Албанци в българската армия...

[Maharbal]

Току що прочетох една статия във wikipedia:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%...%B7%D0%B8%D1%8F

Лично аз намирам за доста любопитен факта - албанци на българска служба. При това не някъде в средновековието, а почти в наши дни.

Някой може ли да даде повече информация за въпросната дивизия. Също така би било интересно дали няма и други подобни случаи в българо-албанските взаимоотношения в новата и най новата ни история?

Редактирано Април 4, 2009 от КГ125

[Иванко Тертер]

Иларион Макариополски е албанец по майка и по баща, но е голям българин.

[emilia_n]

Бъркаш. Той произлиза от прочутия еленски род - Михайловския. Известната еленска фамилия води началото си от грузинския наемник в османската армия Андроник, който се установява да живее по българските земи след разгрома на турците край Виена. Един от неговите внуци – Михаил - се заселва в Елена и така слага началото на Михайловския род, продължава г-жа Столарова. Тази госпожа е потомка на един от братята на Иларион .

[Иванко Тертер]

Коригирам се.

Става дума за патриарх Кирил /1901-1971 г./ - той е албанец от две страни по баща и майка, но е голям българин.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%...B0%D1%80%D1%85)

Васил Друмев /митрополит Климент/ е от албански-христиански род от страна на майка си.

[emilia_n]

Прав си за патриарх Кирил. Независимо от неговия произход, той наистина е голям българин.

[Frujin Assen]

Ами в Македония живеят албанци и турци. Логично е като български граждани да бъдат в българската армия. Оттам идват, иначе няма откъде.

[Warlord]

В едни мемоари наскоро четох, че албанци са били обучавани във Варна по време на ПСВ. Автора на книгата се е занимавал известно време с тях, казва че те не разбирали нито дума на български, но въпреки това бързо схващали и запомняли командите. Дали са влизали в бой по-късно и по-какъв точно начин са попаднали във Варна не се споменава.

През ПСВ армията ни е заела почти цялата територия на Албания въпреки, че тя е неутрална страна през територията й минава фронт чак до Адриатическо море.

[Иванко Тертер]

В едни мемоари наскоро четох, че албанци са били обучавани във Варна по време на ПСВ.

... През ПСВ армията ни е заела почти цялата територия на Албания въпреки, че тя е неутрална страна през територията й минава фронт чак до Адриатическо море.

Принц Кирил е бил готвен за крал на Албания. За това през 1914 г. с албански първенци води преговори пратеника на Фердинанд Яне Сандански. Принц Кирил още от раждането си е учил албански език, чрез своя частен учител по латински език, професор по латински език, албанец по народност. С крал Кирил в Албания и цал Борис ІІІ в България, Фердинанд спокойно е можел да се наслаждава на трона си в Константинопол. По тази линия връзката Албания-България е с корени повече от 100 г. И няма как иначе, след наличието на повече от 150 г. антибългарска и антиалбанска сръбско-гръцка връзка. София е центъра на албанската национално-освободителна борба в края на ХІХ и нач. на ХХ век.

[КГ125]

В това има логика, но откъде го знаеш? За пръв път чувам, че принц Кирил е учил Албански.

За съжаление това ми прилича на Фердинандовите мегаломански фантасмагории, довели България ей до дереджето, което знаем....

[Иванко Тертер]

В това има логика, но откъде го знаеш? За пръв път чувам, че принц Кирил е учил Албански.

За съжаление това ми прилича на Фердинандовите мегаломански фантасмагории, довели България ей до дереджето, което знаем....

Не напразно съм указвал другаде, че Фердинанд се старае да повтори политиката на Иван Александър за доминат на Балканите. Иван Александър е владеел или най-малкото е налагал политика в албанските земи чрез брат си деспот Йоан Комнин Асен, а в беломорието чрез деспот Момчил. При Фердинанд е било възможно да се повтори България на три морета чрез синовете си, а той над тях с Константинополската корона - план моксимум или да бъде български цар на три морета /Адриатическо чрез сина си Кирил/ - план минимум.

Ето малко инфо от личния ми архив-папка компирлации за Албания:

България-Албания-Фердинанд-принц Кирил /откъси/

Интервюто си пред в-к "Секуло" /1913г./ Яне Сандански го е дал в Тирана. По това време той е бил там като специален пратеник на Цар Фердинанд при Исмаил Кемали, но е имал и срещи с Темисокли Гърмени и други албански главатари. Мисията му е била свързана със задачата да спечели албанските ръководители за общи действия срещу гръцката и сръбска войска малко преди Съюзническата война. Имало е и по-деликатна част от мисията му. Тя е била да убеди управниците на новопровъзгласената Албанска държава да изберат за свой крал неговия син Кирил. За тази цел принц Кирил вече е вземал уроци по албански език.

/Дел од интервјуто на Јане Сандански за италијанскиот весник Секуло, дадено во Тирана во 1912 година.

Македонските револуционери, кои по долга и сурова борба со турските тирани, доживееја да ја видат слободна својата татковина, не можат да дозволат таа да падне под српска или грчка власт повторно: тие нема да се плашат да прибегнат дури и кон најстрашните терористички средства за да го остварат својот свет сон - слободна Бугарска Македонија./

----------------------------------------------------------------------------------

За българите в Албания си съвършено прав. Сега в Албания живеят в мир и разбирателство около 200 000 българи християни и мюсулмани с българско самосъзнание. Усилено строят и християнски църкви, много добри строители са и искат да строят и в България. Албанската телевизия чака да й "разрешат" да снима специален филм в България, за да ни правят реклама в Албания. Картата на Албания е изпъстрена със стотици български топоними. В Косово пък живеят няколко десетки хиляди българи-горани. Ивайло Калфин беше наскоро при тях.

Въобще Македония е опасана по границите си с Албания и Косово с голямо чисто българско население, което говори чудесен български. Нищо чудно, че и Ататюрк е от там.

Нищо чудно, че с тия български "албанци"-арнаути сме имали добро сътрудничество срещу общите ни врагове по времето на цар Фердинанд и цар Борис.

--------------------------------------------------------------------------------------

АЛБАНЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ

(откъс от "Албания"; Боби Бобев, Тома Кацори; 1998)

….

Трябва да се има предвид и това, че българският цар Фердинанд симпатизира на албанската борба за освобождение и затова взема двама албански младежи да се изучат в българско военно училище. Те са Лек Маргини от Мирдита, Северна Албания, и Стефан Кандилари от Корча, Южна Албания. Освен това царят поканва и проф. Перикли Чилев да преподава на синовете му - принцовете Борис и Кирил - албански език, което може би е правел с по-далечни намерения.

….

Албания се освобождава през 1912 г. по време на Балканската война. България посреща радушно албанската независимост. Знаменателна е телеграмата, която Пейо Яворов изпраща по този повод на албанските власти във Вльора.

Много видни албанци посещават България и специално София. През 1906 г. тук идват Байо Топули, брат му Черчиз Топули и Земан Машкулора. По-късно към тях се присъединява и Михаил Грамено. Байо Топули е председател на тайния комитет за освобождение на Албания, а Черчиз е войвода на албански чети. Те прекарват в София повече от шест месеца. Целта на посещението им е закупуване на оръжие и боеприпаси. Дъшира ги подпомага всестранно.

През ноември 1911 г. в София пристига Фан Ноли. /вж. за него долу/. Той е първият свещеник, проповядващ на албански език. Дотогава литургията се извършва на гръцки. Теофан Стилиян Ноли, известен като Фан Ноли, е, както вече подчертахме, една от най-значителните и вдъхновяващи личности в албанската култура. Той отслужва литургия на албански език в църквата „Св. Спас". Освен събраната албанска колония, на литургията присъстват както български, така и румънски и гръцки владици, които са по това време в София, най-вече водени от любопитството да оценят един албански свещеник, тъй като службата изисква не само познания, но и талант. Ноли се справя блестящо и присъстващите единодушно го помолват да повтори богослужението.

През 1915 г. в София пристига Темистокли Гърмени с четата си, която е от шестдесет души. Албанската колония ги подслонява по къщите си, албанските ресторанти ги хранят безплатно.

След края на Първата световна война най-изтъкнатите дейци на Дъшира Мидхат Фрашери, Димитър Моле, Кристо Люараси, Танас Требицка и др. се връщат в Албания, за да допринесат за изграждането на свободното си отечество.

-----------------------------------------------------------------------------------

България като феникс, българите като троскот

Дата: 12.05.2004, Божидаяр Димитров.

Хроники на нашето време

Преди десетина години на път с телевизионен екип за Охрид спрях в албанско кафене край Тетово и поръчах кафета на италиански език. Албанците в този край нещо се караха с т. нар. македонци и не ми трябваха излишни неприятности. Но съседите по маса ме взеха за италиански журналист (аз, кой знае защо, не отрекох) и поискаха да дадат интервю. Оказаха се дейци на нелегалния тогава албански Тетовски университет и искаха да си кажат проблемите. Предупредих ги, че съм специалист по балкански проблеми в моя вестник "Кориере делла ноте" (няма такъв вестник), и затова да не ми пеят грамофонната плоча за нарушените им човешки права и т. н. Тогава един от албанците се усмихна широко и каза: "Е, добре де, борбата ни е ей по талвега на тази рекичка да мине границата между Албания и България. Имаме договор с цар Фердинанд това да е границата и понеже сме хора на честта, го спазваме. Отвъд реката има обезселени християнски села и макар че имотите се продават евтино, ние не купуваме и не се заселваме там. Това е на България. Казах им, че спокойно могат да се заселват и оттатък, тъй като България е в тежка икономическа, политическа и демографска криза. Но албанецът поклати глава: "Май не сте чак толкова добър специалист по Балканите - каза той, - не познавате България и българите. Те са особен случай. България е като феникс, а българите са като троскот (неунищожим бурен - б. а.). Мачкаш ги, режеш ги, закопаваш ги, а след малко държавата и хората възкръсват - по-силни и по-многобройни отпреди. В 1918 г. дядо ми казва, че по този път се оттеглили един милион български войници - раздрани, окъсани, мръсни, въшлясали, гладни, пияни. Хвърляли топовете в реките, разбивали картечниците в скалите. Много наши хора решили, че с България е свършено завинаги. Не минаха и 20 години и тези един милион българи се върнаха. И нито един не вървеше пеша. Бяха на камиони, мотоциклети, танкове, бронирани коли. И сегашна България ще възкръсне и ще бъде по-силна отпреди. Затова ще спазваме договора с Фердинанд" (такъв договор няма - б. а.), /А дали наистина няма? – б.ч./.

-------------------------------------------------------------------------

Фан Ноли. /вж. горе за Фан Ноли/ БЪЛГАРИЯ И АЛБАНИЯ

F. Noli. Bullgaria dhe Shqipëria. Публикувано във в. “Dielli”, 13 март 1916, брой 613

По F. Noli. Vepra, 2. Tiranë, 1988, f. 442-443.

Превел от албански: Гергана Димова

Казвахме, онзи ден, че България започна и развива нейна политика преди Албания. Давайки разрешение да се състои албански конгрес в София, българското правителство признава публично и не остави нито едно съмнение, че желае една свободна Албания.

Сега можем да видим защо България иска Албания. Това, която спаси Албания след Балканските войни, са споровете за нейното поделяне и въпросът с Адриатическо море, под протекцията на Италия и Австрия, които го пазят като цербери. Този проблем има много общо с поведението на България сега. Австрия не може да се разбере с България за поделянето на Албания по такъв начин, който да отвори пътя на България към Адриатика. На такова поделяне ще се възпротиви не само Италия, но и срещу Турция, която не може да гледа с добро око на едно голямо разширение на българската държава. От друга страна разширяването на България към Адриатика без съмнение ще доведе до експанзия на Гърция към р. Шкумбин, нещо, което никак не е изгодно на България. Освен това албанските земи, вместо да бъдат една облага, ще са гнездо на интриги и извор за проблеми и метежи за България.

Следователно, най-доброто решение, най-мъдрото, най-безболезненото от всички, както за Австрия и Италия, така и за България, е справедливото решение: свободна Албания. Това решение не се харесва на Гърция, която иска едно парче и не я е грижа нито за правото, нито за справедливост, нито за хората, нито за международното право и трактати. Но това е още една основателна причина за България да не се разделя Албания, защото така ще навреди на вековните си врагове, гърците. Изгодата за България ще бъде сто пъти по-голяма след това, тъй като на Балканите ще има една албанска държава – верен приятел, която по причина лесна за разбиране, ще бъде винаги обвързана с нея чрез благодарност и интереси. Българите са разумни и мъдри и намират как трябва да се държат, за да направят нещо добре и ползотворно и заедно с това да е смразяващо за техните вековни противници. По този начин българите убиват 4-5 птички с един камък.

Може би има и едно друго птиче, принц Кирил, името на когото започва често да споменава когато става дума за албанския фронт, но тази новина не бива да се приема на сериозно, преди да имаме по-точни данни; и тогава наново трябва да видим какво казва албанският народ, какво казва Вилхелм I, какво казва Италия, и какво ще кажа и другите Велики сили на Мирната конференция.

---------------------------------------------------------------------

Княз Кирил Преславски

Брат на Цар Борис III. Принц-регент (1943-1944)

*1895 София +1945 София

.

Име: Кирил Хайнрих Франц Лудвиг Антон Карл Филип, княз Преславски, Княз на България, Принц Сакс-Когург и Гота, Херцог на Саксония

Роден само една година след Княз Борис, Кирил е негов най-близък приятел през целия му живот. Детството на Кирил минава по същия начин като това на брат му. Те имат едни и същи възпитатели, завършват Дворцовата гимназия и Военното на Негово Величество училище. През Първата светован война Кирил и Борис са на фронтовата линия. Като младеж Княз Кирил се увлича по автомобилите. Известен е с бохемския си живот. Има данни, че е спряган за крал на Албания.

След смъртта на Цар Борис III през 1943г. Княз Кирил става Принц-Регент. Под негово ръководство три поредни правителства се опитват да намалят щетите от загубата на Германия на Втората световна война, като плавно пренасочват външната политика – ограничават германския контрол върху ЖП-инфраструктурата от/за Гърция, а в Кайро преговарят със САЩ и Англия за сепаративен мир – преговорите пропадат поради отказ от Съветския съюз. През 1943-1944 София е подложена на чудовищни бомбардировки, при които загиват близо 3000 души цивилни. На 09.09.1944г. Съветската армия окупира България. Под дулата на чуждо оръцие комунистите извършват преврат и заменят регентите с нови, назначени от правителството на ОФ.

Княз Кирил е осъден на смърт от т.нар. „Народен съд”. През нощта на 01. февруари 1945г. в ямата издълбана от една паднала авиобомба до Централните софийски гробища са разстреляни 101 души – регенти, министри, царски съветници, народни представители. Ямата е заровена без какъвто и да е знак. Едва през 1995г. на мястото е изграден паметник.

Свита:

Поручик Димитър Георгиев Богданов - възпитател

Поручик Коюмджиев – адютант

Дворцова гимназия:

Станимир П.Стефанов Станимиров – директор на образованието на князете, началник на дворцовата гимназия и преподавател по руски език и черковна история

Васил Кирилов Василев – математика

Никола Василев – физика

Димитър Илков – география

Перикли Чилев – латински и гръцки език /а неофициално и родния на Перикли Чилев албански!?/

Щрдан Трифонов – български език

Иван Попов – история

Георги Евстатиев – рисуване

Борис Иванов – естествена история и химия

Шефство на полк:

20-ти Добруджански пехотен полк.

[Warlord]

Доста интересни извадки общо взето нормално е да е било такова отношението, на Балканите омразата се поражда най-вече между съседни държави, които имат териториални претенции един към друг и естествените им съюзници са съседите на техните съседи - "врага на моя враг е мой приятел"

[КГ125]

Не е само това - има две "оси на движение", които се оформят на Балканите - едната е север-юг, която се е реализирала със съюза и общата граница на сърби и гърцикато в този случай България остава изтикана встрани, а другата е изток - запад, в която единствени участници биха били България и Албания.

Иванко, мерси, наистина много интересно!

[Иванко Тертер]

Няма защо. Радвам се, че стана повод да споделя тези неща, които почти бях забравил в пякоя от папките на компютъра си.