Атеизмът

[Р. Теодосиев]

Атеизмът представлява вярата, че нито едно божество не съществува. Терминът 'атеизъм' (френски: athéisme, от athée, което означава атеист, от гръцки Αθεος, атеос, което означава безбожен: а-, без; + Θεός, теос, значещо бог; думата има индоевропейски корени) се образува от гръцката представка α- (а-), която значи „без“ или „не“ и дошлата от гръцки дума теизм (от Θεϊσμός, теисмос), което значи вяра в някой бог. Следователно буквалният превод на термина 'атеизъм' е „без вяра в който и да е бог“.

Атеизмът отрича съществуването не само на личен бог или богове, но и наличността на други „свръхестествени“ реалности от всякакъв вид, които нямат своето обективно основание в материята и не се подчиняват на законите на природата в тяхното взаимодействие. С това атеизмът се обявява не само против религиите в техния класически вид, но и против всички форми на пантеизъм, спиритуализъм, идеализъм и др., включително против вярата в „чудеса“.

Атеизмът се разграничава от агностицизма главно по това, че определя реалността като съвкупност от съществуващи независимо и вън от съзнанието действителни обекти и я окачествява като достъпна (сега или в бъдеще, тъй като познанието е развитие) за опознаване и разбиране от човешкия разум.

За атеизма моралът се корени не в предписанията на божества, а в самата съвкупност от междуличностни отношения в обществото, и затова се развива и променя заедно с него. Според атеизма такава етика, основана на свободен и рационален избор е едновременно по-устойчива и по-гъвкава и адаптивна от религиозния принцип на „моркова и тоягата“ (посмъртно „въздаяние“).

Заедно с отричането на „безсмъртната душа“ атеизмът не признава и личното безсмъртие. За него битието на отделния човек е само миг от потока на битието на цялото човечество, устремен към бъдещето.

[mecho1]

Етика основана на свободен избор ми харесва. Обаче рационален избор не. За мен те си противоречат. Рационалността, във всичките и определения, които съм срещал предполага някаква логичност. А логичността е подчиненост, несвободност.

[Gravity]

Това мнение е самопротиворечиво. Ето например тези две изречения

"Атеизмът представлява вярата, че нито едно божество не съществува."

и

"Следователно буквалният превод на термина 'атеизъм' е „без вяра в който и да е бог“."

След като смисъла на термина е без вяра в никой бог, защо тогава се твърди, че атеизма е вяра в лиспата на бог!!!

[mecho1]

Мнението не е вътрешно противоречиво, тъй като вяра и неверие е едно и също. Вярата в нещо е неверие в обратното. Вяра и неверие са свързани и взаимнопораждащи се. Какво е вяра, ако няма неверие от което да я различим. Неверието в бог е точно вяра в несъществуването (липсата) на бог.

[alvassareiro]

не е така. Вярата не означава неверие в обратното. Вярата се базира на субективно предположение, без доказателства. Атеизмът е точно обратното - отказ от вяра, базирайки се на липса на обективни доказателства. Така атеизмът не е вяра и е обективен, религията е вяра и е субективна.

Например твърдението, че земята се върти около слънцето не е ВЯРА и не изисква вяра, защото е факт. където има факти, няма вяра. Вяра има там, където няма факти.

Редактирано Април 27, 2013 от alvassareiro

[Galahad]

Атеизмът е точно обратното - отказ от вяра, базирайки се на липса на обективни доказателства. Така атеизмът не е вяра и е обективен, религията е вяра и е субективна.

Не е така. Всеки трябва да докаже това, което счита за вярно. Атеизмът е вяра, защото атеистите на са доказали, че няма Бог/ове/. Проблемът става още по-голям, защото точно те държат да се доказва, но те самите абсолютно нищо не са доказали, а идеята им се върти около някаква сакрална мантра от рода на: "Вярвам само в себе си", "Не вярвам в нищо" и т.н. Атеизмът дори не разполага с някакъв сборник с научни обосновки, тъй че на практика това дори не е наука - няма какво да му се изучава - или 100% на вяра се приемат догмите му или не; място за доказателства и изучаване няма.

За атеизма моралът се корени не в предписанията на божества, а в самата съвкупност от междуличностни отношения в обществото, и затова се развива и променя заедно с него. Според атеизма такава етика, основана на свободен и рационален избор е едновременно по-устойчива и по-гъвкава и адаптивна от религиозния принцип на „моркова и тоягата“ (посмъртно „въздаяние“).

В момента виждаме в България "плодовете" от подобна религия. Грехът пред всевиждащия Бог се наказва винаги, дори и този, който го е направил да е съвсем сам. Когато моралът опира до междуличностни отношения, то тогава санкция има само ако другите разберат и те хванат. Напр. крадеш и ако те хванат само тогава получаваш наказание. Или подслушваш, но те наказват само ако се разбере. Един от неофиц. принципи на българското соц. общество беше: "Всички крадат от държавата, наказват когото хванат". Без всевиждащия Бог няма санкция за нарушение на моралните норми, а това означава, че на практика е невъзможен морал и в едно чисто атеистично общество би могъл да действа само закона за джунглата. То май и вярата е основното, което ни отличава от другите животни - те също комуникират, някои видове имат социална организация и йерархия, оставят "надписи" (най-вече под формата на препикаване), правят си къщи, имат семейства ...

[mecho1]

не е така. Вярата не означава неверие в обратното. Вярата се базира на субективно предположение, без доказателства. Атеизмът е точно обратното - отказ от вяра, базирайки се на липса на обективни доказателства. Така атеизмът не е вяра и е обективен, религията е вяра и е субективна.

Например твърдението, че земята се върти около слънцето не е ВЯРА и не изисква вяра, защото е факт. където има факти, няма вяра. Вяра има там, където няма факти.

Ако твърдите, че атеизма се базира на доказани факти, бихте ли представили доказателства, че няма бог ???

Ако твърдите пък, че аз трябва да доказвам своята теза, а вие вашата няма нужда да я доказвате, защото е ваша, това е друг въпрос.

Редактирано Април 28, 2013 от mecho1

[mitaca]

Отрицателни тези не се нуждаят от док-ва. Атеизма не е вяра сам по себе си. Атеистите също вярват в нещо, но това не е Бог и не всички атеисти вярват в едно и също нещо. Просто неверието в съществуването на Бог ги обединява. Както има войнстващи православни, католици и особено протестанти, така има и войнстващи атеисти. Но това не значи, че всички атейсти са такива. Повече просто не им пука и не смятат да 'доказват' т.е. да се оправдават за своята вяра или по-точно за липсата на такава в Бог или богове.

[Gravity]

Ако аз твърдя, че мога да летя, а ти мечо не вярваш, че аз мога да летя, според теб, кой трябва да приведе доказателства?

Но това няма отношение, защото нито вярващите нито невщрващите твърдят че има/няма Бог.

[ДеДо Либен]

Отрицателни тези не се нуждаят от док-ва. Атеизма не е вяра сам по себе си. Атеистите също вярват в нещо, но това не е Бог и не всички атеисти вярват в едно и също нещо. Просто неверието в съществуването на Бог ги обединява. Както има войнстващи православни, католици и особено протестанти, така има и войнстващи атеисти. Но това не значи, че всички атейсти са такива. Повече просто не им пука и не смятат да 'доказват' т.е. да се оправдават за своята вяра или по-точно за липсата на такава в Бог или богове.

1.Подчертаното доказва , че неверието също е вяра , когато не смяташ за необходимо да го докажеш.

2.То също доказва , че цялата ярост с , която войнстващият атеизъм изисква от религиозния човек да докаже съществуването на Бог е проява на мерене с двоен аршин.

[bravo]

Не е така. Всеки трябва да докаже това, което счита за вярно. Атеизмът е вяра, защото атеистите на са доказали, че няма Бог/ове/. Проблемът става още по-голям, защото точно те държат да се доказва, но те самите абсолютно нищо не са доказали, а идеята им се върти около някаква сакрална мантра от рода на: "Вярвам само в себе си", "Не вярвам в нищо" и т.н. Атеизмът дори не разполага с някакъв сборник с научни обосновки, тъй че на практика това дори не е наука - няма какво да му се изучава - или 100% на вяра се приемат догмите му или не; място за доказателства и изучаване няма.

В момента виждаме в България "плодовете" от подобна религия. Грехът пред всевиждащия Бог се наказва винаги, дори и този, който го е направил да е съвсем сам. Когато моралът опира до междуличностни отношения, то тогава санкция има само ако другите разберат и те хванат. Напр. крадеш и ако те хванат само тогава получаваш наказание. Или подслушваш, но те наказват само ако се разбере. Един от неофиц. принципи на българското соц. общество беше: "Всички крадат от държавата, наказват когото хванат". Без всевиждащия Бог няма санкция за нарушение на моралните норми, а това означава, че на практика е невъзможен морал и в едно чисто атеистично общество би могъл да действа само закона за джунглата. То май и вярата е основното, което ни отличава от другите животни - те също комуникират, някои видове имат социална организация и йерархия, оставят "надписи" (най-вече под формата на препикаване), правят си къщи, имат семейства ...

Морални и етични норми (под формата табута първоначално) са установени много преди определена вяра да се организира в религия и съответните закони, които са просто нормализирани табута. Тъй че морала не е изобретение нито прийом на религиите, напротив, това са регулатори на социалните отношения и имат пряка роля в оцеляването и просперитета на дадено обществено образование. Съвестта също не е чакала религиите за да я има.

Редактирано Април 28, 2013 от bravo

[mecho1]

При хората изповядващи свободомислието няма проблем кой в колко бога вярва, и дали изобщо вярва в бог. Това е защото нашето обяснение за света се базира на върховенството на свободата. Аз съм политеист, вярвам в многобожието, но нямам проблеми при дискусиите за устройството на света и значението на свободата с будисти, и дзен будисти, които не вярват в бог. Разбираме се и терминологията която употребяваме е подобна.

[mecho1]

Ако аз твърдя, че мога да летя, а ти мечо не вярваш, че аз мога да летя, според теб, кой трябва да приведе доказателства?

Но това няма отношение, защото нито вярващите нито невщрващите твърдят че има/няма Бог.

Абе, и аз отначало си помислих, че няма отношение, но явно, че Буда е бил прав като е казал, че нищо не е такова каквото изглежда.

Така както ти самият си го представил:

1. Аз вярвам, че ти не можеш да летиш, следователно не следва да доказвам нищо. Вяра не се доказва.

2. Ти твърдиш, че можеш да летиш. Не става ясно, ти вярваш ли в това или го доказваш като следствие от вярата си в нещо друго. Ако ти вярваш, че можеш да летиш, не следва да доказваш нищо, тъй като вяра не се доказва. Ако ти твърдиш, че вярваш в нещо друго, от което логически следва, че можеш да летиш, тогава можеш ако искаш да ни представиш доказателство, за да можем да проверим дали това, че можеш да летиш е вярно логическо следствие от това, в което вярваш.

[DendroaspisP]

При хората изповядващи свободомислието няма проблем кой в колко бога вярва, и дали изобщо вярва в бог. Това е защото нашето обяснение за света се базира на върховенството на свободата. Аз съм политеист, вярвам в многобожието, но нямам проблеми при дискусиите за устройството на света и значението на свободата с будисти, и дзен будисти, които не вярват в бог. Разбираме се и терминологията която употребяваме е подобна.

Какво влагаш в израза "устройството на света"?

[mecho1]

Страхувам се, че не разбирам добре въпроса. Ако питате как да разбирате конкретно това, което съм написал, под "дискусии за устройството на света" имам предвид обсъждания на философски въпроси.

[Galahad]

Отрицателни тези не се нуждаят от док-ва. Атеизма не е вяра сам по себе си.

Това, че отрицателните тези не се нуждаят от доказателства изобщо не е вярно. Всеки трябва да докаже това, което твърди. Това е наука. При вярата нейните догмати се приемат без да е необходимо да се доказват. От тук иде и разликата между вяра и богословие (теология) - вярата си се приема без доказателства, докато богословите обосновават своите твърдения с постулатите на вярата, т.е. богословието е наука, макар и да ми е доста трудно да обясня, че именно това е предназначението на раздела.Примерно при християнството богословите са водели и водят спорове за иконите, като се обосновават с текстове от Библията.

А ето как например се доказа една отрицателна теза - че остров, който фигурира от много години и на много карти ... всъщност не съществува. Не трябваше някой да доказва, че острова съществува и заради неуспеха му да се обоснове да бъде заличен острова, а се доказа, че там където на картата има остров ... ми няма такъв.

Следователно атеизмът не е наука, а най-чиста проба религия, като един от догматите й е, че вярващите трябва да докажат, че съществува бог и докато не успеят, то значи няма такъв. Не случайно няма реномиран университет в света който да преподава науката "атеизмология".

[Last roman]

атеизмът е липса на вяра, а не вяра в отсъствието на богове и пр. свръхестествени същества. Но религиозните люде съдят от камбанарията си - според тях атеистът задължително трябва да вярва или да не вярва в нещо. Смешна работа.

[DendroaspisP]

Това, че отрицателните тези не се нуждаят от доказателства изобщо не е вярно. Всеки трябва да докаже това, което твърди. Това е наука. При вярата нейните догмати се приемат без да е необходимо да се доказват. От тук иде и разликата между вяра и богословие (теология) - вярата си се приема без доказателства, докато богословите обосновават своите твърдения с постулатите на вярата, т.е. богословието е наука, макар и да ми е доста трудно да обясня, че именно това е предназначението на раздела.Примерно при християнството богословите са водели и водят спорове за иконите, като се обосновават с текстове от Библията.

А ето как например се доказа една отрицателна теза - че остров, който фигурира от много години и на много карти ... всъщност не съществува. Не трябваше някой да доказва, че острова съществува и заради неуспеха му да се обоснове да бъде заличен острова, а се доказа, че там където на картата има остров ... ми няма такъв.

Следователно атеизмът не е наука, а най-чиста проба религия, като един от догматите й е, че вярващите трябва да докажат, че съществува бог и докато не успеят, то значи няма такъв. Не случайно няма реномиран университет в света който да преподава науката "атеизмология".

Обръщаш логиката на нещата с краката нагоре, ама нейсе. Той, Римлянинът добре го рече.

Редактирано Април 29, 2013 от DendroaspisP

[Galahad]

атеизмът е липса на вяра, а не вяра в отсъствието на богове и пр. свръхестествени същества. Но религиозните люде съдят от камбанарията си - според тях атеистът задължително трябва да вярва или да не вярва в нещо. Смешна работа.

Ами ако атеизмът беше липса на вяра, то тогава нямаше да го има войнстващия атеизъм. Защото фанатизмът е пресилена вяра, пък то 0х999=0, или както се казва от нищо нищо не става.

Ако на атеистите просто им липсваше вяра, то те нямаше апостолски да проповядват своите вярвания, а при първа възможност и силово да се опитват да унищожат другите вероизповедания, т.е. атеизма по нищо не се отличава от другите религии от гледна точка на вяра, а разликите са вече в догматите на самата вяра - едни вярват че няма бог, други, че бог е само един, трети, че са само няколко, а четвърти в много богове - римляните примерно си имали ресорни богове са всичко.

Примерно имаме фенове на отбори и липса на интерес към футбола - първите са трепят, но последните не са си направили поне засега своя агитка, която да ходи да се бие с феновете на отбори и да им троши стадионите.

[mecho1]

Липса на вяра се постига много трудно. Това може да го постигне само свободолюбив човек, когато осъзнае всички ограничения и достигне до пустотата (абсолютната необвързаност от всякакви вери, свободата). Атеистите (не всички) изобщо не се стремят да осъзнаят заблужденията си. Те дори стигат до там да твърдят, че налагането на спор за истината с рационални аргументи, не е по същество налагане на тяхната истина.

Атеистите (не всички) неясно защо не разбират, че спор за вярата може да се разреши само чрез компромис, жребий, избори или насилие.

След като се разреши спора за истината, чак тогава може да се градят логически построения на базата на новата договорена или натрапена истина. Чак тогава ако някой сгреши, и възникнат разногласия и спор, този спор се води с рационални аргументи.

[mitaca]

По повод на доказването на отрицателни факти не си прав. И ще дам пример от твоята област - това е презумцията за невинност. Нали така? Ако аз съм об винен в нещо, трябва ли да доказвам, че съм невинен или обратното, обвинението трябва да докаже, че съм виновен? Войнстващи атеисти има, не споря, ама не повече от войнстващи вярващи. Обикновенно войнствените вярващи са религиозни (каква е разликата? В това, че религиозните не са просто вярващи, а вярващи в дадени догми (дали Православие, Католицизъм, Ислям или нещо друго, докато просто вярващите в Бог могат да не приемат или признават ограниченията на догмите). Атеистите също вярват в нещо, ама това не е толкоз важно за тях, както религиозно вярващите (освен войнстващите разбира се), а може и да е важно, ама не толкоз, че да си губят времето в безплодни спорове. Всъщност сред много вярващи, а дори и религиозни има скрити атеисти. Те само си мислят, че са ...последователи (някои даже си мислят, че изповядват, ама не е така) на дадена религия, а всъщност не са въобще вярващи.

[Galahad]

По повод на доказването на отрицателни факти не си прав. И ще дам пример от твоята област - това е презумцията за невинност. Нали така? Ако аз съм об винен в нещо, трябва ли да доказвам, че съм невинен или обратното, обвинението трябва да докаже, че съм виновен? Войнстващи атеисти има, не споря, ама не повече от войнстващи вярващи. Обикновенно войнствените вярващи са религиозни (каква е разликата? В това, че религиозните не са просто вярващи, а вярващи в дадени догми (дали Православие, Католицизъм, Ислям или нещо друго, докато просто вярващите в Бог могат да не приемат или признават ограниченията на догмите). Атеистите също вярват в нещо, ама това не е толкоз важно за тях, както религиозно вярващите (освен войнстващите разбира се), а може и да е важно, ама не толкоз, че да си губят времето в безплодни спорове. Всъщност сред много вярващи, а дори и религиозни има скрити атеисти. Те само си мислят, че са ...последователи (някои даже си мислят, че изповядват, ама не е така) на дадена религия, а всъщност не са въобще вярващи.

За презумцията за невинност изобщо не си прав. В правото някои положения са обявени от закона, че са такива, независимо от това дали е така или не е. Когато това, което закона обявява че съответства на определено положение е това, което обикновено става в живота, то тогава говорим за презумция, т.е. предположение. Такава е и презумцията за бащинство - баща е този, който брака посочва. В други случаи обаче законодателя въвежда положения, което може не само да не са това, които обикновено става в живота, а дори да са точно обратното. Те се наричат "фикции", т.е. измислици. В тези случаи законодателя или измества доказателствената тежест или изобщо не допуска за дадено нещо да се правят други изводи, дори и да са самата истина. Това обаче са изключения. Това, което е нормалното и масово явление е отрицателния установителен иск - т.е. иск, при който ищецът доказва, че нещо не съществува.

Атеистите също вярват в нещо, ама това не е толкоз важно за тях, както религиозно вярващите

Е то и синодалните доносници също вярват в нещо, ама то не е толкова важно за тях, колкото вярата в оперативния работник и явочника им.

а може и да е важно, ама не толкоз, че да си губят времето в безплодни спорове

В този раздел се натъкваме на точно обратното - такъв наплив на войнстващи атеисти има, които с такова апостолско усърдие изливат вярванията си, че е трудно да се развие богословска тема без да бъде оспамена с пълни глупости. В родния нет по своето усърдие и качество на обосновка атеистите дори надминават автохонците, ама не в положителна насока.

[mecho1]

Доказването както на съществуване на бог, така и на несъществуване на бог е еднакво невъзможно. Освен това да твърдите, че нямате време да си го губите в спорове е аргумент, който не минава пред свободомислещи хора. Веднага изниква въпроса:

Като толкова нямате време за губене, защо тогава си губите времето да спорите с нас ???

[DendroaspisP]

В същност, религията почива на вярата като психологическо отражение на страха на човека и липсата на познание за света около нас. Едва с развитието на човечеството вярата в примитивните богове преминава във вяра в нравствено-етични по-усложнени абстракции, в които дори има елемент на философия. Атеизмът е най-новото явление в хронологичен план. Той основно почива на логика и познанието. След като хилядолетия религиозните не са успели да представят нито едно безспорно доказателство за съществуването на който и да е бог и дори твърдят, че вярата няма нужда от доказателства (безспорен психологически феномен), то е оправдано разумното и логично зараждане на съмнения, че май така описаните богове не съществуват. В същност, религиозните дори не могат да определят какво е "бог". Те могат само да предполагат. А без предикат, всичко друго е само в сферата на вероятното. Евентуално. Така че, първо да се справят с тази кардинална задача, а после да търсят кусури на атеистите, че не били доказали отсъствието/неналичието/несъществуването на нещо, коетодори те (религиозните) не знаят какво е точно.

[mitaca]

Мечо , аз не съм атеист , ако визираш мен.