ВРЕМЕТО - съществува ли ?

[Б.Богданов]

Моето мнение за времето,естественно не синоптичното, е мммхххнн1 ами това е според мен,условен еталон мярка,измислен от човешкия разум,много отдавна,която нямо реални физ измерения,и е субект, породен от нашето съзнание.Със цел да можем да се ориентираме във събитията.Например кога се е случило,или кога ще се случи нещо.Също така за мярка на количеството на събитията,например, колко дълго продължи пътуването. За пространството имам мнение че то е отделно понятие,Макар че то е свързано с времето,защото както знаем , всичко става в пространството с течение на времето,мисля че и двете понятия са матрица на нашето съзнание защото съзнанието ни не може по друг начин да представи битието. Само чрез времевопространственно описание нашето съзнание разбира света , а не че света е пространсвенновремеви.Пространствовремето няма физ.състояния и измерения, то не може да се пипне , вкуси вдиша, няма плътност,маса,дважение.То съществува само в главите ни като начин на описание на света.Ами я си представете че има други ,начини за описване на света около нас, само че те са латентни,в нашето съзнание,как могат ясновидците да гледат през пространствовремето.

Статистически модел свързани с ВРЕМЕТО.

Съществува определено поведение на една физична система, като има една физична величина, наречена ентропия, която е мярка за степента на безредие в тази система и тя нараства с ВРЕМЕТО. От опит знаем, че хаосът нараства, ако оставим нещата сами на себе си /във времето/. Можем да създадем ред от хаоса, но това изисква много усилия, и голям разход на енергия и затова намалява количеството налична енергия на реда в изследваната система.

Точната формулировка на тази идея се нарича втори закон на термодинамиката. Според него ентропията на една изолирана система винаги нараства с ВРЕМЕТО. А когато съберем две системи в една, ентропията на обединената система става по-голяма от сумата от ентропиите на отделните системи.

Под ВРЕМЕ имам предвид Една от Стрелите на Времето. Типът анализ се нарича Статистически Анализ за определяне на векторната посока на Времето – от Минало към Бъдеще.

Съществуват огромен брой доказателства /теоретички и опитни/, които доказват горното твърдение на 100%. В частност, че тази времева стрела съществува извън психическата представа на човека.

Нарастването на хаоса, или ентропията, с времето е пример за т.нар. стрела на времето — нещо, което разграничава миналото от бъдещето и дава посока на времето. Съществуват поне три различни стрели на времето.

Първо, термодинамичната стрела на времето — посоката на времето, в която хаосът, или ентропията, нараства.

После — психологичната стрела на времето. Това е посоката, в която усещаме, че времето тече, посоката, в която помним миналото, но не и бъдещето.

И накрая — космологичната стрела на времето. Това е посоката на времето, в която Вселената се разширява, а не се свива.

И трите стрели имат една и съща посока и нещо повече — това причината да съществува добре дефинирана стрела на времето.

Научните закони не правят разлика между посоките напред и назад във времето. Съществуват обаче поне три стрели на времето, които разграничават минало от бъдеще. Това са термодинамичната стрела — посоката на времето, в която хаосът нараства; психологичната стрела — посоката на времето, в която помним миналото, а не бъдещето; и космологичната стрела — посоката на времето, в която Вселената се разширява, а не се свива. Психологичната стрела е по същество една и съща с термодинамичната, така че двете винаги имат една и съща посока. Условието „без никаква граница“ за Вселената предсказва съществуването на добре дефинирана термодинамична стрела на времето, защото Вселената трябва да тръгва от гладко и подредено състояние. А причината да наблюдаваме съгласие между термодинамичната и космологичната стрела е, че разумни същества могат да съществуват само във фаза разширение. Фазата свиване ще бъде неподходяща, тъй като няма силна термодинамична стрела на времето. Бих могъл да представя доста факти и доказателства свързани с гореспоменатите твърдения, но на този етап не бих искал да разводнявам поста.

Вероятности модели свързани с ВРЕМЕТО.

Но има още един съществен момент при определяне на стрелите на Времето.

Това е свързано с Теория на неопределеността и Теория на вероятностите по отношение на Квантовата Механика!

Уважаеми luboznatelnia,

Видях, че сте писал във форум физика и тава ме навява на мисълта, че знаете, че съществува нещо наречено Квантовата Механика. Затова няма да влизам в подробности в основите и.

Физичното понятие Време съществува и от гледна точка на Квантовата Механика. С няколко думи ще илюстрирам идеите за Времето от позицията на КМ.

Движението на една елементарна частица от една позиция до друга може да бъде разглеждано и като частица и като вълна. При проследяване на историята на движението, а една история е свързана и с време /от до/, е създаден подход за СУМИРАНЕ на историите. Това показва, че вълната на вероятността въплъщава всички възможни варианти на миналото, които може да предшествували даденото наблюдение. Това демонстрира, че там където класическата физика се проваля, квантовата механика разширява рамката на историята за същия отрязък от време.

Така, че Време съществува извън създадената от човек абстракция наречена Време.

Поздрави Б.

[Б.Богданов]

Времето е физическа величина за измерването на живота. Ако можеше да пренесем живота във фотона, то той би се пренесъл в съвършената си форма, където действие и грешки не съществуват.

"Времето е физическа величина...." - Относителна величина... Виж СТО...

За фотоните:

Защо да не съществува действие? Фотонът се премества в тримерното пространство, но не във времето. Фотонът не остарява... Само толкова... Няма нещо екзотично във фотоните.

[Б.Богданов]

Моето мнение за времето,естественно не синоптичното, е мммхххнн1 ами това е според мен,условен еталон мярка,измислен от човешкия разум,много отдавна,която нямо реални физ измерения,и е субект, породен от нашето съзнание.Със цел да можем да се ориентираме във събитията.Например кога се е случило,или кога ще се случи нещо.Също така за мярка на количеството на събитията,например, колко дълго продължи пътуването. За пространството имам мнение че то е отделно понятие,Макар че то е свързано с времето,защото както знаем , всичко става в пространството с течение на времето,мисля че и двете понятия са матрица на нашето съзнание защото съзнанието ни не може по друг начин да представи битието. Само чрез времевопространственно описание нашето съзнание разбира света , а не че света е пространсвенновремеви.Пространствовремето няма физ.състояния и измерения, то не може да се пипне , вкуси вдиша, няма плътност,маса,дважение.То съществува само в главите ни като начин на описание на света.Ами я си представете че има други ,начини за описване на света около нас, само че те са латентни,в нашето съзнание,как могат ясновидците да гледат през пространствовремето.

Разбира се, че пространството е отделно понятие. Същото твърдение маже да се приложи и за времето. Просто, взети по отделно те са относителни. Също така Пространство и Време са взаимно относителни. За разлика от тях, Пространство-Време е абсолютен обект. Този обект е добра отправна точка на този етап от развитието на физ. теории. Тази отправна точка работи и се доказва постоянно. Като резултат от това, оборването на СТО и ОТО ще бъде доста трудна работа....

[Logoc]

Здравейте !

Наскоро видях мнение в един форум, в което се споменават 4 измерения за Земята - дължина,ширина,височина и ВРЕМЕ. Мислите ли, че времето е реално измерение, реална физична величина ? Преди да се впусна в по-обширни обяснения за това, че време НЯМА искам да някой, който мисли, че време ИМА да каже поне един измервателен уред, който да измерва ВРЕМЕ. B)

Времето е един от атрибутите на материята. Там където има материя, има и време!

[Overcome]

И според мен времето не съществува, а е следствие на възприятията ни и способността да правим връзката "преди-след". Според мен движението не може да се разглежда като различно от промяната,или действие. Преместването на обекта в пространството е промяна както на обекта, така и на пространството.

Скоростта на движение зависи от Енергията на обекта ... Колкото повече енергия, толкова по-голяма скорост, демек повече разстояние изминава обекта. Излиза времето е някакво събирателно понятие за енергия, но по-скоро нейното проявление чрез обекта и пространството. Може би цялото объркване и илюзия идва от това, че и хабер си нямаме как си взаимодействат материята и пространството. За нас нещо просто се мести от тука, там. Знаем какво се случва с материята и що годе как и въздейства енергията (за чието съществуване и до днес съдим по поведението на частици, доколкото съм запознат), но и идея си нямаме какво става с пространството и какво всъщност е това животно.

Всъщност знае ли се нещо друго за пространството, освен че побира материя и може да е свободно или заето?

[Overcome]

Времето е физическа величина за измерването на живота. Ако можеше да пренесем живота във фотона, то той би се пренесъл в съвършената си форма, където действие и грешки не съществуват.

Действие няма как да няма, понеже то е така да е каже на едно с живота и разума. Как можеш да си жив без да живееш и как може да си разумен без да мислиш...

[Малоум 2]

И според мен времето не съществува, а е следствие на възприятията ни и способността да правим връзката "преди-след". Според мен движението не може да се разглежда като различно от промяната,или действие. Преместването на обекта в пространството е промяна както на обекта, така и на пространството.

Скоростта на движение зависи от Енергията на обекта ... Колкото повече енергия, толкова по-голяма скорост, демек повече разстояние изминава обекта. Излиза времето е някакво събирателно понятие за енергия, но по-скоро нейното проявление чрез обекта и пространството. Може би цялото объркване и илюзия идва от това, че и хабер си нямаме как си взаимодействат материята и пространството. За нас нещо просто се мести от тука, там. Знаем какво се случва с материята и що годе как и въздейства енергията (за чието съществуване и до днес съдим по поведението на частици, доколкото съм запознат), но и идея си нямаме какво става с пространството и какво всъщност е това животно.

Всъщност знае ли се нещо друго за пространството, освен че побира материя и може да е свободно или заето?

Представата за пространство се формира на база понятието за физически вакуум; предполага се наличие на такъв - наричали са го етер, ефир - и се тълкува като среда за разпространението на полетата -гравитационно и електромагнитно. Ако си запознат с историите по откриването му и "определяне" на движенията на телата спрямо него - ще ти е по-лесно.

Допуснах (хипотеза), че физическият вакуум се състои от частици с много малки размери и собствен момент на въртене. Но всяка частица си "стои" на мястото и само се върти бясно. За по-лесна представа: малка стрелкичка, която непрестанно се върти около "центъра на тежестта си". Размер 10^(-26)m. Все едно имаме точка с оръдие което при всяко изстрелване на снаряд си променя посоката на стреляне (образно казано). Но - си стоят на мястото; неподвижни са тези точки една спрямо друга - не сменят местата си. Така, условно, от тези "точки" изграждаме тримерна решетка.

Непрестанните "стрелби" са фактически трептения на тези частици спрямо центрите си и така се сдвояват (стрелка срещу стрелка), че общият им танц, нормално, не "излъчва" от общият им обем - навън. Общата им обвивка е нещо като пашкул. В този смисъл физическият вакуум е неутрален (незареден) и неподвижен.Но, трепти бясно.

Поради трептенията, обаче, в част от него възникват флуктуации (по голяма група от вакчастици затрептява синхронно), които флутуации "подрежат" стрелките им е едно направление (като ток) и обвивката на сдвоеното, може да се пренася без да се движат в същото направление самите вакчастици. Наричам го "пренос на смущение". Това са и вакфотоните.

При среща на вакфотоните (кръстосване) могат да интерферират, защото всяка от вакчастиците участва само в пренос на едно трептене минаващо през нея. Скоростта на преминаване на трептенето е определена от големината на вакчастиците (от стъпка в стъпка по тях) и е възможно най-голямата скорост на нещо сърфиращо по вакрешетката- Свак (скоростта на светлината във вакуум).

От комбинациите на тези подреждания се изграждат както полетата, така и вещевите обекти - тези, при които вместо да пътуват в една посока, са се затворили около общ център и започват да действат (полетата) "сами на себе си". Това действие ги "дърпа за косата, назад" и те не могат да се движат с възможно най-голямата скорост, а с най-различна, но много по-малка от Свак.

Протяжността на пространството се реализира върху физическия вакуум.(Изпълва цялата Вселена, независимо то това, докъде ние виждаме, докъде е наблюдаемата част, заради неговите структури)

Начинът на подрежданията на частиците, образуващи различни структури (структуриран вакуум), показва какво е кривина на пространството; В един кубметър с прави (декартови) ръбове има толкова вакчастици, колкото и в един кубметър с криви ръбове, като кривината се дължи на това, че при пренос на смущение (смутен вакуум), формата на пашкулите се е издължила по посоката на преноса, а съседите са се доближили до изтънената част - вакуумът "диша" като цяло, нещо като надлъжни вълни по него. И доколкото по неговата структурирана посока е самоволното движение (без загуби на енергия)на кво да е, то движенията са по "крива" траектория, спрямо декартовата Координатна Система (КС). Разбира се, тези кривини са малки за Наблюдател и с голяма степен на точност декартовата КС върши работа при сметки.

Важно е, че наблюдателят "вижда" само промени от средната стойност на действията - ако има вещеви обекти, които взаимодействат с фотони и съответно се излъчат фотони след взаимодействието - тези излъчвания са разликата от средното и биват забелязани.

Значи, не виждаме самото пространство, а съдим за него от това, че са разделени с пространство излъчващите обекти (звездички).

Пространството не е нищо, а физически "пълно" нещо. Физически вакуум; от неговите свойства са изградени (структури) полевите форми и вещевите форми (тези, които имат физична характеристика "маса при покой").

Времеви интервал: сравняваме (неявно въвеждаме) време за повтаряне на едно и също (според нас-наблюдател) събитие. И понеже само вещеви обекти ни "разказват" за такива, а самите вещеви обекти се образуват непрестанно с огромна честота на образуване, то, преди да има "вещеви" - не може да се говори за време, въобще.

Заедно с раждането на вещеви обекти (от ГВ -насам)е станало възможно и да се образуват интервали между повтаряне на едно и също събитие, като ги отчитаме в сравнение с други подобни. Затова и вещевите ги наричам "портокал с часовников механизъм" - без тях - понятие за време не може да се въвежда.

...

[FreiGeist]

Ще помоля за малко разяснения:

Допуснах (хипотеза), че физическият вакуум се състои от частици с много малки размери и собствен момент на въртене.

Добре, ако няма време, то как те могат да се въртят?

А този вакуум ако се състои от частици, те имат ли маса?

[B0081]

Допуснах (хипотеза), че физическият вакуум се състои от частици с много малки размери и собствен момент на въртене.

Това допускане за мен е абсолютно вярно,и няма как да бъде иначе.

Вакума не е нищо,то е нещо.И това не е нулева точка от която да се правят теории.

Затова получаваме материя и антиматерия.А таково нещо за мен е нелогично.

Но темата е за времето,просто исках да вмъкна и моя кометар по това допускане.

[sirius]

Заедно с раждането на вещеви обекти (от ГВ -насам)е станало възможно и да се образуват интервали между повтаряне на едно и също събитие, като ги отчитаме в сравнение с други подобни.

Освен вещеви обекти, трябва да има и съответния "вещеви наблюдател". Т.е. съзнанието освен че е съзнание, трябва да е "въплътено" във "вещество", материя. От тук следва, че само "въплътени", свързани с материята, наблюдатели, могат да "регистрират" време. Т.е. времето не само е "свойство" на материята, но и на съзнанието и то само ако е свързано с матирията.

"Жокер": По "време" на сън, когато според мен сме (съзнанието) освободени от материята, времето не съществува. Поне такова каквото го знаем, "хомогенно" и еднопосочно. А при съзнателното навлизане в съня (като частен случай на съня) съзнанието, което вече се осъзнава като такова (самосъзнание) е "освободено" от време. (и съответно от пространство, щото пространството е "свойство" само на веществото)

Това би трябвало да е постижимо и по "време" на т.нар. медитация (така както аз я разбирам)

Просто мисли разни.

[Incorrectus]

В съня времето напълно съществува, но е относително. В съня съзнанието в никакъв случай не се осъзнава като такова, защото сънят е изцяло продукт на едно невежо съзнание, наричано несъзнавано. Следователно сънят дава информация на съзнанието, което може да се осъзнае като такова само в съзнанието, в будното съзнание.

[B0081]

Хм.Странна работа е сънят.

Какво съм аз?Дали когато сънавам пак си оставам аз или не?

Мисля че човект е това което съхранява като информацията,дори и разсъжденията си във съзнателната памет.И когато е буден / в съзнание тази информация определя какво съм аз,в кое време се намирам и т.н.

Обаче когато човекът спи,се отключва подсъзнателната информация (затова има сънища които учудват дори сънувалия с въпрос - как главата ми успя да роди такива мисли? )Отдавна се знае че мозъкът записва цялата информация от сетивата на човека.Така че когато човекът спи,дори и да разсъждава като буден,разполагайки с повече информация,ще има различни изводи.Което го прави всъщност различен човек от будното състояние.Но ако и разсъждава различно в съня,и разполага с повече/различна информация,то лесно може да се изгуби представа за време.Т.е усещане че времето няма смисъл.

Интересно дали някой е сънувал че е по стар от това което е.

[Lion Queen]

Дискусията ви относно съзнанието съм преместила тук дискусия за съзнанието

[luboznatelnia]

Времето може да се тълкува и като записвач на информация върху платното на прастранството! но също така , времето може да трие тая информация , имам предвид някаква обективна информация , като например някакво събитие във вселената, а също и някакъв обект , защото и обектът е информация , не като субективна информация , която е свързана със възприятието на човешкият мозък, а като чисто обективна информация , Вселената е не само материя но и информация , независимо дали тя се възприема от човешкото съзнание!

[simeonkk]

Погледнато исторически, времето такова каквото сега го възприемаме се появява по време на индустриалната революция и то с определена цел. Под влияние на нуждата от категоризация, специализация и подредба на всекидневието, часовникът започва да се използва все по-усилено. Иначе погледнато от субстанциална гледна точка то не съществува. Аз принципно отричам отнологичността на нещата заради историческата им възникналост. Времето е социална договореност, реална в своите последствия тук и сега.

[luboznatelnia]

Погледнато исторически, времето такова каквото сега го възприемаме се появява по време на индустриалната революция и то с определена цел. Под влияние на нуждата от категоризация, специализация и подредба на всекидневието, часовникът започва да се използва все по-усилено. Иначе погледнато от субстанциална гледна точка то не съществува. Аз принципно отричам отнологичността на нещата заради историческата им възникналост. Времето е социална договореност, реална в своите последствия тук и сега.

А от физична гледна точка , времето като понятие как се тълкува ? всяко явление е процес , изменчивост на параметрите на нещо , А всяко явление формира някакъв обект , следователно понятието време , е причинно обуславящо както самите процеси така и обектите в пространството. Ако нямаше процеси , които да формират обектите , нямаше да има и обекти. Времето е еталон за изменение , движение, но то има и социална значимост , като предхождащо социалното формирование .

[simeonkk]

А от физична гледна точка , времето като понятие как се тълкува ? всяко явление е процес , изменчивост на параметрите на нещо , А всяко явление формира някакъв обект , следователно понятието време , е причинно обуславящо както самите процеси така и обектите в пространството. Ако нямаше процеси , които да формират обектите , нямаше да има и обекти. Времето е еталон за изменение , движение, но то има и социална значимост , като предхождащо социалното формирование .

Само казвам, че всеки процес и всеки обект са социално произведени. Това естествено е идеология, както онтологичното виждане за субстанциите. Ако всеки процес и явление са социално произведени, то следва че причинното обуславящо процесите ( социални ) и обектите ( пак социални ) е исторически произведена категория на науката. Самата наука като физиката ( която безкрайно уважавам ) и биологията и т.н. претендират за изучаване на обектите в тяхното "чисто" състояние, т.е. науката обективира, забравяйки че това което обективира съществува само в социалните отношения. След като го обективира и натурализира през самата себе си ( тя е главната институция за производство на знание ) тя го експанзира. Получава се така, че слънцето е водород и хелий, а не Бог, независимо, че има култури в които е Бог. Врътката е, че науката дава този специфичен цинизъм на модерното общество да "набива" "правилното" знание независимо къде отиде. От тук термина "примитивни култури". Филмът "Боговете сигурно са полудели" перфектно илюстрира това. Всъщност никой философ, физик, социолог, който приема, че формата на разум и рационалност, която не отговаря на нашата, не е по-глупава и по-неправилна ( а за да направиш това заключение ти е нужна историческа рефлексия за твоите предпоставки, които са "от само себе си", "природни" ) няма да има смелостта да каже, че физиката описва обектите "обективно". Голяма част от този проблем се крие в СОЦИАЛНАТА категория ЕВОЛЮЦИЯ, която позволява да се мислим линейно като върха на черешката, плод на хилядолетна история идиоти. И от тук питам как социална категория ( еволюция ) може да опише нещо обективно и природно? Не може. Тя е фикция, реална в своите последици.

[Incorrectus]

Галилей и Коперник например провъзгласяват несоциални убеждения. Науката всъщност затова е научна, защото не се съобразява с разпространените общи суеверия, които имат характер на мнения, а не на знание. Социални са вярванията, знанието е винаги индивидуално и по същество несоциално.

[simeonkk]

Повярвай ми. Много са мислили по въпроса за абсолютния наблюдател. Невъзможно е. Ти си исторично същество. Ти мислиш ОБЕКТА, който си НАИМЕНУВАЛ, КАТЕГОРИЗИРАЛ. Знаеш му цвета. Цялото гледане и наблюдаване и изследване, независимо от метода е в тясна връзка с предпоставките които имаш. Ще дам прост пример. Една картина е:

За физика - молекули, атоми

За биолога - няма значение

За художника - обект на естетическо наслаждение или отвращение

Общото за тях е, че знаят името - картина, но...

За един абориген - може да е покривка, пратка от бога, нов вид тоалетна. Има една шега с която се доказва, че гениалността също е социално конструирана. Ако Моцарт със специфичното облекло и пианото го стоварят в някое племе в Африка, всички ще се разбягат или ще го изядат, т.е. трябва да имаш предпоставките да слушаш Реквиема. Ако ги нямаш - няма да е гениално. Няма да е и музика.

Самите физици си признават, че не могат да решат проблема с абсолютния наблюдател.

Редактирано Декември 16, 2010 от simeonkk

[luboznatelnia]

Повярвай ми. Много са мислили по въпроса за абсолютния наблюдател. Невъзможно е. Ти си исторично същество. Ти мислиш ОБЕКТА, който си НАИМЕНУВАЛ, КАТЕГОРИЗИРАЛ. Знаеш му цвета. Цялото гледане и наблюдаване и изследване, независимо от метода е в тясна връзка с предпоставките които имаш. Ще дам прост пример. Една картина е:

За физика - молекули, атоми

За биолога - няма значение

За художника - обект на естетическо наслаждение или отвращение

Общото за тях е, че знаят името - картина, но...

За един абориген - може да е покривка, пратка от бога, нов вид тоалетна. Има една шега с която се доказва, че гениалността също е социално конструирана. Ако Моцарт със специфичното облекло и пианото го стоварят в някое племе в Африка, всички ще се разбягат или ще го изядат, т.е. трябва да имаш предпоставките да слушаш Реквиема. Ако ги нямаш - няма да е гениално. Няма да е и музика.

Самите физици си признават, че не могат да решат проблема с абсолютния наблюдател.

Да прав си , но какво излиза от този извод ? Аз си правя извода че няма истинска наука щом всяка такава се оказва социална предпоставка , искам да кажа че всяка наука е социално предубеждение , и истинско познание не може да съществува .

[simeonkk]

Ами релативистите това твърдят. Но това, че се оказва, че обективното е непознаваемо, не означава, че науката не е истинска. Просто трябва да се скъса с убеждението, че може да се познае "природността" на нещата. Това, че те не са обективни и натурални, не пречи да не са реални, както казах преди, в своето последствие. Медицината действа! Нютон действа! Изстрелват совалки благодарение на Нютон. Науката действа тук и сега, защото светът отговаря на нейните интенции. Просто сме свикнали да виждаме съществуването през субстанция, а не през отношения. Всъщност, ако започнеш да мислиш така, разбираш, че ако имаше нещо природно, то може би, нямаше да е толкова силно прокарано през схемите ни на мислене както социалните категории. Малко е парадоксално. Много хора се бъгват ( буквално ) когато мислят за тези неща, защото така моралът, добротата, ВРЕМЕТО, полът, ръката, чайникът, цветът, небето, птицата се деконструира и губи своята устойчивост, а хората имат нужда от нея за да оцеляват. Получава се така, че дори да знаеш тези неща, ти живееш по същия начин, защото просто не можеш да се ориентираш без основи. Аз, например, винаги съм мислел, че майчинството е инстинкт, че любовта към детето е инстинкт, но попаднах на едно предаване ТАБУ по National georaphic и видях как има племена, в които ако бебетата са близнаци или с един по-малък пръст, биват изхвърлени в храстите без никакво чувство за вина и без нито една сълза. Майките бързат да се отърват от тях, защото вярват, че ще ги сполети беда, т.е. близнаците са лоша поличба. Дотук с инстинкта. Или древна Гърция? Там, ако си гражданин и спиш с жена си кретен. Правилното е било да спиш с мъже. И всички са спали с мъже. Спали са с жени само с цел разплод. Дотук с вродеността на сексуалността и т.н.

[Incorrectus]

Тези примери не показват, че предметите не могат да се познаят, а показват, че разпространеното всеобщо знание за предметите не е задължително да е истинно.

Какъв е проблемът? Щом не може да се реши, значи няма абсолютен наблюдател. Защо пък трябва да има? Достатъчно е да се мислят в ума като актуално съответствие обектите, а не само да се наблюдават, защото тогава започват да пречат. В края на краищата, ако се оставят обектите да битуват в себе си, субективистичният елемент да се узнае непременно всичко, губи своята невротична енергия.

[Stefanov]

Дали времето съществува? А дали ние съществуваме?

[ISILDUR]

Дали времето съществува? А дали ние съществуваме?

Дали ние съществуваме?

Как мислиш? Мислиш ли? Някой някога беше казал: "Мисля, следователно съществувам!" А дали антивирусните програми, които също мислят по някакъв начин наистина съществуват? Да, в някакъв виртуален свят! Дали пък ние не живеем в изкуствен свят? Не мисля! Самия факт, че допущаме подобни хипотези ни прави истински. Едва ли нещо би ни "създало" по начин, който допуща оспорване на нашата същност! Но пък ако точно това целта?

Дали времето съществува?

Всичко, което съществува може да бъде променяно. Всяка величина, измерение, константа и т.н. може да бъде променяна - височина, ширина, дължина, топлина, светлина, мисъл, живот, любов и пр. Времето може ли да бъде променяно? Може ли да променим миналото? А можем ли да променим бъдещето без да знаем какво е то? Миналото влиея на нашето настояще и бъдеще. Настоящето влияе на нашите бъдещи решения. Бъдещето (това, което ни очаква) оказва влияние на настоящето ни. Но дали всъщност променяме нещо или то просто си се случва? А дали настояще/бъдеще оказват влияние върху миналото?

Или сме просто така устроени - задаваме въпроси, непонятни за нашето съзнание? Като в един 2D свят, за когото е немислимо съществуването на трето измерение.

Съществува ли времето? А ние? Ти как мислиш?

Редактирано Януари 29, 2011 от ISILDUR

[Б.Богданов]

* * *

Някой някога беше казал: "Мисля, следователно съществувам!"

* * *

"Cogito ergo sum"

"Мисля, следователно съществувам!"

* * *

Дали времето съществува?

Всичко, което съществува може да бъде променяно. Всяка величина, измерение, константа и т.н. може да бъде променяна - височина, ширина, дължина, топлина, светлина, мисъл, живот, любов и пр. Времето може ли да бъде променяно? Може ли да променим миналото? А можем ли да променим бъдещето без да знаем какво е то? Миналото влиея на нашето настояще и бъдеще. Настоящето влияе на нашите бъдещи решения. Бъдещето (това, което ни очаква) оказва влияние на настоящето ни. Но дали всъщност променяме нещо или то просто си се случва? А дали настояще/бъдеще оказват влияние върху миналото?

* * *

Времето също подлежи на промяна. То може да бъде забавяно, забързвано..

С една дума - неговата скорост е променлива величина, която подлежи на измерване,а неговата скорост зависи от няколко външни фактори, но кои са те ... е това друга тема..

В по-горния цитат намирам една често срещана грешка - смесването на понятието събития с понятието времето. Възможно е, при един мислен експеримент да променим на посоката на вече случили се събития, но това не означава промяна на посоката на времето. То винаги се движи в една посока.

* * *

Драги приятелю,

На част от въпросите, които си задал, има публикувани отговори в настоящата тема. Просто трябва да се върнеш към постовете в началото. Там ще ги откриеш. Не е необходимо отново да се пишат същите неща под формата на нови отговори.

Поздрави Б.Б.

Редактирано Януари 31, 2011 от Б.Богданов