Цензурирана ли е "История славянобългарска"!

[Иванко Тертер]

Тази трета глава липсваше доскоро в литературното историческо пространство. И продължава да липсва още в повечето проверени от мен източници. Та фигурира ли наистина тази трета глава в текста на св. Паисий или не? Ако фигурира, кога и защо е цензурирана.

Това е цензурираната глава, която фигурира в издание на "Историята..." от 1914 г.:

Историческо събрание за българския народ

Изпърво откъде са произлезли (българите), понеже ни се случи много пъти да прочитаме различни ръкописни и печатни истории, които русите и московците са издали отделно за славянския род: откъде са повели своето племе и после как се отделили от тях българите и дошли, та се заселили в българската земя.

Когато бог потопил при Ноя целия човешки род, останали само Ной и тримата му синове - Сим, Хам и Афет (Виж Бит:8:14-16, 10 и следв, бел.ред.). И излезли от ковчега с баща си Ноя и четирите свои жени. Всички, които останаха след потопа, били осем души. Ной видял, че целият човешки род на земята е загинал, разбрал, че бог иска от неговото семе и род отново да напълни земята с човешки род, и се зарадвал много, че ще остане славна и незабравима неговата памет на земята довека. Повикал тримата си синове Сим, Хам и Афет и им разделил на три части цялата земя. Когато се умножат на земята техните синове и внуци, да знаят кои племена в коя страна и земя да се заселят. На Сим, първия си син, заповядал да се засели със своето потомство в първата част на земята, Азия. Това е източната земя. В нея се намират раят Едем и Ерусалим, държи докъм Цариград. На втория си син Хам заповядал да се засели в Африка. Това е южната земя. В нея се намират Египет и фараонският народ. На третия син Афет заповядал да се засели в Европа. Това е западната и северната земя. В нея се намират Цариград, Москов, Беч, Рим, Брандибур и целият славянски род. Това заповядал Ной на своите синове и им разделил на три части цялата земя. И оставил им строга заповед да не би синовете му да престъпят това.

Когато изминаха от потопа 529 години, Симовите, Хамовите и Афетовите синове и внуци се умножили и говорели един език. Издигнал се някой си Нефрот от Хамовото племе. Той бил мъдър звездоброец и бил най-силен в онова време между всички хора на земята. Той бил първият цар и мъчител на земята. Съградил град Вавилон и царувал в него. Почнал да обръща среброто и златото в пари и грошове, да вдига войска и да създава война и грабеж на земята. Този богопротивен Неврот изпърво събрал своите хора, що били на земята, и им рекъл: "Да започнем стълп (кула) на земята, да е висок до небесата. Ако стане пак потоп или огън на земята, да не може бог да ни погуби, както погуби първите хора на земята." Така замислил този Неврот богопротивно дело. И послушали го всички хора и започнали да правят стълп. Трудили се четиридесет години и го издигнали високо до облаците. И едни падали от силен вятър и се пребивали, а други умирали от слънце и от студ. И падала тая сграда от вятъра и ги убивала, и безброй човеци загинали в това дело. Но Неврот не се отказвал от своето намерение и искал да иззида тоя стълп до небесата. Но милосърдният бог видял как човешкото безумие и измама се трудят залудо и им забранил - да не се богопротивят и да не се мамят напразно. Там разделил езиците им на седемдесет и два, а те всички забравили първия си език и не си разбирали един другиму кой що говори, забъркали се и изоставили да правят оня стълп.

И разделили се езиците на Симовото племе на 15, на Хамовото племе - на 32 езика. Ной проклел това племе. То се било най-много размножило, от него произлезли най-мръсните народи и езици. Афетовото племе се разделило на 15 езика. И така от ония езици по божие повеление, както бил заповядал праведният Ной на своите синове, тръгнало Симовото племе и останали в Азия, а Хамовото племе в Африка, но били много, от тях останали и в Азия и се умножили на 37 царства, но били малки. Сетне евреите ги изтребили. Исус Навин е от тая земя. И наследили евреите земята Ханан според писанието, победили аморейския цар Сион и васанския цар Ога и цялото Хананско царство. Ханан бил Хамов син, неговото племе се наричало ханани. То било най-проклетото между всички племена на земята. От него произхожали седем народа, тук били и циганите. Тия седем народа разделени на 37 царства, победили и изгонили евреите и взели от тях Палестина и Ерусалим. Бог обещал тая земя отначало на Аврам и я дал после на евреите - евреите са от Симовия род. Евер не послушал Неврота, неговият дом и синовете му не отишли да помагат на Неврота за онзи стълп. Евер се боял от бога и в неговия дом само останал онзи пръв и стар език. Аврам бил от неговия род, по неговото име Евер се нарекли евреите и еврейският народ до днес. Афетовото племе се разделило на 15 народа. Всички тия народи преминали Черно и Бяло море и се населили в земята Европа.

Афет имал един син, наричали го Мосхос. На Неговото племе и род се паднал и от него се отделил нашият славянски език и се наричал Мосхосов род и език. Тоя род и език отишъл на север, гдето е сега Московската земя, и по онзи свой прадед Мосхос нарекли Москва реката, гдето най-напред се заселили, а по нея и селището. После постепенно го превърнали в град, там поставили царския престол и поради това всички се нарекли московци - и до днес. В Московската земя има една страна, нарича се Скандавия. Както се разпръснали най-напред, ония, които били в тая страна, нарекли ги скандавлани. Тия скандавлани след много години и време, като се умножили в оная земя, дигнали се от нея, отишли на запад и намерили там земя покрай Окиан-море. Това море се нарича Балтско и Помариско. И се заселили тия скандавлани там покрай Брандибур, а по това име сандавлани после нарекли тоя род славяни - и до днес. Ония, които останали там, се зоват славяни. Кръстили ги свети Кирил и Методий и заради тях нарекли нашите книги и целия род и език славянски род. Те говорят славянски език най-правилно и най-чисто и говорят много думи, подобни на българските, но сега държат римска вяра и воюват на страната на немския цар. Римляните ги подчинили под властта и вярата на папата. Тия славяни са от един род и език с българите. Когато се населили в оная земя край немците и брандебурите, по едно време се подигнал много народ от тях и отишли пак в Московската земя, но москалите и русите не ги пуснали в своята земя и станала голяма война и бран. Тук във войната славяните победили, отново влезли в оная земя и се заселили край голямата река Болга, която тече от юг към север през Московската държава и се влива в Окиан-море. Поради тая река Болга, славяните се нарекли болгари - и до днес - и били в оная земя много години и времена до 328 г. от рождество Христово.

В това време царувал в Цариград цар Уалент. Ония българи имали намерение и съгласие да търсят добра и плодородна земя, дигнали се от оная земя и река много народ и дошли в Маджарската и Влашката земя. Пратили при цар Уалент, молили се да ги пусне през Дунав да се населят покрай Дунава и Тракия. Българите обикнали тая земя, обещали на цар Уалент да бъдат покорни на гърците и римляните и да им помагат във война. Уалент заповядал на българите да преминат Дунав в Тракия и да се поселят покрай Дунав и Черно море до Морава и Хършава и да пазят границите на гърците от готите, скитите, аварите - това са татари и маджари. Така българите преминали по това време река Дунав, населили се първо покрай Дунав. Едни българи останали с един свой войвода в Панония с аварите и маджарите и бил много години заедно с маджарите. По това време гърците не знаели, че българите се наричат българи, но ги наричали готи и хуни. Те наричали готи всички народи, които произхождали от север, както днес ги наричат татари. Назовавали много народи с това име. По-късно във времето на цар Теодосий разбрали и ги наричали болгари и воргари, защото гърците нямат буквата "б", но пишат "в" вместо "б" и казват воргари, а не болгари. Така българите намерили добра и изобилна земя и се заселили.

Но не били научени да се покоряват на царе, а били свирепи и диви, безстрашни и силни във война, люти като лъвове. Един отивал срещу десет без страх, както и досега от север излиза всесилен и мощен във война и бран народ. Такива били в началото българите, силни и яки във война. В първата част на Барония, на лист 567, пише: "Българите са страшни за целия свят, малък народ, но непобедим." Така и гърците пишат в своите истории: "Българите са диви и непобедими във война." И пак: "Лют е българският народ и непобедими са във войните." Много пакости са правили на гърците и римляните, затова така ги наричат. Тъй тези българи след късо време се вдигнали срещу гръцката земя и правели пакост на гърците, затова цар Уалент тръгнал с войска против тях, на по божия воля българите и готите победили Уалента във войната. Той побягнал, те го преследвали и настигнали при Едрене, Той се скрил със своя везир в един плевник. Те запалили плевника, там цар Уалент изгорял с везира си. Тъй писали за Уалент в неговите деяния: "Обезумя цар Уалент и пусна готите, преминаха Дунава и се населиха в Тракия. После беше победен и изгорен от тях." Тук е явно, че българите по онова време се наричали готи и конен народ и досега пребивават покрай Дунав и Тракия, а по онова време именували ги готи поради татарите. Така българите се вдигнали в това време и завладели много място от гърците - цялата Търновска, Видинска и Нишка епархия, - станали независими и се заселили нашироко по тия епархии.

След цар Уалент цар станал Теодосия. Той отишъл с войска срещу готите и българите и ги усмирил. Отнел от тях град Свищов, но не можал съвършено да го покори под римска власт. Те от онова време се отделили съвсем и били независими. И макар по малко се умножавали, засилвали и побеждавали много пъти гърците и римляните, взимали от тях земя и място и тъй после завзели цяла Тракия, Македония и част от Илирик. И населили се българите в тая земя и досега, както се вижда. В тия времена гърците проклинали най-напред цар Уалент, че пуснал българите през Дунав в римската държава. Но то било воля божия да се насели славянобългарският народ в тая земя. И издигнал бог царството на българите против гърците и смирявал ги бог много пъти с тоя малък и прост български народ. Най-сетне те намерили толкова хубава и изобилна земя. Римското царство било силно и славно на земята, но българите посред гърците и римляните усвоили и завладели много зема и царували през толкова години самостоятелно и славни. Понякога гърците ги побеждавали и искали да ги покорят под своя власт, но бог отново издигал силни и храбри царе у българите и тъй те пак побеждавали и освобождавали своя български народ от гръцко и римско поробване, както по-нантатък се казва в тази историйка за десет царе и двама крале, които били най-силни и благополучни между другите български царе. Виж техните дела, читателю, и познай истината. Тук накратко написdхме (за тях).

Батоя, крал силен и храбър в битките, взел земята на Нишката епархия, Скопската и цялата Охридска земя и патриаршия, колкото заповяда, и поставил престола си в Охрид, Юстиниановия град. После светият крал Тривелия бил завзел цялата маджарска земя. И владели я българите много години, и имали маджарите за свои данъкоплатци. Сетне цар Крун и Михаил завзели от гърците епархиите Софиска, Филибелиска, Самоковска, Щипска, Струмичка и Едрене и заселили по тия страни и епархии български народ. След това Йоан Калиман, син на стария цар Асен, взел от гърците Драмска, Среска, Мелничка и Солунска епархия, изгонил оттам гръцкия народ и заселил българи. Така и в Едренелиската страна той заселил българи. Тия пет царе най-много разпространили и разширили земята на българите и ги заселили по тия епархии, както се каза. И до днес българите седят и живеят в тая земя.

Пак да дойдем на първия разказ. Ония българи, които останали в Панония заедно с маджарите, вдигнали война и крамоли при избора на нов крал. Българите не искали да имат крал от маджарския народ. Затова маджарите се вдигнали срещу българите. били твърде много и изгонили всички българи от Панония, т.е. Банат, Панония и Срем. Тия българи, девет хиляди, се вдигнали и отишли във Франция, при крал Догобарда, поискали място да се заселят там. Той ги измамил, пръснал по чужди домове, заповядал на своите и ги избили всички за една нощ с жените и децата им. Другите от тях имали за свой княз Алeцека, отишли при краля Грималда и измолили място да се заселят там. Той им дал място и се населили край Бяло море. Те пак се наричат славяни, а гърците ги наричат славуни. Повечето са лодкари по морето, работят на венецианците. Така маджарите сторили зло на панонските българи и ги изгонили, затовапо-късно светият крал Тривелия им отмъстил здраво, както ще се рече.

Българите, които били покрай Дунав, имали за свой крал Вукича. В 450 г. те нападнали крал Догобарда, който избил деветте хиляди българи, победили го, убили го в боя, пленили цялата негова земя и пак се върнали в своята земя.

В 495 г. българите имали за свой княз Драгича. Те нападнали Франгия и Илирик, разбили гръцката войска, първия и силния между тях цар Анастасия, избили 400 000 и пленили много земя и народ. Цар Анастасия изпратил на българите злато и дарове и си купили мир. Тоя Драгич пръв взел данък от гръцкия цар Анастасия.

След Драгича се вдигнал крал Борис, тръгнал среще крал Акума и го хванали в сражение, довели го жив в България. Така хванали в битките и маджарския крал Теодорика и го довели вързан в България. После българите отишли сами, с малко войска нападнали крал Муда. Той ги победил и поробил. Пратил ги на гръцкия цар Юстин, той ги разпръснал по Аморея и Армения. Затова после във времето на Юстиниана Велики българите нападнали Тракия до Едрене. Цар Юстиниан не могъл да им се противопостави, пратил на българите пълна колесница злато и многоценни дарове и сключил с тях мир, та българите взимали данък и от Юстиниана в онова славно негово царство. Откакто българите излезли от Волга и дошли край Дунав, изминали 300 години. Имало много вождове и князе през тия години, но само пет от тях, които се наричали крале, се именуват до крал Батоя. Имали престола си във Видин и в Свищов покрай Дунав.

В 678 г. се вдигнал отново силният и благополучен крал Батоя, тръгнал с голяма сила към Цариград във времето на шестия събор, и направил цар Константина свой данъкоплатец ца много време. Взел от гърците цялата Охридска земя и поставил в Охрид кралския престол и българска крепост. Крал Батоя бил славен в сраженията и страшен за околните кралства. Както казахме, много време двама римски царе му давали данък.

В лято господне 678 цар бил Константин Погонит, във времето на шестия събор. Българският народ се засилил и възмогнал много. В това време се вдигнал българският крал Батоя, силен и страшен за гърците. Летописецът Теофан говори: "Когато, прочее, българите дойдоха срещу кесаря с голяма сила, той пожела да се помири и обеща да им дава данък всяка година, ако и това да беше голям срам за римското царство. Голямо чудо било да се чуе как тоя римски цар взимал данък и от турците, а и от други околни царства, но от тоя страшен народ бил победен и давал данък на крал Батоя." И подред именува в историята всички български царе, които са царували след него, но ония, които изпърво са били крале, не са всички вписани в летописа.

Крал Батоя отново имал голяма война с цар Юстиниан, Константинов син. Най-напред гърците победили, взели от България Илирик и го разорили целия, а когато цар Юстиниан се върнал, българите го обсадили в едни тесни места и съвършено разбили гръцката войска, та царят едва избягал с дружина в Цариград. Така и той отново обещал да дава данък на цар Батоя. След това Юстиниан имал война с арапите, но и от тях бил победен. На другата година пак събрал нова войска, нападнал България и разорил две местности, наричан Мизии, които неговия баща бил дал на българите, за да има мир с България. Но когато се връщал с много плячка в Тракия, българите го нападнали и разбили гръцката войска. Царят се върнал назад и така с молба сключил мир с българите. След тоя мир българския крал Батоя умрял. Като си сътворил незабравима памет, той направил свои данъкоплатци римските и гръцки кесари Константин, Ираклиев син, и Юстиниан ІІ. При своята смърт крал Батоя имал голяма жалост, че не умрял във война. Каел се и говорил: "Велика съдбо и нуждо, защо не ми даде още малко живот, за да умра юнашки на война с меч в ръцете си?"

това са всички глави от пълната версия на "Историята..."

Ползата от историята

Славянобългарска история

Историческо събрание за българския народ

Тук внимавай читателю, ще кажем накратко за сръбските крале

Пак завършваме разказа за Константин Шишман

Тук е потребно да се съберат заедно имената на българските крале и царе. Колкото се намират. И кой след кого е царувал

Събрано накратко колко знаменити били българските крале и царе

За славянските учители

Тук събрахме накратко имената на българските светци, колкото са просияли от българския народ в последно време

Послесловие

Накратко съдържание на текста: Паисий засяга историята на българите от библейски времена, указва че погрешно са наричани от гръцки летописци като хуни и готи, след това вече гръцките летописци узнали грешката си и говорели само за българи, указва че V и B в гръцките летописи Булгари/ Вулгари е едно и също, защото нямат буквата "б", но пишат "в" вместо "б" и казват воргари, а не болгари и т.н. В общи линии Паисий изглежда в съвсем друга светлина, като сериозен историк, който умее да анализира и да прави критика на факти и събития, а не изглежда на непрофесионален ентусиаст прочел случайно попаднали му книжка-две и взел та ги компилирал...

http://www.pravoslavieto.com/books/history_paisij/index.htm - тук е пълна версия

http://www.zapiski.info/view.php?id=97 - тука също е пълната версия

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=15&...=92&Level=1 - тук липсва посочената глава

не съм гледал в издания опреди 10-20 години дали е публикувана трета глава. До дни ще сверя от старите си книжки.

Има ли я тази глава в оригинала? Защо е цензурирана? Кога?

[Galahad]

И защо да е цензурирана. Просто не е слажена цялата, пък и никой не твърди, че е цялата. Ама след като си свършил черната работа може да представиш разпознатия текст на съотв. сайтове и предполагам, че ако не е имало творчески подход като с някои наскоро появили се пасажи от Библията - то на драго сърце ще се съгласят да допълнят текста.

Ами то дори на сайта на Зиези не са целите текстове на историите -напр. като е пуснал Зографската история е прескочил предното съчинение, в което има интересен автохонен пасаж.

[Иванко Тертер]

И защо да е цензурирана. Просто не е слажена цялата, пък и никой не твърди, че е цялата. Ама след като си свършил черната работа може да представиш разпознатия текст на съотв. сайтове и предполагам, че ако не е имало творчески подход като с някои наскоро появили се пасажи от Библията - то на драго сърце ще се съгласят да допълнят текста.

Ама това нормално ли е? Ако не е цялата "История славянобългарска" защо не е отразено, че е само част, а се манипулира читателия?

За бога, това е най-важната глава от всичките строго исторически в текста. Там са корените на българската история и според Паисий.

Явно във втората половина на ХХ век тази глава е била неудобна с нещо? Да не би да е с това, че св. Паисий не брои за живи славяните и е наясно че това е прякор даден от историците на много по-късен етап /както е станало с Източна Римска Империя - прякор Византия/?

Утре ще видя в старите книжки от 70-80 те г. на ХХ век и ако там я няма тази глава, просто Паисий е бил най-безразсъдно обруган. С тази глава Паисий просто коренно обратно звучи от налаганото за него мнение.

[RIZAR]

Галахад ,игнорирането на историческите сведения може и да нормално за апаратно -академичните историци,но защо ,честно не проследим ,колко са писменните извори споменаващи за тракийска и скитска писменности.

Зимата ти пуснах едно много логично и свръхкритично изследване на Георги Сотиров, който потвърждава наличието на тракийска писменост.

Аз много пъти добавях и сведенията от Византийската пасхална хроника от 6-7век. свръхигнорирана от "академиците" поради наличието на отдавна "изчезнали имена на народи в нея".

Първото което се сещам за цензура е например и тоава,че Пространното Житие на Св.Кирил от 11/24май ,което е безобразно орязано.

1.В Чети-Минеите на митрополит Макарий има едно дълго предисловие за етническия състав и история на на народите сред които са проповядвали св.Кирил и Методий.

2.Ако св.Кирил споменава алани и хуни сред народи притежаващи писмена ,то аз лично нямам никакви намерения да се съмнявам в твърденията му.

[Иванко Тертер]

Първото което се сещам за цензура е например и тоава,че Пространното Житие на Св.Кирил от 11/24май ,което е безобразно орязано.

1.В Чети-Минеите на митрополит Макарий има едно дълго предисловие за етническия състав и история на на народите сред които са проповядвали св.Кирил и Методий.

2.Ако св.Кирил споменава алани и хуни сред народи притежаващи писмена ,то аз лично нямам никакви намерения да се съмнявам в твърденията му.

Как алани и хуни ще са изезнали, като самия Константин Багрянородни в "За управление на империята" споменава особено аланите, които по това време /ІХ-Х век/ са много мощни и имат държава със статут на царство - равен българския владетел и духовни синове на константинополския император! До идването на монголо-татарите аланите са Фактор /главно Ф/ в кавказкия и черноморски регион. Кой да знае това по-добре от съвременниците им? Другото е стъкмистика от по-нови академични среди, на които явно сметките не им излизат и за да излязат резват тук-там важни обстоятелства от произведенията.

p.s. В книжка от 1989 г. на "Историята.." тази глава фигурира, на по-ранни не съм проверявал. Там е важното, през 80-те г как да е лека полека започна разведряване в научната сфера.

[Баджанак]

Относно тази част, нима няма копие на оригиналния документ в НИМ?

Не ми се вярва, че преди да я върнем на гърците не сме я сканирали и копирали и анализирали в детайл.

Попитай в НИМ и ако имат копие, то то ще е налично за свободно четене и съотв. да се свери наличността на този текст.

[КГ125]

Това е много добра идея!

[Аспарух IYI]

Ама това нормално ли е? Ако не е цялата "История славянобългарска" защо не е отразено, че е само част, а се манипулира читателия?

Защо да ни затормозяват с текстове, които не отговаря на съвременните тенденции на великобългарската пропаганда.

Не само история славяноболгарска е цензурирана.

Я да погледнем редакциите на житията, дори преводите на каменните надписи се редактират според конюнктурата.

и ичиргу боила и кана боил колобъра и Кавханът СРЕЩУ СМОЛЯНИТЕ

за една нощ се превръща в ...

и ичиргу боила и кана боил колобъра и Кавханът ПРИ СМОЛЯНИТЕ

[КГ125]

Кога и кой е направил тази промяна? В кой превод? Как е в оригинала, коя е гръцката дума? Кой от надписите е, къде е колоната?

Като твърдиш такова нещо, дай горните сведения?

Редактирано Март 25, 2009 от КГ125

[nik1]

Кога и кой е направил тази промяна? В кой превод? Как е в оригинала, коя е гръцката дума? Кой от надписите е, къде е колоната?

Като твърдиш такова нещо, дай горните сведения?

Първият (по ред) надпис е този, в които се съдържа цитатът за "Кавханът и Смоляните"

http://samoistina.at.ua/2/make/Philippi_Inscription_1.JPG

http://samoistina.at.ua/2/make/Philippi_Inscription_2.JPG

Трябва да помолим Практор, или друг съфорумец с познания по гръцки език да ни го приведе..

Доколкото чета по-долу в източниците - и двете форми /"Кавханът срещу Смоляните", "Кавханът при Смоляните"/ са в научно или научно-популярно "обръщение":

http://www.google.bg/search?client=firefox...%B5%D0%BD%D0%B5

[Аспарух IYI]

Кога и кой е направил тази промяна? В кой превод? Как е в оригинала, коя е гръцката дума? Кой от надписите е, къде е колоната?

Като твърдиш такова нещо, дай горните сведения?

Владетелят от бога на много българи Персиан изпрати кавкана Исбул,

като му даде войски и ичиргу-боила и кана-боила колобъра; и кавканът срещу смоляните.

Става въпрос за замяната на думата "срещу" със думата "при" в редица български публикации с цел преиначаване на исторически факти. Срещал съм и в български учебник да се говори не за военен поход срещу смолените, а въпросното събитие се представя едва ли не като мирно приятелско посещение.

[Харамията]

Ами тази глава е доста ключова според мен и точно за това е отстранена от комунистическите цензури! Освен това има и един такъв момент, че някои преписи на Паисиевата история са различават и са с добавки от местните писари, които са добавяли на съответните места неща за историята от техните библиотеки (по-късно някои неща са загубени, но преписите са останали и така са съхранени до наши дни)! Проблемът е , че никой от изследователите не се е сетил да изследва внимателно преписите и да ги сравни; аз поне не знам за такова изследване, а преписите запазени до днес са над 60 (един мой познат твърдеше, че са над 300)!

[Doris]

Аз имам ученическо издание на ИК "Пан" от 2002 г.

Тази глава я има , само че е озаглавена:

"Историческа сбирка за българския народ"

[Galahad]

Паисиевата история си е издавана у нас цялата многократно в случаите, когато се издава като цяло произведение. Когато се издава в христоматия, тя и всички останали съчинения (освен много кратките) обикновено се дават в откъси. Какво има в откъса зависи от предназначението на христоматията - да речем в ист. христоматия най-важни са биогр. данни за Паисий защото той е видна ист. личност, а сведенията са от първа ръка. Ако е литературна - то по се набляга на предговорите, тъй като са повече с литературна, отколкото с ист. стойност.

Втори е въпросът как се списват някои наши сайтове - в смисъл, че правенето им става основно с крадене от други. Само че ако на един сайт откъсите са в раздел "Христоматия" или "Откъси", това означава, че има някаква подборка. Когато обаче се направи копи-пейст и се сложи на друг сред цели произведения излиза че е цялото. В много случаи този, дето обира чуждите сайтове не мисли много-много какво точно взима, а просто си пълни своя. Лошото е, че при нас не се сочи и източника, та този дето чете, да може да свърши това, дето е пропуснал този, дето е копирал, т.е. да провери в източника какво е взето и какво е било сложено там. Въобще с информацията нещата са като със всяка стока - трябва да се внимава какво и от къде се чете.

Иначе причините едно нещо да се слага отчасти са много: при книжно издание така се намаля себестойността на продукта; когато произведението е голямо и на чужд език така се взима същественото, като усилията да се преведе не толкова необходимата част се хвърлят да се направи превод на други откъси от други произведения, където също има доста важна информация и т.н. За съжаление в соц. периода често се правеха съкратени издания без много-много да се обяснява, че това са само откъси от друго произведение (напр. аз имам "Гаврош" - "Козета", което обаче не са отделни творби, а откъси от "Клетниците"). Друг забавен подход, много използван преди 9.9.1944г. е издаването на малки книжки с преразкази на по-големи творби (напр. май "Прерията в пламъци" си беше преразказ на част от "Винету"). Но това е друга тема. В случая няма цензуриране, а ползване на некоректни сайтове.

Редактирано Ноември 11, 2009 от Galahad

[Aspandiat]

Иванко, винаги намираш как да изненадаш хората с интересни неща

В изданието от 1972 г. тази глава я има. Но тази глава е орязана в това издание, предполагам и в други, а пък ти казваш, че в някои направо е пропусната.

Пасажите, които според мен са изрязани съм ги дал в получерно. Не ми е подръка сега изданието от 1972 г., но съм почти сигурен, че болднатите откъси там липсват. Обърни внимание, че всички те са свързани с това, че българи има на Балканите преди славяните. И това вече може да обясни защо нашенските панслависти и верни слуги на руснаците ("москалите" на Паисий) са ги излязали.

Историческо събрание за българския народ

Изпърво откъде са произлезли (българите), понеже ни се случи много пъти да прочитаме различни ръкописни и печатни истории, които русите и московците са издали отделно за славянския род: откъде са повели своето племе и после как се отделили от тях българите и дошли, та се заселили в българската земя.

Когато бог потопил при Ноя целия човешки род, останали само Ной и тримата му синове - Сим, Хам и Афет (Виж Бит:8:14-16, 10 и следв, бел.ред.). И излезли от ковчега с баща си Ноя и четирите свои жени. Всички, които останаха след потопа, били осем души. Ной видял, че целият човешки род на земята е загинал, разбрал, че бог иска от неговото семе и род отново да напълни земята с човешки род, и се зарадвал много, че ще остане славна и незабравима неговата памет на земята довека. Повикал тримата си синове Сим, Хам и Афет и им разделил на три части цялата земя. Когато се умножат на земята техните синове и внуци, да знаят кои племена в коя страна и земя да се заселят. На Сим, първия си син, заповядал да се засели със своето потомство в първата част на земята, Азия. Това е източната земя. В нея се намират раят Едем и Ерусалим, държи докъм Цариград. На втория си син Хам заповядал да се засели в Африка. Това е южната земя. В нея се намират Египет и фараонският народ. На третия син Афет заповядал да се засели в Европа. Това е западната и северната земя. В нея се намират Цариград, Москов, Беч, Рим, Брандибур и целият славянски род. Това заповядал Ной на своите синове и им разделил на три части цялата земя. И оставил им строга заповед да не би синовете му да престъпят това.

Когато изминаха от потопа 529 години, Симовите, Хамовите и Афетовите синове и внуци се умножили и говорели един език. Издигнал се някой си Нефрот от Хамовото племе. Той бил мъдър звездоброец и бил най-силен в онова време между всички хора на земята. Той бил първият цар и мъчител на земята. Съградил град Вавилон и царувал в него. Почнал да обръща среброто и златото в пари и грошове, да вдига войска и да създава война и грабеж на земята. Този богопротивен Неврот изпърво събрал своите хора, що били на земята, и им рекъл: "Да започнем стълп (кула) на земята, да е висок до небесата. Ако стане пак потоп или огън на земята, да не може бог да ни погуби, както погуби първите хора на земята." Така замислил този Неврот богопротивно дело. И послушали го всички хора и започнали да правят стълп. Трудили се четиридесет години и го издигнали високо до облаците. И едни падали от силен вятър и се пребивали, а други умирали от слънце и от студ. И падала тая сграда от вятъра и ги убивала, и безброй човеци загинали в това дело. Но Неврот не се отказвал от своето намерение и искал да иззида тоя стълп до небесата. Но милосърдният бог видял как човешкото безумие и измама се трудят залудо и им забранил - да не се богопротивят и да не се мамят напразно. Там разделил езиците им на седемдесет и два, а те всички забравили първия си език и не си разбирали един другиму кой що говори, забъркали се и изоставили да правят оня стълп.

И разделили се езиците на Симовото племе на 15, на Хамовото племе - на 32 езика. Ной проклел това племе. То се било най-много размножило, от него произлезли най-мръсните народи и езици. Афетовото племе се разделило на 15 езика. И така от ония езици по божие повеление, както бил заповядал праведният Ной на своите синове, тръгнало Симовото племе и останали в Азия, а Хамовото племе в Африка, но били много, от тях останали и в Азия и се умножили на 37 царства, но били малки. Сетне евреите ги изтребили. Исус Навин е от тая земя. И наследили евреите земята Ханан според писанието, победили аморейския цар Сион и васанския цар Ога и цялото Хананско царство. Ханан бил Хамов син, неговото племе се наричало ханани. То било най-проклетото между всички племена на земята. От него произхожали седем народа, тук били и циганите. Тия седем народа разделени на 37 царства, победили и изгонили евреите и взели от тях Палестина и Ерусалим. Бог обещал тая земя отначало на Аврам и я дал после на евреите - евреите са от Симовия род. Евер не послушал Неврота, неговият дом и синовете му не отишли да помагат на Неврота за онзи стълп. Евер се боял от бога и в неговия дом само останал онзи пръв и стар език. Аврам бил от неговия род, по неговото име Евер се нарекли евреите и еврейският народ до днес. Афетовото племе се разделило на 15 народа. Всички тия народи преминали Черно и Бяло море и се населили в земята Европа.

Афет имал един син, наричали го Мосхос. На Неговото племе и род се паднал и от него се отделил нашият славянски език и се наричал Мосхосов род и език. Тоя род и език отишъл на север, гдето е сега Московската земя, и по онзи свой прадед Мосхос нарекли Москва реката, гдето най-напред се заселили, а по нея и селището. После постепенно го превърнали в град, там поставили царския престол и поради това всички се нарекли московци - и до днес. В Московската земя има една страна, нарича се Скандавия. Както се разпръснали най-напред, ония, които били в тая страна, нарекли ги скандавлани. Тия скандавлани след много години и време, като се умножили в оная земя, дигнали се от нея, отишли на запад и намерили там земя покрай Окиан-море. Това море се нарича Балтско и Помариско. И се заселили тия скандавлани там покрай Брандибур, а по това име сандавлани после нарекли тоя род славяни - и до днес. Ония, които останали там, се зоват славяни. Кръстили ги свети Кирил и Методий и заради тях нарекли нашите книги и целия род и език славянски род. Те говорят славянски език най-правилно и най-чисто и говорят много думи, подобни на българските, но сега държат римска вяра и воюват на страната на немския цар. Римляните ги подчинили под властта и вярата на папата. Тия славяни са от един род и език с българите. Когато се населили в оная земя край немците и брандебурите, по едно време се подигнал много народ от тях и отишли пак в Московската земя, но москалите и русите не ги пуснали в своята земя и станала голяма война и бран. Тук във войната славяните победили, отново влезли в оная земя и се заселили край голямата река Болга, която тече от юг към север през Московската държава и се влива в Окиан-море. Поради тая река Болга, славяните се нарекли болгари - и до днес - и били в оная земя много години и времена до 328 г. от рождество Христово.

В това време царувал в Цариград цар Уалент. Ония българи имали намерение и съгласие да търсят добра и плодородна земя, дигнали се от оная земя и река много народ и дошли в Маджарската и Влашката земя. Пратили при цар Уалент, молили се да ги пусне през Дунав да се населят покрай Дунава и Тракия. Българите обикнали тая земя, обещали на цар Уалент да бъдат покорни на гърците и римляните и да им помагат във война. Уалент заповядал на българите да преминат Дунав в Тракия и да се поселят покрай Дунав и Черно море до Морава и Хършава и да пазят границите на гърците от готите, скитите, аварите - това са татари и маджари. Така българите преминали по това време река Дунав, населили се първо покрай Дунав. Едни българи останали с един свой войвода в Панония с аварите и маджарите и бил много години заедно с маджарите. По това време гърците не знаели, че българите се наричат българи, но ги наричали готи и хуни. Те наричали готи всички народи, които произхождали от север, както днес ги наричат татари. Назовавали много народи с това име. По-късно във времето на цар Теодосий разбрали и ги наричали болгари и воргари, защото гърците нямат буквата "б", но пишат "в" вместо "б" и казват воргари, а не болгари. Така българите намерили добра и изобилна земя и се заселили.

Но не били научени да се покоряват на царе, а били свирепи и диви, безстрашни и силни във война, люти като лъвове. Един отивал срещу десет без страх, както и досега от север излиза всесилен и мощен във война и бран народ. Такива били в началото българите, силни и яки във война. В първата част на Барония, на лист 567, пише: "Българите са страшни за целия свят, малък народ, но непобедим." Така и гърците пишат в своите истории: "Българите са диви и непобедими във война." И пак: "Лют е българският народ и непобедими са във войните." Много пакости са правили на гърците и римляните, затова така ги наричат. Тъй тези българи след късо време се вдигнали срещу гръцката земя и правели пакост на гърците, затова цар Уалент тръгнал с войска против тях, на по божия воля българите и готите победили Уалента във войната. Той побягнал, те го преследвали и настигнали при Едрене, Той се скрил със своя везир в един плевник. Те запалили плевника, там цар Уалент изгорял с везира си. Тъй писали за Уалент в неговите деяния: "Обезумя цар Уалент и пусна готите, преминаха Дунава и се населиха в Тракия. После беше победен и изгорен от тях." Тук е явно, че българите по онова време се наричали готи и конен народ и досега пребивават покрай Дунав и Тракия, а по онова време именували ги готи поради татарите. Така българите се вдигнали в това време и завладели много място от гърците - цялата Търновска, Видинска и Нишка епархия, - станали независими и се заселили нашироко по тия епархии.

След цар Уалент цар станал Теодосия. Той отишъл с войска срещу готите и българите и ги усмирил. Отнел от тях град Свищов, но не можал съвършено да го покори под римска власт. Те от онова време се отделили съвсем и били независими. И макар по малко се умножавали, засилвали и побеждавали много пъти гърците и римляните, взимали от тях земя и място и тъй после завзели цяла Тракия, Македония и част от Илирик. И населили се българите в тая земя и досега, както се вижда. В тия времена гърците проклинали най-напред цар Уалент, че пуснал българите през Дунав в римската държава. Но то било воля божия да се насели славянобългарският народ в тая земя. И издигнал бог царството на българите против гърците и смирявал ги бог много пъти с тоя малък и прост български народ. Най-сетне те намерили толкова хубава и изобилна земя. Римското царство било силно и славно на земята, но българите посред гърците и римляните усвоили и завладели много зема и царували през толкова години самостоятелно и славни. Понякога гърците ги побеждавали и искали да ги покорят под своя власт, но бог отново издигал силни и храбри царе у българите и тъй те пак побеждавали и освобождавали своя български народ от гръцко и римско поробване, както по-нантатък се казва в тази историйка за десет царе и двама крале, които били най-силни и благополучни между другите български царе. Виж техните дела, читателю, и познай истината. Тук накратко написdхме (за тях).

Батоя, крал силен и храбър в битките, взел земята на Нишката епархия, Скопската и цялата Охридска земя и патриаршия, колкото заповяда, и поставил престола си в Охрид, Юстиниановия град. После светият крал Тривелия бил завзел цялата маджарска земя. И владели я българите много години, и имали маджарите за свои данъкоплатци. Сетне цар Крун и Михаил завзели от гърците епархиите Софиска, Филибелиска, Самоковска, Щипска, Струмичка и Едрене и заселили по тия страни и епархии български народ. След това Йоан Калиман, син на стария цар Асен, взел от гърците Драмска, Среска, Мелничка и Солунска епархия, изгонил оттам гръцкия народ и заселил българи. Така и в Едренелиската страна той заселил българи. Тия пет царе най-много разпространили и разширили земята на българите и ги заселили по тия епархии, както се каза. И до днес българите седят и живеят в тая земя.

Пак да дойдем на първия разказ. Ония българи, които останали в Панония заедно с маджарите, вдигнали война и крамоли при избора на нов крал. Българите не искали да имат крал от маджарския народ. Затова маджарите се вдигнали срещу българите. били твърде много и изгонили всички българи от Панония, т.е. Банат, Панония и Срем. Тия българи, девет хиляди, се вдигнали и отишли във Франция, при крал Догобарда, поискали място да се заселят там. Той ги измамил, пръснал по чужди домове, заповядал на своите и ги избили всички за една нощ с жените и децата им. Другите от тях имали за свой княз Алeцека, отишли при краля Грималда и измолили място да се заселят там. Той им дал място и се населили край Бяло море. Те пак се наричат славяни, а гърците ги наричат славуни. Повечето са лодкари по морето, работят на венецианците. Така маджарите сторили зло на панонските българи и ги изгонили, затовапо-късно светият крал Тривелия им отмъстил здраво, както ще се рече.

Българите, които били покрай Дунав, имали за свой крал Вукича. В 450 г. те нападнали крал Догобарда, който избил деветте хиляди българи, победили го, убили го в боя, пленили цялата негова земя и пак се върнали в своята земя.

В 495 г. българите имали за свой княз Драгича. Те нападнали Франгия и Илирик, разбили гръцката войска, първия и силния между тях цар Анастасия, избили 400 000 и пленили много земя и народ. Цар Анастасия изпратил на българите злато и дарове и си купили мир. Тоя Драгич пръв взел данък от гръцкия цар Анастасия.

След Драгича се вдигнал крал Борис, тръгнал среще крал Акума и го хванали в сражение, довели го жив в България. Така хванали в битките и маджарския крал Теодорика и го довели вързан в България. После българите отишли сами, с малко войска нападнали крал Муда. Той ги победил и поробил. Пратил ги на гръцкия цар Юстин, той ги разпръснал по Аморея и Армения. Затова после във времето на Юстиниана Велики българите нападнали Тракия до Едрене. Цар Юстиниан не могъл да им се противопостави, пратил на българите пълна колесница злато и многоценни дарове и сключил с тях мир, та българите взимали данък и от Юстиниана в онова славно негово царство. Откакто българите излезли от Волга и дошли край Дунав, изминали 300 години. Имало много вождове и князе през тия години, но само пет от тях, които се наричали крале, се именуват до крал Батоя. Имали престола си във Видин и в Свищов покрай Дунав.

В 678 г. се вдигнал отново силният и благополучен крал Батоя, тръгнал с голяма сила към Цариград във времето на шестия събор, и направил цар Константина свой данъкоплатец ца много време. Взел от гърците цялата Охридска земя и поставил в Охрид кралския престол и българска крепост. Крал Батоя бил славен в сраженията и страшен за околните кралства. Както казахме, много време двама римски царе му давали данък.

В лято господне 678 цар бил Константин Погонит, във времето на шестия събор. Българският народ се засилил и възмогнал много. В това време се вдигнал българският крал Батоя, силен и страшен за гърците. Летописецът Теофан говори: "Когато, прочее, българите дойдоха срещу кесаря с голяма сила, той пожела да се помири и обеща да им дава данък всяка година, ако и това да беше голям срам за римското царство. Голямо чудо било да се чуе как тоя римски цар взимал данък и от турците, а и от други околни царства, но от тоя страшен народ бил победен и давал данък на крал Батоя." И подред именува в историята всички български царе, които са царували след него, но ония, които изпърво са били крале, не са всички вписани в летописа.

Крал Батоя отново имал голяма война с цар Юстиниан, Константинов син. Най-напред гърците победили, взели от България Илирик и го разорили целия, а когато цар Юстиниан се върнал, българите го обсадили в едни тесни места и съвършено разбили гръцката войска, та царят едва избягал с дружина в Цариград. Така и той отново обещал да дава данък на цар Батоя. След това Юстиниан имал война с арапите, но и от тях бил победен. На другата година пак събрал нова войска, нападнал България и разорил две местности, наричан Мизии, които неговия баща бил дал на българите, за да има мир с България. Но когато се връщал с много плячка в Тракия, българите го нападнали и разбили гръцката войска. Царят се върнал назад и така с молба сключил мир с българите. След тоя мир българския крал Батоя умрял. Като си сътворил незабравима памет, той направил свои данъкоплатци римските и гръцки кесари Константин, Ираклиев син, и Юстиниан ІІ. При своята смърт крал Батоя имал голяма жалост, че не умрял във война. Каел се и говорил: "Велика съдбо и нуждо, защо не ми даде още малко живот, за да умра юнашки на война с меч в ръцете си?"

[Doris]

В нашата квартална библиотека има издания от 1966, 1967 и 1976 на издателство Български писател . Във всичките тая глава я има цялата, току що проверих.

В нета, на slovo.bg я няма въпросната глава, но това не може да се нарече цензура, а пропуск.

В този форум има тема -Паисиевата "История слав(я)нобългарска". Там текстът на главата не е целия, а някъде до средата.

[Aspandiat]

В нашата квартална библиотека има издания от 1966, 1967 и 1976 на издателство Български писател . Във всичките тая глава я има цялата, току що проверих.

В нета, на slovo.bg я няма въпросната глава, но това не може да се нарече цензура, а пропуск.

В този форум има тема -Паисиевата "История слав(я)нобългарска". Там текстът на главата не е целия, а някъде до средата.

Аз обаче съм почти 100% сигурен, че болднатите от мен пасажи ги няма в изданието от 1972 г.

[Galahad]

Аз имам изданието на Библиотека за ученика от 1981г., съфия, изд. Бълг. писател. Болднатите пасажи са съответно на:

В това време ... Така българите ... стр. 43

Но не били (стр. 43) .... епархии (44)

След цар Улент ... за тях (стр. 44-45)

Батоя ... тая земя (45).

Всичко си го има. Просто на сайта са лепнали каквото им е попаднало без да гладат. за съжаление това механично е изкопирано и лепнато на още няколко сайта.

Ако обаче ще си говорим за цензуриране, по добре да видим как е качена в нета Зографската история на един от он-лайн стълбовете на автохонството. Ето къде е изобличен в шлоцерианска ерес и цензирираната част.

Цензурираният пасаж гласи:

И дадоха се на жената две крила на голям орел, та да лети в пустинята. Заедно с тях се дадоха на църквата две писания: гръцко и българско - да се благославя и слави Единия Бог, трисъставния и неразделния, да му се служи. Преди това имаше едно - именно Славяно-българското писание, което в Атонската планина жреците и жриците четяха в Аполоновото светилище.

Това, което е с курсив в ръкописа е добавено с друг почерк. Страницата, която е сканирана е от списанието на БАН.

А да видим тука де е тази част?

[vorfax]

Попаднах на едно твърдение, че "История славЯнобългарска" е всъщност "История славнобългарска": https://sites.google.com/site/runiistoriaii/istoria-slavanoblgarska-ili-slavnoblgarska

[Last roman]

Спекулации - бол.

[Galahad]

On 24.12.2015 г. at 9:50, vorfax said:

Попаднах на едно твърдение, че "История славЯнобългарска" е всъщност "История славнобългарска": https://sites.google.com/site/runiistoriaii/istoria-slavanoblgarska-ili-slavnoblgarska

Ако пък разровиш в-к "Жълт труд" и "Феномен" нямаш си на представа на какви твърдения ще попаднеш. Стига да не държиш и да са верни. Както вече няколко пъти посочих въпрос на надеждност на използваните източници.

Думата е изписана с буквата ят, която прилича на Ь, но се чете като Е и като Я. Нейната употреба е за да се изписват по един начин българските диалекти: напр. млЯко и млЕко, хлЯб и хлЕб и т.н. По тази причина някои четат думата като славЯнобългарска, а някои си мислят, че архаизират като казват славЕнобългарска, макар всъщност те да са се употребявали по едно и също време, но различно на различни места.

Ако се прегледа текста след заглавието, по-конкретно частта, която вече обсъждахме по-горе ще се види, че освен за българската история Паисий дава едно сравнително обширно изложение въобще за славяните.

Избора на заглавието от Паисий лесно може да се обясни с основния му извор: "Царството на славяните" от Мавро Орбини, където българската история е само един от разделите. По този начин за разлика от некоректните сайтове, за които стана дума по-горе, които са сложили само обширни откъси от историята, а не са пояснили, че не е цялата, то Паисий съвсем ясно си е определил тематиката на книгата - че се отнася до една част от славяните за които говори Маврубир. Откъсът, който бе обявен по-горе за цензуриран се отнася до общата част, където се говори за всички славяни, но кратко, а по-натам вече за разлика от Орбини става дума само за българите.

[Frujin Assen]

Ето ви един пример за самоцензура.

Версия записана в едно друго време.

Изпълнена днес фолклорна версия.

За тези които ги мързи да слушат внимателно двете песни обяснявам: В по старата версия (оригинално песента е още по стара де) се пее "жълтото еврейче", а в по новата се пее "младото търговче".

По подобен начин днес са цензурирани и възрожденски песни, примерно вече не се пее "срещу тирана отомански" а "срещу тирана великански" и също не се пее "срещу турци да стоим насреща" а "срещу врази/съдбата да стоим насреща".

Това даже не е точно цензура, тъй като никой не забранява старите версии, самите изпълнители живеещи в духа на днешното време се досещат, че е добре да махнат "еврейче", "отомански" и прочее.

Относно историята ще посоча някой от известните ми цензурирания. В един надпис Омуртаг изброява враговете си, сред които са и славяните-факта се пропуска в популярната литература, макар в специализираната да го има. Не е удобно някакси, нали българи и славяни са братя... Зверствата на Светослав в България. Набива на кол сума народ в Пловдив, извършва човешки жертвоприношения (включително бебета) в Дръстър. Как това да го вържеш с българо-съветската дружба? Тия подробности се премълчават и са известни само на тесен кръг специалисти. Крум вика на помощ "околните славяни", пълно мълчание кои са тия славяни, че да дойдат за три дни. Изречението просто се цитира, без елементарното логическо продължение, че са мизийски славяни. Е да, ама как така съюзници и срещу пари, нали уж са една държава и са братя с българите?

И преди, и сега е имало самоцензуриране на неудобни факти. Не че някой гори книги или арестува писатели, просто хората сами се досещат накъде духа вятъра и се нагаждат към него. С времето фактите потъват дълбоко в прашните архивни книги, дето никой или почти никой не ги чете... и понякога, някой случайно докоснал се до тях открива изумен, че нещата не са баш така както ги знаят всички...

[Данчо1]

Ще Ви разкажа какъв е моят опит в Полша, а вие си вадете изводи.
Комунизма навсякъде се е борил с това, което е давало сила на един народ - историята му, вярата, църквата, моралните ценности, които носи вярата и близостта на Господа. 

След приемането на властта комунистите са избивали елита на държавата, слагали са свои хора и са правели всевъзможни манупулации. Изтривали са част от историята, внедрявали са хора в църквата сред духовните - гейове, педофили, невярващи. Помагали са им да се изкачват по стълбицата и след време тези хора са унищожавали църквата отвътре. Имам доказателства за тези неща. И също за това, че комунизма не е свършил, просто днес изглежда по различен начин, а много от хората които са сътрудничели с ДС и техните сътрудници са останали във властта. Те не искат народа да е силен за да не им пречи никой и да могат да изпълняват своите цели. А тези цели не са силен народ, а послушен и слаб народ. 

За да се опознае добре комунизма трябва добре да се опознае марксизма (от Карл Маркс) от който Ленин е черпал своите вдъхновения и е вдъхновявал много хора. Новия марксизъм днес е навсякъде и като последици на следващите поколения няма кой да им предаде вярата и следващите поколения спират да ходят на църква и да се кръщават. 

В Полша днес все още има хора в църквите и има доста останали вярващи, но от година на година намаляват. Полския отец Паисий се казва Стефан Вишински, благодарение на когото между 1956 и 1966г Поляците преминават програма за обновяване на християнските традиции и обичаи, каквито е преминавал и българския народ по време на възрождението след отец Паисий. Благодарение на "История Славянобългарска" хората са опознавали истинските си корени, разпалвали са вярата си, разбирали колко е важна вярата за един човек и народ. 

Благодарение на делото на Стефан Вишински Полша е една от малкото (ако не и единствена) държави, които не спират да ходят на църква, а след падането на комунизма връщат християнската конституция, която днес до голяма степен пази християнското семейството съставено от мъж и жена, пази човешкия живот от момента на зачеването и др. 

След смъртта на Вишински през 1981г партията и хората ѝ в църквата започват да "почистват" това, което е създал Вишински. Това почистване се извършва до ден днешен понеже все още има останали вярващи и практикуващи хора, но няма кой да им предаде инструменти как да се обединят и от година на година практикуващите хора намаляват. 

По време на СССР е имало такива манипулации и такова унищожаване на християнското самосъзнание и ценности, които пряко влияят на това защо днес народите са слаби и не могат да се обединят.

В България църквата не съществува в живота на хората. Как може да се провери дали последователите на комунизма и науките им са живи? Много просто - бори ли се църквата или властта за това хората да научат какво е обединило и е дало сила на народа да се разбунтува в процеса на възрождението ни през 18 и 19 век?
Учат ли днес училищата истинската история на България? Разказва ли някой това, което отец Паисий пише, че народа е бил толкова силен, че са сваляли несправедливите царе, които са отстъпвали от вярата? Разказва ли някой колко стара и силна е била България и каква е причината Господ толкова да е помагал? Тези неща не са удобни за властта, затова никой не ги предава. Със сигурност  част от властта и духовните не ги знаят и нямат вина за случващото се. 

Един народ е толкова силен колкото е силна вярата му в Бога. Господ ни е предал определена власт, но когато човек няма време за Бога и Бог не може да влезе в ежедневието на един човек, народ... Не агитирам никой за размирици, а да опознаем по добре какво е дало сила на народа тогава, когато сме били силни и единни. Къде Левски е намерил толкова смелост? Бил е дякон, преминал е християнско обучение. Струва си История Славянобългарска (в пълната ѝ версия) да стане една от основните книги в нашите домове. 

[К.ГЕРБОВ]

Преди 14 часа, Данчо1 said:

Един народ е толкова силен колкото е силна вярата му в Бога. Господ ни е предал определена власт, но когато човек няма време за Бога и Бог не може да влезе в ежедневието на един човек, народ... Не агитирам никой за размирици, а да опознаем по добре какво е дало сила на народа тогава, когато сме били силни и единни. Къде Левски е намерил толкова смелост? Бил е дякон, преминал е християнско обучение.

ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ, ВАСИЛ ЛЕВСКИ (ДЯКОНЪТ) - ЧЕРТИ ИЗ ЖИВОТА МУ, 1883 Г.

В качеството си на дякон, учител, певец, слуга и пр. Левски имал възможност да се запознае най-добре и с лицемерната набожност, под маската на която се криели най-големите кепазета. Ето защо той нямал никакво вземане-даване с божите работи и с оня свят.

- Разправете ми най-напред: ходи ли тоя човек често на черкова и има ли намерение да посети Света гора? - питал той предварително, когато му обадели, че еди-кой желае да се запише за работник.

- Кога ще да се освободим поне от гърците и нашите чорбаджии? - попитали го един път в събранието, частно, в хана на Червен Стояна в Пазарджик.

- Когато захванете да ядете месо и през великите пости - отговорил той.

Късно една вечер, когато пристигал той в Т. Пазарджик заедно с бай Ивана Арабаджията, срещнали на пътя няколко калугери на коне, които кръстосвали наоколо по проситба. Левски пламнал. Щом той видял тия отвън света хора, които ходели между простото население да го лъжат и заблуждават, наумил си минали години, когато и той ходел така и бил принуден да кисне в килийските развратни вертепи.

- Безсрамници, харамоедци! Не ви е срам да крадете и лъжете в името на бога, да ходите да се храните от потта на народа, като че турските бюлюкбашии и заптии му са малко!

- Да бъдете проклети во веки веков! Още повече че вие имате пълна възможност да извършите големи добрини! ...

Така поздравил Левски някогашните свои во Христе братя, които не се обадили ни черно, ни бяло, а навели глави и заминали. Треперещият тон на Левски, неговият огнен поглед поразил манастирските бикове.

Въобще той се е пазел твърде много, когато предлежало да се приеме за работник някой поп или калугер.

http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=874%3Aim&catid=29%3A2010-04-24-09-14-13&Itemid=61&fbclid=IwAR3p_qrW7zR-cxYSACumGsPYCI4S8sFvzh5yDbMxqzfffNviZoOsgihU_pA