Дискусия за законопроекта за културното наследство

[Morgoth]

Току-що открих този блог:

http://diskusiya.wordpress.com/

Дано най-накрая някой реши проблемите на културното наследство в България!

[КГ125]

Няма да ги реши никой. Има твърде сериозни частни интереси и твърде слаба, да не кажа никаква държава, която се състои от наемници на същите тези интереси.

[Galahad]

Текста на законопроекта на сайта на НС.

Тъй като темата е в раздел "Археология" предполагам, че се търси едно по-популярно обсъждане. Разбира се ако има интерес, може в раздела "Право" да пуснем паралелна тема и да се обсъди Законопроекта по принцип и текст по текст. Макар че май няма да има голям интерес, защото гледам, че в законопроекта е залегнал лобисткия принцип, т.е. за това, за което лобират хора с възможности са направени специални вратички. Ето един пример:

Чл. 7. (1) Културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, което е от значение за индивида, общността или обществото и притежава научна и/или културна стойност.

(2) Не са културни ценности по смисъла на този закон монети и монетовидни предмети, датирани след 1800 година.

(3) Не са културни ценности предмети или части от предмети, които нямат научна или културна стойност (масов материал).

(4) Не са културни ценности и произведения на изобразителните изкуства на живи автори или на такива, от смъртта на които не са минали 70 години.

Значи за нумизматите какво има - специален текст (ал.2).

И веднага един истински пример - ставаше дума за корани печатани след 1944г. Макар че най-късния по време беше от време, от което книгите още се продаваха като нови в книжарниците, това съвсем не попречи да се стигне зо извода, че са културна ценност. Някой ще рече, че случая попада в ал. 3 - но тя е съвсем нескопосно направена. Какво значи масов материал - находка от 100 върха на стрели от 9 век масов материал ли е или не - ако те са отляти от един калъп? И тук се връщаме на ал. 2 за монетите - те са масов материал, защото се секат в някакъв тираж. Защо тогава е трябвала специална алинея за тях. Научна и културна стойност пък е доста разтегливо понятие.

Да хвърлим обаче око на ал. 4 - излиза, че картините на Владимир Димитров-Майстора не са културна ценност, защото той е починал през 1960г., а от тогава не са минали 70г.

Тъй като вече писах доста, ще мина направо към класическия проблем за ограбването на редови граждани от държавата в ползу частния интерес на лица със съмнителна репутация, като напр. "Черепа".

Тъй - намирате в собствения си двор рядка монета. Какво се случва? По BGB (герм. граждански кодекс) откритото съкровище се дели между откривателя и собственика на земята - в примера тя си става на 100 % ваша. Но как е сега и по законопроекта за в бъдеще - предавате я на държавата. Рядката монета може да е от 1650г., а вие да имате документи, от които да се види, че това място се предава от баща на син в рода ви поне от 1620г. Въпреки че при това положение е съвсем ясно, че я е изтървал някой от предците ви или негов посетител ... монетата става държавна. Нооо . .. оказва се, че Васил Божков може да има златни маски, венци и ритони от античността при това без да е ясно от къде ги е взел, но е съвсем сигурно, че не ги е намерил в някой от неговите съмнително приватизирани или получени на концесия обекти.

Тъй че законопроекта цели да ограбва гражданите и да облагодетелства приближените на управниците и разбира се самите управници.

[КГ125]

Закон за собствеността /от 1949 г./

Намерени вещи

Чл.87. Който намери движима вещ, е длъжен да я предаде на собственика или на този, който я е изгубил, след прихващане или заплащане на възнаграждението и разноските.

Чл.88. (1) (изм.,ДВ,бр.33 от 1996 г.) Когато собственикът и изгубилият вещта не са известни, онзи, който я е намерил, е длъжен да я предаде незабавно в съответната служба "Общинска собственост".

(2) Ако собственикът или изгубилият вещта я поиска в годишен срок от намирането, вещта му се предава срещу заплащане възнаграждение в размер 10% от стойността на вещта и разноските по пренасянето и пазенето. Възнаграждението може да бъде намалено от съда с оглед на имотното състояние на загубилия вещта или когато пълният размер на възнаграждението е прекомерно висок.

Чл.89. (1) (изм.,ДВ,бр.31 от 1990 г.,бр. 33 от 1996 г.) Ако собственикът или изгубилият вещта не се намери или не се яви в годишен срок, вещта минава в собственост на общината. В този случай разпоредбата на чл.78, ал.2 не се прилага.

(2) Вещи, които подлежат на бърза развала или за пазенето на които са нужни големи разноски, се продават и с получената сума се постъпва съгласно предходната алинея.

Чл.90. (отм.,ДВ,бр.33 от 1996 г.)

Чл.91. (1) Заровените в земята, зазиданите или скрити по друг начин вещи, собственикът на които не може да бъде открит, стават собственост на държавата.

(2) Лицето, което ги е намерило, има право на възнаграждение в размер на 25% от стойността.

Това последното само да работеше, иманярството щеше да пълни държавата с експонати.

Редактирано Август 20, 2008 от КГ125

[emilia_n]

Скоро време няма да се приеме такъв закон. Прекалено много интереси ще се засегнат. Не би трябвало да е така. Но това е действителността.

[Galahad]

Закон за собствеността /от 1949 г./

Намерени вещи

Чл.87. Който намери движима вещ, е длъжен да я предаде на собственика или на този, който я е изгубил, след прихващане или заплащане на възнаграждението и разноските.

Чл.88. (1) (изм.,ДВ,бр.33 от 1996 г.) Когато собственикът и изгубилият вещта не са известни, онзи, който я е намерил, е длъжен да я предаде незабавно в съответната служба "Общинска собственост".

(2) Ако собственикът или изгубилият вещта я поиска в годишен срок от намирането, вещта му се предава срещу заплащане възнаграждение в размер 10% от стойността на вещта и разноските по пренасянето и пазенето. Възнаграждението може да бъде намалено от съда с оглед на имотното състояние на загубилия вещта или когато пълният размер на възнаграждението е прекомерно висок.

Чл.89. (1) (изм.,ДВ,бр.31 от 1990 г.,бр. 33 от 1996 г.) Ако собственикът или изгубилият вещта не се намери или не се яви в годишен срок, вещта минава в собственост на общината. В този случай разпоредбата на чл.78, ал.2 не се прилага.

(2) Вещи, които подлежат на бърза развала или за пазенето на които са нужни големи разноски, се продават и с получената сума се постъпва съгласно предходната алинея.

Чл.90. (отм.,ДВ,бр.33 от 1996 г.)

Чл.91. (1) Заровените в земята, зазиданите или скрити по друг начин вещи, собственикът на които не може да бъде открит, стават собственост на държавата.

(2) Лицето, което ги е намерило, има право на възнаграждение в размер на 25% от стойността.

Това последното само да работеше, иманярството щеше да пълни държавата с експонати.

Проблемът е, че за вещи, чийто собственик не може да бъде открит се считат и такива зазидани в стената на нечия къща или намерени в нечий двор. За това в земята може да има някакво оправдание с концепцията, че всичко под земята и над земята е държавно, но зазиданото??? По Германския граждански кодекс (BGB) е прието, че собственика на недвижимия имот, в който е намерена вещта дели на половин с откривателя. Това ще рече, че ако намеря нещо на държавна земя делим с държавата, но ако си го намеря в моя си двор си е 100% мое.

Отделен е въпросът, че законът не може да се пребори с нежеланието да се спре иманярството. Някъде се копае усърдно, но въпреки това там не се слага постоянен полицейски пост. Защо ли - ами да не пречи на работата нощем. Тъй реформаторите въобще нямат амбицията да се справят с иманярството - напр. като се уреди въпроса с полицейска охрана на някои от най-разработваните от иманяри обекти.