятър, та направи морето суша; и водите се разцепиха.

22. И тръгнаха Израилевите синове посред морето по сухо: водите бяха тям като стена отдясно и отляво.

23. Втурнаха се египтяни, и влязоха подире им в средата на морето всички коне на фараона, колесниците му и конниците му.

24. И по утринна стража погледна Господ на египетския стан от огнения и облачния стълб и разбърка стана на египтяни.

25. И направи да се изплеснат колелата от колесниците им, тъй че с мъка ги влечеха. Тогава египтяни рекоха: да бягаме от израилтяните, защото Господ се бори зарад тях против египтяни.

26. И рече Господ на Моисея: простри ръката си над морето, и да се възвърнат водите върху египтяни, върху колесниците им и върху конниците им.

27. И Моисей простря ръката си над морето, и призори водата се върна на мястото си; а египтяни бягаха насрещу (водата). Тъй потопи Господ египтяни всред морето.

28. И водата се върна и покри колесниците и конниците на всичката фараонова войска, които бяха влезли подире им в морето; не остана ни един от тях.

29. А Израилевите синове минаха по сухо презсред морето: водите (бяха) тям като стена отдясно и (стена) отляво.

30. Него ден Господ избави израилтяните от ръцете на египтяни; и Израилевите синове видяха египтяните мъртви на морския бряг.

31. Израилтяните видяха великата ръка, която Господ показа над египтяни; народът се уплаши от Господа и повярва на Господа и на Неговия служител Моисея.

ГЛАВА 15.

1. Тогава Моисей и Израилевите синове изпяха на Господа тая песен, думайки: да възпея Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето.

2. Господ е моя сила и моя слава. Той ми стана спасение. Той е мой Бог, и ще Го прославя; Бог на баща ми, и ще Го превъзнеса.

3. Господ е силен воин. Иехова Му е името.

4. Колесниците на фараона и войската му хвърли Той в морето, и отборните му военачалници потънаха в Червено море.

5. Бездните ги покриха: те потънаха в дълбините като камък.

6. Твоята десница, Господи, се прослави със сила; Твоята десница, Господи, съкруши неприятеля.

7. С величието на славата Си Ти повали въстаналите против Тебе. Ти изпрати гнева Си, и той ги изгори като слама.

8. От Твоето духване се разцепиха водите, вълните застанаха като стена, бездните се сгъстиха в сърцето морско.

9. Неприятелят каза: ще се втурна, ще догоня, ще разделя плячката; ще се насити с тях душата ми, ще извадя меча си, ще ги изтреби ръката ми.

10. Ти духна с дъха Си, и морето ги покри: те потънаха като олово в страшните води.

11. Кой е като Тебе, Господи, между боговете? Кой е като Тебе, величествен със светост, многопочитан с похвали, творец на чудеса?

12. Ти простря десницата Си: земята ги погълна.

13. Ти водиш с Твоята милост тоя народ, който Ти избави, и го придружаваш със силата Си в жилището на Твоята светиня.

14. Чуха народите и треперят: ужас обзе филистимските жители.

15. Тогава се смутиха едомските князе, трепет обзе моавитските главатари, паднаха в униние всички ханаански жители.

16. Нека нападне върху им страх и ужас; от силата на Твоята мишца да онемеят като камък, докле премине Твоят народ, Господи, докле премине тоя народ, който Ти си придобил.

17. Заведи го и го настани в планината на Твоето притежание, на мястото, което Ти, Господи, си направил Свое жилище, в светилището, което Твоите ръце, Владико, са създали!

18. Господ ще царува довеки и вечно.

19. Когато конете на фараона навлязоха с колесниците му и с конниците му в морето, Господ обърна върху им морските води, а Израилевите синове минаха презсред морето по сухо.

20. И пророчица Мариам, Ааронова сестра, взе тимпан в ръката си, и подире й излязоха всички жени с тимпани и хора'.

21. И запя Мариам пред тях: Възпейте Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето.

22. Тогава Моисей поведе израилтяните от Червено море, и те влязоха в пустиня Сур; и вървяха из пустинята три дни и не намираха вода.

23. Дойдоха в Мера, и не можаха да пият в Мера вода, защото беше горчива; затова и нарекоха онова (място) Мера. *

24. И заропта народът против Моисея и думаше: какво ще пием?

25. (Моисей) викна към Господа, и Господ му показа дърво, и той го хвърли във водата, и водата стана сладка. Там Бог даде на народа наредби и закон и там го тури на изпитание.

26. И каза: ако слушаш добре гласа на Господа, твоя Бог, и правиш каквото е угодно пред очите Му, и се вслушваш в заповедите Му, и пазиш всичките Му наредби, - няма да ти напратя ни една от болестите, които напратих на Египет; защото Аз съм Господ (Бог твой), целител твой.

27. След това дойдоха в Елим; там имаше дванайсет извора вода и седемдесет финикови дървета: и там се разположиха на стан до водите.

* Горчило.

ГЛАВА 16.

1. И потеглиха от Елим, и цялото общество Израилеви синове дойдоха в пустиня Син, която се намира между Елим и Синай, в петнайсетия ден на втория месец, след като бяха излезли от Египетската земя.

2. И заропта цялото общество Израилеви синове срещу Моисея и Аарона в пустинята,

3. и рекоха им Израилевите синове: о, да бяхме умрели от ръката Господня в Египетската земя, когато седяхме при котлите с месо, когато ядяхме хляб до насита! защото вие ни доведохте в тая пустиня, за да уморите от глад цялото това множество.

4. И рече Господ на Моисея: ето, ще направя да вали хляб от небето, и нека народът излиза всеки ден и събира, колкото му е потребно за през деня, за да го изпитам, ще постъпва ли по Моя закон, или не;

5. а в шестия ден нека приготвят онова, което донесат, и то ще бъде двойно повече от онова, което събират през другите дни.

6. Тогава Моисей и Аарон рекоха на цялото общество Израилеви синове: довечера ще познаете, че Господ ви е извел от Египетската земя,

7. и утре ще видите славата на Господа, защото Той чу вашия ропот против Господа; а ние какво сме, та роптаете против нас?

8. И каза Моисей: ще познаете, когато Господ вечер ви даде месо за храна, а сутрин хляб до насита; защото Господ чу ропота ви, който вдигнахте против Него; а ние какво сме? Вашият ропот не е против нас, а против Господа.

9. И рече Моисей на Аарона: кажи на цялото общество Израилеви синове: застанете пред лицето на Господа, защото Той чу ропота ви.

10. И когато Аарон говореше на цялото общество Израилеви синове, те се озърнаха към пустинята, и ето, славата Господня се яви в облак.

11. И Господ каза на Моисея, думайки:

12. Аз чух ропота на Израилевите синове; кажи им: вечер ще ядете месо, а сутрин ще се насищате с хляб и ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш.

13. Вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана, а на сутринта бе паднала роса около стана.

14. Росата се вдигна, и ето, по лицето на пустинята нещо дребно, зърнесто, ситно като скреж по земята.

15. Като видяха Израилевите синове, думаха един другиму: какво е това? Защото не знаеха, що е то. И Моисей им каза: това е хлябът, който ви даде Господ за храна;

16. ето какво заповяда Господ: събирайте от него, всеки по колкото може да изяде; събирайте по гомо'р на човек, според кой колкото души има в шатрата си.

17. Тъй направиха Израилевите синове: събраха, кой много, кой малко.

18. И измериха с гомо'ра, и който беше събрал много, нямаше излишък, и който - малко, нямаше недостиг: всеки събра, колкото можеше да изяде.

19. И рече им Моисей: никой да не оставя от това доутре.

20. Но те не послушаха Моисея, и някои оставиха от това до сутринта, и то червяса, и се вмириса. И Моисей им се разсърди.

21. И те го събираха сутрин рано, всеки колкото може да изяде; а кога припечеше слънце, то се топеше.

22. А в шестия ден събраха двойно от тоя хляб, - по два гомо'ра за всекиго. И всички началници на народа дойдоха, та обадиха на Моисея.

23. И (Моисей) им каза: ето що каза Господ: утре почивка, света събота Господня; каквото трябва да се пече, печете, и каквото трябва да се вари, варете днес, а каквото остане, скътайте и запазете доутре.

24. И скътаха това до сутринта, както (им) заповяда Моисей, и то не се вмириса, и червеи нямаше в него.

25. И рече Моисей: яжте го днес, защото днес е събота Господня: днес няма да го намерите на полето;

26. шест дена го събирайте, а седмият ден е събота: в тоя ден няма да го има.

27. Но някои от народа излязоха в седмия ден да събират, ала не намериха.

28. И каза Господ на Моисея: докога ще се противите да пазите заповедите Ми и законите Ми?

29. Вижте, Господ ви е дал събота, затова и дава в шестия ден хляб за два дена: нека всеки си стои (у дома си), в седмия ден никой да не излиза от мястото си.

30. И в седмия ден народът си почиваше.

31. Израилевият дом нарече тоя хляб с име: мана. Тя беше като кориандрово семе, бяла, а на вкус като медена питка.

32. И рече Моисей: ето що заповяда Господ: напълнете (с мана) един гомо'р, за да се запази в родовете ви, та да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя.

33. И каза Моисей на Аарона: вземи един (златен) съд и тури в него пълен гомо'р мана, и го постави пред Господа, за да се пази в родовете ви.

34. И постави го Аарон пред ковчега на свидетелството, за да се пази, както бе заповядал Господ на Моисея.

35. Израилевите синове ядоха мана четирийсет години, докле дойдоха в населена земя; те ядоха мана, докле стигнаха до границите на Ханаанската земя.

36. А гомо'рът е десета част от ефа.

[Lion Queen]

ГЛАВА 17.

1. И цялото общество Израилеви синове потегли на път от пустиня Син, по заповед Господня, и се разположи на стан в Рефидим; и нямаше вода да пие народът.

2. И народът укоряваше Моисея и думаше: дайте ни вода да пием. Каза им Моисей: защо ме укорявате? Защо изкушавате Господа?

3. И жадуваше за вода народът там, роптаеше против Моисея и думаше: защо ни изведе от Египет, за да умориш от жажда нас и децата ни и стадата ни?

4. Моисей извика към Бога и каза: какво да правя с тоя народ? Още малко, и ще ме убият с камъни.

5. И рече Господ на Моисея: излез пред народа, и вземи със себе си някои от стареите Израилеви; вземи в ръка и тоягата си, с която удари по водата, и иди:

6. ето, Аз ще застана пред тебе там на скалата в Хорив, а ти ще удариш в скалата, и от нея ще протече вода, и народът ще пие. Тъй и направи Моисей пред очите на стареите израилски.

7. И нарече това място с име: Маса и Мерива *, поради караницата на Израилевите синове, и защото те изкушаваха Господа, думайки: дали е между нас Господ, или не?

8. И дойдоха амаликитци и се биха с израилтяните в Рефидим.

9. Моисей каза на Иисуса: избери ни мъже (силни) и иди, та се срази с амаликитци; утре аз ще застана навръх могилата, и Божията тояга ще бъде в ръката ми.

10. И стори Иисус, както му каза Моисей, и (отиде да) се срази с амаликитци; а Моисей, Аарон и Ор се качиха навръх могилата.

11. И колчем дигнеше Моисей ръцете си, надвиваше Израил, а колчем спуснеше ръцете си, надвиваше Амалик.

12. А на Моисея натегнаха ръцете, и тогава взеха камък, та му подложиха, и той седна на него, а Аарон и Ор подпираха ръцете му, един от едната, а друг от другата страна. Тъй стояха ръцете му издигнати до залез-слънце.

13. И порази Иисус Амалика и народа му с острието на меча.

14. И рече Господ на Моисея: запиши това за спомен в книгата и внуши на Иисуса, че Аз съвсем ще излича спомена за амаликитци от поднебесието.

15. Тогава Моисей съзида жертвеник (Господу) и го нарече с име Иехова Ниси, *

16. понеже, каза той, ръка има върху престола Господен: Господ ще воюва против Амалика от рода в род.

* Изкушение и караница.

* Господ е мое знаме.

ГЛАВА 18.

1. Мадиамският свещеник Иотор, тъст Моисеев, чу за всичко, що Бог направи за Моисея и за Израиля, Своя народ, когато Господ изведе Израиля от Египет.

2. И Моисеевият тъст Иотор взе Сепфора, жената на Моисея, която Моисей по-рано бе изпратил назад,

3. и двамата й синове: на единия името беше Гирсам, защото, казваше Моисей: пришълец съм аз в чужда земя;

4. а на другия името беше Елиезер, защото (думаше той) Бог на моя баща ми беше помощник и ме избави от фараоновия меч.

5. И Моисеевият тъст Иотор дойде със синовете му и с жена му при Моисея в пустинята, дето се беше той разположил на стан при Божията планина,

6. и обади на Моисея: аз, твоят тъст Иотор, ида при тебе, иде и жена ти, и двамата й сина с нея.

7. Моисей излезе да посрещне тъста си, и (му) се поклони, и го целуна, и, след като се поздравиха един други, влязоха в шатрата.

8. И разказа Моисей на тъста си за всичко, що Господ стори с фараона и с (всички) египтяни за Израиля, и за всички мъчнотии, каквито те срещнаха по пътя, и как Господ ги избави (от ръцете на фараона и от ръцете на египтяни).

9. Иотор се зарадва за всички добрини, които Господ бе показал на Израиля, когато го избави от ръцете на египтяни (и от ръцете на фараона),

10. и каза Иотор: благословен да е Господ, Който ви избави от ръцете на египтяни и от фараоновата ръка, Който избави тоя народ изпод властта на египтяни;

11. сега аз познах, че Господ е по-велик от всички богове, тъкмо в онова, с което се те превъзнасяха пред израилтяните.

12. И Моисеевият тъст Иотор принесе всесъжение и жертви Богу; и дойде Аарон и всички Израилеви старейшини да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.

13. На другия ден седна Моисей да съди народа, и народът стоеше пред Моисея от сутрин до вечер.

14. И видя (Иотор) тъстът Моисеев всичко, що той правеше с народа, и каза: какво правиш ти с народа? защо само ти седиш, а цял народ стои пред тебе от сутрин до вечер?

15. Отговори Моисей на тъста си: народът дохожда при мене да иска съд от Бога;

16. кога им се случи някоя работа, те идват при мене, и аз отсъждам помежду им и (им) явявам Божиите наредби и законите Му.

17. Но тъстът Моисеев му каза: тъй, както правиш, не е добре.

18. Ти ще измъчиш и себе си и народа, който е с тебе, защото много тежка е тая работа за тебе: ти самичък не можеш я върши;

19. затова, послушай думите ми; аз ще ти дам съвет, и Бог ще бъде с тебе: бъди ти посредник пред Бога за народа и представяй на Бога работите (му);

20. учи ги на (Божиите) наредби и на законите (Му), и посочвай им пътя (Му), по който те трябва да вървят, и делата, които трябва да вършат;

21. а ти (си) избери измежду целия народ мъже способни, богобоязливи, мъже правдолюбиви, мразещи корист, и (ги) тури над тях за хилядници, стотници, петдесетници и десетници (и писари);

22. нека те съдят народа във всяко време и да ти обаждат за всяка важна работа, а за всички малки работи да съдят те сами; и на тебе ще е по-леко, и те ще носят с тебе заедно товара;

23. ако направиш това, и Бог ти заповяда това, тогава ще можеш утрая, и целият тоя народ ще си отива смиром на мястото.

24. И послуша Моисей думите на тъста си и направи всичко, що (му) говори;

25. и избра Моисей от целия Израил способни мъже и ги постави началници на народа, хилядници, стотници, петдесетници и десетници (и писари),

26. и те съдеха народа във всяко време; за (всички) важни работи обаждаха на Моисея, а за всички малки работи съдеха сами.

27. И изпрати Моисей тъста си, и той отиде в земята си.

ГЛАВА 19.

1. В третия месец след като Израилевите синове бяха излезли от Египетската земя, в самия ден на новолунието, стигнаха в Синайската пустиня.

2. И тръгнаха от Рефидим, та дойдоха в Синайската пустиня, и се разположиха там на стан в пустинята; там, срещу планината, се разположи Израил на стан.

3. А Моисей възлезе при Бога (на планината), и Господ извика към него от планината, думайки: тъй кажи на Иакововия дом и възвести на Израилевите синове:

4. вие видяхте, що направих Аз на египтяни и как ви носих (като) на орлови криле, и ви доведох при Себе Си;

5. и тъй, ако слушате гласа Ми и пазите завета Ми, ще бъдете Мой избран народ измежду всички народи, защото цялата земя е Моя,

6. и вие ще Ми бъдете царство от свещеници и народ свет; това са думите, които ще кажеш на Израилевите синове.

7. И дойде Моисей и повика стареите народни и им предложи всички тия думи, които му заповяда Господ.

8. И целият народ отговори изедно, като каза: всичко, що е казал Господ, ще изпълним (и ще бъдем послушни). И Моисей предаде Господу думите на народа.

9. Господ рече на Моисея: ето, Аз ще дойда при тебе в гъст облак, за да чуе народът, как ще говоря с тебе, та да ти вярва завинаги. А Моисей яви Господу думите на народа.

10. И рече Господ на Моисея: иди при народа, (извести) и освети го днес и утре; нека изперат дрехите си,

11. и да се приготвят за третия ден, защото в третия ден ще слезе Господ на Синай планина пред очите на целия народ;

12. и тегли за народа черта от всички страни и кажи: пазете се да се не качите на планината, нито да се допирате до подножието й: всеки, който се допре до планината, ще бъде предаден на смърт;

13. ръка да се не допре до него, а с камъни да го убият, или със стрела да го застрелят; добитък ли бъде, или човек, жив да не остане; кога провлечено засвири тръбата (кога облакът се вдигне от планината), могат да се качат на планината.

14. Тогава слезе Моисей от планината и дойде при народа, освети народа, и те опраха дрехите си.

15. И каза на народа: бъдете готови за третия ден; не се приближавайте до жена.

16. На третия ден, утринта, имаше гръмове и светкавици, и гъст облак над планината (Синайска) и много силен тръбен глас; и целият народ, който беше в стана, затрепери.

17. И изведе Моисей народа от стана да посрещне Господа, и се спряха при полите на планината.

18. А планина Синай беше цяла в дим, защото Господ бе слязъл върху нея в огън; и се издигаше от нея дим като дим от пещ, и цялата планина силно се тресеше;

19. и тръбният глас ставаше все по-силен и по-силен. Моисей говореше, и Бог му отговаряше с глас.

20. И слезе Господ на Синай планина, навръх планината, и повика Господ Моисея навръх планината, и Моисей се качи.

21. И рече Господ на Моисея: слез и поръчай на народа, да се не втурват към Господа да Го видят, за да не паднат мнозина от тях;

22. а свещениците, които се приближават към Господа (Бога), трябва да осветят себе си, за да ги не порази Господ.

23. Тогава Моисей отговори на Господа: не може народът да се качи на Синай планина, понеже Ти ни изрично забрани, като каза: тегли черта около планината и я освети.

24. И Господ му каза: иди, слез, после възлез заедно с Аарона; свещениците пък и народът да се не втурват да се качват при Господа, за да ги не порази (Господ).

25. И слезе Моисей при народа и му разказа.

ГЛАВА 20.

1. Тогава Бог изрече (към Моисея) всички тия думи, като каза:

2. Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството;

3. да нямаш други богове, освен Мене.

4. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята;

5. не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят,

6. и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.

7. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно.

8. Помни съботния ден, за да го светиш;

9. шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи;

10. а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни (волът ти, ни оселът ти, нито какъвто и да е) твой добитък, нито пришълецът ти, който се намира в жилищата ти;

11. защото в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.

12. Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава.

13. Не убивай.

14. Не прелюбодействувай.

15. Не кради.

16. Не лъжесвидетелствувай против ближния си.

17. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) - нищо, което е на ближния ти.

18. Целият народ чуваше гръмовете и тръбния глас и гледаше пламъка и планината, която се димеше; като видя това, целият народ отстъпи и стоеше надалеч.

19. И казаха на Моисея: говори ти с нас, и ние ще слушаме, но да не говори с нас Бог, за да не умрем.

20. И каза Моисей на народа: не бойте се; Бог дойде (при вас), за да ви изпита и за да бъде страхът от Него пред лицето ви, та да не грешите.

21. И целият народ стоеше надалеч, а Моисей влезе в мрака, дето беше Бог.

22. И каза Господ на Моисея: тъй кажи (на Иакововия дом и разгласи) на Израилевите синове: вие видяхте, как Аз говорих с вас от небето;

23. не правете пред Мене сребърни богове, нито златни богове си правете:

24. направи Ми жертвеник от пръст и принасяй на него всесъженията си и мирните си жертви, овците си и воловете си; на всяко място, дето туря Аз паметник на името Си, ще дойда при тебе и ще те благословя.

25. Ако ли Ми направиш жертвеник от камъни, не го зидай от дялани; защото, щом туриш на тях сечивото си, ще ги оскверниш.

26. И да се не качваш по стъпала на жертвеника Ми, за да се не открие на него твоята голота.

ГЛАВА 21.

1. И ето законите, които ще им обявиш:

2. ако купиш роб евреин, нека (ти) работи шест години, а на седмата (година) нека си излезе свободен, без откуп;

3. ако е дошъл самичък, самичък и да си излезе; ако е женен, да си излезе с него заедно и жена му;

4. ако пък неговият господар му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, жената и децата й да останат при господаря й, а той да си излезе самичък;

5. но ако робът каже: обичам господаря си, жена си и децата си, няма да си изляза на свобода, -

6. то господарят му да го заведе пред боговете * и да го изправи до вратата, или до спонеца на вратата, и нека господарят му промуши ухото му с шило, и той да остане вечно негов роб.

7. Ако някой продаде дъщеря си да бъде робиня, тя не бива да излезе, както излизат робите;

8. ако тя се не понрави на господаря си, и той се не сгоди за нея, нека позволи да я откупят; ала на чужд народ да я продаде (господарят) не е властен, когато сам я е отхвърлил;

9. ако ли я сгоди за сина си, да постъпи с нея според правото на дъщерите;

10. ако ли му вземе друга, първата не бива да се остави без храна, дрехи и съпружеско съжителство.

11. Не направи ли за нея тия три неща, нека си отиде от него даром, без откуп.

12. Който удари човек, тъй че той умре, да бъде предаден на смърт;

13. но ако някой не е злоумишлявал, а Бог е допуснал оногова да изпадне под ръката му, тогава Аз ще ти покажа място, дето да забяга (убийцата);

14. а ако някой преднамерено и коварно убие ближния си (и избяга при жертвеника), то вземи го и от жертвеника Ми, за да бъде умъртвен.

15. Който удари баща си или майка си, да бъде предаден на смърт.

16. Който открадне човек (от Израилевите синове) и (като го зароби) го продаде, или се намери в ръцете му, да бъде предаден на смърт.

17. Който злослови баща си, или майка си, да бъде предаден на смърт.

18. Когато (двамина) се карат, и единият човек удари другия с камък, или с бушница, и тоя не умре, а легне на постеля,

19. то, ако стане и излиза откъщи, подпирайки се с тояга, оня, който (го) е ударил, не ще заслужава смърт, а само да му плати за денгуба и да му даде за лекуване.

20. А който удари роба си или слугинята си с тояга, и те умрат под ръката му, да бъде наказан;

21. но, ако те преживеят един или два дни, не бива той да се наказва, защото те са негово сребро.

22. Когато някои се бият, и ударят трудна жена, и тя пометне, но друга повреда не стане, то да се вземе от виновния глоба, каквато му наложи мъжът на жената, и той да я заплати пред посредници;

23. ако пък стане повреда, нека даде живот за живот,

24. око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,

25. изгоряло за изгоряло, рана за рана, натъртено за натъртено.

26. Ако някой удари роба си в окото, или слугинята си в окото и го повреди, да ги отпусне на свобода зарад окото;

27. и ако изкърти зъб на роба си, или на робинята си, да ги отпусне на свобода зарад зъба.

28. Ако вол прободе до смърт мъж, или жена, волът да бъде убит с камъни, и месото му да се не яде; но стопанинът на вола не е виновен;

29. ако пък волът е бил бодлив от по-преди, а стопанинът му, като му е било известявано за това, не го е пазил, и той е убил мъж, или жена, волът да бъде убит с камъни, и стопанинът му да бъде предаден на смърт.

30. Ако му се наложи откуп, нека за живота си даде откуп, какъвто му се наложи.

31. Син ли прободе, дъщеря ли прободе, - по тоя същи закон да се постъпва с него.

32. Ако волът прободе роба, или робинята, да се заплатят на стопанина им трийсет сикли сребро, а волът да бъде убит с камъни.

33. Ако някой отвори яма, или ако изкопае яма и я не покрие, та падне в нея вол, или осел,

34. стопанинът на ямата трябва да заплати, да даде сребро на стопанина им, а трупът ще бъде негов.

35. Ако на някого волът прободе до смърт вола на съседа му, да продадат живия вол и да разделят цената му на половина; също и убития да разделят на половина;

36. ако пък се е знаело, че волът е бил бодлив от по-преди, но стопанинът му (като му е било известявано за това) не го е пазил, той да заплати вол за вол, а убитият да бъде негов.

* Сиреч пред съдиите.

ГЛАВА 22.

1. Ако някой открадне вол или овца и я заколи, или продаде, да заплати пет вола за вол и четири овци за овца.

2. Ако някой завари крадец да подкопава и го удари, тъй че той умре, то да му се не иска кръвнина;

3. но, ако е изгряло слънце над него, да му се иска кръвнина. Крадецът трябва да заплати; ако ли няма с какво, да продадат самия него, та да се заплати, каквото е откраднал;

4. ако (той бъде хванат и) откраднатото се намери в ръцете му живо, било вол, или осел, или овца, да заплати (за тях) двойно.

5. Ако някой повреди нива, или лозе, като пусне добитъка си да пасе в чужда нива (според плодовете й да заплати от своята нива; ако ли повреди цялата нива), да обезщети с най-доброто от нивата си и с най-доброто от лозето си.

6. Ако се появи огън и обхване трънето и изгори кръстците, или класовете, или нивата, то оня, който е причинил тоя пожар, да заплати.

7. Кога някой даде на ближния си да му пази сребро или вещи, и те бъдат откраднати от къщата му, ако се намери крадецът, да заплати той двойно;

8. ако пък се не намери крадецът, нека стопанинът на къщата се яви пред съдиите (и се закълне), че не е турил ръка върху имота на ближния си.

9. За всяка спорна вещ, за вол, осел, овца, дреха, за всяка изгубена вещ, за която някой каже, че е негова, работата на двамата трябва да дойде пред съдиите: когото осъдят съдиите, той да заплати на ближния си двойно.

10. Ако някой предаде на ближния си за пазене осел, или вол, или овца, или друг някакъв добитък, и тоя добитък умре, или бъде повреден, или бъде откаран, без да го види някой, -

11. нека бъде клетва пред Господа между двамата, че оня, който е приел, не е турил ръка върху имота на ближния си; и стопанинът трябва да я приеме, а оня да не плаща;

12. ако ли го откраднат от него, длъжен е да заплати на стопанина му;

13. ако пък бъде от звяр разкъсан, нека за доказателство представи разкъсаното: за разкъсаното той не плаща.

14. Ако някой заеме добиче от ближния си, и то бъде повредено, или умре, без да е бил стопанинът му при него, трябва да го заплати;

15. ако пък стопанинът му е бил при него, не е длъжен да плати; ако е било наето с пари, то отива срещу тоя наем.

16. Ако някой прелъсти девица несгодена и преспи с нея, да й даде вено (и да я вземе) за жена;

17. ако ли бащата не се съгласи (и не желае) да му я даде, да заплати (на бащата) толкова сребро, колкото се пада за вено на девици.

18. Врачка да се не оставя жива.

19. Всеки скотоложник да бъде предаден на смърт.

20. Който принася жертви на богове, освен на едного Господа, да бъде изтребен.

21. Пришълеца не притеснявай и го не угнетявай, защото и вие бяхте пришълци в Египетската земя.

22. Ни вдовица, ни сираче не притеснявайте;

23. ако ли ги притесниш, кога завикат към Мене, че чуя вика им,

24. и ще се разпали гневът Ми, и с меч ще ви убия, и жените ви ще останат вдовици, и децата ви - сираци.

25. Ако заемеш пари на някой сиромах от народа Ми, не го притеснявай и не му налагай лихва.

26. Ако вземеш дрехата на ближния си в залог, върни я до залез-слънце,

27. защото тя му е едничка завивка, тя е облекло на тялото му: с какво ще спи той? И кога завика към Мене, Аз ще го чуя, защото съм милостив.

28. Съдиите не злослови и началника на твоя народ не укорявай.

29. Не закъснявай (да Ми принасяш) първите плодове от гумното си и от жлеба си; давай Ми първородния от синовете си;

30. също прави и с вола си и с овцата си (и с осела си); седем дена да бъдат при майка си, а на осмия ден ги давай Мене.

31. И ще Ми бъдете свети люде; и месо, разкъсано от звяр на полето, не яжте: на псетата го хвърляйте.

ГЛАВА 23.

1. Не обръщай внимание на празен слух, не давай ръка на нечестивец, та да не станеш свидетел на неправда.

2. Не отивай след множеството да правиш зло, и не изказвай присъда, отстъпвайки от правдата поради множеството;

3. и към сиромаха не бъди пристрастен в съдбата му.

4. Ако намериш заблуден вол, или осел на неприятеля си, закарай му го;

5. ако видиш на неприятеля си осела, паднал под товара си, не го отминавай, а го разтовари заедно с него.

6. Не присъждай криво съдбата на твоя сиромах.

7. Отбягвай от неправда и не убивай невинния и правия, защото Аз няма да оправдая беззаконника.

8. Подаръци не вземай, защото подаръците правят слепи гледащите, и извръщат делото на правите.

9. Пришълец не обиждай (и го не притеснявай): вие знаете какво е у пришълеца на сърце, защото и сами бяхте пришълци в Египетската земя.

10. Шест години сей земята си и събирай плодовете й,

11. а на седмата я оставяй да си почине, за да се хранят сиромасите от твоя народ, а с останалото след тях да се хранят полските зверове; тъй прави и с лозето си и с маслините си.

12. Шест дни върши работите си, - а в седмия почивай, за да си отдъхне волът ти, и оселът ти, и да си почине синът на робинята ти и пришълецът.

13. Пазете всичко, що съм ви казал, и името на други богове не споменувайте; да се не чува то от устата ти.

14. Три пъти на година празнувай за Мене:

15. пази празник Безквасници; седем дена яж безквасен хляб, както ти заповядах, в определеното време на месец авив, защото в него месец ти излезе от Египет; и нека се не явява никой с празни ръце пред лицето Ми;

16. пази и празника на жънене първите плодове на твоя труд, които си посеял на нивата, и празника на събиране плодовете в края на годината, когато събереш от нивата своя труд.

17. Три пъти на година трябва да се явяват всички твои от мъжки пол пред лицето на Господа, Бога (твой).

18. (Кога изгоня езичниците от лицето ти и разширя твоите предели), не изливай кръвта от жертвата Ми върху квасен хляб, и тлъстината от празничната Ми жертва да се не оставя до сутринта.

19. Първите плодове от земята си принасяй в дома на Господа, твоя Бог. Не вари яре в майчиното му мляко.

20. Ето, Аз пращам пред тебе Ангела (Си) да те пази по пътя и да те въведе в онова място, което съм (ти) приготвил;

21. пази се пред лицето му и слушай гласа му; не му се опирай, защото той няма да ви прости греха, понеже името Ми е в него.

22. (Ако слушаш гласа Ми, и изпълняваш всичко, що ти кажа, и запазиш завета Ми, вие ще Ми бъдете народ избран измежду всички племена, защото цялата земя е Моя; вие ще Ми бъдете царствено свещенство и свет народ. Тия думи кажи на Израилевите синове.) Ако слушаш гласа Ми и изпълняваш всичко, що (ти) кажа, ще бъда неприятел на твоите неприятели и противник на твоите противници.

23. Кога тръгне пред тебе Моят Ангел и те отведе при аморейци, хетейци, ферезейци, хананейци, (гергесейци,) евейци и иевусейци, и Аз ги изтребя (от лицето ви),

24. недей се покланя на боговете им, недей им служи, и не подражавай на делата им, а ги строши и стълбовете им разруши;

25. служете на Господа, вашия Бог, и Той ще благослови хляба ти (и виното ти) и водата ти; и ще отстрани от вас болестите.

26. Пометници и бездеткини няма да има в земята ти; броя на дните ти ще направя пълен.

27. Ще пратя Моя ужас пред тебе, и ще докарам в смущение всеки народ, при който отидеш, и ще обръщам към тебе гърба на всички твои врагове;

28. ще пратя пред тебе стършели, и те ще погнат отпреде ти (аморейци) евейци, (иевусейци) хананейци и хетейци;

29. няма да ги изгоня отпреде ти в една година, за да не запустее земята, и да се не размножат против тебе полските зверове;

30. малко по малко ще ги пропъждам от тебе, докле се размножиш и завладееш тая земя.

31. Ще прокарам границите ти от Червено море до Филистимско море и от пустинята до (голямата) река (Ефрат), защото ще предам в ръцете ви жителите на тая земя, и ще ги пропъдиш отпреде си;

32. (не смесвай се и) не влизай в съюз ни с тях, ни с боговете им;

33. те не трябва да живеят в земята ти, за да те не вкарат в грях против Мене; защото, ако служиш на боговете им, това ще бъде примка за тебе.

[Lion Queen]

ГЛАВА 24.

1. И каза Бог на Моисея: възлез при Господа ти и Аарон, Надав и Авиуд и седемдесет Израилеви стареи, и поклонете се (Господу) отдалеч;

2. нека само Моисей се приближи до Господа, а те да се не приближават, и народът да не възлиза с него.

3. Моисей дойде и повтори пред народа всички Господни думи и всички закони. И целият народ отговори в един глас, и рече: всичко, каквото е казал Господ, ще сторим (и ще сме послушни).

4. Тогава Моисей написа всички думи Господни и, като стана сутринта рано, издигна под планината жертвеник и дванайсет камъка, според броя на дванайсетте Израилеви колена;

5. и прати момци от Израилевите синове, и те принесоха всесъжение и заклаха телци за мирна жертва Господу (Богу).

6. Моисей взе половината кръв и я наля в чаши, а с другата половина поръси жертвеника;

7. и взе книгата на завета и прочете гласно пред народа, и те рекоха: всичко, каквото е казал Господ, ще сторим и ще бъдем послушни.

8. И взе Моисей кръвта и поръси народа, като думаше: ето кръвта на завета, който Господ сключи с вас според всички тия думи.

9. После възлезе Моисей и Аарон, Надав и Авиуд и седемдесет Израилеви стареи,

10. и видяха (местостоенето на) Бога Израилев; и под нозете Му имаше нещо като изделие от чист сапфир и ясно като самото небе.

11. И Бог не простря ръката Си върху избраните от Израилевите синове: те видяха (мястото на) Бога, и ядоха и пиха.

12. И каза Господ на Моисея: възлез при Мене на планината и стой там; ще ти дам каменни плочи, и закон, и заповеди, които написах за тяхна поука.

13. И стана Моисей с Иисуса, своя служител, и възлезе Моисей на Божията планина,

14. а на стареите каза: останете тука, докле се върнем при вас; ето Аарон и Ор са с вас; който има съдба, нека дохожда при тях.

15. Моисей възлезе на планината, и облак покри планината,

16. и слава Господня осени планина Синай; и облакът я покриваше шест дена, а на седмия ден (Господ) повика Моисея изсред облака.

17. А славата Господня навръх планината изглеждаше пред очите на Израилевите синове като огън, който изпояжда.

18. Моисей влезе всред облака и възлезе на планината; и стоя Моисей на планината четирийсет дена и четирийсет нощи.

ГЛАВА 25.

1. И рече Господ на Моисея, думайки:

2. кажи на Израилевите синове, да Ми направят приноси: от всеки човек, който дава от сърце, вземайте принос за Мене.

3. Ето приносите, които трябва да приемате от тях: злато, сребро и мед,

4. вълна синя, пурпурена и червена, висон и козина,

5. овнешки червени кожи, кожи сини и дърво ситим,

6. елей за светилника, аромати за помазен елей и за благовонно кадиво,

7. камък оникс и камъни за украшение на ефода * и нагръдника.

8. И ще Ми направят те светилище, и Аз ще живея помежду им.

9. Всичко (направете), както Аз ти показвам: и образеца на скинията, и образеца на всичките й съдове - така да направите.

10. Направете ковчег от дърво ситим: дълъг два лакти и половина, широк лакът и половина и висок лакът и половина;

11. и обкови го с чисто злато, обкови го отвътре и отвън; и направи отгоре около него златен (вит) венец;

12. и излей за него четири златни гривни и закрепи ги на четирите му долни ъгли: две гривни на едната му страна, две гривни на другата му страна.

13. Направи от дърво ситим върлини и обкови ги с (чисто) злато;

14. и прекарай върлините през гривните отстрани на ковчега, за да се носи с тях ковчегът;

15. върлините трябва да си бъдат в гривните и не бива да се вадят от него.

16. А в ковчега тури откровението, което Аз ще ти дам.

17. Направи също и очистилище * от чисто злато: дълго два лакти и половина, и широко - лакът и половина;

18. и направи два херувима от злато: изковани ги направи на двата края на очистилището;

19. направи единия херувим на единия край, а другия херувим на другия край; направете херувимите да бъдат издадени от двата края на очистилището;

20. и херувимите да бъдат с разперени отгоре крила, като покриват с крилата си очистилището, а лицата им да бъдат едно срещу друго; лицата на херувимите да гледат към очистилището.

21. И тури очистилището отгоре на ковчега, а в ковчега тури откровението, което ще ти дам;

22. там, над очистилището, между двата херувима, които са над ковчега на откровението, Аз ще ти се явявам и ще говоря с тебе за всичко, каквото ще заповядам чрез тебе на Израилевите синове.

23. И направи трапеза от дърво ситим, два лакти дълга, лакът широка и лакът и половина висока,

24. и обкови я с чисто злато, а наоколо й направи златен (вит) венец;

25. наоколо й направи страни'ци колкото една длан, и на страни'ците й направи златен венец наоколо;

26. и направи за нея четири златни гривни и прикрепи гривните на четирите ъгли при четирите й крака;

27. при страни'ците трябва да има гривни, за да се провират върлини, та да се носи с тях трапезата;

28. а върлините направи от дърво ситим и ги обкови с (чисто) злато, и с тях да се носи трапезата;

29. направи за нея и блюда, кадилници, чаши и шулци, за да се прави с тях възлияние; направи ги от чисто злато;

30. и полагай на трапезата хлябовете на предложението постоянно пред лицето Ми.

31. И направи светилник от чисто злато; тоя светилник трябва да бъде кован; стъблото му, вейките му, чашките му, ябълчиците му и цветята му трябва да излизат от него;

32. от страните му да излизат шест вейки: три вейки от едната страна на светилника и три вейки от другата му страна;

33. три чашки като миндалов цвят, с ябълка и цветя, трябва да има на едната вейка, и три чашки като миндалов цвят на другата вейка, с ябълка и цветя: тъй да има на всички шест вейки, които излизат от светилника;

34. а на стъблото на светилника трябва да има четири чашки като миндалов цвят, с ябълчици и цветя;

35. у шестте вейки, които излизат от стъблото на светилника, да има ябълчица под двете му вейки, и ябълчица под другите две вейки, и ябълчица под третите му две вейки (и на светилника четири чашки, като миндалов цвят);

36. ябълчиците и вейките им трябва от него да излизат; той трябва да бъде изкован цял-целеничък от чисто злато.

37. И направи му седем кандилца и турни на него кандилцата, за да светят отпреде му;

38. и щипците му и пепелниците му (направи) от чисто злато;

39. от талант чисто злато да го направят с всички тия принадлежности.

40. Гледай да ги направиш по образеца, що ти бе показан на планината.

* Горна къса одежда.

* Златна дъска върху похлупака на ковчега.

ГЛАВА 26.

1. А скинията направи от десет платнища препреден висон и синя, пурпурена и червена вълна, и по тях направи херувими изкусна работа;

2. дължината на всяко платнище да бъде двайсет и осем лакти, а широчината на всяко платнище - четири лакти: една мярка за всички платнища.

3. Петте платнища да бъдат съединени едно с друго, и петте други платнища съединени едно с друго.

4. Направи (им) сини петлици по ивата на първото платнище, в края, дето се съединяват двете половини; тъй направи и по ивата на последното платнище, дето се съединяват двете половини;

5. петдесет петлици направи на едното платнище и петдесет петлици направи по ивата на платнището, което се съединява с другото; петлиците да се посрещат една с друга.

6. И направи петдесет златни кукички и с кукичките съедини едно платнище с друго, и скинията ще бъде едно цяло.

7. Направи и платнища от козина, за да покриваш скинията; такива платнища направи единайсет;

8. едното платнище да бъде дълго трийсет лакти, а широко четири лакти; това е едното платнище: една мярка да бъде за единайсетте платнища.

9. И съедини петте платнища отделно и шестте платнища отделно; шестото платнище откъм предната страна на скинията прегъни одве.

10. Направи петдесет петлици по ивата на крайното платнище, за да се съедини то с другото, и петдесет петлици (направи) по ивата на другото платнище, за да се съедини с него;

11. направи петдесет медни кукички и тури кукичките в петлиците, и съедини покрива, за да бъде едно.

12. А излишъкът, който остава от платнищата на скинията, - половината от излишното платнище да бъде спусната на задната страна на скинията;

13. излишъкът пък от дължината на платнищата на скинията, - лакът от едната и лакът от другата страна, - да бъде спуснат отстрани на скинията от едната и от другата страна, за да я покрива.

14. И направи покривка за покрива от червено боядисани овнешки кожи и още една покривка от сини кожи за отгоре.

15. И направи от дърво ситим дъски за скинията, които да стоят прави:

16. десет лакти дълга (направи) дъската, и лакът и половина да е широка всяка дъска.

17. На всяка дъска (на краищата) да има по два зъба, един срещу друг: тъй направи с всички дъски на скинията.

18. Тъй направи дъските за скинията: двайсет дъски за южната страна към пладне,

19. и под двайсетте дъски направи четирийсет сребърни подножки: две подножки под една дъска за двата й зъба, и две подножки под друга дъска за двата й зъба;

20. и двайсет дъски за другата страна към север,

21. и за тях - четирийсет подножки сребърни: две подножки (за двата й зъба) под една дъска, и две подножки под друга дъска (за двата й зъба);

22. а за задната страна на скинията към запад направи шест дъски,

23. и две дъски направи за ъглите на скинията откъм задната страна;

24. те трябва да бъдат съединени отдолу и съединени отгоре с една гривна; тъй трябва да бъде с двете; те да бъдат за двата ъгла;

25. и тъй ще бъдат осем дъски, и за тях шестнайсет сребърни подножки: две подножки под една дъска, и две подножки под друга дъска (за двата й зъба).

26. Направи също върлини от дърво ситим, пет (върлини) за дъските на едната страна на скинията,

27. и пет върлини за дъските на другата страна на скинията, и пет върлини за дъските на задната страна отзад скинията, към запад;

28. а вътрешната върлина да минава по средата на дъските от единия край до другия;

29. дъските обкови със злато, гривните, за провиране на върлините, направи от злато, и върлините обкови със злато.

30. И въздигни скинията по образеца, що ти бе показан на планината.

31. И направи завеса от синя, пурпурена и червена вълна и препреден висон; на нея да бъдат направени херувими изкусна работа;

32. и окачи я на четири стълба от ситим, обковани със злато, със златни кукички, на четири сребърни подножки;

33. и окачи завесата на кукичките и внеси там зад завесата ковчега на откровението; и завесата ще ви отделя светилището от святая-святих.

34. И тури очистилището върху ковчега на откровението в святая-святих.

35. И тури трапезата извън завесата, и светилника - срещу трапезата отстрани на скинията към юг; а трапезата тури на северната страна (на скинията).

36. И направи завеса за входа на скинията от синя, пурпурена и червена вълна, и от препреден висон везана работа;

37. направи за завесата пет стълба от ситим и ги обкови със злато; кукичките за тях да са златни; и излей за тях пет медни подножки.

ГЛАВА 27.

1. И направи жертвеник от дърво ситим - дълъг пет лакти, широк пет лакти, та да е четвероъгълен, и висок три лакти.

2. И направи рогове на четирите му ъгли, тъй че роговете да излизат от него; и го обкови с мед.

3. Направи за него котлета за изсипване в тях пепелта, и лопатки, и блюда, и вилици, и въгленици; всички съдове направи от мед.

4. Направи за него медна решетка като мрежа, а на мрежата, на четирите й ъгли, направи четири медни гривни;

5. и тури я в жертвеника отдолу, та да дойде мрежата до половината на жертвеника.

6. И направи върлини за жертвеника, върлини от дърво ситим, и ги обкови с мед;

7. и проври върлините в гривните, тъй че върлините да бъдат от двете страни на жертвеника, кога се носи.

8. Направи го празен отвътре, от дъски; както бе ти показано на планината, тъй да (го) направят.

9. Направи двор на скинията: от южната страна към пладне завесите за двора да бъдат от препреден висон, дълги сто лакти за едната страна;

10. стълбове за тях да има двайсет, и медни подножки за тях - двайсет; кукичките на стълбовете и скобите им да бъдат сребърни.

11. Тъй и откъм северната страна надлъж да има завеси, дълги сто лакти; стълбовете за тях да бъдат двайсет, и медни подножки за тях - двайсет; кукичките на стълбовете и скобите им (и подножките им) да бъдат сребърни.

12. А по широчината на двора от западна страна да има завеси дълги петдесет лакти; стълбовете за тях да бъдат десет, и подножките им десет.

13. По широчината на двора от предната страна към изток да има завеси, дълги петдесет лакти; (стълбовете за тях да бъдат десет, и подножките им десет).

14. От едната страна да има завеси, петнайсет лакти (високи), стълбовете за тях да бъдат три, и подножките им - три;

15. и от другата страна да има завеси, петнайсет лакти (високи), стълбовете за тях да бъдат три, и подножките им - три.

16. А за вратата на двора завесата да е дванайсет лакти (висока), от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон везана работа; стълбовете за нея да бъдат четири, и подножките им - четири.

17. Всички стълбове около двора трябва да са съединени със сребърни скоби; кукичките им да са сребърни, а подножките им - медни.

18. Дължината на двора да бъде сто лакти, широчината навсякъде - петдесет, а височината - пет лакти; завесите да бъдат от препреден висон, а подножките на стълбовете - медни.

19. Всички принадлежности на скинията за всяка употреба в нея, и всички нейни колове, и всички дворни колове да са от мед.

20. И заповядай на Израилевите синове да ти донасят чист елей, изстискан от маслини, за светене, за да гори светилникът всякога;

21. в скинията на събранието извън завесата, която е пред ковчега на откровението, ще го пали Аарон и синовете му, от вечер до сутрин, пред лицето Господне. Това да бъде вечна наредба за поколенията на Израилевите синове.

ГЛАВА 28.

1. И вземи при себе си изсред Израилевите синове твоя брат Аарон и синовете му, за да Ми бъдат свещеници, а именно: Аарон, заедно с Надава, Авиуда, Елеазара и Итамара, Ааронови синове.

2. И направи свещени одежди на брата си Аарона, за слава и красота.

3. И кажи на всички мъдри по сърце, които съм изпълнил с дух на премъдрост (и разум), да направят на Аарона (свещени) одежди за посвещението му, та да Ми бъде свещеник.

4. Ето одеждите, които те трябва да направят: нагръдник, ефод *, горна риза, реснат хитон *, кидар * и пояс. Нека направят свещени одежди на брата ти Аарона, и на синовете му, за да Ми свещенствуват.

5. Да вземат злато, синя, пурпурена и червена вълна и висон,

6. и да направят ефод от злато, от синя, пурпурена и червена вълна, и от препреден висон изкусна работа;

7. той трябва да има на двата си края два нарамника за свързване, за да се свързва.

8. И поясът на ефода, който е отгоре му, трябва да бъде еднаква с него работа, от (чисто) злато, от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон.

9. И вземи два ониксови камъка и издълбай на тях имената на Израилевите синове:

10. шест от техните имена върху единия камък и шестте останали имена върху другия камък, по реда на рождението им;

11. с помощта на резбар, който изрязва печати, издълбай на двата камъка имената на Израилевите синове; и вложи ги в златни гнезденца;

12. и тури тия два камъка върху нарамниците на ефода: това са камъни за спомен на Израилевите синове; и нека Аарон носи имената им пред Господа на двете си рамена за спомен.

13. И направи гнезденцата от (чисто) злато;

14. и (направи) две верижки от чисто злато, направи ги вити плетена работа; и прикрепи витите верижки за гнезденцата (на нарамниците им отпред).

15. Направи съдийски нагръдник изкусна работа; направи го също такава работа, както ефодът: от злато, от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон го направи;

16. той трябва да бъде четириъгълен, двоен, педя дълъг и педя широк;

17. нареди по него четири реда изработени камъни; наред: рубин, топаз, изумруд - това е първи ред;

18. втори ред: карбункул, сапфир и елмаз;

19. трети ред: опал, ахат и аметист;

20. четвърти ред: хрисолит, оникс и яспис; те трябва да се вложат в златни гнезденца.

21. Тия камъни трябва да бъдат дванайсет, според броя (на дванайсетте имена на Израилевите синове, на двете му рамена), според имената им (и според рождението им); на всеки трябва да бъде издълбано, като на печат, по едно име от броя на дванайсетте колена.

22. На нагръдника направи вити верижки плетена работа, от чисто злато;

23. и за нагръдника направи две халчици от злато и прикрепи двете (златни) халчици за двата края на нагръдника;

24. закачи двете плетени златни верижки за двете халчици по (двата) края на нагръдника,

25. а двата края на двете верижки прикрепи към двете гнезденца и прикрепи към нарамниците на ефода откъм лицето му;

26. направи още две златни халчици и ги прикрепи към двата други края на нагръдника откъм оная страна, която е отвътре ефода;

27. направи и двете златни халчици и ги прикрепи към двата нарамника на ефода отдолу, откъм лицето му, дето се съединяват, над пояса на ефода;

28. и да вържат нагръдника с халчиците му за халчиците на ефода с връв от синя вълна, за да стои над пояса на ефода, и да се не отместя нагръдникът от ефода.

29. И Аарон да носи имената на Израилевите синове върху съдийския нагръдник на сърцето си, кога влиза в светилището, за постоянен спомен пред Господа. (И тури върху съдийския нагръдник витите верижки, тури на двата края на нагръдника, и тури двете гнезденца върху двете рамена на нарамника откъм лицето.)

30. На съдийския нагръдник положи "урим" и "тумим", и те ще бъдат на Аароновото сърце, кога влиза (в светилището) пред лицето Господне; и Аарон винаги да носи на сърцето си "съда" на Израилевите синове пред лицето Господне.

31. И направи горната риза за ефода цяла синя;

32. в средата й отгоре трябва да има отвор за главата; около отвора й трябва да има тъкана обшивка, както има отворът на броня, за да се не дере;

33. по полите й направи ябълки от синя, пурпурена и червена прежда (и от препреден висон), наоколо по полите й; (такива ябълки и) наоколо златни звънчета да има между тях:

34. златно звънче и ябълка, златно звънче и ябълка, наоколо по полите на горната риза;

35. нея да носи Аарон, кога служи, за да се слуша от него звънтене, като влиза в светилището пред лицето Господне и като излиза, за да не умре.

36. И направи гладка плочица от чисто злато, и издълбай на нея, както издълбават на печат: "Светиня Господня",

37. и я привържи със синя връвчица за кидара, за да бъде отпред на кидара;

38. тя да бъде на Аароновото чело, и да носи Аарон върху си недостатъците на приносите, които посвещават Израилевите синове, и всички дарове, които те принасят; тя да бъде постоянно на челото му, за да благоволи Господ към тях.

39. Направи хитона от висон и кидара от висон; направи и пояса везана работа;

40. направи и на Аароновите синове хитони, направи им пояси, и превръзки за главата им направи, за слава и красота,

41. и облечи с тях брата си Аарона и синовете му с него, и помажи ги, напълни ръцете им, и освети ги, за да Ми бъдат свещеници.

42. И направи им долна ленена дреха, за прикриване телесната им голота от кръста до пищелите,

43. и да ги носят Аарон и синовете му, кога влизат в скинията на събранието, или пристъпят към жертвеника да служат в светилището, за да не навлекат (върху си) грях и да не умрат. Това (да бъде) вечна наредба за него и за потомството му подир него.

* Горна къса дреха.

* Долна дълга дреха.

* Украшение за глава.

[Lion Queen]

ГЛАВА 29.

1. Ето що трябва да извършиш над тях, за да ги посветиш за Мои свещеници: вземи един телец от воловете и два овена без недостатък,

2. и безквасни хлябове, и безквасни пити, замесени с елей, и безквасни питки, намазани с елей: от пшенично брашно да ги направиш;

3. и тури ги в една кошница и ги донеси в кошницата, заедно с телеца и двата овена.

4. Аарона пък и синовете му доведи при входа на скинията на събранието и ги умий с вода.

5. И вземи (свещените) одежди, и облечи Аарона с хитона и с горната риза, с ефода и с нагръдника, и препаши го с пояса връз ефода;

6. на главата му тури кидар, а на кидара прикрепи венеца на светинята;

7. и вземи помазен елей, и излей на главата му и го помажи.

8. Доведи и синовете му и облечи ги с хитони;

9. препаши ги с пояс, Аарона и синовете му, и тури им превръзки, та свещенството да им принадлежи според наредбата довеки; и напълни ръцете на Аарона и синовете му.

10. След това докарай телеца пред скинията на събранието, и Аарон и синовете му да възложат ръцете си върху главата на телеца (пред Господа при вратата на скинията на събранието);

11. и заколи телеца пред Господа при входа на скинията на събранието;

12. вземи кръв от телеца и тури с пръста си на роговете на жертвеника, а всичка (останала) кръв излей в основите на жертвеника;

13. вземи всичката тлъстина, която покрива вътрешностите, и булото от дроба, и двата бъбрека и тлъстината им, и тури на жертвеника да изгорят с пушек;

14. а месото от телеца, кожата му и нечистотиите му изгори на огън извън стана: това е жертва за грях.

15. След това вземи единия овен, и Аарон и синовете му да възложат ръцете си върху главата на овена;

16. заколи овена, вземи му кръвта и поръси жертвеника от всички страни;

17. разсечи овена на части, измий (във вода) вътрешностите му и пищелите му, и тури ги върху разсечените му части и върху главата му;

18. и изгори целия овен върху жертвеника: това е всесъжение Господу, благоухание приятно, жертва Господу.

19. Вземи и другия овен, и Аарон и синовете му да възложат ръцете си върху главата на овена;

20. заколи овена, вземи от кръвта му и тури върху крайчеца на дясното Аароново ухо и върху крайчеца на дясното ухо на синовете му, и върху палеца на дясната им ръка, и върху палеца на дясната им нога; и поръси с кръвта жертвеника от всички страни;

21. вземи от кръвта, която е на жертвеника, и от помазния елей, и поръси Аарона и одеждите му, и синовете му и одеждите на синовете му с него, - и ще бъдат осветени, той и одеждите му, и синовете му и одеждите им с тях.

22. След това вземи от овена тлъстината и опашката, и тлъстината, която покрива вътрешностите, и булото от дроба и двата бъбрека и тлъстината по тях, дясната плешка (защото това е овен за връчване свещенство),

23. и един кръгъл хляб, една елейна питка и една безквасна пита от кошницата, която е пред Господа;

24. и сложи всичко връз ръцете на Аарона и връз ръцете на синовете му, и принеси това, с полюшване пред Господа;

25. и вземи ги от ръцете им и изгори върху жертвеника с всесъжението, за благоухание пред Господа: това е жертва Господу.

26. И вземи гърдите от овена на връчването, който е за Аарона, и донеси ги, с полюшване пред Господа, - и това ще бъде твой дял;

27. и освети гърдите от приноса, които бяха полюлени, и плешката на възношението, която бе възнасяна, от овена на връчването, който е за Аарона и за синовете му, -

28. и това да бъде за Аарона и за синовете му вечен дял от Израилевите синове, понеже това е възношение; това възношение трябва да бъде от Израилевите синове при мирните жертви (на Израилевите синове); тяхното възношение трябва да бъде за Господа.

29. А свещените одежди, които са за Аарона, да преминат след него на синовете му, за да бъдат помазвани в тях и да им се връчва свещенство;

30. седем дена да се облича с тях (великият) свещеник от синовете му, който го заместя и който влиза в скинията на събранието, за да служи в светилището.

31. А овена на връчването вземи и месото му свари на свето място;

32. и нека Аарон и синовете му изяждат месото на тоя овен и хляба от кошницата при вратата на скинията на събранието,

33. понеже чрез това е извършено очистване, за да им бъде връчено свещенство и за да бъдат посветени; външен не бива да яде това, защото е светиня;

34. ако от месото на връчването и от хляба остане до сутринта, изгори тоя остатък на огъня; не трябва да се яде това, понеже е светиня.

35. И постъпи с Аарона и със синовете му във всичко тъй, както ти заповядах; седем дена наред пълни ръцете им.

36. И телец за грях принасяй всеки ден за очистване, извършвай и жертва за грях върху жертвеника, за очистване самия жертвеник, и помажи го, за да бъде осветен;

37. седем дена очиствай жертвеника, и освети го, и жертвеникът ще бъде велика светиня: всичко, що се допре до жертвеника, ще се освети.

38. Ето какво ще принасящ върху жертвеника: две шилета (без недостатък) всеки ден, постоянно (за всякогашна жертва);

39. едното шиле принасяй сутрин, а другото шиле принасяй вечер,

40. и една десета ефа пшенично брашно, смесено с четвърт хин изстискан елей, а за възлияние - четвърт хин вино, за едното шиле;

41. другото шиле принасяй вечер: с брашнян принос, както утринния, и с такова също възлияние го принасяй за приятно благоухание, за жертва Господу.

42. Това да бъде постоянно всесъжение в родовете ви при вратата на скинията на събранието пред Господа, дето ще ви се явявам, за да говоря с тебе;

43. там ще се явявам на Израилевите синове, и това място ще се освети с Моята слава.

44. И ще осветя скинията на събранието и жертвеника; ще осветя Аарона и синовете му, за да Ми свещенодействуват;

45. ще обитавам между Израилевите синове и ще им бъда Бог,

46. и ще познаят, че Аз съм Господ, техен Бог, Който ги изведох от Египетската земя, за да обитавам сред тях. Аз съм Господ, техен Бог.

ГЛАВА 30.

1. И направи кадилен жертвеник, от дърво ситим го направи:

2. един лакът да бъде надлъж и един лакът нашир; той трябва да е четириъгълен; а на височина да е два лакти; от него да излизат роговете му;

3. обкови го с чисто злато, - горната му част, страните му наоколо и роговете му; и направи наоколо му златен венец;

4. под венеца му на двата негови ъгла направи две гривни от (чисто) злато; направи ги от двете му страни; в тях да се провират върлините, за да го носят с тях;

5. върлините направи от дърво ситим и ги обкови със злато.

6. И тури го пред завесата, която е пред ковчега на откровението, срещу очистилището, което е над ковчега на откровението, дето ще ти се явявам.

7. На него Аарон да кади благовонно кадиво; всяка сутрин, кога приготвя кандилцата, да кади с кадивото;

8. и кога Аарон пали кандилцата вечер, да кади с него; това е постоянно кадение пред Господа в родовете ви.

9. Не принасяйте на него никакво друго кадиво, ни всесъжение, ни хлебен принос, и възлияние не изливайте върху него.

10. Веднъж на година Аарон да извършва очищение над роговете му; с кръвта на очистителната жертва за грях да го очистя веднъж на година в родовете ви. Това е велика светиня пред Господа.

11. Говори Господ още на Моисея и каза:

12. преброявайки Израилевите синове, кога ги преглеждаш, нека всеки даде Господу откуп за душата си, при тяхното преброяване; и няма да бъде помежду им изтребителна пораза, кога ги преброяваш;

13. всеки, който идва за преброяване, трябва да дава половина сикла, свещена сикла; в тая сикла има двайсет гери: половината сикла е принос Господу;

14. всеки от двайсет години нагоре, който идва за преброяване, трябва да дава принос Господу;

15. богатият не по-много, и сиромахът не по-малко от половина сикла трябва да дават принос Господу, за откуп на душите ви;

16. и вземи откупното сребро от Израилевите синове и употребявай го за служба в скинията на събранието; това ще бъде спомен за Израилевите синове пред Господа, за откуп на душите ви.

17. Говори още Господ на Моисея и каза:

18. направи за миене умивалник от мед и подножката му от мед, постави го между скинията на събранието и жертвеника и налей в него вода;

19. нека Аарон и синовете му умиват на него ръцете си и нозете си;

20. кога влизат в скинията на събранието, нека се умиват с вода, за да не умрат; или, кога пристъпят към жертвеника за служба, за принасяне жертва Господу,

21. нека те умиват ръцете си и нозете си с вода, за да не умрат; това да им бъде вечна наредба, нему и на потомците му в родовете им.

22. Говори още Господ на Моисея и каза:

23. вземи си най-добри благовонни вещества: самоток смирна - петстотин сикли, благовонна канела, колко половината от това, сиреч, двеста и петдесет, благовонна тръстика - двеста и петдесет,

24. касия - петстотин сикли, според свещената сикла, и един хин маслинен елей;

25. и от това направи миро за свещено помазване, маст смесена по изкуството на мироварец: това да бъде миро за свещено помазване;

26. и помажи с него скинията на събранието и ковчега (на скинията) на откровението,

27. трапезата и всичките й принадлежности, светилника и всичките му принадлежности и кадилния жертвеник,

28. жертвеника за всесъжение и всичките му принадлежности, умивалника и подножката му;

29. освети ги, и ще бъдат велика светиня: всичко, що се допре до тях, ще се освети;

30. помажи и Аарона и синовете му и посвети ги, за да Ми бъдат свещеници.

31. А на Израилевите синове кажи: това да Ми бъде миро за свещено помазване в родовете ви;

32. тялото на други люде не бива да се помазва с него, и от същия състав не варете (за себе си) такова миро; то е светиня: светиня трябва да бъде за вас;

33. който направи такова миро, или който помаже с такова външен човек, да бъде изтребен от народа си.

34. Каза още Господ на Моисея, вземи си благовонни вещества: стакта, оних, миризлив халван и чист ливан, от всички по равно,

35. и направи от тях с изкуството на мироварец кадилна смес, стрита, чиста, света,

36. и счукай я ситно, и туряй от нея пред ковчега на откровението в скинията на събранието, дето ще ти се явявам: това ще бъде за вас велика светиня;

37. по тая смес приготвено кадиво не правете за себе си: то да ти бъде светиня за Господа;

38. който направи такова, за да кади с него, (тая душа) да бъде изтребена измежду народа си.

ГЛАВА 31.

1. Говори още Господ на Моисея, думайки:

2. ето, Аз определих по име Веселиила, син на Урия, Оров син, от Иудино коляно;

3. и го изпълних с Дух Божий, с мъдрост и разум, със знание и с всяко изкуство,

4. да работи със злато, сребро и мед (със синя, пурпурена и червена вълна и с препреден висон),

5. да реже камъни за обковка и да изрязва дърво за всякаква работа;

6. и ето, давам му за помощник Ахисамаховия син Ахолиав, от Даново коляно, и в сърцето на всеки мъдър ще вложа мъдрост, за да направят всичко, що ти заповядах:

7. скинията на събранието и ковчега на откровението и очистилището над него, и всички принадлежности на скинията;

8. трапезата и (всички) нейни принадлежности; светилника от чисто злато и всичките му принадлежности, и кадилния жертвеник;

9. жертвеника за всесъжение и всичките му принадлежности, умивалника и подножката му;

10. служебните одежди и свещените одежди на свещеник Аарона и одеждите на синовете му за свещена служба;

11. помазния елей и благовонното кадиво за светилището - всичко тъй да направят, както Аз ти заповядах.

12. Говори още Господ на Моисея и каза:

13. кажи тъй на Израилевите синове: съботите Ми пазете, защото това е знак между Мене и вас в родовете ви, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам.

14. Пазете съботата, защото тя е света за вас: който я оскверни, да бъде предаден на смърт; който в тоя ден върши работа, тая душа трябва да бъде изтребена измежду народа си.

15. Шест дни да вършат работа, а в седмия е събота, почивка, посветена Господу: всеки, който върши работа в съботен ден, да бъде предаден на смърт.

16. Нека Израилевите синове пазят съботата, празнувайки съботата в родовете си като вечен завет;

17. това е знак между Мене и Израилевите синове навеки, защото в шест дни Господ сътвори небето и земята, а в седмия ден си почина и отдъхна.

18. И когато (Бог) престана да говори с Моисея на планина Синай, даде му две плочи на откровението, каменни плочи, написани с Божи пръст.

ГЛАВА 32.

1. Когато народът видя, че Моисей се забави да слезе от планината, събра се при Аарона и му рече: стани и направи ни бог, който да върви пред нас, понеже не знаем, какво стана с тоя човек - с Моисея, който ни изведе от Египетската земя.

2. Аарон им каза: извадете златните обеци от ушите на жените си, на синовете си и на дъщерите си, и ми ги донесете.

3. И всички извадиха златните обеци от ушите си и ги донесоха на Аарона.

4. Той ги взе от ръцете им, и направи от тях излян телец, и го обдяла с длето. И те казаха: ето, Израилю, твоят бог, който те изведе от Египетската земя!

5. Като видя това, Аарон съгради пред телеца жертвеник; и извика Аарон, като каза: утре е празник на Господа.

6. На другия ден станаха рано и принесоха всесъжение и доведоха мирни жертви: и седна народът да яде и да пие, а после стана да играе.

7. И рече Господ на Моисея: побързай да слезеш (оттука), защото твоят народ, който ти изведе от Египетската земя, се разврати;

8. скоро се отклониха от пътя, който им Аз заповядах: направиха си излян телец и му се поклониха и принесоха му жертва и казаха: ето, Израилю, твоят бог, който те изведе от Египетската земя!

9. И каза Господ на Моисея: Аз виждам тоя народ, и ето, той е народ твърдоглав;

10. и тъй, остави Ме, да се разпали гневът Ми против тях, и ще ги изтребя и ще произведа многоброен народ от тебе.

11. Но Моисей взе да моли Господа, своя Бог, и каза: да се не разпалва, Господи, гневът Ти против Твоя народ, който Ти изведе от Египетската земя с велика сила и с твърда ръка,

12. за да не кажат египтяни: за зло ги изведе Той, за да ги убие в планините и да ги изтреби от лицето на земята; отвърни разпаления Си гняв и отмени погубването на Твоя народ;

13. спомни си за Авраама, Исаака и Израиля (Иакова), Твои раби, на които Ти се кле в Себе Си, като каза: ще умножа и преумножа семето ви колкото небесните звезди, и цялата тая земя, за която говорих, ще дам на семето ви за вечно владение.

14. И отмени Господ злочестината, за която каза, че ще стори на Своя народ.

15. Тогава Моисей се обърна и слезе от планината; в ръце му бяха двете (каменни) плочи на откровението, написани от двете страни: и на едната и на другата страна бе писано;

16. плочите бяха дело Божие, и писмото, издълбано на плочите, беше Божие писмо.

17. И чу Иисус гласа на народа, който вдигаше шум, и каза на Моисея: бойовен вик в стана.

18. Но (Моисей) отговори: това не е вик на победители, нито писък на победени; аз чувам глас на люде, които пеят.

19. И когато наближи до стана и видя телеца и хора'та, пламна от гняв и хвърли от ръцете си плочите, та ги строши под планината;

20. и грабна телеца, който бяха направили, изгори го в огъня и стри на прах, па го сипа във водата, и даде от нея да пият Израилевите синове.

21. И каза Моисей на Аарона: какво ти е сторил тоя народ, та го вкара в голям грях?

22. Аарон отговори (на Моисея): да се не разпалва гневът на господаря ми; ти знаеш тоя народ, че е буен.

23. Те ми казаха: направи ни бог, който да върви пред нас; защото с Моисея, с тоя човек, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво стана.

24. Аз пък им рекох: който има злато, да го снеме от себе си. (Те го снеха) и ми го дадоха; аз го хвърлих в огъня, и излезе тоя телец.

25. Моисей видя, че тоя народ е необуздан, понеже Аарон го бе допуснал до необузданост за срам пред враговете му.

26. И застана пред вратата на стана и каза: който е Господен, (нека дойде) при мен! И се събраха при него всички Левиеви синове.

27. И той им рече: тъй говори Господ, Бог Израилев: турете всеки меча на бедрото си, преминете през стана от врата до врата и назад, и всеки да убива брата си, всеки приятеля си, всеки ближния си.

28. Тогава Левиевите синове сториха според Моисеевата дума: и в оня ден паднаха от народа около три хиляди души.

29. Защото Моисей (им) бе казал: посветете днес ръцете си Господу, всеки един от вас, дори с цената на сина си и брата си, та да ви изпроводи Той днес благословение.

30. На другия ден Моисей каза на народа: вие сторихте голям грях; затова аз ще възлеза при Господа, дано загладя греха ви.

31. Моисей се върна при Господа и каза: о, (Господи!) тоя народ направи голям грях, направи си бог от злато;

32. прости им техния грях; ако ли не, изличи и мене из книгата Си, в която си ме записал.

33. Господ каза на Моисея: ще излича из книгата Си оногова, който е съгрешил пред Мене.

34. И тъй, иди, (слез,) води тоя народ, накъдето съм ти казал; ето Моят Ангел ще върви пред тебе, и в деня на посещението Ми ще ги посетя за греха им.

35. И порази Господ народа за направения телец, който Аарон бе направил.

ГЛАВА 33.

1. И каза Господ на Моисея: тръгни оттука ти и народът, който изведе от Египетската земя, и иди в земята, за която се клех на Авраама, Исаака и Иакова, думайки: на потомството ти ще я дам;

2. и ще проводя пред тебе един (Свой) Ангел и ще пропъдя хананейци, аморейци, хетейци, ферезейци, (гергесейци,) евейци и иевусейци,

3. (и той ще ви заведе) в земята, дето тече мед и мляко; защото Аз Сам няма да вървя помежду ви, за да ви не погубя по пътя, понеже вие сте твърдоглав народ.

4. Народът, като чу тая страшна реч, разплака се, и никой си не тури накитите.

5. Защото Господ бе казал на Моисея: кажи на Израилевите синове: вие сте твърдоглав народ; ако тръгна помежду ви, в един миг ще ви изтребя; и тъй, свалете си накитите; Аз ще видя, какво да правя с вас.

6. Израилевите синове снеха своите накити при планина Хорив.

7. А Моисей взе и си постави шатрата извън стана, надалеч от стана и я нарече скиния на събранието; и всеки, който диреше Господа, дохождаше в скинията на събранието, която се намираше извън стана.

8. И колчем Моисей излизаше за в тая скиния, цял народ наставаше, и всеки стоеше пред входа на шатрата си и гледаше след Моисея, докле влезе в скинията.

9. Когато пък Моисей влизаше в скинията, облачният стълб се спущаше и заставаше при входа на скинията, и (Господ) говореше с Моисея.

10. И целият народ виждаше облачния стълб, който стоеше при входа на скинията; и целият народ ставаше, и се покланяше всеки при входа на шатрата си.

11. Тогава Господ говореше лице с лице с Моисея, като да говореше някой с приятеля си; и той се връщаше в стана, а неговият служител Иисус, син Навинов, момък, не се отлъчваше от скинията.

12. Моисей рече на Господа: ето, Ти ми говориш: води' тоя народ, а ми не яви, кого ще пратиш с мене, ако и да каза: "Аз те знам по име, и ти спечели благоволение в Моите очи";

13. и тъй, ако съм спечелил благоволение в Твоите очи, моля, открий ми пътя Си, за да Те позная, за да спечеля благоволение в Твоите очи; и помисли, че тия люде са Твой народ.

14. (Господ му) каза: Сам Аз ще вървя (пред тебе) и ще те заведа в покоище.

15. Отговори Му (Моисей): ако не дойдеш Ти Сам (с нас), то и не ни извеждай оттука;

16. защото, по какво ще познаем, че аз и Твоят народ сме спечелили благоволение в Твоите очи? нали по това, ако дойдеш Ти с нас? Тогава аз и Твоят народ ще бъдем по-славни от всеки народ на земята.

17. И Господ рече на Моисея: и това, което ти каза, ще сторя, защото ти спечели благоволение в Моите очи, и Аз те зная по име.

18. (Моисей) каза: покажи ми славата Си.

19. Отговори (Господ на Моисея): Аз ще направя да мине пред тебе всичката Ми слава и ще провъзглася името на Иехова пред тебе; и който е за помилване, ще го помилвам, който е за съжаляване, ще го съжаля.

20. И после каза: лицето Ми не можеш видя, защото не може човек да Ме види и да остане жив.

21. И каза Господ: ето място при Мене: застани на тая скала.

22. И кога минава славата Ми, Аз ще те туря в пукнатината на скалата и ще те покрия с ръката Си, докле отмина;

23. и кога Си сваля ръката, ти ще Ме видиш изотзад, а лицето Ми няма да бъде видимо (за тебе).

[Lion Queen]

ГЛАВА 34.

1. И каза Господ на Моисея: издялай си две каменни плочи като първите, (и възлез при Мене на планината,) и Аз ще напиша върху тия плочи думите, каквито бяха върху първите плочи, които ти строши;

2. и бъди готов за утре, и качи се утре на планина Синай и застани пред Мене там, навръх планината;

3. ала никой да не възлиза с тебе, и никой да се не вестява по цялата планина; дори добитък, дребен и едър, не бива да пасе близо до тая планина.

4. Тогава Моисей издяла две каменни плочи като първите, стана сутринта рано, и възлезе на Синай планина, както му заповяда Господ; и взе в ръцете си двете каменни плочи.

5. И слезе Господ в облак, и се спря там близо до него и провъзгласи името на Иехова.

6. И премина Господ пред лицето му и извика: Господ, Господ, Бог човеколюбивий и милосърдний, дълготърпеливий, многомилостивий и истинний,

7. Който пази (правдата и показва) милост в хиляди поколения, Който прощава вина, престъпление и грях, ала не оставя без наказание, Който за вината на бащите наказва децата и децата на децата до трета и четвърта рода.

8. Моисей веднага падна на земята и се поклони (Богу),

9. и каза: ако съм придобил благоволение в очите Ти, Господи, нека дойде Господ между нас; защото тоя народ е твърдоглав; прости беззаконията ни и греховете ни и направи нас Твое наследие.

10. Отговори (Господ на Моисея): ето, Аз сключвам завет: пред целия ти народ ще направя чудеса, каквито не са станали по цяла земя и у никой народ; и ще види целият народ, между който се намираш ти, делото Господне, защото страшно ще бъде онова, което Аз ще сторя за тебе;

11. пази това, що ти заповядвам сега: ето, Аз изпъждам от лицето ти аморейци, хананейци, хетейци, ферезейци, евейци (гергесейци) и иевусейци;

12. внимавай да не влизаш в съюз с жителите на земята, в която ще идеш, за да не станат те примка посред вас.

13. Жертвениците им съборете, идолите им строшете, свещените им дъбрави изсечете (и изваянията на боговете им в огън изгорете),

14. защото не бива да се покланяш на други бог, освен на Господа (Бога), понеже името Му е "ревнивец"; Той е Бог ревнивец.

15. Не влизай в съюз с жителите на оная земя, та, кога те блудствуват подир боговете си и принасят жертви на боговете си, да не поканят и тебе, и да не вкусиш от жертвите им;

16. и не взимай от дъщерите им жени за синовете си (и дъщерите си не давай за жени на синовете им), да не би дъщерите им, като блудствуват подир боговете си, да вкарат и синовете ти в блудство подир боговете им.

17. Не си прави излеяни богове.

18. Пази празника Безквасници: седем дена да ядеш, както съм ти заповядал, безквасен хляб в определеното време на месец авив, защото в месец авив излезе ти от Египет.

19. Всичко, що разтваря утроба, е Мое, както и всяко мъжко от целия ти добитък, от говеда и овци, що разтваря утроба.

20. А първородното от ослите заменявай с агне; ако ли го не замениш, откупи го; всички първородни от синовете ти откупвай; да се не явяват пред лицето Ми с празни ръце.

21. Шест дни работи, а в седмия ден си почивай; почивай си и през време на сеитба и жетва.

22. Празнувай празника на седмиците, празника на първите плодове от пшеничната жетва и празника на беритбата в края на годината;

23. три пъти на година всичкият ти мъжки пол да се явява пред лицето на Иехова, Господа Бога Израилев,

24. защото Аз ще разгоня народите от лицето ти и ще разширя границите ти, и никой няма да пожелае земята ти, ако се явяваш пред лицето на Господа, твоя Бог, три пъти на година.

25. Кръвта от жертвата Ми върху квасник не изливай, и жертвата на празник Пасха да не пренощува до сутринта.

26. Най-първите плодове от земята си принасяй в дома на Господа, твоя Бог. Не вари яре в майчиното му мляко.

27. Каза още Господ на Моисея: напиши си тия думи, защото с тия думи Аз сключвам завет с тебе и с Израиля.

28. И престоя там (Моисей) при Господа четирийсет дни и четирийсет нощи, без да яде хляб и без да пие вода; и написа (Моисей) върху плочите думите на завета, десетте заповеди.

29. Когато Моисей се връщаше от планина Синай и държеше в ръце двете плочи на откровението, слизайки от планината, Моисей не знаеше, че лицето му изпущаше зари, понеже Бог бе говорил с него.

30. Аарон и всички Израилеви синове видяха Моисея, и ето, лицето му светеше, и те се бояха да се приближат до него.

31. Тогава Моисей ги повика, и дойдоха при него Аарон и всички началници на народа, и Моисей говори с тях.

32. След това се приближиха (до него) всички Израилеви синове, и той им предаде всичко, що му бе говорил Господ на Синай планина.

33. И когато Моисей престана да говори с тях, турна на лицето си покривало.

34. А колчем Моисей влезеше пред лицето на Господа да говори с Него, снимаше покривалото, докато излезеше; а като излезеше, разказваше пред Израилевите синове всичко, що бе заповядано (нему от Господа).

35. И видяха Израилевите синове, че Моисеевото лице свети; и Моисей пак туряше покривалото на лицето си, докато влезеше да говори с Бога.

ГЛАВА 35.

1. И събра Моисей цялото общество Израилеви синове и им каза: ето какво заповяда Господ да правите:

2. шест дена вършете работа, а седмият ден да бъде за вас свет, събота, почивка Господу: всеки, който върши тогава работа, да бъде предаден на смърт;

3. в съботен ден не кладете огън в никое от вашите жилища. (Аз съм Господ.)

4. Каза още Моисей на цялото общество Израилеви синове: ето що заповяда Господ:

5. направете от това, що имате, принос Господу: всеки що му сърце дава, нека принесе принос Господу, злато, сребро, мед,

6. синя, пурпурена и червена вълна, висон (препреден) и козина,

7. овнешки червени кожи и сини кожи, и дърво ситим,

8. и елей за светилника, и аромати за помазен елей и за благовонно кадило,

9. камък оникс и камъни за влагане в ефода и нагръдника.

10. И всеки от вас, мъдър по сърце, нека дойде и направи всичко, що е заповядал Господ:

11. скинията, нейните платнища и горното й покривало, кукичките и дъските й, върлините й, стълбовете й и подножките й,

12. ковчега и върлините му, очистилището и завесата за преграда (и завесите на двора и стълбовете му, и смарагдовите камъни и тимяна и помазния елей),

13. трапезата и върлините й и всичките й принадлежности, и хлябовете на предложението,

14. и светилника за осветление с (всички) негови принадлежности, и кандилцата му и светилния елей,

15. и кадилния жертвеник, и върлините му, и помазния елей, и благовонното кадило, и завесата при входа на скинията,

16. жертвеника за всесъжение и медната му решетка, и върлините му и всичките му принадлежности, умивалника и подножките му,

17. завесите на двора; стълбовете му и подножките им и завесата на дворния вход,

18. коловете на скинията и коловете на двора и въжата им,

19. служебните одежди за служба в светилището и свещените одежди на свещеник Аарона и одеждите на синовете му за свещенодействие.

20. Тогава цялото общество Израилеви синове си отиде от Моисея.

21. И дохождаха всички, на които сърце теглеше към това, и всички, които духът разполагаше, и принасяха приноси Господу за сглобяване скинията на събранието и за всички при нея служби и за (всички) свещени одежди;

22. и дохождаха мъже с жените си, и всички, според колкото им сърце даваше, принасяха халчици, обеци, пръстени и нанизи, всякакви златни вещи, всеки, който само искаше да принесе злато Господу;

23. и всеки, който имаше синя, пурпурена и червена вълна, висон и козина, червени овнешки кожи, сини кожи, принасяше ги;

24. и всеки, който жертвуваше сребро, или мед, принасяше го дар Господу; и всеки, който имаше дърво ситим, принасяше го за всяка потреба на скинията;

25. и всички жени, мъдри по сърце, предяха с ръцете си и принасяха синя, пурпурена и червена прежда и висон;

26. и всички жени, на които сърце теглеше, и които умееха да предат, предяха козина;

27. а началниците принасяха ониксов камък и камъни за влагане в ефода и нагръдника,

28. също и елей за светилника и аромати за съставяне помазен елей и за благовонно кадило;

29. и всички мъже и жени от Израилевите синове, на които сърце теглеше да принасят за всяко нещо, което Господ чрез Моисея заповяда да се направи, принасяха доброволен дар Господу.

30. И каза Моисей на Израилевите синове: ето, Господ определи по име Веселиила, син на Урия, Оров син, от Иудино коляно,

31. и го изпълни с Дух Божий, с мъдрост, с разум, със знание и с всяко изкуство,

32. да стъкмява изкусни платове, да работи със злато, сребро и мед,

33. и да реже камъни за обковка, да изрязва дърво, и да прави всякакви художествени изделия;

34. па вложи в неговото сърце и в сърцето на Ахолиава, син Ахисамахов, от Даново коляно, способност да учат други;

35. Той изпълни сърцето им с мъдрост да правят (за светилището) всяка работа на резбар и на изкусен тъкач и везач по син, пурпурен, червен и висонов плат, и на тъкачи, които правят всякакви работи и тъкат изкусни платове.

ГЛАВА 36.

1. Тогава почна да работи Веселиил и Ахолиав и всички мъдри по сърце, на които Господ даде мъдрост и разум, за да умеят да работят всякаква работа, потребна за светилището, както бе заповядал Господ.

2. И повика Моисей Веселиила и Ахолиава и всички мъдри по сърце, на които Господ даде мъдрост, и всички, на които сърце теглеше, да се заемат за работа и да работят.

3. И те взеха от Моисея всички приноси, които Израилевите синове бяха принесли, за (всички) потреби на светилището, за да работят. А в също време продължаваха още да носят при Моисея доброволни дарове всяка сутрин.

4. Тогава дойдоха всички мъдри по сърце, които приготвяха всякакви работи за светилището, всеки дойде от работата си, що работеше,

5. и говориха на Моисея, като казаха: народът принася много повече отколко е нужно за работите, които заповяда Господ да се направят.

6. И заповяда Моисей, и обявиха в стана: ни мъж, ни жена да не правят вече нищо за принос в светилището; и народът престана да принася.

7. Имаше доста принесено за всякакви работи, които трябваше да се направят, дори оставаше и лишно.

8. Тогава всички мъдри по сърце, които се занимаваха с направа на скинията, приготвиха десет платнища от препреден висон и от синя, пурпурена и червена вълна; и по тях направиха херувими изкусна работа;

9. дължината на всяко платнище беше двайсет и осем лакти, и широчината на всяко платнище четири лакти: всички платнища бяха една мярка.

10. И Веселиил съедини петте платнища едно с друго, и петте други платнища съедини едно с друго.

11. И направи сини петлици по ивата на едното платнище, дето то се съединява с другото; такива той направи и по ивата на последното платнище, за да го съедини с другото;

12. петдесет петлици направи на едното платнище и петдесет петлици направи по ивата на платнището, дето то се съединява с другото; тия петлици се спосрещаха една с друга;

13. и направи петдесет златни кукички и с кукичките съедини едно платнище с друго, и стана скинията едно цяло.

14. После направи платнища от козина за покриване скинията; такива платнища направи единайсет;

15. едното платнище беше дълго трийсет лакти, а широко четири лакти; единайсетте платнища бяха една мярка.

16. И съедини пет платнища отделно и шест платнища отделно.

17. И направи петдесет петлици по ивата на крайното платнище, дето се съединява с другото, и петдесет петлици направи по ивата на платнището, което се съединява с другото;

18. и направи петдесет медни кукички, за да съединяват покрива, та да стане едно цяло.

19. И направи за скинията покривка от червено боядисани овнешки кожи и покривало за отгоре от сини кожи.

20. И направи от дърво ситим дъски за скинията, за да стоят право:

21. всяка дъска беше десет лакти дълга, а един и половина лакът широка;

22. всяка дъска имаше по два зъба, един срещу друг: тъй направи той с всички дъски на скинията.

23. И направи за скинията двайсет такива дъски за южната страна;

24. направи и четирийсет сребърни подножки под двайсетте дъски: две подножки под една дъска за двата й зъба, и две подножки под друга дъска за двата й зъба.

25. И за другата страна на скинията към север направи двайсет дъски

26. и четирийсет сребърни подножки: две подножки под една дъска, и две подножки под друга дъска.

27. А за задната страна на скинията, към запад, направи шест дъски;

28. направи и две дъски за ъгъла в скинията на задната страна;

29. и те бяха съединени отдолу и съединени отгоре с една гривна; тъй направи той с тях двете на двата ъгъла;

30. и тъй, имаше осем дъски и шестнайсет сребърни подножки, по две подножки под всяка дъска.

31. И направи върлини от дърво ситим: пет за дъските от едната страна на скинията,

32. пет върлини за дъските на другата страна на скинията и пет върлини за дъските на задната страна на скинията.

33. И направи вътрешната върлина да минава през средата на дъските от единия край до другия;

34. а дъските обкова със злато, и гривните, в които се провират върлините, направи от злато, и върлините обкова със злато.

35. И направи завеса от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон, и по нея направи херувими изкусна работа;

36. и направи за нея четири стълба от ситим и ги обкова със злато; направи и златни кукички, и изля за стълбовете четири сребърни подножки.

37. И направи завеса за входа на скинията от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон везана работа,

38. и пет стълба за нея с кукички; и обкова върховете им и скобите им със злато и изля пет медни подножки.

ГЛАВА 37.

1. И направи Веселиил ковчег от дърво ситим: дължината му беше два лакти и половина, широчината му - лакът и половина, и височината му - лакът и половина;

2. и го обкова отвътре и отвън с чисто злато и наоколо му направи златен венец;

3. и изля за него четири златни гривни, за четирите му долни ъгли: две гривни на едната му страна, и две гривни на другата му страна.

4. И направи върлини от дърво ситим и ги обкова със злато;

5. и провря върлините в гривните, отстрани на ковчега, за да се носи ковчегът.

6. И направи очистилище от чисто злато: дължината му беше два лакти и половина, а широчината му - лакът и половина.

7. И направи два херувима от злато; изковани ги направи на двата края на очистилището,

8. единия херувим на единия край, а другия херувим на другия край: направи херувимите да се издават от двата края на очистилището.

9. И херувимите бяха с разперени крила отгоре, като покриваха с крилата си очистилището, а лицата им бяха едно срещу друго; лицата на херувимите гледаха към очистилището.

10. И направи трапеза от дърво ситим, два лакти дълга, лакът широка и лакът и половина висока,

11. и я обкова с чисто злато, и наоколо й направи златен венец;

12. и наоколо й направи страни'ци колкото една длан, а по страни'ците й направи златен венец.

13. И изля за нея четири златни гривни и прикрепи гривните на четирите ъгли, при четирите й крака;

14. и при страни'ците имаше гривни, за да се провират върлините за носене на трапезата.

15. И направи върлини от дърво ситим за носене на трапезата и ги покри със злато.

16. После направи от чисто злато съдове, отредени за трапезата: блюда, кадилници, шулци и чаши, за да се прави възлияние с тях.

17. И направи светилник от чисто злато; кована работа направи светилника; стъблата му, вейките му, чашките му, ябълчиците му и цветята му излизаха от него;

18. от страните му излизаха шест вейки: три вейки на светилника от едната му страна, и три вейки на светилника от другата му страна;

19. три чашки като миндалов цвят, една ябълчица и цветя имаше на една вейка; и три чашки като миндалов цвят, една ябълчица и цветя имаше на друга вейка; тъй имаше на всички шест вейки, които излизаха от светилника.

20. А на стъблото на светилника имаше четири чашки като миндалов цвят с ябълчици и цветя:

21. на шестте вейки, които излизаха от него, имаше една ябълчица под първите две вейки, една ябълчица под вторите две вейки, и пак една ябълчица под третите две вейки;

22. ябълчиците и вейките им излизаха от него; той беше изкован цял-целеничък от чисто злато.

23. И направи му седем кандилца, а също и щипци и пепелници за него от чисто злато;

24. направи го с всичките му принадлежности от един талант чисто злато.

25. И направи кадилния жертвеник от дърво ситим: лакът дълъг и лакът широк, четириъгълен, два лакти висок; от него излизаха роговете му;

26. и го обкова с чисто злато: горната му част и страните му наоколо и роговете му; и направи наоколо златен венец;

27. под венеца му на двата негови ъгла направи две златни гривни, направи ги от двете му страни, за да провира в тях върлините, та да се носи;

28. върлините направи от дърво ситим и ги обкова със злато.

29. И направи миро за свещено помазване и благовонно кадиво, чисто, с изкуството на мироварец.

ГЛАВА 38.

1. И направи жертвеника на всесъжението от дърво ситим, пет лакти дълъг и пет лакти широк, четириъгълен, и три лакти висок;

2. и направи рогове на четирите му ъгли, тъй че роговете излизаха от него, и го обкова с мед.

3. И направи всички принадлежности на жертвеника: котлета, лопатки, чаши, вилици и въгленици; всичките му принадлежности направи от мед.

4. И направи за жертвеника медна решетка като мрежа, и я тури в него отдолу до половината му;

5. и направи четири гривни на четирите ъгли на медната решетка, за да се провират върлините.

6. И направи върлините от дърво ситим, и ги обкова с мед,

7. и провря върлините в гривните отстрани на жертвеника, за да го носят с тях; направи го от дъски, празен отвътре.

8. И направи умивалника от мед и подножката му от мед с изящни изображения, които красяха входа на скинията на събранието.

9. Направи и двора: от южната страна, към пладне, завесите му бяха от препреден висон, сто лакти дълги;

10. стълбове за тях имаше двайсет, и медни подножки - двайсет; кукичките на стълбовете и скобите им бяха от сребро.

11. И откъм северната страна завесите бяха сто лакти; стълбове за тях имаше двайсет, и медни подножки - двайсет; кукичките на стълбовете и скобите бяха от сребро.

12. И откъм западната страна завесите бяха петдесет лакти: стълбове за тях имаше десет, и подножки - десет; кукичките на стълбовете и скобите им бяха от сребро.

13. И от предната страна към изток завесите бяха петдесет лакти.

14. За едната страна на дворните врата завесите бяха петнайсет лакти; стълбове за тях имаше три, и подножки - три.

15. И за другата страна (от двете страни на дворната врата) завесите бяха петнайсет лакти; стълбове за тях имаше три, и подножки - три.

16. Всички завеси в двора наоколо бяха от препреден висон,

17. а подножките на стълбовете - от мед; кукичките на стълбовете и скобите им - от сребро; а върховете им бяха обковани със сребро, и всички стълбове на двора бяха съединени със сребърни връзки.

18. А завесата на дворните врата бе везана работа от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон, навсякъде дълга двайсет лакти, висока пет лакти, както и завесите на двора;

19. и стълбове за тях имаше четири, и медни подножки - четири; кукичките им бяха сребърни, а върховете им - обковани със сребро, и скобите им сребърни.

20. Всички колове около скинията и двора бяха медни.

21. Ето изброено онова, що бе употребено за скинията на откровението и направено по заповед на Моисея чрез левитите, под надзора на Итамара, син на свещеник Аарона.

22. А всичко, що Господ заповяда на Моисея, направи Веселиил, син на Урия, син Оров, от Иудино коляно,

23. и с него Ахолиав, син Ахисамахов, от Даново коляно, резбар, изкусен тъкач и везач на син, пурпурен, червен и висонов плат.

24. Всичкото злато, употребено в работа за всички принадлежности на светилището, злато, принесено в дар, беше двайсет и девет таланта и седемстотин и трийсет сикли, свещени сикли;

25. а среброто от преброените лица на обществото беше сто таланта и хиляда седемстотин седемдесет и пет сикли, свещени сикли:

26. по половина сикла на човек, пресметнато според свещената сикла, от всекиго, който идва за преброяване, от двайсет години и нагоре, именно, от шестстотин и три хиляди и петстотин и петдесет души.

27. Сто таланта сребро бе употребено за изливане подножките на светилището и подножките на завесите; сто подножки от сто таланта, по талант за подножка;

28. а от хиляда седемстотин седемдесет и пет сикли той направи кукички за стълбовете и обкова върховете им и направи за тях скоби.

29. А принесената в дар мед беше седемдесет таланта и две хиляди и четиристотин сикли;

30. от нея той направи подножки за стълбовете при входа в скинията на свидетелството, и меден жертвеник, и медна решетка за него, и всички съдове на жертвеника,

31. и подножките за стълбовете на целия двор и подножките за стълбовете на дворните врата, и всички колове на скинията и всички колове около двора.

[Lion Queen]

ГЛАВА 39.

1. А от синя, пурпурена и червена вълна направиха служебни одежди за служене в светилището; направиха и свещени одежди за Аарона, както бе заповядал Господ на Моисея.

2. И направи ефод от злато, от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон:

3. изковаха листи от злато и ги нарязаха на нишки, за да ги втъкат между сините, пурпурените, червените и висоновите нишки, - всичко изкусна работа;

4. и направиха му нарамници за свързване; той беше свързан на двата си края.

5. И поясът на ефода, който беше отгоре му, еднаква с него работа, бе направен от злато, от синя, пурпурена и червена вълна и препреден висон, както бе заповядал Господ на Моисея.

6. И изработиха ониксови камъни, и ги вложиха в златни гнезденца и издълбаха на тях имената на Израилевите синове, както се дълбае на печат;

7. и ги вложи в нарамниците на ефода, за спомен на Израилевите синове, както бе заповядал Господ на Моисея.

8. И направи нагръдник изкусна работа, също такава работа като ефода, от злато, от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон:

9. той бе четириъгълен; нагръдника направиха двоен, една педя дълъг и една педя широк, той беше двоен;

10. и наредиха по него четири реда камъни; наред: рубин, топаз, изумруд, - това е първи ред;

11. втори ред: антракс, сапфир и елмаз;

12. трети ред: опал, ахат и аметист;

13. четвърти ред: хризолит, оникс и яспис; те бяха вложени в златни гнезденца.

14. Камъните бяха според броя на имената на Израилевите синове: те бяха дванайсет, според броя на имената им, и на всеки от тях беше издълбано, като на печат, по едно име, за дванайсетте колена.

15. На нагръдника направиха вити верижки плетена работа от чисто злато;

16. и направиха две златни гнезденца и две златни халчици и прикрепиха двете халчици за двата края на нагръдника;

17. и закачиха двете плетени златни верижки за двете халчици по краищата на нагръдника,

18. а двата края на двете верижки прикрепиха към двете гнезденца и ги прикрепиха към нарамниците на ефода откъм лицето му;

19. направиха още две златни халчици и прикрепиха към двата други края на нагръдника върху ръба, към ефода, отвътре;

20. и направиха още две златни халчици и ги прикрепиха към двата нарамника на ефода отдолу, откъм лицето му, дето се съединява над пояса на ефода;

21. и вързаха нагръдника с халчиците му за халчиците на ефода с връвчица от синя вълна, за да стои над пояса на ефода, и да се не отместя нагръдникът от ефода, както Господ бе заповядал на Моисея.

22. И за ефода направи горна риза, тъкана, цяла от синя вълна,

23. и в средата на горната риза направи отвор, като отвора на броня, и наоколо му обшивка, за да се не съдира;

24. по полите на горната риза направиха ябълки от синя, пурпурена и червена вълна;

25. и направиха звънчета от чисто злато и окачиха звънчетата между ябълките наоколо по полите на горната риза:

26. звънче и ябълка, звънче и ябълка, наоколо по полите на горната риза за служене, както Господ бе заповядал на Моисея.

27. И направиха за Аарона и за синовете му тъкани хитони от висон,

28. и кидар от висон, и превръзки за глава от висон, и долна ленена дреха от препреден висон,

29. и пояс от препреден висон и от синя, пурпурена и червена вълна, везана работа, както Господ бе заповядал на Моисея.

30. И направиха гладка плочица, венец на светинята, от чисто злато, и издълбаха на нея писмо, както издълбават на печат: "Светиня Господня";

31. и вързаха за нея синя вълнена връвчица, та да се връзва о кидара отгоре, както Господ бе заповядал на Моисея.

32. Тъй се свърши цялата работа за скинията на събранието, и Израилевите синове направиха всичко: както Господ бе заповядал на Моисея, тъй и направиха.

33. И донесоха при Моисея скинията, покривката и всичките й принадлежности, кукичките й, дъските й, върлините й, стълбовете й и подножките й,

34. покривката от овнешки червени кожи и покривката от сини кожи и завесата, която закриваше,

35. ковчега на откровението и върлините му и очистилището,

36. трапезата с всичките й принадлежности и хлябовете на предложението,

37. светилника от чисто злато, кандилцата му, кандилцата, наредени по него, и всичките му принадлежности, и светилния елей,

38. златния жертвеник и помазния елей, ароматите за кадиво и завесата за входа на скинията,

39. медния жертвеник и медната му решетка, върлините му и всичките му принадлежности, умивалника и подножката му,

40. дворните завеси, стълбовете и подножките, завесата на дворните врата, въжата и коловете и всички потребни вещи за служене в скинията на събранието,

41. служебните одежди за служене в светилището, свещените одежди на свещеник Аарона и одеждите на синовете му за свещенодействие.

42. Както Господ бе заповядал на Моисея, тъй и направиха Израилевите синове всички тия работи.

43. И видя Моисей цялата работа, и ето, те я направиха: както бе заповядал Господ, тъй я и направиха. И Моисей ги благослови.

ГЛАВА 40.

1. Говори още Господ на Моисея и каза:

2. в първия месец, на първия ден от месеца, сглоби скинията на събранието

3. и тури в нея ковчега на откровението и покрий ковчега със завеса;

4. внеси трапезата и нареди на нея това, що е за нареждане, внеси светилника и постави му кандилцата;

5. постави златния жертвеник за кадене пред ковчега на откровението и окачи завесата при входа на скинията (на събранието);

6. постави и жертвеника на всесъжението пред входа на скинията на събранието;

7. постави умивалника между скинията на събранието и жертвеника и налей в него вода;

8. огради двор наоколо и окачи на дворните врата завесата.

9. И вземи помазния елей, помажи скинията и всичко, що е в нея, и освети нея и всичките й принадлежности, и ще бъде света;

10. помажи жертвеника на всесъжението и всичките му принадлежности и освети жертвеника, и жертвеникът ще бъде голяма светиня;

11. и помажи умивалника и подножката му и го освети.

12. След това доведи Аарона и синовете му при входа на скинията на събранието и ги умий с вода;

13. облечи Аарона в свещените одежди, помажи го и го освети, за да Ми бъде свещеник.

14. Доведи и синовете му, и ги облечи с хитони,

15. и помажи ги, както помаза баща им, за да Ми бъдат свещеници, и помазването им ще ги освети за вечно свещенство в поколенията им.

16. И Моисей стори всичко: както му бе Господ заповядал, тъй и стори.

17. В първия месец на втората година (подир излизането им от Египет), в първия ден на месеца, бе сглобена скинията.

18. И сглоби Моисей скинията, тури подножките й, постави дъските й, намести върлините, изправи стълбовете й,

19. разпъна покривката над скинията и тури покривалото върху покривката, както Господ бе заповядал на Моисея.

20. И взе та тури откровението в ковчега, и провря върлините в гривните на ковчега и тури върху ковчега очистилището;

21. внесе ковчега в скинията, окачи завесата и закри ковчега на откровението, както Господ бе заповядал на Моисея.

22. Постави трапезата в скинията на събранието, към северната страна на скинията, извън завесата,

23. наслага на нея ред хлябове пред Господа, както Господ бе заповядал на Моисея.

24. Той постави светилника в скинията на събранието срещу трапезата, на южната страна на скинията,

25. и тури кандилцата (му) пред Господа, както Господ бе заповядал на Моисея.

26. Постави златния жертвеник в скинията на събранието пред завесата,

27. и тури на него да гори благовонно кадиво, както Господ бе заповядал на Моисея.

28. Окачи завеса при входа на скинията;

29. постави и жертвеника на всесъжението при входа на скинията на събранието и принесе на него всесъжение и хлебен принос, както Господ бе заповядал на Моисея.

30. Постави умивалника между скинията на събранието и жертвеника и наля в него вода за миене,

31. и от него Моисей и Аарон и синовете му миеха ръцете си и нозете си:

32. колчем влизаха в скинията на събранието и се доближаваха до жертвеника (да служат), умиваха се (от него), както Господ бе заповядал на Моисея.

33. И огради двор наоколо скинията и жертвеника и окачи завесата на дворните врата. Тъй свърши Моисей работата.

34. Тогава облакът покри скинията на събранието, и слава Господня изпълни скинията;

35. и Моисей не можеше да влезе в скинията на събранието, защото облакът я осеняваше, и слава Господня изпълняше скинията.

36. Колчем се дигнеше облакът от скинията, Израилевите синове потегляха през всичките си пътувания;

37. ако се не дигнеше облакът, те не тръгваха, докле се не дигне;

38. защото облакът Господен стоеше над скинията денем, а нощем имаше над нея огън пред очите на целия дом Израилев през всичките им пътувания.

[Lion Queen]

еврейския народ и до ден днешен спазва заповедите, които им е споделил Моисей. Те - племето моисеево живеят по тези канони от хилядолетия, обрязват се и се страхуват от Господа си! Не ми цитирай руски списанийца, в които дори имената на изследователите не се споменават - защото по принцип изследователя ако е коректен, както и източника трябва да споменат ИМЕ, титла, други постижения. И аз мога да ти снеса новина за "група изследователи" но тя ще е нетенденциозна, докато не извадя имената им и те не застанат зад думите си като автори на откритие, тълкуване, гледна точка.

Позанимай се с Вехтия Завет и книгите на евреите. След това се позапознай с някой евреин и му сподели, че цялата му история и свещени книги са измислени по времето на късната римска империя!! А че той не е евреин а никакъв понеже евреи не е имало явно и тяхната история е изтрита от няколко "много умни" люде!

Време е да кажем, че Макавейската книга я имаме преведена от гръцки и силно погърчена. Интересно ми е защо си мислиш че гръцкия превод е автентичен И интересно защо православието признава апокрифни книги а юдейството не. Освен това тези книги датират от по-късни периоди и авторите им очевидно са били свидетели на други събития Хайде сега да спрем да се лъжем едни други и да си признаем, че кивота не е пътувал до България пък и не е имал никакъв сблъсък с Българите (с гърците може, що не - те са щъкали по целия свят от доста по-древни времемна са имали и достъп до евреите). Макавейските апокрифи са писани 1-2 век пр.н.е. и не СА СВИДЕТЕЛ за по-ранни Старозаветни събития, а някаква форма на ПРОЧИТ. Постарах се да ги разуча. Никъде в тях дори няма нещо, което да потвърждава твърденията. Нито в ортодоскалната книга на евреите. Някак си тези макавейски книги приличат на опит да се обедини историята на еврейския народ с тази на древна Гърция, империята на Александър Македонски и Римската империя. Очевидно е, че изобщо не споменават Моисей като актуално събитие Прочетох внимателно. Там се описват други събития и никъде не се твърди, че някой Римски император е Бог - просто престани да се гавриш с прочита на светите книги на хората.

ХОРОСЕ - прочети пустия ИЗХОД, за да не си останеш непросветлен

[horos]

Хорос ,ти ли си същият който смята,че Християнството е неправилно наименовано ,а трябва да се казва "Хоростиянство" или "Другиго" да чакаме???

Искам да ти отговоря на въпроса с въпрос. В кой са вярвали жителите на България преди да се наложи това сатанинско християнство, което е в момента? Край всяко селище е имало светилище на Херос (Хорос). Това си е истинския Хор. Виж стелите, римските монети - навсякъде е търсено постижението да станеш Хор. Само ние българите казваме "човеци" и "хора". Това "хора" в действителност е титла ХОР-РА. Хората ще са бъдещото "жито", което ще бъде прибрано в "житницата" на Бог, а "човеците" ще се превърнат в "плява" за бъдещият всепоглъщащ огън.

А и ДРУГ да чакаш, на тебе вече никой не може да ти помогне за голямо съжаление. "ДРУГИЯТ" може вече и да е тук, но той не е дошъл за всички, а само за своите си.

С Уважение Хорос.

[horos]

еврейския народ и до ден днешен спазва заповедите, които им е споделил Моисей. Те - племето моисеево живеят по тези канони от хилядолетия, обрязват се и се страхуват от Господа си! Не ми цитирай руски списанийца, в които дори имената на изследователите не се споменават - защото по принцип изследователя ако е коректен, както и източника трябва да споменат ИМЕ, титла, други постижения. И аз мога да ти снеса новина за "група изследователи" но тя ще е нетенденциозна, докато не извадя имената им и те не застанат зад думите си като автори на откритие, тълкуване, гледна точка.

Позанимай се с Вехтия Завет и книгите на евреите. След това се позапознай с някой евреин и му сподели, че цялата му история и свещени книги са измислени по времето на късната римска империя!! А че той не е евреин а никакъв понеже евреи не е имало явно и тяхната история е изтрита от няколко "много умни" люде!

Време е да кажем, че Макавейската книга я имаме преведена от гръцки и силно погърчена. Интересно ми е защо си мислиш че гръцкия превод е автентичен И интересно защо православието признава апокрифни книги а юдейството не. Освен това тези книги датират от по-късни периоди и авторите им очевидно са били свидетели на други събития Хайде сега да спрем да се лъжем едни други и да си признаем, че кивота не е пътувал до България пък и не е имал никакъв сблъсък с Българите (с гърците може, що не - те са щъкали по целия свят от доста по-древни времемна са имали и достъп до евреите). Макавейските апокрифи са писани 1-2 век пр.н.е. и не СА СВИДЕТЕЛ за по-ранни Старозаветни събития, а някаква форма на ПРОЧИТ. Постарах се да ги разуча. Никъде в тях дори няма нещо, което да потвърждава твърденията. Нито в ортодоскалната книга на евреите. Някак си тези макавейски книги приличат на опит да се обедини историята на еврейския народ с тази на древна Гърция, империята на Александър Македонски и Римската империя. Очевидно е, че изобщо не споменават Моисей като актуално събитие Прочетох внимателно. Там се описват други събития и никъде не се твърди, че някой Римски император е Бог - просто престани да се гавриш с прочита на светите книги на хората.

ХОРОСЕ - прочети пустия ИЗХОД, за да не си останеш непросветлен

Visit My Website

Ученый заявил, что такого народа, как евреи, не существует

Профессор Тель-авивского университета, историк Шломо Занд уверяет, что не существует такой нации, как евреи, а изгнание евреев с исторической родины – не более чем миф для оправдания создания государства Израиль.

Историк в своей книге "Когда и как вы стали евреями" пишет, что как такового еврейского народа не было, а существовали группы людей, исповедовавшие иудаизм.

Занд также утверждает, что изгнание евреев – фикция. Он поясняет, что римляне в принципе не прибегали к изгнанию завоеванных народов, а с приходом арабов, по его словам, большая часть иудеев приняла ислам и ассимилировалась в обществе. Он заключает, что современные палестинцы – потомки тех самых ассимилировавшихся иудеев.

Занд не отрицает миграцию евреев в Вавилон, но утверждает, что в большинстве случаев она была добровольной.

Историк также делает противоречивый вывод, что иудеи насаждали свою религию среди соседей, приводя цитату из книги Эстер. Занд также цитирует ранее проведенные в Израиле исследования, не удостоившиеся публичного обсуждения. Он подробно описывает иудейское царство на юге Аравийского полуострова и иудейских варваров в Северной Африке. По его мнению, еврейская община Испании (сефарды) выросла из арабов принявших иудаизм, которые завоевали Испанию у христиан-европейцев.

Ашкеназы, с точки зрения ученого, потомки Хазарского каганата, пошедшие на север. Занд подчеркивает, что идиш стал смесью хазарского наречия, которое принесли купцы, и немецкого.

Существование общин, исповедовавших иудаизм среди всех рас и на всех континентах, натолкнуло Занда на мысль, что большая часть общепринятых исторических истин об истории еврейского народа является вымыслом основоположников сионизма, которые придумали целый ряд догм, граничащих с расистскими тезисами.

Израиль должен отказаться от формулировки "Еврейское демократическое государство" и стать государством для всех, заключает он.

MIGnews

Има го и във вестник Стандарат. На български. Не ти ли е достатъчно? Такъв народ като евреи просто няма. В Етиопия има черни жители, които изповядват юдаизъм. В Япония жълти. Това не е народ. Престани да пълниш нета с глупости и дълги цитати от Библията. Чудя се модераторите защо толерират това. Пусни линк. И не ме учи как да чета Библията. Трябва да си се уверила, че съм я прочел поне веднъж.

Виж още нещо за този прословут Иуда Макавей. Как е победил Никифор, т. е. Никанор и му е отрязал главата.

Нека сега да се върнем на войните на Крум. Спомняте си за войната му срещу Византия и Никифор І Геник.

БИТКАТА С НИКИФОР

Нека по същият начин да видим и още една битка на Крум срещу византийците, в която намира смъртта си император Никифор. Пак ще ползвам Българска военна история, защото и тука сравнението е необходимо:

“След събитията през 809 г. отношенията между Византия и България ставали все по-напрегнати. Колонизаторската политика на Никифор І допринесла за тяхното влошаване. През 810 г. императорът преселил гърци от Мала Азия в Славиниите, т. е. в онези области от Балканския полуостров, които били плътно заселени със славяни. От своя страна славянските племена – най-вече в Тракия и Македония – виждали в лицето на славянобългарската държава опора на своята свобода и независимост и проявявали стремеж да установят връзки с нея за съвместна борба срещу империята.

Византийското правителство, което считало България за виновник за славянските вълнения, се готвело за решителна разправа с нея. Никифор І Геник извършил важни реформи с цел да увеличи боеспособността на войската. Той наредил службата на стратиотите да се изпълнява и от бедни жители, т. е. от токиви лица, които не притежавали необходимия имотен ценз на стойност четири литра злато съгласно със съществуващите правила за стратиотския институт. За да могат тези нови войници да се въоражават, наредено било издръжката им да се поеме от техните съобщници, които били натоварени с допълнителен данък. С тази реформа се постигнало значително увеличение на числеността на войската.

В началото на ІХ в. На Балканския полуостров били създадени и нови теми: Македония, която обхващала главно Източна Тракия, Дирахион (Драчка), Солунска и Пелопонеска.

Никифор І предприел и финансови мероприятия, които имали за цел да увеличат приходите на фиска и да подобрят икономическото състояние на империята. Той сложил ръка върху част от манастирските и църковните имущества и увеличил данъците, с което засегнал интересите на различни слоеве от населението и създал настроения против себе си.

За похода срещу България Никифор вдигнал на бойна нога войските както от малоазиатските, така и от европейските теми на империята. Той взел със себе си и гвардията, като включил в нея и 15-годишни младежи. Все с цел да увеличи числеността на войските си, както твърди Теофан, повел и мнозина бедняци, въоражени на своя страна с прашки и криваци.

Византийската армия наброявала около 60 000 души – огромна за онова време въоражена сила.”

Пак според традиционната ни история Никифор се насочил с тази армия от крепостта Маркели на север и преминал Стара планина през Ришкия, Върбишкия и Айтоския проход. Там превзели столицата на Крум Плиска, според едни наши историци:

“Хан Крум решил да изостави столицата (едно смело решение за онази епоха, когато се смятало, че падането на столицата решава съдбата на държавата), за да спаси армията и я подготви за решителния удар. Византийските войски нахлули в Плиска и се отдали на грабежи и пиянски оргии: “Като разтворил и неговите изби с вино, той раздавал на всички свои люде да пият до насита.”

Някои автори като проф. Д. Милетич (Министерски сборник. Т. ІV, с. 138), В. Аврамов (Юбилеен сборник Плиска – Преслав. Ч. І. С., 1929, с. 54 сл.), Юр. Венедиктов (Поражението на императора Никифора в 811 г. – Българска военна мисъл, 1939, кн. VІІІ, ІХ, Х, с. 9 сл), Вл. Кецкаров (Войни на българите в Тракия 689 – 972 г. С., 1940, с. 165) и др., потдържат становището, че византийските войски не са влизали в Плиска, но то е съвсем несъстоятелно, като се има пред вид текстът на Анонимния ватикански разказ, където се казва: “И тъй, като влязъл в резиденцията на Крум, той преровил неговите съкровища и намерил твърде богата плячка. Той започнал да разпределя на войските си по списък (медни монети), одежди и други различни неща... Като прекарал няколко дни, той напуснал резиденцията на безбожния Крум и оставяйки я, опожарил всички жилища заедно с оградата от поставени едно до друго дървета.”

...Византийците вършели големи жестокости, засвидетелствувани почти във всички извори. В Анонимния ватикански разказ се отбелязва:

“И тъй войската , като намерила удобен случай, разграбвала

безпощадно, опожарявала непожънатите още ниви, прерязвала жилите на воловете и одирала ремъци от слабините им – а животните мучели със силен глас и издъхвали, - изколвала овцете и свинете...”

Теофан допълва:

“Той (императорът – б. н.) заповядал да избиват безжалостно безсловестните животни, децата-кърмачета и хора от всички възрасти.” Потресаващ е разказът на Михаил Сирийски:

“Неговата жестокост (на императорът – б. н.) достигнала дотам, че карал да донасят малките деца, хвърлял ги на земята и карал да минават отгоре върху тях с дикани за вършеене на жито.”

На върха на своя триумф неочаквано Никифор напуснал Плиска. Обяснението за това негово решение обикновено се търси в следния израз на Анонимния ватикански разказ:

“Той (императорът – б. н.) преминал през средата на България, желаейки да стигне до Сердика.”

И тук официалната ни история продължава в сферата на предположенията и праща Никифор във Върбишкия проход, където той намира гибелта си. Излиза, че армията на Никифор идва от Константинопол, преминава през Одрин и там завива на север към Маркели. Преминава Стара планина за да може да завземе столицата на българите, които според съвремените ни историци се е намирала в Плиска по онова време. Дали е така, ще можем да проверим в книги Макавейски, защото този извор за българската история е останал независим и сравнително нередактиран няколко стотин години.

“Когато пък Алким (Михаил) видя, че Иуда (Крум) и ония, които се намираха с него, се усилиха, и разбра, че не може им противостоя, върна се при царя и жестоко ги обвини. Тогава царят изпрати Никанора – (Никифор Геник), едного от своите славни вождове, ненавистник, и враждебник на Израиля (Илирик), и му заповяда да изтреби тоя народ. Никанор, като дойде в Иерусалим – (Пловдив) с голяма войска, прати коварно до Иуда и до братята му миролюбиво предложение: “да няма война между мене и вас; аз ще вляза с малцина люде, за да видя вашите деца смиром”. И дойде при Иуда, и се поздравиха един друг миролюбиво; а между това войници бяха приготвени да хванат Иуда. Иуда узна , че той е дошъл при него с коварство, заради това се уплаши от него и не искаше вече да види лицето му. Когато Никанор (Никифор) узна , че намерението му е открито, излезе против Иуда на сражение близо до Хафарсалама (Бела Хисара). И паднаха от ония, които бяха с Никанора, около пет хиляди мъже , а останалите избягаха в Давидовия град (крепостта в Стария град на Пловдив). След това Никанор възлезе на планина Сион и излязоха из светилището някои свещеници и старейшини на народа да го поздравят миролюбиво и да му покажат всесъжението, което се принася за царя. Но той им се присмя , наруга ги и ги оскверни, говори високомерно, и, като се закле гневно, каза: “ако сега не бъде предаден Иуда и войската му в мои ръце, то, кога се върна благополучно, ще изгоря тоя Дом” ; и отиде си много разгневен. А свещениците влязоха и застанаха пред лицето на жертвеника и на храма, заплакаха и казаха: “Ти, Господи, избра тоя Дом, за да се нарича на Твое име и да бъде той дом на молитва и моление за Твоя народ. Отмъсти на тоя човек и на войската му, и нека паднат те от меч; спомни си злите им хули и не ги оставяй за по-дълго”. И излезе Никанор от Иерусалим (Пловдив) и се разположи на стан при Веторон (Ветрен), и дойде при него сирийска (царска, сръбска, руска) войска. А Иуда с три хиляди мъже се разположи на стан при Адас; и помоли се Иуда и каза: “Господи! Като пратените от асирийския цар произнасяха зли хули, дойде Твоят Ангел и уби от тях сто осемдесет и пет хиляди. Тъй сломи сега пред нас туй пълчище, за да познаят другите, че те произнасяха хула върху Твоите светини, и съди ги според злобата им”. И влязоха войските в сражение в тринайсетия ден на месец адар (март), и разбита биде войската на Никанора (Никифор); и той пръв падна в сражението. Когато пък войниците му видяха, че Никанор (Никифор) падна, те хвърлиха оръжието си и удариха на бяг. И гониха ги израилтяните цял ден, от Адас чак до Газира (Загорово), и тръбиха след тях с вестителни тръби (оръдия). И излизаха от всички околни иудейски селища и ги заграждаха, - и те , като се обръщаха към ония, които ги гонеха, всички паднаха от меч, и не остана ни един от тях. И взеха иудеите плячката им и награбеното от тях, отсякоха главата на Никанора и дясната му ръка, която той гордо бе простирал, донесоха ги и окачиха пред Иерусалим. Народът се твърде радваше и прекара оня ден като ден на голямо веселие; и наредиха да празнуват ежегодно тоя ден на тринайсети адар. И успоко била и се Иудейската земя за някое време. ”

А ето и още един по-подробен вариант на войната на Никифор срещу българите:

“След три години дойде слух до Иуда и до ония, що бяха с него, че Димитрий, Селевков син, доплувал до Триполското пристанище със силна войска, сухопътна и морска, и, като превзел страната, убил Антиоха и настойника му Лисия (Алексий). А някой си Алким (Михаил), който по-преди бил първосвещеник, но който през смутните времена доброволно се осквернил, като размислил, че за него няма никак спасение и достъп до свещения жертвеник, в сто петдесет и първата година дойде при цар Димитрия, донесе му златен венец и палма, а още и маслинени клончета, които се смятаха за принадлежности на храма; в тоя ден Алким (Михаил) нищо не предприе. А щом улучи време, благоприятно за безумния му замисъл, когато бе повикан от Димитрия в събранието на съвета и попитан, в какво разположение и настроение се намират иудеите, той отговори на това: "тъй наречените иудеи асидеи, чийто вожд е Иуда Макавей, поддържат война и дигат бунтове, като не дават на царството да достигне благосъстояние. Затова аз, лишен от честта на дедите ми, сиреч от свещеноначалство, дойдох сега тука,

първо, защото искрено милея за това, що е царево, и второ, защото имам предвид моите съграждани; и наистина, от безразсъдъка на тия люде немалко страда целият наш народ. А ти, царю, след като узна за всичко това, погрижи се за страната и за угнетения наш род според достъпното за всички твое човеколюбие: докле има Иуда, не може да има мир". Когато изказа това, другите съветници, които имаха неприязън към Иуда, още повече възбудиха Димитрия. Той веднага повика Никанора (Никифор І Геник), под чиято ръка бяха слоновете, и, като го назначи за военачалник в Иудея (Тракия), проводи го със заповед да погуби Иуда (Крум), да разпръсне съучастниците му, а пък Алкима (Михаил) да постави за първосвещеник на великия храм. Тогава езичниците, които бяха побягнали из Иудея от Иуда, на тълпи се събираха при Никанора, гледайки на злочестията и неволите иудейски като на свое благоденствие. А иудеите, като чуха за Никаноровия поход и за присъединяването към него на езичниците, посипаха си с пръст главите и се молеха Ономува, Който е определил довека Своя народ и винаги явно защищавал Своя дял. По заповед на своя вожд те бързо се дигнаха оттам и се срещнаха с тях при село Десау (Садово). Симон, брат Иудин, излезе на бой с Никанора, но скоро, поради внезапно нападение от неприятелите, претърпя леко поражение. Впрочем Никанор, като чу колко храбри и колко смели в битките за отечеството са ония, които бяха с Иуда, побоя се да реши делото чрез кръвопролитие; затова той прати Посидония, Теодота и Мататия да сключат с иудеите мир. След дълго разсъждение върху това и, след като вождът съобщи за това на народа, всички проявиха единодушие и се съгласиха за спогодба. Те определиха ден, в който трябваше да се съберат насаме; и, когато денят дойде, поставиха за всекиго особено седалище. А Иуда постави на сгодни места въоръжени люде да бъдат готови, да не би от страна на неприятелите внезапно да последва някакво злодейство. Съвещанието стана мирно. Никанор престоя в Иерусалим (Пловдив) няколко време, без да стори нещо лошо, и разпусна събрания народ. Той постоянно имаше Иуда със себе си и беше душевно разположен към тоя мъж:

убеди го да се ожени, за да има деца. Иуда се ожени, успокои се и се наслаждаваше на живота, Алким пък, като гледаше взаимното им разположение и сключения помежду им съюз, окопити се, отиде при Димитрия и каза, че Никанор има враждебни към царството намерения, защото назначил Иуда, зломишленик на царството, за свой приемник. Царят, разгневен и раздразнен от клеветите на тоя злодей, писа на Никанора, че е твърде недоволен от такъв договор, и поръча да изпратят веднага Макавея окован в Антиохия. Като узна това Никанор, смути се; той беше огорчен, задето трябваше да отблъсне установения съюз с един човек, който не беше сторил нищо несправедливо. Но понеже не биваше да се противи на царя, той дебнеше удобен случай да изпълни това с хитрост. А Макавей, като забеляза, че Никанор почна да се отнася с него по-строго и в обикновените срещи стана по-груб, и като заключи, че не от добро иде тая грубост, събра немалък брой от намиращите се при него и се скри от Никанора. Когато последният узна, че Иуда изкусно го надхитрил, отиде във великия и свет храм, когато свещениците принасяха установените жертви, и заповяда да му предадат тоя мъж. А когато те с клетва твърдяха, че не знаят, де се намира оня, когото търси, той протегна дясна ръка към храма, закле се и каза: "ако не ми дадете Иуда вързан, тоя храм Божий ще сравня със земята, ще разоря жертвеника и ще въздигна тука славен храм на Диониса". Каза това и си отиде. А свещениците, простирайки ръце към небето, молеха всякогашния Защитник на нашия народ и думаха: "Ти, Господи, Който от нищо нямаш нужда, си благоволил тоя храм да бъде място за Твое обитаване помежду ни. И сега, Светий Господи на всяка светиня, запази навеки неосквернен тоя недавна очистен дом и затвори неправедните уста". На Никанора посочиха някого си Разиса от иерусалимските старейшини като приятел на гражданите, който имаше твърде добра слава и за своето доброжелателство биде наречен баща на иудеите; в предишните смутни времена той беше откъм страната на иудейството и от все сърце даваше за иудейството и тяло и душа. Никанор, като желаеше да покаже, каква омраза питае против иудеите, прати повече от петстотин войници да го хванат, понеже мислеше, че, като го залови, ще им причини нещастие. А когато тълпата щеше да превземе кулата и насиляше дворните врата, когато вече бе заповядано да донесат огън, за да запалят вратата, той, намирайки се в неизбежна опасност да бъде хванат, се прободе с меч, като предпочиташе доблестно да умре, нежели да падне в ръце на беззаконници и недостойно да обезчести благородството си. Но, понеже ударът от бързина излезе несполучлив, а тълпите вече се вмъкваха във вратата, той се затече смело на стената и храбро се хвърли от нея върху тълпата народ. А когато стоещите бързо се отместиха, и остана празно пространство, той падна помежду им в средата. Дишайки още и пламнал от негодуване, без да гледа кръвта, която се лееше като ручей, и тежките рани, той стана и, като потърча през тълпата народ, спря се на една стръмна скала. Когато вече съвсем му изтичаше кръвта, той си изтръгна вътрешностите, сграбчи ги с две ръце и ги хвърли в тълпата, молейки Господаря на живота и духа пак да му даде живот и дишане; така свърши той живота си.

Като се научи Никанор, че людете на Иуда се намират в Самарийската страна, той намисли, без да се излага на опасност, да ги нападне в съботен ден. А когато иудеите, които принудени го придружаваха, казваха: "не ги погубвай тъй жестоко и безчовечно, въздай чест на деня, осветен от Всевидещия", - тоя нечестивец попита: "нима има Владика на небето, Който е заповядал да се празнува съботен ден?"

И когато те отговориха: "има жив Господ, Владика Небесни, Който е заповядал да се почита седмият ден", - той каза: "аз пък съм земен господар, който заповядва да се вземе оръжие и да се изпълни царската служба". При все това той не успя да изпълни своя престъпен кроеж.

Надигайки се с голяма гордост, Никанор мислеше да удържи всеобща победа над ония, що бяха с Иуда. А Макавей не преставаше да се надява с увереност, че ще получи помощ от Господа. Той убеждаваше ония, що бяха с него, да се не плашат от нападението на езичниците, а като си спомнят оказаната им по-рано от небето помощ, и сега да чакат за себе си победа и помощ от Вседържителя. Утешавайки ги с обещанията на закона и на пророците, припомняйки им подвизите, що са те извършили, той ги одушеви с храброст. Като възбуждаше духа им, той ги убеждаваше, посочвайки им вероломството на езичниците и нарушената от тях клетва. Той въоръжи всекиго не толкова с яки щитове и копия, колкото с убедителни добри думи, и при това зарадва всички, като им разказа един твърде за вярване сън. Съновидението му беше такова: той видял Ония, бивш първосвещеник, мъж честен и добър, почтен на вид, кротък по нрав, сладкодумен, който от детинство бе ревностно усвоил всичко, що досягаше добродетелта, - видял го, че с прострени ръце се моли за целия народ иудейски. След това се явил друг мъж, украсен със седини и блясък, обкръжен с чудно и необикновено величие. И Ония казал: "този е братолюбецът Иеремия, пророк Божий, който се много моли за народа и за светия град". Тогава Иеремия протегнал дясна ръка и дал на Иуда златен меч и, като го подавал, казал: "вземи тоя свет меч, дар от Бога; с него ще сломиш враговете". Утешени с тия толкова добри думи на Иуда, които можеха да възбуждат към мъжество и да укрепяват сърцата на младите, иудеите решиха да се не разполагат на стан, а смело да нападнат и, като влязат в битка с пълна храброст, да решат делото, защото градът и светинята и храмът се намираха в опасност. Борбата за жени и деца, за братя и роднини им се струваше по-маловажна работа; най-много и предимно се бояха за светия храм. Ония, които останаха в града, тъй също немалко се безпокояха; те се тревожеха поради битката, която щеше да стане на полето. И тъй, когато всички чакаха, че приближава решението на делото, когато неприятелите се съединиха и войската беше наредена, когато слоновете бяха наместени на съответните места и конницата разположена от двете страни, - Макавей, като видя приближаването на многобройна войска, пъстротата на приготвеното оръжие, свирепите зверове, дигна ръце към небето и викаше Господа, Който прави чудеса и всичко вижда, знаейки, че не с оръжие се одържа победа, а Сам Оня, според както Му е угодно, дарува победа на достойните. В молитвата си говореше тъй: "Ти, Господи, при иудейския цар Езекия прати Ангел, - и той порази от полка Сенахиримов сто осемдесет и пет хиляди. И сега, Господи на небесата, прати добрия Ангел пред нас за страх и трепет на вразите. Със силната Твоя мишца да бъдат поразени ония, които са дошли с хулене върху светия Твой народ". С това той свърши. Ония, що бяха с Никанора, вървяха с тръбен звук и викове; а ония, що бяха с Иуда, с молитва на уста влизаха в битка с неприятелите. Сражавайки се с ръце и молейки се Богу от сърце, те избиха не по-малко от трийсет и пет хиляди и твърде се зарадваха от явната помощ Божия. Като свършиха работата и се връщаха радостно, чуха, че Никанор паднал с цялата си обружа. Щом утихна вик и шум, възхвалиха Господа на бащин език. Тогава Иуда, пръв поборник телом и духом за своите съграждани, който бе посветил най-добрите си години за еднородците, поръча да отсекат главата Никанорова и ръката с плешката и да ги отнесат в Иерусалим. Като стигна там, повика еднородците и постави пред жертвениците свещеници; повика и ония, които бяха в крепостта, и, като показа главата на мръсния Никанора и ръката на злохулника, която той простираше към светия дом на Вседържителя и се превъзнасяше,

поръча да отрежат езика на нечестивия Никанора, да го раздробят и разхвърлят на птиците, а ръката на тоя безумец да окачат срещу храма. Тогава всички, обръщайки се към небето, прославяха Господа, Който показа помощ, и думаха: "благословен Оня, Който запази неосквернено Своето място!" А главата Никанорова той окачи на крепостта - да бъде за всички видима и ясна личба на Господнята помощ. И всички с общо решение наредиха: никога да не оставят без тържество тоя ден, а да тачат като празник тринайсетия ден на дванайсетия месец, наречен по сирски адар, ден преди Мардохеев ден. Тъй се свърши работата с Никанора; и понеже от онова време градът остана в джедайска власт, затова и ще свърша тука моето слово. Ако съм го изложил хубаво и задоволително, това съм и желал; ако пък - слабо и посредствено, то аз съм направил, каквото е било по силите ми. Не е сладко да пиеш отделно вино и веднага отделно вода; но вино смесено с вода е сладко и доставя наслада; тъй и съставът на едно съчинение занимава приятно слуха на ония, които биха го чели, ако е съразмерен. С това и свършвам.

Днес историците ни приемат версията, че Крум е резидирал в град Плиска и там са се състояли тези събития. В “Анонимен ватикански разказ”, озаглавен “За императора Никифор и как оставил костите си в България” се казва, че Никифор превзел резиденцията на Крум, без да се споменава, къде е била точно тази резиденция. От нея той тръгнал за Сердика и някъде по този път се е състояла знаменитата битка, в която той изгубва живота си. В Първа Книга Макавейска се вижда ясно пътят на императора. Той влиза в Иерусалим (Пловдив), после се уставовява при Веторон (Ветрен) и през прохода Суки (Траянови врата) е решил да стигне до София. Някъде тук, в горното течение на река Марица се е състояла битката и остатъците от армията на Никифор са потърсили убежище в град Газира (Загорово), което се е намирал до днешния град Септември. Тинестата река, в която се издавили много от войниците на Никифор е била река Марица, а не Камчия, както пише в историята ни. Много западни пътешественици преминали през теритарията на България по стария римски път през прохода Траянови врата споменават за крепостта на Новак Дебели до изчезналото вече село Паланка на височината на запад от село Ветрен. Навярно или тук, или в крепостта до прочутата Траянова порта Крум е изчакал армията на Никифор, където е бил убит и самият император.

“В тази планина има дълга клисура, в която преди години се е намирал на едно твърде стръмно място як замък или укрепен град, както свидетелствуват за това древни останки от стени в местността наоколо.

В същата клисура дълго се е държал и бранил против турската мощ и сила последният деспот или княз и владетел на България или горна Мизия – Марко Кралевич. За него и юначната му дружина селяните и досега пеят една народна песен на хърватски език. Вероятно заради оказаната съпротива споменатото място е било така разрушено и разсипано.”

Мелхиор Безолт

(1584)

“Горе между два върха се намира едно българско село, в което няма никакъв турчин, но живеят само християни. Пред него се намира една стара зидина, където българският деспот Новак Дебели уж е имал свое седалище. Това място е нещо като ключ и порта за България и границата на Тракия. Турците го наричат Асарчик (Asarzuck), българите – Ветрен (Vedreno), което на немски ще рече “постоянно изложено на вятъра).”

Стефан Герлах

(1573 – 1578)

Ето тук е била крепостта Адас, където се е разположил Иуда Макавей (Крум, Новак Дебели, Крали Марко) да чака армията на Никифор. Оттук чак до река Марица и до Загорово българската войска и преследвала и унищожавала ромейската армия на Никифор.

Има два вида четене на книги от вида на Библията. Единият е ЕКЗОТЕРИЧЕН, а другият - ЕЗОТЕРИЧЕН. Какво означава това в действителност? Няма да го намерите в речниците, защото тези неща не ги пише там.

ЕЗОТЕРА е сложна дума съставена от 4 думи-срички от първият свещен език. Те са Е + ЗО + ТЕ + РА.

Е - ето

ЗО - живот

ТЕ - твърд

РА - светлина

ЕЗОТЕРА означава "ЕТО ЖИВОТА НА ЗЕМЯТА". (ТЕ + РА = ТЕРА - ЗЕМЯ)

ЕКЗОТЕРА = ЕК (отражение, ехо) + ЗО + ТЕРА = "ОТРАЗЕН ЖИВОТ НА ЗЕМЯТА".

Разликата между нас двамата е тази, че аз чета и виждам нещата такива каквито са, а ти само отразените от някой друг.

Затова не можем да се разберем.

Ако искате може и да ви науча на този език. Зная го много добре. Той е в основата на всички живи и мъртви езици.

Разбираш ли сега колко съм напред в материята. Колкото можеш да си представиш и още милион пъти повече.

С Уважение Хорос.

Темата става все по-интересна и се чете благодарение на моето участие.

[Lion Queen]

Абе Шмоло Занд е политически натъпкан с пари от палестински групировки ГЪЗ. Може да е прав, че Палестина и Израел и светите места принадлежат по равно и на евреи и на палестинци - сите те са семити и са родственици. И споделят митовете за Авраам, Исак и прочие праотци. Моисей обаче си е харесал едно племенце семити и го е завел именно там, където е сега Израел. И ги е направил евреи. Това племенце си е пребивавало там наедно с други националности до римската империя и е изповядвало Юдаизма! Член на това племенце е Исус. Неговата среда е била еврейска. Неговите апостоли са били евреи и за това са пренесли Стария Завет в християнството. Стария Завет описва събития, за които Римската империя няма как да знае щото не е съществувала по онуй време - събития от Древен Вавилон, Персия и разни нещица случили се около Тигър и Ефрат в оназ тучна плодородна долина родила първите цивилизации редом с които са живели семитските племена пръснали се след туй из Африка и Близкия Изток и превърнали се в евреи, араби и прочие..

Къв Крум кви 5 лева?

Къв Римски Император?

Бе примири се бре човек - не може българите да участват във всичко на този свят, изкарай си този комплекс от главата, за да можеш да мислиш трезво.

П.П. Темата е интересна поради тебе да - вече я пратих на няколко човека да се посмеят на бисерите ти. Може ако искаш да ти огранизираме сайт-фен клуб

П.П. Някой да ми каже как се пише Шмоло Занд на латиница да му проверя биографията на тоз професер аз

Кога вестниците дето пишат най-големите жълтини станаха източник на научна информация бре Хоросе!!??? Книга и аз мога да напиша. Че Моисей е бил гадже на индийски раджа и че е бил жена примерно. И да пишат за нея по вестниците. Обаче туй никак не означава, че научната общност ще приеме аргументите ми!

[Cobo]

Искам да ти отговоря на въпроса с въпрос. В кой са вярвали жителите на България преди да се наложи това сатанинско християнство, което е в момента? Край всяко селище е имало светилище на Херос (Хорос). Това си е истинския Хор. Виж стелите, римските монети - навсякъде е търсено постижението да станеш Хор. Само ние българите казваме "човеци" и "хора". Това "хора" в действителност е титла ХОР-РА. Хората ще са бъдещото "жито", което ще бъде прибрано в "житницата" на Бог, а "човеците" ще се превърнат в "плява" за бъдещият всепоглъщащ огън.

А и ДРУГ да чакаш, на тебе вече никой не може да ти помогне за голямо съжаление. "ДРУГИЯТ" може вече и да е тук, но той не е дошъл за всички, а само за своите си.

С Уважение Хорос.

Прости невежеството ми хорос, но каква е тази титла? И на кого са я давали? Тези две думички ми навяват асоциация с древната египетска религия. Ето какво се казва в Книгата на мъртвите: " главният образ, комуто всички останали са подчинени, е образът на Слънцето, неговата поява и залезът му. В митичния цикъл тази смяна е съсредоточена в борбата на бога-слънце Ра с неговите противници, към които той насочва своето всепобеждаващо око. (Окото на Ра най-често се отъждествява със самия Ра и заедно с луната образува един общ бог - Хор.)" . Още по тази тема може да прочетеш (ако, разбирасе, не си го направил) в този раздел на форума. Anahronia се е постарала всички, които имат интерес да имат и възможността да се запознаят с тази интересна книга (за което и благодаря). Все още несъм я прочел цялата, но ми направи впечатление това което си написал и това което прочетох в книгата, та затова да питам

[Lion Queen]

Какви са тия аналогии между Хор и Херос брех...Хорос имаш нужда от сериозна ревизия на знанията си. Аз ще ти помогна да не търсиш, че може да се объркаш и да седнеш пак да четеш някоя страница за изперкали патриоти (нямам нищо против патриотизма, но ми чужда необходимостта да поставям всичко случило се по света в територията на България) Херос и Хор доста се различават

ето тука инфо за тракийските богове из история на регион Монтана

Херос

Траките вярвали в много богове, но нямали конкретни представи за техните образи. Те били безлични. Едва най-бележития гръцки скулптор ги представил в завършен вид и като такива те изпълнили пантеона на траките. От всичките им богове, Тракийският конник, или Херос, е всемогъщ с покровителството си над различни страни от живота им. Това се потвърждава от огромния брой обредни паметници, изработвани повече през римската епоха и открити по нашите земи. В Археологическият музей - Монтана се пазят три негови мраморни изображения, които са намерени при разкопките и две изчезнали в миналото. Едното от запазените представлява почти статуарно изображение на Херос и по размери е от най-големите в нашата страна. Известна е обредна плочка на Херос от Лесковец, а един надпис от Монтана е посветен нему.

Бендида, Сбелсруд, Дионис

ълбоко вярвали траките във Великата майка богиня, представите за която се покривали с тези за Бендида. Тя е изобразена върху една от каните на Рогозенското съкровище и то с лъка като неин символ. Култът на Бендида се слял по-късно с този на Артемида или Диана, "господарка на животните", богиня на лова, домашното огнище и раждането. Затова и даровете, които й поднасяли "увивали с пшеничена слама". Като бог на събуждащата се природа и на опиянението от творческия унес, почитали с невъздържани оргии бог Дионис. Върховен бог, който се слял със Зевс, е бил бог Сбелсруд. За култа към тях, повече знаем от времето след идването на римляните и то от откритите паметници.

Като почитали различните богове, траките боготворели висши природни сили и в своите философски виждания, те ги претворявали в антроморфни персонификации, т.е. си ги представяли в образи на богове. Боготворели дървета, които смятали за реализация на силите на природата, или змии, свързани с представата за отвъдното царство (понеже излизали изпод земята) и затова ги изобразявали върху паметници, посветени на Херос. Вярвали, че демони живеят в пещери, от които често бликат извори. Светилищата им обикновено са до извори, където очистителната сила на водата нашият народ запазил през вековете и до ден днешен. Като измивали умрелия вярвали, че го очистват от лошия демон - смъртта, та като отиде в онзи свят, да стане безсмъртен, т.е. вярвали в безсмъртието на човека.

Сабазий

Изтъкна се, че почитта към слънцето е от най-стари времена. На дъното на керамична чаша от ранножелязната епоха, е изобразено слънце с пръскащи се от него лъчи. По-късно този култ се е преплитал с култа към събуждащата се природа и затова може би се сливал с този на Дионис и се обединявал с култа на смятания за един от главните тракийски богове - Сабазий. За религиозните представи на траките от нашия край съдим от паметници, свързани с почитта към Дионис и Диана (Артемида), както и към други богове. Те са открити в светилища около извори, най-голямото от които е това в Монтана, развило се през римската епоха.

Багачина

В местността "Багачина" бе открит изключителен по обхват на време и територия тракийски култов център. Намира се на 2 км югоизточно от с. Сталийска махала. Височината Багачина представлява висока тераса близо до р. Лом. На нея е съществувало селище от каменно-медната епоха в продължение на хилядолетие. Върху неговите културни пластове, траките вдълбавали култови ями. В едно от частично незасегнатите от ямите жилище от каменно-медната епоха, бяха намерени две огромни керамични култови маси на 4 крака (с размери 70 х 50 х 30 см), най-големите от известните досега в нашата страна. Те дават основание да се предполага, че още през петото и четвърто хилядолетие пр.н.е. тук са се извършвали религиозни обреди, които през следващите векове са продължили, за да прерасне мястото в голям тракийски култов център. От по-късни епохи бе открита сграда с апсидален план, стълб-чета, използвана вероятно като храм. Култовите ями, като съдим по находките в тях, са изкопавани в периода от бронзовата епоха до установяване на римското владичество или най-много до приемане на християнството като официална религия.

На хълма, който има форма на пресечен конус (неслучайно са избрали тази височина, чиято форма наподобява тази на ямите), върху цялата му площ от около 5 дка. бяха разкрити множество култови ями. Те имат кошеровидна или крушовидна форма и са дълбоки от 1 до 2,5 м. Вдълбани са в дебел льосов пласт и по стените им личат провлечените пръсти на тези, които са ги заглаждали. Някои от пресечено конусовидните ями, вдълбани в земята, наподобяват по форма и размери Казанлъшката гробница, правена по същото време. На дъното на ямите са палени огньове, затова загладените им стени са опушени. Вероятно запаленият огън на кръглото дъно в ямата символизирал слънцето или е негово отражение. При извършване на обредите в ямите са хвърляни жертвени дарове - счупени повече керамични и малко метални съдове. Преобладават кости от кози, овце, свине, които показват участието на широки народни маси в култовите обреди, поднасяли тези жертви. Малкото човешки и такива от коне доказват участието и от князе, чиито царствени жертви са били коне и хора. По количеството на керамиката и други находки личи, че най-интензивно са се извършвали обредите през късно-желязната епоха.

Задгробен живот

ткритите на този култов център голям брой тракийски чаши с различна големина доказват, че култовите обреди са били всенародни, с участието на възрастни и деца. Чашите са използвани като кандилници или светилници. Може би, чрез запалените огньове в ямите и изгарянето в тракийските чаши на благовония и билки, траките почитали върховното божество - слънцето и вярвали, че ще се очистят от лоши демони, или се приготвят за приобщаване към безсмъртните богове и обожествени предци, като поддържали култа към тях.

Вярата на траките в задгробния живот най-ясно личи в погребалните обичаи. Херодот пише, че около умрелия колели всякакви животни и се угощавали. За да отиде в отвъдния свят освободен от грехове - безсмъртен и слят с вечността, те го очиствали с вода и огън, оплакали го, а след това погребвали или изгаряли. Костите на кремирания събирали в урна. Поставяли му и необходимите неща: съдове, оръжия, храна. Князете се нуждаели и от колесници, а до нея убивали и коне. Изглежда, че чест е било за любимата му жена да го последва в гроба, което личи и от тракийското погребение във Враца. Върху гроба на знатните насипвали могила и устройвали игри и състезания. Насипването на могили е и от практически съображения, да не се разграбват вложените боогати дарове.

В нашия край са проучени малко надгробни могили. До Лесковското градите са разкрити няколко такива, където като гробни дарове има груби керамични съдове от ранно и късножелязната епоха и една златна обеца. До античната вила №1 при Монтана са разкопани две надгробни могили, издигани от едри речни камъни и землен насип. След ограбването им в миналото, бе останал железен колан за окачване на меч, както и фрагменти от същия вид груба керамика. При разораване на надгробни могили до с. Бистрилица бе намерен един железен меч "келтеки тип", а при с. Николово - два големи железни върха от копия. От находките личи, че тук са били погребвани първенци и военни. Слабото проучване на могилите не ни дава възможност да говорим с повече подробности за погребалните обичаи на траките в нашия край.

Народът изявявал духовни преживявания чрез масови веселия - буйните празници на Дионис, Диана (Артемида), Тракийският конник и Орфей през пролетта, когато се чувствало събуждането на природата, или есен, след прибиране на гроздето. Тогава траките, облечени в кожи или татуирани, изпадали в екстаз и буйства. Игрите съпровождали с песни и поетични веселия. Те давали възможност за цялостна и пълна изява на духовната същност на тракиеца. От тях е останало и богатството на техния духовен мир, отразен в предания, легенди и обичаи. Преживяванията и представите, свързани с всичко това, заедно със стремежите и дълбоката вяра в безсмъртието, са отразени в изкуството - те, заедно с него, представляват същността на тракийската култура.

П.П. Да споменем, че когато християнството е инвазирало по нашите земи вече траки тука не е имало а преди туй пък България не е имало по тези земи, понеже българите са веели конски опашки и са колели кучета свидетели на Тангра по други земи нъл мъ раз'ираш

Ето и инфо за Хор или Хорус (на гръцки, знаем че всички имена на гръцки са на ус, ас и прочие окончания - Леонид е Леонидас, Спартак е Спартакус но пък Херос не е Хорус)

Инфото е из уикипедия че сега не ми се преписва Историческата енциклопедия - имам си друга работа: уикипедия

Гръцкото име на египетския бог Хор е Хорус и означава Този, който е горе или Този, който е далече. Божеството има глава на сокол и носи двойната корона на Египет и ореол от слънчевия диск.

Произходът на бог Хор е също толкова неясен, колкото е объркваща свързаната с него митологична традиция. В цял Египет има голям брой светилища на Хор, които често носели различни наименования. Изглежда първоначално е съществувал Хор (на египетски Хару), чийто символ е соколът (наричан бик). Този Хор бил господар на небето, а неговото владичество се потвърждава от текстове от Старото царство, които отъждествяват Хор с "големия бог", същинското небесно божество. Въпросът е само, дали Хор бил символизиран от сокола, защото първоначално той е бил небесен бог, или защото първоначално е бил сокол и естеството на тази летяща високо в небето птица го е превърнала в господар на небето. По времето на Хелиополския синкретизъм Хор е отъждествен с Ра в образа на Ра-Харахти (Хор от Хоризонта), който се явил още в тиниската епоха в образа на човек с глава на сокол. Този Хор изглежда е Хор от Летополис (Втори ном от Делтата), с прозвището Хор Хенти Ирти - "Хор с двете очи, който ръководи" - като двете очи са Слънцето и Луната. Освен този небесен Хор, в мита за който някои египтолози привидяха историческо събитие, въз основа на което се е развил легендарен епос. В Бехедет (съвременен Даманхур в 17 ном от Делтата) откриваме един Хор с прозвището Стари или Велики (Хароерис), който бил смесван с един друг Хор от Шемнис, близо до Буто, наречен Младия или Детето (Харпократ). Този Хор, за когото решили, че е син на Изида и Озирис, изиграл решаваща роля в прочутата битка между Сет и Озирис.

"Текстове от Пирамидите" представят най-старата версия на легендата за този бог. Изида, въплътена в образа на лешояд, кацнала върху тялото на мъртвия Озирис и заченала Хор, когото родила и отгледала, за да отмъсти той за баща си. Когато порастнал, Хор предизвикал Сет за битка. В нея Сет му изважда окото (виж Уджат), но Хор си го взема, побеждава Сет и го кастрира. Накрая съветът на боговете възкачил Хор на трона на неговия баща Озирис, а Сет бил осъден вечно да носи Озирис. Към легендата Плутарх добавя елементи, които несъмнено отвеждат много назад във времето - той представя Хор като син на Озирис, роден след смъртта му, когото Изида отгледала в тръстиките и мочурищата в Шемнис, за да го скрие от преследващия го Сет. Когато станал мъж, той напуснал Шемнис и отишъл в Буто да получи короната на Долен Египет, откъдето тръгнал на война срещу последователите на Сет, заедно със своите поддръжници Шемсу Хор ("Служители на Хор"). Според един документ от късната епоха ("Шабана") Тот или Геб бил съдник на спора и разделил Египет между враждуващите. Геб размислил и накрая отдал цял Египет на Хор. Тези битки между привържениците на Хор и тези на Сет са изобразени върху вътрешните стени на галерията, която огражда наоса в Едфу. Там се виждат Шемсу Хор върху платноходки, въоръжени с харпуни, откъдето удрят последователите на Сет, изобразени като хипопотами. Други текстове излагат крайния двубой между Сет и Хор. Последният е с извадено око от противника си, но успял да си го вземе и повалил Сет. Най-вероятно този двубой се е състоял в пустинята Кер-Аха, т.е. на изток от днешен Кайро.

Според някои автори Хор от Бехедет (Големият Хор), който впоследствие се превръща в бог-воин, вероятно е основателят на царството в Делтата, дотогава владение на последователите на Сет от Юга. Впоследствие Младият Хор повел бунта срещу господството на последователите на Сет. Изглежда така Хор успява да обедини Египет и да наложи култа към Озирис над цялата долина на Нил. Когато Египет отново се разделя на две земи в края на додинастическата епоха, Хор остава божество на държавата в Горен Египет, в Нехен (Хиераконполис). В Горен Египет имало и друго светилище на Хор - храмът в Едфу, в който е съхранен споменът за битката на привържениците на Хор срещу Апопис, т.е. срещу Сет. Един от "Текстове на Пирамидите", отнасящ се за тази война, може да хвърли нова светлина върху едно стъписващо злодеяние, каквото е човекоядството, за което според Ювенал са виновни жителите на Дендера, т.е. последователите на Хор:

"(Хор) залови последователите на Сет, счупи главите им, отряза краката им, изтръгна вътрешностите им, извади сърцето и изпи кръвта им", се казва там.

Това изглежда е ехо от племенните борби в додинастически Египет, където, подобно на някои примитивни народи, пиели кръвта на враговете си и дори изяждали суровото им месо, за да придобият жизнената им енергия.

Хор е смятан за първият фараон. Фараонът на Египет е негово въплъщение и именно тази божествена същност дава законното основание за владичеството.

Според един папирус от Рамезеума, епосът на Хор вероятно е бил представян и като театрална пиеса или по-скоро като средновековна мистерия в различни храмове по време на някои празници, и най-вече на зимния празник в Едфу, с който била чествана победата на Хор над Сет и привържениците му.

Хор е баща на четири божества, свързани с канопите от египетските погребални вярвания: Имсет (Амсет) (човек), Хапи (маймуна), Дуамутеф (чакал), и Кебехсенуф (сокол).

[редактиране] Имена

Херу-са-Азет, Хер'ур, хро, Хр и Хор-Хекену

Както много други божества, с времето природата на божеството се е променяла, както са се променяли легендите и историите, свързани с него. Хор е амалгама от много малки местни слънчеви божества и се асоциира с царската власт и слънцето.

Херу-ур (наричан също Хармерти) е най-старата версия на бога Хор, който е бог-сокол и създател who was known for restraining Апеп. Негови очи са слънцето и Луната; по време на новолуние той е сляп и е наричан Мехенти-ер-ирти ("този, който няма очи"). Когато възвърне зрението си, той е наричан Хенти-ирти ("този, който има очи"). Докато е сляп, Хор е бил много опасен, като понякога е атакувал приятелите си, бъркайки ги с врагове. Той е син на Геб и Нут и е върховно божество в Летополис.

Като дете Хор е бил наричан Хар-па-Херед ("Детето Хор" и наречен Харпократ от гърците) и е смятан за син или на Озирис и Изида, или на Банебджетет и Хатмехит. Изобразяван е като голо момче, седнало на лотос заедно с майка си. В тази форма той е бог на плодородието и е изобразяван с рог на изобилието. Хар-па-Херед придобива голяма популярност по време на римския период, когато е изобразяван да язди овен (трябва да се отбележи, че Банебджетет, баща му, е бог-овен).

По-късно Хор започва изцяло да се свързва с Изида и мъртвия Озирис като техен син (той се появява от Саозис (акациево дърво). В научните трудове това проявление най-често се нарича Хор. Този Хор е наречен Хар-са-Изет' или Харсиезис.

Като Хар-недж-итеф (Харендотес на гръцки), Хор е пазител на Озирис в отвъдното (Дуат).

Като Бехедти, Хор е върховно божество в Бехдет (Едфу), където се асоциира със сокола.

Като Шенти-ирти, Хор е бог-сокол на реда и закона.

В късните епохи Хор започва да се асоциира със слънчевото божество Ра, с което се обединява и става Ра-Херехти (също Ра-Херу-Ахети, Хер-ахети ("Хор на двата хоризонта"), Хар-ем-ахет ("Хор над хоризонта"), Хорахти, Хармахис (на гръцки)), бог на утринното слънце.

Анхур е Хор в обединението му с Шу.

През 3 век пр.н.е. Сет става върховно божество на фараоните като замества Хор в проявленията му Хар-мау или Харсомтус (Хар-уер или Хароерис). Доста по-късно се популяризира легендата, че Сет е убил бащата на Хор Озирис и така Сет започва да се възприема като зъл бог. По-късно Хар-мау възвръща мястото си на върховно фараонско божество: битката между Хор и Сет продължава 80 години. В края й Хар-мау убива Сет като отрязва единия крак и тестисите на Сет, който пък му изважда лявото око (оттогава го наричат "богът с едно око"). По-късно Хор си възвръща окото благодарение на Тот. Това око, наречено "Уджат", представлява победата на доброто над злото и се носи като амулет. Хор печели битката (с подкрепата на Нейт) и става владетел на Горен и Долен Египет. Според някои легенди Сет бива кастриран и убит, а според други - кастриран, а малко преди да бъде убит, Ра го отвежда със себе си и Сет става гласът на гръмотевиците.

[horos]

Прости невежеството ми хорос, но каква е тази титла? И на кого са я давали? Тези две думички ми навяват асоциация с древната египетска религия. Ето какво се казва в Книгата на мъртвите: " главният образ, комуто всички останали са подчинени, е образът на Слънцето, неговата поява и залезът му. В митичния цикъл тази смяна е съсредоточена в борбата на бога-слънце Ра с неговите противници, към които той насочва своето всепобеждаващо око. (Окото на Ра най-често се отъждествява със самия Ра и заедно с луната образува един общ бог - Хор.)" . Още по тази тема може да прочетеш (ако, разбирасе, не си го направил) в този раздел на форума. Anahronia се е постарала всички, които имат интерес да имат и възможността да се запознаят с тази интересна книга (за което и благодаря). Все още несъм я прочел цялата, но ми направи впечатление това което си написал и това което прочетох в книгата, та затова да питам

Защо не си прочел цялата книга на Anahronia? Защота не ти е станала интересна, или не си разбрал почти нищо от нея?

Ще ти отговоря, защото питаш и надявам се и ще ме разбереш.

За да знаеш какво е Хор, Хорос, Хорус, Христос, ще трябва да ти разкажа една приказка.

Преди много, много години, когато земята и слънчевата система още не са съществували, някъде във вселената живеело щастлево едно семейство. Родителите били Баща-Майка, а децата Озирис и Изида. Родителите били сътворили един Божествен свят за своите деца, които трябвало да пораснат и да се оженят. (Там в Божествените светове се женели брат и сестра). Хубаво, но веднъж Озирис се заиграл някъде в периферията на тяхния свят и там срещнал Огнената Змия. Тя била от Царството на Мрака, което било извън света на Бащата-Майка. Та тази змия казала на Озирис, че той никога нямало да стане велик като своите родители и не можел да построи друг свят като този на неговия Баща -Майка. Липсвал му Творческия огън. Него можел да го добие единсвено в света на Мрака. Озирис се замислил и тръгнал да дири този Творчески огън. В царството на Мрака той бил пленен, разкъсан на 60 милиарда частици (толкова неврона имало и в кората на човешкият мозък, казват учените). Всяка частица била заключена в един минерален атом, който станал затвор на Озирис. След като разбрала какво е станало с брат и, Изида, неговата сестра тръгнала след него за да го върне в Божествения свят. Тук тя заедно с нейни приятели се преобразили на четирите елемента Земя, Огън, Вода и Въздух и създали днешната земя, Слънчевата система, звездите и започнали да издигат Озирис по елементите стъпка по стъпка. Така от Минерала, който бил затвор на Озирис съставен само от елемента Земя, те създали Растенията, като към земята прибавили елемента Огън (Живот). Растението станало втори затвор на Озирис, съставен от 2 елемента. Когата към него прибавили и трети елемент - Водата (Ума), се родили животните. Накрая благодарение на четвъртият елемент Въздуха били създадени и човеците. (Кутията на Пандора (от Пан до Ра) станала затвор от четирите елемента на Озирис.) Само дето се наложило Изида да роди този човек. (Непорочното зачатие) Първият човек, който си припомнил, че е част от падналия в Материята Озирис се наричал Хор. Той пръв се върнал при сестра си, която в този момент е била Слънцето на нашата планета. Бил Щастлив и се хвърлив в обятията на своята Сестра, Майка и бъдеща Жена. Тя също се зарадвала, но му припомнила факта, че той е само една 60 милиардна част от това, което е паднало като Озирис в Материята. Само и единственно когато се съберат всички частици Хор-Ра Озирис ще стане цялостен и ще може да се ожени за своята сестра. Тогава Хор доброволно започнал да слиза в Материята и да припомня на останалите човеци кои са и какво ги чака там горе. Той това винаги го правел доброволно. Така ще го прави докато и последната частица от Озирис не се завърне в Бащиния свят. Всеки осъзнал се Човек, се превръщал в Хор.

Ето това е титлата Хор, която давали на фараоните в древен Египет, Херос - в Тракия, Христос в теб - в Християнството.

За да стане човек Хор, Херос, Хорос и Христос тук на земята, то той е трябвало да си роди 4 деца, или да победи Четирите стихии.

Първата е Невежеството.

Втората - Страстите.

Третата - Егото.

Четвъртата е Хармонията между Духа и Материята на тази земя.

Аз съм го направил и затова използвам това име ХОРОС. То ми е дадено, заслужил съм си го, а и ми отива.

Това е в най-общи линии отговор на въпроса ти. Ако има още нещо питай, ще ти отговоря.

С Уважение Хорос.

[T.Jonchev]

Хорос,

в поста, в който се обръщаш към мен, си качил текст от статия на руски, който вероятно е предназначен да ме убеди в тезата ти.

Добре, приемам археологическите заключения, които прочетох там. До Х век пр. Хр. липсват данни от Палестина за събитията, които според обичайната си трактовка Библията отнася към този период. Но това:

1.Не значи непременно, че такива събития в този регион не е имало въобще. Може да ги е имало, но не преди, а примерно след Х век;

2.Ако пък приемем, че въпросните събития са легендарни, т.е. че въобще не са се случвали, нима от това следва, че все пак са се случили, но не в Палестина, а на друго място?

3.А дори да са се случили на друго място, защо това място непременно да е България, а не да речем Северна Сирия, Горна Месопотамия, Армения или пък Прованс?

Да оприличиш събития от българската история с разкази от Библията не е доказателство, защото с тези разкази могат (по съвършено същия способ) да се оприличават събития и от други национални истории.

И после: откога датира Библията като писан текст? Не е ли отпреди времето на Аспарух? Аз мисля, че е точно така, защото всевъзможни писатели от ранното средновековие се позовават на нейни текстове. Е, тогава какво да считаме, че е Библията: книга, която предсказва българската история преди още да се е състояла?

[Cobo]

Защо не си прочел цялата книга на Anahronia? Защота не ти е станала интересна, или не си разбрал почти нищо от нея?

И двете предположения са грешни. Несъм я дочел, защото като всеки работещ и борещ се за насъщния, не ми остава кой занае колко време между работата и семейството, но и несъм прекъснал четенето.

Явно за да направиш връзка между тези неща си се поровил и си прочел това - онова (казвам го съвсем добронамерено, без намек за подценяване на труда, който си положил) , но сега имам друг въпрос: До колко си запознат с останалите религии? Имам предвид официялни такива. Това, което аз знам за тях е само от чисто любопитство и най- обща култура, но дори на лаик като мен прави впечатление, че в основата на всички е едно и също - добротата и възвисяването да духа. НО... колкото и да си приличат като концепция, религиите и мнооооого се различават (май излизаме от контекста на темата и може би е по- добре да отворим нова, но съм започнал и ще продължа, а евентуално, модераторите ще преценят ситуацията), да не говорим, че всяка си има клон (поне един), който се опира на такива и такива вярвания, и такъв и такъв прочит на свещенните книги. Всяка религия има своите личности и светци (които, понякога, се препокриват с другите религии) и хората вярват, защото имат нужда от ВЯРАТА, че някой, някъде, бди над тях и се грижи за тях. Приели са някакви ритуали, за да покажат благодарноста си към този НЯКОЙ. Нарекли са го БОГ, а най- ревностните привърженици на съответната религия и проводници на дадената идея - ПРОРОК. СЪздали са свещенни книги и се съобразяват с написаното в тях, приемат го за "чиста монета". Вярват, че Исус е Исус, Буда е Буда, Мохамед е Мохамед! И така са ги записали в свещенните си книги! Неса изпозвали други имена!!! Неса писали тези книги за собственна прослава. Написаното в тях има за цел да даде отговори на някой въпроси, да осмисли духовният живот на хората, да ги поучи кое е правегдно и кое не, да разкаже историята на конкретни и значими (не само според хората написали тези книги) личности. Допускам силно преувеличаване на някой факти за да се придаде по- голяма значимост на събитието което описват, или просто от грандомания, но такова изопачаване и прикриване на истината посредством подмяна на имена, описания и дори манипулация на картата.... Кога според твоята теория е дошъл кивота на нашата земя? Събитията, за които ти говориш и цитираш, като променяш имената неса се случили в толкова далечното минало. Има конкретни исторически извори за тях, като са упоменати и конкретните имена. А какво излиза според твоята теория??? Че това са библейски събития??? Но кому е била нужна тогава тази промяна на имената на конкретните участници и местности??? И какъв е смисълът??? Май въпросите станаха повече от един, но така ми дойде от вътре. Искам да те помоля нещо - аз самият съм атеист - не вярвам в божественна воля или намеса и мисля, че живота на човек е най- вече това което той сам си направи - всяка една секунда е кръстопът в жизненият избор и само от моментното решение зависи на каде ще тръгне живота ти - та молбата ми е следната: Дай едно съвсем мъничко доказателство за това, което говориш - нещо което да видя, нещо което да прочета като ключ за дешифрирането и аз съм готов да призная публични, че съм най- големия глупак и слепец в този свят и да стана върл твой последовател. Но недей да ми сочиш очевидната за теб подмяна на имената, защото като гледам май само ти я виждаш, ако няма поне един исторически доказан извор който, поне малко да навява мисли за подобно "недоразумение".

Поздрави!

[Sham]

Прекалено много нападки станаха.

[horos]

И двете предположения са грешни. Не съм я дочел, защото като всеки работещ и борещ се за насъщния, не ми остава кой знае колко време между работата и семейството, но и не съм прекъснал четенето.

Явно за да направиш връзка между тези неща си се поровил и си прочел това - онова (казвам го съвсем добронамерено, без намек за подценяване на труда, който си положил) , но сега имам друг въпрос: До колко си запознат с останалите религии? Имам предвид официални такива. Това, което аз знам за тях е само от чисто любопитство и най- обща култура, но дори на лаик като мен прави впечатление, че в основата на всички е едно и също - добротата и възвисяването да духа. НО... колкото и да си приличат като концепция, религиите и мнооооого се различават (май излизаме от контекста на темата и може би е по- добре да отворим нова, но съм започнал и ще продължа, а евентуално, модераторите ще преценят ситуацията), да не говорим, че всяка си има клон (поне един), който се опира на такива и такива вярвания, и такъв и такъв прочит на свещенните книги. Всяка религия има своите личности и светци (които, понякога, се препокриват с другите религии) и хората вярват, защото имат нужда от ВЯРАТА, че някой, някъде, бди над тях и се грижи за тях. Приели са някакви ритуали, за да покажат благодарноста си към този НЯКОЙ. Нарекли са го БОГ, а най- ревностните привърженици на съответната религия и проводници на дадената идея - ПРОРОК. СЪздали са свещенни книги и се съобразяват с написаното в тях, приемат го за "чиста монета". Вярват, че Исус е Исус, Буда е Буда, Мохамед е Мохамед! И така са ги записали в свещенните си книги! Не са изпозвали други имена!!! Не са писали тези книги за собственна прослава. Написаното в тях има за цел да даде отговори на някой въпроси, да осмисли духовният живот на хората, да ги поучи кое е правегдно и кое не, да разкаже историята на конкретни и значими (не само според хората написали тези книги) личности. Допускам силно преувеличаване на някой факти за да се придаде по- голяма значимост на събитието което описват, или просто от грандомания, но такова изопачаване и прикриване на истината посредством подмяна на имена, описания и дори манипулация на картата.... Кога според твоята теория е дошъл кивота на нашата земя? Събитията, за които ти говориш и цитираш, като променяш имената неса се случили в толкова далечното минало. Има конкретни исторически извори за тях, като са упоменати и конкретните имена. А какво излиза според твоята теория??? Че това са библейски събития??? Но кому е била нужна тогава тази промяна на имената на конкретните участници и местности??? И какъв е смисълът??? Май въпросите станаха повече от един, но така ми дойде от вътре. Искам да те помоля нещо - аз самият съм атеист - не вярвам в божественна воля или намеса и мисля, че живота на човек е най- вече това което той сам си направи - всяка една секунда е кръстопът в жизненият избор и само от моментното решение зависи на каде ще тръгне живота ти - та молбата ми е следната: Дай едно съвсем мъничко доказателство за това, което говориш - нещо което да видя, нещо което да прочета като ключ за дешифрирането и аз съм готов да призная публични, че съм най- големия глупак и слепец в този свят и да стана върл твой последовател. Но недей да ми сочиш очевидната за теб подмяна на имената, защото като гледам май само ти я виждаш, ако няма поне един исторически доказан извор който, поне малко да навява мисли за подобно "недоразумение".

Поздрави!

[Sham]

Така май трябва да изглежда картата на Хорос...

[horos]

Това е първата рисунка на "град Витлеем" от 1855 г. Виждате какъв пейзаж има около това обикновенно арабско село. Камениста пустиня, навсякъде е планина (запомнете го това), тук-там някой зелен храст, или дребно дърво, никакви реки и потоци. Може би в някой дол през определени месеци да е имало малко влага, но много се съмнявам в това.

http://www.biblical-art.com/biblicalsubjec...5&pagenum=1

Разгледайте сега тези илюстрации. Обърнете внимание на малките многоцветни картини от манускрипти. Има ги най-много на 2, 3 и 4 страница. Вижте пейзажите, овчарите с гайди, зеленината, реките, торбите "болги", или още "български", както ги знаят на запад в "античността" и средновековието. Вижте и трите хълма, които се срещат често на много от тях.

Сега направете сравнение с първата картина на Витлеем от 1855 г. и вижте разликите. Само не се опитвайте да ме убеждавате, че видите ли, старите художници са били глупави и не са знаели какво рисуват. Всички тези стари манускрипти са били поръчвани от църквата и е трябвало да са според канона и представите на духовенството за тях. За всяко своеволие е имало Инквизиция, или поне е нямало да одобрят илюстрациите. Ако художниците от онова време не са знаели как изглежда Витлеем, то поне са използвали някакъв прототип на рисунка на човек, който е ходил и е видял града с очите си. Във всеки случай нито един стар художник не е ходил в сочения за град Витлеем днес.

Пита се в задачата: "Кой град е бил прототип на всички художници от средните векове?"

Къде в действителност се е родил Иисус, щом като не е в днешна Палестина?

Днешният град Пловдив в древността е носил името БулБуДева, а не Пулпудева, както са го писали гърците. Те не са имали буквата "Б" в азбуката си и често са я замествали с МП, М, П, В, Ф. В нашият случай е с П. Бул и Дева, или Бел и Дева = БЛДВ. ВETHLEEM = ВТнЛМ. При преминаването от старо-български, на гръцки и после на латински, а накрая и на еврейски се е получило това име. Първо "Б" тук е заменено с "М" от гръцкия, "Д" с "Т" от църковно-славянския (те се пишат почти идентично) и накрая евреите са обърнали посоките и са написали името на града от дясно на ляво.

Ето защо старите художници правилно са си рисували града с хълмовете, хората, гайдите, зеленината, реките и всичко останало, а някой много по-късно се е опитал да пренесе всичко в каменистата пустиня, наричана днес Израел.

Името Израел се е получило от обръщането на добре познатата ни дума "Илирик", (ILIRIC - ЛРС). Ил (БОГ) и Рика (ВИКА) означава дословно Викащите (борещите) се с БОГА (БОГОБОРЦИ).

Ето така се прави изследване, а не само да се копира безсмисленно от интернет и да се правите на интересни.

Утре ще продължа.

С Уважение Хорос.

[Sham]

Желанието ти да докажеш теорията си е много голямо, което е респектиращо.Дали е вярно или не,това което казваш,няма значение, защото поне имаш хъс да го правиш.разгледах подробно рисунките.Имам важен въпрос,макар,че темата за Кивота да се е изместила- защо искаш да докажеш всичко това,което казваш? Какво мислиш,че ще последва,като последица от доказването на думите ти?

[Galahad]

Ами за съжаление не всички средновековни художници са имали възможност да идат до Йерусалим и Витлеем за да видят точния пейзаж, пък по това време май още не са били качили в нета тази снимка дето си я показал - иначе непременна щяха да го направят по нея. Казано иначе - през средновековието не се е търсело точно пресъздаване на мястото и образите. През Ренесанса се е правело нещо повече - използвали са се образи на хора и места свързани не със протичането на събитията, с мястото където ще е картината - така се отправяло послание и към съвременниците и съгражданите на художника.

Вижте и трите хълма, които се срещат често на много от тях.

От друга страна пък, драги Хорос, ако всеки ще дърпа чергата към себе си то бих казал, че това е по-скоро Търново, а не Пловдив. Ако беше Пловдив щеше да има не три хълма, а седем тепета - колкото са били до нач. на ХХв.

А я да видим как стои въпроса с Търново - Царевец, Трапезица и Света гора. И какво има на кратината - два хълма със сгради и един с гора. Ето това е!

[horos]

Желанието ти да докажеш теорията си е много голямо, което е респектиращо.Дали е вярно или не,това което казваш,няма значение, защото поне имаш хъс да го правиш.разгледах подробно рисунките.Имам важен въпрос,макар,че темата за Кивота да се е изместила- защо искаш да докажеш всичко това,което казваш? Какво мислиш,че ще последва,като последица от доказването на думите ти?

Много добър въпрос за който те поздравявам.

За мене е важно истината за книгата Библия и за Христос да излезе на яве. Според пророците новият Христос би трябвало да се роди отново там, къдета е бил последния път. Ако това е било в България, то ние сме този богоизбран народ. А що се отнася за бъркотийте, които ще донесе това доказателство, то те са неизбежни. За да се направи от срутените стари къщички една нова функционална сграда, първо трябва да поработят добре булдозерите и багерите. Булдозеристите не се интересуват какъв уют са изпитвали живеещите преди това там. Те си вършат работата и мислят само за бъдещето. Много заблудени от тази фалшива религия души са намирали добър подслон под стряхата и. Нормално е да пищят, когато дойде булдозериста с големият булдозер. Ще го наричат луд, ще търсят разни доводи да продължи още малко рахатлъка им, но времето не чака.

Във всички пророчества пише за този момент. Според мене Времето е дошло и аз добре ще си свърша работата. А поповете нека отново да приготвят гредите, пироните и чука и да чакат. Може да им се усмихне щастието и този път.

С Уважение Хорос.

[RIZAR]

Модератор Религии

Икона на групата

Група: Модератор Религии

Мнения: 610

Регистриран на: 18-January 06

От: София

Потребител: 121

Прекалено много нападки станаха.

Ами взмете да я затворите тази тъпа тема ,защото вече всичко е ясно около нея.

[Sham]

RIZAR темата има какво още да покаже,дано виждаш защо я държа още.

Хорос, да разбирам ли,че се възприемаш ,като човек,който ще отвори очите на множеството?