Манастирите в България

[Р. Теодосиев]

В България са запазени малко или много над 500 манастира, от които 150 са в Софийско и 70 в Търновско. В тях днес обитават около 250 монаси и монахини. Близо половината от манастирите са женски.

На Света Гора (Атон) се намира българският Зографски манастир ("Св. Георги Зографски").

* Аладжа манастир "Св.Троица" – Златни пясъци

* Алботински скален манастир – с.Делейна

* Алински манастир "Вознесение Господне" – с.Белчински бани

* Алински манастир "Св.Спас" – гр.Самоков

* Алинския манастир "Свети Спас" - с.Алино

* Араповски манастир "Св.Неделя" – с.Златовръх

* Арбанашки манастир "Св.Богородица" – с.Арбанаси

* Арбанашки манастир "Св.Николай" – с.Арбанаси

* Батановски манастир "Вознесение Господне" – гр.Батановци

* Баткунски манастир "Св.Св. Петър и Павел" – гр.Пазарджик

* Батошевски манастир "Въведение Господне" – с.Батошево

* Батошевски манастир "Успение Богородично" – с.Батошево

* Батулийски манастир "Св.Николай" – гр.Своге

* Бачковски манастир "Успение Богородично" – с.Бачково (НТО)

* Бачковски метох "Св.Георги" – гр.Асеновград

* Белащински манастир "Св. Георги Победоносец" – с.Белащица

* Беловодски манастир "Св.Георги" – гр.Перник

* Билински манастир "Св.Архангел Михаил" – гр.Брезник

* Бистрецки манастир "Св.Иван Рилски" – гр.Враца

* Бобошевски манастир "Св.Димитър" – гр.Бобошево

* Букоровски манастир - с.Букоровци

* Вискярски манастир "Св.св.Павел и Петър" – с.Вискяр

* Габровски манастир "Успение Богородично" – гр.Габрово

* Гелски манастир "Св.Троица" – с.Гела

* Гложенски манастир "Св.Георги Победоносец " – с.Гложене

* Говедарски манастир "Св.Георги" – с.Говедарци

* Голямобеловски манастир "Вознесение Господне" – с.Голямо белово

* Голямобуковски манастир "Св.Петка" – с.Голямо Буково

* Градешки манастир- с.Градешница

* Границки манастир "Св.Лука" – гр.Кюстендил

* Дебръщенски манастир "Св.Св.Флор и Лавър" – гр.Пещера

* Девически манастир "Покров Богородичен" – пл.Рила

* Девически манастир "Покров Пр. Богородици" - гр.Самоков (НТО)

* Девически манастир "Св.Великомъченица Марина" – с.Каран Върбовка

* Девически манастир "Св.Петка" – с.Копривец

* Девически манастир "Св.Четиридесет мъченици" - с.Врачеш

* Девически метох "Въведение Богородично" – гр.Сопот (НТО)

* Дивотински манастир "Св. Троица" – с.Дивотино

* Дивотински манастир "Св.Св.Петър и Павел" – с.Дивотино

* Долнобешовски манастир "Св.Архангел Михаил" – гр.Роман

* Дряновски манастир "Св. Архангел Михаил" – гр.Дряново (НТО)

* Еленски манастир "Св.Пропок Илия" – гр.Пирдоп

* Елешнишки манастир "Успение Богородично" – с.Балкан

* Емонски манастир "Св.Николай" – с.Балкан

* Жаблянски манастир "Св.Йоан Кръстител" – с.Жабляново

* Забелски манастир "Св.Димитър" – с.Забел

* Зелински манастир "Св.Йоан Богослов" – гр.Ботевград

* Златишки манастир "Вознесение Господне" – с.Златица

* Кaлкаски манастир "Св.Петка" – гр.Перник

* Килифаревски манастир "Рождество Христово" – гр.Килифарево

* Кладнишки манастир "Св.Николай Мирликийски Чудотворец" – с.Кладница

* Кладнишки манастир "Св.Николай" – с.Кладница

* Клисурски манастир "Св. Св. Кирил и Методий" – гр.Вършец

* Клисурски манастир "Св.Петка" – гр.Вършец

* Кръстовски манастир "Св.Троица" – гр.Борово

* Кукленски манастир "Св.Св.Козма и Дамян" – с.Куклен

* Къпиновски манастир "Св.Николай Чудотворец" – с.Велчево

* Лопушански манастир "Св.Йоан Кръстител" – с.Георги Дамяново

* Лъджански манастир "Св.Св.Константин и Елена" – гр.Ивайловград

* Мaнастир "Вознесение Богородично" – гр.Сопот

* Мaнастир "Вознесение Господне" – гр.Костенец

* Мaнастир "Вознесение Господне" – гр.Радомир

* Мaнастир "Св.Архангел" – гр.Сапарева баня

* Мaнастир "Св.Възнесение Господне" – с.Каменци

* Мaнастир "Св.Иван Рилски" – гр.Нови Искър

* Мaнастир "Св.Йоан Кръстител" – гр.Кърджали

* Мaнастир "Св.Николай" – с.Кокаляне

* Мaнастир "Св.Панталеймон" – гр.Перник

* Мaнастир "Св.Петка" – с.Заберново

* Мaнастир "Св.Пророк Илия" – гр.Кресна

* Мaнастир "Св.св.Кирил и Методий" – Горна Баня (София)

* Мaнастир "Св.Св.Козма и Дамян" - гр.Сандански

* Мaнастир "Св.Стефан" – гр.Сапарева баня

* Мaнастир "Св.Теодор Тирон" – гр.Правец

* Мaнастир "Свето преображение Господне" – с.Марян

* Мeтохът Орлица - "Св.Св.Петър и Павел" – Рила

* Манастир "Вознесение Господне" – гр.Долна Баня

* Манастир "Въведение Богородично" – гр.Калофер

* Манастир "Мрачки манастир" – с.Пещера

* Манастир "Рожденство Богородично" – с.Осеновлаг

* Манастир "Роженство Богородично" – гр.Калофер

* Манастир "Св. 40 Мъченици" – с.Мердания

* Манастир "Св. Архангел Михаил" - с.Кокаляне

* Манастир "Св. Богородица" – с.Бойково

* Манастир "Св. Богородица" – с.Долна Мелна

* Манастир "Св. Великомъченик Георги" – с.Хаджидимово

* Манастир "Св. Георги" – гр.Поморие

* Манастир "Св. Георги" – с. Гега

* Манастир "Св. Георги" – с.Брестник

* Манастир "Св. Георги" от ХV-ХVІ век - с.Чепърлинци

* Манастир "Св. Йоан Богослов" – гр.Земен

* Манастир "Св. Лука" – с.Граница

* Манастир "Св. Никола – Летни" - с.Панчарево

* Манастир "Св. Пантелеймон" – гр.Добринище

* Манастир "Св. Петка" - с.Владая

* Манастир "Св. Петка" – с.Мулдава

* Манастир "Св. Св. Петър и Павел" - с.Долни Пасарел

* Манастир "Св. св. Петър и Павел" – гр.Лясковец

* Манастир "Св. Синая" – с.Синаговци

* Манастир "Св. Троица" – с.Раковица

* Манастир "Св.Архангел Михаил" - с.Бухово

* Манастир "Св.Архангел Михаил" – гр.Трън

* Манастир "Св.Богородица Витошка" – кв.Драгалевци София

* Манастир "Св.Богородица Спилеотиса" – гр.Мелник

* Манастир "Св.Богородица" – гр.Кричим

* Манастир "Св.Богородица" – с.Бохова

* Манастир "Св.Богородица" – с.Мрамор

* Манастир "Св.Вознесение" - с.Осоица

* Манастир "Св.Врач" – гр.Кричим

* Манастир "Св.Георги Победоносец" – София (Кремиковци)

* Манастир "Св.Георги" - с.Градец

* Манастир "Св.Георги" – София (Кремиковци)

* Манастир "Св.Димитър" - с.Габра

* Манастир "Св.Димитър" – с.Подгумер

* Манастир "Св.Иван Рилски" –с.Герман

* Манастир "Св.Илия" - с.Очушам

* Манастир "Св.Йоан Подром" – гр.Кърджали

* Манастир "Св.Марина" – с.Крумово

* Манастир "Св.Мария Магдалена" - с.Бухово

* Манастир "Св.Никола" – с.Калугерово

* Манастир "Св.Николай" - с.Локорско

* Манастир "Св.Николай" - с.Локорско

* Манастир "Св.Николай" - с.Скравена (НТО)

* Манастир "Св.Панталеймон" – гр.Велики Преслав

* Манастир "Св.Петка" - с.Вакарел

* Манастир "Св.Петка" – гр.Петрич

* Манастир "Св.Петка" – гр.Своге

* Манастир "Св.Петка" – с.Завет

* Манастир "Св.Преображение" - с.Скравена (НТО)

* Манастир "Св.Пророк Илия" – гр.Тетевен

* Манастир "Св.Пророк Илия" – с.Чинтулово

* Манастир "Св.Св.Кирил и Юлита" – гр.Асеновград

* Манастир "Св.Симеон" - с.Априлово

* Манастир "Св.Спас" - с.Лозен

* Манастир "Св.Теодор Стратилат" – с.Балша

* Манастир "Св.Теодор Трион" - с.Зимевица

* Манастир "Св.Троица" - гр.Етрополе

* Манастир "Св.Яни" – гр.Ахтопол

* Манастир "Света Петка" - с.Мала Раковица

* Манастир "Света Троица" – гр.Тополовград

* Манастир "Свети 40 мъченика" - с.Равно поле

* Манастир "Свети Архангел Михаил" – с.Билинци

* Манастир "Свети Атанасий" – с.Златна ливада

* Манастир "Свети великомъченик Георгий" – гр.Поморие

* Манастир "Свети Николай" – гр.Мъглиж

* Манастир "Седемте Престола" - с.Лесковдол

* Манастир "Седемте Престола" - с.Осеновлаг (НТО)

* Манастир "Сестри Евхаристинки" – гр. София кв.Овча Купел

* Манастир "Успение Богородично" – кв.Драгалевци София

* Манастир "Успение Богородично" – кв.Драгалевци София (явно има два)

* Манастир "Успение Богородично" – с.Искрец

* Манастир "Успение на Св.Богородица" – с.Кабиле

* Манастирска църква "Св. Троица" – с.Душинци

* Манастирът "Свети Спас" – гр.Сопот

* Метохът Пчелино – "Успение Богородично" – Рилски манастир

* Мисловщички манастир "Успение Бородочно" – с.Велиново

* Мулдавски манастир "Св.Петка" – гр.Ивайловград

* Мърчаевски манастир "Св.Троица" – с.Владая

* Неврокопски манастир "Животоприемний източник" – гр.Гоце Делчев

* Новоселски манастир "Св.Троица" – гр.Априлци

* Очушки манастир "Св.Пропок Илия" – Средна гора

* Патриаршески манастир "Св.Троица" – гр.Велико Търново

* Петропавловски манастир – гр.Лясковец

* Подгумерски манастир "Св.Димитър" – гр.Нови Искър

* Преображенски манастир "Преображение Господне" – гр.Велико Търново

* Присовски манастир "Св.Архангел Михаил" – гр.Велико Търново

* Присовски манастир "Св.Панталеймон" – гр.Велико Търново

* Разбоишки манастир "Въведение Богородично" – гр.Годеч

* Райковски манастир "Св.Атанасий Велики" – гр.Смолян

* Райловски манастир "Св.Николай" – гр.София кв.Люлин

* Ребровски манастир "Св.Николай" – връх Любаш

* Ресиловски манастир "Покров Богородично" – гр.Дупница

* Рилския манастир –пл.Рила/ (НТО)

* Роженски манастир "Рождество Богородично" – гр.Мелник (НТО)

* Руенски манастир "Св. Йоан Рилски" – с.Скрино

* Света Гора – гр.София

* Свищовският манастир "Успение Богородично" – гр.Свищов

* Сеславски манастир "Св.Николай" – гр.София

* Соколски манастир "Успение Богородично" - гр.Габрово

* Средновековен манастирски комплекс "Св.Йоан Подром" – гр.Кърджали

* Струпешки (Тържишки) манастир "Св.Пророк Илия" – с.Струпец

* Тeкето – с.Оброчише

* Тросковски манастир "Св.Архангел Михаил" – гр.Симитли

* Троянската сета обител – с.Орешак

* Троянски манастир "Успение Богородично" –с.Орешак (НТО)

* Църква "Св. Рангел" – с.Брусарци

* Чекотинският манастир "Св.Архангел Михаил" - с.Калугерово

* Чепърлянски манастир - с.Чепърлинци

* Черепишки манастир "Успение Богородично" – с.Лютиброд

* Чипровски манастир "Св.Иван Рилски" – гр.Чипровци

* Чуриловски манастир "Св.Георги" – с.Чурилово

* Шишмановски манастир "Успение Богородично" – гр.Самоков

* Шумски манастир "Св.Архангел Михаил" – гр.Годеч

* Метох Орлица

* Метох Пчелина

* Скит "Св. Николай"

Редактирано Август 16, 2007 от Bathory
добавени са още манастири в листата

[Sham]

Чипровски манастир “Св. Иван Рилски”

Манастирът се намира на около 6 км. североизточно от Чипровци. Съграден е в красивата долина на Чипровска река през X в. В летописите на манастира са отбелязани шест пожара и разрушения. Първия път пожар е лумнал през 1404 г. след въстанието на Константин и Фружин, защото тук се е укривал царевичът Константин. Един бистър извор носи името Царев кладенец. Турското робство става причина за бунтовете на поробените българи. Чипровското въстание през 1688 г. донесло ново разрушение на манастира. Богатата библиотека е унищо­жена заедно с много ценни икони и славянски книги.

Манастирът бил съграден отново. Поддържали са се много тесни връзки с руски манастири. Руският император Павел през 1802 г. дарил манастира с богато украсено Евангелие.

1806 г. донесла страшна беда. Берковският Юсуф паша 1818 г. разрушил до основи манастира. През 1818 г. манастирът е изграден отново, но десет години по-късно е изгорен.

Отново е съграден през 1829 г. Тогава е построена и днешната църква. Пламъците на огъня през 1837 г. отново обхващат всичко. Отново е граден и отново последва изгаряне.

Чипровския манастир е разположен на красиво място върху един хълм край бистра река. Църквата му е ниска, зидана от камък, еднокуполна, покрита с плочи. От външната страна на северната стена има каменна украса - двуарков затворен прозорец с изображение на кръст и роза. Красиви са дърворезбованият иконостас на олтара и някои икони са рисувани от иконописеца Христо Енчев от Копривщица. В манастирския двор се издига самостоятелна каменна кула. Там е и звънарницата.

В една ниша са костите на загиналите в Чипровското въстание. Поставена е и мраморна плоча.

Видният чипровец Петър Богдан още през далечната 1649 г. съобщава, че някогашният манастир край разрушеното село Клисура е бил построен още преди около 700 години.

Четите на Панайот Хитов и на Филип Тотю преминали след много премеждия по Стара планина и през 1867 г. достигат до Чипровци. Около манастира се води люто сражение с турците. Последва оттегляне в Сърбия. Турците нахлуват в манастира, ограбват го, а игумена и монасите посекли. След Освобождението в Берковица заседава окръж­ният съд, председателстван от титана Иван Вазов. Взето е строго решение: Виновниците за палежа и убийствата в Чипровския манастир задочно се осъждат на смърт.

В годините и дните на септемврийските събития 1923г. игумен на манастира е бил Йоасаф (светското му име е Иван Манев), който е застрелян на площада в града.

Сега манастирът живее спокойно, горд със своята нелека история.

Околните сгради са с чардаци и дървени арки. В източната част на втория етаж има малък параклис, запазени са стенописи и икони (макар и повредени).

това е информация от сайт ,но разбира се мога да разкажа и интересни неща от моите лични разглеждания.Например ,че по стените има Давидови звезди...но не просто звезди,а със масонски знаци.

кажете и ще пиша

[emilia_n]

Интересно материалче. Пиши! Ако искаш направи една поредица.

[sisinda]

Темата за манастирите в България е хубава, но за съжаление в изложението по-горе трябва да се направят някои корекции. Мога да кажа някои неща само за периода на Средновековието, тъй като с него съм се занимавала, а за по-късно време не мога да коментирам.

Чипровски манастир е носел името на “Св. Йоан Рилски” и е бил разположен в североизточните склонове на Чипровския балкан, между околните села. По думите на П. Богдан-Бакшич “в земята, по градината, и там, гдето е манастирът, се намират стари зидове, но не се знае какво е било”. Според преданията е основан по време на Второто българско царство. На 2 км северозападно от манастира, на връх Кулата, личат зидовете на стара крепост, около която са намерени глинени водопроводни тръби. От най-високата му точка има зрителна връзка с други подобни градища. Крепостта е могла да контролира долината на Чипровска Огоста. Много е възможно, макар да няма сигурни данни, този манастир да е съществувал през ХІV в. с цел да обслужва околните рударски селища.

Лит.: Богдан-Бакшич, П. Посещение на България ..., с. 204; Цухлев, д. История на града Видин ..., с. 185; Намерански, Н. Имената на селищата ..., с. 23.

Тъй като най-вероято манастира е бил във връзка с близкото селище - Чипровци, мога да спомена някои сведения и за неговата история от това време.

Най-вероятно е заселването на Чипровци да е станало през ХІІ – ХІІІ в. Предложената етимология на името от Ив. Дуриданов, сочи че селището е възникнало не по-рано от ІХ в. До селището е имало крепост, наречена Голямото градище, която най-вероятно е съществувала през ХІV в. Местните жители са разработвали рудници за сребро, олово и желязо при извора на р. Огоста. Приема се, че саси, дошли от Седмоградско са се заселили в околността на Чипровци след 1330 г. Те са спомогнали развитието на рударските технологии и организацията на производството. Интензивното монетосечене на цар Иван Срацимир, показва, че от рудниците до Чипровци се е добивало голямо количество сребро. В дубровнишки документи от 1686 и 1688 г. се казва, че фамилията Соимировичи “е притежавала град Чипровец и крепостта Градище със златните и сребърните мини преди тиранията на турчина да завземе казаните места и някои села “. Информацията ва изворите сочи, че Чипровци е съществувало като градско селище и крепост в края на ХІІІ – ХІV в. В османски регистър от ср. на ХV в. присъства дял от с. Чипровци.

Лит.: Петров, П. Соимировичи – български болярски род ..., с. 16-20; Дуриданов, Ив. Лингвистично-историческа ..., с. 159; Максимов, Е. Старото рударство и металургия в Чипровци. – В: Чипровци. С., 1971, с. 154; Богдан-Бакшич, П. Посещение на България ..., с. 201-202; Миланов, М. Археологически обекти и находки в Чипровския край. – ИМСЗБ, 1981, т.5, с. 41; Михайлова, Д. Местните имена от Михайловградско ..., с. 59; Намерански, Н. Имената на селищата ..., с. 28; ТИБИ, ІІ, 1966, с. 387.

Ще се радвам, ако някой може да ме коригира или допълни по някакъв начин. За съжаление не съм имала възможнос лично да посетя тези места.

[Galahad]

Интересни сведения за историята на Чипровци има в историята на Блазиус Клайнер - в І и ІІ част. Третата часто, която е историяна на Чипровското въстание до сега не е намерена. Началото на изграждането на кат. храмове той свързва с периода на унгарската окупация на Вид. царство 1366-1369г. Според него тогава е била донесена и чудотворната богородична икона.

[Куцулан]

То хубаво, ама ние сме се заели да направим колкото се може по-пълен онлайн списък на манастирите и като гледам май повече от 170 няма да ги докараме. Къде има инфо за другите?

[sisinda]

Благодаря за информацията за Кремиковския манастир, а и снимките са доста добри.

[Guest Serena]

Само 250 монаси на 500 манастира? Значи, повечето манастири са затворени ли? (извинявам се, ако някъде сте писали за това в темата)

Сега се сещам, че имам една приятелка, която много обича да ходи за гъби около София и тя наскоро ми споменаваше, че манастирите, покрай които е минавала преди, сега били превърнати в домове за болни. Не знам доколко са обективни тези впечатления и не знам в такъв случай дали манастирът продължава да се води манастир.

[Philip]

Ами така е в някои манастири няма монаси като например Сеславския манастир или са много малко Кремиковския :!!!:

Мойте баба и дядо живеят в Кремиковци и аз от малък ходя в манастира. От там се вижда цяла София, манастира е заобиколен от много хубава гора, навсякъде има следи от миналото от паметкина на Казака до скривалища на партизани. До кв. Кремиковци се намира кв. Сеславци(Те са на 200 метра едно от друго), където се намира Сеславския манастир. В интерес на истината за него научих едва миналата година и се разрових в интернет и открих много информация за него ( http://www.seslavskimonastery.com/index.html ) Но мисля това лято да го посетя и да го снимам и най вече стенописите :!!!:

[Guest Serena]

Разгледах линка, много е интересен този манастир. Ще гледам и аз да го посетя при възможност. Обичам да ходя по такива места, имат неповторима атмосфера.

[ИванИванов IYI]

Батошевските манастири "Въведение Богородично" и "Успение Богородично" са близо до гр.Севлиево. Мъжкият е на 6 км. от с.Батошево в планината и е със стенописи от 19 в. в изключително красива местност. За съжаление, тама вече липсва духовното - няма монаси, поддържа се от свещеник, който явно се интересува от хотелиерство и ресторантьорство, но не и от аскеза.

Съвсем друг е случаят в женския манастир, който е в самото село - там обитават две монахини. Игуменията, майка Анисия е човек с невероятна харизма, висока култура и нравствена чистота.

Прекарах там 2 дни - за първи път съм се чувствал толкова освободен от злободневието. Заслужава си.

http://www.pravoslavieto.com/manastiri/bat...ski/index.htm#1

[Андрей Куртенков]

През последното десетилетие доста често ми се налага да пътувам по работа до Троян и почти винаги при тези пътувания посещавам и Троянския манастир, а ако има време - качвам се и до скита "Св. Никола" (който всъщност е част от Троянския манастир; намира се на половин час път нагоре, от другата страна на р. Черни Осъм и би трябвало да е идеалното място за един истински монах - от 1976-та (когато умира последния монах), обаче, той е празен - понеже монасите явно ги блазни блясъка на големите манастири, а не единението с Бога). Така се случи, че сега не бях идвал в Троян повече от две години - и направо се сбръчках. Едно цяло крило на манастира е разрушено и на негово място се кипри грозен строеж - вероятно хотел. Струва ми се очевидно, че, когато все пак се налага да се бутат такива сгради, то новият строеж трябва да е точно копие на старата сграда. Нищо подобно - ще бъде чудно три- или даже четиризвездно хотелче - да пълни ненаситните търбуси на "православните скотове". В същото време скита "Св. Никола" продължава да се руши - богатите клиенти няма как да стигат дотам с Мерцедеси и БМВ-та - а, значи, той не представлява интерес за предприемаческия дух на православната ни църква. По случайност, в днешния брой на в-к "Сега" излезна това:

http://www.segabg.com/online/article.asp?i...&id=0001401

Не е ли време да се постави въпроса за отнемане от БПЦ на обектите, които представляват исторически и културни ценности на нашия народ? И без това държавата й дава сериозни субсидии именно за да ги опазва. А ето как ги опазва - бутнали са цяла сграда от третия по големина наш манастир. Единственото, което ме кара да не бъда съвсем краен в оценките си за православните ни старци, е паметта на последния монах от скита "Св. Никола" - дядо Йосиф. Без съмнение и днес в БПЦ има такива като него. При положение, обаче, че обликът й се дава от полковник Максим, академик Кирил и архонт Бинев - да й отнемем представляващите общонародно наследство имоти! За да ги опазим, не за друго. Понеже иначе тези "свети" отци ще ги изядат и изпият.

[tonkata3]

През последното десетилетие доста често ми се налага да пътувам по работа до Троян и почти винаги при тези пътувания посещавам и Троянския манастир, а ако има време - качвам се и до скита "Св. Никола" (който всъщност е част от Троянския манастир; намира се на половин час път нагоре, от другата страна на р. Черни Осъм и би трябвало да е идеалното място за един истински монах - от 1976-та (когато умира последния монах), обаче, той е празен - понеже монасите явно ги блазни блясъка на големите манастири, а не единението с Бога). Така се случи, че сега не бях идвал в Троян повече от две години - и направо се сбръчках. Едно цяло крило на манастира е разрушено и на негово място се кипри грозен строеж - вероятно хотел. Струва ми се очевидно, че, когато все пак се налага да се бутат такива сгради, то новият строеж трябва да е точно копие на старата сграда. Нищо подобно - ще бъде чудно три- или даже четиризвездно хотелче - да пълни ненаситните търбуси на "православните скотове". В същото време скита "Св. Никола" продължава да се руши - богатите клиенти няма как да стигат дотам с Мерцедеси и БМВ-та - а, значи, той не представлява интерес за предприемаческия дух на православната ни църква. По случайност, в днешния брой на в-к "Сега" излезна това:

http://www.segabg.com/online/article.asp?i...&id=0001401

Не е ли време да се постави въпроса за отнемане от БПЦ на обектите, които представляват исторически и културни ценности на нашия народ? И без това държавата й дава сериозни субсидии именно за да ги опазва. А ето как ги опазва - бутнали са цяла сграда от третия по големина наш манастир. Единственото, което ме кара да не бъда съвсем краен в оценките си за православните ни старци, е паметта на последния монах от скита "Св. Никола" - дядо Йосиф. Без съмнение и днес в БПЦ има такива като него. При положение, обаче, че обликът й се дава от полковник Максим, академик Кирил и архонт Бинев - да й отнемем представляващите общонародно наследство имоти! За да ги опазим, не за друго. Понеже иначе тези "свети" отци ще ги изядат и изпият.

Явно нечий постове нямат по принцип нужда от санкциониране

Андрей, ти понеже си представител на "строителите" на бълг. образование - понеже се вижда каква я свършихте на вашия фронт, пък сега по байганьовски се прехвърлихте и там дето най си можете?!

http://www.dveri.bg/content/view/3307/48/

[Sham]

Бях споменал преди време в миналия ми пост по темата,че имам някои особени наблюдения за Чипровския манастир.На първо място видях Давидова звезда на лявата стена откъм страната на портата.Тъй като аз съм мюсюлманин влязох само,като турист в църквата (която е на 1000 г.!) и си разглеждах докато майка ми палеше свещи.разглеждайки старите надписи и рисувани стени забелязах ,че под тавана отляво има нещо синкаво и се оказа давидова звезда.Много се учудих,тъй като знаех за масонските символи,приети от юдаизма.А да видиш Давидова звезда в православен храм е малко странно.Попитах за какво става дума и реставраторът ми каза ,че под стария пласт,който са махали се е появила тази звезда.Аз се поинтересувах още и вече в градчето Чипровци в музея си купих една невероятна история на Чипровци.Оказа се, че поради населението на тукашните земи,където имао много католици, а произхода на хората е от Босна и Хърватско,както и саксонци, имало много сбирки на католически свещеници.Идвали и много монаси от Ордена на францисканците.Изглежда към 12 в. или малко по-рано е имало "тайна среща" в Чипровския манастир.И ето,че се е появила тази звезда...манастирът се намира на прекрасно място за "срещи" - леко закътан край,трудно достъпен дори с кола,тъй като пътят е тесен...

[sisinda]

Не забравяй, че сегашният манастир е построен след Чипровското въстание, когато стария е бил разрушен (както сам си отбелязал по-горе). Съществуването му през средните векове, макар да е силно вероятно, е само предположение. Тогава много ми е интересно къде ще има информация за някаква "среща" (?!) там през 12 в.?

[Sham]

Хах,добре .Отново се усъмни.Е...аз видях звездата,и тя е от Средновековието.Дали точно от тогава или не няма много значение,защото наистина е имало сбирка на някакви хора,които не се споменават.Плюс това сегашният манастир е построен след въстанието,но черквата е в голяма част запазена от първия си вид,т.е. само е ремонтирана.