Тактика и оръжия на древните флотове

[yan4ika]

Пръв Херодот описва съкрушителното действие на таранния удар. През 536 г. пр. Хр. в морската битка при Корсика между съюзения флот на картагенци и етруски против фокеите, гръците били разбити, като от 60-те им кораба 40 били потопени чрез таран, а останалите - тежко повредени.

Таранът представлявал удължение на кила с издадена напред греда, обкована с желязо или бронз. Килът, таранън, носът и вълнорезът представлявали здраво свързано цяло, което позволявало да се нанесе мощен удар в неприятелския борд, без опасност за собствения кораб. Първоначално таранът бил под водолинията, по късно го изместили по нея или малко над нея. Унищожаването с таранна техника имало за цел да се изпотрошат греблата на противника, така той да се лиши от способност да маневрира и със завършващ таранен удар в борда да се потопи. Понеже бордовете и редиците от гребла били особено уязвими, при атака или отбрана боят се водел по линията "нос-кърма". Нападали и отблъсквали с нос и по-рядко - с кърма. Затова тактическият боен ред бил фронталната линия, т.е. корабите плавали един до друг - първо в единична, а по-късно в двойна и тройна линия. Сърповидна формация се прилагала при числено превъзходство или при по-висока баеспособност, за да се обхванат фланговете на врага. Отбраната на по-слабата страна ставала с оттегляне на фланговете назад. Преди бой флотовете се строявали по ескадри във фронтална линия, сваляли мачтите, свивали ветрилата (грешка! - тези последните две работи ги правели още щом видели неприятел) и по сигнал се понасяли напред, за да обкръжат или пробият отсрещната бойна линия. Гърците били най-големи майстори на пробива и го наричали "дакплус". Те насочвали кораба не срещу носа на неприятеля, а се опитвали да го промвъкнат между два кораба. Ако успеели да засекат и двата кораба под ъгъл 30 градуса, натрошавали греблата на по-близкия. След това описвали полукръг, за да ударят с тарана отстрани лишения от маневреност кораб. Ако тази маневра не успявала, корабите се събирали в килватерна колона и гребели обратно пред неприятелската линия, предизвиквайки я към таранна атака. Започнел ли противниковият кораб атака, със заучена маневра гръцкият кораб обръщал срещу нападателя добре защитения си нос, докато следващият го в килватера съд нанасял таранния удар. Тактиката на пробива, обаче, не действала при двойната фронтална линия. Корабите от втората линия нанасяли таран на неприятелските съдове, пробили първата линия точно в момента, когато последните правели своя полукръг и излагали на удар незащитените си бордове. При обхват на противниковата линия се притискали фланговете му, за да се разпадне бойният ред. Тогава битката се разпадала на отделни схватки. При числено превъзходство на нападателя два негови кораба под ъгъл 45 градуса се устремявали към един противниковл Единственото му спасение при това положение е било бързото бягство. Но в бой "кораб срещу кораб" било трудно да се нанесе решителен таранен удар, ако преди това не се натрошат греблата на противника или екипажът му не бъде поразен от разстояние. Ако таранът не успеел, закачали противника с абордажни куки и го притегляли към собствения си борд за влизане в ръкопашен бой.

Първите истински корабни оръжия били въведени от гърците, а римляните ги възприели почти без промяна. По своя тип летателните оръдия се делели главно на две: лъкови (на принципа на арбалета) и торзионни (за движеща сила се използвала енергията на усукването).

Металните рамена на арбалета с обикновен или двойно извит лък се опъвали с физическата сила на един човек, с опора върху корема на стрелеца. За да увеличат далекобойността на стрелата гърците изобретили лъковото оръдие. Раменете на лъка можели да се опънат само чрез валяк с дървени спици, а цялото оръдие тежало толкова, че се нуждаело от въртяща стойка - първият "оръдеен" лафет. Лъковото оръдие мятало стрели на 100-150 метра с голяма точност. От него можели да се изхвърлят и по две стрели едновременно, както и камъни по права траектория.

От ІІ столетие пр. Хр. лъковото оръдие започнало да се измества от балистата. Балистата достигнала до високо техническо съвършенство до такава степен, че чак през ХV век била изместена от барутните оръдия. Метателната сила на балистата идвала от еластичността на снопове усукани дебели въжета от коноп, животински жили, конски и дори човешки косми - увити около две неподвижни дървени или железни греди. С помощта на двураменен лост, привеждан в движение от въже и ръчни спици, сноповете се усуквали до опън. За постиженията на балистата има много разнообразни данни - от 100 до 370 метра. Описание как се прави балиста е дал гръцкият математик Херон Александрийски. Балистите били два вида: стрелова балиста - за изхвърляне на стрели (също пики и огнени копия) и катапулти - за каменни гюллета. Абордажните куки също се изхвърляли от подобни оръдия.

Катапултите били построени на същия конструктивен принцип и изхвърляли няколко килограмови каменни гюллета на до 100 метра. Точността им била незначителна и имали малка пробивна сила, и за монтирането им е била нужна голяма площ. Използвали са се за обстрел на пристанищни съоръжения и само тогава са ги качвали на борда.

Най-страшното оръжие на римския флот за близък бой бил абордажния мост (наричан на латински corvus - гарван). За пръв път е използван в Първата пуническа война от римския консул Кай Дуилий. Абордажният мост дал възможност на римляните да хвърлят в бой като морска пехота добре обучените, но несвикнали с морето легионери и същевременно осуетявал таранния удар на противника. Описание на абордажен мост е дал Полибий.

За оръжие в морската война в древността се използвал и огънят. Изстрелвали се не само горящи копия и стрели. Още през ІІІ в. пр. Хр. гърците пръскали върху палубата на противника смес от петрол и химикали, изпомпвана с ръчни помпи от специални резервоари. Паузистрат, командващ родоския флот, по време на Сирийската война за първи път употребил огнени кошове. Ето описанието на Полибий: "Огненият съд, с който Паузистрат си послужи, беше кош от желязо. От двете страни на бака, отвътре до бордовите стени бяха поставени клупове и в тях пропъхнати дълги пръти, чиито краища стърчаха далеч над водата. На върховете им се закачаха кошовете, пълни с горяща смес. При първото сблъскване с противника отпред или отстрани, горящата маса се изливаше срещу врага..."

Цитатът може да не е много точен, за което се извинявам, не мога да се сетя къде го прочетох.

За съжаление нямам снимки на съответните оръжия.

[Galahad]

Аз взех, че в другата тема писах за чупенето на греблата. Всъщност това не е било чак толкова разпространена тактика, защото обучението на екипажа било трудно и изморително. В случай кораба трябвало да намере достатъчна скорост, за да може да премине между другите два кораба с вдигнати гребла. А също трабвало требците навреме да си вдигнели греблата - иначе можело да потроши своите.

Удара с тарана като по-прост за усвояване бил по използван, но пък и при него не било чак толкова лесно да се постигне резултат.

[КГ125]

Абордажи са се практикували масово, нали? Предвид относителни ниския силует на корабите. Чак сега се сещам, че не съм срещал подробно разглеждане на древния и средновековния морски бой.

Редактирано Юни 28, 2008 от КГ125

[КГ125]

Аз взех, че в другата тема писах за чупенето на греблата. Всъщност това не е било чак толкова разпространена тактика, защото обучението на екипажа било трудно и изморително. В случай кораба трябвало да намере достатъчна скорост, за да може да премине между другите два кораба с вдигнати гребла. А също трабвало требците навреме да си вдигнели греблата - иначе можело да потроши своите.

Удара с тарана като по-прост за усвояване бил по използван, но пък и при него не било чак толкова лесно да се постигне резултат.

Не е невъзможно да се отрабити, зависи от дисциплината на екипажа.

[Galahad]

Изисква доста добра подготовка на екипажа и затова макар много гр. полиси да са имали флот, много малко от тях са можели да го практикуват. И тъй като атиняните усвоили техниката и имали амбицията да създадат империя, то техния флот успял да наложи атинското архе.

[T.Jonchev]

Yan4ika, това изложение не беше ли на Нойкирхен?

[yan4ika]

Да, Хайнц Нойкирхен. Щом го позна, значи нямам големи неточности в превода.