Гробът на цар Калоян и легендите за църквата „Св. 40 мъченици”

[К.ГЕРБОВ]

СЪДЪРЖАНИЕ 

Мястото на гроб 39

Паисий Хилендарски за погребението на цар Калоян

Легендата за минарето и гробът на цар Йоан Асен

„Св. 40 мъченици” преди Освобождението

Преданието за гроба на цар Калоян

Откриването на гроба

Турците и църквата „Св. 40 мъченици”

Цар Калоян – първостроител на църквата „Св. Четиридесет мъченици”

Колоната с надпис „Крепост Редесто”

Стенописът с имената на светите Четиридесет мъченици

Началото на църквата „Св. 40 мъченици”

Текстът с изложението и илюстрациите са в прикачения файл:

Гробът на цар Калоян и легендите за Св. 40 мъченици.pdf (изтегля се след регистрация)

 

[T.Jonchev]

Добре направена студия - няма спор. Позволявам си все пак няколко колегиални бележки:

1.Трудно ми е да приема свързването на преданието, разказано от Москов, именно с Калояновия гроб при наличието на доста гробове в и около църквата (както и сам К.Гербов отбелязва). Споменаваният “северен ъгъл” не ми прилича на мястото на гроб №39, който въобще не е на ъгъл. Обратно – в западната част и то точно на ъгъла има дори два гроба: този, върху който са се опитвали да издигнат минарето (извън наоса) и т.нар. гроб на св.Сава (вътре). Ако тези възможности на тълкуването бъдат разгледани и евентуално опровергани като вероятни, изводът би звучал много по-убедително.

2.Връзката между надписа “кастрон Редесту” и Калоян е твърде проблематична. Ако Гербов е прав, че надписът е “нещо като личен знак на Калоян”, то е напълно необяснимо защо е обърнат с главата надолу – особено пък в случай, че предположим, че църквата е градена по времето на този владетел. Това положение на надписа за мен е указание, че колоната, върху която е изсечен, е вторично използвана в църквата и няма нищо общо с битието на владетеля, в чието царуване тя е издигната – бил той Калоян или Иван Асен.

3.Известно недоумение предизвиква изречението “Нищо чудно той (Калоян – бел. Т.Й.), тръгвайки на 9 март 1205г. от Търново за Романия, за да подкрепи инспирираното от него въстание, да се е помолил на светите Четиридесет мъченици и да им е обещал, че ще им издигне църква, ако победи фръзите.” На какво се опира твърдението, че Калоян бил тръгнал от Търново за Романия на 9 март ? Защото това е написано не като предположение, а като установен факт. Предположението (“нищо чудно”) се отнася само до молбата му към мъчениците и до обещанието да издигне църква, а не до датата на потеглянето. Впрочем, в случая вероятно става дума по-скоро за стилова, отколкото за научна непрецизност.

[Galahad]

Черквата е била заснемана още преди катастрофалното заветресение, че и с пораженията от него. Тъй че изображения има.

От текста на колоната по-скоро може да се стигне до извода, че педи битката при Клокотница черквата е била построена от цар Иван Асен ІІ, но е посветена на дв. 40 мци и изписана след сражението. Най-вероятно първоначално неин патрон е трябвало да е св. Иларион Мъгленски.

Калоян не е рождено име на цар Калоян. И той е носел името Йоан, като Иван Асен ІІ, а има данни, че и Асен І е носел името Йоан. Тъй че всеко от тримата е можело да бъде наречен Калоян. Всъщност това е един от аргументите, че гробът не е на цар Калоян - в предцарския си период е бил просто Йоан. Калоян е наречен в Цариград, но надриса е кирилски. Ако съдейки в една предполагаема грешка не се приеме, че виз. майстор е изпълнявал кирилски текст и се е пообъркал, то остава краткия период между бягството от Цариград и взимането му от Петър за помощник.

А това за семейния бизнес с металургия е откровено несереиозно. Имаме достатъчно сведения, че Асеневци са били прониари с титла клеарх (означава коняр, но това е йерархична титла - не е било необходимо притежателят й дори да е виждал кон).

Иначе от Св. 40 мци е запазена 1/2 или 1/3 от надгробния надпис на Иван-Александровия син Иван Асен (този от миниатюрата с погребението му). А също и част от релефен саркофаг. Оставям настрана мистификацията с капака от саркофаг на царица. Но тъй или иначе няма голямо изобилие от надписи и саркофази (като прилични фрагменти).

[К.ГЕРБОВ]

Трудно ми е да приема свързването на преданието, разказано от Москов, именно с Калояновия гроб.

Ами аз тук тръгвам в посоката, че стената е изградена за да се скрие именно този гроб. Там между двете стени друг гроб освен Калояновия няма.

Споменаваният ”северен ъгъл” не ми прилича на мястото на гроб №39, който въобще не е на ъгъл.

И аз на това се ядосвам, че не се е запазило в преданието на колко сантиметра от ъгъла е бил гроба. От снимката с разкрития гроб трудно можеш да се ориентираш. Но и новият саркофаг е там, на ъгъла, само че е преместен и не е до стената на църквата. Това "ъгъл", според мен, все пак се разбира като нещо по-близо до края на стената, а не до центъра и.

Връзката между надписа ”кастрон Редесту” и Калоян е твърде проблематична. Ако Гербов е прав, че надписът е ”нещо като личен знак на Калоян”, то е напълно необяснимо защо е обърнат с главата надолу – особено пък в случай, че предположим, че църквата е градена по времето на този владетел.

Колоните в църквата „Св. 40 мъченици” са сваляни от първоначалните си места поне два пъти. Първият път това е в 1228-1230 г. за да бъдат сложени под тях стилобати и да се издигнат колоните във височина. Веднага след освобождението, по неизвестни причините колоните също са били сваляни. В два пътеписа, някъде от около 1884 г. (съжалявам,но трябва да ровя из библиотеката си, за да видя на кои пътешественици са) се споменава, че само колоната с надписа на Йоан Асен е била на мястото си. Останалите са се търкаляли по пода. Нищо чудно и да не са сложени на първоначалните си места, ако това не е било отбелязано при свалянето им. Какво пък да кажем за обръщането на надписа.

Известно недоумение предизвиква изречението ”Нищо чудно той (Калоян – бел. Т.Й.), тръгвайки на 9 март 1205г. от Търново за Романия, за да подкрепи инспирираното от него въстание, да се е помолил на светите Четиридесет мъченици и да им е обещал, че ще им издигне църква, ако победи фръзите.” На какво се опира твърдението, че Калоян бил тръгнал от Търново за Романия на 9 март ?

„Нищо чудно” е предположение, не е твърдение. Хронистите казват, че Калоян бил тръгнал за Одрин, след като чул, че и латинците тръгнали натам. Но това очевидно не е вярно. Въстанието в Тракия е било инспирирано именно от Калоян и очевидно той е бил по-рано там, при самото му избухване. Тия 1000 кумани, как така са довтасали толкова бързо? Всичко е било планирано. Вилардуен пише, че в края на март знамената на Калоян вече са се веели над стените на Одрин.

Иначе от Св. 40 мци е запазена 1/2 или 1/3 от надгробния надпис на Иван-Александровия син Иван Асен (този от миниатюрата с погребението му).

В надписа се говорело за 1388 г., тъй че явно не става дума за Йоан Асен от миниатюрата.

Колкото до първата от двете гравюри, аз и досега не съм си обяснил колко е вярна тя. На оригинала пише „Катедралата в Търново, 17 септември 1887 г.” Била ли е възстановена тогава „Св. 40 мъченици", при това и със свод под покрива? И какво е правил Фердинанд на 17 септември 1887 г. в Търново – той е положил клетва на 15 август? В крайна сметка може ли в „Св. 40 мъченици” да се събере толкова народ?

[Galahad]

В надписа се говорело за 1388 г., тъй че явно не става дума за Йоан Асен от миниатюрата.

Протойерей Ив. Гошев е направил една доста свободна реконструкция на надписа и точно тя е в т. 2 от ХИБ. Макар и неговия критик Киселков да се е оргументирал не-полко произволно, то надписа си е на лице и е факт че след "ЛЕТО" тази плоча свършва, а годината е била върху следващата липсваща плоча. Та прот. Гошев е видял, че в надписа се говори за 18-та година. Тогава е лепнал тези 18г. към 1371г., която е счел за начало на управлението на Шишман и станала 1388г. И тук е най-веселото - едно маце беше написало цяла статия, в която по "реконструирания" надпис е пресметнала, че началото на управлението на Шишман било през 1370г. и следователно Шишман починал тогава.

Та каква е истината. След като прегледах внимателно снимката на надписа установих, че година 1388г. въобще липсва под каквата и да е форма. Що се отнася обаче до числото 18 - то там критиките на Киселков са още по-безпочвени от лепването на годината 1388г. Наистина е 18-та годинина, но не е ясно от кога. Може да е от обявяването на Шишман за съцар, което е станало доста преди 1371г. и годината да е всяка след 1379г. - 1382, 1384, 1386...

Колкото до първата от двете гравюри, аз и досега не съм си обяснил колко е вярна тя. На оригинала пише „Катедралата в Търново, 17 септември 1887 г.” Била ли е възстановена тогава „Св. 40 мъченици", при това и със свод под покрива? И какво е правил Фердинанд на 17 септември 1887 г. в Търново – той е положил клетва на 15 август? В крайна сметка може ли в „Св. 40 мъченици” да се събере толкова народ?

Ами по гравюрата ми е трудно да взема категорично становище дали това е интериора на "Св. 40" мци, дали е "Св. Никола" (та е възрожденска постройка и наистина е доста просторна) или пък е старата катедрала "Св. Богородица" на Кольо Фичето, която е рухнала заедно със "Св. 40 мци", "Св. Димитър" и останалите.

Снимки от интериора на "Св.40мци" съм виждал с поражения от земетресението. Имала е направен дървен иконостас. Но заради бъркотията от срутванията, подробностите за вида й между Освобождението и земетресението ми се губят. На външната фасада също има, но преди земетресението вън. стена е била измазана и варосана. Тъй че какво е било положението под мазилката е друг въпрос.

[T.Jonchev]

„Нищо чудно” е предположение, не е твърдение.

Да. Но както е написано изречението, "нищо чудно" се отнася към "да се е помолил на светите Четиридесет мъченици и да им е обещал...". Това е очевидно предположение.

А "тръгвайки на 9 март 1205г. от Търново за Романия" е твърдение и тъкмо то ме зачуди. Явно обаче следва да приемам и него като предположение.

[resavsky]

Тази 18 годишнина /едно от малкото ясни неща в надписа/ е предизвикала не малко спекулации.В резултат на това смъртта на Иван Асен се дава от 1349 г. до 1388 / в зависимост от това кой Иван Аесн се приема че е/.Лично за мен тази 18 годишнина каквото и да означава трябва да се свърже с Иван Асен - независимо дали се касае за годините му или за обявяването му за съцар.За мене е доста по вероятно / но не категорично решено/ че този Иван Асен е по скоро син на Теодора ІІ / бившата Сара/ а годината на неговата смърт някъде около 1372/73 г.

[Galahad]

Ами едната опция е да е син на Теодора-Теофана. В такъв случай наистина смъртта му е към 1348-1349г. и е напълно възможно да е той. Пък и майка му настина е рода с великия воевода ... на Влахия.

Другата опция е да е син на Сара-Теодора. Тогава може да е умрял към 1388-1389г. Той е бил жив обаче към издаването на Рилския хрисувул, защото Шишман говори за братя - в мн. число.

[Dimicha]

И като цяло изводът от статията-добре,че турците ги е помързявало да строят,та са използвали църквата,за да направят джамия.Щото ако бяхме ние,щяхме да я съборим до основи и да строим на чисто,което също си е нормално донякъде де...Такава е щяла да бъде съдбата и на Боянската църква,ако не е била Царица Елеонора-втората съпруга на Цар Фердинанд.Аз обаче друго се питам-защо аджеба царете ще са погребани извън църквата,още повече от северната страна?Както се вижда от плановете в студията,има гробове в притвора,а между другото във всички търновски средновековни църкви там има погребения,че и по няколко.Защо не се търсят там царските гробове?Дори църквата да е строена по времето на Цар Калоян,логично е той да е погребан вътре,в самата църква.Ако все пак са вън от църквата с цел да се почитат на влизане,то църквите имат по два входа по начало-западен и южен.Ако ще трябва да се вижда някой значим гроб на влизане,би трябвало да е от западната страна или от южната.Освен това-защо всички са погребани с главите на изток?По християнския обичай мъртъвците се полагат с главите на запад.Твърде много въпросителни....

[Dimicha]

Опа,това последното не е вярно,ей сега притичах и видях,че са си на запад с главите

[resavsky]

Не знам винаги съм се питал откъде идват твърденията че търновските царе са погребвани точно в "Св.40 мъченика"?Никакви сведения нямаме по този въпрос.Галахад беше написал / в една друга тема/ че има записани спомени че това е ставало в една от църквите на Трапезица.

[glishev]

И, нали, вече баналния факт, че сега погребаният Калоян може и да е царят, ама може и да не е...

[Goro76]

И, нали, вече баналния факт, че сега погребаният Калоян може и да е царят, ама може и да не е...

Ами това е един от митовете в българската медиавистика. Ясно е че погребания в гроб 38 не е цар Калоян, а някой друг.Подръжниците на тезата нямат никакви доказателства, а само се чудят каква нова фантасмагория на съчинят. А още повече, че стана ясно че Св.40 мъченици с строена доста след като Калоян умира. А и се говореше за някакви монети на Палеолозите, които по-късно изчеднаха.

[glishev]

Отиваме преди няколко години с един приятел, и той студентстващ по историята (а може и още ученици в горните класове да сме били), да видим костите на Калоян. Те тогава бяха докарани от Търново и изложени в Галерията (в Двореца). Даже от НИМ бяха отстъпили за малко безценния пръстен, та да е пълно бойното снаряжение. В заличката почти празно, двама-трима пазещи скучаят. Ние с момчето седим благоговейно пред скелета, той изложен в стъкло, атмосфера - тържествена като в мавзолея на Георги Димитров. Около костите се търкалят две-три бутафорни парчета дърво. Помня зъбите. Отлични здрави бели зъби. Бая висок мъж, за съжаление задната стена на черепа беше рухнала, та не си личеше къде го е млатнал византиец на младини (а с авера ми много разчитахме да видим).

От чиста скука едно девойче-археоложка от Търново седна да ни обяснява кое как и защо и ни разби детския ентусиазъм. Каза, че костите са датирани в кое да е време от ХІІ до ХІV в., че за времето, за което мъртвият цар е докаран от Солун до Търново, все е имало кога да му направят саркофаг, а скелетът тук е намерен с миниатюрни останки от дърво около себе си; че на пръстена би трябвало да пише не "Калоянов пръстен", а все пак "Пръстен на цар Калоян", "Калоян цар" или пък "Йоан цар". За капак добави и някаква неприлична история за пиян археолог през 1978, след чиято проява се появили следите от сол по костите Смачка ни патриотизма тая девойка. Ние, разбира се, веднага заявихме, че като не е сигурно да е царят, може барем севастократор Калоян да е (зер много искахме да сме се пулили пред титулувани мощи). Жената се смили над нас и каза, че да, може. Тъй и тъй, все пак с тоя пръстен не може да е случаен човек, пък и бил открит с миниатюрни късчета от червеникав текстил около себе си. После се дзверихме с колегата пред черепната въстановка и много доволно решихме, че има нещо азиатско в очите (щото, нали, куманска жилка), кимнахме мъдро, изгледахме влажно търновската археоложка и се отнесохме към Царската градинка, където си взехме бири, седнахме на Малката цица и дъъълго раздувахме.

[Dimicha]

Не знам винаги съм се питал откъде идват твърденията че търновските царе са погребвани точно в "Св.40 мъченика"?Никакви сведения нямаме по този въпрос.Галахад беше написал / в една друга тема/ че има записани спомени че това е ставало в една от църквите на Трапезица.

Ами на Трапезица лично участвах в разкопките 2008 като бачкатор и съм свидетел,че в църквите там наистина има по няколко погребения в притвора.Нашата бригада копаеше на църква номер 3 (почти на върха) и бяхме първите,които разкопахме притвора до дъно (т.е. до най-дълбоките пластове и вече излизаше само скала и пръст).В тая относително малка църква в притвора имаше две погребения дълбоко в земята до северната и южната стена,две успоредно на тях по-навътре и по-плитко и върху двете дълбоките имаше вторично "препогребване"-т.е. някой беше копал преди нас,преровил,вземал ценното и нахвърлял пръстта с костите обратно.Та единият дълбок гроб май беше иззидан и стенописан,от което археолозите веднага почнаха да си вадят извода,че може да е на болярин,тъй че може и царете там да са били погребани.

[resavsky]

Ако приемем че "Св.40 мъченика" е посторена още по времето на Калоян то тогава излиза че в надписа си Иван Асен ІІ лъже че е посторил църквата от основи и си присвоява заслуги на великия си чичо.Много малко вероятно.

[T.Jonchev]

Не е толкова невероятно: от една страна, това е маниер, доста разпространен в строителните надписи. От друга страна - защо трябва да смятаме, че Иван Асен е неспособен да лъже (грубо казано)?

[Thorn]

От трета страна, защо трябва да смятаме, че Иван Асен е бил доволен, че чичо му е бил цар, а не просто негов регент. Може и да не е питаел особена любов към него.

[mitaca]

От трета страна, защо трябва да смятаме, че Иван Асен е бил доволен, че чичо му е бил цар, а не просто негов регент. Може и да не е питаел особена любов към него.

А какъв е бил "регентския" институт тогаз? Аз съм на мнение, че власта се е предавала по един вид "старшинство" Асен на Петър (първо Петър де, щото е по-стар), Петър на Калоян, Калоян на Борил (все още застъпвам мнението си от БС, че Борил не е въртял никакви заговори, а е бил определен за "наследник" от самия Калоян). По отношение, на гроба на Калоян има обяснения и за пръстена (за "печатната" грешка), както и за другите неяснотии. Няма начин по това време царете да са погребвани в църквите. Въпреки, че съм привържаник на версията, че това е цар Калоян, не мога да не се сетя, версията на една от уредничките на тамошния музей, че е най-логичното да е погребан не на Трапезица, а в св.св. "Петър и Павел" (около де). Вече не си спомням защо, но тя свързваше униатството с тази църква и то доста преди края на 14-ти век.

[T.Jonchev]

Защото там е бил коронясан от кардинал Леон Бранкалеон.

[resavsky]

Че отношенията между Асен,Петър и Калоян са били далеч от идиличните е ясно.Както и че няма никакви данни Иавн Асен да е определян за наследник от Калоян.Но все пак ми се струва малко вероятно Иван Асен да си позволи така глубо да лъже за църквата ако е построена 25 години по рано.Освен това е твърде вероятно замисъла да е бил църквата да носи друго име /може би на св.Гаврил Лесновски/и едва след крупаната победа при Клокотница по обясними причини да е прието името на свети 40 мъченика.

[T.Jonchev]

Това - да. Дори и църквата да е строена от Иван Асен, тя е имала някакъв предварително избран патрон, който е бил сменен във връзка с битката при Клокотница.

[mitaca]

Че отношенията между Асен,Петър и Калоян са били далеч от идиличните е ясно.Както и че няма никакви данни Иавн Асен да е определян за наследник от Калоян.Но все пак ми се струва малко вероятно Иван Асен да си позволи така глубо да лъже за църквата ако е построена 25 години по рано.Освен това е твърде вероятно замисъла да е бил църквата да носи друго име /може би на св.Гаврил Лесновски/и едва след крупаната победа при Клокотница по обясними причини да е прието името на свети 40 мъченика.

Това не беше ли формула? "Построен из о-ви"? Аз съм го срещал, като "построи из основи и обнови". Ако е строял из о-ви, какво е обновявал? Но ясно е, че там и преди св.св."40-сет мъченици" е имало храм. Сега пак малко вариации по темата. Защо трябва всичките БГ владетели да са погребвани на едно място? Ако Калоян е бил препогребван? Във връзка с резкия завой в църковната политика на държавата? Ако Иван Асен при откриването на новата (според него) църква е решил да премести мощите на Калоян в "новата" църква или някой друг (нема да го оставяме католик, още повече, че с голяма вероятност е имало малцина останали униати, които да са погребвани там (знатните))? Но това разбира се са конструкции, без възможност за доказване .

[resavsky]

Е Митак тук тежката дума трябва да имат археолозите а не лингвистите.А доколкото ми е известно именно археолозите са категорични че храмът е новопосторен през 13 век.

[mitaca]

Е Митак тук тежката дума трябва да имат археолозите а не лингвистите.А доколкото ми е известно именно археолозите са категорични че храмът е новопосторен през 13 век.

Как? Ресавски. Калоян умира в началото, на века, въглеродния метод е неприложим (но това не е археологически метод де).