Янош Хунияди - крал на България?

[resavsky]

Историята на битката при Варна 1444 г.и нелепо изпуснатата победа от християните е добре известна.Добре известен е и фактът че на трансилванския аристократ на унгарска служба Янош Хунияди е била обещана титлата "крал на България" при успех на похода.Приемаме че християните са победили при Варна и сключват триумфален мир с османците в Одрин.Янош Хунияди получава титлата "крал на България".Как би се развила историята тогава?България щеше да се превърне във васал на Унгария?Как православната църква би приела един католик начело на държавата?Щеше ли България да стане католическа държава.И как щяха да реагират потомците на Иван Шишман на ограбването на бащиното им наследство?

[Frujin Assen]

Много хубава тема! Фружин доколкото знам по принцип е бил враг на Хуниади. Сигурно би използвал ситуацията да го обяви за незаконен. Няма никакво съмнение кого биха подкрепили българските боляри. Смятам че след заемането на България от унгарците (приемаме че Византия е възстановена, но е под унгарски протекторат и прави опити да си върне земи в мала азия) между Фружин и Хунияди щеше да има здрава "частна война" в рамките на унгарското кралство. Може би, българите щяха да я възприемат като освободителна. Най вероятно точно така биха постъпили и сърбите.

[resavsky]

Фружин не е бил точно враг на Хунияди тъй като двамата имат твърде сериозен общ враг - османските турци.Съюзници по неволя.Но пък и Фружин не е бил очарован от идеята Хунияди да стане крал на България.От друга страна Унгария има вековни амбиции към българските земи / често се забравя че българо-унгарските войни са повече от българо-византийските/ и по добър момент от осъществяването на тези аспирации няма.Да не говорим че и походът от 1396 г. както и тези от 1443/4 г. по същество са католически кръстоносни походи в православни земи.За 14 - 15 век това значи много. Има и друг момент - редица аристрократи в Унгария / вероятно и самият Владислав Ягело/ се страхуват от нарастващата мощ на рода Корвини в Унгария и се стремят да отстранят Хуняиди от Унгария.

[Galahad]

Ами лакомията на Хуняди бързо съсипва старателно изградените от Сигизмунд буфери за защита на Унгария. Хуняди в резлични периоди се сеща, че ту е незаконен син на Шишман, ти на деспот Стефан Лазаревич, ту на Сигизмунд. Резултата е сериозно обтягане на отношенията с Георги Бранкович и Фружин. Хуняди посяга на имотите им в Унгария когато става гуверньор. Преди това обаче след катастрофалното пороажение на унгарците при Косово Хуняди е имал сериозни проблеми за прибирането си в Унгария. Самият Хуняди пък пише за похода през 1444г., че не получил обещаната подкрепа от бълг. князе. Според протурските извори, след като Хуняди е видял, че е провалил похода от 1444г. е подтикнал крал Владислав към фаталната атака, за да може да получи Унгария. Хуняди е искал да сложи ръка и на Черноморския деспотат, но когато е издадена грамотата, вече е било късно заради тур. настъпление.

Хуняди не е искал да се включи в похода от 1444г. докато не му била обещана бълг. корона.

[resavsky]

Не само турците са обвинявали Хуниади за смъртта на Владислав Ягело.Правят го и влиятелни унгарски аристократи - разбира се противници на Хунияди.Но не виждам никакви основания за това.Атаката краля е предприел на своя глава.Който е чел описанието на Варненската битка не може да не остане с впечатление че Хунияди умишлено е държал краля на дистанция от боя.Всъщност май това е мотива на Владислав Ягело да влезе в боя - да получи част от славата за победата.За буферите на Сигизмунд - не виждам какво разрушава Хунияди - чак докрая на живота си успява да опази Дунавската отбранителна линия непокътната.За 1444 г. - не виждам каква подкрепа е очаквал Хунияди от българските князе / тука вероятно се визира Фружин/ като целта на похода освен всичко друго е да им отнеме бащиното наследство.

[Galahad]

Атаката краля е предприел на своя глава.Който е чел описанието на Варненската битка не може да не остане с впечатление че Хунияди умишлено е държал краля на дистанция от боя.Всъщност май това е мотива на Владислав Ягело да влезе в боя - да получи част от славата за победата.

Източниците са раздвоени. Според прозападните Хуняди е настоявал краля да остане на място. Според протурските Хуняди е подтиктнал краля към атака.

За буферите на Сигизмунд - не виждам какво разрушава Хунияди - чак докрая на живота си успява да опази Дунавската отбранителна линия непокътната.

Точно при гуверньорството на Ян и кралуването на Матиаш Хуняди турците стигат до Унгария. Тъй че още след Матиаш идва неизбежната развръзка.

За 1444 г. - не виждам каква подкрепа е очаквал Хунияди от българските князе / тука вероятно се визира Фружин/ като целта на похода освен всичко друго е да им отнеме бащиното наследство.

Ами в писмото си пише, че била обещана подкрепа, но явно това е станало преди той любезно да приеме бълг. корона. Но това е измежду нещата, с които се оправдава като един Бойко Борисов за неуспеха на похода.

[resavsky]

Турците няма как да се знаели точно какво става в християнския лагер.Няма логига докато Хунияди атакува румелийските спахии да каже на краля да атакува еничарите в центъра.Само с 500 телохранители Владислав няма шанс срещу еничарите които са поне пет пъти повече и освен това заемат укрепена позиция.Ако Хуниади беше наредил тази самоубийствена атака лесно щеше да бъде разгадано намерението му.но никой от християнските хронисти не говори за подобно нещо.Да не говорим че Хуниади рискува сериозно и собственият си живот в случай на поражание тъй като християните са притиснати до морето.Но не е невъзможно Владислав да е бил провокиран за атаката от хора от собственото си обкръжение от поляци които са твърдяли че унгареца Хуниади иска да обере лаврите от победата за себе си и умишлено го изолира от битката.На 20 годишния Владислав не му е трябвало особено убеждаване за подобна атака

особено като е виждал очертаващата се голяма победа.

[Galahad]

Турците няма как да се знаели точно какво става в християнския лагер.

По време на битката е така, но после са имали достатъчно пленници да разкажат какво е станало в лагера им.

Ако Хуниади беше наредил тази самоубийствена атака лесно щеше да бъде разгадано намерението му.

За това, че не може да нареди на краля е вярно, но е могъл да го подведе. Прозападните говорят, че Хуняди отишъл към крилото защото там имало проблеми, но пък турските казват, че положението им било напечено и султана дори се канел да побегне. Тъй че не е било проблем да се подведе краля и после да се иде в крилото за да си осигури алиби.

Да не говорим че Хуниади рискува сериозно и собственият си живот в случай на поражание тъй като християните са притиснати до морето.

Без риск няма печалба. А Хуняди наистина е имал трудно прибиране заради влашкия воевода Влад. Но все пак си е тръгнал жив от битката за разлика от другите водачи като Владислав и кардинал Цезарини.

[adXok]

Братя,

кога набархте машината на времето?! Дайте да врътна и аз едно кръгче.

Не се занимавайте с неща писани от победителите, а именно с писаната ОФИЦИАЛНА история.

Има доста неща зад фасадата, които по-добре обясняват случилото се.

[протобългарин]

Да предположим че битката при Варна е завършила с победа за "нашите". А после, щяха ли да стигнат силите на кръстоносната армия да превземе турската столица Одрин, или щяха да се оттеглят с "почетен мир" като Сегедския. Все пак Турция разполага с голям човешки ресурс, който Унгария няма, не от липсата на население, а от факта че във войската участват само знатните, докато при турците всеки годен да носи оръжие мъж е и войн!

[Иванко Тертер]

Унгарското кралство /респ. Свещената римска империя/ чрез Сигизмунд, а след него чрез правоприемника му на престола Владислав Ягело, многократно са предлагали договор на султана по силата на който да им бъдат отстъпени Склавония, Албания, както и България до София /т.е. България с център Видин, Видинско царство/.

При победа в битката при Варна от 10 ноември 1444 г., турците най-вероятно щяха да поискат мир, като отстъпят на тези искания. Хипотетично приемам, че на гребена вълната Владислав би отказал и щеше да продължи похода в посока Одрин. Приемам вариант, че турците щяха да поискат нов мир, като вече отстъпват цялата България северно от Стара планина - Видин, Търново, Карвуна. При преценка, че силите няма да са достатъчни за превземане на Одрин, кръстоносците най-вероятно биха сключили такъв мирен договор. Ян Хуниади при това щеше да се сблъска с Фружин и Влад Дракул, за това кой да управлява тези земи. Разбира се, Фружин и наследниците му имат най-голямо законно право на това, но вече реалностите са били други в средата на ХV век. Отделно и Ян Хуниади и особено Влад Дракул са си имали своите законни, макар и не толкова силни законни основания за управление на тези български земи, предвид родовия им произход. При всички случаи един договор между турците и кръстоносците от 1444/ 1445 г. би бил толкова стабилен, колкото предния договор останал в сила броени месеци. Още повече, че втория поход не е правен с подкрепата на всички балкански християнски владетели - влашкия воевода /включва се едва в последния етап от немай къде, но предупреждавал да не се предприема въобще похода преди това/, Георги Бранкович, Константинополския император, а Скендербег е бил изолиран. Несъмнено, турците щяха да се възползват да вбият клин и да направят контраофанзива след месеци или години, като се стараят да върнат позициите си.