Разлики във възприемането на християнството на изток и на запад

[Sham]

Векове наред съществуват множество категори, по които изтокът и западът си съперничат.Една от тези категории е дори християнството.

Честно казано не бях много запознат с основите на ранното християнство, в онзи му вид, който е карал хората да вярват на думи, на чудеса.В онази му форма, която е изгубена безвъзвратно, а може би последните й отенъци могат да се видят в днешното православие.

Преди известно време попаднах на книга на Нийл Дъглас-Клотц, който е известен специалист по религии и доктор по психология, като днес завежда Института за напреднало обучение и съзнателен живот в Единбърг, Шотландия.Малко по малко започнах да навлизам в света на притчите и изгубената атмосфера на първите векове от нашата ера. И разбрах колко неща са променени с времето, а една от причините да има толкова промени е…езикът.

Да, езикът -разликата в тълкуването на различните езици е осезаема.Тя е много важна, тъй като точно тълкуването преди векове на думите на Христос прави толкова голяма разлика между началното християнство и днешното християнство.Ще се опитам сбито да представя, разбира се до колкото е възможно, мисълта на един арамейско говорящ човек от Палестина и Сирия и един западен човек от Гърция или Рим.

“Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове” Матей 7:17

Когато са казани тези думи от Иисус, ако са били изказани, Христос ги е произнесъл на арамейски.Известно е ,че това е “Христовият език”. На арамейски, както и на всички семитски езици , думата за “добър” означава преди всичко узрял.На арамейски горният цитат би звучал така:

“Узрялото дърво дава зрял плод, неузрялото дърво дава неузрял плод”

Коренно различно е. * Както пише Лудвиг Витгенщайн : “Границите на моя език са граници на моя свят”.И е напълно прав.От гледна точка на западен човек интерпретацията на христовите думи ще звучат много по-различно от самата мисъл,вложена в тях от един човек, който живее на изток и владее семитски език.

Според повечето съвременни изследвания предхристиянството е имало множество разклонения.Днес то е разделено на - протестантски църкви, източноправославни и римокатолически.Днес съществува Библията ,чиито първи текстове са били на латински и гръцки език.Езици, които населението на Палестина и Юдея не е знаело.Тези текстове на Библията, които поднаваме днес са съставени след събора в Никея през 325г. Но има и друга Библия, наречена Пешита.Нейните текстове се четат и до днес, написани са на западноарамейски език, използван в Сирия.Много учени казват, че Пешита е превод на арамейски от тези на гръцки.Но дали? Съдържанието на текстовете в Пешита е съвсем различно от гледна точка на смисловото естество.Самата същност на думите,използвани в Пешита е различна.

През първите четири века на християнството са се чели множество писания, които по-късно не влизат в Библията.Те представят Иисус ,като мъдрец, не като спасител.Главен източник е Евангелието на Тома, което е автентично,а го отнасят към първите векове.Което го прави най-старото евангелие.

Версията за Светото писание на еврейските християни се ражда около Едеса, в днешна Турция, известна е като Пешита, което означава “правилно”. Пешита включва основните евангелия на Матей,Лука,Йоан и Марко, но във формата на арамейски език, близък до диалекта, който вероятно е говорил Иисус.

Тъй като благославят,говорят и мислят следователно на своя език, арамейскоговорящите християни смятат, че са най-близко до учението на Иисус и неговите думи.Много общности на арамейскоговорящи приемат решенията на никейския събор, но повечето скоро прекъсват връзки както с римското, така и с източноправославното християнство.Символите на вярата се усложняват все повече, тъй като има стремеж да се наложи единство на всички християни.През следващите 15 века източните християни почти биват забравени.

Асирийският писател Абрахам Рихбани казва днес:

“Сирийските християни от еврейски произход почти не са свързани с развитието на “християнските символи на вярата”.Теологичната организация е толкова чужда за ума на източните християни,колкото и политическата.Те винаги са били по-скоро богомолци, отколкото теолози, повече вярващи,а не толкова мислители…Християнската църква води своя скромен призход от една групичка последователи на Иисус Христос от Палестина…Символът на вярата на теолозите се състои от много “пунктове”, докато Символът на вярата на Христос само от два: “Обичай Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, и ближния като себе си”.

Разликата в мисълта

Както отбелзват немалко учени, онзи който владее семитски език възприема света и действителността много по-различно от човек,който владее гръцки или латински.Като хора , родени на Запад, сме отгледани с много гръцки и европейски езикови понятия.Научени сме, че те са постжение на цивилизацията и ги приемаме , като даденост.Но съществуват и други системи.

Например на иврит и арамейски има предлог ,който означава едновременно “вътре” и “вън” - вътре ,моето вътрешно Аз, моите приятели,моят вътрешен кръг и вън - тези ,които са вън от кръга, това,извън моето вътре.Разделянето на “ум”, “тяло”, “чувства”, “душа” идва от гръцкия език и подчертава съвременното мислене.В семитските езици светът не се дели така.В тях има много думи за подсъзнателното “аз”, всички свързани с общественото “аз”. Западът разглежда космогонията, т.е. начина на въприемане мястото ни във Вселената , от психологията -вътрешния ни живот, като две различни неща.Тва несъществува като определение в арамейски,еврейски или арабски език.

откъс от евангелието от Йоан на арамейскиСемитските езици изобилстват от думи, които могат да означават множество неща, но са с общ корен.Тъй като повечето думи м семитските езици да формули от корен + наставки, тяхното интерпретиране на западен език става много сложно.Като пример може да се даде коренът “ШМ” или шем, което може да значи светлина,звук,име или атмосфера. При този случай думите на Иисус “молете се в моето шем”, кое се има впредвид в превода? Например първият ред

от “Отче наш” съдържа думата шем-ая ,обикновенно превеждано, като рай. На арамейски “Отче наш” започва с “Аблуун д`башмая”, което може да се преведе, като:

О Ти, Този, от когото

Дъхът се влива в тялото във

всички сияйни форми

На гръцки “Аблуун д`башмая” се превежда, като “Отче наш,Ти, който си на небето”.Във всички западни преводи се спазва тази форма, дошла от гръцки, но тя е много безцветна за някой, който владее семитски език и улавя нюансите на думите.Западните преводи не са неправилни, а просто ограничени,най-вече откъм духовни послания, които изобилстват в арамейски език.

Алаха и Светата троица

“Узрели са постоянните по сърце; те ще виждат Свещено Единство навсякъде” -прочит от арамейски на Матей 5:8 (”Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога”)

На арамейски език думата “алаха” означава Единство, Свещено единство.тя е свързана по корен с еврейската дума Елохим ,Ел или Ал.коренът се използва ,като определителен член в иврит,арамейски и арабски.

Английската дума за “Бог” идва от германската дума за добър.Определео добротата е едно от проявленията на Божественото, но далеч не е единство.И до днес арабскоговорящите христяни използват думата “Аллах”, за определение на Единството,или иначе казано в западните версии-Бог.Тази дума не е приоритет на мюсюлманите.Тя просто отговаря на близкоизточната представа за божественост.

Светата троицаТочно тук става разминаването на понятието “Света троица” и “Алаха”.При първия случай това е западната дефиниця за Бог, божественото, което има три проявления - Бог Син,Бог Отец и Бог Дух.на изток обаче тази идея не може да бъде въприета от семитско говорящите народи.Нито една версия на “Алаха” не може да бъде сравнявана със Светата троица, поради причината, че за близкоизточните християни идеята , че Бог може да бъде разделен на три, а не да е Единство е немислима.Доказва го примера по-горе.

Множество версии има на думите на Иисус.В днешната статия се опитах да предам идеята, как грешната итерпретация на непознати езици може да доведе до големи разлики в мисленето на цели народи.Тези интепретации могат да се използват като пример в различието на традициите, обичаите,вярата на един човек от Изток и един от Запад.Дори идеята за намеса на религия в политиката е различна.Представата ни за Бога и Свещеното отразява само частично идеята за Светото единство,Алаха, на Изток.Свикнали сме, че Бог е нещо отдалечено от нас, а свещеното -че е нещо отделно от светското.Учили са ни, че каноните в религията нямат общо с тези на политиката,науката,изкуството и културата.Това, което арамейските текстове показват е,че Иисус и неговите последователи, а и днешните народи в Близкия изток, не мислят по този разделен начин на въпримане.

*Използвани са материали от книгата на Нийл Дъглас-Клотц “Скритото евангелие”

Оригинален постинг - Западната "Света троица" и източният "Алаха",различното въприемане на Иисусовото учение

[horos]

http://members.aol.com/assyrianme/aramaic.pdf

Виж какво е казал Иисус на кръста на арамейски:

"Леле, леле, маана са баща ни"

" А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои, Елои, лама савахтани? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си ме оставил?"

Марко 15; 34

Този Иисус май е говорил на български.

[Sham]

Освен Хорос, някой друг дали ще вземе участие в темата или да я заключа?

[RIZAR]

Недей ,ще вземем ,недей я затваря.

[Galahad]

Ами то това, май не е за разликите между изтока и запада в дн. смисъл, а в по-стария когато Изтокът е Анадола, а Западът са Балканите.

За разлика от четирите ортодоксални евангелия, апостола и апокалипсиса на Йоан Теолог има още доста евангелия, послания и откровения около 40, отделно има и непризнати книги от Стария завет. От последните внимание заслужава да речем Книгата на Енох - тя е открита през 17в. в Етиопия, но е спомената в едно от ортодоксалните послания.

Евангелия от църковното предание:

Първоевангелието на Яков

Тайно евангелие на Марко

Евангелие на Псевдо-Матей

Евангелие на египтянина

Евангелие от Петър

Евангелие на Юда и др.

Послания от църковното предание:

Посланието на Варнава

Послание на 12-те апостоли

Трите послания на папа Климент до Коринтяни

Послание на ап. Петър до ап. Яков и др.

Деяния на апостолите по църковното предание:

Деяния на Павел

Деяния на Филип

Деяния на Йоан

Страстите на ап. Вартоломей

Страстите на ап. Петър и ап. Павел (кратка и обширна версия)

Песните на Юда-Тома и др.

Апокалипсиси по църк. предание

Откровение на Петър

Откровение на Павел

Откровение на св. Богородица

Други

ходене на Богородица по мъките

Дидахето

Аграфата

И сега за изтока и запада - като православие и католицизъм.

Наред с някои от съществените различия довели до разкола като апокалипсиса, игуменизма, квасения хляб, безбрачието на бялото духовенство и др. или някои външни като облеклото на духовниците, саттуите и иконостаса отделящ олтара и др. под. може да споменем източния мистицизъм и западното мисионерство. Запада предпочита духовниците да са мисионери, воини завласяващи души за кат. църква. Изтокът набляга на мистицизма - духовникът да е откъснат от житейските грижи и проблеми, по-далеч от хората, за да се доближи до Бога.

[RIZAR]

игуменизма

Галахад ,какво разбираш под този термин??

Икуменизъм? Игумен-абат, Клюнското монашество на Запад???

Колкото до разликите на Изток и Запад ,например,първата добродетел на изток е смирението ,а на Запад-гордостта.Всичко е противоположно.На Запад християнството се разбира в юридически смисъл,а на Изток в мистично-философски.

[Sham]

Галахад....няма нищо общо с Балканите и Анадола.Става дума за въприемането на "светата троица", за терминът "аллаха", което на арамейски означава Единство и с който термин християните в Близкия изток означават Бога.Статията показва разликата в самото възприемане дори на Бог, че източните християни не могат да възприемат западната Света Троица.RIZAR е много точен в мнението си.

[Lion Queen]

Тя западната света Троица е единствено и само схоластически и спекулативно обоснована В източното православие говоренето за Бога е доста по живо и динамично и единството се схваща по-скоро феноменологически отколкото като абстрактна природа на трансцендентна същност!

[Sham]

Източното православие в много е запазило от духа на първоначалното християнство.Има един вид особен дух.Въпросите "защо" и "Как" са по-малко,което е за мен по-добрият вариант.

[Etienne]

Християнството нито е източно, нито е западно, то идва от Израел и е учението на божият помазаник предадено ни чрез юдейския народ на всички народи. Цялото учение се намира в Библията и не е като учението на Стария завет (по-точно договор) което се пише векове подред, а е написано в рамките на две поколения (около шесдесет години горе долу). Към учението не може да бъде добавяно абсолютно нищо и Библията завършва с проклятие за всеки, който добави или извади нещо от това учение. Следователно това е рамката, в която ни е казано да разсъждаваме, ако искаме да не се отклоним в празнословие. За съжаление това християнство не носи облаги и за това е презирано от много хора, които искат да си подсигурят вечността, но предпочитат да не е по трудния начин. И започна учението на религиозните организации и тяхната симбиоза със света. На практика религиозните организации са развили същността си до съвършенство: можеш да си избереш организация от всякакъв тип и вид: от най-мистичната до абсолютно прагматичната, или почти светската. Всички те до една предлагат компромиси с учението на Исус от Назарет, компромиси, които да направят цената на ученичеството по-приемлива. Това е генералната история на църквите.