Генетични, исторически и традиционни сходства между българи и румънци

[Стоедин]

Може да ви рзбирам грешно, но последно- има ли разлика между българска нация и български народ или не според вас? Ако румънската нация се образува през втората пол. на 19в., то кога ние сколасахме с тази работа?

[Warlord]

Малко по-рано, но пак през 19 век тогава се развива национализма в Европа.

[Стоедин]

Малко по-рано, но пак през 19 век тогава се развива национализма в Европа.

Това ми е известно, но от думите на накои форумци оставам с впечатление за съществуване на българска нация през средновековието

[Иванко Тертер]

Може ли да обсъждате това в нарочно направената тема. Там всеки да си дава мнението.

[alexander]

Надявам се, че ще можеш да ни обясниш тази езикова реформа от 1860 и защо се заменят около 50% от думите с френски и италиански и т.н. И какви думи са заменени и защо се е наложило да се заменят щом са си били влашки.

[decapitator]

Румънците, с които съм водил подобна дискусия за реформа и тн., обявиха двете изследвания (тези цитирани в wikipedia) за долни фалшификации. Друг пък ми заяви, че тъй като не бил чел изследвания на "западни изследователи", които да обявят какъв език е бил официалния във ВБЦ, то не можем да твърдим, че е българиски. Интересни теории се разнасят из румънското нАучно пространство, като тази на румънския проф. Йон Лео, който твърди( в предговора на "Тайната история на румънците III-XVII век"), че кирилицата и българския език са създадени от румънци.

[alexander]

Ами BGVlah ще отговори надявам се.

[Warlord]

Дам - най-достоверните писания обикновено се озаглавяват "Тайната история на... еди кой си измислен пре 19 век "народ"...!

[Frujin Assen]

Не е важно само това какъв се чувстваш, а и какъв те възприемат околните. За българи живеещи дълго време в сърбия и взели нещо от сръбската култура те ще са чисти българи. Ако тези същите хора дойдат в България, със сигурност околните ще ги наричат сърби, макар и да знаят че са българи.

От друга страна аз мога да се пиша ескимос, и да вярвам в това. Достатъчно ли е наистина да стана ескимос?

[BGVlach]

Намерих документа, че даже и линка в Интернет.

http://www.romanii.ro/homepage/index.htm

(После в менюто вляво "Romanii de langa noi"; Избираш България на картата и го сваляш)

Страницата е, хм, … патриотична, и в документа съответно има доста тези, който лично не приемам, но покрай политиката има и ценни неща.

(1) рум.:

Dusanka Bojonici Lucaci[35] analizeaza doua registre turcesti, intocmite in 1454-1455 si unul in jurul anului 1560 pentru sangiacul (districtul) Vidin, in care sunt mentionate nume de cetati, orase, sate, manastiri, cu numar de gospodarii, de populatie.Vlahii sunt considerati crestini nomazi. Autoarea accentueaza asupra statutului de autonomie interna a vlahilor, dreptul de a avea conducatori proprii mentinandu-se si la jumatatea secolulului al XVI-lea. In cele doua registre apar asezari cu nume usor schimbate, unele cu rezonanta cat se poate de romaneasca. Astfel, sunt trecute: Gamzova, Calinic, Vrah, Negovanofce cu 16 case, Borilofce, Ciungurus (in prezent sat cu populatie bulgareasca), Alboten (ruinele unei manastiri), Tihanofce cu 6 case, Cosovo, Filordin, Rachitnice, Slanotrane, Suhodol (probabil sat disparut, intre Balei si Bregova), Sveti Peter (vechi nume al satului Molalaia, devenit ulterior Drujba) cu 9 case, Topolofce (Mezra Topolofce, cu specificarea pustiu), Cutova cu 4 case, Cosava, Bregova, Daleina, Perilofce, Balul (Balei), Iasen, Gomotarce, Boriloveci, Vidin, Vlahovici (Iflakyfra, Podgore), Gramada Kalugher, Novoselo, Rabrova, Arciar. Registrul din 1560 cuprinde, in plus, date asupra veniturilor provenite din darile de peste si sare.

Intr-o alta lucrare36 este de asemenea trecut, numarul de case existente intre 1620-1644. Astfel, in Borilovat sunt 15 case, in Bregova – 46, in Gumatarti – 20, in Cutova – 23, in Negovanit – 45, in Rabrova – 10, in Slanotarn – 10, in Tianut – 10 case, in Iasicevo (pe aceeasi linie cu Varfu) – 8, in Tules (probabil Capitanut) – 23 case. In aceeasi sursa (p.181-185) sunt mentionate: plasa Montana, cu satele Coslodui – 25 de case, Ostrov – 16 case, Harlet – 17 case; plasa Pleven (Plevna) cu satele: Brest – 20 case, Vabel – 6 case, Samovit – 18 case.

(1) бълг.:

Душанка Божоничи Лукачи[36] анализира два турски регистъра от 1454-1455 и един от 1560 относно Видинския санджак, в които са споменати имената на укрепленияата, градовете, селата, манастирите, брой на стопанствата, население. Власите са описани/възрпиемани като ”християни номади”. Авторката акцентира върху статуса на вътрешна автономия при власите, правото им да имат собствени водачи ”mentinandu-se” (???) и през средата на XVI век. И в двата регистъра са видни селища, чиито имена са леко променени, някои звучащи много ”ромънски”. Така преставени са: Гъмзова, Калиник, Врах, Негованофче с 16 къщи, Борилофче, Чунгуруш (сега с българско население), Алботен(руини на манстир(и)), Тихановче с 6 къщи, Косово, Филордин, Ракитниче, Сланотране, Суходол (можеби изчезнало село, м/у Балеи и Брегова), Свети Петар(старото име на село Молалая, станало по-късно Дружба) с 9 къщи, Тополофче(Мезра Тополофче, с допълнението/спец. пуст), Кутова с 4 къщи, Кошава, Брегова, Далеина, Перилофче, Балул(Балеи), Ясен, Гомотарче, Бориловечи, Видин, Влаховичи (Ифлакйфра, Подгоре), Грамада, Калугхер, Новосело, Раброва, Арчиар. Регистърът от 1560 съдържа допълнително данни за доходите дошли от даровете от риба и сол.

В друга една работа [36; бел. моя: Елена Гразданова, 1989, с. 166 - 171] също разглежда/показва броят на къщите през 1620-1644. Така, в Бориловац са 15 къщи, в Брегова – 46, в Гуматарци – 20, в Кутова – 23, в Негованиц – 45, в Раброва – 10, в Сланотрън – 10, в Тиануц – 10 къщи, в Ясичево(по линията с Връв) – 8, Тулес (може би Капитановци) –23 къщи. В този извор (с. 181-185) са споменати: Монтана, със селата Кослодуй – 25 къщи, Остров – 16 къщи, Харлет – 17 къщи, Плевен(Плевна) със селата: Брест: 20 къщи, Вабел – 6 къщи, Сомовит – 18 къщи.

(2) рум.:

22. Emanoil Bucuta, (1923) .. considera ca olteni din Mehedinti si Dolj, dar si oieri din Transilvania au plecat din Romania, stabilindu-se in tinutul Timocului. Aceasta migrare in masa s-a produs in trei valuri: primul a inceput pe la 1800 si a luat sfarsit in jurul anului 1831. In aceasta perioada, Pasvant Oglu, considerat mult timp ca descalecator al tuturor romanilor din aceasta regiune, a dat o lege sa se dea loc de plug si de padure oricui se va statornici pe el. Vestea s-a raspandit cu viteza luminii si astfel romanii au venit in Bulgaria ca la stupul cu miere. Al doilea val a avut loc dupa 1831, cand romanii din nordul Dunarii au fugit din cauza efectelor Regulamentului Organic. Cacracterul etnografic l-a dat acest al doilea val. In sfarsit al treilea val, mai slab si mai razlet reprezentat a inceput dupa 1900. Nici literatura bulgara nu se lasa mai prejos. Ninko Zaycov (1995, p. 51) crede ca romanii nord-dunareni au aparut in peisajul sud-dunarean, in perioada 1718-1739, in timpul ocupatiei austriece asupra acestor teritorii. …

(2) бълг.:

Емануил Букута, (1923) смята, че олтените от Мехединц и Долж(бел. моя: окръзи в Рум. граничещи с Бълг. и Сърб.), а също и ойерите от Трансилвания са тръгнали от Румъния и са се стабилизирали в тимошкия район. Тази масова миграция е била на три вълни: първата от 1800 до 1831. В този период Пазвант Оглу, смятан дълго време за владетел на ромъните от тези области, е издал закон, с който се дава място за нива или гора на тези, които го поддържат. Веста се е разнесла със скоростта на светлината и така ромъните са дошли в България като на кошер с мед(бел. моя: авторът иронизира Букута, бидейки не споделя мнението му за миграцийте). Втората вълна е след 1831, когато ромъните северно от Дунав са бягали поради/заради ефекта от въвеждането на ”Regulamentului Organic”. Етнографският облик го дава тази втора вълна. Накрая, третата вълна, по-слаба и най-накъсана почва след 1900. И българската литература не пада по-долу. Нинко Зайцов (1995, с. 51) вярва, че ромъните северно от Дунав се появяват на южно-дунавския пейзаж в периода 1718-1739, по време на австрийската окупация на тези територий. …

[BGVlach]

Надявам се, че ще можеш да ни обясниш тази езикова реформа от 1860 и защо се заменят около 50% от думите с френски и италиански и т.н. И какви думи са заменени и защо се е наложило да се заменят щом са си били влашки.

Поради тази реформа, някои от думите в горепосоченият документ са ми непознати, което в крайна сметка не е непреодолима пречка.

На разговорно ниво пък, проблемите са почти никакви. Е вярно, побутват се под тезгяха продавачките, когато съм ходил там, но то може да е заради друго, а не поради архаизмите.

Наложило се е да сменят думи по същите причини, поради които го правим и ние.

Основно: Прави се национална държава и унификацията на езика е задължително мероприятие, което позволява налагането на единна образователна система за потресаващо невежото население.

Ето ти още една прилика между българи и румънци.

[BGVlach]

Румънците, с които съм водил подобна дискусия за реформа и тн., обявиха двете изследвания (тези цитирани в wikipedia) за долни фалшификации. Друг пък ми заяви, че тъй като не бил чел изследвания на "западни изследователи", които да обявят какъв език е бил официалния във ВБЦ, то не можем да твърдим, че е българиски. Интересни теории се разнасят из румънското нАучно пространство, като тази на румънския проф. Йон Лео, който твърди( в предговора на "Тайната история на румънците III-XVII век"), че кирилицата и българския език са създадени от румънци.

Наслушал съм се също на не малко румънски глупости и те разбирам прекрасно.

Друг въпрос е, дали и ние трябва да им отвръщаме по подобен начин, т.е. на глупостите с глупости.

[BGVlach]

Ако се избягва, как се самоназовават? Аромъни? Или по друг начин?

При нас, поради близката границата с Румъния се избягва, тъй като и на влашки и на румънски е "ромън".

Румънците, обаче, влагат национален смисъл, паради което "власите", поради лоялността ни към България, го избягваме.

Самоидентификацията е на база език - като чуеш, че някой "ворбеще ромънеще", и ти става ясно какъв е.

За трети лица се ползва и "де ай нощ(тр)и" - демек от "нашите".

Макар и по-рядко може да се чуе и директното "ромън".

Аромъните са друго тесто, ако се съди но клиповете на youtube си се наричат "армън". Някъде бях чел, че имат и други названия.

[Иванко Тертер]

Румънците, обаче, влагат национален смисъл, паради което "власите", поради лоялността ни към България, го избягваме.

Аромъните са друго тесто

Ей за това говоря, че арманите /аромъните/ може да са траки, даки и т.н., а власите са българи от време оно. Пък било и именно те, а не арманите дошли от Рим. Алцековите или доалцекови българи, дошли от Италия в 9-12 в. и влели се успешно в държавата на своите сънародници - дунавските аспаруховите българи. И алцековия българин - влаха и аспаруховия българин - болгара, пък и волжкия на котраг, помежду си са се смятали за едно и също - просто за болгари. Дошлите от Италия, католическата папска доктрина нарича валхи /балхи/ - латинското обозначение за българите. И влах не е ромън. Ромън е влах плюс армани плюс молдовци. И до 19 в. на тези три съставки трябва да се гледа индивидуално.

п.с. за тефтера и връзката благодаря, утре ще вникна по-подробно.

Това само на пръв поглед нахвърлено - много румънски звучат :

"някои звучащи много ”ромънски”. Така преставени са: Гъмзова, Калиник, Врах /Връх/, Негованофче с 16 къщи, Борилофче, Чунгуруш (сега с българско население), Алботен(руини на манстир(и)), Тихановче с 6 къщи, Косово, Филордин, Ракитниче, Сланотране, Суходол (можеби изчезнало село, м/у Балеи и Брегова - как се превежда от "влашки" на български език "Сухи дол"??), Свети Петар(старото име на село Молалая, станало по-късно Дружба) с 9 къщи, Тополофче(Мезра Тополофче, с допълнението/спец. пуст), Кутова с 4 къщи, Кошава, Брегова, Далеина, Перилофче, Балул(Балеи), Ясен, Гомотарче, Бориловечи, Видин, Влаховичи (Ифлакйфра, Подгоре), Грамада, Калугхер, Новосело, Раброва, Арчиар."

По скоро звучат по "влашки" /т.е. български към 15-18 в./, а не по ромънски.

От всичките най-ромънско е АРЧАР /Арчиар/. Но май си има историческа предпоставка за това

Утре по-сериозно ще проуча нещата.

[BGVlach]

Ей за това говоря, че арманите /аромъните/ може да са траки, даки и т.н., а власите са българи от време оно. Пък било и именно те, а не арманите дошли от Рим. Алцековите или доалцекови българи, дошли от Италия в 9-12 в. и влели се успешно в държавата на своите сънародници - дунавските аспаруховите българи. И алцековия българин - влаха и аспаруховия българин - болгара, пък и волжкия на котраг, помежду си са се смятали за едно и също - просто за болгари. Дошлите от Италия, католическата папска доктрина нарича валхи /балхи/ - латинското обозначение за българите. И влах не е ромън. Ромън е влах плюс армани плюс молдовци. И до 19 в. на тези три съставки трябва да се гледа индивидуално.

п.с. за тефтера и връзката благодаря, утре ще вникна по-подробно.

Това само на пръв поглед нахвърлено - много румънски звучат :

"някои звучащи много ”ромънски”. Така преставени са: Гъмзова, Калиник, Врах /Връх/, Негованофче с 16 къщи, Борилофче, Чунгуруш (сега с българско население), Алботен(руини на манстир(и)), Тихановче с 6 къщи, Косово, Филордин, Ракитниче, Сланотране, Суходол (можеби изчезнало село, м/у Балеи и Брегова - как се превежда от "влашки" на български език "Сухи дол"??), Свети Петар(старото име на село Молалая, станало по-късно Дружба) с 9 къщи, Тополофче(Мезра Тополофче, с допълнението/спец. пуст), Кутова с 4 къщи, Кошава, Брегова, Далеина, Перилофче, Балул(Балеи), Ясен, Гомотарче, Бориловечи, Видин, Влаховичи (Ифлакйфра, Подгоре), Грамада, Калугхер, Новосело, Раброва, Арчиар."

По скоро звучат по "влашки" /т.е. български към 15-18 в./, а не по ромънски.

От всичките най-ромънско е АРЧАР /Арчиар/. Но май си има историческа предпоставка за това

Утре по-сериозно ще проуча нещата.

Игнораш постоянно доводите ми, и то доста лаладжийски. "А с Алцековите или доалцекови българи", направо изби рибата.

Да има неточности - Ново Село, Арчар и др.

Кото ги изключим остават чисто влашки села, без нито един българин, без спомен за нещо българско.

Това коментирай, а не кое какво е на езици, които не разбираш.

[Иванко Тертер]

Игнораш постоянно доводите ми, и то доста лаладжийски. "А с Алцековите или доалцекови българи", направо изби рибата.

Да има неточности - Ново Село, Арчар и др.

Кото ги изключим остават чисто влашки села, без нито един българин, без спомен за нещо българско.

Това коментирай, а не кое какво е на езици, които не разбираш.

Само да уточниш кои села от изброените са с румънски имена:

Гъмзова, Калиник, Врах, Негованофче, Борилофче, Чунгуруш, Алботен, Тихановче, Косово, Филордин, Ракитниче, Сланотране, Суходол, Свети Петар, Тополофче, Кутова, Кошава, Брегова, Далеина, Перилофче, Балул /Подгоре/, Ясен, Гомотарче, Бориловечи, Видин, Влаховичи, Грамада, Калугхер, Новосело, Раброва, Арчиар?

[BGVlach]

Само да уточниш кои села от изброените са с румънски имена:

Гъмзова, Калиник, Врах, Негованофче, Борилофче, Чунгуруш, Алботен, Тихановче, Косово, Филордин, Ракитниче, Сланотране, Суходол, Свети Петар, Тополофче, Кутова, Кошава, Брегова, Далеина, Перилофче, Балул /Подгоре/, Ясен, Гомотарче, Бориловечи, Видин, Влаховичи, Грамада, Калугхер, Новосело, Раброва, Арчиар?

Славянските топоними и названия са проблем единствено за рум. ти еквиваленти.

Като ходиш да пишеш двойките, може и да го обсъдите на място.

Аз нямам проблем с този факт.

Освем това, цитираш манипулативно.

Ориг.: "И в двата регистъра са видни селища, чиито имена са леко променени, някои звучащи много ”ромънски”."

Такива, според мен, са: Алботен, Балул(дн. Балей), Тиануц, Филордин(дн. Флорентин), Молалая(сега Дружба), Чунгуруш("влашкото" название на дн. Винарово, което не е влашко село)

Като изключим Видин, Влаховичи(Подгоре), Грамада, Калугхер(за първи път го чувам), Новосело и Арчиар, останалите са чисто влашки села, във Видинско около 30 на брой, които са по тези места от преди "измислянето на рум. нация" и въпреки това говорещи "ромънеще", на който език, поне на разговорно ниво, се разбираме без проблеми с румънците, въпреки допълнителните българизми, които логично навлизат и съответно ползваме. Нещо което, ти например, не можеш, въпреки любимите ти 80% от едно време.

Толкоз за рум. езикова реформа от средата на 19 век, която направила от български румънски(а.к.а ромънеще) и от власите(неосъзнати българи) румънци.

При това досега говорехме само за България. Ако разгледаме Сърбия в този контекст, може да се изненадаш още по-неприятно. В Банат, от край време силно смесен, е типично, например, мекотото "ч" и масово "т" отива "ч", което, поне за мен е индикация за някакво сръбско, но не и българско, влияние.

[bggeneral]

Славянските топоними и названия са проблем единствено за рум. ти еквиваленти.

Като ходиш да пишеш двойките, може и да го обсъдите на място.

Аз нямам проблем с този факт.

Освем това, цитираш манипулативно.

Ориг.: "И в двата регистъра са видни селища, чиито имена са леко променени, някои звучащи много ”ромънски”."

Такива, според мен, са: Алботен, Балул(дн. Балей), Тиануц, Филордин(дн. Флорентин), Молалая(сега Дружба), Чунгуруш("влашкото" название на дн. Винарово, което не е влашко село)

Като изключим Видин, Влаховичи(Подгоре), Грамада, Калугхер(за първи път го чувам), Новосело и Арчиар, останалите са чисто влашки села, във Видинско около 30 на брой, които са по тези места от преди "измислянето на рум. нация" и въпреки това говорещи "ромънеще", на който език, поне на разговорно ниво, се разбираме без проблеми с румънците, въпреки допълнителните българизми, които логично навлизат и съответно ползваме. Нещо което, ти например, не можеш, въпреки любимите ти 80% от едно време.

Толкоз за рум. езикова реформа от средата на 19 век, която направила от български румънски(а.к.а ромънеще) и от власите(неосъзнати българи) румънци.

При това досега говорехме само за България. Ако разгледаме Сърбия в този контекст, може да се изненадаш още по-неприятно. В Банат, от край време силно смесен, е типично, например, мекотото "ч" и масово "т" отива "ч", което, поне за мен е индикация за някакво сръбско, но не и българско, влияние.

Тук ще си позволя да не се съглася Мекото "Ч" и т-->ч е масово в западна България, включително и по-на юг от Сърбия. Има го и в Сърбия, но само в източна и Южна. Така че е спорно дали означава Сръбско влияние.

Аз все още не разбирам, какво лошо има в това, че българите сме в голяма степен румънци? Или може би румънците не искат да се примирят, че са в голяма степен българи?

[bggeneral]

Славянските топоними и названия са проблем единствено за рум. ти еквиваленти.

Като ходиш да пишеш двойките, може и да го обсъдите на място.

Аз нямам проблем с този факт.

Освем това, цитираш манипулативно.

Ориг.: "И в двата регистъра са видни селища, чиито имена са леко променени, някои звучащи много ”ромънски”."

Такива, според мен, са: Алботен, Балул(дн. Балей), Тиануц, Филордин(дн. Флорентин), Молалая(сега Дружба), Чунгуруш("влашкото" название на дн. Винарово, което не е влашко село)

Като изключим Видин, Влаховичи(Подгоре), Грамада, Калугхер(за първи път го чувам), Новосело и Арчиар, останалите са чисто влашки села, във Видинско около 30 на брой, които са по тези места от преди "измислянето на рум. нация" и въпреки това говорещи "ромънеще", на който език, поне на разговорно ниво, се разбираме без проблеми с румънците, въпреки допълнителните българизми, които логично навлизат и съответно ползваме. Нещо което, ти например, не можеш, въпреки любимите ти 80% от едно време.

Толкоз за рум. езикова реформа от средата на 19 век, която направила от български румънски(а.к.а ромънеще) и от власите(неосъзнати българи) румънци.

При това досега говорехме само за България. Ако разгледаме Сърбия в този контекст, може да се изненадаш още по-неприятно. В Банат, от край време силно смесен, е типично, например, мекотото "ч" и масово "т" отива "ч", което, поне за мен е индикация за някакво сръбско, но не и българско, влияние.

Тук ще си позволя да не се съглася Мекото "Ч" и т-->ч е масово в западна България, включително и по-на юг от Сърбия. Има го и в Сърбия, но само в източна и Южна. Така че е спорно дали означава Сръбско влияние.

Аз все още не разбирам, какво лошо има в това, че българите сме в голяма степен румънци? Или може би румънците не искат да се примирят, че са в голяма степен българи?

[Хърс Златния]

BGVlach, ако бях на твое място не бих си отварял устата за "топоними". Цяло Влашко, Молдова (не казвам Румъния, защото това е една много млада страна!), а също и Трансилвания до унгарската граница е осеяна със славянобългарски топоними.

Между другото, съвременна Румъния винаги е губила, когато се е набърквала в балканските истории. Проблемът на Румъния не са балканските цинцари (арумъните и всякакви други) или пък териториалното разширяване.

Проблемът на Румъния е да запази сегашните си територии. Надявам се, че в Букурещ съответните хора са наясно с това.

А Букурещ наистина е един красив град и признавам, че най-красивото нещо в него, което видях, са румънките (но това е въпрос на вкус, разбира се).

Поздрави

[BGVlach]

Тук ще си позволя да не се съглася Мекото "Ч" и т-->ч е масово в западна България, включително и по-на юг от Сърбия. Има го и в Сърбия, но само в източна и Южна. Така че е спорно дали означава Сръбско влияние.

Може наистина да греша.

Дай, моля те, няколко примера за меко "ч" от Зап. България, ако може от Видинско.

Аз все още не разбирам, какво лошо има в това, че българите сме в голяма степен румънци? Или може би румънците не искат да се примирят, че са в голяма степен българи?

Лично не намирам нищо лошо, и според мен донякъде е така.

Но кукуриганията на тема "голяма степен" от двете страни на Дунав, са, меко казано, тревожни.

[Иванко Тертер]

Ориг.: "И в двата регистъра са видни селища, чиито имена са леко променени, някои звучащи много ”ромънски”."

Такива, според мен, са: Алботен, Балул(дн. Балей), Тиануц, Филордин(дн. Флорентин), Молалая(сега Дружба), Чунгуруш("влашкото" название на дн. Винарово, което не е влашко село)

От изброените, подчертаваш тези с румънски именен произход:

Алботен, Балул, Тиануц, Филордин, Молалая, Чунгуруш - какво означават на румънски тези имена? Превеждат ли се? Ако можеш дай превода.

[BGVlach]

От изброените, подчертаваш тези с румънски именен произход:

Алботен, Балул, Тиануц, Филордин, Молалая, Чунгуруш - какво означават на румънски тези имена? Превеждат ли се? Ако можеш дай превода.

Алботен: Алб = бял => Алботен => Белеещ/беличък

Балул: Балта = Локва/Блато. При Балей почва устието на Тимок и има доста блата.

Филордин: Тук турците са сгрешили определено. Става дума за Флорентин. Флоаре = цвете.

Тиануц, Молалая, Чунгуруш: Не мога да ти дам превод, но имената звучат просто "влашки".

[КГ125]

Аз пак не разбрах, как се самонаричат власите до образуването на Румъния?

[BGVlach]

Аз пак не разбрах, как се самонаричат власите до образуването на Румъния?

"Ромън"(с вариаций) с език "ромънеще".

Откъде да го вземем иначе в Отоманска България/Сърбия, изхождайки от факта,

че мигрирайки от Олтения(Мала Влашка) сме по тези места доста преди създаването на Румъния.