Боянската църква

[П. Теодосиев]

Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е средновековна българска църква (придворен параклис, по-късно манастир) в софийския квартал Бояна, намиращ се в подножието на Витоша. Тя е един от културните символи на България и е включена през 1979 г. като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под № 42. Филиал е на Националния исторически музей от 2003 г.

 

Стенописи от 1259 г.

Стенописите в църквата са от различни периоди: XI-XII век, 1259 г. (най-ценните), XIV век, XVI-XVII век и 1882 г.

Изключителни художествени достойнства имат световноизвестните стенописи (240 изображения – втори живописен слой над оригиналния) от 1259 г. на т. нар. Боянски майстор и неговата група средновековни художници. Сред тях се знае името на Димитрий Зограф, които се причисляват от изкуствоведите към Търновската живописна школа. През 2016 екип от археолози разчита надпис на дъбовата врата на църквата, който гласи „Аз, Василий, писах“. Според учените, той е оставен от Василий Зограф – един от зографите, които рисуват стенописите през 1259 г., което прави вратата на Боянската църква най-старата позната врата в България, на възраст от около 760 години[2]. Ктиторите на храма са били севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Техните портретни изображения на северната стена, както и тези на българския цар Константин Асен и царица Ирина, се характеризират с ярка индивидуалност и психологизъм. Отбелязани са с надписи: Калоян – севастократор и ктитор, Десислава – севастократорица и ктиторица, Константин – цар, Ирина – царица.

Стилът на стенописите от XIII век е характерният за византийското изкуство от епохата на Комнините, с архаизация на образите и влияние на константинополски, а в някои детайли и на западноевропейски образци (вероятно отново под влияние на Константенопол, който по това време е столица на Латинската империя).

 

Тайната вечеря

The Last Supper
 

Св. Ефрем Сирин

St. Ephraim the Syrian
 

Севастократор Калоян - детайл

Sebastocrator Kaloyan - detail
 

Цар Константин Асен Тих и царица Ирина

Tsar Constantine Assen Tih and Tsaritsa Irina
 

Царица Ирина - детайл

Tsaritsa Irina, (detail)
 

Преображение господне

The Transfiguration
 

Христос сред книжниците - детайл

Christ among the Scribes - detail
 

Житие на св. Никола

Scenes from the life of. St. Nikolas
 

Св. Иван Рилски - детайл

St. John of Rila, (detail)
 

Убрус

Ubrus
 

Житие на св. Никола - разрушаване на идола

Scenes from the life of St. Nicolas, Destroying the Idol
 

Св, Богородица с младенеца

The Holy Virgin and the Child
 

Десислава - детайл

Dessislava (the Wife of Sebastocrator Kaloyan) - detail
 

Житие на св. Никола - чудото в морето

Scenes from the life of St. Nikolas, The Miracle at Sea
 

Христос Пантократор

Christ Pantocrator
 

Житие на св. Никола - Трима стратези благодарят на св. Никола - детайл

The Life of St. Nicholas - Three Strategi Thank St. Nicholas - detail
 

Въведение Богородично. Детайл: Глава

The Holy Virgin's Introductions into the Tample. A detail: Head
 

Христос сред книжниците

Christ among the Scuribes
 

[Иванко Тертер]

Точно днес гледах филма "Боянският майстор" /1980 г./. Отлични са фреските. И филма е много хубав.

[Galahad]

Обърнете внимание на фреската с разрушаване на идола - античната статуя е изобразена не схематично, а е съвсем реалистична. За сравнение - Венера Милоска:

Често възниква въпросът защо фреските от Бояна се считат за предшественици на Ренесанса. Ренесанс всъщност означава възраждане - възраждане на интереса към античното.

Фреска от Помпей

А сега фреска от катакомбата св. Марцелин и Петър в Рим - Даниел с лъвовете:

И отново пророк Данаил нарисуван от Андрей Рубльов:

[Pesho]

Здравейте!

Фреските от Боянската църква са невероятни! Благодаря на г-н Теодосиев, че е качил толкова качетвени изображения! Искам да го помоля, ако е възможно, да качи детайла с царица Ирина в Уикипедия, за да се използва в биографичната й страница, тъй като портретът й, който е там в момента, е с по-лошо качество. Много ще съм благодарен! Поздрави!

[П. Теодосиев]

Здравей,

Съжалявам, че ще трябва да ти дам отрицателен отговор, но мисля, че е разбираемо защо.

В началото бяхме отворени за взаимна работа с Уикипедия, но имаше хора от екипа на "безплатната енциклопедия", които не харесваха това, което правим и ни триха всички връзки, които водеха към нас, където имаше и има повече информация от там.

Който иска и се вълнува от това...ще намери темата във форума и сайта, БГ Наука. - на първо място 2 стр. в Google с търсене "Боянската църква"

[natan]

Без Дъх! РЕНЕСАНСА ЗАПОЧВА В БОЯНА,НЕ В АСИЗИ И С ДЖОТО!

P.P. На Теодосиев може да му се прости,че затваря теми .Много добра работа!

[Warlord]

Има наченки определено и може да се приеме, че е нещо по-различно от типично византийската средновековна стагнация в изкуството, обаче я няма все още идеята за перспективното решение създаващо илюзията за пространствена дълбочина. Не че и при Джото е много точна перспективата де, дори с повърхностен поглед се забелязва, че линиите бягат от обежната точка, но важното е че вече я има идеята и стимула да се избягва иконната плоскост и каноничност на досегашната живопис, но има много време до класическия ренесанс.

[tonkata3]

Без Дъх! РЕНЕСАНСА ЗАПОЧВА В БОЯНА,НЕ В АСИЗИ И С ДЖОТО!

Точно така! Даже в Италия началото му се поставя там, където се заселват бягащите от нападенията на нашественици византийци - учени, майстори....

[Хитър Петър]

Точно така! Даже в Италия началото му се поставя там, където се заселват бягащите от нападенията на нашественици византийци - учени, майстори....

Е, що само византийци? Изобщо православни майстори и духовници от Балканите е по точно.

[tonkata3]

Е, що само византийци? Изобщо православни майстори и духовници от Балканите е по точно.

Опс, прав си - то изкуството ни е общо

[Warlord]

Точно така! Даже в Италия началото му се поставя там, където се заселват бягащите от нападенията на нашественици византийци - учени, майстори....

Кои майстори от кои нападения са бягали? Джото си е последовател на отдавна утвърдена местна школа в Тоскана. Действително и тук е щял да се зароди Ренесанса по естествен път ако не бяха пометени надеждите от азиатската паплач, но да не прекаляваме изкарвайки Западноевропейския Ренесанс дело на избягали бг майстори от Византия

[ISTORIK]

Гръцки духовници бягали от нашествието на османските турци в Италия и носели със себе си антични и средновековни книги, за чието съществуване европейският Запад бил забравил или дори и не подозирал.

[Warlord]

Само че през 13 в. Османската империя все още не съществува, а турците са в Мала Азия и са далеч от реална заплаха за Константинопол и империята въобще.

[down]

Да се смятат фреските в Боянската църква за уникални и неповторими по-своето значение, без преди това да се направи сравнение с достиженията на църковната живопис от същия период (13 в.) в съседните на днешните български земи географски ареали (в Македония, Сърбия, Гърция, Турция) е несериозно. Като се има предвид, че по това време достиженията на византийската живопис и техните влияния обхващат една голямо пространство от Мала Азия и Балканите. Още повече Боянските стенописи да се смятат категорично за предвесници на Ренесанса, допълнително говори за остарелите идеи от разни СОЦ-писания намиращи аудитория и днес!

Още А. Грабар говори за византийската живопис и нейните достижения по целите Балкани, в различни интерпретации през Средновековието. Безпорен център на тази своеобразна художественна школа естествено е Константинопол - интелектуално и художествено средище на православния свят, съкровищница на античната цивилизация.

Какви са достиженията на съседните на Българското царство земи през 13 в. (основно Сърбското кралство и Македония - част от Византия след 1256 г.? Интересно е да се отбележат няколко художествени ансабли, правни преди, по време на и след Боянските стенописи:

Манастирския комплекс в Милешево (1230-1237) http://www.suc.org/culture/history/Serb_Hi...eries/Mileseva/

Манастирския комплекс в Сопочани (1250-1263) http://www.serbianunity.net/culture/histor...cani/index.html

Манастирския комплекс в Печ (църквата Св. Димитър(1250-63) http://www.rastko.rs/kosovo/pecarsija/hram...itrija_eng.html http://www.suc.org/culture/history/Serb_Hi.../Pec/index.html

Манастира Св. Пантелеймон - Нерези, Македония с пласт стенописи от 13в. http://commons.wikimedia.org/wiki/Category..._Church,_Nerezi

Църквата Св. София в Трапезунд - обновена от Мануил VIII Палеолог http://www.flickr.com/photos/andra_mb/2970...57608667976246/

Във всяка връзка има голям набор от представени фрески, които могат да послужат за сравнение.

Талбът Райс разглежда Боянските цтенописи така: "Те едва ли могат да се класират на едно ниво с централните комплекси в Сърбия, но във всеки случай показват връзки с Константинопол и със своя хуманизъм носят белезите на широкото разпространение на същността на стила на Възраждането"

"Стенописите от Бояна представят местна, но много важна школа, която, изглежда, се е развила в България на базата на идеи, заимствани от Константинопол" - тоест не са революционни

Talbot Rice, D. Byzantine Painting: The Last Phase. London, 1968. Цитиран по Кил, М., Изкуство и общество в България през турския период, С 2002, 188-189

[Warlord]

Напълно подкрепям изложеното в горния пост. Боянската църква не е революция в стенописите, както и българската школа не е възникнала сама по себе си, а е взаимствана от византийската, както е и сръбската и това е напълно нормално - културно-цивилизационния епицентър е Византия и разпръсква своето влияние към Балканите и към Мала Азия.

[Хитър Петър]

Само че през 13 в. Османската империя все още не съществува, а турците са в Мала Азия и са далеч от реална заплаха за Константинопол и империята въобще.

Съществува теза, че тласък в разсвитието на науката и изкуството на Ренесансова Италия можем да търсим в духовници, занаятчии и зографи от Балканите. Става дума за 14- 15 век, а не за 13 век от когато са датирани стенописите в Бояна, разбира се. В Боянската църква има нов полъх в стенописите, ново начало, но и силно присъствие на канона и традицията. Да търсим началото на европейския Ренесанс в Бояна е пресилено, но да търсим връзка между зараждащи се процеси и тенденции в изкуството на източна и западна Европа в периода 13-15 век е нормално и допустимо за мен.

[natan]

Благодаря за хубавия линк на down.Живопистта им е хубава канонна живопис.Единствените които са по реалистични са трогателко наивни.Не личи анатомия и структура в телата.сковани и изглеждат двуизмерни,ръцете са нереални и неопорцианални и т.н.Подозирам ,че това са много по-късни изображения.Говори се за пожар в първия манастир от който са по реалистичните през 15-16 век,и по наивността им считам,че са късносредновековни.

Това което е в Бояна е повече от Ренесанс.Сравнете сами.

Това като,че ли е излязло от РАФАЕЛ.

Христос сред книжниците

[natan]

Kачих горните снимки набързо и не бях обърнал внимание,но след като ги видях повторно забелязах нещо,което ми се струва е съмнително.Обърнете внимание на втората от ляво на дясно

Monastery Mileseva, Prince (later King) Radoslav, Dynastic composition (detail) ,тоя принц,кинг май не е сръбски .Фона зад него над и около главата ,там където са надписите е здравата изчегъртан,ясно си личи чегъртането.По надолу е запазен и в отлично състояние ,което води и до направеното заключение ,че не е сръбски принц,кинг.Мнения от форума?

Има и цяла снимка на ктиторите от които са портретите.Представени са отляво на дясно-Стефан Владислав,основателя на църквата с макета и ,който пренася мощите на Св.Сава в нея,следва въпросният принц ,тук наречен другия брат принц Радослав,основателя на династията Неманич,Stefan Prvovencani (The First-Crowned) (1196 - 1227),който си връща трона с българска помощ,и Св.Сава.Т.е. имаме сръбския заприлник и светец Св.Сава,Първия им крал,основателя на църквата ,и преносител на мощите,и наравно с тях е обяснено,че е поставен един принц без титаничните заслугимкоито се вижда трябва да имаш за да си в тази компания.Обяснението е мче са двамата сина на Стефан.Което според мен не е основание и този образ е също на някой който има големимзаслуги към сръбската държава,Св.Сава И Стефан и затова е сложен тук ,в тяхната компания.И си мисля ,че издрасканото име е на българския цар .Образа не знам дали има физическа прилика.Възможно е.

[down]

Подозирам ,че това са много по-късни изображения.

За това сложих там имената на Грабар и Райс - та който се интересува повече да иде и да си ги потърси по библиотеките.

Единствените които са по реалистични са трогателко наивни.Не личи анатомия и структура в телата.сковани и изглеждат двуизмерни,ръцете са нереални и неопорцианални и т.н...и по наивността им считам,че са късносредновековни.

Това сигурно го казвате като опитен изследовател на изобразителното изкуство, като тези в България преди 1989 г. Хубаво е тогава поне да се представите, за да знаем какъв мастит учен посещава форума.

Говори се за пожар в първия манастир от който са по реалистичните през 15-16 век

Достатъчно безпристрастни автори са писали за сръбската църковна архитектура, както и за българската брез средновековието. Пак Грабар и Райс могат да се използват като литература, както и бележките посочени в техните трудове.

Това което е в Бояна е повече от Ренесанс.

Хвала

[Warlord]

Хвала

Пхахахаха, какво да разбираме под "повече от Ренесанс? Може би Модернизъм и накрая да излезе, че и Дали & ko са крали от Боянската църква

[peintra]

Да се смятат фреските в Боянската църква за уникални и неповторими по-своето значение, без преди това да се направи сравнение с достиженията на църковната живопис от същия период (13 в.) в съседните на днешните български земи географски ареали (в Македония, Сърбия, Гърция, Турция) е несериозно. Като се има предвид, че по това време достиженията на византийската живопис и техните влияния обхващат една голямо пространство от Мала Азия и Балканите. Още повече Боянските стенописи да се смятат категорично за предвесници на Ренесанса, допълнително говори за остарелите идеи от разни СОЦ-писания намиращи аудитория и днес!

Още А. Грабар говори за византийската живопис и нейните достижения по целите Балкани, в различни интерпретации през Средновековието. Безпорен център на тази своеобразна художественна школа естествено е Константинопол - интелектуално и художествено средище на православния свят, съкровищница на античната цивилизация.

Какви са достиженията на съседните на Българското царство земи през 13 в. (основно Сърбското кралство и Македония - част от Византия след 1256 г.? Интересно е да се отбележат няколко художествени ансабли, правни преди, по време на и след Боянските стенописи:

Манастирския комплекс в Милешево (1230-1237) http://www.suc.org/culture/history/Serb_Hi...eries/Mileseva/

Манастирския комплекс в Сопочани (1250-1263) http://www.serbianunity.net/culture/histor...cani/index.html

Манастирския комплекс в Печ (църквата Св. Димитър(1250-63) http://www.rastko.rs/kosovo/pecarsija/hram...itrija_eng.html http://www.suc.org/culture/history/Serb_Hi.../Pec/index.html

Манастира Св. Пантелеймон - Нерези, Македония с пласт стенописи от 13в. http://commons.wikimedia.org/wiki/Category..._Church,_Nerezi

Църквата Св. София в Трапезунд - обновена от Мануил VIII Палеолог http://www.flickr.com/photos/andra_mb/2970...57608667976246/

Във всяка връзка има голям набор от представени фрески, които могат да послужат за сравнение.

Талбът Райс разглежда Боянските цтенописи така: "Те едва ли могат да се класират на едно ниво с централните комплекси в Сърбия, но във всеки случай показват връзки с Константинопол и със своя хуманизъм носят белезите на широкото разпространение на същността на стила на Възраждането"

"Стенописите от Бояна представят местна, но много важна школа, която, изглежда, се е развила в България на базата на идеи, заимствани от Константинопол" - тоест не са революционни

Talbot Rice, D. Byzantine Painting: The Last Phase. London, 1968. Цитиран по Кил, М., Изкуство и общество в България през турския период, С 2002, 188-189

Боянските стенописи са наистина уникални,без да правя паралел с други стенописи,били те преди или след 1259г.

Но когато направя паралел,още по-добре виждам изключителната им неповторимост.Чела съм много пъти Андре Грабар и това че Разпятието в Боянската църква,според него, е най-красивото от средновековната живопис,а той наистина е бил запознат със живописта по земите ,които сега се намират в Сърбия,Гърция,Турция и Македония. Боянският майстор е недостижим,както всеки велик художник,и много точно е усетил духа на времето,което предстои...Затова може спокойно да се каже ,че Ренесансов повей обгръща лицата на образите му и раздвижва дрехите на фигурите.М-да,смятам,че човек вижда и чува Изкуството със сърцето си,душата си и Любовта си.

[down]

Но когато направя паралел,още по-добре виждам изключителната им неповторимост.Чела съм много пъти Андре Грабар и това че Разпятието в Боянската църква,според него, е най-красивото от средновековната живопис

Да по българските земи (Царство България)

Боянският майстор е недостижим,както всеки велик художник,и много точно е усетил духа на времето,което предстои...Затова може спокойно да се каже ,че Ренесансов повей обгръща лицата на образите му и раздвижва дрехите на фигурите.

Единствено, неповторимо само в Българското царство, що се отнася до западния му дял. Уникано като достижение на византийския рустикален стил. Иначе стенописите от Иваново също заслужават внимание.

М-да,смятам,че човек вижда и чува Изкуството със сърцето си,душата си и Любовта си.

Някои го чувстват и с Ума си, за това и са хора учани - Грабар примерно.

Чела съм много пъти Андре Грабар

Много хубава негова книга (от по-късните му) Die byzantinische Kunst des Mittelters/Von 8 zum 15 Jahrh. Baden-Baden, 1964, 260 p. позната ми за съжаление, само по цитати в други съчинения.

[Galahad]

И си мисля ,че издрасканото име е на българския цар .Образа не знам дали има физическа прилика.Възможно е.

Предполагаемият портрет не е в тази група. Има име "Йоан", но няма второто и затова сърбите твърдят, че е Йоан Ватаци. За съжаление не е запазена главата на царя. Но облеклото е същото като на монетите и печата на Иван Асен ІІ. Имаме отделна тема на форума по въпроса.

От фреските в Милешево като шедьовър се счита "Белият ангел", който го има и на сръбските банкноти:

Типична средновековна фреска - лицето е застинало, все е дно че ангелът има метална маска, жестовете ш изражението са строги и правят картината е статична.

Сопочани определено е по-впечатляващ:

http://campus.belmont.edu/honors/Serbia/Sopocani.html

[natan]

За това сложих там имената на Грабар и Райс - та който се интересува повече да иде и да си ги потърси по библиотеките.

Това сигурно го казвате като опитен изследовател на изобразителното изкуство, като тези в България преди 1989 г. Хубаво е тогава поне да се представите, за да знаем какъв мастит учен посещава форума.

Достатъчно безпристрастни автори са писали за сръбската църковна архитектура, както и за българската брез средновековието. Пак Грабар и Райс могат да се използват като литература, както и бележките посочени в техните трудове.

Хвала

Няма нищо лошо в това човек да се обосновава на авторитети.Но това е не е доказателство.Нека да не превръщаме спора в личен,отношението към социализма("остарелите идеи от разни СОЦ-писания ") или отношението към мен"Това сигурно го казвате като опитен изследовател на изобразителното изкуство, като тези в България преди 1989 г. Хубаво е тогава поне да се представите, за да знаем какъв мастит учен посещава форума." е още по-малко доказателство.А иначе много добре си резюмирал посочените авторитети от които ми стават ясни техните становища,че българското изкуство е много повече от сръбското но не може да достигне византийското.Естествено.То е нещо друго.Всички знаеме приказката за грозното патенце.Бояна е прозното патенце.

Лебедите ще кацнат 50 г. по късно в 1306 с Джото и неговия цикъл от 38 фрески от Падуа.(Тези в Асизи са по добри,но му се приписват,повечето авторитети твърдят,че авторството не е негово)

Но дори и те "ручат жабетата","изплюват камъчето".Не може да се пренебрегне очевидното.Ще бъдат свалени от пиадестала си на следващата сутрин.И се опитват да го омаловажат.Да,ама ние сме по посочили.Няма такова понятие,като МАЛКО БРЕМЕНЕН! Talbot Rice, D. Byzantine Painting: The Last Phase. London, 1968. , "със своя хуманизъм носят белезите на широкото разпространение на същността на стила на Възраждането"

Същите неща заради които считат Джото за първия ренесансов художник се виждат и в Бояна.

Джото въпреки,че му липсват уменията и анатомичните познания на по-късните художници е признат за родоначалник на ренесанса само заради това,че изобразява човешките емоции и човешка индивидуалност ,за създаване на убеждаващо чувство на картинно пространство ,за тризмерност във някои негови формии и с това скъсване и освобождаване от стилизацията на византийското изкуство.

Всичките тези неща присъстват и в Бояна и то много по-убедително половин век по рано.

А иначе за разлика от Бояна всички сръбски, и др. си остават добри ,хубави и шедьоври на представители на високата византийска школа без да се откъсват от нея.И египетското двуизмерно изкуство е изкуство във най-високия смисъл на думата изкуство и негови представитвли се нареждат наравно с шедьоври от други стилове.Но не присъства стила на Възраждането или Ренесанса.

P.P. Ако в Бояна бяха изобразени гръцки царе и т.н. същите безпристрасти автори щяха да пишат за още едно достижение на цивилузацията което води началото си от гърците.

Това което е в Бояна е повече от Ренесанс.

Като начало петдесе години ви стигат.После използвайте очите си за повече.

нещо от Джото за сравнение

[down]

от които ми стават ясни техните становища

Дълбоко се съмнявам...