Войната между двете (бялата и червената) рози в Англия

[plamen_starbov]

През 1455 година започва война на Британския остров, която омаломощава английската държава. Бият се Ланкастъри срещу Йорки. Но накрая побеждават Ланкастърите. Бих искал да попитам следното обаче - всъщност тази война не завършва ли с нещо като компромис между двете династии, брак между техни представители. Можем ли да търсим предпоставките за нея още по време на Стогодишната война и предотвратима ли е тя. Ще ми бъде интересно да чуя вашите мнения.

Редактирано Май 2, 2009 от ISTORIK

[Warlord]

Ами незнам доколко е компромисно, въпреки че Хенри VІІ се жени за Елизабет Йоркска реално властта вече окончателно попада в ръцете на Ланкастърите и въпреки всичко не се свършва дотам, през 1487 избухва нов конфликт където граф Линкълн се опитва да върне короната на Йорк, но го убиват в битката при Стоук Фийлд.

Стогодишната война вече е отминала, но още има отзвуци и недоволство сред обществото от английските провали в нея, както и от политиката на кралицата Маргарит дьо Валоа, докато в същото време краля Хенри VІ е напълно пасивен и на всичкото отгоре с психически отклонения. Така вече е имало идеални предпоставки за започване на борбите за властта между едрите феодали.

Редактирано Май 23, 2008 от Warlord

[plamen_starbov]

Warlord, с други думи се разделят както феодалите, така и обществото, ако правилно съм те разбрал. Но може ли да сравним ситуацията тази във Франция през управлението на Шарл VI. И там кралят има психически проблеми и страната е водена от друг човек - Жана д'Арк. Наблюдава се поражение в предходните години. Има ли нещо вярно?

[T.Jonchev]

Такива крале има къде ли не, защото кралете не са по-застраховани срещу психични отклонения от другите хора. По-същественото в случая е, че в резултат на войната на розите висшата аристокрация е така проредена, че натискът й върху трона рязко отслабва и това способства за въвеждането на абсолютисткия модел - разбира се, не тутакси. Нещо подобно се случва 7 века по-рано и в България във времето на т.нар. криза.

[plamen_starbov]

Йончев, предполагам, че по този начин се издига служебна аристокрация, а не родова, прав ли съм. Все пак много от аристократите са избити вероятно. Доколкото си спомням, Хенри VII като че ли идваше от Ирландия и стъпва на английския трон. Но Ирландия няма ли шанс с тази война, която отслабва Англия, да се откъсне от нейната опека.

[Galahad]

Покрай романтичното название често се пропуска, че тази война всъщност спомага за утвърждаването на кралския абсолютизъм в Англия. Разбира се това е процес протичащ в цяла Европа, но войната го улеснява в Англия. Много е по-лесно да се избиват крупни феодали когато воюват два лагера, отколкото ако кралят се мъчи да сломи опозицията на крупните феодали.

[plamen_starbov]

Покрай романтичното название често се пропуска, че тази война всъщност спомага за утвърждаването на кралския абсолютизъм в Англия. Разбира се това е процес протичащ в цяла Европа, но войната го улеснява в Англия. Много е по-лесно да се избиват крупни феодали когато воюват два лагера, отколкото ако кралят се мъчи да сломи опозицията на крупните феодали.

Галахад, това наистина е сложен процес. Преминава се от разпад към централизация на дадена държава. Но можем ли да кажем, че в Англия не е в чак такава степен развит, защото има Парламент, пък и Магна Харта, която дава малка свобода на хората. Вярно, има народно събрание и във Франция, например, но там абсолютизмът твърдо се налага.

[Warlord]

Властта на парламента по време на войната е доста отслабнала поради масовите подкупи и интригите на граф Уоруйк "Производителя на крале".

Освен всичко друго се счита, че с тази война се слага край на Средновековието в Англия. Създава се нова аристокрация и се централизира властта, с което започва новата епоха в Английската история - абсолютизма.

[glishev]

В "Хеликон" за 26 лв. се продава книга, която създава чудесна представа за английския петнайсети век: "Malory: the Life and Times of King Arthur's Chronicler" от Кристина Хардимънт. Книгата е много повече от опит за биография на Томас Малори, автора на "Смъртта на Артур" - тя е и много богата картина на епохата.

[Gloster]

Войната не свършва с победа на Ланкастър.Изходът е компромис.

Графът на Дарби,който решава последната битка през 1485 в полза на Хенри Ричмънд е привърженик на Йорките.

По-скоро в лагера на Йорките избухват междуособици и затова се провалят.А ако Хенри 7 не се беше омъжил за Елизабет,също нямаше да се задържи дълго.

Редактирано Август 10, 2012 от Gloster

[glishev]

Войната направо си завършва с победа за Йорк. Друг е въпросът, че йоркистите също се избиват помежду си (не без помощта на недобитите ланкастърци, които пък, естествено, търсят мъст), пък и смяната на лагерите е често явление.

За мен е интересно, че Войната на Розите фактически не пречи и на двете страни да поддържат позакъснели амбиции за Франция, същевременно да я ползват за убежище... в края на краищата тази война е лебедовата песен на англо-нормандската аристокрация.

[Gloster]

На мен ми е интересна съдбата на двата принца в Тауър.

Кой ли ги е убил?

Не са открити останките им.По-късно се появява претендент че е един от принцовете,но е съмнително тъй като Хенри 7 го екзекутира,а пък ако беше истинския едва ли ще го направи публично,все пак е женен за сестра му.

Но може да ги е убил тайно.

Редактирано Август 10, 2012 от Gloster

[glishev]

Е, как кой, твоят епоним - Ричард, дук Глостър

[Gloster]

Няма доказателство.

Иначе доколкото знам има само някакви слухове че Ричард е поръчал на някой си Тиръл.

Като този Тиръл за разлика от останалите поддържници на Ричард не е убит,даже е пазен и му е даден някакъв пост от Хенри 7.Както се казва личи си кой го е пазел и кой може да му е поръчал това-онова........

Редактирано Август 10, 2012 от Gloster

[glishev]

Мастър Уил цяла пиеса е написал по въпроса, хайде холан

[Gloster]

Ако говориш за Шекспир,пиесата е много добра,но според нея-

-Ричард почва да убива още когато е на 3 години.На толкова е когато е убит Съмърсет.

-Ричард е убил синът на Маргарита.Няма доказателства как и кой го е убил.

-Ричард е убил Крал Хенри Шести.Мнооого малко вероятно.

-Ричард е убил брат си Кларънс.Отново невярно.

-Ричард е убил жена си Ана,което е абсурдно.....

http://www.richardiii.net/

Пп-при Шекспир е така.Добрия крал Дънкан от Макбет си е класически убиец например.

Редактирано Август 10, 2012 от Gloster

[glishev]

Естествено, това си е така (отнасяш плюсче). Но така или иначе, покрай тая пиеса Ричард е станал нещо като образ на абсолютното зло. Много й се кефя.

Редактирано Август 10, 2012 от glishev

[Gloster]

Пиесата е силна,като изключим характера на Ричмонд.Той е твърде изкуствен,един вид добрия принц от приказките.

Може би Шекспир го е създал с неудоволствие такъв,но все пак внучката му е кралица.

Дори Хенри 8 е обаче представен като добър крал и то в пиеса от 1613.

Но пък от друга страна и Макдъф е много по-слаб и незабележителен образ от Макбет,нищо че го убива.

Може би идеята на Шекспир е и Ричард и Макбет да бъдат убити не от герой,които са им равностойни като характер.

А в пиесата "Ричард 3" най-силна е сцената с Ричард и Ана.Тя е направо уникална.

[glishev]

Не ми се пуска чак отделна тема за това, така че идва тук като постинг.

Пол Кендъл пише, че с натрупването на имения и високи длъжности в Северна Англия между 1472 и 1483 бъдещият Ричард ІІІ всъщност се стреми към създаването на свой апанаж - нетипично за Англия, но пък доста подобно на палатината в Свещената империя или на Бургундия при династията Валоа. Това на практика означава, че Ричард няма амбиции за трона (не и преди смъртта на младия Едуард V, за която не знаем дали е виновен), но че пък при малко по-друго развитие на събитията е можел да се превърне в дестабилизиращ фактор на Острова и основател на нов династичен клон, нов център на власт... такива ми ти работи.

Би била любопитна съдбата на Англия (и на Ричардовите владения) при подобни обстоятелства. Дали при евентуално царуване на Едуард V или на реалния Хенри VІІ апанажът на Ричард би се запазил или би имал друга съдба - например да бъде върнат към Англия или пък да премине към Шотландия? И дали единството на системата при свикването на Парламента би било фактор за връщането на апанажа към Англия? И дали евентуален сепаратизъм около Йорк не би довел до подобни тенденции в Уелс или в англо-ирландския Pale? Темата е още по-интересна предвид предстоящия референдум за бъдещето на Шотландия

Хубаво е да се припомни, че Ричард е имал син и наследник (също на име Едуард), тоест би могъл да се получи един такъв "бургундски" (или "видински", ако щете) епизод в английската история.

И като казах "видински" - любопитно е, че при всичките си граждански войни Англия в дългосрочен план не само се запазва като единно кралство, но и печели сериозно законодателно развитие (това - като храна за размисъл относно българското Средновековие в сравнение). Северна Англия приключва със сепаратистките си опити още преди нормандското завоевание. Шотландци понякога са превземали Йорк (както и самият Ричард е превземал Единбург), но това не води до трайни и сериозни промени на границата. Нортъмбърленд има диалектни разлики с Юга и дори самостоятелен архиепископ, но няма такова нещо като Парламент на областта (за разлика от старорежимна Франция, която има 14 парламента). Дали пък тъкмо Парламентът, започнал да се оформя още от началото на ХІІІ в., не е факторът, който скрепва Англия в трайно единство?

Малко разпилени размисли, но пък ми се струва любопитно. Разбира се, Кендъл може и да не е прав в тезата си за Ричард като "Лорд на Севера" и всичко това да са празни спекулации.

[Drake]

Преди известно време в един друг форум бях пуснал тема за една малко позната у нас битка през "Войната на розите". Това сражение е известно с два особени "рекорда" - като бойното поле събрало най-много longbowmen (английски стрелци) ever и за най-кръвопролитната битка водена някога на територията на Великобритания. Ако за някой представлява интерес може да я прегледа тук

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?12439-Таутън-29-март-1461-г:

[КГ125]

Ухуу, Дрейк, чудесен материал!!!

Какво стои зад тази война? Не е само родово съперничество? В последното изречение си го казал - търговците и новата аристокрация стават опора за абсолютизма на Тюдорите.

Прототип на бъдещите абсолютни монархии срещу големите феодали??

Редактирано Декември 2, 2013 от КГ125