Алба Лонга

[Cobo]

Здравейте всички, които проявявате интерес към темата ми.

Всъщност темата ми ще е въпрос: може ли някои да каже каква писменност са изпозвали в град Алба Лонга и как се е изписвало името на града с тази писменност? Предварително благодаря на всички.

[КГ125]

http://bg.wikipedia.org/wiki/Алба_Лонга

Това е легендарен град, погълнат от Рим. Не знам дали са писали на нещо, различно от латински, ако въобще са писали. По интересното е с какви букви са писали в Троя.

Редактирано Май 30, 2008 от КГ125

[Warlord]

Възможно е да е на етруската писменост.

Редактирано Май 30, 2008 от Warlord

[Cobo]

КГ 125 благодаря за линка, но съм изчел всичко свързано с Алба Лонга и Рим в Уикипедиа. Понеже на намерих отгоеор там опитах тук А относно латиницата- тя кога е възникнала? Между другото несе сетих, че правилният въпрос в случея е за писменноста в Троя, защото все пак троянци са основоположници на този град и е логично писменноста да е същата Надявам се с тези предположения да несе изчепи темата, а с общи усилия да открием отговора. Аз продължавам да се ровя и да търся и ако открия нещо ще пиша тук.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Най-старият запазен текст на латински език е от VІ век пр. н. е. Това е доста след разрушаването на Алба Лонга. Според традицията, градът трябва да е бил с латински характер, но на какъв език са писали там, едва ли някой може да каже. Не е изключено да са ползвали етруска или гръцка писменост, а може и латинска, ако тогава тя е съществувала.

Колкото до Троя, всичко, което знаем за нея, има легендарен характер. Самата Троянска война е легендарана, както и разказите за преселването на троянците в Италия, а също и сведенията за основаването на Алба от тях. Всичко това е вероятно устно предавана традиция, записана цяло хилядолетие след описаните събития. Трудно могат да се разграничат и легендите от историческата истина в ранната история на Рим, в т. ч. и в традицията за основаването на самия Рим, и в сведенията за последвалото разрушаване на Алба.

[П. Теодосиев]

Скоро се наложи да напиша резюме на античен римски текст, та...ето го

Тит Ливий, Книга Първа

Пристигане на Еней в Италия. Произход на латинския народ.

След напускането на Троя Антенор пътувал и стигнал до вътрешния залив на Адриатическо море. Пътувайки с войници енети загубили в Троя царя си Пилемен. Пристигайки там (в залива) се заселват и заживяват между морето и Алпите изгонвайки коренното население. Местноста я наричат Троя, а те самите венети.

Еней решен да основе велика държава също бяга от родината си. Първоначално отива в Македония, но стига до Сицилия, откъдето поема с флотата си към Лаврентум. Което място също се казва Троя. Слезли на брега войниците опожарявали и грабели. Тогава цар Латин и "аборигените" събрали въоражена армия, за да ги спрат. Съществувайки две предания за събитията ще предам и двете, като са с единен край. Първото гласи, че Еней разгромява войската и цар Латин е принуден да сключи мир и му дава дъщеря си за жена. Второто разказва когато са построени двете войски за битка цар Латин искал да види пълководеца на вражеската армия за преговори. Когато се видели и разбрал кой е и защо е тук. Изгонен от родината си му подал дясната ръка за премирие и бъдещо приятелство. Еней му станал гост, а Латин му дал дъщеря си за жена. След това основали град Лавиний на името на жена му, а скоро се появил и наследник.

Войната на латини и троянци с рутулите.

Лавиний, дъщеря на Латин била определена на цар Турн, владетел на рутулите. Разбирайки, че е дадена на чужденец той напада и двата града. Турн загубил, но в битката паднал мъртъв и Латин. Войната не свършила, рутулите потърсили помощ при цар Мезенций, който наблюдавал всичко от самото начало. Еней заплашван от поражение, за да обедини двата народа нарекъл всички "латини", така получил покорство от цялата армия независимо от произхода. Спечелвайки битката Еней завършил земния си път. Това му спечелило голяма слава. Погребан според човешките и божиите обичай крй река Нумик.

Асканий. Основаване на Алба Лонга. Родословие на царете но Амулий

Сънът на Еней Аскений не пожелал да поеме властта над новосъздадения град от баща си. Според Тит Ливий има вероятност, Аскений да не е син на Лавиний, но поради далечните събития във времето не е ясно да се каже какво точно е било. Но няма съмнение за две неща, че е син на Еней и че града Лавиний е управляван добре дори след смъртта на създателя си. Така той оставил прекрасния за времето си град на майка си и отишъл в планината Алба нов. Там той създал нов град Алба Лонга. Двата латински града нямали повече от тридесет години разлика. Популярността и могъществото на Лавиний била толкова голяма, че никой от съседните народи не посмял да се вдигне с оръжие срещу града. Сключен бил мир чиято граница била р. Албула (сега Тибър).

Според преданията църувал след Аскений, синът му Силвий, роден в гората. Негов син бил Еней Силвий, а внук Латин Силвий, основал колонии "Древни Латини", като оставало името Силкий за всички царе в бъдеще на Алба. Синът на Латин - Алба имал син Атис, а той Капис, неговия се казвал Капет, а на Капет Тиберин, който се удавил в реката Албула. След него царувал Агрипа, син на Тиберин, след него Ромул Силвий, който бил поразен от мълния. Следващ бил Авентин, след него Прока, чиито синови били Нумитор и Амулий. Амулий изгонил брат си, за да управлява, но с това не свършили злините. Убил мъжкото потомство, а дъщерята на брат си, Рея Силвия направил весталка, като я обрякъл на вечна девственост.

Римул и Рем

След време вестителката, дъщеря на ограбената власт Нумитор била изнасилена. Родила близнаци, но чичо й жестокия Амулий я затворил, а децата наредил да пуснат в реката. Поради това, че тогава Тибър била предошла и трудно се стига до основното й корито, слугите ги оставили в блатистите води със знанието, че са изпълнили нарежданията на господаря си. Не се минало много време когато водата се поотдръпнала и прежъдняла вълчица се приближила. Следвайки детския плач тя ги видяла. Според преданието им дала да сучат. Минавайки наблизо овчаря Фаустул, ги видял. Взел ги и ги откарал при жена си Ларенция. Има предание, че вълчица може да се нарече самата му жена, като вълчица може да означава блудница. Отраснали вече близнаците били будни младежи. Не седели на едно място, а или ловували дивеч или се борели с местни разбойници. Така те се трудили постоянно.

Евандър. Признателността на Ромул и Рем към дядо им Нумитор.

В Палатинския хълм или както Тит Ливий посочва, "наречен отначало Паланций" се чествал празника Луперкал. На този празник се играло традиционно игра, в която младежи тичали голи. В една такава година разбойници, чиито заграбено е било взето от Ромул и Рем искали да си го върнат и ги нападнали. Заловили Рем и го предали на Амулий, като го набедили в жестоки неща. Рем бил предаден на Нумитор за наказание. Фаустул знаейки времето за изхвърлените близнаци и съвпадането на намирането им, той познал в младежите царски дух и кръв. Признал на Ромул, като в същото време Нумитор сравнявайки възрастта с годините изминали от изхвърлянето на внуците му дочул, че пленникът му имал близнак. Неостанали незабелязани и не робските му заложби. Мисълта за внуци го накарала да се замисли.

Ромул изграждайки тактика присъща на лидер наредил на овчарите да нападнат от много места града в едно и също време. Така Амулий бил убит. Нумитор свикал народа на събрание и им съобщил за жестокостите на брат си и завърналите се бъдещи царе. Ромул и Рем станали и поздравили дядо си като цар и народа признал властта на Нумитор.

Основаване на Рим

Оставяйки Алба Лонга на Нумитор братята решили да създадат нов град. Идеята за нов град на мястото където са били изхвърлени била не само тяхна, но и на всички привърженици. Знаейки, че този нов град ще надминава както Алба Лонга така и Лавиний. Кипящия живот и нарастващото население е достатъчно благоприятно за това.

Проблем възникнал при разпределянето на властта, тъй като са били близнаци не можело да се определи по възраст. Разделили се на два хълма. Ромул избрал Палатин, а Рем - Авентин и чакали знак от боговете.

Според преданията на Рем се явило първо знамение, шест сокола. Не след дълго на Ромул се появили два пъти повече птици. И двамата били приветствани като царе, но тълкуванията не били изяснени и се стигнало до схватка. Рем паднал убит в резултат от това. Съществува и друго предание. Рем прескочил новопостроените стени, за да се подиграе на брат си, но Ромул с думите "Занапред това ще сполети всеки, който прескочи моите стени" - убил Рем. Така Ромул станал цар и града получил неговото име.

Херкулес и Как

След укрепването на Палатин, Ромул пренесъл жертви на всички богове по обичаите на Алба Лонга, единствено на Херкулес по гръцки обичай.

Според преданието Херкулес докарал кравите на Герион, след като го убил. Почивайки си след преплуването с кравите р. Тибър наблизо минавал овчаря Как. Той подкарал към пещерата си най-хубавите крави. Но, за да заблуди спящия ги карал обърнати обратно, за да не се проследят следите. Херкулес се събудил и оглеждайки кравите разбрал, че липсват няколко. Обиколил близките пещери, но не намерил нищо, нито следите могли да се проследят. Така той тръгнал, но откраднатите крави замучали в скръб към другите и така ги чул. В схватката Херкулес ударил с боздугана си Как и той паднал мъртъв.

Евандър, тогава владетел на тези земи се приближил до струпалите се овчари около чужденеца. Огледал го и забелязал черти неприсъщи за обикновен човек. Попитал го кой е и какво прави тук. Разбирайки произхода му той възкликва "Сине на Юпитер, Херкулесе, здравей". Разказва му как майка му е предрекла идването му. Тогава Херкулес си подал десницата в знак на това, че ще изпълни предреченото. Избрали най-хибавата крава за жертвоприношение. Потициите дошли последни и на тях им се дало вътрешностите. Евендър ги научил да бъдат жреци, като имали обичай да не ядат вътрешности на жертвени животни. След като е било поверено на държавни роби да бъдат жреци, Потициите загинали.

Този култ бил единственият чужд възприет от Ромул.