Строг език ли е Есперанто

[xyz]

В множество езици - май почти всички има много често двусмислия. Даден термин или съчетание на думи може да се тълкува по различен начин в зависимост от контекста. Това го има естествено и в английския и българския. Именно тези двусмислеци са основния проблем на компютърните превеждащи програми и затова техният резултата в много случаи е смешен.

Въпросът ми е следният. Тъй като Есперанто е изкуствено създаден език, то подобни предвиждането на подобни двусмислеци по скоро биха влошили качеството на езика, отколкото да го подобрят... Така ли е в действителност...

Може ли Есперанто да се използва като език, от който със сравнително голяма прецизност машинният превод да изглежда доста по-прилично?

---

Бележка на модератора

Ако проявяваш професионален интерес, мога да те свържа със специалисти, работещи в подобна насока.

Редактирано Април 10, 2009 от ISTORIK

[ISTORIK]

Есперанто е твърде логичен език с 16 граматични правила без изключения, една и съща спрегната глаголна форма важи за всички лица и числа, променя се финалната гласна с промяната на времето на действие. Освен това, е фонетичен език (един звук - един знак, напр."ч"= с^ вместо "tsch" на немски език ). Това го прави подходящ за автоматичен машинен превод от един език на друг. Тази идея не е нова. Правени бяха опити - холандско-унгарски проект, струва ми се, но не достигнаха средства. Шведският професор Селин се опитваше да усъвършенства Есперанто, за да го направи още по-пригоден за машинен превод. Нарече проекта си "Superlingvo" (Суперезик), но почина преди да завърши делото на живота си. Ще има нови опити, без съмнение.

Важното е, че Есперанто е много лесен за усвояване език и бързо може да се използва за всякакъв вид контакти.

Съществува Световен Есперантски Съюз (Universala Esperanto-Asocio = UEA, http://www.uea.org/ ), в който има групи по професии, интереси и хобита, религии, инвалидност (незрящи и др.)...

Сред организациите на говорещите есперанто има организации на лекарите, писателите, лингвистите, железничарите, учените, музикантите и много други. Те издават собствени списания, организират конференции и помагат за разпространението на езика за професионално и специализирано използване. Международната академия на науките на Сан Марино (AIS, San Marino) улеснява сътрудничеството на университетско ниво. Оригинални и преводни издания се появяват редовно в области като езикознание, астрономия, информатика, ботаника, ентомология, химия, право и философия. Има и специализирани организации на скаути, слепи, любители на шаха и играта "го", а младежката секция на UЕА, TEJO, често организира международни срещи и издава свои собствени периодични издания. Собствени организации имат и физици, будисти, католици, математици, бахаисти, учители. Много обществено активни групи също използват езика. В България най-активни са есперантските организации на железничарите и незрящите, които през 2001 и 2002 г. организираха световни конгреси на съответните международни есперантски организации; активни са пощенците, медиците и др.

Съюзът провежда ежегодни световни конгреси в различни страни (Флоренция, 2006; Йокохама, 2007; Ротердам, 2008; Биалисток, 2009; предстои Хавана, 2010).

Над 100 списания се издават редовно на есперанто, в това число ежемесечното новинарско списание "Monato" ("Месец"), литературното списание "Fonto" ("Извор") и списанието на UЕА "Esperanto". Новинарското издание "Eventoj" ("Събития") излиза в електронен вид. Списанията "Esperanto" и "Monato", както и други национални и местни издания, може да се четат в Интернет и слагат архивите си в мрежата. Съществуват и издания за медицина и наука, религиозни списания, младежка периодика, образователни издания, други литературни списания и специализирани издания. Сп. "Esperanto" има и аудио версия за незрящи. В България в момента освен сп. "Български есперантист", което съществува от 1919 г. и е едно от най-старите български периодични издания, се издава международното списание за култура и изкуство "Literatura Foiro" ("Литературен панаир") и се отпечатва двуседмичния вестник "Heroldo" ("Вестител"). Българските слепи есперантисти издават няколко издания на брайл, офсет и на аудио касети и компактдискове.

Радиостанции в Полша, Китай, Бразилия, Куба, Естония, Унгария, Италия, а също и Радио Ватикана, предават редовно на есперанто. През 2005 г. се създаде ITV, първият телевизионен канал в Интернет изцяло на есперанто.

Електронните мрежи са най-бързо развиващото се средство за комуникация между използващите есперанто. Съществуват неколкостотин дискусионни форуми на есперанто, които засягат различни теми: от семейното използване на езика до общата теория на относителността.

Есперанто е широко разпространен в протоколите за разговори ICQ, IRC и PalTalk, а напоследък много есперантисти контактуват гласово чрез Skype, като програмата има интерфейс на есперанто. Страниците на есперанто в Интернет са милиони. Някои могат да се намерят чрез Виртуалната есперантска библиотека на адрес http://www.esperanto.net/veb/ , а други - чрез изписване на думата "есперанто", "esperanto" в която и да е интернет търсачка. Най-популяната търсачка Google отдавна работи на есперанто, а есперантската секция на свободната виртуална енциклопедия http://eo.wikipedia.org/wiki/%C4%88efpa%C4%9Do е една от най-големите, като изпреварва множество секции на етнически езици. В сайта http://youtube.com/ има купища клипчета, посветени на този език.

UЕА издава книги, списания и годишник със списъци на есперантски организации и местни представители в цял свят. Тези издания, заедно с информация за книги, аудиодискове, касети и т. н., са регистрирани в каталога на UЕА, който съществува като печатно издание и в Интернет ( http://katalogo.uea.org/ ).

Преди време в рамките на сайта http://change.org/ се проведе дискусия с анкета за това дали да се въведе изучаването на есперанто в училищата в САЩ. Идеята е намерила достатъчно привърженици. Резултат от това е следната идея: "Изучавай Есперанто по 10 минути на ден и стани гражданин на света!" - http://education.change.org/actions/view/s...a_world_citizen

Есперантисти има и сред депутатите в Европейския Парламент. Те предлагат есперанто да се въведе като помощен език в ЕП и в издаваната от ЕП документация. Това би спестило много време и разходи за преводи.