Сръбските родослови и летописи

[Galahad]

Използвам наименованието, което дава Л. Стоянович на една поредица от родослови и летописи, които обаче са доста близки по съдържание. Тъй като в миналото авторското право не е било познато, то при преписването на едно съчинение всеки преписвач е добавял или вадил неща, които се смятал за необходими. Така се е оформила една значителна поредица от летописи, които приповтаряйки някои свои части съдържат някои интересни и съществени добавки.

СРЛ започват с родослов, който понякога тръгва от Адам, но по често от митичните прародители на Неманичите Лициний и Бела Урош. В основата на частта за Неманичите стои родослова от житието на Стефан Лазаревич написано от Константин Костенечки (понякога той направо си се сочи като източник).

След Неманичите започва разказа за Лазаревичите, като понякога е силно повлиян от фолклорни елементи (напр. в Трошанския летопис).

След Лазаревичите епохата на Бранковичите е описана по-скоро като сбор от хронологически бележки.

Някои от тези летописи съдържат интересни сведения за българската история. Ето сведения а някои от тях.

В т.нар. "[email=http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/srpski_letopisi/Letopis_sr_zare.htm]Летопис на сръбските царе" публикуван от Вукоманич се намират някои сравнително често срещани сведения и в другите преписи сведения от бълг. история - за битката при Велбъжд, за битката при Черномен, за женидбата на цар Иван Шишман за дъщерята на княз Лазар, за превземането на Търново, Видин и Никопол.

При пътуването си из Балканите Грегорович се сдобил с преписи от този тип родослови-летописи, които издал комбинирано. Ръкописите условно са неречени Габаревски (намерен е в с. Габарево, Пловдивско), Хилендарски, Бечки (във Виенската имп. библиотека) и Дерптски (намира се в библиотеката на тамошния университет). Наред с вече споменатите сведения, в тях има и някои интересни допълнения. В Хилендарския се споменава, че през 1413г. Муса е разсипал българите. В Дерптския има малко по-обширно сведение за битката при Черномен.

Сарандопорския летопис, от който една малка част е публикувана в БСМ, наред с това, което е издадено в тази книга интерес представлява сведението за покръстването на българите. То е по-обширно и по всичко личи, че в основата му стоят гръцките извори.

Друг вараинт е публикуван като дописка във в. "Гайда", но в него има едно интересно сведение за убиването на бана Михаил Шишман в София.

Трошанския ръкопис пък дава едно по-обширно изложение на събитията около смъртта на цар Урош и битките при Черномен и Косово, като най-вероятно в основата им стоят разпространените през 16век легенди за тези събития.

Други интересни сведения са тези за смърта на цар Константин СТрацимир през 1419г. и за убийството на българския войвода Радич в София през 1454г.

[plamen_starbov]

В Хилендарския се споменава, че през 1413г. Муса е разсипал българите.

Галахад, извинявай, че ще се отклоня от темата, но тази битка не се ли е състояла през 1411 година (имам предвид Чамурли) или това са две отделни битки.

Иначе темата ти е хубава. Браво!

[Galahad]

Галахад, извинявай, че ще се отклоня от темата, но тази битка не се ли е състояла през 1411 година (имам предвид Чамурли) или това са две отделни битки.

Първо е т.нар. въстание на Константин и Фружин. Но в случая става дума по-скоро за това, че Константин и Фружин са били отстъпили бълг. градове на някой си Каралюк. Той е един от прототипите на Крали Марко - по точно на този Марко дето освобождава робите. Но Сюлейман не останал доволен от този му подвиг и нападнал бълг. земи.

През 1411г. отношенията между Муса и Мехмед се обтегнали като всичко приключило в битката при Чамурли през 1413г. Но преди това Муса подчинил бълг. земи и завзел някои ср. крепости. Бранковичия леторис казва само за завладяването на бълг. земи и после под 21. януари 1419г. посочва и смъртта на цар Константин, но не казва какво се е случило с него между двете години.

Иначе Бранковичевия е издаден от части на български от Лазаров, Павлов и Тютюндиев в Документи за полит. история на св. Б-я. В него се говори също повечко за бълг. история - има и за Асеневци.