Знанието не ни прави нито по-добри, нито - по-щастливи

[Incorrectus]

Такова осъзнаване може и да носи временно удовлетворение, но то неизменно се изчерпва, когато възникнат екзистенциалните въпроси и съмнения относно мястото на човека във всичко това. Рано или късно погледът се насочва към себе си, към човека, а не към неговото обкръжение, към което спада също удовлетворението. Удовлетворение и щастие са само едни ефимерни чувства. Как е възможно те да бъдат моя същност?

[ThunderGoddess]

Съгласна съм с изказаната философска мисъл. Първо ще започна с втората част на мисълта, тъй като ми се струва едно твърдение, което е доста лесно да се докаже. Колкото повече знае човек за реалността около него, толкова повече възможности се отварят пред неговия ум. Отварянето на подобни "врати" задоволява любопитната човешка природа. Така че в първия момент, бих казала, хората са доволни от придобитите знания, те си мислят, че са се усъвършенствали и са направили добра услуга за себе си. Във втория момент, обаче излизаме на улицата където не всички хора имат набора от познания, които имаме. Следва разочарование, чувство за неразбиране с останалите, които не споделят мнението или житейската ни философия. Но това е един малък проблем, който бледнее пред другите, които възникват след това - колкото повече знание има човек, толкова по-наясно е какво точно представлява човешката глупост (и започва да й се нерви) и осъзнава колко много страдание и пропуснати възможности има пред много хора, живущи понастоящем на Земята. Освен това, натрупвайки знания, човекът някак си "вдига летвата", която определя прага щастлив. Той започва да има повече изисквания за себе си и за околния свят, за да бъде удовлетворен. А съгласете се, че колкото повече изисквания, толкова по-трудно да бъдат задоволени.

Сега, относно това, че не ни прави по-добри науката ... също е вярно. И случая е аналогичен. Науката отваря възможностите на човешкия ум да търси и да намира отговори, но в един момент той става алчен и търсенето на познанието става фикс идея. Човекът осъзнава, че "от настоящето може и по-добре" и се впуска в търсене на начини да осъществи идеите си. Вярно е, че благодарение на науката в момента имаме висок стандарт на живот. Но също благодарение на науката и на търсенето на по-добри начини за съществуване на нас самите унищожаваме природата и от ден на ден продоволствения, демографския и екологичния проблем стават все по-наболели. Така погледнато, прави ли ни знанието и науката по-добри? Не, в някои отношения тя ни прави дори по-алчни, по-зли, по-егоистични. Дори по-мързеливи - да не забравяме все пак, че дължим главно технологичния си напредък на факта, че ни мързи да работим с ръцете си, да извършваме всекидевните дейности по-бавно, а търсим по-бързото и по-неангажиращото.

[antihrist]

"Знанието не ни прави нито по-добри, нито - по-щастливи."?

Аз пък питам, в тия две думички - "доброта" и "щастие", в тия две химери на живота ли се съдържа цялото ни съществуване, целия смисъл, който е вложен във всеки от нас?!

Не съм привърженик на готовите, научни знания(по ми харесва аз да изградя своя, индивидуална представа за представеното пред очите ми), но съм склонен да защитя знанието и дори науката(боже, опази ме), когато тя се противопоставя на някаква си доброта или пък на абстракцията, наречена "щастие"!

Да, знанието не ни прави нито по-добри(каквото и да означава това), нито по-щастливи, но не ни прави и обективно лоши - само при наличието на щастие човек би могъл да бъде нещастен, така че знанието не ни прави нещастни!

[diletant]

Готова съм да поспоря с първата част на твърдението, но има едно голямо НО ! ... твърде зависи от човека и от типа знание, ако си говорим за знанието от философски аспект, а не от гледна точка на битовизми, не знам не мисля, че може да те прави лош, или по-лош ... но определено има повече нещастие, повече асоциализиране, повече стремеж да живееш на остров (не Малдиви), а на самотен остров ... аз примерно това искам .... сложно е за обяснение, но в знанието има доста печал, това да "прогледнеш" и да видиш себеподобните си е истинско разочерование .... следва едно капсуловане и ориентиране навътре към самия себе си, а не към хората и обществото, както е обикновено ...

хммм, да успех на всички е това начинание ...

даваш ли си сметка че за да изпиеш една чаша кафе ще трябва да търкащ две клечки цял ден без знанието на твоят остров?Освен ако там си имаш почитател който да го прави вместо теб?)))

[DarkSlayer]

Както винаги каруцата пред коня. Що е то туй щастие и нещастие бе хора? Не тряа ли оттук да се почне и посе да разберем и знанието ко е и накрая да ги свържем и да видим ко ще стане. Говорите за философи но нали знаете че всеки разбира думите по собствен начин и в крайна сметка се получават доста недоразумения и неразбирателство от страна на обществото към философите.

"Садист и мазохист си говорят;

Мазохиста- Мъчи ме!

Садиста- Нема па! "

[alvassareiro]

Аз не знам откъде идва мнението, че знанието трябва да ни направи по-добри, или по-щастливи. Всъщност, не трябва, и не това му е целта.

Ако приложим един опростен модел на класическата дихотомия, на цивилизация-примитивност и съзнание-подсъзнание, и развием този метод, ще видим, че научното познание и технологиите, така популярни днес, са в квадранта цивилизация-съзнание. Цялата наука, и цялата технология, са част от цивилизационното, и са продукт на съзнанието и интелекта и единственото, което могат да сторят, е да допринесат с нещо за развието както на съзнанието, така и на интелекта. Те въздействат, разбира се, и на подсъзнанието, но това е страничен продукт, доколкото всичко засяга подсъзнанието.

През последните около 7 хиляди години, откакто има цивилизации, сме развили предимно съзнанието, и предимно интелекта си, като резултатът от това са едни солидни културни пластове, едни над друг. Само че под тези културни пластове, под всичко, в дълбокото подсъзнание, човек е останал на ниво примитивен. А именно от тези дълбочинни подсъзнателни пластове, реликти на милиони години, на подсъзнателния примитивен човек, е изворът както на доброто, така и на злото.

Тези пластове са много малко достигнати от науката, и от техниката, а ако са достигнати, не са повлияни.

Има една единствена сфера, която може да достигне и да повлияе ефективно подсъзнанието, дори да го промени, и това е религията. Човек изживява вярата си ирационално, чувства я подсъзнателно, и именно тази дълбока и чиста вяра е единственият инструмент, който може да промени подсъзнателния примитивен човек в позитивна светлина.

[diletant]

според мен колкото по-елементарен е един човек толкова по-щастливо и безметежно си изкретва животеца...Когато човек осъзнае,че "Аз знам,че нищо не знам" вече е усетил необятността на неизследваното-дори познатата ни материя е толкова обширна,че сам индивид за целият сиживот не би могъл да я усвои а какво остава за всичко "отвъд хоризонта"...

[luboznatelnia]

E ами всичко си зависи от знанието, ако си научил за смъртта на майка си естественно е че това знание ще те направи , нещастен , тъжен , печален . Но ако си научил че си спечелил от тотото един милион , естественно че това знание ще те направи , щастлив , весел , жизнерадостен . Това важи за хората които обичат , материалното , вероятно е това да не зарадва не материалистите , обаче те от своя страна ще се зарадват ако получат , някаква новина за не материално благополучие, например художник или писател , на когото творбите или картините са получили най високи оценки. Така че е относително , зависи от позитивността на знанието или от неговата негативност както и от типа хора, материалисти и не материалисти!

[Sync]

Знанието е сила. Напълно съм съгласен с това мнение. Правилното, нужното знание и най-вече практиката след това носи щастие, и прави човека по-добър. И не става въпрос за дебели книги и много мислене, съвсем не. Но въпроса, който е по-актуален в момента според мен, е откъсването от невярното знание наоколо.

[КГ125]

Хм, да. Точно казано. Не, че противопоставям "дебелите книги и многото мислене" на това да имаш точното знание в точното време, де.

[Sync]

В случая наблягам най-вече на факта, че най-добре се научава и се свиква да се прилага знание тогава, когато ума е свободен и може да се фокусира без разсейване. Прекаленото количество нова информация по-скоро пречи, отколкото помага, особено ако е и подвеждаща (като рекламите например ).

[Sync]

Чувал съм, че човек запомня наистина много от това, което става около него. Само че обикновено спомените са на подсъзнателно ниво и не е лесно за повечето хора да се съсредоточат и да ги извикат когато пожелаят. А човек, разпитан под хипноза, се връща назад в мислите си към дадено време и вижда като на картина събитията, с подробности.

Но едно е да имаш феноменална памет и голямо количество информация, друго е да научиш/осмислиш малкото, което е нужно, и да го прилагаш в постоянно живота. Именно втория вариант носи щастие.

Редактирано Април 26, 2011 от Sync

[Sync]

Аз под нужно знание разбирам едни основни принципи, инстинкти, вътрешен глас, истини за живота, които трябва да се помнят и да ги следва човек. Оттам нататък всеки може да се развива. Интересите му, познанията, които придобива, работата му, стават извор на удоволствие, но всъщност щастието идва от самия него, не от това, което прави или има.

Без правилната основа обаче резултатът е зависимост от нещо външно за да се почуства човек добре.