Има ли исторически данни за Иисус Христос?

[rockbul]

Може би, въпросът ми ще ви се стори много тривиален.

Никъде не съм успял да прочета наистина исторически и научно достоверни факти за раждането, живота и смъртта на Иисус Христос.

Има ли такива исторически данни или всичко е просто... "религия"?

Редактирано Септември 10, 2008 от ISTORIK

[Р. Теодосиев]

Наскоро гледах по БТВ-то документален филм на NG - как да докажат научно нещата, обяснени и разказани от Библията...

Е, всичко си беше толкова вяра в науката, колкото и - вяра в религията...

50:50...

Редактирано Септември 3, 2008 от ISTORIK

[Galahad]

Може би, въпросът ми ще ви се стори много травиален.

Никъде не съм успял да прочета наистина исторически и научно достоверни факти за раждането, живота и смъртта на Иисус Христос.

Има ли такива исторически данни или всичко е просто... "религия"?

Ами има колкото за кое да е друго нещо. Да речем, че атеистичната "наука" е 89% чиста проба вяра и останалото са изопачени факти.

[Last roman]

Имаше подобна дискусия в един руски форум /за който знае съответния език/:

http://www.roman-glory.com/forum/index.php...ic=2272&hl=

[rockbul]

Като автор на запитването най- надлежно прочетох руският форум и за разлика от младите ние по- възрастните поназнайваме руският език. Никъде никой не се осмелява да даде линк или коментар за действително исторически съществуваща личност Исус. След кръстовата си смърт той е наречен Христос. Много ми се иска да вярвам, че такава личност е съществувала, защото много ми харесва парадигмата му. Любов, а не подчинение, както е в исляма. Но май ще си останем в сферата на митологията? Ние в нашето семейство сме светата тройца. Аз бащата, синът ми и жена ми- светия дух! Илиада та май е по- реална? Поздрав!

[КГ125]

Илиадата си е реална, поне според мен почива на реални исторически събития.

В една кнжка, наречена "История на човечеството", издадена преди 1944 г. с автор Фридрих Вилхелм ван Луун се цитира едно писмо на римски войник до близките му, в която се описва съдът и разпъването на Христос. По-запознатите да кажат..

ПП

Ценността на цялата тази история е в това, което тя носи със себе си на цивилизацията и морала, а не толкова в това реална ли е или не. )

[ISTORIK]

Името на Сина Божий се изписва с две и-та.

Иисус Христос. Така е в православната традиция.

А като Исус го пишат само протестантите.

По начина на изписването на името му можете да разпознаете текст, който е писан от протестанти.

Не го казвам с лошо чувство. Просто изписвайте правилно името му, ако обичате.

[ISTORIK]

ИСТОРИЯТА, АРХЕОЛОГИЯТА И ИИСУС

Пол Майер

В цялата история няма друга личност, която да е предизвиквала такива крайни реакции. Докато вярващите приветстват Иисус от Назарет като Божи Син и Спасител на света, други оспорват или тълкуват погрешно Неговото учение, отхвърлят го изцяло, дори отричат такъв човек някога да е съществувал. Едва ли е възможно, като се имат предвид безспорните доказателства, историческата достоверност на Неговото съществуване да се поставя под въпрос или да се отрича. Въпреки това продължавам да получавам писма по интернет от скептици, очевидно слепи за фактите и водени от някаква отчаяна надежда, че Иисус никога не е съществувал. Те повтарят до болка познатите и отдавна опровергани доводи на атеистите от миналото. Жалка картина.

Днес мнозинството нехристияни споделят под различна форма мнението, че Иисус наистина е съществувал, но не е бил това, което вярващите твърдят за Него, тъй като думите и делата Му са преувеличени или измислени от самите автори на Евангелията доста години след събитията, описани там, – време, през което митовете са изместили фактите.

Независимо от обоснования интерес на вярващия към достоверността на новоЗаветните текстове всеки, който се интересува от миналото, би трябвало да иска да разбере дали разказите за Иисус, достигнали до нас в Евангелията, са достоверни или са украсени с нечия фантазия. Сравняването на библейски и извънбиблейски доказателства – както свещени извори, така и светски – е важен метод да се прецени автентичността на свидетелствата за Иисус. Нерелигиозните източници, най-полезни за тази цел, са свързани с географията, археологията и някои извънбиблейски исторически сведения. С тяхна помощ можем да се убедим, че новоЗаветните разкази за Иисус не само не са изопачени от митове, а разкриват една Личност, толкова историческа, колкото и римският император Август, по време на чието управление се ражда.

Иисус и времето

За личностите и събитията от митологията не задаваме въпроси, свързани с времето. Например не бихме попитали: "В коя година се женят Зевс и Хера?" Историческите личности, от друга страна, трябва поне най-общо да могат да се отнесат към определен период от време, ако източниците предоставят достатъчно сведения. След патриарсите от Стария Завет и в хода на цялата Библия подобно датиране на главните личности и събития е не само възможно, но и очаквано в нашите библейски речници и коментари.

Тук ни интересува Иисус от Назарет. Неговото раждане със сигурност може да се датира между юни и декември през 5г. сл. Хр.1 Началото на общественото Му служение също може да се определи благодарение на Лука, който се старае да ни посочи точно кога започва служението на Йоан Кръстител, а следователно – и на Иисус Христос:

"В петнадесетата година на царуването на Цезаря Тиберий, когато Пилат Понтий беше управител на Юдея, а Ирод – четвъртовластник в Галилея, и брат му Филип – четвъртовластник в Итурейската и Трахонитската област, и Лисаний – четвъртовластник в Авилиния, при първосвещенството на Анна и Каяфа, Божието слово дойде до Йоан, Захариевия син, в пустинята" (Лука 3:1-2).

Времето, през което управлява римският император Тиберий, е конкретизирано от древните историци и Лука добавя шест допълнителни уточнения, за да твърди, че годината е 28/29 сл. Хр. според нашия съвременен календар (за който Лука не е знаел нищо). Това е необикновена точност за един древен източник, особено когато я сравним със смътните хронологии около религиозни светила като Гаутама Буда или Зороастър.

Различни сведения в Новия Завет и други свидетелства посочват, че земното служение на Иисус завършва на 3 април 33 г. сл. Хр., т.е. тогава е Неговото разпятие на Голгота2. Следователно хронологическите справки за Иисус показват, че Той е автентична личност, живяла в конкретно историческо време.

Иисус и мястото

Тъй като действителността се състои от "времево-пространствена цялост", географските уточнения също са важни, когато преценяваме историчността на Иисус. Действието в легендите и в митовете се развива в Шангри-Ла, Нирвана, Небивалата земя, Оз, Валхала или други въображаеми места. Старият и Новият Завет обаче са изпълнени с автентични географски названия на страни, провинции, райони, градове и села; на морета, езера, реки и потоци; на планини, хълмове, плата, равнини и долини. Такива названия изпълват библейските речници и всички те са живо предизвикателство за всеки, който се съмнява дали срещата между божественото и човешкото в Писанието са на реално съществуващи места.

Повечето от географските обекти, посочени в Библията се установяват лесно днес и много от тях са засвидетелствани от археологически находки. Пътищата, изминати от Иисус, и досега са следвани от цели армии поклонници в Свещената земя – от Неговото раждане във Витлеем (Юдея) през юношеството Му в Назарет (Галилея), делото Му в Капернаум, Самария и Юдея, както и обиколките Му до Тир, Сидон и Цезарея Филипова, за да стигнат до връхната точка на Неговото служение в Йерусалим.

И така, всички позовавания на времето и мястото, свързани с Иисус от Назарет, показват, че става дума за автентична личност, която е живяла в определен исторически момент и се е придвижвала между конкретни географски обекти, които лесно могат да бъдат посочени 2000 години по-късно.

Археологията и Иисус

Житейски истории, проникнати от митологични елементи, като разказа за крал Артур и неговите рицари от кръглата маса, са известни с липсата на "достоверни свидетелства", останали от тях, т.е. предмети, изработени от човешка ръка, които могат да бъдат намерени под или над земята. Но по отношение на Иисус и Неговото време научната археология, макар и млада дисциплина, ни дава забележително количество сериозни доказателства от древния свят, които по удивителен начин съответстват на фактите в Новия Завет.

Декретите на Август за преброяване на населението, цитирани в началото на разказа от Лука за раждането на Христос, се потвърждават от един надпис, намерен в Анкара, Турция – известният Res Gestae ("За постигнатото"). Тук римският император с гордост твърди, че три пъти е преброявал своите поданици. Фактът, че съпрузите или бащите е трябвало да запишат своите семейства, като се върнат в родните си места, се удостоверява и от няколко папируса, открити в Египет.

Ирод Велики е управлявал по времето, когато се ражда Иисус, – това се доказва от множеството останки от масивни обществени сгради в Свещената земя, включително от прочутия храм в Йерусалим, който се споменава толкова често в Евангелията. Когато учениците на Иисус възкликват: "Учителю, виж какви камъни и какви здания!" (Марк 13:1), огромните дялани камъни най-вече по западната стена дават своето безмълвно свидетелство за точността на новоЗаветния разказ.

Синът на Ирод Велики – Ирод Антипа – е управлявал Галилея – това се потвърждава при разкопки в Сепфорис и Тивериада, където наскоро бе открит стадион, построен от този владетел. Монети с изображения на управници от Иродовата династия са добре известни в нумизматиката.

Що се отнася до служението на Иисус, част от основата на синагогата в Капернаум, където Той е поучавал, все още съществува там под сегашните останки на синагога от IV век. Останките от къщата на Петър в Капернаум, където Иисус изцелява паралитика, спуснат през покрива, също са открити. По-късно тя е превърната в осмоъгълно християнско светилище и върху мазилката по вътрешните стени са запазени надписи на девет езика – без съмнение дело на посетилите го поклонници.

През 1986 г. бе открит корпусът на ладия от I век, която плавала по Галилейското езеро във времето на Иисус, след като същата пролет вследствие на суша нивото на водата спада значително. Археолозите внимателно освобождават корпуса, обвиват го с фибростъкло и го доставят в специално конструиран басейн, така че дървото отново да остане потопено във вода, за да не се разпадне, ако изсъхне. Тестове с въглерод-14 определят, че ладията съществува от около 2000 години. С други думи, това е типът плавателен съд, използван от Иисус и учениците Му. Така вече разполагаме с нови факти как е било възможно Иисус да спи по време на известния случай, когато укротява бурята (Марк 4:35 и сл.), както и по отношение на "възглавницата", на която е спял. Корпусът на тази лодка, напоен с растителна смола, за да бъде запазен, сега може да се види в Кибуц Гинозар, в северозападния край на Галилейското езеро3.

През 1961 г. край древното селище Цезария бе намерен надпис, където се споменава Иисусовият съдия на разпети петък, Пилат Понтийски. Така се опровергава твърдението на критиците от миналия век, че Пилат е бил само легендарна фигура. Тленните останки на главния обвинител в съда срещу Иисус, първосвещеника Йосиф Каяфа, са открити в костница – малък каменен ковчег, случайно намерен през 1990 г. в пещера-гробница. Това са първите тленни останки на библейска личност, открити досега4.

Друга костница, намерена на север от Йерусалим през 1968 г., доказва, че жертвите са били разпъвани на кръст, както става с Иисус. Кост от петите на мъж между 24 и 28 години, намерени там, са пробити със 17-сантиметров железен шип5. Погребения в гробници, затворени с масивни каменни дискове, са често срещани днес. Подобни на древните гробници има по хълмовете на Юдея и дори в Галилея. По много от местата, свързани с Иисусовото служение, - Витсаида, Назарет, Хоразин, Капернаум, Цезария Филипова, Витания, Йерусалим, в момента има разкопки, които обещават още повече археологически открития, свързани с живота на Иисус.

Историята и Иисус

Героите от митовете не участват в достоверни исторически събития от миналото, затова техните имена се срещат в легенди, но отсъстват от историята. В живота и служението на Иисус от Назарет , както са предадени в Новия Завет, съществуват много допирателни с документираната тогавашна история. Така, както Евангелията изобилстват с автентични географски названия, те са изпълнени с имена на личности, добре известни от светски източници, включително и враждебни на християнството.

Ето някои от тези личности, за които се говори в Новия Завет, а откриваме дори повече информация в изцяло древни исторически документи:

* Римски императори: Цезар Август, Тиберий, Клавдий.

* Римски управители: Квириний, Пилат Понтийски, Сергий Павел, Галион, Феликс, Фест.

* Местни управители: Ирод Велики, Архелай, Ирод Антипа, Филип, Ирод Агрипа I, Ирод Агрипа II, Лизаний, Арета IV.

* Първосвещеници: Анна, Йосиф Каяфа, Анания.

* Известни жени: Иродиада, Саломе, Верникия, Друзила.

* Известни мъже: Йоан Кръстител, Яков, Господният брат, Гамалиил.

В някои случаи извънбиблейските сведения за тези личности са обширни. Например, еврейският историк Йосиф Флавий (37-100 г. сл. Хр.) дава около хиляда пъти повече факти за Ирод Велики, отколкото Евангелието от Матей. В други случаи данните от извънбиблейски имат същностна роля. Без текстовете на Йосиф Флавий, не бихме знаели със сигурност, че дъщерята на Иродиада, която с танца си довежда до обезглавяването на Йоан Кръстител, наистина се е казвала Саломе. Хората смятат, че тя е наречена така в Евангелията, но това едва ли е било автентичното й име.

В Новия Завет не се уточнява какво е станало с брата на Иисус – Яков от Йерусалим, първия епископ на християнската Църква (Деян. 15 гл.). Йосиф Флавий обаче дава подробности как през 62 г. сл. Хр. е бил убит с камъни по заповед на първосвещеника Анания, син на Анна, и на синедриона6.

През октомври 2002 г. бе съобщено за друга костница, открита в Израел, върху която има надпис на арамейски:Ya'akov bar Yosef akhui diYeshua – "Яков, син на Йосиф, брат на Иисус". Костницата, както и надписът, изглеждат автентични и се датират през I в. Трите споменати имена обаче може и да не са свързани с новозаветни личности, тъй като са широко разпространени в онази епоха. Съдържанието на костницата е безвъзвратно загубено – тя е била купена на пазар за антики в Йерусалим, а тленните останки в нея са били изхвърлени. В подкрепа на мнението, че става въпрос за новозаветния Яков, е фактът, че за малкия процент от имената биха важали точно тези роднински връзки и също – че е посоченоимето на брата, което паказва, че то е важно. Ако тези три имена са действително на библейските личности, това означава, че за първи път името на Иисус се явява, изписано на камък от I век.

Йосиф Флавий споменава Иисус Христос два пъти. Вторият път е във връзка със случая с Яков, когото историкът определя като "брата на Иисус, наричан Христос"7. Преди това обаче, когато говори за администрацията на Пилат Понтийски, Йосиф Флавий отделя повече място на Иисус. Векове наред за този текст се е смятало, че е добавен по-късно, но днес е доказана неговата безспорна оригиналност – чрез т.нар. Агапиева версия, открита през 1972 г. от професор Шломо Пайнс от университета по евреистика в Йерусалим (1971 г). Поради неговата значимост ще цитираме целия пасаж:

"По това време имаше един мъдър човек, наречен Иисус, и той постъпваше добре; беше известен със своите добродетели. Много хора от юдеите и от други народи бяха негови ученици. Пилат го осъди да бъде разпънат на кръст и да умре. Но тези, които бяха станали негови ученици, не изоставиха ученичеството си. Те свидетелстваха, че им се е явил три дни, след като е бил разпънат, и че е бил жив. Следователно той вероятно е Месия, за когото пророците предричат чудеса. А християните, наречени така по неговото име, не са изчезнали и до днес."8

Други извънбиблейски, нехристиянски древни източници, в които се споменава за Христос, са трудовете на езическите римски автори Корнелий Тацит (Анали, кн. 15, гл. 44), Гай Светоний (Божественият Клавдий, кн. 25) и Плиний Млади (Писмо до Траян), както и в юдейските равински предания.

Следи от чудеса

На практика тези предания признават дори свръхестественото измерение в служението на Иисус! В Евангелието от Йоан се казва: „А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, че, ако някой узнае къде е Той, да ги извести, за да Го заловят." (11:57).

Може да си представим какво е съдържала заповедта за задържането на Иисус. Равинско предание, записано в Талмуда, предава обвинителния акт срещу Йешу Ханоцри (на еврейски – "Иисус Назарянина"):

"Той трябва да бъде убит с камъни, защото се занимава с магьосничество и съблазнява Израил към отстъпничество. Всеки, който може да каже нещо в негова защита, нека излезе напред и се застъпи за него. Всеки, който знае къде е, нека го заяви на великия Синедрион в Йерусалим."9

Тази заповед за задържане е в пълно съответствие с разказите в Евангелията как враговете на Иисус са отвръщали на Неговите чудеса с твърдението, че те се вършат не чрез Бога, а чрез Веелзевул (Лука 11:17; ср. Мат. 12:24; Марк 3:22). Това е бил единственият начин, по който те са можели да опитат да спрат силното въздействие на Иисусовите чудеса върху хората тогава. Ето защо този обвинителен акт несъмнено е силно доказателство за свръхестествено измерение.

Други следи от тази страна на Иисусовото служение откриваме в топографията на Свещената земя. Израелтяните и днес наричат мястото, където Лазар е възкресен от мъртвите "Витания", според Йоан 11 гл., но за мнозинството араби, които живеят там, името на града е Ел Лазариех – "мястото на Лазар". Тази промяна в названието е известна още от времето на Евсевий Кесарийски (260-339 г. сл. Хр.), "бащата на църковната история" – нещо, което е възможно ако във Витания наистина е станало такова неповторимо чудо като възкресяването от мъртвите.

Ясно свидетелство, че християнството се е развило в резултат на възкресението, ни дава Йосиф Флавий. В известния пасаж за Иисус, който вече цитирахме, еврейският историк пише: апостолите "свидетелстват, че [Иисус] им се е явил три дни след като е бил разпънат и че е бил жив".

Римският езически историк Тацит, когато говори за смъртта на Иисус (и вероятно за Неговото възкресение), твърди, че християнското „суеверие бе овладяно за кратко, за да избухне много по-силно не само в Юдея – родното място на тази зараза, – но и в столицата [Рим]".10

Следователно, географските, археологическите и историко-литературните свидетелства от древния свят недвусмислено и категорично подкрепят новозаветния разказ не само за абсолютната историческа достоверност на Иисусовата личност, но и за същностните страни на Неговото единствено по рода си служение. Многото допирни точки между библейските и извънбиблейски извори разкриват очевидна взаимовръзка в почти всеки случай, като фактите от древността подкрепят ясно свещените разкази. Тези, които твърдят обратното, за съжаление, са неосведомени, трагично предубедени или непочтени.

1 Maier, P. The date of the Nativity and the Chronology of Jesus` Life. –In: Chronos, Kairos, Christos. Vardaman, J. ed. Winona Lake IN, Eisen-brauns, 1989, 113-130.

2 Maier, P. Sejanus, Pilate and the Date of the Crucifixion. – Church History, 1968/37, 1-11.

3 Wachsmann, S. The Galilee Boat- 2000-Year-Old Hull Recovered Intact. Biblical Archeology Review, 1988, №14, 18-33.

4 Greenhut, Z. Burial Cave of the Caiaphas Family. – Biblical Archeology Review, 1992, №18, 8-37; Reich, R. Caiaphas Name Inscribed on Bone Boxes. – Biblical Archeology Review, 1992, №18, 38-40.

5 Davis, J. Rethinking the Crucified Man from Giviat ha-Mivtar. – Bible and Spade, 2002, №15, 119-120.

6 Йосиф Флавий. Юдейски древности. Кн. 20. гл. 200

7 Пак там.

8 Пак там, кн. 18, гл. 63. Виж Josephus – The Essential Works. Maier, P. ed. Michigan, Grand Rapids, Kregel, 1994.

9 Мишна. Синедрион. Кн. 43а

10 Тацит. Анали. Кн. 15, гл.

Редактирано Декември 16, 2008 от ISTORIK

[ISTORIK]

Ето и още нещо, в допълнение, не ми се копира, затова го прочетете там:

http://www.pravoslavieto.com/bible/docs/im...nni_hristos.htm

[Last roman]

въпросът е доколко може да се вярва, че упоменанията за Христос в книгата на Йосиф Флавий не са по-късни вмъквания.

[Стоедин]

Евангелията за мен са напълно достоверни източници за съществуването на Иисус( Йешуа). Какви други доказателства са нужни? Може би черепа на Христос като младенец?

[Galahad]

въпросът е доколко може да се вярва, че упоменанията за Христос в книгата на Йосиф Флавий не са по-късни вмъквания.

Ами по правило вмъкванията в текста често съдържат анахронизми, които ги издават. Що се отнася до Христос, то имаме доста изобилна литература. Оспорването на съществуването му може да се радва на същия успех, като да се оспори същестуването на Римската империя, хетите, аварите . сиреч не само дребни събития или някой по-известна личност, ами съвсем на едро.

Та какво разполагаме за съществуването на Христос.

1. Преки сведения:

1.1. От първа ръка: Евангелията и апостолските писания - става дума за 4 евангелия, апостола, апостолските послания и апокалипсиса (откровението) на Йоан Богослов;

2.2. Вторични - тук вече идва Йосиф Флавий. Той като родом от Юдея говори по-обстойно. Тацит също пише за християните:

Христа, от имени которого происходит это название, казнил при Тиберии прокуратор Понтий Пилат; подавленное на время это зловредное суеверие стало вновь прорываться наружу, и не только в Иудее, откуда пошла эта пагуба, но и в Риме, куда отовсюду стекается все наиболее гнусное и постыдное и где оно находит приверженцев.

2.3. Късни - в случая говоря за 3-4 век, за по-натам да речем ясно, християнството вече е било офиц. религия. Тук са много

2.4. Църковното предание - неканоничните евангелия, послания и откровения.

Няма да споменавам реликвите, за да избегна ред спорове. Но евангелските събития са развиват при обстоятелства, които също може да се проверят. Иначе казано - да спомена малко и за косвените сведения.

Географските данни в библейските събития са верни - посочените селища, реки, езера ... Посочените ист. личности са не само верни, но и наистина живеят по това време (вече споменах за анахронизмите - при измисляне съвсем спокойно може първия рим. крал Ромул да стане съвременник на цар Ирод Стари). Разпъването на кръст е нещо типично за времето на събитията. Нече стана дума, че има намерени и монети на Пилат.

Наред с това самото християнство започва да създава своята мат. култура - като напр. катакомбите в Рим.

В интерес на истината в случая дори ми е трудно кое да подхвана, защото има толкова много данни. Тъй че не знам дали няма да е добре да ограничим дискусията само до книгите, а за останалото да се пуснат отделни теми. Иначе просто ще се загубим в огромната информация.

[П. Теодосиев]

Мисля или в 6 или в 7-ми клас когато имахме "История" в училище учителката ни каза: "Иисус е съществувал, като историческа личност". Сама каза, че няма доказателства дали е правел неща, които обикновените хора не могат, но като личност, човек е съществувал.

Аз лично не оспорвам нито за мен нито за когото или каквото и да било неговото съществуване, но като е направена тази тема и се зачетох...Интересно ми е какво най-ранно е запазено, където да се казва за него. Разбира се предполагам "Библията" е най-добрия извор, но запазени ли са оригиналите?

---

Бележка на модератора

В 7-ми и в 8-ми клас се говори за християнството, за Библията и за Иисус Христос. По антична и средновековна история.

А в 6-ти клас се изучава нова и най-нова българска история (от Освобождението до края на Втората световна война).

Редактирано Декември 17, 2008 от ISTORIK

[КГ125]

въпросът е доколко може да се вярва, че упоменанията за Христос в книгата на Йосиф Флавий не са по-късни вмъквания.

за да се приемат за по-късни вмъкания, трябва да има някакви основания?

[rockbul]

за да се приемат за по-късни вмъкания, трябва да има някакви основания?

Аз мисля, че основанията са за да се докаже реалното съществуване на Иисус? Не ми го побира ума, ако действително е съществувала такава историческа личност с такива необикновени способности да прави чудеса и да завладее ума на толкова много хора, то поне римските историци, който са доста стриктни щяха в купом да описват това чудо ( защото Библейският разказ е просто чудо). И как на почти 99,9% от историците по това време тези събития са им убягнали от полезрението и не са го коментирали в прав текст ? Аз обичам Христос, като литературен герой, но някак си все още не схващам реалното му присъствие в Земната историята? Дано да не накърнявам чувствата на силно вярващите! Поздрав.

[rockbul]

Евангелията за мен са напълно достоверни източници за съществуването на Иисус( Йешуа). Какви други доказателства са нужни? Може би черепа на Христос като младенец?

Приятелю, едно е да вярваш на митове, а друго да разполагаш с исторически достоверни данни. Най- малкото, че тези 4-ри евангелия са признати от някакъв си събор, през някаква си година далечна от събитията съпътстващи деянията на Иисус, от някакви си хора, който са отсели в писанията само това , което им е било угодно. С цялата галимация са нарушили пътя на логиката. За мен е трудно да повярвам, че сина на Бога е е разпънат от обикновени хора и е убит? Кой баща ще позволи синът му да бъде убит? Как може хората да убият Бог? Много тъпо звучи!

[Last roman]

Toй Исус може да е съществувал, но това дали е правел чудеса или не - е друг въпрос. Месии преди и след него в Палестина много. Но заслугата за разпространението на Християнството в империята е изцяло на Павел, който решил, че може да проповядва новата религия и сред неюдеи /гърци и римляни/.

[Стоедин]

Приятелю, едно е да вярваш на митове, а друго да разполагаш с исторически достоверни данни. Най- малкото, че тези 4-ри евангелия са признати от някакъв си събор, през някаква си година далечна от събитията съпътстващи деянията на Иисус, от някакви си хора, който са отсели в писанията само това , което им е било угодно. С цялата галимация са нарушили пътя на логиката. За мен е трудно да повярвам, че сина на Бога е е разпънат от обикновени хора и е убит? Кой баща ще позволи синът му да бъде убит? Как може хората да убият Бог? Много тъпо звучи!

Едно си баба знае, едно си баба бае Ти разлика между мит и исторически писмен извор правиш ли? Били повече от 4 евангелията! Е, какъв ти е извода- няма такова животно. Евангелията може да са непълни и неточни, но ги има и са източник за епохата. Писани са преди да има църковна догма и схоластика, без намеса на папа или патриарх. Разбира се, че са редактирани и дори цензурирани, но все пак основната нишка е запазена- живота, деянията, смъртта и възкресението на Иисус. Има 2 типа хора:1. Трябва да разбера, за да повярвам и 2. Трябва да повярвам, за да разбера. Аз пък съм почитател на Аристотел и избирам средния път- вярвам и разбирам. Колко съм нескромен- ха-ха-ха!

[rockbul]

Едно си баба знае, едно си баба бае Ти разлика между мит и исторически писмен извор правиш ли? Били повече от 4 евангелията! Е, какъв ти е извода- няма такова животно. Евангелията може да са непълни и неточни, но ги има и са източник за епохата. Писани са преди да има църковна догма и схоластика, без намеса на папа или патриарх. Разбира се, че са редактирани и дори цензурирани, но все пак основната нишка е запазена- живота, деянията, смъртта и възкресението на Иисус. Има 2 типа хора:1. Трябва да разбера, за да повярвам и 2. Трябва да повярвам, за да разбера. Аз пък съм почитател на Аристотел и избирам средния път- вярвам и разбирам. Колко съм нескромен- ха-ха-ха!

"Теория - това е когато знаете всичко, но нищо не работи.

Практика - това е когато всичко работи, но не знаете защо.

При нас съчетаваме теорията с практиката.

Нищо не работи и нямаме понятие защо."

Дано да се развеселиш от тази сентенция. Поздрав и весели празници!

[Стоедин]

Има любопитна случка от Австрия от миналия век. На изпит се пада въпрос за доказателстата за съществуването на Бог. Студента или студентката, вече не помня със сигурност изрежда всички доказателства, формулирани от Тома Аквински ако не се лъжа, без грешка. Накрая обаче завършва с това, че все пак Бог несъществува. Професора е шокиран, огорчен, отчаян:" Но нали току що посочихте всички доказателства!"- "И все пак несъществува!"-Казва студента/ката. Професора изрежда отново доказателствата, но в ответ чува едно и също:" Не вярвам в съществуването на Бог!". Запотения, зачервен и заекващ от вълнение преподавател се надига бавно от стола и с тържествен глас заявява:" Колега, давам Ви честната си дума, че Той съществова!"

Весели празници на всички!

[rockbul]

Честита Коледа на всички! Пожелавам ви много здраве, любов и много успешни приключения през идващата година! Вярата е много хубаво нещо, но истината, доколкото я има е още по- хубава. Пожелавам на всички да я разберем и да се опитаме да бъдем по- добри и по- вярващи в доброто. Иначе какво ли ни остава? Аз съм непредвидим оптимист и вярвам, че имаме силите да живеем нормално и да спорим. "Ако искаш ще стане, ако не стане, достатъчно не си искал!"- Rockbul. Нека силата бъде с вас! Поздрав!

[Warlord]

ако действително е съществувала такава историческа личност с такива необикновени способности да прави чудеса и да завладее ума на толкова много хора, то поне римските историци, който са доста стриктни щяха в купом да описват това чудо ( защото Библейският разказ е просто чудо). И как на почти 99,9% от историците по това време тези събития са им убягнали от полезрението и не са го коментирали в прав текст ?

Ами просто защото историците и въобще съвременниците му не са го взимали за нещо сериозно. Това е била просто една от безбройните локални ереси в империята, популяризирана, доизмислена и нагласена доста по-късно от апостолите.

Но на вярващите не са им необходими доказателства, а само вяра, че е съществувал

[Алогоботур]

Библията не ви ли стига като доказателство, че е съществувал Иисус Христос? Защо изобщо изпитвате съмнение? Защо не се съмнявате в съществуването на Мохамед примерно, или пък Буда и т.н.?

[Last roman]

Библията не ви ли стига като доказателство, че е съществувал Иисус Христос? Защо изобщо изпитвате съмнение? Защо не се съмнявате в съществуването на Мохамед примерно, или пък Буда и т.н.?

Не Библията, а Евангелията. Освен това от Исус нямаме никакви оставени артефакти. Нет документа - нет человека, както се казва.

[Torin]

А какво ще кажете за ВЯРАТА? Как ви се струва като доказателство?