Kъде се крие писмеността на древните българи?

[stoil]

Искам с темата да сондирам мнения за глаголицата. Kак и къде се заражда писмеността? Kой от кого взаимства и - как?

Kирил и Mетодий, каква е тази прословута Mагнаурска школа, какво се е изучавало като науки. Симеон I Велики, какво се случва с него, как умира и кои са негови синове?... Баща му е Борис Кръстител, нали, ама кои сa братята му, сестри и прoчие, въобще - всичко за златния век...

Редактирано Август 10, 2008 от ISTORIK

[Frujin Assen]

За Борис в момента ми бяга кои бяха братята и сестрите му. По памет децата му са Владимир-Расате, Яков, Симеон, Гаврил, за дъщерите по не съм сигурен, но мисля имаше две, едната монахиня. За Расате е ясно, Яков се предполага че е починал млад, а за Гаврил не е известно нищо. Как умира знаем само от ромейски източници, но предвид напредналата му възраст естествената смърт не буди съмнение. В магнаурската школа със сигурност не се е изучавала славянска филология. За мен братята са славяни, каквото и да говорят някой хора. Да измислиш азбука е най лесното нещо, на мен лично ми трябват шише ракия, тава салата и една нощ и азбуката е готова. Много по сложно е да превеждаш думи и абстрактни понятия на език досега без писменост.

[stoil]

Хора нищо ли не знаете за писмената ни култура, за глаголицата, за кирил и методи,за магнаур

[Иванко Тертер]

Мога само да кажа какво е знаел цар Йоан Александър за българското писмо "кирилицата":

"и са букви отчасти гръцки, отчасти български или персийски" из Грамота от 1352 г., писана в Никопол.

По-добре едва ли някой би го казал, още повече човек от ранга и от епохата на Йоан Александър. Както се вижда той не нарича азбуката кирилица. Нито българица, а това е сбор от букви от гръцки и български или персийски звуци. Това си е индоевропейското койне, на което са говорили близки народи от кръга на българската държавност и азбуката е също подобна сбор от различни подходящи за езика звуци и писмени знаци. А вече оттам е съвсем резонно да се говори за българска азбука и език в завършен вид.

[ISTORIK]

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3656

http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Glagolica.html

(Character encoding - Unicode Utf-8)

http://www.e-psylon.net/dot/index.php?item...;article_id=256

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BB%...%B8%D1%86%D0%B0

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%...%B0%D1%82%D0%B0

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%...5%D0%BE%D0%BD_I

http://www.pravoslavieto.com/history/09/86...imeon/index.htm

http://historybg.hit.bg/chapter6.htm

http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/9.html

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%...%B8%D1%86%D0%B0

Прочети текстовете, които се крият зад препратките, и, ако след това имаш още въпроси, питай пак!

[Galahad]

Хора нищо ли не знаете за писмената ни култура, за глаголицата, за кирил и методи,за магнаур

Глаголицата е азбуката съставена от св. Кирил. Тъй като графиката и е доста сложна, още св. Климент Охридски я опростява, като я доближава до гръцката и латинската. Говоря за графиката, иначе основната работа си е дело на св. Кирил. Св. Климент само е направил по-опростено и лесно изписване на буквите съставени от св. Кирил. След като има готова азбука, промяната на шифъра не е проблем - я виж в Уорда (fonts) колко шрифтове има.

Магнаур - това не е някакъв университет, а просто придворна школа - място, където да се обучават владетеля и неговото обкръжение. Но тогава във Византия управляват императорите-интелектуалци Лъв Мъдри и Константин Порфирогент и по времето на Симеон във Византия също има културен разцвет. Разбира се зародиша е в сравнително мирното управление на Михаил Пияницата и Василий І Македонец, което позволява да се обърне повече внимание на културата.

А за Кирил (като мирянин Константин) и Методий (като мирянин Страхота) какво точно те интересува?

[Duma]

Здравейте, имате си новодошъл член

Точно напоследък се бях зачела в разни извори за Кирил и Методий, тъй като открих, че това е тема, с която съм безрезервно свикнала, и в която като че ли не бяха останали много въпросителни. Когато обаче човек се зарови по-надълбоко в проучването на древни надписи и азбуки, касаещи местното ни население, изведнъж се сблъсква с факти, които го карат да си зададе неочаквани въпроси от рода на: какво всъщност са създали Кирил и Методий, наистина ли има нова азбука, къде точно се е случило това и разни подобни.

Колкото повече виждам снимки на древни надписи, каквито и тук в този форум видях публикувани в темата "Каква е тази азбука", толкова по-чудно става защо се говори, че братята са създали нова азбука, като и глаголицата, и кирилицата съществуват много векове преди това, знаците им могат да се видят в много надписи.

Прочетох отново малкото налични извори за живота на двамата братя, този път се опитах да забравя всичко, на което са ме учили преди, и да погледна с нов, необременен поглед. Едното от нещата, които този път ми направиха впечатление, като четох житиетата, е че Кирил и Методий уж тръгват като изпратени на мисия от Византия, но всъщност от един момент нататък изобщо не се вижда да поддържат връзки с Византия, а напротив - изцяло са свързани с католическата църква в Рим, учениците им са осветени и ръкоположени от римския папа. Това е толкова абсурдно, ако те са били наистина представители на византийската църква - все едно днес наши православни свещеници да идат да бъдат ръкоположени от папата, сигурно веднага ще ги анатемосат. Между редовете на житиета се усеща, че нещо не е било наред в отношенията на братята с Византия, а нима е случайно, че никой византийски извор от онова време не споменава изобщо за тях? Църковни мисионери от подобно ниво биха били гордост за Византия. Няма да се учудя, ако Кирил и Методий са били смятани за отстъпници, макар да не става ясно защо се е случил този разрив и защо братята минават на служба при папата, където и Кирил умира.

Друг уж изяснен въпрос е този за целта и местонахождението на мисията им. Ето една книга, която с много доказателства преобръща традиционните ни схващания относно Великоморавия:

http://pravoslavie.bg/content/view/1771/307/

Въобще оказва се, че макар в българската наука да има цял клон "Кирило-Методиевистика", пак сме приели априори някакви тези, които просто не знам кой "учен" откъде ги е взел или сътворил.

Мен лично това за азбуките много ме поразява, тъй като дълги години съм учена, че Кирил е създал поне глаголицата. Темата за азбуките и надписите обаче е огромна, та няма да я захващам сега.

[ISTORIK]

Kъде се крие писменоста на древните българи?

Ето това е Въпросът. Това е въпросът за 200 000 лв. Или поне - за 18 000 лв. - в 18 часа...

Отговорете на момчето! Никой ли не иска да стане милионер?!

Редактирано Юли 22, 2008 от ISTORIK

[Galahad]

Едното от нещата, които този път ми направиха впечатление, като четох житиетата, е че Кирил и Методий уж тръгват като изпратени на мисия от Византия, но всъщност от един момент нататък изобщо не се вижда да поддържат връзки с Византия, а напротив - изцяло са свързани с католическата църква в Рим, учениците им са осветени и ръкоположени от римския папа. Това е толкова абсурдно, ако те са били наистина представители на византийската църква - все едно днес наши православни свещеници да идат да бъдат ръкоположени от папата, сигурно веднага ще ги анатемосат. Между редовете на житиета се усеща, че нещо не е било наред в отношенията на братята с Византия, а нима е случайно, че никой византийски извор от онова време не споменава изобщо за тях? Църковни мисионери от подобно ниво биха били гордост за Византия.

Ами контактите с Рим не са случайни - във Великоморавия надмощие имал не царигр. патриарх, а немското духовенство. Тъй че одобрението на Рим им позволявало да развиват своята дейност във Великоморавия и Панония. Тези държави попадат в диоцеза на патриарха на Стария Рим (наричан още и папа).

Иначе Византия също не ги е пренебрегнала - те са изобразени в Менелогия на имп. Василий І- Българоубиец, а също и на степонис в "Св. София" в Охрид - главния храм на автономната българска църква в периода на виз. владичество. След смъртта на Методий, когято започват гоненията част от учениците им са били откупени именно от Византия и от там попадат в България. Предполага се, че един от тях е Константин Преславски.

като и глаголицата, и кирилицата съществуват много векове преди това, знаците им могат да се видят в много надписи

Преди Кирил и Методий няма надписи на кирилица или глаголица. Има, ако се изразя с думите на Черноризец Храбър "черти и резки", които наистина приличат на графиката на буквите - но това не е нито азбука, нито редуването им е надпис. Използването на някои любими символи в азбуката разбира се е много уместно, защото я прави някак близка и своя. Обстоятелството, че днес се задава въпросът как е било възможно тази азбука да не е съществувала по-рано, показва колко умело е била направена.

[Duma]

Ами контактите с Рим не са случайни - във Великоморавия надмощие имал не царигр. патриарх, а немското духовенство. Тъй че одобрението на Рим им позволявало да развиват своята дейност във Великоморавия и Панония. Тези държави попадат в диоцеза на патриарха на Стария Рим (наричан още и папа).

Иначе Византия също не ги е пренебрегнала - те са изобразени в Менелогия на имп. Василий І- Българоубиец, а също и на степонис в "Св. София" в Охрид - главния храм на автономната българска църква в периода на виз. владичество. След смъртта на Методий, когято започват гоненията част от учениците им са били откупени именно от Византия и от там попадат в България. Предполага се, че един от тях е Константин Преславски.

Преди Кирил и Методий няма надписи на кирилица или глаголица. Има, ако се изразя с думите на Черноризец Храбър "черти и резки", които наистина приличат на графиката на буквите - но това не е нито азбука, нито редуването им е надпис. Използването на някои любими символи в азбуката разбира се е много уместно, защото я прави някак близка и своя. Обстоятелството, че днес се задава въпросът как е било възможно тази азбука да не е съществувала по-рано, показва колко умело е била направена.

Как да не е имало надписи на кирилица например? Нямах предвид конкретно в земите на днешна България, говорех за азбуката, използвана от коптите например, или за надписите от Кавказ, публикувани в една книга на Петър Добрев. И други много съм виждала, но за съжаление сега нямам време да потърся линкове със снимки. Така или иначе това, което наричаме кирилица, много малко се различава от т.нар. гръцка азбука, която всички знаем, че не е гръцка, а са я взели от финикийците, които пък от своя страна са я взели от други, и така отиваме доста назад по веригата. Има една доста интересна статия по въпроса, ще се постарая да я пусна тия дни.

Колкото до това къде е била мисията на Кирил и Методий, Галахад, погледни линка, който съм пуснала за книгата на Петер Юхас, а и не е той единственият, който призовава към ревизиране на схващанията относно някои стари географски понятия. Това с Великоморавия не е изключение, ами като четеш древни автори, изведнъж откриваш как викат Кавказ или Етиопия на разни места в днешна България. До момента съм попадала на три различни области, наричани Етиопия от някои автори, и трите са на различни места, та даже в различни континенти. Това с Кавказ е същата работа и води до големи обърквания в позиционирането на някои исторически събития.

Иначе мерси за сведенията за образите на Кирил и Методий във византийски източници, така или иначе захванах да проучвам нещата съвсем наскоро и съм прочела все още само няколко неща.

Редактирано Юли 23, 2008 от ISTORIK

[stoil]

Kъде се крие писменоста на древните българи?

Ето това е Въпросът. Това е въпросът за 200 000 лв. Или поне - за 18 000 лв. - в 18 часа...

Отговорете на момчето! Никой ли не иска да стане милионер?!

Що се ядеш сега

питам за писмеността като цяло

някаква хронология да се внесе

омръзна ми всичко да е хаотично

няма как да няма някой да е първи

после втори, трети и т.н.

та коя е първата писменост в света, после как преминава във финикииска, арамейска, идруги

каде е нашата в хронологията

и между друготоо знае ли някой нещо за библия писана от кирил на глголица и пазена във ватикана

[ISTORIK]

Ако искаш, прочети и това:

http://ziezi.net/azbuka.html

http://www.vestnikataka.com/?module=displa...amp;format=html

http://goodnews.actualno.com/news_67128.html

http://paper.standartnews.com/bg/article.p...;article=155453

http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=8&id=13387

Но не се предоверявай на написаното...

[RIZAR]

sTOILE ,

Ще ти дам няколко посочки в които се говори за тракийска азбука , по нататък ,ако искаш можем да дискутираме -

1. Йоан Лидийски , говори ,че Константин Велики е оставил на "своя роден език '' / oiektos/ няколко беседи .Йоан е оставил една нишка - пише ,че това е неговия "отчески, бащин ,отечествен език '' ;

Както знаеш Константин е от Ниш...

2.Овидий ,пише ,че е съчинявал поема на езика на траките гети ;

3. Фотий ,казва ,че един писател от 7-ми век е използвал тракийски книги

4.Еврипид сочи в една своя творба за -тракийски дъсчици/плочици/ ....

5.Херодот ,който не е драматург ,сочи тракийски оракулски дъсчици ,таблици/?/ ...

6. Юлиан Отстъпник е писал на бащиния си език

7.Един друг Юлиан говори за в/х/енетска писменост ..

[П. Теодосиев]

Ето малко информация от сайта за първата писменост... - http://nauka.bg/index.php?mod=search&f...%E0%EF%F0%E5%E4

http://nauka.bg/index.php?mod=search&f...%E0%EF%F0%E5%E4

[Duma]

Ето откъс от статията, която според мен доста добре проследява развитието на някои древни писмености и по-късните исторически теории за произхода им. За съжаление я няма в интернет и не мога да дам линк, а само мога да копирам, така че се извинявам за голямата дължина на откъса.

Из "РАННАТА ЛИНЕАРНА ПИСМЕНОСТ КАТО АРГУМЕНТ ПРОТИВ ТЕОРИЯТА ЗА ФИНИКИЙСКИЯ ПРОИЗХОД НА АЗБУКАТА", Мария Маринова

"Очевидно основните традиционни схващания относно произхода на писмеността са били популярни и спорни още в античния свят. Древногръцките рационалисти сами признавали, че тяхната азбука е дошла от Изток, вероятно от Финикия или от крайбрежните земи на Левант , простиращи се от устието на р. Оронт до границите на Палестина. За другите мнения по въпроса, от времето преди Херодот, черпим сведения от схолиите към „Граматиката” на Дионисий Тракиец, според които древногръцките философи от края на VІ в. пр. н.е. Анаксимандър и Хекатей поддържали тезата, че Данай е донесъл буквите в Гърция от Египет. В зората на това зараждащо се историческо мислене, “бащата на историята” дава своя принос, като цитира очевидно вече известния по негово време разказ за Кадъм (Кадмос) – предводителят на финикийците, които се заселили в Беотия и там “посветили гърците в много неща, свързани със знанието, и най-вече в изкуството на буквите”. Оттогава насетне буквите започнали да се наричат καδμήια или φοινικήια γράμματα, но изглежда, че докъм ІІІ в. пр. н.е. гърците са ги назовавали просто τά γράμματα или τά στοιχεĩα, а римляните – literae или elementa, което е буквален превод на гръцките термини.

Според неуморния историк от І в. пр. н.е. Диодор Сицилийски, “финикийците не били първите откриватели на буквите, а просто променили тяхната форма, при което по-голямата част от човечеството започнала да ги изписва по начина, по който финикийците ги изписвали, и така буквите получили съответното име.” Вероятно именно това свидетелство стои най-близо до историческата истина, но по всичко личи, че и самият Диодор има известни съмнения по въпроса, тъй като не пропуска да спомене и претенциите на египтяните като изобретатели на азбуката. Неговият предшественик Плиний също с известна доза несигурност отбелязва, че по негово мнение асирийците “винаги са имали азбука” , но за сметка на това твърдението му, че тя е била привнесена в Лациум (древна Италия) от пеласгите, е изказано категорично.

Следващите автори, които ще цитираме, могат да бъдат отнесени към двете основни школи на философската мисъл, представляващи съответно финикийската и египетската традиция. Така Платон (V в. пр. н.е.) посочва египтянина Θευθ за изобретател на буквите, а сириецът Филон от Библос, цитиран от Евсевий Кесарийски в „Подготовка към евангелието”, вероятно само повтаря този разказ през първи век сл. Хр., заявявайки че те са измислени от някой си Ταάυτος. Според мнението на традиционната египтология, двете названия отразяват името на египетския бог на писмеността Тот (староег. Dhωt(y). Така отново се сблъскваме с друг вариант на традицията за египетския произход на писмеността. Тацит се явява неин поддръжник, като казва, че “primi per figuras animalium Aegyptii sensus mentis effingebant”, които по-късно биват пренесени в Гърция от финикийците. По-късната и впоследствие силно украсена традиция, представлявана от Критий (І в. пр. н.е.), Лукан , лексикона Свида и др., настоява, че “великата слава” за изобретяването на писмеността се пада на финикийците.

Логично е тези толкова разнородни на пръв поглед мнения в древността да породят още по-широк кръг от хипотези в модерната наука. За целите на настоящето изследване ще се спрем само на онези от тях, които са свързани с новаторски или революционни открития по отношение на изследвания въпрос, без да обобщаваме всички съществуващи теории. Тук заслужава да отбележим на първо място името на Еманюел Де Руж, който пръв изказва становището, че финикийската азбука е деривация от египетското йератично писмо на ХІІ династия (ХХ-ХVІІІ в. пр. н.е.) – хипотеза, която се радва немалка популярност не само в средата на ХІХ в., но е широко експлоатирана и в наши дни, въпреки факта, че само две от двайсет и двете букви на финикийската азбука получават задоволително обяснение в разработките на Де Руж. Становище, подобно на неговото, споделят и светила от световна величина като пруският откривател и пътешественик Александър фон Хумболт и Карл Ричард Лепсиус (1810-1884) – немският египтолог, който допълва и усъвършенства Шамполионовата система на разчитане на йероглифите.

През 1883 г. Айзък Тейлър издава своята основополагаща творба “Азбуката” , в която прави ценно резюме и критика на предшестващите го теории относно произхода и развитието на азбуките и поставя една генерална основа на този въпрос, постулирайки че дългият и мъчителен процес на създаване и усъвършенстване на азбуката е започнат от египтяните, продължен е от семитите и е прецизиран от гърците. Въпреки своята научна стойност и всеобщото признание, което получава, “Азбуката” поражда и реакция сред някои представители на академичното общество, които предпочитат позицията на предпазливостта. През 1885 г. д-р Пейли, коментирайки “Азбуката” на Тейлър, подчертава, че “никое доказателство за връзките на финикийската азбука няма да бъде пълно, докато не се сдобием с писмени потвърждения, които да запълнят дългата пропаст между периода на папирус Приси и надписите от Ваал-Ливан и Моавския камък . При липса на такива, трябва винаги да допускаме възможността финикийската азбука да е произлязла от някоя напълно изгубена, не-египетска писменост, следите от която могат някой ден да се появят толкова неочаквано, колкото например хетските йероглифи.”

Двайсетина години по-късно сър У.М. Флиндърс Питри, “бащата на съвременната египтология”, доказва, че това прозрение на д-р Пейли представлява предсказание за истинската история на азбуката. През 1889 г. той открива множество линеарни знаци в Гуроб (Среден Египет), които отнася към периода 1400-1200 г. пр. н.е. и които по негово мнение са по-близки до западните, отколкото до финикийските форми на изписване. Впоследствие такива знаци също биват открити върху керамика от ХІІ династия (ХХ-ХVІІІ в. пр. н.е.) и І династия (прибл. 3100-2686 г. пр. н.е.), като по-голямата част от тях сър Питри свързва още с праисторическата цивилизация. Това откритие на писмени знаци, съществуващи в Египет отпреди появата на йероглифна система, отхвърля възможността за деривация от пиктографското писмо, каквото е по-старото схващане на Тейлър и Де Руж.

По мнението на сър Флиндърс Питри, доказателственият материал от монументалната архитектура на територията на Египет разкрива наличието на две съществено различни една от друга системи от конвенционални знаци. По-късната от тях е йероглифното писмо, преминало през множество фази, докато се превърне в сложните фракции от леко вариращи черти на демотичното писмо, “но далеч преди всичко това е съществувала, още от самото начало на праисторическите времена, една напълно различна система от линеарни знаци, изпълнена с разновидности и различия. Тази древна система със сигурност вече е била в своя упадък дълго преди каквито и да било йероглифи да са се употребявали в Египет.” Това откритие поставя историята на писмеността в нови рамки, и дава нови отправни точки в нейното изследване. Обособяването на две същностно различни и сами по себе си напълно развити писмени системи в паралелна употреба, вероятно говори за съществуването на различни прослойки в обществото, чиито специфични нужди са били задоволявани от съответната писменост. Добре известно е, че йероглифното писмо е било предназначено за свещена употреба от „посветените” жреци и техните следователи, от елита на нацията и носителите на духовните и културни послания, които по силата на посвещението са имали изключителното право да боравят със закодираните в „свещените знаци” мистични значения и единствени са държели ключа към правилното „четене” и тълкувание на изобразените реалии. В същото време паралелното съществуване на линеарна писменост предполага нейното широко разпространение и масова употреба, дължащи се на лесно усвоимия характер на съдържащите се в нея знаци. Именно тази популярност и опростеност най-вероятно обуславят и „профанната” ежедневна употреба на линеарната писменост от всички слоеве на обществото.

Що се отнася до еволюцията на тази линеарна система, сър Уилям Питри формулира теорията, че преди обособяването на финикийската, или всяка друга азбука, съдържаща ограничен брой букви, е съществувало по-мащабно тяло (или набор) от установени знаци , което в по-голяма или по-малка степен е било в масова употреба. В по-кратките азбуки, каквато е финикийската, той вижда части от това първично тяло от конвенционални линеарни символи. По отношение на техния произход той извежда осем аргумента против финикийската теория и теорията за деривация от йероглифното писмо, сред които освен древната възраст на линеарните знаци могат да се добавят и примитивните технически средства, с които са разполагали древните “писари”. Тези средства, предполагащи повече употребата на механична сила, отколкото на артистичен талант, са позволявали само гравиране на груби знаци, предназначени да задоволят ума и сетивата като символи на необходимото значение в далечната епоха на египетската пред-история, и най-вероятно много преди съществуването на силно развитата графика на йероглифното писмо от първите династии. Грубите технически средства, използвани в зората на цивилизацията предполагат неминуемо опростяване и линеаризиране на изобразените символи – този факт е характерен и за най-ранните китайски йероглифи, открити върху гадателни кости от династия Шан (ХVІ-ХІ в. пр. н. е.), които имат почти линеарен характер, но въпреки това неоспоримо се считат за прототипи на по-късните еволюирали йероглифни форми. Възможно ли е тогава в част от линеарните символи, открити на територията на древен Египет (а защо не и у нас?) да потърсим прототипите на някои, ако не и на всички по-известни, йероглифни форми? Силната вероятност ранните графични знаци да са изобразявали популярни концепции и идеи, схематично закодирани върху глинени плочици, керамика или други дълготрайни носители на информация, които са били добре известни на лингвистичния социум, и тяхното последвало художествено развитие и разработване за следващите поколения, чиито възприятия са се отдалечавали прогресивно от първообразите и оригиналните послания, заслужава да бъде изследвана в процеса на еволюцията на писмеността. Тази вероятност може да разкрие една ново лице, и една нова същностна характеристика на ранните линеарни знаци, а именно – тяхната изначална употреба като своего рода пиктографски код от времето на най-ранната човешка цивилизация, без това да изключва и тяхната фонетична стойност, обуславяща по-късната им употреба предимно за записване на произношението.

Друга особеност, свидетелстваща за изначалната древност на откритите в Египет линеарни знаци, са забелязаните силни прилики с графиката и фонетиката на множество символи, принадлежащи към азбучните системи на толкова отдалечени един от друг райони като Испания и Кария (Анатолия). Същите специфични знаци от тези две азбуки се откриват и в Египет, от ХІІ династия (ХХІІ-ХVІІІ в. пр. н. е.) и по-рано, като същевременно напълно отсъстват от гръко-финикийската азбука, което предполага, че техният източник не само се намира извън финикийската група, но и самият факт, че обхваща толкова отдалечени една от друга земи от Средиземноморието като Испания, Кария и Египет, свидетелства за неговата изключителна древност. В допълнение към това, сър Питри открива 9 знака, които се съдържат както в руническото писмо, така и в средиземноморските азбуки, но напълно отсъстват от гръцката или латинската азбуки, които по принцип се приемат за родители на руническото писмо. Този факт намира своето обяснение в задълбочения анализ на Айзък Тейлър върху руните от Скандинавия, Източна Англия и териториите, населявани от готите, в който той проследява и аргументира гръко-тракийския произход на руническото писмо.

Тейлър нагледно доказва, че по-голямата част от въпросните рунически знаци имат своя прототип в условно наречената от него „тракийска азбука” от периода преди VІ в. пр. н.е., т.е. азбуката, засвидетелствана върху писмените паметници и керамиката на главните градове от тракийските колонии, както и върху някои тракийски монети, като например съхраняваната в Британския музей огромна златна монета на Едонския цар Гета. В същото време за него тази „тракийска азбука” е достатъчно самобитна, за да бъде обособена от най-ранната форма на гръцката азбука, условно наречена Кадмейска, от една страна, и Атическата азбука, т.е. стандартната гръцка азбука от пети век насетне, от друга. Фактът, че голяма част от руническите знаци съществуват именно в техния тракийски вариант, който е с неизвестна древност, но най-добре засвидетелстван в епиграфията от VІ в. пр. н.е., и същевременно някои от тях присъстват както в средиземноморските азбуки, така и в писмените знаци от Египет от ХІІ-та династия (XXII-XVIII в. пр. н.е.), сочи отново към автохтонното тракийско или пеласгийско население като най-вероятен носител и изконен собственик на тази писменост. Добре известно е, че пеласгите са населявали още от най-дълбока древност не само Балканския полуостров, районите на Мала Азия и Близкия Изток, но и че множество техни колонии са дали началото на някои европейски нации, като например латинската , поради което в съвременната тракология този регион е известен под названието „Трако-Италика”. Според Херодот една от миграционните вълни на трако-пеласгите е заселила и о. Крит и именно там през 1894 г., почти паралелно с откритията на сър Питри в Египет, друг голям учен, сър Артър Еванс, открива огромно количество реликви, илюстриращи ранната Критска култура от Микенския период (1600-1100 г. пр. н.е.), сред които чаши, вази, печати и скъпоценни камъни-амулети с предимно линеарни знаци. Това му дава възможност същата година официално да обяви, че откритите от него артефакти “решително демонстрират, че наистина е съществувала сложна писмена система в границите на Микенския свят, и нещо повече: могат да се проследят две ясно различими фази на това изкуство сред неговото население. Едната е пиктографска по характер, като египетските йероглифи, а другата – линеарна и псевдо-азбучна, като много наподобява кипърското и азианското сричково писмо... Доказателственият материал ясно сочи към Крит като основен източник на тези йероглифни форми.”

Така сър Еванс успява да обособи две самостоятелни писмени системи на територията на острова. Първата от тях е йероглифна, по-примитивната форма на която (наречена йероглифен клас А) той предполага, че съдържа оригиналните елементи, от които впоследствие възниква по-формализираната пиктографска система (йероглифен клас Б). Той отнася по-ранния клас пиктографски знаци към началото на трето хилядолетие пр. Хр. В някои случаи едни и същи символи се откриват и в двете форми на йероглифната група, но в различни стадии на развитие.

Другата писмена система, състояща се от 32 линеарни знака, сър Еванс идентифицира с Микенския (1600-1100 г. пр. н.е.) или още по-ранен исторически период, и също я разделя в два последователни линеарни класа А и Б: “Очевидно е, че някои надписи с тези линеарни знаци са толкова ранни, колкото и повечето йероглифни серии, макар че от типографска гледна точка, пиктографската група със сигурност е по-ранната.” По-късни археологически открития във Фестос доказват, че тази писменост вече е била в употреба на о. Крит в самото начало на второто хилядолетие преди нашата ера.

Сър Еванс стига до заключението, че между линеарните знаци от Микенската култура на о. Крит, наричани условно от него “егейски”, и знаците, открити от проф. Питри в Кахун и Гуроб в Египет, съществуват поразителни прилики. От 32-та “егейски” знака, не по-малко от 20 се оказват идентични с тези, открити в Египет, а 15 от знаците съвпадат с букви от Кипърското сричково писмо (известно още като линеар Ц), датирано към края на второто хилядолетие пр. Хр .

Същите поразителни сходства се откриват и при йероглифния клас знаци, от които около 16-20% наподобяват египетски форми и също толкова – хетски знаци, разпространени и използвани в Хетската империя (ХV-ХІІ в. пр. н. е.), на територията на днешна Анатолия. Същевременно, най-често употребяваните хетски йероглифи, от своя страна, не присъстват сред критските знаци, което според Еванс означава, че критската и хетската йероглифни системи са възникнали от още по-примитивни пиктографски елементи: “Множеството сравнения с египетските йероглифи... по никакъв начин не водят до заключението, че в лицето на критските знаци имаме просто тяхна непохватна имитация... Ако бе имало някакъв опит да бъдат копирани египетските картуши или надписи, неизменно бихме открили... изопачени или несъвършени изпълнения на египетските форми. Но такива имитационни фигури не са открити и даже няма и следа от опит да бъдат копирани дори и най-популярните египетски йероглифи. Паралелизмът, на който сме свидетели, е най-вече паралелизъм на независима система, черпеща от общ източник. Сходства от този вид в никакъв случай не се ограничават само до Египет.”

Сър Еванс смята, че за разлика от линеарното писмо, което е имало много широк обхват, йероглифната серия е била “специална собственост” на автохтонното критско население, което според него продължило да използва тази по-слабо развита форма на пиктографско изписване по времето, когато техните съседи като цяло вече са били възприели по-опростени начини на изписване (напр. линеарното писмо). Затова на тази пиктографска или йероглифна група той дава условното наименование “етеокритска”, поради нейната тясна връзка с първоначалното население на острова, което е било от не-елински тип, а според гореспоменатото свидетелство на Херодот – с трако-пеласгийски произход. В местността на гр. Пресос в източната част на острова, която до границите на неопределен, според него, исторически период е била все още населявана от “етеокритяните”, сър Еванс открива забележителен надпис, който, макар и изписан с архаични „гръцки” знаци, принадлежи на непознат език, и по негово мнение с основание може да бъде смятан за оригиналния език на критското местно население отпреди дните на гръцката колонизация. Според него, не само традицията и терминологията, но и археологичните доказателства свидетелстват в полза на вероятността пеласги от Тесалия да са заселили о. Крит във времена, далечно предшестващи дорийското завоевание на о. Пелопонес (прибл. през ХІІ в. пр. н.е.).

Що се отнася до въпроса, доколко пиктографското или “етеокритското” писмо представлява прототипа, от който може да се предположи, че се е развила “Микенската” линеарна система, налице са всички сведения за съществуването на много тясна връзка между двата класа. За това свидетелства не само фактът, че и двете групи знаци се срещат върху камъни-печати, чиято форма е еднотипна, но и това, че в някои случаи линеарните форми се употребяват едновременно със знаци от йероглифния клас. “Също така, някои от знаците, които се срещат в пиктографските серии са сами по себе си на практика линеарни... Тази тенденция към линеризиране, която забелязваме в йероглифната серия, може сама по себе си да подсказва възможността, че в нейно лице имаме прототипите на псевдо-азбучните форми... Самите прототипи на линеарните форми най-вероятно са били пиктограми с грубо изписване и сами по себе си почти линеарни, каквито откриваме върху повечето архаични критски камъни и върху останките от най-ранните селища в Хисарлък ... Още повече, че сме свидетели как определени идеографски форми, които несъмнено са били широко познати по бреговете и островите на Източното Средиземноморие, се ограничават до линеарни знаци, на които откриваме близки паралели в Кипър и Финикия. И най-накрая, някои от имената на финикийските букви ни връщат обратно към същите пиктографски оригинали, които откриваме на о. Крит.”

Шест години по-късно – през 1900 г. сър Еванс разкрива праисторическия дворец в Кносос – обредния и политически център на Минойската цивилизация (прибл. 3000-1100 г. пр. н.е.), който пласт след пласт разкрива хилядолетната история на острова от неолита насам. Откритите при разкопките артефакти предоставят възможност да се проследи цялата еволюция на изкуството на писмеността, каквато никой друг археологически обект дотогава не е предлагал. Сред множеството безценни находки, сър Еванс открива и около 2000 глинени плочки с гравирани знаци и цифри, принадлежащи и към двата описани по-горе класа. Те напълно потвърждават неговата теория и се явяват важно допълнение към нея: “...заслужава да отбележим, че най-късните Минойски документи, открити в този обект, а именно тези, които датират от периода на упадък, когато дворецът е престанал да съществува като такъв, са с няколко века по-стари отколкото най-ранните известни образци с финикийско писмо. Дванайсети век преди нашата ера може да се счита за тяхната долна граница.”

Както виждаме, тези заключения относно съществуването на две самостоятелни напълно развити писмени системи, чието съществуване основателно може да се отнесе към трето хилядолетие пр. Хр, а вероятно и много по-назад във времето (тук към доказателствения материал може да се добави и плочката от Точиларе, представена от проф. Овчаров през лятото на 2006 г., която по мнение на специалистите съдържа знаци от Линеар А, датирани към V хилядолетие пр. н. е., и двете подобни на нея плочки от с. Градешница и с. Караново, открити още през 60-те години на ХХ в., съдържащи същия клас символи) напълно развенчават общоприетата теория за финикийския произход на писмеността, която незнайно защо остава трайно насадена в съзнанието на голяма част от учените и техните последователи. Позволихме си да се спрем толкова подробно върху изследванията на тези двама велики археолози в Египет и в Егейския регион, не само защото техните епохални трудове заслужават да им бъде отдадено подобаващо внимание, но и защото голяма част от изводите, разкриващи светлина върху общия произход на писмените системи са важна отправна точка в издирването на “изгубеното звено” между египетските йероглифи и северно-семитската азбука. Приведените в тях археологични доказателства сами по себе си оборват абсурдните претенции на финикийската писменост като първенец и родител на съвременното европейско писмо. Макар и тя със сигурност да е изиграла своята необходима историческа роля, по всичко личи, че тази нейна роля е силно преувеличена, и славата следва да бъде отдадена на онези древни предци, които столетия по-рано свободно са боравели с образните и линеарните писмена. Археологията доказва, че дори сред северните семити, каквито са финикийците, са налице писмени паметници, отразяващи много по-ранен стадий на напълно развита линеарна писменост, съществуваща далеч преди най-ранните образци с финикийско писмо. Следващите факти, които ще приведем по-долу, са свързани именно с тази ранна семитска писменост.

В течение на няколко последователни археологически акции в Тел ел-Дувейр (библейския Лахиш) в югоизточна Палестина, археологическата експедиция, ръководена от Джеймс Л. Старки, успява да разкрие няколко различни серии от семитски надписи с азбучни знаци. От стратиграфска гледна точка, тези текстови паметници биват разделени в две основни групи, разделени от около хиляда годишен интервал, което се потвърждава независимо и от надписите върху тях.

Знаците от по-младата група надписи върху остраки биват разчетени като старо-еврейски, който от епиграфска гледна точка не представлява особен интерес за археолозите, поради голямото изобилие от подобни текстове. За разлика от нея обаче, писмените знаци от втората и по-древна група имат подчертано епиграфска стойност. Посредством чисто археологични методи, надписите биват датирани към периодите от 1750 г. пр. н.е. и непосредствено след това, което превръща Лахиш в равностоен съперник на двата най-стари центъра с азбучна епиграфия – този в Серабит на п-в Синай, където сър Флиндърс Питри открива гореописаните линеарни знаци, и другия в Рас Шамра (древният финикийски град Угарит) в Северна Сирия, където през 1928 г. – 1929 г. са открити безценните останки от угаритската култура, сред които и множество плочи, изписани със специфичното клинописно азбучно писмо, датирано от ХV в. пр. н. е.

По мнението на сър Алън Гардинър и проф. Хуберт Грим, тези надписи представляват съществена връзка и важна преходна фаза в еволюцията на азбучната писменост сред семитите, отразявайки един междинен стадий от развитието на писмеността, започващ с прото-синайската азбука и стигащ до оформянето на класическата азбучна система в лицето на финикийската азбука и нейните непосредствени потомци. Нещо повече, те свидетелстват за това, че северните семити (евреи, финикийци, моавци и арамейци) са използвали азбучна писменост ако не през цялото, то поне през по-голямата част на ІІ-ро хилядолетие пр. н.е., организирана в система, генетично сродна на финикийската, но отразяваща по-ранен стадий на развитие, различна подредба и епиграфско изпълнение (така например Лахишките надписи са изписани отляво-надясно, за разлика от финикийския скрипт). Тази хипотеза се потвърждава и от множеството азбучни клинописни надписи на угарит, открити върху плочите от архивите на грандиозния храм в Рас Шамра (древния град Угарит на територията на днешна Сирия), които свидетелстват за това, че северните семити са практикували столетия наред еднобуквено изписване поне до момента на разрушаването му през ХІІІ в. пр. Хр., тъй като в тях се открива твърдо установен конвенционализъм в посоката и изпълнението на текста, както и неизменно постоянство по отношение на морфологията и палеографията на индивидуалните символи.

Тези нови за времето си открития в Лахиш довеждат до едно по-добро разбиране на феномена на азбучно изписване сред северните семити и свидетелстват в полза на факта, че цялата архаична азбучна система, отразена в по-ранните надписи от Лахиш, вече е била изчезнала до времето на по-късните такива (от около 578 г. пр. н.е., когато е падането на първото юдейско царство) и е била заменена от по-опростената и широко разпространена финикийска система на същата азбука. Архаичните надписи от Лахиш разсейват общоприетото схващане, че финикийската система е била единствената азбучна система, известна и употребявана сред северните семити и ясно демонстрират факта, че северните семити със сигурност са употребявали в периода на Хиксосите и непосредствено след това, а най-вероятно и дълго преди това, една азбучна система, твърде различна от финикийската, и то в толкова близки до Финикия центрове като Угарит.

И така, налице са доказателства от „всички страни” за съществуването на напълно развита система от линеарна писменост, която очевидно е била широко употребявана в рамките на един широк ареал, обхващащ не само Египет, Мала Азия и Егейския регион, но и голяма част от Източното Средиземноморие, в един период, далечно предшестващ най-ранните паметници с финикийско писмо от около VІІІ в. пр. Хр. Фактът, че част от символите, съдържащи се в различните варианти на тази линеарна писменост, се появяват също и в писмените системи на толкова отдалечени райони като азбучната система на Испания или руните, открити в Скандинавия, най-вероятно свидетелства за техния общ източник, или за съществуването на първоначален общ набор от линеарни прото-форми. Откритите на българска почва артефакти с линеарно писмо, датирано от V-то хилядолетие пр. н. е., говорят силно в полза на факта, че източникът на този първоначален набор от линеарни символи може да бъде потърсен именно сред древното трако-пеласгийско население на Балканския полуостров, чиято широка диаспора впоследствие е съдействала за разпространението и „посяването” на тези знаци и в толкова отдалечени земи като Египет, Близкия Изток и Скандинавия. Вероятно тези линеарни прото-форми са били натоварени не само с фонетично, но и с идейно съдържание, което с течение на времето е било подложено на процес на постепена десемантизация, довела в крайна сметка до съхраняването и употребата единствено на фонетичната страна на линеарните знаци, така както я познаваме и практикуваме и до днес. Въпреки това, следи от това идейно съдържание, въплътено в линеарните знаци, или съвременните букви, могат да бъдат открити съхранени в някои писания, свързани с изначалността на човешкото битие и положения в него ред: „Аз Съм Алфата и Омегата” , казва Господ. Несъмнено първата и последната буква от гръцката азбука в библейския текст имат много по-мощно послание, отколкото простичко обозначаване на линейна последователност или символизиране на началото и края. Именно това по-мощно послание, както в древността, така и понастоящем винаги е било недостъпно за сетивата на болшинството „консуматори” на словеса, и същевременно отворено и изпълнено с дълбочини за “облагородения ум” на будните духове.

За скритото, или сакрално-мистично значение на буквите имаме свидетелство и в апокрифното „Евангелие от Тома” от ІV век, което е част от гностичните текстове на коптски език, съставляващи “библиотеката на Наг Хамади”. „Евангелието от Тома” съдържа описание на детството на Иисус, което ни разкрива следния интересен епизод: „ А някой си учите, на име Закхей... след няколко дни отиде при Йосиф и му рече: „Ти имаш мъдро дете, надарено с разум. Затуй прати го при мен, за да научи буквите. А заедно с буквите аз ще му преподам и всички останали знания... И той му обясни ясно всички букви от Алфа до Омега, като му задаваше множество въпроси. Но Иисус погледна учителя Закхей и му каза: „Как ти, който не познаваш Алфа според нейната природа, можеш да учиш другите на Бета? Лицемерецо, ако я познаваш, научи ни най-напред на Алфа, и тогава ще ти повярваме това, което учиш за Бета. А след това той започна да задава въпроси на учителя относно първата буква, и учителят не успявяше да му отговори. И на общо всеослушание детето рече на Закхея: „Чуй, учителю, за тайнството на първата буква и запомни внимателно...”

Интересно е, че последващото описание на естеството на буквата Алфа е неразбираемо във всички паралелни текстове на „Евангелието от Тома”, макар и да има опити то да бъде преведено буквално и сведено до чисто графично обяснение на нейната епиграфия . За щастие, обаче, съвременната наука все пак понякога успява да отчете своята ограниченост, и да признае съществуването на “неразбираеми” и “необясними” от нейната парадигма същности.

Остава открит въпросът, защо ако в линеарните знаци имаме прототип на идеографско писмо, е налице съществуването и на йероглифен клас знаци, който, както видяхме, на територията на о. Крит предшества появата на линеарната серия почти с цяло хилядолетие, и същевременно го откриваме в паралелна употреба с нея в по-късните периоди? По наше мнение предназначението на този вид образно слово е било силно ограничено единствено до свещена употреба, и то е притежавало изключително “магически” характер. Неслучайно най-голяма част от знаците от йероглифната серия са открити върху скъпоценни камъни-амулети, носени от местните жени на о. Крит дори и през ХХ век! Тяхната роля като сакрални формули, като образи, провокиращи намесата на “отвъдни” сили, или като “писменост”, която е била разбираема за тези “отвъдни” сили, без съмнение е изключвала употребата им за профанни нужди. Същото явление наблюдаваме и в Египет, където изначалните форми на йероглифите остават живи по стените на храмовете, а за нуждите на бита се налагат силно трансформирани, и отдалечени от първоначалния образ знаци. "

[RIZAR]

Точно така ,ДУМА ,

преди да дойдат финикийците пеласгите са имали линаерно писмо А .

Това го доказва и професорът по СРАВНИТЕЛНА ЛИНГВИСТИКА -Г. Сотиров.

Доказава го и надписа за "Богас Темнев" със който се спекулира вече 100год.

[протобългарин]

Глаголицата е съставена върху първообраза на алано-прабългарското руническо писмо. Всеки глаголически знак има своя рунически аналог!

[Duma]

Протобългарин, може ли да посочиш откъде си взел тази таблица? Кой я е съставил и на базата на какво?

[протобългарин]

Тази таблица съм я съставил аз, на базана на двете книги на проф.Турчанинов, линка съм го посочил в темата за рошките букви. Таблицата е част от книгата ми за алано-българското писмо, която си чака реда в Тангра-Танакра. Части от нея са пуснати в www.protobulgarians.com Пуснах я цялата на български език в един осетински сайт, линка ще го видите в темата за рошките букви, защото там пуснах и книгата на Турчанинов, която ми я изпратиха от Осетия.

Това е линка http://alanica.ru/ftp/index.htm